Чешки привърженици пребиха албанци в Пилзен

Група чешки привърженици нападнаха албанци в един локал в Пилзен преди мача между националните отбори на Чехия и Косово в квалификация за Европейското първенство в нашата група, съобщиха чешки медии.

Полицията реагирала бързо и попречила на по-тежък инцидент, докато няколко запалянковци са арестувани.

Преди това чешки привърженици пред хотела в който са настанени косовските футболисти пели "Косово е Сърбия" и "Сърбия, Сърбия".

Те носили и послания със знамето на Сърбия и надписа "Няма предаване".

Чехия победи Косово с 2:1 и така си осигури второто място в групата и класиране на шампионата на Стария континент идното лято. Местните запалянковци развяваха знамена на Сърбия и на стадиона и допълнително провокираха гостите.

Чехия подготвя специални мерки за мача с Косово

Футболният съюз на Чехия определи няколко мерки, за да попречи на възможни наказания заради поведението на привържениците в квалификационния мач против косовския национален отбор през ноември. Привържениците са помолени да избягват алюзии свързани с Косово.

След решението билети за мача Чехия - Косово да могат да се купуват само по интернет, чешката федерация помоли привържениците на своя отбор да "избягват каквито да е връзки с Косово."

"Бих искал да помоля всички привърженици на Чехия да избягват всякаква връзка с Косово, особено политически алюзии, скандирания и жестове, вербални или изписани на транспаранти и дрехи. Сигурен съм, че никой не иска наказание за чешкия национален отбор, което би могло да ни струва елиминиране от Европейското първенство", заяви президентът на футболния съюз на Чехия Мартин Малик пред вестник "Млада фронта днес".

Пиян чешки съдия пада по терена

В мач между младежките отбори на Бероун и Слани хит е бил страничният съдия Милан Шефар, който се появил пиян.

Падал по тревата, губил равновесие и така забавлявал публиката, която го записала. Видеото по-късно се разпространило в интернет, а за всичко са запознати във футболния съюз. Ясно, пияният Шефар веднага е наказан.

"Съюзът смята поведението на съдията за неприемливо и ще наказва жестоко такива изцепки."

Шефар не е бил в състояние да ходи праволинейно покрай тъчлинията и два пъти паднал на тревата. Организаторите на мача обърнали внимание на главния съдия Томас Брозек, но той го оставил на позицията му до края.

"Беше пиян, неговото неподходящо поведение беше очевидно", потвърди в доклада Марек Шпидра, шеф на съдиите в младежките категории.

Това не е първи път чешките съдии да се удавят в чашката. Марек Пилни и Иржи Жех през май 2016 се напили преди мач на мъжките отбори на Прибрам и Славия. Това сериозно посрами чешкия футбол и точно когато се забрави се появи Шефар.

Над Виктория Пилзен тегне проклятие! Мрачната съдба на най-успешното поколение

Самоубийства, депресия, проблеми с дрога, арести, редки болести, психически проблеми и нещастия в семействата белязаха футболистите на чешкия Виктория, които през 2011 година играха в Шампионската лига.

Когато се спомене Виктория Пилзен първата асоциация е мрачната съдба, която надви над футболистите и функционерите на чешкия клуб.

Да припомним, преди две години, в разстояние на месец, двама бивши футболисти на Виктория от Пилзен извършиха самоубийство. И то по идентичен начин. След Франтишек Райторал, в своя апартамент се обеси и Давид Бистрон.

Словакът на два пъти носи екипа на този клуб, игра и за Сигма, а неговият последен клуб преди трагедията беше швейцарският петоразреден Линт.

Бистрон е намерен обесен в своя апартамент, а за разлика от Райторал, за този футболист се знаело, че е в тежка ситуация. Неговото семейство имало големи финансови проблеми, па мнозина вярват, че заради това си е отнел живота.

Бистрон във футболната общественост стана известен през 2011 година, когато за Пилзен вкара гол с който на този клуб донесе реми против славния Милан (2:2).

Злокобни съдби сполетяха някогашните футболисти на Виктория Пилзен.

Тези две самоубийства отвлякоха вниманието от низ страшни събития, които се случиха на някогашните играчи на трофейния чешки клуб. Трагедии погодиха цялото прославено поколение на Виктория от Пилзен. Две самоубийства, депресия, проблеми с дрога и алкохол, арести, болести, психически проблеми и нещастия в семействата белязаха футболистите, които през 2011 година играха в Шампионската лига.

Съотборниците на Бистрон в мача срещу Милан са били Чех, Райторал, Чишовски, Лимберски, Хорват, Ирачек, Петржела, Колар, Бакош. От тези 11 играчи, двама са мъртви (Райторал и Бистрон), един е парализиран (Чишовски). Трима са оплетени в повече от мътни дейности (Лимберски, Хорват и Петржела), един заради травма почти остана без коляно (Пиларж), докато един беше напълно унищожен от смъртта на съпругата (Колар).

В Чехия смятат, че нещастия следват Виктория Пилзен от смъртта на нейния президент Мирослав Крижа през 2009 година.

ДАВИД БИСТРОН

Бистрон първо през 2013 година от УЕФА бе наказан за две години заради консумиране на метамфетамини. След това не успя да се върне във футбола. Уби се в събота по обяд, обесвайки се в собствения си апартамент.

ФРАНТИШЕК РАЙТОРАЛ

Райторал дълго страдал от депресия. Преди месец полицията го намери мъртъв в неговия апартамент. От Газиантепспор, клубът в който игра да смъртта си, твърдят, че не е имало знаци за психически проблеми.

МАРЯН ЧИШОВСКИ

Преди три години Чишовски се разболя от амиотрофична латерална склероза, рядка и неизлечима болест. Не може да се движи самостоятелно, парализиран е и прикован на количка.

ДАВИД ЛИМБЕРСКИ

Лимберски смаза няколко автомобила, бяга от подготовките на клуба и имаше проблеми с полицията. Член е на т.нар. пилзенска банда, дрогира се и дружи с шефовете на елитната проституция в Чехия.

