Писмо до футбола

Като бира без алкохол. Като кебапчета без лук. Или, както би казал Синиша Михайлович, като жена без цици.

Миха е някой, който не си сдържа езика, па не се колебае да използва такива, живописни описания да съобщи онова което мисли. Този път, неговото мнение съвпада с това на най-голям брой хора.

Като човек, който напълно живее с футбола, толкова, че води мачове и докато се бори против левкемия, треньорът на Болоня каза една голяма истина.

Такива думи, колкото и да не са допаднали на разни борци за полово равноправие, може би и най-точно описват онова което гледаме от средата на май. Футбол без привърженици - може, но само ако няма съвсем, ама нищо по-добро. В противен случай, благодаря, но, не, благодаря.

Може би това отношение изглежда малко жестоко, но хайде да се върнем на кебапчетата без лук и да опитаме да опишем придобитото впечатление и през тази призма.

Футболът пред празни трибуни представлява онова недовършено ядене от вчера, в момента в който стомахът ви праща ясен сигнал, че спешно му е необходима храна, а знаете, че доставката ще пристигне едва след час. В най-добрия случай.

Тогава не остава нищо друго освен да посегнете към него, наясно, че нито един залък няма да е наслада и че в някой по-добър момент всичко щеше да завърши в кофата. Така че, ядете само защото трябва, въпреки че с най-голямо удоволствие не бихте.

Точно такова усещане предизвиква футболът на пустите стадиони, които често носят и названието храмове, защото човек на тях е най-близо до (футболното) божество. От Англия и Испания, през Германия и Италия, па до всяка държава в която топката се въртя след "рестарта" на сезона.

Навсякъде е същото. И няма място за дискусии дали някъде е по-добре или по-зле. Еднакво лошо е. Няма и нужда да се използва изтърканата фраза, че за вкусовете не трябва да се спори. Да му допада, може би, на някого онова което гледа в предходните два месеца и половина.

Просто, футболът без привърженици няма вкус. Или, ако го има, е много горчив. Безвкусен. Такъв, че ви оставя без апетит и убива желанието да се храните с него.

Затова ще ви излъже всеки, който ви каже, че всички тези хора на видеостените и тяхното радване пред камерите на мобилните телефони, таблети и лаптопи с плода на гърба, са достатъчно добри да създадат футболна атмосфера.

Няма да говори истината онзи, който твърди, че му харесват звуковете от удрянето на топката, гласовете на треньорите и играчите в паузите между две тишини, вместо песните на привържениците, и че скандиранията от озвучителната система са убедителни...

Не са. Лоши са и лъжливи. Еднакво колкото и онези лица направени от картон, залепени по трибуните, които "присъстват" на мачовете.

По тази следа, поставя се въпросът дали такъв футбол изобщо има смисъл, па чак и в тази "или-или" ситуация - или да се играе без публика или да не се играе въобще?

Каква е целта на представлението, ако няма кой да го гледа? Но, наистина да гледа. Да заживее с него и да му се наслади. Не да се следи повърхностно чрез онова което при своето създаване е охарактеризирано като "прозорец към света", па да се промени канала когато някоя сцена не му допадне.

В това няма смисъл. Нито чар. Най-фини емоции и да не споменаваме. Беше ясно, че те няма да се пробудят още в първия мач от продължението, когато от известната Жълта стена в Дортмунд крещеше тишината. Още по време на това, често вряло рурско дерби реалността ни удари шамар - нищо не е същото, и няма да бъде.

Празнина. Като онзи момент в който схванете, че трофея чакан 30 години ще отпразнувате сами. Щастието е хубаво само докато се споделя...

Футбол, който не буди чувства, не служи за нищо. Футбол, който от запалянковците прави пасивни консуматори на продукт, ускорява роботизацията на обществото. Допринася към това да престане да ни е важно дали сме червени, сини, бели или черни. Прави така, че да гледаме на мачовете като на нули и единици, с онези "лазерни" очи, които не са в състояние да заискрят, когато обичаният отбор победи с гол в последната минута.

