Запознайте се с клуб фантом №1 в света за фиктивни трансфери, най-добрите му играчи никога не са играли за него

Спортинг (Лисабон) си осигури първо голямо зимно подсилване! Португалският великан договори всички детайли около довеждането на 20-годишния бразилски халф Вендел от Флуминензе. За какъв играч става дума най-добре говори фактът, че е бил на прага на преминаване в ПСЖ...

Спортинг е платил за 80% от правата на Вендел 8 800 000 евро. Но не на Флуминензе! В цялата история са една мощна мениджърска агенция и един чуден клуб, който служи на агентите само за злоупотреби около трансферите.

Същински Вендел идва от Флуминензе, но по документи от Депортиво Малдонадо. Ако никога не сте чули за този клуб (няма го и в предложенията на букмейкърите), грешката не е у вас. Става дума за уругвайски второразреден клуб, който през последните години се споменава само като "мост" за трансфери на играчи, които са собственост на мениджърски агенции. Известно е, че много бразилски клубове нямат стопроцентови права над договорите на младите играчи и не могат да се преборят с мениджърските лешояди и техните скаути, които капарират талантите. Накрая се случва агенцията да откупи и останалия дял от договора и играчът да остане само неин.

Тук в историята влиза Депортиво Малдонадо. Тъй като заинтересуваният клуб не може да купи футболиста директно от агенцията, нужен е някой клуб като "мост", който само по документи в този момент служи като работодател на въпросния футболист. Агенцията фиктивно продава играча на Депортиво Малдонадо и после веднага го препродава на истинския купувач. В случая на Вендел това е Спортинг (Лисабон). Колко пари са отишли за Флуминензе не е известно. Със сигурност по-малко от 8 800 000 евро, които са влезли по сметката на Депортиво Малдонадо, а къде завършват тези документи накрая, остава мистерия...

Вендел в действие

А защо точно Депортиво Малдонадо и Уругвай? Отговорът е прост - заради данъците!

Данъчните облекчения в Уругвай позволяват на играч и клуб да платят и 40% по-малко данък за трансфер и приходи отколкото в Бразилия и Аржентина. До неотдавна данъкът върху трансферите в Уругвай е бил 4%, днес е 12,5% и пак е далеч по-малко отколкото в Бразилия и Аржентина където е между 35 и 40%. Сметката е ясна за онези, които управляват кариерата на играчите. Плюс, техният клиент е по-желан от купувачите отколкото някой играч на Ривър, Бока или Сантос, защото е по-малък данъкът за трансфер.

Вендел е само последният в редицата фиктивни играчи на Малдонадо, които са правили големи трансфери в Европа. Преди него такъв е бил Джонатан Калиери, който някога беше обожавана звезда на Бока Хуниорс и беше на прага на Интер, но някои хора решили друго. От Бока го "купил" Малдонадо и го пратил под наем в Сао Пауло, Уест Хем и Лас Палмас където играе сега. Човекът който е участвал в трансфера от Бока е Густаво Арибас, аржентински богаташ, тогава официално съветник в клуба Депортиво Малдонадо. Арибас днес е шеф на аржентинската служба за сигурност - АФИ.

Освен Калиери, свеж пример е и аржентинският вратар Херонимо Рули в Реал Сосиедад, смятан за един от най-талантливите пазачи на мрежата в света и през следващото лято най-вероятно отива в Наполи, който предлага 26 000 000 евро. Него Малдонадо го е купил от Естудиантес през 2014, след което веднага последва двугодишен наем в Реал Сосиедад. Рули е впечатлил със спасяванията си в Баския и си осигури трансфер в Манчестър Сити срещу 5 000 000 евро. Веднага е върнат под наем в Сосиедад, който преди година го откупи за 7 000 000 евро. Сити има клауза в следващите три години да има право на първа покупка и може да вземе Рули за фиксирана цена от 14 000 000 евро.

Преди Калиери и Рули, Депортиво Малдонадо формално е бил клуб през който са преминали днешната звезда на Ювентус Алекс Сандро, халфът на Наполи Алан, нападателят на Сосиедад Вилиян Хосе, някогашният бек на Ювентус Марсело Естигарибия, бившият защитник на Рома Иван Пирис... От техните трансфери, Малдонадо официално е заработил над 30 000 000 евро. "Дългогодишен член" на Депортиво Малдонадо е бил и бразилският защитник Тиаго Елено, който през 2013 година беше голямо желание на Цървена звезда, по-точно на нейния спортен директор Зоран Стоядинович. Елено е провел в Малдонадо шест години, направил е пет различни трансфера, а никога не е изиграл и минута за този клуб.

Джонатан Калиери в екипа на Бока Хуниорс

Историята за Депортиво Малдонадо най-много напомня на тази за кипърския Аполон, който по подобен начин се ползва като мост от познатите мениджъри Пини Захави и Фали Рамадани за отвеждане на играчи от Цървена звезда и Партизан. Познати са примерите с Никола Максимович, Лука Йович, Никола Аксентиевич, Андрия Живкович... Били са членове на този клуб, а никога не са стъпвали в него.

Депортиво Малдонадо е най-драстичният пример на заобиколните правила на мениджърите, данъците и финансовите акробатики, за да се вземат колкото се може повече пари от трансфери, а възможно най-малко да отиде в клуба от който е играча и хазната на държавата. Известен е примерът с познатия бразилски нападател Хълк. Той е дошъл в Европа през 2008 когато подписва с Порто. И то така, че е платил 20 000 000 евро на уругвайския Рентистас за който Хълк никога не е изиграл и минута, нито е направил тренировка в този клуб.

Вицепрезидент на Рентистас тогава е бил Вилмар Валдес, днешният президент на Футболния съюз на Уругвай и член на изпълнителния комитет на ФИФА. С хора като Валдес е трудно да се очаква, че ФИФА ще се занимава с клубове като Рентистас и Депортиво Малдонадо...

А не се занимава и обществеността в Уругвай. Депортиво Малдонадо е внимателно избран отстрана на собственика. Клубът през 2011 е на ивицата на банкрута когато го купува един английски фонд. Малдонадо е град с 60 000 жители, а на мачовете на Депортиво идват около 300 привърженици. Каквото и да се случва около клуба, не предизвиква голямо внимание в обществото. Реално, Депортиво Малдонадо не интересува никого, така че фондове, агенции и мениджъри могат да правят каквото поискат, а не трябва да се плашат от обществен натиск. В Пенярол или Насионал би била друга история, там не биха могли да правят такива номера заради армията привърженици и огромния медиен интерес.

Затова обществеността не е ровила много кой е истинският собственик на Депортиво Малдонадо. В началото се е говорило за английски адвокати, а после се стигнало до името Джонатан Барнет. Става дума за един от петте най-силни мениджъри в света на футбола и най-мощният англичанин в тази професия.

Неговата агенция Стелар Груп представлява асове като Гарет Бейл, Гилфи Сигурдсон, Адам Лалана, Седрик Бакамбу, Люк Шоу, Адриен Силва, Джо Харт, Кирън Трипиър, Гжегож Криховяк, Ясин Браими, Джонджо Шелви... За неговите клиенти важи мисленето, че са надплатени и са правили трансфери над реалната им цена. Достатъчно е да хвърлите поглед на гореизброените и да си спомните някои от техните трансфери.

Последният в редицата е 20-годишният бразилец Вендел. Интересно е, че Спортинг от Малдонадо (чети Барнет) за 8 800 000 е купил 80% от договора на Вендел. Останалите 20% продължават да са собственост на Стелар Груп. Играчът е подписал до 2023 с "лъвовете", като ще заработва 600 000 евро на сезон, а Барнет от него вече е заработил в пъти повече...