ЯН КОПИЦ И ОНДРЕЙ ВАНЕК

Тези двама бивши футболисти на Виктория Пилзен са на съд заради помагане в продажбата на наркотици. Копиц е обвинен за даване на парични заеми на дилъри, а Ванек за сътрудничество с тях.

Пражка пролет

История за Славия от Прага, тазгодишната сензация в Лига Европа...

"Старата дама" на сръбския футбол вероятно би искала паралелите между нея и клуба по чийто модели е ушила екипите - чехите са донесли и онази сплитска топка, и любовта към тази нова игра се разширила набързо по целия Балкан - да са много по-силни.

Но е истина, че дори и Войводина, и то не само заради това, че в последните години се намира в срамно положение, няма много от онова което има Славия от Прага, малко изненадващият четвъртфиналист в Лига Европа, който изживява своята мечта, в същото време, ще обясним и това, може би и благия кошмар на всички онези хора, които са дишали за Славия когато не се е смяло да се прави това.

В Югославия, онази голямата, колкото и днес творците на някаква нова, измислена история, да опитват да ни уверят в това, не е имало истински дисидентски клуб; всички са, па чак и Войводина като най-стара и най-гражданска, били любимци, протежета или поне толерирани от комунистическата върхушка, на каквото и ниво да се е намирал този връх, от тайните служби до местните агнешки бригади.

Въпреки че на трибуните имаше и по някой антирежимен глас, това е било позволено, както бяха позволени вицовете, в края на краищата, някъде вентилът трябва да се отвие да не експлодира тенджерата под налягане.

В Прага, онази червено-бялата, онази в която е празнувана и след това давена "дунавската" школа на футбола (и няма никакво значение, че под Карловия мост тече Вълтава, а не синята река), е било различно, това с гордост ще ви каже всеки привърженик на исторически по-малкия, но по значение може би и по-големият градски клуб, който тези дни с онзи чудесен гол против Севиля в 120-ата минута на реванша донесе мирис на пражка пролет в Европа, половин век след нейната оригинална, политическа версия.

Славия е била най-големият футболен клуб в обединена Чехословакия, отборът на Пепи Бицан, състав, който е дал гръбнака на селекцията, която на Световното първенство през 1934 ще играе финал, клуб на гражданската класа, буржоазията, артистите, които са седели и писали стихове, драми, измисляли филми и разсипвали философия по пражките бирарии.

За Славия, като хлапе, по лявото крило, е играл Едвард Бенеш, най-голямата фигура на чехословашкия двадесети век - заедно с Вацлав Хавел - и кой знае дали всичко би било различно, ако бащата на общата държава не е счупил крак и трябвало да зареже тичането след топката, па записал факултет...

А тогава е дошла и отишла войната.

Чехословакия не е скрита веднага под съветската желязна завеса, няколко години след Втората Световна война продължавала да съществува привидна демокрация, но тогава големият московски брат решил, че стига толкова със западнячеството. Бенеш трябвало да се оттегли (разочарован и болен, набързо е и починал), либералната демокрация ще се оттегли през следващите двадесет години, а тогава ще минат още толкова преди да падне Берлинската стена.

Беше 1948 година.

И не е случайност, абсолютно никаква, че Славия е спечелила своята последна титла в предходната пролет. От тази 1947 в следващия половин век, клубът системно ще бъде газен, ще му сменят името и ще опитат да му променят ДНК и да променят хората, които го обичат, ще го изхвърлят от частта на града в която е създаден и израснал в мрачния индустриален край Вршовице, ще го бутат във втора лига и само временно ще му позволяват да вдигне глава - и това е, изглежда, бил онзи вентил? - ще изхвърлят Летна и безброй големи играчи, но градският съперник Спарта ще бъде протежиран по всякакъв начин, а ще го обича партията и лоялните клубове от Словакия, само не и Славия.

Беше лесно да се мисли, че Прага е имала два големи футболни клуба, които са се състезавали един против друг, като в Белград, като в европейските метрополии, но това просто не е истина: имала е само Спарта, официално, а техният етос, техният труд, техният колективизъм харесвал на пропагандата, апаратчиците, московските фигуранти и съветските шпиони (макар че е съществувал още един комунистически клуб, на име Дукла, сегашният участник в Първа лига само носи неговото име, не и историята); и имала спомена за годините когато Славия е била най-голяма.

Не са ги понасяли, просто, искали да ги няма, но не са могли против любовта, против традициите. Въпреки всичко, най-много хора се събирали на мачовете на Славия, чак и когато е била в по-нисшия ранг на първенствата.

Отдадеността на Славия е била и вик против безсмислието и начин да се изкаже бунт и надежда, че някога нещата ще се променят и че отново ще се гласува, живее, обича.

Било е важно да се играе футбол, и е било важно да се играе хубаво, титлите и така ги печелели онези другите...

Ето затова казваме, въпреки натегнатите опити, особено откакто е желателно да се измисля някакво различно, за някои по-хубаво минало, че не може да се направи паралел с нито един клуб от СФР Югославия.

За Славия, освен Бенеш, който до края на живота ще я подкрепя, бил и Алоис Елияш, единственият премиер в Европа когото са убили нацистите, член на движението на съпротивата във войната, и Ян Масарик, син на президента Томаш, загинал при съмнителни обстоятелства по време на тази турбулентна 1948; по-късно и Бохумил Храбал, онзи, който строго контролирал влаковете, и Милош Форман, който полетял над кукувичето гнездо и доживял и последната шампионска титла, преди да почине, с мирно сърце.

Славистките привърженици, известните и онези обикновените, приемали ситуацията мирно, с доза самоирония, сами наричали себе си "Вечно вторите" и търпеливо чакали.

Било е очаквано, мислели те - а са участвали, активно, и в "Плюшената революция" - когато е паднал комунизмът, когато се върнала демокрацията, когато свободата отново замирисала в златния град, мислело се, че ще се навакса всичко онова което е отнемано. Не, титлата е дошла едва през 1996 година, и е била изключение, никак правило.

Поне през този сезон е било като някога отдавна, и националният отбор на Чешката република, който ще играе финал на Европейското първенство против Германия ще има гръбнак в тогавашни и играчи произлезли от Славия: Патрик Бергер, Владимир Шмицер, Карел Поборски, Павел Кука и Радек Бейбъл, всички футболно са проходили в Славия и разнесоха славата й по целия континент през пролетта на 1995 (полуфинал в КНК, с Бордо на Зидан и Дюгари) и следващото невероятно лято.

