Това е Арсенал на Унай

Арсенал постоянно напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.

Арсенал отново е хит във Висшата лига!

След дългогодишни турбуленции и монотонност в които клубът изпадна под ръководството на последния треньорски вълк Арсен Венгер, Арсенал най-сетне получи шок терапията, която размърда всички в продължаващата да бъде сложна система. Електродите държи Унай Емери.

Убедителната победа над Тотнъм, с допадаща игра и ясно изразена емоция върна на Арсенал стария, почти забравен чар и припомни на някои отдавна отминали времена когато отборът от Северен Лондон доминираше по островните и европейските тревни арени. Арсенал дишаше с положителна енергия, а в тъканта на отбора отново има желание за победа и борба до последния съдийски сигнал.

Много се промени откакто Унай Емери пое Арсенал през лятото. Привържениците с нетърпение дочакаха смяната на Венгер и идването на Емери, за да най-накрая да имат нова тема за разговор. Възможност да се дискутира за свеж тактически подход, селекция на играчи, стил, детайли, които би трябвало да поставят основата на напълно нов отбор. Един Арсенал отиде в историята в която може би трябваше да се намери още преди пет години. Ще се помнят Непобедимите, финала в Шампионската лига, Хайбъри, Тиери Анри, Денис Бергкамп, Робин Ван Перси и всички онези, които помогнаха на Арсен Венгер да доведат клуба до европейския елит. Арсенал с Унай Емери има напълно нов подход към футбола и обществеността е предоволна от онова което вижда.

Като всяко ново начало и това беше тежко. Не само за Емери, а и за всички в Арсенал. Да се сетим само за Манчестър Юнайтед и лутането във всички клубни структури откакто сър Алекс Фергюсън си отиде. Арсенал функционираше по един и същ начин двадесет и две години. Макар че още е рано за някакви големи заключения, Арсенал с Емери получи онова което, например, Юнайтед не е с Дейвид Мойс - спокойно преминаване и заплуване в нови води.

Арсенал отново има душа. Първи отива към топката, първи влиза в дуели. Полузащитната линия получи необходимата сърцатост с Лукас Торейра, момъкът, който засега добре отплаща вложените 30 000 000 евро. Динамичният уругваец диша с искрена южноамериканска емоция и същата пренася на терена. Довеждаше играчите на Тотнъм до лудост, с предано форсиране на висока преса ги караше бързо да губят владението и така даваше на съотборниците си бързо да скроят куп опасни атаки и продължително да тестват подготвеността на Уго Лорис. Това е игра, която привържениците чакаха от години. Маурисио Покетино е победен в само едно дерби на Северен Лондон в последните осем шампионатни мача. Точно неговата философия представляваше всичко което липсваше на Арсенал в годините на пасивността на Венгер.

Сега Емери в Торейра има тази задвижваща сила, струна, която може да дърпа когато е нужно да се затегне полузащитната линия и да се отнеме на противника възможността за лесно препредаване на топката.

Ясно е, поддръжниците на Арсенал и футболните поклонници дочакаха възходът на Арсенал в празнична атмосфера, а върхът донесоха факлите запалени на трибуните на Емирейтс, което Лондон дълго не е виждал...

"Искрено, не съм вярвал, че Арсенал е способен да играе така и с толкова енергия", призна Гари Невил и допълни:
"В Тотнъм помислиха, че могат да излязат на терена и играят своята игра. Дочака ги истински шок."

Емери показа, че този отбор има сърце, че иска повече и че не размисля за миналото. Наистина, дълъг е пътят до крайния лимит, защото и играта против Тотнъм не беше без слабости. Тотнъм успешно се измъкна от торнадото на Арсенал в началото и откри всички слабости на противника за неочаквана преднина на полувремето. Това беше 14-и мач в също толкова кръгове в който Арсенал пропусна да вземе преднина до почивката. Но, точно както в десет от предходните тринадесет мача отборът на Емери успя да поправи играта във второто полувреме и да направи много повече. Това стана запазена марка на Арсенал през този сезон.

С решението да жертва Алекс Иуоби и Хенрик Мхитарян с пускането на Аарън Рамзи и Александър Лаказет, Емери получи нападателна острота и повече възможности в създаването. Рамзи асистира на разиграния Пиер-Емерик Обамеянг за неговия втори гол в мача, докато Лаказет на практика измисли онзи гол, който заяви обрата.

"Това се наричат промени. Рамзи беше много близо до нападението и отваряше пространство на съотборниците, което създаваше голям проблем на Тотнъм", хвали Невил.

Когато отборът има треньор, който знае да се носи с напрежението и знае да измисли решение, всичко е много по-лесно. Ако Венгер в своите най-добри дни беше символ на чистия футбол, Емери е един от тактическите фанатици.

Арсенал непрекъснато напредва, а с него и Унай Емери. Испанецът не се справи с големите очаквания и безкрайния бюджет в Париж, но в Севиля постави някои принципи и демонстрира за какъв треньор става въпрос. Ако направи още умни ходове на пазара, Емери ще има всички предпоставки да върне Арсенал на върха на английския футбол.

В момента това изглежда много добре...

Автор: Никола Стойкович

770 млн $ могат да погребат окончателно Арсенал

Голямата руско-американска битка за Арсенал е в нов епизод, който би могъл най-накрая да доведе до окончателно решение.

След Алишер Усманов сега предложение за цялостно закупуване на лондонския клуб отправи мажоритарният собственик Стан Крьонке. Американският милиардер, който държи 67% от акциите на клуба иска и 30%, които се намират в портфейла на узбекистанския магнат. За целта предлага 600 000 000 паунда което са 770 000 000 долара! Предложението е потвърдено и на лондонската борса така че не става въпрос за измишльотина или слух.

Това предложение всъщност потвърждава че реалната пазарна цена на Арсенал е някъде около 2 милиарда долара, което говори достатъчно защо Арсен Венгер и поред недостатъчно добрите резултати остана толкова дълго на пейката. Вдигна клуба на крака, остави го с голям плюс и още с нов, модерен стадион.

Усманов, който има богатство оценявано на 13 000 000 000 долара, още не се е изказал по темата, сега започват преговори зад кулисите. Интересно е, че този узбекистанец никога не е седял във фотьойл на Управителния съвет на Арсенал, така че е голям въпросът интересува ли го вече лондонският клуб.

През миналия сезон във Висшата лига Арсенал завърши на шеста позиция и така спечели директно класиране в груповата фаза на Лига Европа. Английската Висша лига започва в петък, 10 август, а Арсенал в първия кръг веднага играе голямо дерби срещу шампиона Манчестър Сити, което е в неделя от 18 часа.

Унай Емери е новият мениджър на Арсенал

Унай Емери е новият мениджър на Арсенал. Той се присъединява към клуба след две години в ПСЖ, където наскоро постигна требъл със спечелването на Лига 1, Купата на Франция и Купата на Лигата.

46-годишният Емери преди това прекара три сезона начело на Севиля, предвождайки клуба до безпрецедентни три поредни купи в Лига Европа, като го установи сред основните сили в испанското първенство.

Обявявайки назначението, изпълнителният директор на Арсенал Иван Газидис каза: "Унай има впечатляващи успехи в кариерата си, развил е едни от най-добрите млади таланти в Европа и практикува вълнуващ, прогресивен стил във футбола, който пасва перфектно на Арсенал. Неговият трудолюбив и страстен подход и неговият усет за ценности на и извън терена го правят идеалният човек, който да ни отведе напред. Направихме конфиденциално, широкообхватно и стриктно търсене включващо референции, информация и видео анализи, както и лични срещи с всички кандидати, които останаха в съкратения списък. Всички имаха интерес към позицията и бяхме единодушни в нашия избор за Унай да напише следващата глава на нашата история."

Мажоритарният акционер Стан Крьонке заяви: "Радваме се да приветстваме Унай в Арсенал. Той е доказан победител. Уверени сме, че той е правилният човек за работата и ще работи да донесе триумфи на нашите привърженици, екип и всеки който го е грижа за това което иска Арсенал. Няколко неща изпъкнаха по време на неговото интервю и целия процес; неговото футболно знание, енергия, решителност и любов към играта. Неговата запознатост с нашия клуб и нашите играчи, Висшата лига и играта в Европа бяха много впечатляващи. Той споделя нашата визия да се върви напред, да се надгради върху платформата създадена от Арсен Венгер и да помогне на този клуб да се наслади на по-голям успех."

Самият Унай каза: "Радвам се да се присъединя към един от великите клубове в играта. Арсенал е известен и обичан в целия свят заради стила си на игра, посветеността към младите футболисти, фантастичния стадион, начинът по който се управлява клуба. Много съм развълнуван, че ми е дадена отговорността да започна тази нова важна глава в историята на Арсенал. Срещнах се със Стан и Джош Крьонке и е ясно, че те имат големи амбиции за клуба и са посветени да донесат бъдещ успех. Развълнуван съм какво можем да направим заедно и очаквам с нетърпение да дам на всеки който обича Арсенал специални моменти и спомени."

Унай започна треньорската си кариера в Лорка Депортива през 2005 година, след като е играл предимно във втората дивизия на Испания. Бил е треньор на Алмерия, Валенсия и Спартак (Москва), преди да поеме Севиля и ПСЖ.

