Кристиано Роналдо определено е един от най-добрите футболисти в историята. Португалецът вече от години одушевява световната футболна общественост с впечатляващи голове, дрибъли... но и с хуманни дела извън терена.
Обаче, и поред всичко това мнозина не могат да го понасят заради голямото его и фактът, че не приема добре загубите.
Така славният португалец не се появи на връчването на наградите за най-добър играч на Европа и тези за най-добър футболист на света... А причината е, че те бяха връчени на неговия бивш съотборник Лука Модрич, а не на него. Това жестоко го наранило.
Роналдо така показа колко всъщност е разглезен. Но не му е за първи път....
РЕВЛЬО
Роналдо още като дете получил прякора "Ревльото". Рикардо Сантос в младостта е играл заедно с Кристиано за аматьорския Андорина от Мадейра, където бащата на звездата на Юнайтед и Реал работил като клубен иконом.
"Роналдо още като малък имаше огромно желание за победа, а когато загубеше мач или ако някой от съотборниците не му подадеше топката, умееше да се разплаче. Затова го нарекохме "Ревльото".
А това огромно желание за победа даде възможността на Роналдо да стане това което е.
ПСУВАНЕ ЗАРАДИ СМЯНА
Португалецът в Реал (Мадрид) беше главната звезда и се говори, че е бил питан за всичко... как ще се играе, с кой ще играе, кой ще дойде в клуба, кой отива в списъка за трансфери... Испанските медии през 2016 година с дни писаха за инцидент, който се случи когато Зинедин Зидан решил да го изкара от игра. Роналдо видимо бил разочарован заради решението на треньора. След анализ на видеозаписа, испанските медии твърдяха, че Роналдо е псувал Зидан заради смяната.
"Еби се! Майка ти е курва!", изговорил Роналдо.
ЧЕТИРИ ТЕЛОХРАНИТЕЛЯ
На Световното първенство в Бразилия за неговата сигурност 24 часа се грижили чак четирима телохранители, защото се знае кой е най-голямата звезда в отбора. Португалският съюз искал от домакина шестима души охрана, а четирима са дадени на Роналдо. СТАЯТА ТРЯБВА ДА ИМА НОМЕР 7
Португалия през 2011 година гостувала в Зеница. Играл се бараж за класиране на Европейско първенство. Португалците дошли два дни преди мача и за тях в хотел в Зеница били резервирани 60 стаи. Кристиано бил в стая 507, защото изисквал в номера на стаята задължително да се съдържа неговата седмица.
Спортинг (Лисабон) и костариканският Депортиво Саприса дават най-много футболисти от своите школи, които са на Световното първенство в Русия.
Двата клуба имат по 13 играчи с най-малко три сезона за тях от 15 до 23-годишна възраст, а сега са на Мондиала, което е с трима повече от Барселона.
На четвърто място е загребският Динамо с девет, а зад него са уругвайският Дефенсор с осем, по седем имат Манчестър Юнайтед, Ал Ахли от Египет, Щутгарт...
11-о място си делят белградските грандове Цървена звезда и Партизан, които имат по петима футболисти от световно известните си школи и са в ранга на гиганти като Реал (Мадрид), Бенфика, Арсенал, мадридския Атлетико...
Поникнали в Партизан са Никола Миленкович (сега във Фиорентина), Андрия Живкович (Бенфика), Адем Ляйич (Торино) и Александър Митрович (Нюкасъл), а от Звезда Владимир Стойкович (Партизан), Марко Дмитрович (Ейбар), Урош Спайич (Андерлехт), Марко Груйич (Ливърпул) и Лука Йович (Айнтрахт Франкфурт)
Дисциплинарната комисия на УЕФА предложи драконово наказание за албанския Скендербег, включително милион евро глоба и десетгодишна забрана да участва в европейските турнири, съобщават албански медии. Клубът от Корча е пред наказание заради уредени мачове.
Наказанието за албанския отбор още не е официално обявено, но сайтът Панорама е стигнал до информация за това предложение.
Дисциплинарната комисия на УЕФА предложи това наказание след разследване за съмнителни мачове в груповата фаза на Лига Европа през 2015 година, когато албанският състав е играл в група против Бешикташ, лисабонския Спортинг и московския Локомотив.
Последната дума за наказанието на Скендербег ще има Комисията за жалбите на европейския футболен съюз, но засега не е познато кога това тяло ще вземе решение.
Направил е кариера на която 99% от сериозните футболисти биха му завидели. Натрупа пари през вече седем сезона откакто е в договор с Реал. Но въпреки че два пъти е спечелил и Шампионската лига Фабио Коентрао за тези 29 години никого не е убедил, че наистина е калибър играч който е заслужил всичко това. Вече три години не може да помирише първия отбор на Реал, като първо беше под наем в Монако, а после в Спортинг в който най-накрая играе редовно.
