Вратар на уругвайски великан развесели специален привърженик

Ходът на мача може да се направи и след като е завършил.

Това доказа вратарят на Пенярол. Пазачът на мрежата на уругвайския великан Кевин Доусън направи нещо на което всички се дивят.

Пенярол брани шампионската титла в Уругвай и в гостуването на Плаза Колония спечели с 1:0. Когато мачът завърши, Доусън не отиде да празнува със своите съотборници.

Имаше и добра причина за това. При него дойде един специален привърженик на домакинския отбор и го помоли за услуга.

"Може ли да бия дузпа?", попитало момче със синдрома на Даун вратаря на Пенярол, а той без твърде много колебание му осигурил вероятно най-добрият миг в живота що се отнася до опита от футболните стадиони.

Всичко продължи около минута и половина, момчето вкара гол, а не изостанаха и овации от трибуните, както и сълзите на радостта.

Не за пръв път този 27-годишен вратар има специално отношение с привърженици.

Преди само година се случи нещо което не бихте очаквали и в нисш футболен ранг. Домакините направили грешка и дали на Доусън екип с грешен номер. Официалните лица за мача не пожелали да позволят мачът да започне докато не се реши проблемът с екипа.

Но тогава се появил герой от трибуните и спасил Доусън. Непознат младеж се спуснал близо до терена, носейки екип на Пенярол с номер 1, точно какъвто трябвал на Доусън.

Стражът на уругвайския великан не допуснал гол в екипа на своя привърженик, Пенярол победил с 1:0, а всички заедно изписали още една чудесна футболна история.

Video | Peñarol 'keeper Kevin Dawson borrows a shirt from a supporter before going on to keep a clean sheet.https://t.co/98R021Ps1o pic.twitter.com/xdJrdGXseG

— AS English (@English_AS) 30 април 2018 г.

Главата горе Муслера: фантастично посрещане за уругвайските национали

Като оставиш сърцето на терена

Можеше Уругвай може би и повече от този 1/4-финал на Мондиала, можеше ако Единсон Кавани не се беше контузил. Но и това е въпрос. Обаче, повече от ясно е че избраниците на Оскар Табарес - този път наистина не е фраза - оставиха сърцето на терена. И нацията умее да им благодари за това.

Уругвайският национален отбор кацна в Монтевидео около два часа след полунощ по местно време. Температура около нула градуса Целзий. Пред летището 2000 човека.

Овации!

За кого най-много? Па нормално, Фернандо Муслера, трагикът който в 1/4-финалната загуба от Франция получи онзи нещастен гол от Антоан Гризман. Да, точно Муслера отне на уругвайците шанса да преминат сред четирите най-добри на планетата, но и уругвайците знаят, че на него му е най-тежко. И затова най-шумните аплаузи точно за Фернандо.

Браво за уругвайците!

Традицията е на страната на Уругвай в сблъсъците с Франция

Уругвай и Франция излизат в първия 1/4-финал на Мондиал 2018 в Русия. Двата отбора досега са играли седем пъти помежду си, като предимството е за южноамериканците - две победи, четири равенства и едно поражение, при голова разлика 3:3. На Световно първенство са се срещали три пъти - победа за Уругвай и две нулеви равенства.

В приятелски мачове имат още две ремита без попадения. За последно са мерили сили на 5 юни 2013 година, отново в приятелска среща и уругвайците празнуват с минималното 1:0 с гол на Луис Суарес в 50-ата минута. Единственият успех на французите е от 1985 година, когато на Междуконтинентален шампионат на "Парк де Пренс" се налагат с 2:0.

Първият сблъсък между съперниците е на Световното първенство през 1966 година. На 15 юли в Лондон французите повеждат с гол от дузпа в 16-ата минута, но уругвайците не се стъписват и за пет минути между 27-ата и 32-ата обръщат резултата за крайното 2:1 в своя полза. На вратата на Уругвай в този мач е легендарният Ладислао Мазуркевич.

Втората им официална среща е в Група А на Мондиал 2002 на 6 юни. Голове не са постигнати, а звездата на френската атака Тиери Анри е изгонен в 25-ата минута. Това е единствената точка за Франция в групата, която отпада въпреки че е световен шампион от предходния Мондиал на своя земя. Уругвайците също не продължават, оставайки трети.

На 11 юни 2010 година двата отбора си дават трета среща на Мондиал и пак в Група А. Отново не си вкарват голове. В този двубой селекционер на уругвайците е Оскар Табарес, а на терена са Муслера, Годин и Суарес. Този път уругвайците завършват с 10 души след втория жълт картон на Лодейро в 81-ата минута. Французите отново напускат турнира с една точка и последни, след серия скандали и бойкот на селекционера Доменек. Този път Уругвай продължава като победител в групата и печели бронзови медали, оставайки четвърти след загуба с 2:3 от Германия в "малкия финал".