Назначаването е предмет на завършването на регулаторните процеси, съобщава Арсенал.

Телефонът започна да бръмчи и вибрира, помислих че може да е само едно...

Никога не излизам преди края на мач и не подкрепям онези, които правят това. Но нещо тогава умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Училището в което ходят моите синове е много близо до "Хайбъри", както и "Емирейтс" и в него е забранена употребата на мобилни телефони. Всяка сутрин моите синове с приятелите, оставят своите телефони в кухнята където тези уреди стоят цял ден утихнали докато не завърши училищния ден.

И така са ги, по обичай, в петък оставили, а аз седнах да чета новини в нашата къща, която изведнъж стана мирна и тиха. Но изведнъж телефоните започнаха да бръмчат и вибрират и то всички по едно и също време. И темата е била само една - футболен клуб Арсенал. В края на краищата, само той може да предизвика толкова интерес. Чак и вести за севернокорейска ядрена атака биха отишли на втори план за няколко дни. Същевременно, и моят телефон започна да бръмчи и вибрира и още тогава помислих, че толкова много шум може да вдигне само едно нещо - оставката на Арсен Венгер.

Момчетата, които си оставиха телефоните вкъщи сега са в средата на тийнейджърската възраст. Никой от тях не е гледал как играе Арсенал на "Хайбъри", а започнаха да ходят на "Емирейтс" в периода между 2008 и 2010 година. И имаха понякога на какво да се насладят. Видяха Сеск Фабрегас и Робин Ван Перси във върха на кариерата им. Отпразнуваха спечелването на три купи на ФА за четири години. Бяха на стадиона в онази нощ когато Андрей Аршавин вкара победоносния гол срещу Барселона, както и в онази нощ когато Тиери Анри за втори път дебютира за клуба на 35 години. Когато влезе от пейката и прати топката в далечния ъгъл на вратата на Лийдс Юнайтед, както много пъти го е правил на "Хайбъри".

Но чак и тези неща не са били толкова ценни. Барселона в реванша победила с лекота, а голът на Анри падна в края на един от най-лудите мачове, които съм гледал. Па и победата над Хъл Сити за Купата на ФА с която прекъснахме деветгодишния пост без трофеи до гола на Кошчелни беше истински трилър.

В повечето ситуации, преживели са повече разочарования отколкото удоволствия. Надпревари за шампионската титла от които сме изпадали още през март, големи мачове с големи противници, които главно са завършвали с унижения (колкото ни стига паметта, нито един привърженик на Арсенал никога не е виждал отбора как получава осем гола до 2011 година). Гледали са Никлас Бендтнер и Емануел Ебуе, Филип Сендерос и Себастиен Скилачи, Йоан Джуру и Карл Дженкинсън, Маруан Шамак, Андре Сантош и Мануел Алмуния. И то много често. Всички те са им били директно отговорни за загубите на онези останалите, които са обичали, преди всичко Ван Перси и Фабрегас.

Точно е, че повечето футболни привърженици преживяват повече разочарования отколкото щастие, но родителите на момчетата за които говоря помнят нещо друго - осемгодишният период в който Арсенал беше между най-добрите в Европа. Беше райско усещане притежанието на сезонна карта през това време. Това беше паспорт за гледане на най-добрия футбол в Британия, често и най-качествената забава в Лондон. Този отбор вероятно не спечели трофеи колкото трябваше. А като вече говорим за Непобедимите от сезон 2003/2004, няма привърженик на Арсенал, който още в следващото изречение няма да се сети за загубата от Челси в 1/4-финалите на Шампионската лига, която преживяхме като катастрофа. Но моят спомен за Венгер винаги ще бъде свързан и с Анри и Денис Бергкамп, Робер Пирес и Фреди Люнгберг, Патрик Виейра и Сол Кембъл, сезоните в които бяха спечелени дубъли и е игран очароващ, силен, смъртоносен футбол, който ни спираше дъха. Най-многото което е можел да направи противник срещу Арсенал в началото на 21 век е да се пребори за ъглов удар. Много по-често противниците получаваха отколкото вкарваха голове.

Но никой който сега е по-млад от 20 години не си спомня за този период. А когато медиите обвиняват привържениците на Арсенал, че имат къса памет, човек би могъл да използва същият този аргумент срещу тях.

Ако имате определени години, Златната епоха на Арсен изглежда сякаш е била вчера. Но на моите синове и на техните приятели им е омръзнало да слушат какво 68-годишният старец е направил преди десетилетие или повече. Те са дезориентирани. Арсен е треньор на Арсенал през целия им живот (примерът работи, през това време са се сменили четири британски премиера, а Челси смени 11 треньора). Но тези момчета са и възбудени. От известно време чакат да видят какво им носи бъдещето.

Предполагам, че Венгер не е искал да си отиде докато договорът му не изтече в края на следващия сезон. Винаги е вярвал в своите играчи и собствената способност да преобърне нещата в своя полза, но истината е, че не успя да отговори на новите предизвикателства с които мениджърите се сблъскват както това се отдаде на сър Алекс Фергюсън. Фергюсън победи Венгер, пребори се с Жозе Моуриньо, чак и с финансово по-силния Сити. Но Венгер вече от едно време е бил изгубен и е бил ядосан.

За мен финалът за Купата на Лигата през февруари срещу Манчестър Сити беше моментът когато нещата изглеждаха безнадеждно. Сити убедително най-добрият и най-силният отбор в страната, така че загубата не е била изненадваща, нито бяхме посрамени. Но и бяхме заради начина по който се случи това.

Според моите информации, само десет отбора във финал за някоя купа в Англия са изгубили с три гола разлика в последните 50 години през които гледам Арсенал. А някои от тези състави са били втородивизионни - да кажем Милуол срещу Манчестър Юнайтед или Брадфорд срещу Суонси.

Единственият път в който съм виждал загуба на Арсенал с повече от гол разлика във финал беше през 1969 година, когато третодивизионният Суиндън Таун празнува победа с 3:1 след продължения. Чак и този финал все пак ми донесе доза нервност, па и отчаяното изчакване в последните минути.

Повечето финали са твърди мачове и когато единият отбор на хартия е по-слаб, обикновено измисля план как да попречи на този по-силния съперник да играе. Така Уигън преди няколко години победи Манчестър Сити, относително наскоро легендарният Уимбълдън празнува против Ливърпул.

Нямаше никаква следа от някаква тактическа идея на Венгер в този финал с Гуардиола. Арсенал често правеше това което прави през последното десетилетие - подскачаше нервно докато не получи наивен гол. А тогава продължи да прави това докато не получи още два. Бях един от хилядите привърженици на Арсенал, които излязоха 25 минути преди края на мача. Когато съдията свири край, на стадиона не беше останал почти никой с червено-бели цветове. Нямаше бяс, а само усещане, че големите клубове сега са далеч извън обхвата на Арсенал. Но Венгер и компания не са били готови да играят по начина по който това правят по-малките клубове. С борба, бутане, съкращаване на пространството.

Четири дни по-късно, малцина от нас отидоха на "Емирейтс" и то в една от най-хладните нощи в изминалите няколко години и отново гледахме същото представяне и същия резултат. Тази нощ издържах един час. Никога не излизам преди края на мача и не подкрепям тези, които го правят. Но в тези околности оставането на стадиона изглеждаше като да обиждаш сам себе си. След тази седмица, имаше и празни места на стадиона, хиляди такива, на домашния терен. Нещо умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Арсенал никога няма да има по-добър мениджър, нито по-умен, съответно любезен. Онзи момент когато телефоните от началото на историята започнаха да бръмчат, стана възможно да се види значението и насладата, които е донесла невероятната кариера на Венгер в Арсенал. Но до това бръмчене накрая трябваше да се стигне, за да стане по-ясна голямата картина. А тази картина наистина е била нещо!

Това е авторски текст на Ник Хорнби за ESPN за напускането на Арсен Венгер. Хорнби е написал Fever Pitch, вероятно най-добрата футболна книга в историята. Арсенал е радостта и страданието на Хорнби през целия му живот. А най-хубавите моменти му е осигурил Арсен Венгер. На неговите деца - най-тъжните.

От "Непобедимите" до "Венгер вън", как ще бъде запомнен Арсен Венгер?

Ерата Арсен Венгер - история, която започна на Иууд Парк срещу Блекбърн Роувърс на 12 октомври 1996 - най-сетне свърши след неговото решение да се оттегли като мениджър на Арсенал.

Името на Венгер е синоним на Арсенал след спечелването на три титли във Висшата лига, рекордните седем купи на ФА и шест суперкупи на Англия, както и преместването от "Хайбъри" на стадион "Емирейтс" през 2006, една арена, която ще остане като паметник на неговите постижения.

68-годишният французин, който спечели дубъл - първенство и Купа на ФА през 1998 и 2002, стана нарастващо разделителна фигура сред привържениците на Арсенал, след като клубът 14 години е без титла във Висшата лига, но неговият успех и влияние върху английския футбол го направиха една от най-забележителните спортни фигури в модерната ера.

Венгер подписа нов двугодишен договор след като победи Челси, за да спечели Купата на ФА през 2017, но слабата форма в първенството - Арсенал е на 14 точки от местата в Топ 4 и няма победа като гост през 2018 - добави към нарастващото недоволство на привържениците и намаляващата публика на стадиона, правейки неговото напускане неизбежно.