Но ако старият режим е искал да удуши Славия, тя, нещастната, е намерила начин сама да се спъва в епохата на демокрацията: трофеи са спечелени още през 2008 и 2009, паднала е в ръцете на някакви обезчестени бивши политици, които само са я използвали и оставили, кокетирала е с банкрута, и през 2015 е изглеждало, че гордият клуб ще бъде съдебно и банкерски ликвидиран.

След това, почти внезапно, като дар от източното небе, пристигнали инвестиции и Славия е станала още веднъж шампион през 2017. На следващата година е била вицешампион, а сега има прилична преднина в първенството и ще се срещне с Челси в 1/4-финалите на Лига Европа, само...

... Само че на тези инвестиции, които са дали възможност да се оправи стадиона, да се доведат най-талантливите чешки и словашки играчи и чужденци, които са избухнали в тази част на Европа, не гледат всички благосклонно.

Защото въпреки емблемата в която винаги е стояла червената петокрака, повечето привърженици продължават да са традиционно антикомунистически настроени; и когато са чули, че мажоритарен акционер е станала китайската корпорация CEFC, енергиен и инвестиционен гигант - разбира се, близка с най-висшите ешелони на Комунистическата партия на Китай и под влияние на армията - това беше голям изпит за тях.

Толкова са се борили, толкова са пели против такива, толкова са залагали на прогреса, за патриотичните ценности, за свободата както когато се е въставало против Съветите, преди от сладката мечта да ги пробудят танковете на улиците, а сега трябва да подкрепят чужденци, и още да им бъдат благодарни?

Твърдото ядро привърженици бойкотираше клуба първоначално, онези малко по-умерените дипломатично се противопоставили на плана на екипа да се закачи още една червена звезда, с логото на компанията, и успели в това. А всички продължавали да са предпазливи към възможността обичаната Славия, винаги бранител на свободата, да стане онова което е била омразната Спарта през всички тези дълги, железни години - само средство за пропаганда на една държава, както и да се казва тя.

Но както са съобщавали чешките и европейските медии, китайците все пак са направили нещо добро: върнаха в клуба бивши играчи, привлякоха известните привърженици обратно на трибуните, зарекли са се, че ще уважават традицията и че няма да направят нищо което не би се допаднало на бохемския, свободолюбив дух, който продължава да се излъчва от бирариите и преминава до северната трибуна: в този чудесен за Славия сезон на сезонните карти се намират именно образите на Бенеш, Масарик, Храбал, Земан...

Не е случайно, следователно, и не е толкова романтично както изглеждаше в първия момент когато Славия изхвърли дежурния победител в Лига Европа и резервира място между осемте в европейски турнир.

Клубът на Пепи Бицан, който научи югославяните да играят футбол, а Войводина как се шият екипи, отборът на артисти, философи, дисиденти, шестедесетосмаши, сега е, подмазан с юани, чешка версия на Манчестър Сити или Челси, точно техният противник в следващия кръг.

Трябва ли да се жалват заради това, да се затварят отново в тесни кръгове и самоиронизират? Или е, всъщност, съвсем наред да оставим историята да бъде в историята, чак и ако е истинска, а не измислена, и ако сте толкова горди с нея, и да се наслаждаваме, колкото и да трае, на упойващите мириси на още една пражка пролет?

Автор: Марко Прелевич

Английски журналист съкрати групата с България до 4 отбора

Британският журналист Сам Стрийт в своя профил в Туитър обяви с кого е в група неговата Англия, но по интересен начин отбеляза националния отбор на т.нар. Косово.

Вместо да назове така наречената държава Стрийт написа 404 Не е намерена.

England 🏴󠁧󠁢󠁥󠁮󠁧󠁿
Czech Republic 🇨🇿
Bulgaria 🇧🇬
Montenegro 🇲🇪
404 Not Found 🇽🇰#euro2020

— Sam Street (@samstreetwrites) December 2, 2018

Англия попадна в квалификационна група за ЕП с Чехия, България, Черна гора и Косово.

В Черна гора: Три стари съперника и една мина - с Англия, Чехия, България и Косово

Националният отбор на Черна гора ще играе в Група А в квалификациите за Европейското първенство с Англия, Чехия, България и Косово, реши жребият в Дъблин.

Трима стари познайници от състезателен цикъл, и то най-успешният в кратката история на нашия футбол, и един неудобен противник, във всеки смисъл - тежка работа чака нашият отбор в борбата за една от първите две позиции в групата, оценяват в Черна гора.

Черна гора е играла с Англия четири пъти, помнят се трите ремита, едно от които на Под Горица донесе класиране за баражите за Евро 2012.

В този бараж противник беше Чехия, която победи два пъти - 2:0 в Прага и 1:0 в Подгорица.

Черна гора има четири официални мача и с България - първият в квалификациите за Мондиал 2010 - 2:2 в Подгорица. В София след това беше 4:1.

В квалификациите за Евро 2012 Черна гора спечели с 1:0 в София, а на Под Горица завърши 1:1.

Косово - отбор в създаване, бъдещ член на С Лигата на нациите и кандидат през плейоф от Лига D да стигне до финалния турнир, с много играчи в чуждестранни клубове, желаещи доказване...

Младежите на Хърватия в последната минута отидоха в елитните квалификации за Евро 2019

Младежкият национален отбор на Хърватия до 19 години се класира във втория кръг квалификации за Европейското първенство което ще се проведе идното лято в Армения.

След ремито с Македония и победата над Люксембург, Хърватия стигна до точката и в мача с домакина Чехия, която домакинстваше на тези три състава на турнира от Група 3.

Срещата предложи два обрата. Хърватия поведе в 34-ата минута с гол на Микеле Шег от Хайдук, а чехите осем минути по-късно стигнаха до изравняването чрез Сламен, а след това и до обрат когато Фукал заби в 53-ата минута.

Все пак, връзката от Хайдук отново проработи и много ценната точка за Хърватия донесе Анте Палаверса в 89-ата минута за крайното 2:2. Чехите останаха на първо място със 7 точки, докато Хърватия завърши втора с две точки по-малко, но достатъчно за Елитния рунд, съответно вторият квалификационен кръг за ЕП.

Жребият за групите на Елитния рунд е на 6 декември.

Последният танц на Чехословакия и легендата за Петер Дубовски

Спомняме си как изглеждаше националният отбор на Сърбия и Черна гора на онзи Мондиал в Германия; беше тъжно да се представя държава, която вече я няма, да се пее химна на нещо което отдавна е изчезнало - а същото се случи на чехите и словаците малко повече от десет години по-рано...

Би могъл и на мача, който ще бъде изигран на онзи хубав (по много причини) стадион в Търнава, да се приспособи вица, който включва един неосведомен президент на едно неуспешно творение между два близки народа.

Някой получава такъв, и преди него един, който е бил много по-лош, а на някой му се пада Вацлав Хавел, голям дисидент и още по-голям писател.

Точно Хавел ще изкове два израза, които са широко приложими в Източна Европа, толкова приложими, че чак и капитанът на футболния национален отбор на Сърбия преди краткия полет към Подгорица се чуди "как ние сме две държави": първият е "Абсурдистан", това знаем какво е и често го преживяваме, а вторият "blba nalada", дословно "смешни времена", а преносно - недоверие в институциите и реформите, криза в обществото, нацията и всичко между тях.

На такива смешни времена ще напомни Лигата на нациите не само в тази група в която играят Сърбия и Черна гора ("А срещу кого?"), а и в по-висшия ранг, когато в събота ще се срещнат две бивши очи в една глава, за които продължава да не е най-ясно дали трябваше да се разделят, па макар и плюшено.

Ще заиграят Чехия срещу Словакия, макар че в Търнава всъщност ще е обърнато.

Не им е за пръв път, но всеки път е малко чудно...

Меланхолично или носталгично, може би е по-добре да се каже, това би знаел Хавел?

Защото чехите и словаците имат по-дълга и по-плодовита футболна история от сърбите и черногорците, поне заради онази титла точно в Белград, и затова тази среща, в новия турнир, който не познаваме (а и не ценим особено) е много повече от борба за оставане в група в която е още и Украйна, която победи бившите сънародници в двата мача през септември.

Това е спомен за триумф, за Паненка и "паненката", но и за бракоразводното дело и за едни чудни квалификации за Световното първенство през 1994.

Спомняме си как изглеждаше националният отбор на Сърбия и Черна гора на онзи Мондиал в Германия; беше тъжно да се представя държава, която вече я няма, да се пее химна на нещо което отдавна е изчезнало - а същото се случи на чехите и словаците малко повече от десет години по-рано...

Това е история за тези няколко мача, които е играл Националният отбор на чехите и словаците, както официално се наричаше, мачове, които означаваха всичко и не означаваха нищо; и за един момък, който имаше всичко и нямаше нищо, а който беляза последните дни на Чехословакия, държавата, която изчезваше пред очите на всички...

Не беше Търнава, но беше в Словакия, Кошице, този ден в който заблестя човек за когото, за съжаление, ще се говори само като за онзи, който някога е бил.

Въпреки че нито чехите, нито словаците не искаха това, въпреки че Вацлав Хавел се противи на това и приключи политическата кариера - не че и тя някога му е отивала, но това говореше повече за политиката отколкото за него? - на тази тема, от 1 януари 1993 година общата държава престана да съществува, без референдуми, без решение на народите, но ФИФА, поставена в задънена улица, позволи на приятелите да довършат тази квалификационна група.

И колко близо бяха да ги довършат добре...

"РЧС" (Република Чехословакия - б.р.) първо изигра две объркани ремита, в Кипър и у дома против Уелс, преди в Кошице да дойде Румъния.

Това беше Румъния, която през следващото лято ще омае футболния свят, лансирайки магьосник на име Георги Хаджи, на когото ще помагат Мунтеану, Радучою и разбира се Белодедич; но нищо не им помогна, защото словаците и чехите и чехите и словаците играха сякаш още са заедно и сякаш играеха за нещо което не е слава, и защото светът тогава се запозна с него.

За Петер Дубовски се говореше като за най-слабо пазената тайна на Братислава, но в този ден, в екипа на несъществуващата държава, ще завърти ума на Европа, включително и на Рамон Мендоза, президент на Реал, който беше такава марка, че успяваше да победи, на демократични и по-недемократични избори, чак и Флорентино Перес. Бележките бяха записани от директора Лоренцо Санц...

Имаше, ще ви кажат онези, които обичат да броят кръвните зрънца, в този слънчев юнски ден в Кошице много повече чехи отколкото словаци - и какво, в Белград през 1974 имаше много повече словаци отколкото чехи, и каква връзка има това? - в отбора, който би румънците с 5:2, но двама словаци бяха Любо Моравчик и Петер Дубовски (третият, Милош Глонек, ще влезе едва преди края на мача).

Може би тук се вижда разликата между сърбите и черногорците и чехите и словаците; докато първите в Германия изглеждаха сякаш им е неудобно, вторите се бориха въпреки всичко и на инат на всички; с двама играчи по-малко - съди добре познатият Ким Нилсен - постигнаха още два гола, а Петер Дубовски закръгли хеттрик.

През това лято, националът на несъществуващата държава ще стане първият - и засега единственият, и вероятно задълго единствен - словак, който ще облече екипа на Реал (Мадрид), и то в онова време когато броят на чужденците беше ограничен. В отбора, който водеше Бенито Флоро такива бяха Михаел Лаудруп, Роберт Просинечки, Иван Заморано и Петер Дубовски. Да споменем само някои, които с тях деляха белия екип: Мичел, Бутрагеньо, Мартин Васкес, Фернандо Йеро, Мануел Санчис...

Тази победа означаваше, че чехословаците, чехите и словаците, продължават да имат шанс да се домогнат до Америка; трябваше само да извлекат положителни резултати против Фарьорските острови, Уелс и Кипър (две победи и реми) и тогава да победят в Брюксел, през ноември 1993 година.