Сякаш всичката тази въведена технология (кой каза ВАР?) не ни разваля достатъчно усещането.

Дали тази "божествена" игра, създадена, за да хората заради нея да забравят проблемите на всекидневието и да побягнат в някаква по-хубава реалност, заслужава такова, странно заместване?

Не.

Играта в която се влюбваме още във времето в което не сме наясно какво означава влюбването не заслужава да крачи по този път. Не заслужава да ни стане безразлично заради нея.

Не заслужаваме и ние да останем без чувствата, които буди. Какво ще ни остане тогава? На какво да се радваме? Не заслужаваме да ни се сервира нещо което само носи същото име като футбола, защото без запалянковци, това, със сигурност, не е този спорт.

Заслужаваме повече. Знаем и по-добре.

"Ако ме питат дали съм за това футболът да продължава да се играе без публика или изобщо да не се играе, защото няма привърженици по трибуните, бих гласувал за това да не се играе!", посочи Синиша Михайлович.

Да бъдем търпеливи. Да изчакаме. Нищо не трае вечно. Дори и тази чума, чието име не трябва да изговаряме...

Футболе, върни се при нас когато отново станеш себе си.

Автор: Боян Маринкович

Синиша Михайлович: Мач без публика е като жена без секс

Синиша Михайлович с интересна пресконференция обяви мача на своята Болоня против Парма.

Сръбският треньор започна обръщението без журналистически въпроси, за които смята, че винаги са едни и същи.

"Нашият следващ противник? Много в този мач ще зависи от нас, отворена среща. Вършим това което трябва, ние сме професионалисти, но не искам да плача нито вече да отговарям на някои въпроси. Имате десет дни да подготвите въпроси и тогава идвате тук със същите питания, които ми задавате против някои неща", каза Михайлович.

И в продължението говори в същия тон.

"От десет въпроса, девет винаги са същите. Бих искал да покажете малко повече въображение. Затова и голям брой отговори е очевиден. Година мина от моята болест, трудно ще забравя това и без вас. Това беше доста насрана година, но децата и семейството бяха добре".

Журналистите питаха какво мисли за решението правдата да съблюдава съдията Маурицио Марияни.

"Нямам добри отношения със съдиите от Рим. Надявам се ситуацията с корона вируса скоро да завърши, защото играенето без публика е боклук. Който ви каже, че играенето на празен стадион е като жена без секс, напълно е прав", завърши Михайлович.

Мачът между Парма и Болоня се играе в неделя от 20:30 ч.

Гранде Синиша: Още съм тук!

"Плаших се, и продължавам да се плаша, но се надявам от този опит да изляза като по-добър човек", каза Михайлович на първата пресконференция откакто на 13 юли обяви, че боледува от левкемия.

Тъкмо Синиша Михайлович взе микрофона и благодари на всички за подкрепата, във вече препълнения пресцентър на стадиона на Болоня влезе целият отбор предвождан от капитана Блерим Джемайли.

"Всичко бихте направили само да не тренирате", пошегува се Михайлович и потвърди, че ведрият дух не го е напуснал въпреки тежката борба с левкемията.

Джемайли беше кратък и ясен.

"Много ни липсвахте и всички сме много щастливи, че сега сте с нас. Знаем, че не сте доволни от нашата игра и ще пробваме да я поправим. Благодаря ви, че се върнахте."

Малко смях за начало. Но поводът е крайно сериозен. За пръв път след като на 13 юли съобщи, че се е разболял, Михайлович излезе пред обществеността с намерението да обясни как тече лечението.

"Искам първо да благодаря на докторите за подкрепата, никой не знае по-добре от тях колко беше тежко изправянето пред тази болест. От сърце им благодаря. Без тяхната помощ никога не бих тръгнал по този път, а смятам, че засега върви добре", заяви сръбският специалист.

Микрофонът отиде в ръцете на доктор Микеле Каво, директор на отделението по хематология в болница Сант Орсола. Предварително се извиняваме, ако не сме разбрали добре някой професионален термин.