Венгер се придържа към принципите си дори пред лицето на нарастващата критика. Но, в края на краищата, той ли беше мениджърът, който промени всичко в английския футбол и плати цената на това, че не промени себе си?

"Арсен кой?" Френският революционер

"Арсен кой?" беше едно позорно заглавие което посрещна Венгер при пристигането му след 19 месеца в Нагоя Грампус Ейт в Япония, като преди това беше спечелил Лига 1 във Франция с Монако с английския национал Глен Ходъл в състава.

Притежателят на сезонна карта и акции Дарън Епстайн, един от най-уважаваните гласове сред привържениците в Туитър със 127 000 последователи, си спомня:
"Като повечето привърженици никога не бях чувал за него.

Нямахме 24-часови новини, мачове на живо от цяла Европа и, като се има предвид, че той беше в Япония по това време, неговият профил беше много слаб."

Скоро стана ясно, че английският футбол беше свидетел на пристигането на човек, който ще промени пейзажа завинаги със своя подход към тактиката, диетата - веднага забрани шоколада като хапване преди мач - и културата на професионалните играчи.

Бившият защитник Мартин Киоун, който беше в първия състав на Венгер в Арсенал, каза пред Би Би Си Спорт: "Първата ми мисъл за Арсенал беше: Добрите типове печелят ли неща?"

"Той се здрависваше с мен три пъти сутрин. Имаше истинска топлина."

Най-успешните мениджъри в английския футбол
Класирани по общия брой спечелени трофеи

Главният редактор на Дейли Мирър за футбола Джон Крос, автор на "Арсен Венгер: вътрешната история на Арсенал под Венгер", пръв обхвана клуба за вестник "Ислингтън" и описва управлението през 21 години като национален репортер.

Той каза: "Моята реакция беше като на всеки друг. Чувството беше, че Арсенал поема голям риск в ера когато чуждестранните мениджъри почти не бяха чувани. Нека не забравяме, че той беше първият чуждестранен мениджър, който спечели Висшата лига."

Венгер, който замени Брус Риоч, ще даде отговор на скептиците в месеците напред като той формира модерния Арсенал върху основата оставена от неговия бивш шампионски мениджър Джордж Греъм.

Революцията се развиваше бързо с научни методи, които ще формират успеха на "топчиите", започвайки с титлата във Висшата лига и Купата на ФА в първия му пълен сезон начело.

Киоун, който има 449 мача за Арсенал, каза: "Гледайки назад, беше добър брак между старото и новото. Той мислеше, че мога да играя и ще каже: "Мартин, можеш да подаваш топката", след като ми беше казано, че това е област в която не съм страхотен."

"Тренировките бяха различни всеки ден, винаги вариация. Работехме върху отнемането на топката, движението, тичането без топка. Правехме го без противник - използвахме манекени."

"Никога не бяхме виждали манекен преди това - повечето момчета вероятно помислиха, че е бил реклама на пури."

Венгер направи своите промени, ако не чрез хитрост, то с маниер приемлив за играчите в клуба с добре известна и публична култура на пиене.

"Арсен дойде във време когато играчите бяха готови да се променят", заяви Киоун, който има два престоя в клуба.

"Арсен беше умен в това, че не ни казваше да правим нещо. Той ще доведе професионалисти, които да предадат неговото съобщение, иначе можеше да е като дете което казва: "О, тате, писна ми да те слушам."

"Той делегираше добре. Имаше много различни съобщения от различни професионалисти. Имаше спортен учен, който говореше за разтягането, поддържането на форма и тренирането; диетолог, който правеше кръвни изследвания; доктор говорещ за важността на витамин С, желязото и В12."

"Имаше лозунги като "дъвчи да победиш" и "пийни да победиш". Ние го приехме - но по-същественото взехме го на борда."

"Арсен кой?" поставяше основите на Арсенал на място и точеше острието за чуждестранните мениджъри.

Само двама, Освалдо Ардилес и Руд Гулит, бяха работили във Висшата лига преди него - а той щеше да определя темпото, шаблона и течението за останалите.

От Кристиан Грос дошъл в "шпорите" през 1997 до Хави Гарсия в Уотфорд през този сезон има 54 чуждестранни треньори, които са ръководили поне един мач във Висшата лига откакто Венгер беше назначен в Арсенал.

Венгер ще бъде запомнен като мениджъра, който отвори вратите.

Славните години на Венгер - великият алхимик

Венгер донесе златна ера в Арсенал между 1998 и 2004, ранните месеци на сезон 1996/97 бяха използвани като проучвателна мисия за ерата, която кулминира в "Непобедимите" с 38 мача сезон във Висшата лига без загуба, за да бъде спечелена титлата преди 14 години.

В 30 шампионатни мача през първия си сезон, съотношението на победи на Венгер беше само 46,7% - но 12 месеца по-късно беше превърнато в шампионските 60,5%, като той се доказа като господар на иновациите, тактическото майсторство и алхимия.

Венгер завари стоманата на ерата на Греъм, с известната защита, която беше изградена от вратаря Дейвид Сиймън, Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн с нови, набиращи популярност попълнения от световна класа.

Халфовете Патрик Виейра и Емануел Пти бяха доведени, плюс атакуващите таланти Тиери Анри, Марк Овермарс, Робер Пирес и Никола Анелка - 17-годишен доведен от ПСЖ за 500 000 паунда през февруари 1997 и продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 1999 за 22,3 милиона паунда.

И той, разбира се, наследи едно от най-великите бижута от всички в лицето на Денис Бергкамп, който беше подписан от Риоч.

"Арсен подписа със страхотни играчи и тогава ги направи още по-добри, което ни донесе този период на успех", допълни Киоун. "Брус Риоч помисли, че известната защита беше свършила, но не бяха. Ние разбирахме ролята на всеки друг и Арсен беше достатъчно умен да разбере, че този елемент от мениджмънта беше правен от него на терена."

"Той ще бъде виждан като голям визионер и това беше чудесен период когато всички ние бяхме част от красива трансформация."

Трофеите бяха печелени безмилостно, но и стилно. Три шампионски титли, включително и дубълите през 1998 и 2002 и старта на тази колекция от седем купи на ФА.

Първоначалното съотношение на победите на Венгер започна да нараства, достигайки до връх от 68,4% в шампионските сезони през 2001/02 и 2003/04.

Епстайн се наслаждаваше на радостта да е привърженик на Арсенал, очарован от това което правеше Венгер, казвайки: "Той смеси стария Арсенал, традиция с нов път."

"Въпреки популярното вярване, Арсенал не беше скучен при Джордж Греъм - но разликата беше, че ако вкарахме защитата щеше да озапти противника, така че това е което Арсен Венгер смеси."

"Това означаваше, че имаме ядро от играчи към което привържениците можеха да се свържат, но които останаха в отбора, защото заслужаваха. Той също събираше заедно състави, които бяха невероятни за гледане. Играхме срещу Мидълзбро, Блекбърн, Портсмут, да изброим няколко, а техните привърженици ни аплодираха."

Това беше мощна смес от нова коприна и стара стомана. Венгер имаше материалите когато пристигна, но неговият революционен подход, неговата способност да извлече най-доброто от старото и да го смеси с неговия модерен подход, се превърна в трофейна ера на Арсенал.

И какво е било да се изправиш срещу този отбор?

Фил Невил е бил в сърцето на някои от най-великите физически, ментални, тактически и технически битки във великото съперничество между Манчестър Юнайтед и Арсенал.

Припомняйки си тези сблъсъци между отбора на сър Алекс Фергюсън и този воден от неговата най-голяма заплаха, Венгер, бившият футболист на Юнайтед каза за Би Би Си Спорт: "Неговите отбори бяха страшни да се играе срещу тях, абсолютно страшни. И да не правим грешка, това е похвала, а не критика."

"Те бяха корави, но невероятни откъм техника. Той напълни съблекалнята със страхотни характери, всички можеха да играят, а тогава доведе още - и понякога имаш нужда повече от характери отколкото от таланти."

"Той ги превръщаше в още по-добри характери и, по-важно, дори по-добри футболисти. Внезапно, типът футбол който играеха беше смесица между мощ, скорост и финес."

"Най-добрият спомен за моята кариера бяха битките, които имах с Арсенал. Те бяха толкова добри, че ние трябваше да играем различно срещу тях. Трябваше да си променим тактиката. Трябваше да сме агресивни с и без топката. Трябваше да нарушаваме ритъма на Арсенал, защото ако ги оставите да влязат в ритъм те бяха неудържими. Имаше времена когато го правеха и ни биеха с лекота."

"Това бяха мачове във Висшата лига, които бяха на различно ниво в сравнение с всеки друг мач във Висшата лига в който съм играл някога. Тези мачове бяха, по отношение на нивото на качество, почти като срещи от Шампионската лига - с тази истинска концентрация в погледа."

Това беше ера и със своите падения, като загубения финал за Купата на УЕФА през 2000 г след дузпи срещу Галатасарай от Турция, след нулево равенство и загубата на финала за Купата на ФА през 2001 срещу Ливърпул - но малцина можеха да си представят, че денят на "Непобедимите" щеше да маркира началото на края на славните години.