Уругвайците отстраниха европейския шампион Португалия на 1/8-финалите с 2:1. Кавани даде летящ старт на южноамериканците, но те допуснаха и първия си гол в турнира, когато Пепе изравни. "Пушката" обаче нанесе смъртоносния изстрел в 61-ата минута, за да отведе отбора си в следващия етап, пращайки Роналдо и компания вкъщи. Именно героят на Уругвай напусна принудително заради контузия и почти сигурно няма да играе срещу Франция, поне не и като титуляр.

Французите се наложиха в най-резултатния 1/8-финал - 4:3 срещу Аржентина. В началото на второто полувреме се озоваха изоставащи в резултата с 1:2, но мощта в атаката се оказа неукротима за аржентинците. Мбапе показа големия си потенциал и опакова куфарите на дружината на Меси. Матюиди е наказан за 1/4-финала заради натрупване на картони, а "петлите" ще имат тежка задача да пробият най-коравата защита на турнира.

Водени от гения Табарес, уругвайците вече са опитвали славата на Световно първенство, като са амбицирани отново да се намесят в разпределянето на медалите. Те се защитават солидно и играят като един. Несъмнено липсата на Кавани е голям удар за амбициите на "небесносините". От другата страна ги очаква финалистът на последното Европейско първенство, изпълнен с млади таланти и прагматичният подход на селекционера Дешан. Французите показаха характер срещу Аржентина и се измъкнаха от затруднено положение, но допуснатите три гола показват къде е слабостта им. Предстои да видим защитата (и контраатаката) на Уругвай или атаката на Франция има повече аргументи за стъпка напред към световната титла, която и двата отбора са печелили.

Проф. д-р. на футболната наука Оскар Табарес има думата! АПЛОДИСМЕНТИ

Селекционерът на Уругвай, 71-годишният Оскар Табарес, който своевременно е бил учител в училище, казва: "За нищо не служи титла шампион на света, ако нашите деца не знаят къде е Русия... Затова изпълнете обещанието за увеличението на бюджета за образование".

Един от най-ценените футболни селекционери в света е. Не е случайно, защото 71-годишният Оскар Табарес е световен рекордьор по брой водения на националния отбор в международни турнири.

Симпатичният господин, когото на Мондиала в Русия виждате с патерица като помагало за движение (за това по-късно), е селекционер на представителния отбор на Уругвай вече 12 години (веднъж вече е бил селекционер от 1988 до 1990 година, а получил нов мандат, който трае от 2006 година).

Табарес в Уругвай наричат "Учителя" (своевременно е бил учител в училище). Не защото толкова дълго е на мястото селекционер на националния отбор, а преди всичко защото винаги е обръщал внимание на важността на образованото общество, особено деца, като условие за всеобщия развой на държавата.

Преди седмица, Табарес написа писмо чието послание преминава границите на Уругвай и е много ясно и гласно (който иска да чуе).

"Драги земляци, тези дни ще изиграем един от най-важните мачове. Подкрепа, подкрепа и солидарност от всеки уругваец са ни необходими", започна Табарес и продължи:

"За нищо не служи титла шампион на света, ако нашата младеж не знае къде се намира Русия или защо във френския национален отбор толкова играчи са с произход от Африка. Това е момент да се изпълни даденото обещание - на нашите млади хора да им се осигурят най-добрите условия за школуване, да доведем нашето образование на върха на международната класация. Това е момент да се изпълни обещанието за влагането на 6% от бюджета в образование."

Табарес е допълнил че като треньор но и наставник отдава признание на всеки наставник в Уругвай за техните усилия, посветеност и решителност, защото "играят на тежък терен".

"Противникът на този терен е тежък и много як. Недостатъкът на стимулация и мотив, недостигът на школски прибори, тежината на предаването и програмите, големият брой ученици на скамейките, и над всичко недостиг на разпознаване на желанието и напора на тези хора да изградят по-добро общество", подчерта Табарес.

За край на писмото казва:

"Пейте нашия химн гласовито, най-силно и ние ще знаем как да ви се издължим. А те трябва да изпълнят онова което са обещали - 6% от бюджета за образование".

Табарес участва на своето четвърто Световно първенство. Уругвай за пръв път от 1954 година в груповата фаза наниза три победи (против Египет, Саудитска Арабия и Русия), а тогава в осминафинала елиминира европейския шампион Португалия.

"Професор" Табарес който ползва патерица да се движи, защото боледува от синдром Гилен-Баре (тежко заболяване на нервната система предизвикано от падането на имунитета) - хронична невропатия.

Уругвай за първа победа срещу еврошампиона Португалия

Европейският шампион Португалия се изправя срещу Уругвай, двукратен световен шампион, в 1/8-финалите на Мондиал 2018. Въпреки богатата футболна традиция на двете държави, те имат едва два мача помежду си досега - победа за португалците и равенство.