Рикардо Перейра не е имал толкова късмет. Като дете играл за Бенфика, па Спортинг, но не напреднал, така че професионалната кариера започнал във Витория Гимараеш, за да по-късно да трябва да се потроши, играейки за Б отбора на Порто. От трофеи има само титлата вицешампион на Европа До 21 години и Купата на Португалия с Гимараеш през 2013 година. Трябвало е да мине и наем в Ница. Но тази вечер в Порто най-накрая дочака да бъде вдигнат в небесата, а на Коентрао се смеят.
Топката с пета пратил в обратната посока, а Коентрао пратил... на земята. На шега някой би казал: изпратил го в пенсия. Чудесно! Порто пред своя публика спечели с 1:0 срещу Спортинг в първия полуфинал за Купата на Португалия, следва реванш в столицата Лисабон.
Победата на Депортиво Луго над Спортинг Хихон (3:1) в 23-ия кръг на втора испанска лига нямаше да привлече толкова внимание, ако в нея не беше паднал един невероятен гол - в изпълнение на вратаря Хуан Карлос и то от неговата половина.
И онези, които не са чували за пазителя на мрежата на този член на Сегунда, сега ще знаят кой е вратарят, който се казва като бившия крал на Испания.
Голът, който не се вижда всеки ден падна в 80-ата минута - от около 70 метра, дълбоко в своята половина, запали топката и с необичайно пътуване я прати зад гърба на колегата си.
Отборът на Луго се намира на четвърто място в класирането, докато Хихон в момента е 10.
When a goalkeeper scores a goal normally the opposition goalkeeper misjudges the bounce of the ball.
Not Lugo's Juan Carlos. What a strike this was. No mercy whatsoever to Sporting Gijon's Diego Mariño. (Video via @LaLiga) pic.twitter.com/RrRdI8tC4S
Спортинг (Лисабон) си осигури първо голямо зимно подсилване! Португалският великан договори всички детайли около довеждането на 20-годишния бразилски халф Вендел от Флуминензе. За какъв играч става дума най-добре говори фактът, че е бил на прага на преминаване в ПСЖ...
Спортинг е платил за 80% от правата на Вендел 8 800 000 евро. Но не на Флуминензе! В цялата история са една мощна мениджърска агенция и един чуден клуб, който служи на агентите само за злоупотреби около трансферите.
Същински Вендел идва от Флуминензе, но по документи от Депортиво Малдонадо. Ако никога не сте чули за този клуб (няма го и в предложенията на букмейкърите), грешката не е у вас. Става дума за уругвайски второразреден клуб, който през последните години се споменава само като "мост" за трансфери на играчи, които са собственост на мениджърски агенции. Известно е, че много бразилски клубове нямат стопроцентови права над договорите на младите играчи и не могат да се преборят с мениджърските лешояди и техните скаути, които капарират талантите. Накрая се случва агенцията да откупи и останалия дял от договора и играчът да остане само неин.
Тук в историята влиза Депортиво Малдонадо. Тъй като заинтересуваният клуб не може да купи футболиста директно от агенцията, нужен е някой клуб като "мост", който само по документи в този момент служи като работодател на въпросния футболист. Агенцията фиктивно продава играча на Депортиво Малдонадо и после веднага го препродава на истинския купувач. В случая на Вендел това е Спортинг (Лисабон). Колко пари са отишли за Флуминензе не е известно. Със сигурност по-малко от 8 800 000 евро, които са влезли по сметката на Депортиво Малдонадо, а къде завършват тези документи накрая, остава мистерия...
Вендел в действие
А защо точно Депортиво Малдонадо и Уругвай? Отговорът е прост - заради данъците!
Данъчните облекчения в Уругвай позволяват на играч и клуб да платят и 40% по-малко данък за трансфер и приходи отколкото в Бразилия и Аржентина. До неотдавна данъкът върху трансферите в Уругвай е бил 4%, днес е 12,5% и пак е далеч по-малко отколкото в Бразилия и Аржентина където е между 35 и 40%. Сметката е ясна за онези, които управляват кариерата на играчите. Плюс, техният клиент е по-желан от купувачите отколкото някой играч на Ривър, Бока или Сантос, защото е по-малък данъкът за трансфер.
Вендел е само последният в редицата фиктивни играчи на Малдонадо, които са правили големи трансфери в Европа. Преди него такъв е бил Джонатан Калиери, който някога беше обожавана звезда на Бока Хуниорс и беше на прага на Интер, но някои хора решили друго. От Бока го "купил" Малдонадо и го пратил под наем в Сао Пауло, Уест Хем и Лас Палмас където играе сега. Човекът който е участвал в трансфера от Бока е Густаво Арибас, аржентински богаташ, тогава официално съветник в клуба Депортиво Малдонадо. Арибас днес е шеф на аржентинската служба за сигурност - АФИ.