Не успяха. Последният мач на съюзната държава на два славянски народа завърши в сълзи и ридания; в колективното съзнание на двете държави е запечатано това 0:0 с Белгия, защото тогава, а не в онзи ден в който решението влезе в сила, когато получиха свои монети, когато трябваше да преминават някакви граници, които довчера ги нямаше, тогава наистина престана да съществува Чехословакия.

Би могло да се каже, въпреки липсата на черногорци, и Югославия, във всяка своя версия, всъщност престана да съществува когато аржентинците ни извозиха с онези милион подавания, преди да блокираме в незначителния дъжд против Брега на слоновата кост (Кот д`Ивоар - б.р.).

Нещастните държави умират със загуби или ремита без голове, както и да се казват, в който и турнир да са...

"Чудото не се случи", писа обединената словашка и чешка преса след тази среща преди двадесет и пет години; и кой знае какво би било ако Латал, Сухопарек, Кадлец, Кука и онези двамата словаци напред бяха съборили Кралство Белгия? Може би отново биха се целунали, плюшено па какво, словаци и чехи, може би държавата пак би се обединила на пътя за Мондиала?

Петер Дубовски, един от малкото най-известни словаци в историята на този народ - тук са Анди Уорхол, па Александър Дубчек, може би Адрияна Карембьо - ето го как тъгува на тревата на стадиона в Брюксел, можеше да се кае до края на живота, и единствената щета е, че не се кая много по-дълго отколкото му е дадено.

Дебютира за националната селекция на едва 19 години, и представляваше играч който, смяташе се, ще върне вярата във футбола на народите в цяла Бохемия, Моравия и Словакия, като достоен наследник на Юрай Шикора или Йозеф Адамец. Най-добрият стрелец на Слован от Братислава, с над 50 гола в само два сезона, омая против румънците пратениците на най-големия европейски клуб и се озова, на едва 21 години, на Чамартин.

Да не го следва този ореол "единственият словак в Реал", на стойност, каквото и да значи това днес, стотици милиони круни или, ако желаете, четиристотин милиона песети, и по-късно да не се случи всичко което се случи, Петер Дубовски би бил още една бележка под линия, още един момък, който не се е справил, младеж за който европейският великан просто е бил твърде голям залък.

Статистиката не е в негова полза, па чак и най-големите любители на футбола не помнят някакви негови успехи, макар че завинаги има тази фотография на която, заедно с младия момък когото ще наричаме Раул Гонзалес, държи титлата от Ла Лига за сезон 1994 на 1995; както и фактът, че в неговия дебют Реал разби Барселона с 5:0; но много повече за Петер Дубовски ще си спомнят горе на север, в Астурия, защото пълни пет сезона беше ударна игла на Реал Овиедо.

(Би имал, само да можеше да има, и спомен за деня когато Овиедо гостува на Бернабеу, а целият стадион стана да го аплодира...)

Дубовски беше бърз като куршум когато се появи, нещо като Майкъл Оуен преди Майкъл Оуен, но контузии направиха така, че неговата първа крачка много да отслабне, заради което престана и да бъде класически нападател и игра някакъв вид "десетка", макар че сега изглежда, че напрежението в толкова голям клуб все пак му е било твърде силно.

Неговият талант все пак е бил непресушим, неговото желание за победа държеше Овиедо (спомняме си и Онопко и Дели Валдес!) в Примера, макар че сигурно е имало жал за пропуснатия шанс в Реал, тамън колкото и за пропуснатия шанс в Брюксел, защото Словакия никога, през неговия живот, не помириса голям турнир.

В края на май 2000 Петер, след още един сезон в който спаси Овиедо от изпадане, изигра последният мач за своята страна: в Москва, в приятелски мач с Русия, било е 1:1.

Искал да отмори, казвал е, а винаги са го привличали екзотични дестинации, с годеницата Аурелия Чарабова отпътувал в Тайланд.

Дубовски е бил човек с разностранни интереси. Особено го интересувала фотографията, и често на приятелите, когато се връщал от пътувания, показвал снимките, които е правил.

Ко Самуи е, казват, прекрасен остров, с хотели, плажове и всичко останало което търсят туристите. На острова има и голям водопад, който е бил готин чак и преди Инстаграм.

Петер Дубовски, най-добрият словашки футболист през деветдесетте, най-добрият млад словашки футболист на всички времена (на него е кръстена и тази награда), единственият словак в Реал (Мадрид) и член на последното поколение на Чехословакия което е играло заедно футбол, се хлъзнал от повече от десет метра в опит да направи фотография на големия водопад на тайландския остров Ко Самуи, и починал няколко часа по-късно там в Далечния Изток.

Било е 2000 година, седем лета след последния танц в екипа на Националния отбор на чехи и словаци.

И всеки път когато Словакия играе, някой се сеща за Петер Дубовски, а в събота по обяд, когато Словакия ще играе срещу Чехия, може би за пръв път като фаворит в това ново съперничество, ще бъде още по-голям, още по-тежък, още по-меланхоличен спомен, точно както и онзи в Подгорица два дни по-рано.

За дните когато една несъществуваща държава е играла футбол, за дните когато (за малко) отидоха на Мондиал да представят държава, която вече я няма, за плюшените разводи, които трябваше, а и не трябваше да се случат...

Автор: Марко Прелевич

Чех с отличен отговор на издънка във ФИФА 19

ЕА Спортс в своите игри ФИФА иска да представи възможно най-достоверно ситуациите от света на футбола. По това и ФИФА 19 не е изключение. Нещо повече, вероятно става дума за най-добрата ФИФА досега. Заради това понякога се прокрадва и по някоя грешка. Една такава неправда е направена към вратаря на Арсенал Петър Чех, който на преговорите за продължение на договора носи своята "каска" въпреки че в реалния живот това няма никакъв смисъл.

Играчите и привържениците по цял свят намират за комично как вратарят на Арсенал седи в офиса и чака подписване на договора със защитата на главата. Ситуацията не пропусна да коментира и самият Чех, който се пошегува с цялата история. В своя профил в Туитър с екранна снимка на спорната ситуация написа: "Момчета, грешно е. Бих носил вратовръзка." В комбинацията на облеклото на Чех липсва вратовръзка. Разбира се, неговата симпатична реакция привлече над 250 хиляди реакции само в тази социална платформа.