За пръв път мерят сили в приятелски мач на 26 юни 1966 година на стадион Насионал до Жамор в Оейрас пред 35 000 зрители. Двубоят е решен от хеттрик на Жозе Торес, който се разписва в 7-ата, 57-ата и 64-ата минута, засенчвайки голямата звезда в състава Еузебио.

Вторият мач между тях се провежда на турнира Купата на независимостта на Бразилия, на 2 юли 1972 година на митичния стадион Маракана в Рио Де Жанейро, пред погледите на 45 590 запалянковци. Приключва при резултат 1:1. Уругвайците повеждат с попадение на Рикардо Павони в 20-ата минута, а португалците се измъкват в 44-ата с точен удар на Жайме Граса. Капитан на португалците е Еузебио.

Уругвай излезе от своята група с пълен актив точки - 9 и без да допусне гол. Момчетата на Табарес впечатляват със стабилната защита, макар че големите звезди на състава са в атаката.

Португалците започнаха със зрелищно 3:3 срещу съседната си Испания, за да победят с 1:0 Мароко и да потреперят при 1:1 срещу Иран. В крайна сметка второ място в групата за шампиона на Европа, който също залага повече на защитната игра, докато голямата звезда Кристиано Роналдо се бори за голмайсторския приз на турнира.

Монтевидео, бог те видял

Съществува разположение Мондиал 2030 за 100-годишнината да се проведе там където е започнало всичко.

Два месеца останаха до началото на Мондиала в Русия, а южноамериканците вече размислят за някой следващ, който ще трябва да се проведе след 12 години съответно през 2030. Тогава Световното първенство по футбол ще напълни "стотака" и съществува голяма воля този юбилей да се прослави на мястото на което е започнало всичко през далечната 1930 в Уругвай, по-точно в неговата столица Монтевидео.

Наистина, трудно е да се очаква Уругвай да организира сам Мондиал с 32 селекции, защото става въпрос за малка нация от едва 3 000 000 души, а единствено Монтевидео е град с истинска инфраструктура. Но с помощта на Аржентина и Парагвай, тази мечта би могла накрая да се осъществи.

Иницииращата среща на представители на трите държави се провела миналата седмица, а докато Аржентина предлага осем градове домакини, Парагвай и Уругвай ще участват с по два. Самата кандидатура няма да мине лесно, но представителите на Южна Америка поискали от ФИФА да обяви решението за домакин на Мондиал 2030 до две години, за да имат достатъчно време да се подготвят.

Трите нации планират да лобират за своята кандидатура по време на предстоящото Световно първенство в Русия, а това е нужно, за да може идеята за мондиален "сентенарио" (така се казва най-големият стадион в Монтевидео, построен за първия Мондиал в чест на 100 години от свободата на Уругвай - б.р.) да заживее, защото Южна Америка има само десет гласа и е нужна помощ от други части на света.

Също така, проблем е и че САЩ, Мексико и Канада кандидатстват за обща организация на Световното първенство през 2026 година, така че не е сигурно, че ФИФА би искала да организира два поредни Мондиала в Америките.

Това би създало проблем, защото Африка, която организира Мондиал 2010, ще трябва да чака за организация на нов твърде дълго, а тогава и Западна Европа... 

Отвратителни сцени: На мач срещу Шапекоенсе имитираха падащ самолет

Виждали сме много гадни привърженически "акции". От бой по трибуните, през замеряне на противниковите играчи с мъртви плъхове, но няколко привърженици на уругвайския Насионал отидоха крачка напред.

По време на първия мач между Шапекоенсе и Насионал в рамките на втория кръг на Копа Либертадорес двама запалянковци на уругвайския състав имитираха самолет и експлозия, намеквайки за самолетната катастрофа, която се случи на 28 ноември 2016 година, в която 71 особи изгубиха живота си, от които 19 футболисти на Шапекоенсе.

Бразилският състав внесе искане за изхвърлянето на Насионал от турнира. Междувременно началниците на Насионал отправиха извинение, докато след идентификация срещу "запалянковците" са предприети мерки.

Disgusting footage of a couple of travelling Nacional fans taunting Chapecoense fans over the airplane tragedy. Sanctions against the club could follow pic.twitter.com/yFBdZbPpFy

— Martin da Cruz (@martindacruz_) 1 февруари 2018 г.

Запознайте се с клуб фантом №1 в света за фиктивни трансфери, най-добрите му играчи никога не са играли за него

Спортинг (Лисабон) си осигури първо голямо зимно подсилване! Португалският великан договори всички детайли около довеждането на 20-годишния бразилски халф Вендел от Флуминензе. За какъв играч става дума най-добре говори фактът, че е бил на прага на преминаване в ПСЖ...

Спортинг е платил за 80% от правата на Вендел 8 800 000 евро. Но не на Флуминензе! В цялата история са една мощна мениджърска агенция и един чуден клуб, който служи на агентите само за злоупотреби около трансферите.