Дългият път към упадъка

Когато 41-годишният Жозе Моуриньо се появи на "Стамфорд Бридж" на 2 юни 2004 и се кръсти "Специалния", беше трудно да се предположи, че неговият нов съперник Венгер никога повече няма да спечели Висшата лига.

Дали пристигането на безочливия, прям, предизвикателен Моуриньо - свеж от спечелването на Шампионската лига с Порто - беше денят в който успехът умря за Венгер?

Венгер, който беше способен да се справи със съперничеството на колегата си в Манчестър Юнайтед Фергюсън, внезапно попадна в токсично отношение с мениджър, който му влезе под кожата - и по-значително беше на кормилото на успешен отбор, който се справяше с Арсенал.

Венгер нямаше шампионатна победа в 12 мача срещу Моуриньо, докато Арсенал победи Манчестър Юнайтед миналия май. Когато имаше значение, той не можа да е победител.

Общото съотношение на победите на Венгер остана високо - но това на Моуриньо беше по-добро. Сезон 2004/05 беше перфектен пример. Арсенал постигна 65,8%, за да бъде надминат от забележителното 76,3% на Челси, когато титлата се завърна на "Стамфорд Бридж" за пръв път от 50 години.

Французинът никога не можа да си върне титлата, която печелеше редовно, подиграван от Моуриньо че е "воайор" когато става дума за успехите на Челси и, най-яростното, "специалист в провала".

Така че беше ли Моуриньо човекът, който започна провала, който доведе до нарастващо излезлия от модата и надхитрен Венгер.

Отказът на Венгер да се раздели с неговите проверени методи го накара да изостане, упадък подчертан от новата порода във Висшата лига, не само на Моуриньо - който се завърна след успехи в Интер (Милано) и Реал (Мадрид), за да спечели отново титлата с Челси през 2015 - а и треньори като шампионът с Челси Антонио Конте, Юрген Клоп в Ливърпул, Маурисио Почетино в Тотнъм и, разбира се, Пеп Гуардиола, който донесе своя пуристки, модерен начин на действие в Манчестър Сити.

Докато Арсенал беше надигран във финала за Купата на Лигата от Сити на Гуардиола през 2018, контрастът в техническите детайли беше очевиден.

Гуардиола беше символ на модернизма, докато Венгер изглеждаше уморен и в трудност да намери ново вдъхновение.

Брутално и безмилостно, Гуардиола изглеждаше като човекът, който Венгер беше някога.

"Исторически, хората ще гледат към идването на Жозе. Футболът се движи много бързо", заяви бившото крило на Челси и анализатор за Би Би Си Спорт Пат Невин.

"Скоростта на промяната, особено тактическата, беше невероятна през последните 10 или 15 години, може би повече отколкото когато и да е."

"Адаптира се и си промени, и хората се адаптираха и се промениха с него. Нещото за Арсен е, че той не се промени наистина - така че Жозе Моуриньо е добра точка от която да се тръгне."

"И когато имате нова група като Конте, Гуардиола и Клоп всички дошли по едно и също време, както го направиха и Почетино слагащ своя печат при "шпорите", това подчертава това и го прави още по-очевидно. Всички можем да го видим. Когато дойде Жозе, мислите, че е квантов скок. Арсен не се адаптира до това ниво."

Така че дали Венгер е виновен за твърде дългото си оставане което завърши с вреден период на стагнация.

"Той промени всичко и после се придържаше към своите оръжия - но един човек, който се придържа към своето е човек с войнственост и нежелание да се промени", добави Невин.

"Те са едно и също, просто с различна гледна точка. Когато си успешен, изглежда като предишния. Когато не си, то е вторят."

"Въпросът е дали трябваше да напусне през миналата година. Ако спечели Лига Европа е направил верния ход да остане, но ако не успее, дори да загуби финала, тогава хората ще кажат, че е сбъркал."

Някогашният визионер Венгер е запазил огъня си горящ.

Но в късните си дни огънят изглежда гори по-яростно при други - включително Конте, поне в първия му сезон в Челси, Клоп докато възражда Ливърпул, неговият противник Маурисио Почетино в Тотнъм (въпреки че Венгер може да посочи по-големи скорошни успехи откъм трофеи) и Гуардиола.

Венгер може да не е загубил желанието си, но беше ли той иноваторът и господарят на адаптирането който в крайна сметка се провали да се адаптира?

Крос защитава Венгер яростно от тази критика.

Той каза: "Идва нов стил с пресата на Клоп, крилата бекове и защитата на Конте. Дали честно смятате, че ако ние можем да видим разликата, Арсен Венгер не може? Някои експерти ме влудяват като го подиграват, вярвайки че те знаят повече. Аз всъщност го аплодирам за придържането към своите принципи."

Арсенал - единствен с вековен елитен футбол в Англия

Арсенал би Стоук Сити с 3:0 в неделя след два гола от дузпи на Лаказет и Обамеянг, който се разписа и от игра. Подготвя се за 1/4-финалите на Лига Европа и домакинството на ЦСКА (Москва), а успехът над "грънчарите" ще остане запомнен макар и наглед да не е мач със специално значение. Лондонският клуб влезе в престижен Клуб 100, а в Англия е без конкуренция. Успехът гарантира на "топчиите" 100+ поредни сезона в най-висшия ранг на английската футболна йерархия.

Никой друг клуб в Англия не е близо до това постижение:

Евертън изпада през сезон 1950/51
Ливърпул през сезон 1953/54
Манчестър Юнайтед през сезон 1973/74
Тотнъм през сезон 1976/77
Челси през сезон 1987/88
Манчестър Сити през сезон 2000/2001

Откакто Арсенал е в първа лига - 1919 година НИКОГА не е играл във второто ниво, а останалите английски клубове изостават с поне 30 години в това отношение.

Другите имена в Клуб 100, които са със статут професионални и никога не са вкусвали второразреден футбол откакто са в елита са:

Селтик - 128 поредни сезона
Линфийлд (Белфаст) - 128
Пенярол - 118
Насионал - 117
Абърдийн - 113
Олимпия/Гуарани - 112
Интер - 109
Интернасионал - 107
Рапид/Аустрия Виена - 107
Фламенго - 106
Дожа Уйпещ - 106
Ференцварош - 105
Серо Портено - 105
Бока Хуниорс - 105
Сантош - 102
Аякс - 101
Индепендиенте - 101

В списъка попадат и Рейнджърс със 122 (изпаднал през 2012), Ювентус със 106 (изхвърлен през 2006), Ривър Плейт със 102 (изпаднал през 2011), а Хамбургер също ще влезе в Клуб 100, ако оцелее през този сезон, което е равно на чудо, защото затъна в дъното на класирането в Бундеслигата.

Професоре, време е

Човекът, който някога озаряваше и палеше Висшата лига, донесе й най-хубавият футбол, който някога е виждала, промени я от корена и накара англичаните отново да учат футбола отначало - тази вечер определено беше победен. Резултатно от Манчестър Сити (0:3), но още по-важно и по-болно - победен е като човек когото го е прегазило времето.

Арсен Венгер все още си мисли, че се състезава с пътнически влакове, а непрекъснато го удрят експресни. Тази вечер го удари най-бързият. Този на Гуардиола. И го изпрати в пенсия...

Всичко освен напускането на скамейката на Арсенал в края на сезона би било себично от страна на Арсен Венгер. Дал е на Арсенал всичко, заради него отказа на Реал (Мадрид) и кой знае още на кого. Живя за Арсенал 20 и кусур години, промени неговото ДНК, изписа най-славните страници в историята на клуба, но някъде тръгна погрешно... И остана да живее в тази история, отказвайки да приеме настоящето. Не гледайки в бъдещето. "Професора" вече не може да преподава, неговите учебници са застарели и прашасали. Дойдоха някои по-млади и по-модерни колеги, които това знание отдавна са сдъвкали и са го подобрили. Пеп Гуардиола е пръв между тях.

И не е случайно, че цялата немощ на Венгер и Арсенал така кристално се огледа тази вечер пред полупразните трибуни на Емирейтс срещу отбора, който е някаква версия на онези Непобедимите на Арсен. Онова което някога играеха Анри, Бергкамп, Виейра, Пирес и компания, днес по подобен начин, но много по-бързо играят перлите на Гуардиола Сане, Силва едно, Силва две, Агуеро, Де Бройне...

Начинът по който леката конница на Пеп Гуардиола за 18 минути закла немощния Арсенал е може би най-доброто съобщение за Венгер, че трябва да започне с освобождаването на канцеларията и за някакво достойно прощаване през май. Лерой Сане както някога Анри правеше слаломи през отбраната на Арсенал, която не можеше дори с ласо да го хване. Де Бройне с пасове разсичаше отбраната както някога Виейра, Бернардо и Давид Силва лепяха топката за краката си както някога Бергкамп, Агуеро се пробва като Люнгберг... Това бяха шедьоври на футболната простота, които някога Венгер представяше на Острова като първи апостол на това евангелие за хубавия футбол.