It’s wrong guys ... I’d wear a tie 👔😂😂 pic.twitter.com/0qGSK3TvHg

— Petr Cech (@PetrCech) September 27, 2018

Каската на главата от която и самият Чех понякога се е оплаквал през годините стана негов защитен знак. 36-годшният страж пострада през октомври 2006 като вратар на Челси в мач против Рединг. Тогава Стивън Хънт в първата минута на мача с дясното коляно уцели Чех в главата. Той се върна на вратата на лондонския клуб през януари следващата година. Оттогава носи защитата на главата. След 11 години и 333 двубоя напусна Челси и премина в редовете на "топчиите" за които досега е играл 109 пъти.

Бивш чешки национал влиза в затвора заради омаскаряване на бившата съпруга

Някогашният национал на Чехия Томаш Репка (44) днес бе осъден на шест месеца затвор.

Съдът в Бърно реши, че бившият защитник на Уест Хем и Фиорентина е виновен за рекламиране на сексуални услуги в интернет под името на своята бивша жена Владка Ербова.

Владка Ербова

Новата девойка на Репка Катерина Кристелова мина малко по-добре и като съучастничка е наказана само парично с 50 000 чешки крони (около 2000 евро). Те под снимки на бившата съпруга на Репка оставили чак и номера на личния й телефон така че Владка имала доста неприятни обаждания.

Томаш Репка през кариерата си е играл 45 пъти за Чехия, а освен за Виола и "чуковете" е играл и за Спарта от Прага.

Невиждана грешка - украинските кадети пропускат Европейското, играли с трима наказани

Националният отбор на Украйна на ниво кадети ще пропусне Европейското първенство в Англия, след като допусна невиждана грешка. Трима играчи с наказания участвали в мача срещу Сърбия, а УЕФА присъдила служебна победа с 3:0 за западните съседи заради гафа.

Украйна спечели срещата с 2:1, но в редиците си ползва двама с два жълти и един с червен картон от първия кръг на квалификациите. Така "орлетата" получиха служебно победа и три точки.

Избраниците на Иван Йевич започнаха квалификациите с успех над Чехия (2:0) и с шест точки актив ще пътуват за Острова без значение от края на мача с Испания.

Европейското първенство До 17 ще се проведе от 4 до 20 май в Англия.

Сръбският фен клуб на Арсенал се прости емоционално с последния мохикан на истинския футбол на "топчиите"

Последният мохикан на истинския футбол на Арсенал реши да каже - ДОСТАТЪЧНО!

Може би това съобщение ще е по-емоционално по причината, че говорим за най-драгия ми футболист, човек, който ми е бил пример с начина по който се отнася към футбола, играта, Арсенал... А може и да не е, защото понякога запъвам когато трябва да кажа какво наистина изпитвам (поздрав за всички девойки - свидетели на тази истина).

Днес хлапетата като се спомене термина футбол започват да крещят "Роналдо", "Меси", "Неймар", а на мен понякога, и до ден днешен, на устните ми може да се прочете срамежливо "Росицки"... Защо срамежливо? Кой ще обяснява на хлапетата защо той, или още по-лошо ако сте заглавили със съвсем хлапета, кой е той...

Но, накратко, кой е той?

Човек, който даде десетилетие от живота си на Арсенал, човек, който разбра начинът по който играе Арсенал, човек, който не се е крил зад топката, а храбро тичаше към противниковата врата, човек, който трудно ще видите да се задоволи с безкрайни подавания в средата на терена... Лоялност, скромност, майсторство, любов към екипа. Мога и още да изброявам, но малко ли е? Просто, човек, който разбираше как функционира футболът. Красотата е в простотата. Когато погледнете днес, трудно ще видите нещо подобно в нашия отбор. Ако намерите, сигурно няма да е на неговото ниво.

Ако вече сте помислили да наречете админа със словосъчетание съставено от глагола плача и... нещо женско... Може би не бихте били далече от истината. Но, не можете да кажете, че поводът за това не е истински.

Днес няма да говорим за контузиите, какво би било ако беше, днес просто ще празнуваме.

Ще празнуваме защото бяхме свидетели на създаването на една легенда на Арсенал.

Може би няма да получи статуя пред Емирейтс, но е, сигурен съм, получил място в сърцето на всички "топчии" по света.

Ще завърша с изречението на Професора от 2015 година:
- Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки.

Автор: Админ на сръбския фен клуб на Арсенал -DulleX-
 

Благодаря Томаш Росицки

Южна Африка, Франция, Португалия, Испания, Чили, Австралия.

Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.

Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.

Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.

В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.

Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.

Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.

В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.

Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.

Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.

И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.

Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.

Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.

В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.

"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.

Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.

🔴 “A Gunner forever” . . . #Rosicky #Arsenal #AFC #LittleMozart

Публикация, споделена от Arsenal Official (@arsenal) на Дек 20, 2017 в 10:09 PST

Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки - Малкия Моцарт напусна играта

Бившият чешки национал и легенда на европейския футбол Томаш Росицки обяви окончателното си оттегляне от зеления терен.

Заради редица травми през последните два сезона изигра само 12 двубоя за пражката Спарта, между които е и един срещу Цървена звезда в квалификациите за Лига Европа, а сега взе решение да преустанови с активното играене на 37 години.

Изпращане каквото заслужават големите майстори на играта

"След дълго размисляне реших да завърша професионалната си кариера", заяви Росицки.

"Малкия Моцарт" е един от най-добрите чешки футболисти в историята. Започва кариерата си в Спарта, където е от осемгодишен, а след три сезона в мъжкия отбор преминава в Борусия (Дортмунд) срещу 25 000 000 марки през 2001 г. Това е рекорд за най-скъп футболист в Бундеслигата за онова време, както и за най-скъп трансфер на чех в чужбина. За "жълто-черните" играе с голям успех като записва 150 мача в Бундеслигата, а общо 189 в които се разписа 24 пъти.