Същински Вендел идва от Флуминензе, но по документи от Депортиво Малдонадо. Ако никога не сте чули за този клуб (няма го и в предложенията на букмейкърите), грешката не е у вас. Става дума за уругвайски второразреден клуб, който през последните години се споменава само като "мост" за трансфери на играчи, които са собственост на мениджърски агенции. Известно е, че много бразилски клубове нямат стопроцентови права над договорите на младите играчи и не могат да се преборят с мениджърските лешояди и техните скаути, които капарират талантите. Накрая се случва агенцията да откупи и останалия дял от договора и играчът да остане само неин.

Тук в историята влиза Депортиво Малдонадо. Тъй като заинтересуваният клуб не може да купи футболиста директно от агенцията, нужен е някой клуб като "мост", който само по документи в този момент служи като работодател на въпросния футболист. Агенцията фиктивно продава играча на Депортиво Малдонадо и после веднага го препродава на истинския купувач. В случая на Вендел това е Спортинг (Лисабон). Колко пари са отишли за Флуминензе не е известно. Със сигурност по-малко от 8 800 000 евро, които са влезли по сметката на Депортиво Малдонадо, а къде завършват тези документи накрая, остава мистерия...

Вендел в действие

А защо точно Депортиво Малдонадо и Уругвай? Отговорът е прост - заради данъците!

Данъчните облекчения в Уругвай позволяват на играч и клуб да платят и 40% по-малко данък за трансфер и приходи отколкото в Бразилия и Аржентина. До неотдавна данъкът върху трансферите в Уругвай е бил 4%, днес е 12,5% и пак е далеч по-малко отколкото в Бразилия и Аржентина където е между 35 и 40%. Сметката е ясна за онези, които управляват кариерата на играчите. Плюс, техният клиент е по-желан от купувачите отколкото някой играч на Ривър, Бока или Сантос, защото е по-малък данъкът за трансфер.

Вендел е само последният в редицата фиктивни играчи на Малдонадо, които са правили големи трансфери в Европа. Преди него такъв е бил Джонатан Калиери, който някога беше обожавана звезда на Бока Хуниорс и беше на прага на Интер, но някои хора решили друго. От Бока го "купил" Малдонадо и го пратил под наем в Сао Пауло, Уест Хем и Лас Палмас където играе сега. Човекът който е участвал в трансфера от Бока е Густаво Арибас, аржентински богаташ, тогава официално съветник в клуба Депортиво Малдонадо. Арибас днес е шеф на аржентинската служба за сигурност - АФИ.

Освен Калиери, свеж пример е и аржентинският вратар Херонимо Рули в Реал Сосиедад, смятан за един от най-талантливите пазачи на мрежата в света и през следващото лято най-вероятно отива в Наполи, който предлага 26 000 000 евро. Него Малдонадо го е купил от Естудиантес през 2014, след което веднага последва двугодишен наем в Реал Сосиедад. Рули е впечатлил със спасяванията си в Баския и си осигури трансфер в Манчестър Сити срещу 5 000 000 евро. Веднага е върнат под наем в Сосиедад, който преди година го откупи за 7 000 000 евро. Сити има клауза в следващите три години да има право на първа покупка и може да вземе Рули за фиксирана цена от 14 000 000 евро.

Преди Калиери и Рули, Депортиво Малдонадо формално е бил клуб през който са преминали днешната звезда на Ювентус Алекс Сандро, халфът на Наполи Алан, нападателят на Сосиедад Вилиян Хосе, някогашният бек на Ювентус Марсело Естигарибия, бившият защитник на Рома Иван Пирис... От техните трансфери, Малдонадо официално е заработил над 30 000 000 евро. "Дългогодишен член" на Депортиво Малдонадо е бил и бразилският защитник Тиаго Елено, който през 2013 година беше голямо желание на Цървена звезда, по-точно на нейния спортен директор Зоран Стоядинович. Елено е провел в Малдонадо шест години, направил е пет различни трансфера, а никога не е изиграл и минута за този клуб.

Джонатан Калиери в екипа на Бока Хуниорс

Историята за Депортиво Малдонадо най-много напомня на тази за кипърския Аполон, който по подобен начин се ползва като мост от познатите мениджъри Пини Захави и Фали Рамадани за отвеждане на играчи от Цървена звезда и Партизан. Познати са примерите с Никола Максимович, Лука Йович, Никола Аксентиевич, Андрия Живкович... Били са членове на този клуб, а никога не са стъпвали в него.

Депортиво Малдонадо е най-драстичният пример на заобиколните правила на мениджърите, данъците и финансовите акробатики, за да се вземат колкото се може повече пари от трансфери, а възможно най-малко да отиде в клуба от който е играча и хазната на държавата. Известен е примерът с познатия бразилски нападател Хълк. Той е дошъл в Европа през 2008 когато подписва с Порто. И то така, че е платил 20 000 000 евро на уругвайския Рентистас за който Хълк никога не е изиграл и минута, нито е направил тренировка в този клуб.