За пръв път в историята на Висшата лига, Арсенал на свой терен получи три гола за полувреме! Венгер немощно гледаше от пейката, вече и не ставаше и в един момент само тъжно наведе глава и се замисли. Полупразните трибуни негодуваха и вълна освирквания казаха какво мислят. На всички всичко е ясно. И на Венгер е от тази вечер. Арсенал в срок от няколко дни получи два болезнени урока от Манчестър Сити и видя колко далеч наистина е от трофея на Острова. Чак и изпуснатата дузпа на Обамеянг във второто полувреме - която би донесла троха надежда - илюстрира, че надеждата вече не живее на Емирейтс. Можеше да бъде и по-брутално. Но сякаш и Пеп Гуардиола накрая се съжали над човека, който като него не е само треньор, а и революционер, който е променял футбола. Манчестър Сити във второто полувреме сякаш свали крака от газта не искайки допълнително да унижава човека, който не принадлежи на този днешен футбол.

Сезонът на практика е свършен за Арсенал що се отнася до Висшата лига. С осем точки по-малко от петия Челси и 10 по-малко от Тотнъм, който е на мястото за Шампионската лига, Арсенал е приключил. Остава му още тази Лига Европа да пробва през малката врата в Шампионската лига, но и това не изглежда вероятно. Не заради конкуренцията, не заради пробудения Милан, който го чака в четвъртък, а заради самия Арсенал и вътрешния демон на Арсен Венгер с който не се е преборил.

На Арсенал е нужна пълна реконструкция. Започвайки от Арсен Венгер. Това вече не е неговата чаша чай... Не върви да го помнят по това. Заслужил е по-добро. А заслужил е и Арсенал повече да не бъде негов заложник.

Автор: Александър Глигорич

В агонията си привържениците на Арсенал намериха и интервю с Пижон

След убедителната загуба на техния отбор от Манчестър Сити във финала за Купата на Лигата (0:3), привържениците на Арсенал по форумите се докоснаха до редица теми.

Малко по малко техният разговор ги довел до прилично далечното минало и Владимир Петрович Пижон, който през сезон 1982/83 е носил екипа на "топчиите".

Легендата на Цървена звезда и някогашен селекционер на Сърбия е споменат като един от играчите, които са разочаровали в екипа на Арсенал, а след полемика един от привържениците е намерил и интервю което Петрович е дал за английските медии.

Става дума за интервю на 35 години което им е особено интересно заради лошия английски език на Владимир Петрович.

Как е звучало чуйте и сами:

Венгер: Не знам колко е заслугата на Гуардиола за такъв Сити

"Професора" жегна испанеца преди утрешния финал за Купата на Лигата...

Манчестър Сити и Арсенал утре ще водят битка за първия трофей в Англия. Във финала за Купата на Лигата ще се сблъскат Арсен Венгер и Пеп Гуардиола, а френският наставник се погрижи с изявлението си да направи интересна увертюра за тази среща...

"Мисля, че Гуардиола не е повдигнал летвата с този Сити. Все пак Барселона продължава да е най-силна в света. И не знам доколко това което прави Сити е до него. Ние като треньори може да влияем на философията на отбора, но накрая винаги е решаващо качеството на играчите. В модерния футбол много повече отколкото по-рано. Днес всичко е в краката на най-добрите футболисти, които могат да си позволят само малък брой клубове".

Венгер с удоволствие предостави ролята на фаворит на Манчестър Сити...

"Трябва да влезем в мача с хладни глави. Те са фаворити за трофея, в лигата показаха колко по-добри са от останалите."

Пеп Гуардиола от друга страна беше по-въздържан. След отпадането от Купата на ФА остана възможността за "само" три трофея през сезона. Каталунецът твърди, че не е и очаквал всичките четири...

"Ще ни съдят по броя купи в края на сезона. Всички ни гледаха през призмата дали ще вземем всичките четири накрая. Защо би трябвало? И други големи отбори не са го правили. Пред нас е нов финал, ще се представим в най-добра светлина. И се надявам, ще излезем като победители", подчерта Пеп.

Срам Арсене, срам!

Арсенал изгуби от най-слабия отбор в първенството...

Всичко добро което направиха в мача против Кристъл Палас (4:1), футболистите на Арсенал пропиляха на "Либърти"! С най-новото подсилване - Хенрик Мхитарян, който дебютира, "топчиите" успяха да изгубят от най-лошия отбор в лигата Суонзи с 1:3!

Как игра Арсенал вчера може би най-добре ще ви илюстрира фотографията отгоре, на която точно Мхитарян и единствената останала истинска супер звезда на лондонския отбор - Месут Йозил се борят за топката?! Всякак, това не е само момент, който беляза мачът срещу Суонзи, а характеризира този зимен трансферен период на Емирейтс - системно напълно погрешен и безидеен.

Трудно Арсен Венгер след този срам ще може някак да се измъкне. Просто, много грешки се натрупаха. Кой сменя "половин отбор" насред сезона?! Особено ако иска да мине за сериозен отбор... Кой вкарва в игра играч (Жиру), който отдавна в главата си е в друг клуб? И това са само най-свежите провали...

Ако продължи така, а има всички предпоставки, Арсенал ще повтори миналогодишния "подвиг" когато остана без Шампионска лига. Ливърпул вече се отдалечи на плюс осем. Тотнъм може да отиде на плюс шест. А "топчиите" в следващите три мача играят срещу Евертън, Тотнъм и Манчестър Сити.

Суонзи, от друга страна, шапка долу. Прежалените "лебеди" разшириха криле за втори път в последните няколко дни и след Ливърпул наказаха още един "великан". Дори голът на Монреал за 0:1 не уби морала в домакините, които до почивката изравниха чрез Клукас, а тогава благодарение на кардинална грешка на Петър Чех обърнаха резултата в 61-ата минута. Но чак и такава ужасна грешка не може да оправдае такъв провал...

В самия край Клукас с нов гол само довърши разпадналите се гости.

Палачът на Арсенал си кръсти кучето Топчия

Англичаните винаги са се отличавали с чувството си за хумор.

Ерик Лихай, футболистът, който вкара два гола във вратата на Арсенал за победата на своя отбор Нотингам над "топчиите" с 4:2 в Купата на ФА, има нов жител в дома си.

Става дума за куче, на което е дал името Топчия (Gunner). Очевидно ще помни и чрез кучето си своя чудесен мач срещу актуалния носител на трофея Арсенал.

Духовит почитател е написал под публикацията в Туитър - "Само не бий кучето, като отбора." Тези забавни англичани...

Wanted to show everyone the newest member of the Lichaj family.... Gunner. Thank you everyone for for pushing @KatPerko in the right direction! #erichasadog pic.twitter.com/SoTKiYiVMR

— Eric Lichaj (@EricLichaj) 9 януари 2018 г.

Пръв в историята - Арсенал има нов и необичаен спонсор

Първият спонсорски договор между футболен клуб и компания, която се занимава с криптовалути.

За онези, които не знаят за какво става въпрос, криптовалутата е някакъв вид дигитални пари, сигурно сте чули за Биткойн, който е само един от видовете криптовалути.

Арсенал е първият клуб, който е сключил спонсорски договор с компания, която се занимава с криптовалути. Компанията се нарича "Cashbet", ясно ви е от името, че целта й е криптовалутите да се ползват за залагания.

Доста негативни коментари има от икономисти във връзка с криптовалутата, мнозина продължават да са скептични и не искат сътрудничество с такива компании каквато е "Cashbet", а Арсенал първи повлече крак.

Детайлите по договора не са обявени.

Иначе, "Cashbet" на своя сайт вече е поставил емблемата на Арсенал, а е интересно, че през тази година очаква ръст на продажбата на своите токени с около 70 милиона долара.

Сръбският фен клуб на Арсенал се прости емоционално с последния мохикан на истинския футбол на "топчиите"

Последният мохикан на истинския футбол на Арсенал реши да каже - ДОСТАТЪЧНО!

Може би това съобщение ще е по-емоционално по причината, че говорим за най-драгия ми футболист, човек, който ми е бил пример с начина по който се отнася към футбола, играта, Арсенал... А може и да не е, защото понякога запъвам когато трябва да кажа какво наистина изпитвам (поздрав за всички девойки - свидетели на тази истина).

Днес хлапетата като се спомене термина футбол започват да крещят "Роналдо", "Меси", "Неймар", а на мен понякога, и до ден днешен, на устните ми може да се прочете срамежливо "Росицки"... Защо срамежливо? Кой ще обяснява на хлапетата защо той, или още по-лошо ако сте заглавили със съвсем хлапета, кой е той...

Но, накратко, кой е той?

Човек, който даде десетилетие от живота си на Арсенал, човек, който разбра начинът по който играе Арсенал, човек, който не се е крил зад топката, а храбро тичаше към противниковата врата, човек, който трудно ще видите да се задоволи с безкрайни подавания в средата на терена... Лоялност, скромност, майсторство, любов към екипа. Мога и още да изброявам, но малко ли е? Просто, човек, който разбираше как функционира футболът. Красотата е в простотата. Когато погледнете днес, трудно ще видите нещо подобно в нашия отбор. Ако намерите, сигурно няма да е на неговото ниво.

Ако вече сте помислили да наречете админа със словосъчетание съставено от глагола плача и... нещо женско... Може би не бихте били далече от истината. Но, не можете да кажете, че поводът за това не е истински.

Днес няма да говорим за контузиите, какво би било ако беше, днес просто ще празнуваме.

Ще празнуваме защото бяхме свидетели на създаването на една легенда на Арсенал.

Може би няма да получи статуя пред Емирейтс, но е, сигурен съм, получил място в сърцето на всички "топчии" по света.