🙏 DANKE, Tomas #Rosicky! Einer der größten Spieler unserer Zeit sagt Goodbye, in unserer Erinnerung sehen wir dich aber weiter in Schwarzgelb zaubern! #Schnitzel #borussiadortmund #bvb #🇨🇿 #livinglegend #💛

Публикация, споделена от Borussia Dortmund (@bvb09) на Дек 20, 2017 в 5:57 PST

През 2006 г срещу неназована сума Росицки е продаден на Арсенал. В Лондон техничарят се задържа цяло десетилетие и въпреки контузиите, които му попречиха да разгърне целия си потенциал стана любимец на привържениците. За "топчиите" изигра общо 247 мача и вкара 28 гола. През 2015 г мениджърът Арсен Венгер заяви: "Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки". От уважение към неговата личност и принос за клуба съотборниците му направиха шпалир на раздяла.

🔴 Enjoy your retirement, Little Mozart! We'll all miss seeing you on the pitch. #WeAreTheArsenal #Rosicky #LittleMozart #OnceAGooner

Публикация, споделена от Arsenal Official (@arsenal) на Дек 20, 2017 в 3:57 PST

След изтичането на договора му Росицки взе решение да се завърне в родната Спарта, с която записа и европейски мач срещу сръбския гранд Цървена звезда.

За националния отбор на Чехия има 105 мача и 23 попадения. Три пъти е избиран за Футболист №1 на родината си - 2001, 2002 и 2006 г. През 1999 г пък е носител на наградата Талант на годината.

Със Спарта е двукратен шампион на Чехия през 1998/99 и 1999/2000 г. С Борусия (Дортмунд) е шампион на Германия през 2001/02, финалист за Купата на УЕФА през същия сезон и финалист за Купата на Германия през 2003 г. В екипа на Арсенал има две купи на ФА от 2013/14 и 2014/15 г, една суперкупа на Англия от 2014 г и два финала за Купата на Лигата през 2006/07 и 2010/11 г. На клубно ниво е изиграл общо 516 мача и е постигнал 66 попадения.

Въпреки крехката си физика, която често довеждаше до контузии, "Малкия Моцарт" ще бъде помнен като отличен композитор на атаките на своите отбори - елегантна техника и визия за играта, прецизни подавания срещу които защитите често не намираха решения.

Борусия (Дортмунд) отдаде дължимото на своя бивш футболист на своя официален фейсбук профил с думите:
"Един от най-големите играчи в последните 20 години напуска футболната сцена, но след 100 години пак ще сме щастливи да помним действията му в черно-жълто!"

Цървена звезда - ЦСКА (Москва), Партизан - Виктория (Пилзен), футбол на изтока

Жребият в Нион определи противниците на 1/16-финалите в Лига Европа. Всеки прие своя късмет и се настройва за предстоящите сблъсъци с надежда да удължи престоя си по европейските терени. В Сърбия цари задоволство, че и двата отбора в груповата фаза си осигуриха пролет, а в лагера на Партизан всякак са по-щастливи от ръката на Фортуна. "Черно-белите" срещат чешкия Виктория (Пилзен), докато Цървена звезда ще мери сили с ЦСКА от Москва.

Руският клуб не спада сред атрактивните съперници каквито са Лацио, Атлетико (Мадрид), Спортинг (Лисабон) и РБ Лайпциг, но е достатъчно силен със своето име и средства да застраши всеки. Цървена звезда вече има опит, след като през лятото изхвърли Краснодар, така че си запазва надеждата да се нареди сред най-добрите 16 във втория по сила европейски турнир.

ЦСКА е основан през далечната 1911 година, но слава придобива чак след Втората Световна война когато е станал клуб на Червената армия. Има 13 шампионски титли, от които шест по времето на СССР и седем от самостоятелността на Русия. Най-големият успех на клуба е спечелването на Купата на УЕФА през 2005 година, когато беше финансиран от Роман Абрамович. Така стана първият отбор от Русия с европейски трофей.

"Армейците" през миналия сезон завършиха на второ място в Премиер лигата на Русия и през този сезон участваха в груповата фаза на Шампионската лига с Манчестър Юнайтед, Базел и Бенфика. Звезди в отбора са вратарят и капитан Игор Акинфеев, Алан Дзагоев, Витиньо, Марио Фернандес и двамата братя Березуцки. В него е и българският национал Георги Миланов.

ЦСКА играе на стадион ВЕБ Арена с капацитет 30 хиляди места. Като армейски клуб има братски отношения с белградския Партизан, които са такива и на ниво привърженици, което допълнително ще нагнети напрежение в сблъсъците. В Москва пък звездашите ще разчитат на подкрепа на запалянковците на своя братски клуб Спартак - големият враг на ЦСКА. Освен на терена, обещава да е интересно и по трибуните.

Цървена звезда и ЦСКА ще играят два дни по-рано - на 13 февруари (вторник) от 19 ч в Белград, а реваншът също е ден по-рано - сряда 21 февруари от 17 ч.

ЦСКА Москва:

Титли - 13: 1946, 1947, 1948, 1950, 1951, 1970, 1991, 2003, 2005, 2006, 2012/13, 2013/14, 2015/16

Купи - 12: 1945, 1948, 1951, 1955, 1991, 2002, 2005, 2006, 2008, 2009, 2011, 2013

Купа на УЕФА: 2004/05

В Партизан получиха за съперник чешкият Виктория (Пилзен) - сериозен клуб с големи традиции. Основан през далечната 1911 година.

Виктория играе на стадион "Досен", който приема точно 11 722 зрители, разположен в западна Бохемия на около 90 километра от столицата Прага. Става въпрос за четвъртия по големина град в Чехия.

От няколко сезона отборът играе на високо ниво и участва в европейските турнири. През миналия сезон Виктория води битка със Славия (Прага) за титлата, но остана на второ място с две точки по-малко.

Клубът от Пилзен се завърна в елита през 2005 година, за да спечели първа титла на Чехия през 2010/11, а след това взе още три. Виктория е шампион на Чехия още през 2012/13, 2014/15 и 2015/16, а има и купа на страната от сезон 2009/2010, а Суперкупата е печелена два пъти - 2011/12 и 2015/16.