Вицепрезидент на Рентистас тогава е бил Вилмар Валдес, днешният президент на Футболния съюз на Уругвай и член на изпълнителния комитет на ФИФА. С хора като Валдес е трудно да се очаква, че ФИФА ще се занимава с клубове като Рентистас и Депортиво Малдонадо...

А не се занимава и обществеността в Уругвай. Депортиво Малдонадо е внимателно избран отстрана на собственика. Клубът през 2011 е на ивицата на банкрута когато го купува един английски фонд. Малдонадо е град с 60 000 жители, а на мачовете на Депортиво идват около 300 привърженици. Каквото и да се случва около клуба, не предизвиква голямо внимание в обществото. Реално, Депортиво Малдонадо не интересува никого, така че фондове, агенции и мениджъри могат да правят каквото поискат, а не трябва да се плашат от обществен натиск. В Пенярол или Насионал би била друга история, там не биха могли да правят такива номера заради армията привърженици и огромния медиен интерес.

Затова обществеността не е ровила много кой е истинският собственик на Депортиво Малдонадо. В началото се е говорило за английски адвокати, а после се стигнало до името Джонатан Барнет. Става дума за един от петте най-силни мениджъри в света на футбола и най-мощният англичанин в тази професия.

Неговата агенция Стелар Груп представлява асове като Гарет Бейл, Гилфи Сигурдсон, Адам Лалана, Седрик Бакамбу, Люк Шоу, Адриен Силва, Джо Харт, Кирън Трипиър, Гжегож Криховяк, Ясин Браими, Джонджо Шелви... За неговите клиенти важи мисленето, че са надплатени и са правили трансфери над реалната им цена. Достатъчно е да хвърлите поглед на гореизброените и да си спомните някои от техните трансфери.

Последният в редицата е 20-годишният бразилец Вендел. Интересно е, че Спортинг от Малдонадо (чети Барнет) за 8 800 000 е купил 80% от договора на Вендел. Останалите 20% продължават да са собственост на Стелар Груп. Играчът е подписал до 2023 с "лъвовете", като ще заработва 600 000 евро на сезон, а Барнет от него вече е заработил в пъти повече...

"Лудия" не се отказва, световният рекордьор подписа за 26-и клуб

Уругвайският нападател Себастиян Абреу стана рекордьор в световния футбол, след като ще заиграе за 26-и клуб в кариерата си след подпис с чилийския Аудакс Италиано.

41-годишният ветеран надмина рекорда на бившия немски вратар Луц Фаненщил, който е бил член на 25 отбора.

Себастиян "Ел Локо" Абреу е играл в чак 11 държави, от родния Дефенсор, през Сан Лоренцо, Депортиво (Ла Коруня), Гремио, Крус Асул, Бейтар Йерусалим, Тигрес, Ривър Плейт, Реал Сосиедад, Арос Ботафого и други.

През кариерата си е вкарал повече от 400 гола, между които са и 26 в 70 мача за националния отбор на Уругвай.

Бил е част от националния отбор на световните първенства в Япония и Южна Корея през 2002 и осем години по-късно в ЮАР, когато урусите завършиха четвърти.

История за една мечта: Каквото и да са ви говорили за първия Мондиал, така е било в Монтевидео

Има много докосващи спортни истории. Съществуват много духовити, и много невероятни. А всичко това в една...? Да, съществува и такава история. Тази е точно такава, за първото Световно първенство във футбола, чийто домакин през далечната 1930 година бил Уругвай. Това първенство е започнало точно на днешния ден 13 юли.

Представете си финал на Мондиал в който стрелец е човек без една ръка. Или, представете си Световно първенство което започва - а главният стадион още не е изграден. Или, представете си президентът на ФИФА, който внася незаконно трофея, от страх, че някой ще го открадне. Само си помислете... Една любов. Голяма. И една топка. (Добре, две. Финалистите не могли да се договорят с коя да се играе, така че играли с две. Наистина.)

Представихте си?

Добре дошли в Монтевидео, 1930 година.

Ако прескочим първите години на съществуване на ФИФА, всъщност малко повече от две десетилетия, идваме до момента когато най-накрая е съгласувана идеята да се проведе Мондиал. Всъщност, това била една мечта. (А тъжните и щастливи хора дели само решението храбро да се тръгне към осъществяване на мечтата).

Само, къде и кога да се проведе една такава мечта... е, това е бил голям проблем. Но, точно този проблем дал възможността на тази история да се развихри като никоя друга, вероятно, не би успяла. Да кажем, италианци, холандци, испанци и шведи искали да организират това първо първенство на света, но само Уругвай бил готов да плати разходите за пътуване и престой в хотел на всички национални отбори, както и да построи нов стадион за нуждите на Мондиала. Това, както и фактът, че Уругвай точно през 1930 празнува своята стогодишнина, и то като двукратен пореден олимпийски шампион във футбола, били достатъчни за управниците на ФИФА да кажат: Монтевидео!

