Последният мохикан на истинския футбол на Арсенал реши да каже - ДОСТАТЪЧНО!
Може би това съобщение ще е по-емоционално по причината, че говорим за най-драгия ми футболист, човек, който ми е бил пример с начина по който се отнася към футбола, играта, Арсенал... А може и да не е, защото понякога запъвам когато трябва да кажа какво наистина изпитвам (поздрав за всички девойки - свидетели на тази истина).
Днес хлапетата като се спомене термина футбол започват да крещят "Роналдо", "Меси", "Неймар", а на мен понякога, и до ден днешен, на устните ми може да се прочете срамежливо "Росицки"... Защо срамежливо? Кой ще обяснява на хлапетата защо той, или още по-лошо ако сте заглавили със съвсем хлапета, кой е той...
Но, накратко, кой е той?
Човек, който даде десетилетие от живота си на Арсенал, човек, който разбра начинът по който играе Арсенал, човек, който не се е крил зад топката, а храбро тичаше към противниковата врата, човек, който трудно ще видите да се задоволи с безкрайни подавания в средата на терена... Лоялност, скромност, майсторство, любов към екипа. Мога и още да изброявам, но малко ли е? Просто, човек, който разбираше как функционира футболът. Красотата е в простотата. Когато погледнете днес, трудно ще видите нещо подобно в нашия отбор. Ако намерите, сигурно няма да е на неговото ниво.
Ако вече сте помислили да наречете админа със словосъчетание съставено от глагола плача и... нещо женско... Може би не бихте били далече от истината. Но, не можете да кажете, че поводът за това не е истински.
Днес няма да говорим за контузиите, какво би било ако беше, днес просто ще празнуваме.
Ще празнуваме защото бяхме свидетели на създаването на една легенда на Арсенал.
Може би няма да получи статуя пред Емирейтс, но е, сигурен съм, получил място в сърцето на всички "топчии" по света.
Ще завърша с изречението на Професора от 2015 година:
- Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки.
Автор: Админ на сръбския фен клуб на Арсенал -DulleX-
Южна Африка, Франция, Португалия, Испания, Чили, Австралия.
Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.
Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.
Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.
В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.
Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.
Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.
В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.
Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.
Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.
И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.
Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.
Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.
В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.
"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.
Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.
Бившият чешки национал и легенда на европейския футбол Томаш Росицки обяви окончателното си оттегляне от зеления терен.
Заради редица травми през последните два сезона изигра само 12 двубоя за пражката Спарта, между които е и един срещу Цървена звезда в квалификациите за Лига Европа, а сега взе решение да преустанови с активното играене на 37 години.
Изпращане каквото заслужават големите майстори на играта
"След дълго размисляне реших да завърша професионалната си кариера", заяви Росицки.
"Малкия Моцарт" е един от най-добрите чешки футболисти в историята. Започва кариерата си в Спарта, където е от осемгодишен, а след три сезона в мъжкия отбор преминава в Борусия (Дортмунд) срещу 25 000 000 марки през 2001 г. Това е рекорд за най-скъп футболист в Бундеслигата за онова време, както и за най-скъп трансфер на чех в чужбина. За "жълто-черните" играе с голям успех като записва 150 мача в Бундеслигата, а общо 189 в които се разписа 24 пъти.
През 2006 г срещу неназована сума Росицки е продаден на Арсенал. В Лондон техничарят се задържа цяло десетилетие и въпреки контузиите, които му попречиха да разгърне целия си потенциал стана любимец на привържениците. За "топчиите" изигра общо 247 мача и вкара 28 гола. През 2015 г мениджърът Арсен Венгер заяви: "Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки". От уважение към неговата личност и принос за клуба съотборниците му направиха шпалир на раздяла.
След изтичането на договора му Росицки взе решение да се завърне в родната Спарта, с която записа и европейски мач срещу сръбския гранд Цървена звезда.
За националния отбор на Чехия има 105 мача и 23 попадения. Три пъти е избиран за Футболист №1 на родината си - 2001, 2002 и 2006 г. През 1999 г пък е носител на наградата Талант на годината.
Със Спарта е двукратен шампион на Чехия през 1998/99 и 1999/2000 г. С Борусия (Дортмунд) е шампион на Германия през 2001/02, финалист за Купата на УЕФА през същия сезон и финалист за Купата на Германия през 2003 г. В екипа на Арсенал има две купи на ФА от 2013/14 и 2014/15 г, една суперкупа на Англия от 2014 г и два финала за Купата на Лигата през 2006/07 и 2010/11 г. На клубно ниво е изиграл общо 516 мача и е постигнал 66 попадения.
Въпреки крехката си физика, която често довеждаше до контузии, "Малкия Моцарт" ще бъде помнен като отличен композитор на атаките на своите отбори - елегантна техника и визия за играта, прецизни подавания срещу които защитите често не намираха решения.
Борусия (Дортмунд) отдаде дължимото на своя бивш футболист на своя официален фейсбук профил с думите: "Един от най-големите играчи в последните 20 години напуска футболната сцена, но след 100 години пак ще сме щастливи да помним действията му в черно-жълто!"
Малкия Моцарт се завърна у дома! След 15 години в Германия и Англия един от най-добрите футболисти на Чехия за всички времена Томаш Росицки отново е в Прага.
Неговата Спарта го прие с широки обятия и му предложи двугодишен договор, който днес ще бъде официално оповестен на пресконференция. Росицки след следващия сезон ще обяви край на кариерата...
През това лято изтече договора на Томаш Росицки с Арсенал. Той се появи за началото на подготовката, но през цялото време търсеше нов клуб, след като Арсен Венгер не планираше да продължи сътрудничеството с опитния халф. Щом се появила възможност да се завърне в родния си клуб договорът веднага бил факт. Представянето му е обявено за 15 часа българско време.
Росицки като осемгодишен идва в Спарта и за пражкия клуб играе три сезона в мъжкия състав, преди да премине в Дортмунд срещу 14 500 000. За Борусия има 150 мача в Бундеслигата и направи чудесен трансфер в Арсенал където прекара 10 години. Нямаше щастието с клуба от Лондон да стане шампион, но ще остане запомнен като един от най-добрите футболисти на "топчиите" през последното десетилетие.
Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор. Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.
Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.
„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута. Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.
Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.
Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.
Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза. Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.
Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!
Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“! Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.