"Това е първи път да говоря пред журналисти и го правя по молба на Синиша. Трябва да бъдем внимателни когато говорим за възстановяването. Всичко което сме правили е с най-голяма доза професионализъм и с цялото наше знание за материята. Днес говоря от името на всички доктори", започна Каво.

Всичко започна с диагнозата: остра миелоидна левкемия, ако се казва така.

"Това значи, че определен тип бели кръвни телца са започнали неконтролирано да се умножават. Така костите губят своите свойства. Веднага направихме прегледи, пригодихме разполагаемите терапии на пациента. Това доведе до трансплантация на костен мозък на която Синиша беше подложен. Нашият подход беше класически, хемиотерапевтичен. Досега сме имали няколко цикъла. Резултатите от първия бяха много положителни. Първата цел беше да стигнем до ремисия, туморните клетки да изчезнат от костния мозък и да продължи да функционира нормално. И това направихме в първия цикъл. Във втория продължихме с тези лекарства и същия метод, само че беше по-кратък. Търсехме и съвместим донор на костен мозък. Днес сме точно на месец от трансплантацията. И Синиша искаше днес да затвори кръга с разговор с вас. От нашата гледна точка кръгът не е затворен, трябва да продължим да следим състоянието на Синиша. Така че кръгът не е затворен, но сме много щастливи, че Синиша се върна в света на футбола", поясни докторът.

И една лична констатация за край на неговото обръщение. Доста говори за това какво може главата да направи.

"Дали духът на Синиша помогна в лечението? Откакто съм се запознал с него не съм имал и най-малко съмнение, че днес ще бъде тук с вас да разговаряме за всичко това."

Нека сумира сам Михайлович.

"Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Всичко онова което видях по стадионите и в света на футбола ме накара да се чувствам защитен. Почувствах се като част от голямо семейство. Благодаря на привържениците, на всички отбори в които съм играл и които съм тренирал. Над всичко, благодаря на привържениците на Болоня, които направиха да се чувствам като брат, като син. Благодаря на целия клуб. Беше много тежък период за мене. Най-голямото желание ми беше да поема свеж въздух, но не можех."

Все пак, геройски се бори...

"В нито един момент не съм се чувствал като герой. Човек съм, силен характер, но съм човек с всички слабости. А такива болести не можеш да победиш само с храброст, необходима е грижа. И искам да кажа на всички сериозно болни хора, че няма нужда да се плашат, да плачат и да страдат. Онова което никога не смеят да изгубят е желанието за живот."

Продължаваме напред, може на някого да помогне...

"Плаших се, така е, и продължавам да се плаша. Но сега знам, че с отминаването на времето, ще мога да си върна силата. Пия 19 хапчета дневно, но ги взимах редовно, защото целта ми беше да напусна болницата. Това за мен е затворен кръг. Да спя в своя креват. Надявам се, че от този опит ще изляза като по-добър човек. Търпението по-рано не беше мое качество, сега се наслаждавам на всеки миг всеки ден. Нищо не правя, само дишам свеж въздух. Чудесно нещо."

Не можеше, разбира се, без футбола.

"Борих се всеки ден в болницата. Трудих се и да бъда с отбора колкото беше възможно. Надявах се, че такава жертва ще видя и на терена, но за съжаление не беше винаги така. Трябва да ви кажа, че съм ядосан заради резултатите, заради играта, заради поведението. Разговарях с момчетата. Сега трябва да дадат 200%. Трябва да се върнем към нормалното и да започнем да печелим точки. Който има проблем с това ще има проблем и с мене. Но съм сигурен, че скоро ще видим Болоня каквато искам да видя, онази от миналия сезон и от някои мачове през този сезон."

От борбата Михайлович със сигурност няма да се откаже.

"Моята съпруга наскоро в социалните мрежи цитира Ерос Рамацоти. Аз бих цитирал Васко Роси: "Още съм тук". Не се отказвам. Опитвам се да присъствам. Тренировката ме държи в живота."

Синиша Михайлович: Баща ми почина от рак, редовно се преглеждам. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим

Свиках тази пресконференция и помолих за уединение, защото исках лично да кажа на отбора и обществеността тази вест. За съжаление, това не стана и не всички уважиха моето желание. С намерение да продадат няколкостотин броя повече, развалиха дълготрайно приятелство.

За съжаление, или чак за щастие, направихме някои тестове, които показаха аномалии каквито нямах преди четири месеца. Ще обясня всичко това ясно, защото не искам хората да спекулират. Ще ви кажа истината, как стоят нещата. След това, лекарите ще ви информират, с уважение към моя личен живот.

Имах треска, която не би ми попречила да отида на тренировка. Отидохме на още един тест и резултатите показаха левкемия.

Когато чух вестта, това беше тежък удар. Седях с дни и плаках. Тогава животът ви минава пред очите. Това не са сълзи на страха. Уважавам болестта, ще се изправя пред нея храбро, ще я гледам в очите. Както винаги съм го правил. Не мога да дочакам да отида в болницата и да започна борбата. Болестта е агресивна, но победима. Обясних това и на моите играчи. Разговаряхме чрез видео връзка, което е и нормално, и имаше мои сълзи.

Обясних на отбора, че трябва да нападаме и да излезем за победа. Ако седим назад и се браним, веднага ще бъдем победени. Трябва да използвам своята тактика в тази битка и съм сигурен, без никакви съмнения, че ще победя. Ще победя за своето семейство, за своите деца, за всички, които ме обичат...

Получих 500-600 съобщения в последните няколко дни и се извинявам заради това, че не отговарям. Исках да взема време за себе си, да изхвърля негативността от себе си, за да съм в състояние да се върна и да започна борбата.

Искам да благодаря на всички тук в Болоня. От президента до иконома, защото ми показаха, че това е семейство и че ме обичат, както и моите играчи. Това ми е важно, защото казах на играчите, че ще победя. Нужни са ми хора около мен, които ме обичат. Плаках няколко дни и видях неща, които ме докоснаха. Все пак, не ми харесват онези, които идват да плачат и да ме съжаляват. Никой не трябва да ме съжалява. Добре съм.

Това което докосва вашите емоции са чувствата. Любовта.

Сигурен съм, че всички сте мислили, че съм един от последните хора, който би могъл да се разболее. Тренирам, голям съм и як. Бях на тестове на 28 февруари и всичко беше наред. Тренирах всеки ден до май, пътувах навсякъде, играех футбол, гребах... Не усещах умора, нито болка. Всичко беше нормално.

Моят баща почина от рак, така че редовно се преглеждам. Ако не бях ходил на тестове, симптомите нямаше да се покажат още година. Никой от нас не трябва да се мисли за непобедим. Всички мислим, че няма да се случи точно на нас, но когато се случи, тогава е наистина силен удар. Тогава само се надявате да сте предвидили всичко навреме, защото има голяма разлика дали го откривате след два месеца или след година.

Ако позната личност преминава през това, надявам се това да може да помогне и други да се преглеждат, да се подготвят и да разберат, че това може да се случи на всекиго. Бях съвършено здрав по всякакъв начин, а ето в каква ситуация съм сега. Това променя вашата ситуация за миг. Всичко се променя за миг. Когато спите и имате кошмар, пробуждате се, но тук с дни се будите и разбирате, че не е кошмар, а реалност. По-лесно е да се борите, ако имате предвид ситуацията, ако се тествате и ако сте готови.

Когато спечеля тази битка, надявам се да бъда в състояние да говоря за всичко с вас и да се обърна към този период. За съжаление, нищо в живота не ми е подарено. Трябваше да се боря за всичко. Ще се боря и сега.

Синиша Михайлович е сериозен кандидат да смени Скибе начело на Гърция

Синиша Михайлович наскоро разкри, че му е омръзнало в Италия и е отказал няколко предложения от страната в която живее през последните две десетилетия и половина. Обяви, че иска да работи извън Италия, а сега му се предоставя и възможност.

Гръцките медии пишат, че Михайлович е най-сериозният кандидат за селекционер на техния национален отбор!

След загубата от Финландия, шансовете на гърците да се класират в Б група на Лигата на нациите са минимални. Актуалният селекционер Михаел Скибе е на ръба на уволнението и вероятно след ноемврийските мачове ще опакова куфарите.

А гърците още отсега търсят негов наследник, който би започнал всичко от нула и са се сетили за Михайлович, който имаше подобна мисия с родната си Сърбия. И не я свърши съвсем успешно...

Сърбинът е свободен в избора на нова среда след летния цирк в лисабонския Спортинг където беше сменен след едва девет дни заради промяна на клубното ръководство.

Поред Михайлович, като главни кандидати да наследят Скибе се споменават опитният местен специалист Ангелос Анастасиядис и португалски треньор чиято идентичност не се съобщава.

Нищо не се пази повече от балканска щерка - скрита камера на Синиша Михайлович за малко да завърши с бой

Знае се, че Синиша Михайлович най-много обича своето семейство, а се гордее с най-голямата си дъщеря Виктория. Тя е на 21 години, а заради красотата си често се поява по италианските списания. А как е когато представя "гаджето" пред баща си, видяхме в скрита камера.

Всичко започва в дома на Синиша Михайлович когато Виктория съобщава, че има нов приятел.

На бащинския въпрос на колко години е тя казва 34, което потресе легендата на сръбския футбол.

"Вики, когато ще си на 37, той ще бъде старец на 50, а ти още девойка", казва Синиша, но шокът тепърва следва.

Показват му снимки на "гаджето" на които на една прави гримаси, на друга лиже пода, а майката казва, че важното е, че дъщерята е влюбена.

"Няма ли някоя нормална снимка", пита Синиша, а тогава разбира, че ще трябва да отиде на обяд със семейството и новото гадже.

Той закъснява с около 50 минути, таткото е нервиран, оплаква се на жената и щерката, а тогава "гаджето" се появява, прегръща го и го нарича "папи", изразът на лицето на сърбина е безценен.

Момъкът на Виктория започва да му рови в чинията, интересува го дали още играе футбол, кого тренира, а тогава му казва, че сигурно не е добър треньор, щом са го освободили.

Емоционалността и непосредствеността на младежа нервират Миха, когото "гаджето" чак целува, но тогава Михайлович казва, че е по-добре да говорят за музика вместо за футбол.

Тъй като младежът продължава да се държи непристойно, пита Синиша дали му е симпатичен, а тогава отива с девойката до тоалетната.

Тук Миха казва на жена си, че с най-голямо удоволствие би му ударил плесница, а не му е ясно какъв е този музикант, който свири на триъгълник.

"Ще го хвана за носа и ще му откъсна главата", казва Михайлович.

"Предполагам, че това скоро ще завърши", надява се сръбският треньор.

Момчето се връща.

Ситуацията е напрегната, пита Миха дали е рано Виктория да живее с него, след това бесът се вижда в сръбския треньор, когато момчето споменава, че би могъл да стане дядо.

После го принуди на видео обаждане със своята майка, за да види с кой е на обяд.

След това съобщава, че е написал песен за Виктория, оригва се, загрява, а после пее "Вики ти си моята циганка".

Накрая, Михайлович започва да се съмнява, появяват се приятели на "гаджето", които пеят и скандират. Синиша им казва да се смирят, а тогава се ядосва. Накрая когато вече е готов да ги пребие се появяват водещите и спасяват ситуацията.

Скрита камера със Синиша Михайлович

Михайлович: Голът срещу Байерн е най-важното и най-хубавото нещо което съм направил

"Когато приближавах към топката се концентрирах. Изключвах се от всичко: стадиона, привържениците, своите съотборници, важността на мача, резултата... Когато вкарах гол, това беше истерия, нищо не ни беше ясно", споделя легендарният ас.