Ще завърша с изречението на Професора от 2015 година:
- Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки.

Автор: Админ на сръбския фен клуб на Арсенал -DulleX-
 

Благодаря Томаш Росицки

Южна Африка, Франция, Португалия, Испания, Чили, Австралия.

Не са държави, които ще участват на Световното първенство идното лято, а нации чието червено вино пробвах вчера. От начина по който се чувствам днес единственото което не пих беше Chateau Neuf de Yer Da, направено от най-добрите гроздове в супермаркет - смачкани от краката на стар фермер в гигантска вана в градина разположена в Маунтмелик. Все пак, такъв е сезонът и всичко това.

Започваме с тъжни новини тази сутрин, и те са пенсионирането на Томаш Росицки. През годините сме имали играчи в този клуб, които никога не са достигали висотите, които сме искали от тях заради контузии. Хората очевидно ще помислят за Абу Диаби, чийто потенциал никога не беше осъзнат след ужасното нападение и травма, която го нарани ненужно още в самото начало на времето му в Арсенал.

Едуардо беше друг играч, който намираше голмайсторския си спусък в Англия преди за малко да загуби крака си заради отвратителното влизане в онзи съдбовен ден в Бирмингам. Той се възстанови достатъчно добре, за да вкарва голове отново, просто не за нас.

В настоящия състав има нещо подобно с Джак Уилшър, който, на 25, иска да подпише нов договор с клуба, но остава в неяснота дали това ще се случи. Можете да разберете защо хората искат да остане, но отстъпвайки назад и поглеждайки реално ситуацията можете да видите и гледната точка на Арсенал и неговото желание да го видят да остане във форма преди да предложи нови условия.

Както и да е, този за който съм най-тъжен, този за който, ако можех като Шер да върна времето и да започна отново и да го имам здрав и във форма през престоя му, е Росицки. Понякога просто обичаш играч и той е между тези за мен. Той подписа през лятото на 2006, и беше по всички намерения и цели заместник за Робер Пирес, който напусна, за да премине във Виляреал.

Това остави голяма празнота за повечето привърженици на Арсенал, а ако четете блога достатъчно дълго знаете, че той беше моят любим играч, така че как ще го заменим беше от особен интерес за мен. Ако си спомням правилно обявихме сделката относително рано през лятото, толкова че когато той заби гол на САЩ на Световното първенство го направи като играч на Арсенал.

В началото на кариерата му го видяхме да прави нещо подобно в Шампионската лига срещу Хамбургер, и знаехме, че имаме играч в редиците си. За нещастие, неговото време в клуба беше помрачено от травми, една го принуди да пропусне години, а се оказа най-странна ситуация.

Преди няколко години ме разходиха в медицинските заведения на Арсенал, и Колин Люин обясни, че коленна връзка му е правила проблем и нищо не се е показвало на скенери или ЯМР, но било ясно, че има проблем. Беше се случило така, че връзката се скъсала и легнала точно където трябва да бъде, така че всичко изглеждало наред. Това било такава рядкост, че след това станало случай на научно изследване, когато най-сетне разбрали какво не е наред.

Лесно е да се помни и емоцията от неговия последен сезон, неговото осъзнаване - след като влезе като резерва в 71-ата минута за първото си участие през сезона в края на януари - той претърпя контузия за която знаеше, че означава почти сигурен край на последния му сезон в клуба. Въпреки това той остана на терена, за да подсигури Арсенал да задържи преднината си от един гол срещу Бърнли и може би си навреди още повече през това време. Неговото интервю след мача беше трудно за гледане, ако някой заслужаваше почивка от контузии то това беше той.

И все пак ние правим лошо, ако оценяваме него и таланта му като го определяме чрез отсъствията му. Ние не видяхме от него колкото ни се искаше, но това което имаме заслужава да се помни с умиление. Неговият талант е извън съмнение, на същото ниво беше упоритата му работа и посвещение, а той беше изключително интелигентен футболист който имаше чудесна визия и вкара някои страхотни голове.

Ракетата на "Уайт Харт Лейн"; попадението срещу "шпорите" за Купата на ФА, което изигра роля в слагането на края на сушата откъм трофеи; мачът на "Анфийлд" когато вкара два гола; чудесното движение и прехвърляне срещу Съндърланд, когато ни даде своята собствена версия на гола на Уилшър срещу Норич; и още.

Шпагатите, подаванията с външната част на крака, пасовете без гледане, които накараха Фил Невил да каже, че ако Росицки му направи това на него, ще му влезе "с двата крака", сякаш някога е бил способен изобщо да бъде близо до него, този тъпак с малката глава. Той, накратко, беше удоволствие за гледане.

В ера в която имаше изравняване на таланта и възможностите във Висшата лига, в която повечето професионалисти сега са генерално функционални на високо ниво, и притежават физическа сила и издръжливост с които да компенсират някои от техническите си слабости, все още имате нужда от това момче което притежава нещо специално, способността да създаде момент, който да озари мача, който винаги да гледа да направи нещо положително, а Томаш Росицки беше един от тези.

"Ако обичате футбола, обичате Томаш Росицки", каза Арсен Венгер преди няколко години, и никога не е бил по-прав за каквото и да е в живота си. Ние говорим за играчи, които "разбират" клуба и привържениците, и той беше един от тези, които го направи истински. Толкова, че отдели време да се обади в Арсенал вчера и да отправи едно последно съобщение до привържениците.

Жалко е, че никога не видяхме най-доброто от него за дълъг период колкото трябваше, но за мен той винаги ще бъде играч, който помня за добрите неща, които е направил, отколкото за времето което е пропуснал.

🔴 “A Gunner forever” . . . #Rosicky #Arsenal #AFC #LittleMozart

Публикация, споделена от Arsenal Official (@arsenal) на Дек 20, 2017 в 10:09 PST

Професоре, време е за Сбогом! Арсен(ал) е изчерпан

Всяка година по същото време. Като филм, който някога е бил хубав, но е скъсан от повторения всяка седмица по кабеларките и вече ти се гади като го видиш. Просто е невероятно, но е факт. За кой ли път вече щом дойде март в Арсенал две неща са ясни - отборът няма да е шампион на Англия и вече не участва в Шампионската лига. С края на сезон 2016/17 г може да сме свидетели на историческата раздяла с Арсен Венгер, известен като Професора. След 13 сезона без титлата в Англия и за седми път осминафиналист в турнира на богатите в Европа. Двата поредни триумфа в Купата на ФА през 2014 и 2015 г просто бяха прах в очите след девет години прах във витрината.

Венгер дойде през октомври 1996 г и в първия си пълен сезон начело - 1997/98 г постигна дубъл, давайки заявка за способностите и амбициите си. През третия си сезон изведе Арсенал и до финал в Европа - за Купата на УЕФА, загубен след дузпи от Галатасарай. Успя да направи немислимото и стана шампион на Англия без загуба - 26 победи и 12 равенства! Успя да изведе Арсенал до първия му финал в Шампионската лига през 2006 г. Спечели и шест пъти най-стария футболен турнир в света - Купата на ФА (споделен рекорд за мениджър). Да пресели Арсенал от "Хайбъри" на чисто новия модерен "Емирейтс" и да го превърне в машина за пари. Ерата Венгер премина 20 календарни години, които могат да се разделят на две половини - успешните 10 в началото - 3 титли, 4 купи и 2 финала в Европа и последвалите ги 10 на горчиви мъки. Когато смениха емблемата на клуба през 2002 г използваха мотива "This is not a revolution - it's an evolution" (Това не е революция, а еволюция). След загубения финал в Шампионската лига през 2006 година срещу Барселона във философията и поведението на Венгер няма никаква еволюция (дори напротив) и днес все повече привърженици открито искат революция.

Венгер се оправдаваше с изплащането на заема за новия стадион (390 милиона паунда), че Арсенал не може да си позволи топ играчите в Европа. Наложи таван на заплатите и едногодишни договори на играчите над 30 години. Финансовата стабилност е нещо похвално в такива смутни времена, но стадионът се изплати. Междувременно Арсенал продаде големите си футболисти, а не привличаше такива. Естествено това се отрази на резултатите и клубът започна едно живуркане с единствената амбиция да завърши в Топ 4, за да си осигури финансовите облаги на Шампионската лига. Междувременно не е бил на загуба след 2002 г.

От 2011 година премина в ръцете на американеца Стан Крьонке. Американците не обичат футбола, колкото и да се пънат да си правят първенства през 20-30 години, те не го разбират, но идеално разбират от печалба - Арсенал е изгоден - поне докато е на плюс. С малки инвестиции и големи печалби е чудесна фирма, но е футболен клуб достоен за съжаление. Венгер е служител на годината и така от години - малки разходи, по едно голямо име за залъгалка на хората и да вървят тениските, най-скъпите билети в най-скъпото първенство, а на терена една и съща претоплена манджа, но докато идват китайците и индийците да пълнят стадиона - няма проблем. Футболният туризъм триумфира над футболния човек и страстния привърженик, който прави разлика между тъч и аут.

С идването си Венгер промени нивото в английския футбол като обърна внимание на храненето на всеки играч и спецификите на неговия метаболизъм и структура на тялото. Нещо невиждано дотогава. Иронично Арсенал е отбор, който се прочу с контузиите си. Години наред редица ключови играчи или не започват или не завършват сезона, започва се с малки травми - 2-3 седмици, които неусетно се разтягат в 5-6 месеца. За Абу Диаби може да се напише книга. "Червено-белият" екип си е идеален за униформа на медицинска сестра, тъй като "топчиите" са си болница. С въвеждането на януарския трансферен прозорец през сезон 2002/03 г клубовете получиха шанс да поправят такъв тип проблеми. Венгер не харесва януарския бизнес, с много зор се съгласява да купи или вземе някой под наем. Твърдоглав да докаже, че няма нужда да подкрепи отбора в определени зони. В края на сезона след поредния провал не плаща цената. Плащат я милионите привърженици. Преносно и съвсем буквално.

Трагикомедията със самолетите на "Хоутърнс" е невиждано зрелище във футболния свят. Разпадът в Арсенал ескалира. Първият полет с надписа "Без нов договор. Венгер вън" е платен от Китай, вторият с "Вярваме в Арсен. Уважавайте АВ" е платен от Хонконг (малкия Китай). За пръв път в пет шампионатни мача Венгер записа четири загуби. Гарнирани с дежурното изпадане на 1/8-финалите в Шампионската лига, с най-унизителното до момента 2:10 от Байерн (Мюнхен). Не може да се отрече, че Арсен(ал) се постара много да се превърне в лесна плячка за подигравки и да подели тази "слава" с други клубове от своя град, своята държава и континента. В самолета на Арсенал няма пилот - скоро няма да има и гориво. Алексис Санчес (64 гола + 36 асистенции) ще си отиде и с него безмоторното падане е гарантирано. Венгер не си тръгна след 2:8, след 0:6, след няколко 1:5, след години на калъфки и посредственост, но за "Професора" вече няма поправителна сесия. От години се вижда, че той няма план Б в играта, всички го научиха и прочетоха като стар вестник, всички знаят какво ще каже преди и след мача, всички знаят, че той не може да мотивира отбора и да му даде жар за битка. Твърде очевидно е твърдоглавието. И най-големите романтици трябва да сложат ръка на сърцето и да признаят, че Арсен(ал) е изчерпан. Ето и малко статистически доказателства:

От началото на катастрофата със загубата от Уотфорд на 31 януари вкъщи с 1:2 Арсенал се разпада през едно от полувремената на всичките си мачове (предимно второто) за първенство и в Шампионската лига - седем двубоя с един успех и шест загуби при голова разлика 8:21. Средно по 1,14 вкарани гола срещу 3 допуснати всеки мач!

31 януари - Уотфорд 1:2 (домакин)

През първото полувреме Арсенал владее топката 69% и има точно 160 подавания повече, но няма НИТО ЕДИН точен удар във вратата от 3 опита. За сметка на това Уотфорд има 6 от 9 и за три минути повежда с 2:0!

Трагедията продължава с пълна сила през второто - 79% владение на топката, 17 удара от които 5 във вратата и ЕДИН гол! Уотфорд има един опит и той е неточен. Подаванията са 318 на 85 за "топчиите", а всичките три точки за техните гости.

Всеки трети удар на Уотфорд е гол. За това постижение на Арсенал са му нужни пет!

4 февруари - Челси 1:3 (гост)

Първото полувреме преминава под лек превес на Арсенал предимно в териториален план - 53% владение на топката и 275 срещу 238 паса. Точните удари са по два, а опитите са 6:5 за Челси. Резултатът е 1:0 след доста спорен, но признат гол.

През втората част Арсенал увеличава притежанието на топката с 10% и прави 121 повече подавания. С това се изчерпва всичко хубаво за "червено-белите". Опитите за удар са 7:4 за Челси, точните са 4:3, головете 2:1 и краен успех с 3:1.

Всеки втори удар на домакините е гол, а Арсенал отново се нуждае от пет за един (дошъл в самия край на мача)!

11 февруари - Хъл Сити 2:0 (домакин)

След две поредни загуби и преди гостуването в Мюнхен Арсенал поема въздух с 2:0 над опашкаря Хъл. Привидно. През първото полувреме "тигрите" имат предимство в любимите дисциплини на домакина си - владение на топката 51% и 9 подавания повече, но имат само един удар, който макар и точен не е гол. Арсенал опитва 10 пъти и 4 от тях са точни - един е гол.

Хъл задържа същият процент владение на топката и през втората част, но поема превес в опитите за удар - 8:7 - точните са по три. Арсенал има 15 подавания повече и в 93-ата минута от дузпа се добира до успеха. "Топчиите" от 7 удара бележат веднъж от игра и веднъж от бялата точка. Казано по друг начин - шест удара за един гол!

15 февруари - Байерн 1:5 (гост)

В Мюнхен Венгер отива с бялото знаме в куфара, след като на пресконференцията преди мача заявява, че всички виждат в Байерн фаворита, а неговият отбор може само да покаже, че не е така. Само че не може. През първото полувреме Арсенал владее топката 26% и я подава 68 пъти, а домакините 392 пъти. Въпреки това от 7 опита има пет точни срещу 10 опита и три точни на Байерн - резултатът 1:1. Арсенал вкарва след добавка от пропусната дузпа.

През второто полувреме лондончани вдигат притежанието на топката с 10% и подаванията на 130. С това се изчерпва тяхното участие в мача - един опит за удар и то неточен! Байерн стреля 14 пъти - 8 от тях във вратата и вкарва 4 гола. От 1:1 на почивката до 5:1 накрая.

Германците бележат от всеки втори удар, Арсенал - веднъж от пет изстрела - каква изненада?!

4 март - Ливърпул 1:3 (гост)

След катастрофата в Мюнхен мнозина се питат може ли и по-зле. Отговорът не закъснява. На "Анфийлд" Арсенал е в странен състав и е напълно безидеен какво прави на терена. Владее топката в 43% от първото полувреме и прави 193 подавания срещу 250 на Ливърпул. Пробва два пъти да обстрелва - веднъж е в очертанията на вратата. Домакините от 9 опита 4 пъти са точни и 2 пъти ликуват - 2:0.

След почивката "топчиите" си дават вид, че се опитват - 53% владение на топката и шест подавания повече от Ливърпул. Пет опита да се стреля, два точни и един гол. Домакините отново пробват 9 пъти 3 пъти са точни и вкарват - 3:1 и три точки.

Ливърпул вкарва на всеки втори удар, а Арсенал веднъж от общо трите си изстрела.

7 март - Байерн 1:5 (домакин)

Само три дни по-късно Арсенал излиза за протоколен реванш с Байерн. Програмата осминафинал е изпълнена и предстоят 90 минути за честта майко юнашка. Първото полувреме преминава сравнително равностойно - 46% владение на топката, по 6 опита на двата отбора да стрелят, 2:1 точни удара и 1:0 за Арсенал в головете.

Лондончани може би ще се изкупят с мъжко представяне след фиаското в Германия. До 55-ата минута има изгледи. Лоран Кошчелни е изгонен, Байерн получава дузпа и Арсенал капитулира като френската армия - бързо и окончателно. Както и в първия мач през второто полувреме на терена има един отбор, този път и с числено предимство. Владението на топката пада до 42%, а пасовете са с 99 по-малко от тези на Байерн, но това е най-малкият проблем. От 10 опита на немците, 6 са в рамките на вратата - 5 са в мрежата (макар и един да е дузпа)! От трите опита на Арсенал един е във вратата и е спасен. Дежа вю - 1:5. 2:10.

Арсенал вкарва веднъж от трите си удара, а Байерн бележи пет пъти от седем изстрела! Крах.

18 март - Уест Бромич Албион 1:3 (гост)

С Европа е свършено с гръм и трясък, Арсенал е бил Линкълн (отбор извън професионалната футболна лига) с 5:0 за Купата на ФА и отива на "Уембли" за полуфиналите. Последна надежда за трофей през сезона, сламката за удавника със спукания пояс. След показното, че и "топчиите" могат да вкарват пет, е, на аматьори, на "Хоутърнс" се търси край на несполуките в шампионата и закачане за станалото визитка четвърто място. Да, ама не. УБА повежда в 12-ата минута, а Алексис Санчес изравнява в 15-ата. Арсенал държи топката 79% от времето, има 302 повече подавания и опитва 5 пъти да стреля, а два пъти точно - веднъж съвсем. Домакините от шест опита четири пъти намират очертанията и се оттеглят на почивка с 1:1.

През второто полувреме привържениците на Арсенал очакват отборът да се отърси и да вземе трите точки. Столичаните държат топката 75%, правят 229 паса повече, стрелят шест пъти и НИТО ЕДИН път във вратата. От своя страна УБА с редките си докосвания до топката също отправя шест удара, четири пъти намира вратата и два пъти ликува - 3:1!

От осем удара УБА бележи три пъти - Арсенал си остава на два удара и един гол. Клишето гласи голът на утехата. Каква утеха е това?! След мача и самолетното шоу което развесели целия свят Венгер обяви, че е взел решение за бъдещето си и дали ще поднови изтичащия си договор за още два сезона както се мълвеше на Острова. Арсенал е допуснал 21 гола от 45 удара във вратата си, докато е вкарал 8 от своите 30 в противниковите врати! Така грубо казано допуска на всеки втори, а бележи на всеки четвърти шут.