Що се отнася до играчите най-звучните имена са опитният австриец Андреас Иваншич и капитанът на отбора Роман Хубник. Най-голяма заплаха в Пилзен е по десния фланг - Томаш Хорава и Ян Копик. В отбора е и хърватският национал Диего Живулич.

Пилзенци подобно на Партизан нямаха много тежка група в Лига Европа, завършиха първи в компанията на Стяуа, която също мина в елиминационната фаза. Чехите записаха четири победи и две поражения в груповата фаза, две победи на Апоел Бер Шева и по победа и поражение срещу Стяуа и Лугано.

Срам за Юнайтед: Такава аматьорска грешка от клуб с такива претенции

Манчестър Юнайтед е един от най-популярните и най-богати клубове в света, но показа, че е склонен на неразбираеми грешки.

Футболистите на Исландия от Европейското първенство, където бяха истински хит на шампионата (отпаднаха на четвъртфинала от Франция с 2:5), са в центъра на вниманието на скаут службите на европейските клубове, а в Манчестър Юнайтед искали да използват възможността и да погледнат някои от играчите, които не са в първи план за селекционера Хеймир Халгримсон.

И е възможно да бяха видели някой интересен, само да не е била наистина кардинална грешка. Скаутът на "червените дяволи" от Дания е стигнал в Рейкявик, дошъл до стадион "Лаугардалсвйолур", където го дочакала снежна, хладна и доста неприятна изненада - уцелил е всичко което трябва да уцели, освен държавата в която е изигран мачът.

Мачът между Исландия и Чехия е изигран, вместо в снежния Рейкявик, в топлата Доха, столица на Катар.

Чехия е победила с 2:1, а младите футболисти на Исландия останали без възможност да се докажат пред скаута на Манчестър Юнайтед.

Няма информация дали е успял да намери стрийм в някой хотел, както не е познато какви последици е понесъл членът на Юнайтед задължен за организацията на пътя на скаута, тъй като няма съмнение, че такъв срам боли много повече английския великан от цените на билетите до Доха.

A Manchester United talent scout was left fuming after he went to Iceland to watch a game that was actually taking place in Qatar.https://t.co/9lBnI0Yktq pic.twitter.com/Q5jbw5YXJV

— Qatar Living (@qatarliving) 15 ноември 2017 г.

След 15 години Томаш Росицки се завърна у дома

Малкия Моцарт се завърна у дома! След 15 години в Германия и Англия един от най-добрите футболисти на Чехия за всички времена Томаш Росицки отново е в Прага.

Неговата Спарта го прие с широки обятия и му предложи двугодишен договор, който днес ще бъде официално оповестен на пресконференция. Росицки след следващия сезон ще обяви край на кариерата...

През това лято изтече договора на Томаш Росицки с Арсенал. Той се появи за началото на подготовката, но през цялото време търсеше нов клуб, след като Арсен Венгер не планираше да продължи сътрудничеството с опитния халф. Щом се появила възможност да се завърне в родния си клуб договорът веднага бил факт. Представянето му е обявено за 15 часа българско време.

Росицки като осемгодишен идва в Спарта и за пражкия клуб играе три сезона в мъжкия състав, преди да премине в Дортмунд срещу 14 500 000. За Борусия има 150 мача в Бундеслигата и направи чудесен трансфер в Арсенал където прекара 10 години. Нямаше щастието с клуба от Лондон да стане шампион, но ще остане запомнен като един от най-добрите футболисти на "топчиите" през последното десетилетие. 

Чешки аматьори поставиха световен рекорд в дузпите

 
Два отбора от чешката пета дивизия - СК Батов 1903 и ФК Фристак поставиха нов световен рекорд за най-дълга престрелка на дузпи.

Мачът беше решен след 52 изстрела от бялата точка в петък, най-дългите дузпи в историята на футбола.

Двата клуба от Югоизточна Чехия завършиха 3:3 след 90 минути в мач от регионалното първенство.

Фристак имаше възможности да излезе победител при 4:4, 11:11 и 14:14, но халфът Ян Хребацка изпусна решаващата дузпа, пращайки топката над гредата пред погледите на около 150 зрители. Пълната стрелба беше заснета от привърженик и качена в Ютуб.

Хребацка е цитиран от чешкия вестник "ДНЕС" да казва "искахме да си ходим у дома", а клубният президент Вратислав Рудолф се пошегува, че изпускали "семейно барбекю".

Предишният рекорд беше от 2005 г във финала за Купата на Намибия между КК Палас и Сивикс, в който бяха изпълнени 48 дузпи след равенство 2:2 след продълженията. В Книгата на рекордите на Гинес е записано, че престрелката е завършила 17:16 в полза на Палас.

Почина бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек

Бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек почина на 47 години след сърдечен арест миналата седмица.


Сърничек беше в изкуствена кома, след като му прилоша по време на джогинг близо до дома му в Чехия на 22 декември.

Неговият агент Стив Райд обяви в изявление: "С дълбока тъга трябва да съобщя кончината на бившия играч на Нюкасъл Павел Сърничек. Павел получи сърдечен арест преди коледните празници в своята родина и беше в изкуствена кома в болница със семейството си до него. Въпреки медицинското внимание последните мозъчни сканирания в понеделник показаха необратими увреждания и трябваше да се вземе решение за спирането на животоподдържащата машина."

Бившият национал, който беше част от националния отбор на Чехия на Европейското първенство през 1996 г, беше любимец на публиката на Нюкасъл. Той беше в Тайнсайд по-рано този месец, за да представи автобиографията си.

Сърничек прекара седем сезона в Нюкасъл след като дойде през 1991 г, изигравайки 189 мача и два пъти завърши втори във Висшата лига през 1995/96 и 1996/97 г. Той се завърна през 2006 г, записвайки още два мача като резерва на Шей Гивън.

В коледния мач привържениците на Нюкасъл скандираха "Павел е джорди" на почивката в техния домакински двубой срещу Евертън.

Неговите 49 мача за Чехия включват и всичките три на Евро 2000. Той не записа участие на Евро 96, където отборът стигна финала, но загуби от Германия.

Кариерата му започва от Баник (Острава), а е играл още за Шефийлд Уензди, Бреша, Козенца, Портсмут, Уест Хем и Бейра Мар.