Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.
Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.
Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.
В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.
Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.
Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.
В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.
Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.
Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.
И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.
Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.
Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.
В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.
"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.
Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар