Последният мохикан на истинския футбол на Арсенал реши да каже - ДОСТАТЪЧНО!
Може би това съобщение ще е по-емоционално по причината, че говорим за най-драгия ми футболист, човек, който ми е бил пример с начина по който се отнася към футбола, играта, Арсенал... А може и да не е, защото понякога запъвам когато трябва да кажа какво наистина изпитвам (поздрав за всички девойки - свидетели на тази истина).
Днес хлапетата като се спомене термина футбол започват да крещят "Роналдо", "Меси", "Неймар", а на мен понякога, и до ден днешен, на устните ми може да се прочете срамежливо "Росицки"... Защо срамежливо? Кой ще обяснява на хлапетата защо той, или още по-лошо ако сте заглавили със съвсем хлапета, кой е той...
Но, накратко, кой е той?
Човек, който даде десетилетие от живота си на Арсенал, човек, който разбра начинът по който играе Арсенал, човек, който не се е крил зад топката, а храбро тичаше към противниковата врата, човек, който трудно ще видите да се задоволи с безкрайни подавания в средата на терена... Лоялност, скромност, майсторство, любов към екипа. Мога и още да изброявам, но малко ли е? Просто, човек, който разбираше как функционира футболът. Красотата е в простотата. Когато погледнете днес, трудно ще видите нещо подобно в нашия отбор. Ако намерите, сигурно няма да е на неговото ниво.
Ако вече сте помислили да наречете админа със словосъчетание съставено от глагола плача и... нещо женско... Може би не бихте били далече от истината. Но, не можете да кажете, че поводът за това не е истински.
Днес няма да говорим за контузиите, какво би било ако беше, днес просто ще празнуваме.
Ще празнуваме защото бяхме свидетели на създаването на една легенда на Арсенал.
Може би няма да получи статуя пред Емирейтс, но е, сигурен съм, получил място в сърцето на всички "топчии" по света.
Ще завърша с изречението на Професора от 2015 година:
- Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки.
Автор: Админ на сръбския фен клуб на Арсенал -DulleX-
Южна Африка, Франция, Португалия, Испания, Чили, Австралия.
Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.
Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.
Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.
В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.
Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.
Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.
В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.
Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.
Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.
И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.
Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.
Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.
В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.
"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.
Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.
Бившият чешки национал и легенда на европейския футбол Томаш Росицки обяви окончателното си оттегляне от зеления терен.
Заради редица травми през последните два сезона изигра само 12 двубоя за пражката Спарта, между които е и един срещу Цървена звезда в квалификациите за Лига Европа, а сега взе решение да преустанови с активното играене на 37 години.
Изпращане каквото заслужават големите майстори на играта
"След дълго размисляне реших да завърша професионалната си кариера", заяви Росицки.
"Малкия Моцарт" е един от най-добрите чешки футболисти в историята. Започва кариерата си в Спарта, където е от осемгодишен, а след три сезона в мъжкия отбор преминава в Борусия (Дортмунд) срещу 25 000 000 марки през 2001 г. Това е рекорд за най-скъп футболист в Бундеслигата за онова време, както и за най-скъп трансфер на чех в чужбина. За "жълто-черните" играе с голям успех като записва 150 мача в Бундеслигата, а общо 189 в които се разписа 24 пъти.
През 2006 г срещу неназована сума Росицки е продаден на Арсенал. В Лондон техничарят се задържа цяло десетилетие и въпреки контузиите, които му попречиха да разгърне целия си потенциал стана любимец на привържениците. За "топчиите" изигра общо 247 мача и вкара 28 гола. През 2015 г мениджърът Арсен Венгер заяви: "Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки". От уважение към неговата личност и принос за клуба съотборниците му направиха шпалир на раздяла.
След изтичането на договора му Росицки взе решение да се завърне в родната Спарта, с която записа и европейски мач срещу сръбския гранд Цървена звезда.
За националния отбор на Чехия има 105 мача и 23 попадения. Три пъти е избиран за Футболист №1 на родината си - 2001, 2002 и 2006 г. През 1999 г пък е носител на наградата Талант на годината.
Със Спарта е двукратен шампион на Чехия през 1998/99 и 1999/2000 г. С Борусия (Дортмунд) е шампион на Германия през 2001/02, финалист за Купата на УЕФА през същия сезон и финалист за Купата на Германия през 2003 г. В екипа на Арсенал има две купи на ФА от 2013/14 и 2014/15 г, една суперкупа на Англия от 2014 г и два финала за Купата на Лигата през 2006/07 и 2010/11 г. На клубно ниво е изиграл общо 516 мача и е постигнал 66 попадения.
Въпреки крехката си физика, която често довеждаше до контузии, "Малкия Моцарт" ще бъде помнен като отличен композитор на атаките на своите отбори - елегантна техника и визия за играта, прецизни подавания срещу които защитите често не намираха решения.
Борусия (Дортмунд) отдаде дължимото на своя бивш футболист на своя официален фейсбук профил с думите: "Един от най-големите играчи в последните 20 години напуска футболната сцена, но след 100 години пак ще сме щастливи да помним действията му в черно-жълто!"
Малкия Моцарт се завърна у дома! След 15 години в Германия и Англия един от най-добрите футболисти на Чехия за всички времена Томаш Росицки отново е в Прага.
Неговата Спарта го прие с широки обятия и му предложи двугодишен договор, който днес ще бъде официално оповестен на пресконференция. Росицки след следващия сезон ще обяви край на кариерата...
През това лято изтече договора на Томаш Росицки с Арсенал. Той се появи за началото на подготовката, но през цялото време търсеше нов клуб, след като Арсен Венгер не планираше да продължи сътрудничеството с опитния халф. Щом се появила възможност да се завърне в родния си клуб договорът веднага бил факт. Представянето му е обявено за 15 часа българско време.
Росицки като осемгодишен идва в Спарта и за пражкия клуб играе три сезона в мъжкия състав, преди да премине в Дортмунд срещу 14 500 000. За Борусия има 150 мача в Бундеслигата и направи чудесен трансфер в Арсенал където прекара 10 години. Нямаше щастието с клуба от Лондон да стане шампион, но ще остане запомнен като един от най-добрите футболисти на "топчиите" през последното десетилетие.