Ако по нещо винаги ще бъде помнен Синиша Михайлович то това са фантастичните свободни удари. Френското списание Л`Екип направи интервю с легендарния изпълнител на пряк свободни удари, който в момента е треньор на елитния италиански Торино.

Михайлович в повече от интересно интервю разкрива детайли около своята специалност.

"Изпълнявах свободни удари откакто бях дете. Татко ми купи първата топка. Имахме желязна порта в семейния дом. Ставах в седем сутринта и шутирах по цял ден. Когато се чуваше звукът на портата това означаваше, че съм вкарал гол. Когато се удряше в стената, стрелях отново и отново... Цял ден. След два или три месеца моят баща реши да смени портата, защото всичко беше потрошено, а комшиите бесни, защото не можеха да спят. Играех футбол за свободните удари", заяви Михайлович.

Ако ги нямаше свободните удари, нямаше да я има и любовта към най-важното второстепенно нещо на света.

"Не обичах толкова футбола, но свободните удари бяха чудесни. За мене свободният удар е футбол. Ако не беше така може би не бих и играл. Сега вече нямам възможност да играя футбол, вече не мога да изпълнявам свободни удари и да постигна гол. Дял от мене е мъртъв. Всичко бих дал, за да съм на мястото на моите играчи когато се отсъди свободен удар. Когато топката влезе във вратата чувството е страхотно, като оргазъм".

Перфектността на Михайлович в пряк свободните удари не са успели да обяснят и учените.

"Физици от Университета в Белград идваха да ме видят на тренировка. Не можаха да разберат как топката е можела да лети толкова високо преди неочаквано да падне. Единственото нещо което успяха да измерят беше бързината на моя удар. Най-бързата измерена беше 165 километра в час. Що се отнася да останалите неща, нищо не можаха да разберат".

Въпреки че е вкарал стотина, един има специално място в сърцето на Синиша, а това е онзи, който е вкарал на мюнхенския Байерн през 1991 година в реванша от полуфиналите на Купата на европейските шампиони на стадиона на Цървена звезда.

"Когато се приближавах към топката се концентрирах. Изключих се от всичко: стадиона, привържениците, своите съотборници, важността на мача, резултата... Когато вкарах гол, това беше истерия, нищо не ни беше ясно. Знам какво означаваше този гол за цяла Югославия в тези тежки времена. Този свободен удар беше най-хубавото и най-важното нещо което съм направил", споделя Михайлович.

Днес всички говорят за Милинкович-Савич, а не е Сергей

Това можеше да е един от най-невероятните дебюти в историята на футбола...

Торино се класира за 1/8-финалите на Купата на Италия, а победата от 2:0 над Карпи ще се помни с дебюта на сръбския вратар Ваня Милинкович-Савич. Напълно луд дебют! Не заради това, че не допусна гол, а заради това че за малко не вкара такъв за 3:0 когато изпълни пряк свободен удар и уцели напречната греда?!

Не се знае кой е по-луд... Ваня, който в дебюта си показаха храброст да шутира от свободен удар или Михайлович, който позволи това на вратар дебютант.... В продължението на редовното време Милинкович-Савич дойде пред вратата на Карпи, за да изпълни пряко свободен удар от 20 и кусур метра и със силен удар разтресе горната греда.

Това можеше да бъде един от най-чудните дебюти в историята на футбола....

Михайлович с изключение на Милинкович-Савич, Лиянко Войнович и защитника Бонифаци изкара най-силният състав срещу слабака Карпи. И реши всичко за половин час с голове на Белоти и Фалке за победата. Затова сръбският специалист си позволи лукса Ваня Милинкович-Савич в продължението на мача да се пробва от пряк свободен удар.

"Тренирали сме това. Той щеше да изпълни и да беше 0:0. Има мощен и прецизен удар. Не виждам нищо чудно в това", заяви Михайлович, който в дните си на играч беше известен като отличен изпълнител на пряк свободни удари. А изглежда предава майсторлъка си на един потенциален наследник на Рожерио Сени и Чилаверт.