В този град, столица на Уругвай, трябвало да се срещнат всички най-добри. Но, не всички най-добри искали да отидат там. Онези четири споменати държави, които искали да бъдат домакини, два месеца преди началото на турнира решили да не пращат своите национални отбори в Монтевидео. Много други не искали толкова дълъг път, защото като футболисти аматьори искали да запазят работните си места, което не е лесно когато ви няма на работа два, три месеца. Все пак, настоятелността на президента на ФИФА, Жул Риме, успяла да убеди отделни Съюзи и, никак нещастни, 13 отбора се появили в Уругвай. Чак тогава и чак там е проведен жребият.

Но, преди тази история да се превърне в кратко описание на невероятните детайли около този, първи Мондиал, да ви върнем в една наша предходна история, необичайна като тази. Спомняте си пътуването на югославските футболисти точно там, в далечен Уругвай, и нереалните сцени при посрещането в Монтевидео, онази лодка и онзи химн? Чакайте, чакайте... недейте сега да мислите за филма и онова "дошли нашите, а няма жив човек". Въобще не е било така! Не, сериозно, изобщо не е било така.

Монтевидео, през тази 1930, бил истински метрополис. Почти 50 години вече там имало функционираща железница, народът бил готов за работа, но и за музикални забавления, когато малкото свободно време позволи. Идването на футболния елит само увеличило желанието на всички жители още повече да докажат колко обичат своя град, така че строенето на стадион "Стогодишнина" (Сентенарио) за 100 000 души на трибуните траело само година и то непрекъснато, 24 часа на денонощие. Все пак, не бил завършен навреме, мачовете вече започнали да се играят на други два спортни обекта, в същия град, на петия ден от Мондиала и гигантският стадион можел да отвори своите порти.

А за това как са минавали работните дни за участниците в турнира може би най-добре свидетелстват уводните мачове на французите. В групата в която са били изиграли два уводни мача за 48 часа, а техният съперник в групата, Чили, още не бил играл нито веднъж. Но, няма за всички мачове и всички групи да пишем, за нашите малко по-късно, а в този дял от историята само ще ви разкрием два детайла - за прякорите на сръбските футболисти. Имали два, напълно различни, и двата изобщо не са на сръбски език.

- сами себе си наричали "мучачос" (испански: момчета), защото така ги наричали хората, които всекидневно ги окръжавали.
- когато успели да победят и мощната Бразилия, уругвайската преса, която не е свикнала с толкова фамилии, които главно завършват на "-ич", ги нарекла "Ичичи" или "Ичачоси".

Това че нашите били победени от Уругвай в полуфинала не е страшно само по себе си. Но, да не споменем, че арбитърът е отменил чист гол на "ичачосите", а позволил играта да продължи когато топката излязла в аут, а местен полицай я подал на уругвайците, които в продължението на атаката разтресли нашата мрежа, не би било хубаво. Този съдия, Алмейда Рега, може би е бил тъжен, че сме му изхвърлили сънародниците от Бразилия въпреки че са били между фаворитите, а може би просто не е дорасъл за един такъв мач.

И преди този мач е направил скандал, когато шест минути преди края на мача Франция - Аржентина (0:1) дал край, и то точно когато един френски футболист, сам, напълно непокрит, тичал към вратата на съперника с възможност да изравни. Изведнъж - край. Арбитърът някак избегнал линч, а когато разбрал, че прекалил, повикал отборите да отиграят тези недоиграни шест минути, въпреки че отделни играчи вече отишли под душовете.

Кратко на темата "Какво са направили нашите?"

Две победи, загуба в полуфинала

Югославия - Бразилия 2:1 (2:0)

(Тирнанич 21, Бек 30 - Жоао Коельо Нето Прегуиньо 62)

Югославия - Боливия 4:0 (0:0)

(Бек 60, 67, Марянович 65, Вуядинович 86)

Уругвай - Югославия 6:1 (3:1)

(Сеа 18, 67, 72, Анселмо 20,31, Ириарте 61 - Вуядинович 4)


 Открадната "богиня", припаднал селектор, еднорък голмайстор и упорит крал

Френският скулптор Абел Лефле направил дизайна на първия трофей предназначен за първенеца на света. Златната статуя била тежка 3,8 килограма, а висока 35 сантиметра. Още през 1930 е решено тя да остане в трайно владение на отбора, който първи три пъти стане световен шампион, така от 1970 година е собственост на Бразилия - докато не е открадната.

О, това е само един от интересните детайли от този шампионат. Да кажем, по време на полуфиналния мач с Аржентина, треньорът на американската селекция припаднал след като случайно разбил шишенце с хлороформ при оказване на помощ на един от своите играчи.

Или... Авторът на един от четирите гола за Уругвай във финала срещу Аржентина Хектор Кастро бил незаменим член на националния отбор въпреки че имал само една ръка. Кастро останал еднорък още като дете, но това не му попречило да направи изключителна спортна кариера. Може от такива хора и такива спортисти да се научи много. Когато обичаме да учим от житейски истории, а най-накрая да прескочим някой час празнота.

Ето, една от хубавите животни лекции е онази в която се помага на някого. А точно това се случило с футболистите на нашите комшии: националният отбор на Румъния участвал на Мондиала по молба на крал Карол ІІ. Румънският владетел, който обожавал да гледа футболни мачове, сам избрал отбор за участие на Мондиала, а от работодателите за които работили избраните играчи поискал да им се осигури платено тримесечно отсъствие. Речено, сторено - и, ето Румъния на Мондиал.

А когато стигнете на голямата сцена, тогава трябва да покажете, че сте големи. Някои скъпо платили цената на мисленето в стила "Лесно ще го направя това". Тази цена винаги се плаща, въпреки че курсовете варират в зависимост от века в който отсъствието на мислене се случва, а сериозно платил вратарят на уругвайския национален отбор Антонио Мацали. Като първи вратар на двукратния пореден олимпийски шампион - е отстранен от отбора непосредствено преди началото на шампионата, защото напуснал хотела и посетил семейството си. Осем седмици преди старта на първенството уругвайският национален отбор бил изолиран в един хотел в Монтевидео, а Мацали една вечер избягал от стаята и отишъл да види фамилията. Опитният вратар, който спечелил два златни медала през 1924 и 1928, е изгонен от отбора и никога в кариерата си не е изиграл нито един мач на Мондиал. Семейството е важно, всякак, но ако вече се е съгласил на договор за карантина, тогава е трябвало да се придържа, нали? Добре е казал някой - докато сме уважавали думата и тя е била важна и честна, писани договори не са съществували.

Имало е и тъжни истории свързани с Монтевидео 1930. Например, капитанът на националния отбор на Франция на мача срещу Мексико, първият мач на тези държави на шампионата на света, Алекс Вилплан е убит през 1945 година заради сътрудничество с нацистите. Вилплан, който е роден в Алжир, по време на войната сътрудничил с Гестапо и е отговорен за смъртта на много френски родолюбци, а наказанието го застигнало когато военните действия преустановили.

Искайки да избегне каквото и да е възможно наказание, белгийският съдия Йоханес Лангенус, искал преди финала гаранции, че веднага след мача ще му е гарантирано, че "в най-кратък срок и по най-бързия път" ще стигне до кораба, който ще отплава от Уругвай. Финалът отсъдил добре, съгласни са и уругвайци и аржентинците, които са победени с 4:2, а се съгласили и преди самия мач около нещо което белгиецът им предложил: като не могли да се договорят с коя топка да се играе завършващата борба за трофея, по предложение на съдията, едното полувреме се играло с топката, която донесли аржентинците, а другото с топката на домакините.

На някои са им се осъществили мечтите във финала, за други със самото идване в Монтевидео, а и едните и другите минаха тук, за да ви подсетят - вечно недоволните и онези щастливите ги дели само храбростта да се тръгне към мечтата.

И така, тази история дойде до края, някак бързо, въпреки че отначало изглеждаше като дълга. Лети времето, час работа. От Монтевидео 1930, ето, до днес минаха 87 години. От началото на четенето на тази история - около пет минути.

Да, времето лети.

Точно заради това вместо заключение, само едно подсещане: Имате някаква мечта?

Е, какво чакате?

Времето лети.

Автор: Дарко Николич

В Уругвай спряха мачовете заради смъртта на привърженик

Футболните мачове в Уругвай са спрени през този уикенд, след смъртта на привърженик, който беше прострелян от противникови запалянковци през септември, обяви Футболната асоциация на страната.

Привърженикът на Пенярол Херман Фиорито, 21 г, и двама други са нападнати от запалянковци на Насионал, които искали да им откраднат клубните шалове.

Атакуваните мъже са празнували 125-годишнината на клуба в южния град Санта Лучия.

Петнадесет мъже са арестувани.

Обвинени са в убийство, съобщава вестник "Ел Кларин".

Другите двама пострадали вече са се възстановили, въпреки че единият е прекарал месец в болница.

Уругвайската футболна асоциация съобщи в изявление:

"Колкото и да е важен футболът за всички уругвайци, няма нищо по-важно от живота на човешко същество и млад футболен привърженик. Трябва да помислим и да реагираме къде е границата на страстта, възхищението и чувството за футболен клуб."

От Пенярол съобщиха в своя профил в Туитър, че ще свалят знамето си наполовина и играчите на клуба ще носят черни ленти до края на годината в памет на жертвата.

"Лудия" подписа с 21-ия клуб в кариерата си

На пръстите на едната ръка могат да се преброят трансферните прозорци, в които един уругвайски нападател не е променял клуба си.

Познахте, става въпрос за Себастиан Локо Абреу, футболист с чудноват темперамент, с усещане към гола, но и човек, който подписа с 21-ия клуб в своята професионална кариера.

Парагвайският клуб Сол де Америка е новото поприще за нападателя, който е на 39 години.

Сан Лоренцо
Дефенсор
Депортиво Ла Коруня
Гремио Порто Алегре
УАГ
Насионал Уругвай
Крус Асул
Америка
Дорадос де Синалоа
Монтерей
Сан Луис
Тигрес
Ривър Плейт
Бейтар Йерусалим
Реал Сосиедад
Арис
Ботафого
Фигуейренсе
Росарио Сентрал
Аукас Еквадор

Лудо? Е, не му е даден случайно прякора "Лудия"

Майнц къса договора на Хара заради вулгарния жест

Немският футболен клуб Майнц е готов да скъса договора с Гонзало Хара, защото чилиецът в мача от Копа Америка срещу Уругвай по вулгарен начин провокира Единсон Кавани, съобщава Билд.

Хара във въпросния мач, който Чили спечели с 1:0, по вулгарен начин докосна задните части на нападателя Кавани.

Уругвайският футболист реагира жестоко и го изблъска, чилиецът падна театрално, а съдията показа червен картон на Кавани. На повторенията ясно се видя, че Хара предизвиква инцидента.

Неговият договор с Майнц изтича през 2016 г, но ръководството на клуба има намерение да го прекрати.

- Не толерираме такова поведение. Повече от жеста му ме нервира, че симулира падане. Презирам симулантите най-много от всичко - заяви спортният директор на Майнц Кристиян Хайдел.

Монтевидео - Бог те видео

16 години чакане свършиха. Точно толкова трябваха на Уругвай, за да спечели отново Копа Америка. Голямото име в световния футбол поизтупа прахта от себе си миналата година, когато успя да вземе бронзови медали от Мондиал 2010. Двукратният световен шампион вече е едноличен лидер на континента си. Копа №15 във витрината дойде по възможно най-сладкия начин. Уругвайците отстраниха домакина Аржентина на 1/4-финала, побеждавайки след дузпи. Именно аржентинците, които бяха сочени като голям фаворит, досега седяха редом до комшиите си с по 14 отличия. Меси и компания, които почти през цялото време имаха предимство да играят с човек повече, срещнаха мощен отпор и бяха принудени да сведат глави.
Уругвай започна бавно, като голяма луксозна кола. Набираше сили в течение на турнира, за да не остави съмнение в класата си. Момчетата на Оскар Табарес демонстрираха отличен колективен дух и тактическа дисциплина. На моменти "небесносините" се защитаваха в опълченски стил, но когато атакуваха нямаше какво да ги спре. Фигурата на Диего Форлан за пореден път блесна. Голмайсторът от последното световно не се свенеше да се върне в по-задни позиции, да изпълнява ъгловите удари, да раздава пасове на голямо разстояние. Кинжалният му усет се прояви в точния момент - две попадения за 3:0 във финала срещу Парагвай. Русокосият голаджия се изравни с Ектор Скароне за вечен голмайстор на родината си с 31 попадения. За 32-годишния Форлан предстоят още мачове, в които да подобри постижението. Към рекорда му се целят младите му съотборници Луис Суарес и Единсон Кавани.
3,5 милиона уругвайци изпълниха улиците на страната и столицата Монтевидео. След 1995 г националният отбор пак е национален герой. Футболната нация доказа, че традицията винаги ще има тежест. Парагвайците се промъкваха напред към финала със защитна игра и мисълта за дузпи. В 1/4-финала успяха да удържат Бразилия за 0:0, за да последват безпрецедентните четири пропуска на петкратните световни шампиони от бялата точка. Бомбата на турнира Венецуела нацели три греди, за да сбърка дузпа и да даде на гуараните път към последния сблъсък. Късметът свърши. Уругвай просто беше твърде силен, за да остави всичко на шанса.
Възпитаниците на Табарес нямаха слабо звено. От вратаря през защитата и средната линия до атаката. Тази селекция показа способностите си още миналата година по терените на ЮАР. Традиционно коравата защита този път си има и свой силен съмишленик. Суарес, Кавани и Форлан могат да прекършат и най-опитните си съперници. Технични и силни физически тези нападатели създават симфонии на изкуството да търкулнеш топката във вратата. Третият гол срещу Парагвай е нагледен пример за необузданите им възможности.
Кралят на Южна Америка се казва Уругвай. Историческата Копа №15 е короната на триумфа. По население Уругвай е два пъти по-малък от България, но по футболните си достойнства е няколко пъти по-голям. В първенството на страната един от грандовете носи името Данубио. Казано на български - Дунав. Основан от български емигранти. С много по-бляскаво минало и по всичко личи и бъдеще от своя събрат и съименник Дунав, но от Русе. Явно така сме си орисани. По света да създаваме с успех, а в собствената си страна да разрушаваме със замах.

Монтевидео - Бог те видео. Честито!