Ще прояви ли мъжество да признае, че вече не може да донесе успех на клуба или отново ще се направи на "ни лук ял, ни лук мирисал"? Крьонке и Газидис имат думата. Ще направи ли Арсенал крачката напред да се нареди сред най-силните или ще тъпче на едно място, докато не пропадне? Има ли още амбиция и страст в топа или само мокър барут?

За 12 сезона след последната титла Венгер никога не е бил първи в края на януари, а в края на сезона два пъти е вицешампион, четири пъти е бронзов медалист и шест пъти завършва четвърти. Най-добрият му точков актив е два пъти по 83, а най-слабият - 67. За 13 сезона в Европа - един финал, един полуфинал, два четвъртфинала и девет (седем поредни) осминафинали.

сезон 2004/2005 г
 краят на януари - Арсенал №2 - 24 мача - 51 точки  - крайно класиране №2 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:3 (1:0, 1:3)

сезон 2005/2006 г
 краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 37 - крайно класиране - №4 - 38 - 67 т
Шампионска лига - финал срещу Барселона 1:2 (с 10 души от 18 минута за изгонване на вратаря Леман)

сезон 2006/2007 г
краят на януари - Арсенал №4 - 24 - 45 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу ПСВ 1:2 (1:1, 0:1)

сезон 2007/2008 г
краят на януари - Арсенал №2 - 24 - 57 - крайно класиране - №3 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Ливърпул 3:5 (1:1, 2:4)

сезон 2008/2009 г
краят на януари - Арсенал №5 - 23 - 42 - крайно класиране - №4 - 38 - 72 т
Шампионска лига - 1/2-финали срещу Манчестър Юнайтед 1:4 (1:3, 0:1)

сезон 2009/2010 г
краят на януари - Арсенал №3 - 24 - 49 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Барселона 3:6 (2:2, 1:4)

сезон 2010/2011 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 46 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 3:4 (2:1, 1:3)

сезон 2011/2012 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 36 - крайно класиране - №3 - 38 - 70 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Милан 3:4 (3:0, 0:4)

сезон 2012/2013 г
краят на януари - Арсенал №6 - 24 - 38 - крайно класиране - №4 - 38 - 73 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2013/2014 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 52 - крайно класиране - №4 - 38 - 79 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 1:3 (0:2, 1:1)

сезон 2014/2015 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 39 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Монако 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2015/2016 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 44 - крайно класиране - №2 - 38 - 71 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 1:5 (0:2, 1:3)

сезон 2016/2017 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 47
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:10 (1:5, 1:5)

20 години Арсен(ал) Венгер

Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.

Иноватор, революционер и интелектуалец. Лесно може да се подведете, че хората говорят за велик изобретател или философ когато тези думи са споменати - и ще бъдете в правото си.

Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през 1996 година той никога не би си представил, че името му ще бъде в историята редом до великия сър Хърбърт Чапман, иноватор на своето време, който представи нови тактики, тренировъчни режими и дори осветлението в английската игра.

Историята на Венгер, след 20 години като мениджър на "топчиите", винаги ще привлича такъв голям интерес заради рядкостта си. Той е последният от своя вид във Висшата лига и неговият последен юбилей получи такова широко покритие по света, подчертавайки как Венгер сложи Арсенал на картата и циментира статуса на клуба като един от най-големите в Европа.

"Всички велики успехи, всички велики животи включват съвпадението на дарба, талант, но също и късметът да срещнете хора, които вярват във вас. На някой етап във вашия живот трябва да срещнете някого, който ще ви потупа по рамото и ще каже "Вярвам в теб". Не е различно и за Венгер.

Игра на шарада в хола на Дейвид Дийн през 1996 година подсигури, че е само въпрос на време преди той да бъде назначен за мениджър на Арсенал, идвайки от японския отбор Нагоя Грампус Ейт, след като е убеден от вицепрезидентът.

Неговото пристигане в клуба беше посрещнато със смесица от объркване и неудовлетворение. Защо Арсенал заложи на недоказан чуждестранен мениджър когато можеха да вземат някой опитен - или поне добре познат във футболните кръгове?

Това беше решение взето от мислещия в бъдеще време Дийн, което щеше да промени лицето на футболен клуб Арсенал и английския футбол към по-добро.

Венгер представи безброй нови идеи в английската игра. Той даде нов живот на Тони Адамс и Рей Парлър с неговите тренировъчни режими и особен фокус върху изометричните данни, кратковременни упражнения, които изграждат мускулите без да създават пренапрежения на ставите на играчите.

Популярно е как каза на английските ветерани да спрат захарта и да започнат да се хранят много по-здравословно, от паста (италианската паста - б.р.) до риба със зехтин и тип храна, която може да подобри представянето на индивидуалността.

Преместването и построяването на тренировъчните съоръжения в Колни бяха подтикнати от самият Венгер, който бързо разбра, че може да сложи Арсенал в челото на английския футбол с неговите идеи и философия.

Французинът е смятан от мнозина, че е затворена книга когато става въпрос да говори за себе си и може би това е причината защо е успял да извлече толкова много от своите играчи през годините.

Във "Венгер легендата" Джаспър Рийс пише: "Венгер има класическия учителски психологически профил. Той процъфтява благодарение на близки лични разбирателства с учениците - в неговия случай играчите - което е напълно еднопосочно. Това му позволява да опознае тези под неговото ръководство лично - да пита за техния домашен живот, да прави всичко освен да ги слага да спят - без да трябва да разкрива себе си."

Харизмата, която Венгер излъчва му помага да се сближи с играчите си и така получава подобрени представяния от тях, или най-малкото чувството, че са необходими, което подобрява отборния морал. Невероятно рядко е да се чуе бивш играч да го критикува, заради тесните връзки, който той създава и е още по-рядко да се чуе Венгер да критикува някой от своите играчи за слаб мач.

Много хора избират да гледат на управлението на Венгер в две части. Първото десетилетие беше изпълнено с отличия, три титли от Висшата лига и четири купи на ФА, с най-голямото от тези постижения 49 поредни мача без загуба, което изведе Арсенал до титлата без да загуби нито веднъж.

Тиери Анри, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Фреди Люнгберг - футболът беше спектакъл. Бърз, атакуващ футбол с който Арсенал можеше да унищожи всеки отбор в държавата. Това безспорно е постижение което никога няма да бъде повторено в модерната ера.

Тогава идва втората половина на управлението му, съвпадащо с преместването на Арсенал на стадион "Емирейтс". "Топчиите" купуваха евтино, продадоха най-добрите си играчи и девет години не спечелиха трофей, преди да вземат две поредни купи на ФА в последните три сезона.

Всъщност, единствената разлика между първите 10 и последните 10 години са трофеите. От 566 мача в първото десетилетие Арсенал спечели 327, отбелязвайки 1022 гола в сравнение с вторите 10 години в които Венгер ръководи 563 мача, 320 победи и видя неговият отбор да вкара 1064 гола.

Венгер имаше много моменти близо до успех по време на управлението си, най-вече през сезон 2005/06 година и финала в Шампионската лига срещу Барселона в Париж. Всичко беше подготвено за победа на Арсенал. Венгер, Анри и Пирес се завърнаха в родината си за мач срещу Барселона с треньор Франк Рийкард на върха на Европа.

Изгонването на вратаря Йенс Леман изглеждаше като край на шансовете на Арсенал да вдигне трофея докато Сол Кембъл не засече с глава центриране на Емануел Ебуе от фаул малко преди края на първото полувреме. Така беше до късните голове на Самуел Ето`о и удара на Жулиано Белети през краката на Мануел Алмуния, който разби сърцата на "артилеристите" за загуба с 1:2.

Венгер винаги е идентифицирал европейския трофей като този, който мечтае да спечели и остава най-голямото му съжаление като мениджър. Сигурно болката е била още по-голяма да види Челси с мениджър Роберто Ди Матео да вдигне трофея през 2012 г - ставайки първият лондонски клуб с това постижение - въпреки че имаше редица по-силни отбори на хартия.

През сезон 2007/08 г когато Едуардо Да Силва беше тежко контузен след счупване на крака в Бирмингам беше още един близък пропуск. Арсенал трябваше да спечели титлата през този сезон, но се разпадна през февруари, когато Уилям Галас направи гневно избухване и седна на средата на терена. Ако това е последният сезон на Венгер като мениджър на Арсенал, той ще се надява да завърши управлението си с голям трофей.

Успех, провал, чудесни играчи, средни играчи, стар стадион, нов стадион. Много неща се промениха в Арсенал през годините, но едно остана константа.

Завещанието на Арсенал е повече от един непобеден сезон, повече от отличия. Това е човекът зад мениджъра, който стои зад своите принципи, вярва в играчите и екипа около себе си и се поставя под въпрос всеки ден.

Сега на 66 години, постижението на Венгер почти със сигурност няма да бъде направено във времето на нашите животи освен ако краткосрочните политики на клубовете не променят курса в следващите няколко години. Две десетилетия да посветиш себе си на която и да е професия е впечатляващо, още повече във футбола, където стана нарастващо трудно да се задържиш в тази роля.

"Арсен Кой?" питаха. След 20 години като мениджър на футболен клуб Арсенал можете да сте сигурни, че знаят точно кой е Арсен Венгер.