Английски журналист се изцепи: Михайлович е фашист, защото обича Сърбия

Без доказателства, благодарение на полуинформация от интернет, журналистът Том Уайър обяви треньора на Милан за следовник на Мусолини и Хитлер.

Синиша Михайлович е фашист, защото обича Сърбия! Невиждан скандал сътвори известния английски журналист Том Уайър, пишейки статия за футболисти, които са кокетничили с фашизма.

Треньорът на Милан и някогашен национал и треньор на националния отбор на Сърбия попада в лошата компания, заради стереотипите, които следват сърбите в чужбина вече две десетилетия.

Сравнение с Ди Канио

Том Уайър не счита за необходимо да опознае Синиша Михайлович и да направи интервю с него, а вместо това се консултира с интернет и търсил информация в гугъл, за да сътвори такава глупост. Можеше поне да се посъветва с някой колега от Сърбия. Така или иначе, написал купища глупости за треньора на които днес се дивят и в Италия, поставяйки го на първо място на бившите футболисти фашисти. Благодарение на неинформираността на Уайър, Миха е сложен до Паоло Ди Канио, който няколко пъти явно каза, че поддържа Бенито Мусолини и фашизма, както и Йосип Шимунич, който само преди няколко дни повтори, че не се разкайва за изговарянето на усташкия призив "За дома готови" и че пак би го направил.

Мрачната страна

Ето какво пише Том Уайър за Синиша Михайлович:
- За треньора на Милан няма някаква връзка с фашизма, може сърбинът само да е искал да запази честта си. Въпреки това, той крие своята мрачна страна. Известно е, че като футболист е псувал на расистка основа Патрик Виейра в дуела между Лацио и Арсенал в Купата на УЕФА през 2000 г, показвайки неуката и отвратителната страна на своята личност. Още във финала за Купата на Югославия през 1991 г между Цървена звезда и Хайдук е имал конфликт с Игор Щимац, показвайки нетърпимостта между сърби и хървати. Поддържал е "велика Сърбия" и Слободан Милошевич, а негов избор е било приятелство с Желко Ражнатович Аркан, който е обвинен за военни престъпления. Ултранационалисткият темперамент на Михайлович се изразил и по времето когато е бил треньор на Сърбия и поискал от мюсюлманина Ляич да пее химна на държавата. Спомняте ли си когато Милан беше воден от господин като Анчелоти...

Винаги готов за отговор
На който му преча, нека не ме гледа и слуша

След всичко казано си струва да припомним думите на Михайлович, тъй като и по-рано са го обвинявали да е фашист и расист:
- Много са ме обявявали за националист и шовинист. На мен не ми пречи, защото те не разбират. Аз съм сърбин, обичам своята страна и винаги и на всяко място ще изтъквам това. А на който това му пречи, нека не ме гледа и слуша.

Какво каза за инцидентите за които го обвиняват

За Виейра
Виейра ми каза, че съм циганско говно, а аз на него, че е черно говно, а накрая само аз излязох расист! Дали е наред целият стадион да ме обижда с възгласи, че съм циганин? Дали това е расизъм?

За Милошевич
Милошевич остави голямо впечатление в мен, в трите контакта, които сме имали. Той беше президент на моята държава и го защитавах заради това, както бих защитил и всеки друг президент. Мисля че Милошевич имаше само моя тениска, от всички футболисти.

За Щимац
По време на мача между Цървена звезда и Хайдук, Игор Щимац дойде до мен и ми каза "Бог да даде да ти избият цялото семейство във Вуковар". Да, точно така каза. Бих ли го ударил на терена без нищо?

За Аркан
Познавах добре Аркан, излизали сме заедно, беше мой спортен приятел. Той ми помогна, защото моята майка Виктория е хърватка. Спаси нея и един мой чичо. Като го убиха му направих голям помен. За него мога да кажа всичко най-добро.

За Ляич
Всички играчи получиха договор в началото на подготовката, който прочетоха и подписаха. Разговарял съм с Ляич, но не можа да ми обясни в какво е проблема, каза само, че е заради лични причини. Съжалявам.