Освен Калиери, свеж пример е и аржентинският вратар Херонимо Рули в Реал Сосиедад, смятан за един от най-талантливите пазачи на мрежата в света и през следващото лято най-вероятно отива в Наполи, който предлага 26 000 000 евро. Него Малдонадо го е купил от Естудиантес през 2014, след което веднага последва двугодишен наем в Реал Сосиедад. Рули е впечатлил със спасяванията си в Баския и си осигури трансфер в Манчестър Сити срещу 5 000 000 евро. Веднага е върнат под наем в Сосиедад, който преди година го откупи за 7 000 000 евро. Сити има клауза в следващите три години да има право на първа покупка и може да вземе Рули за фиксирана цена от 14 000 000 евро.
Преди Калиери и Рули, Депортиво Малдонадо формално е бил клуб през който са преминали днешната звезда на Ювентус Алекс Сандро, халфът на Наполи Алан, нападателят на Сосиедад Вилиян Хосе, някогашният бек на Ювентус Марсело Естигарибия, бившият защитник на Рома Иван Пирис... От техните трансфери, Малдонадо официално е заработил над 30 000 000 евро. "Дългогодишен член" на Депортиво Малдонадо е бил и бразилският защитник Тиаго Елено, който през 2013 година беше голямо желание на Цървена звезда, по-точно на нейния спортен директор Зоран Стоядинович. Елено е провел в Малдонадо шест години, направил е пет различни трансфера, а никога не е изиграл и минута за този клуб.
Джонатан Калиери в екипа на Бока Хуниорс
Историята за Депортиво Малдонадо най-много напомня на тази за кипърския Аполон, който по подобен начин се ползва като мост от познатите мениджъри Пини Захави и Фали Рамадани за отвеждане на играчи от Цървена звезда и Партизан. Познати са примерите с Никола Максимович, Лука Йович, Никола Аксентиевич, Андрия Живкович... Били са членове на този клуб, а никога не са стъпвали в него.
Депортиво Малдонадо е най-драстичният пример на заобиколните правила на мениджърите, данъците и финансовите акробатики, за да се вземат колкото се може повече пари от трансфери, а възможно най-малко да отиде в клуба от който е играча и хазната на държавата. Известен е примерът с познатия бразилски нападател Хълк. Той е дошъл в Европа през 2008 когато подписва с Порто. И то така, че е платил 20 000 000 евро на уругвайския Рентистас за който Хълк никога не е изиграл и минута, нито е направил тренировка в този клуб.
Вицепрезидент на Рентистас тогава е бил Вилмар Валдес, днешният президент на Футболния съюз на Уругвай и член на изпълнителния комитет на ФИФА. С хора като Валдес е трудно да се очаква, че ФИФА ще се занимава с клубове като Рентистас и Депортиво Малдонадо...
А не се занимава и обществеността в Уругвай. Депортиво Малдонадо е внимателно избран отстрана на собственика. Клубът през 2011 е на ивицата на банкрута когато го купува един английски фонд. Малдонадо е град с 60 000 жители, а на мачовете на Депортиво идват около 300 привърженици. Каквото и да се случва около клуба, не предизвиква голямо внимание в обществото. Реално, Депортиво Малдонадо не интересува никого, така че фондове, агенции и мениджъри могат да правят каквото поискат, а не трябва да се плашат от обществен натиск. В Пенярол или Насионал би била друга история, там не биха могли да правят такива номера заради армията привърженици и огромния медиен интерес.
Затова обществеността не е ровила много кой е истинският собственик на Депортиво Малдонадо. В началото се е говорило за английски адвокати, а после се стигнало до името Джонатан Барнет. Става дума за един от петте най-силни мениджъри в света на футбола и най-мощният англичанин в тази професия.
Неговата агенция Стелар Груп представлява асове като Гарет Бейл, Гилфи Сигурдсон, Адам Лалана, Седрик Бакамбу, Люк Шоу, Адриен Силва, Джо Харт, Кирън Трипиър, Гжегож Криховяк, Ясин Браими, Джонджо Шелви... За неговите клиенти важи мисленето, че са надплатени и са правили трансфери над реалната им цена. Достатъчно е да хвърлите поглед на гореизброените и да си спомните някои от техните трансфери.
Последният в редицата е 20-годишният бразилец Вендел. Интересно е, че Спортинг от Малдонадо (чети Барнет) за 8 800 000 е купил 80% от договора на Вендел. Останалите 20% продължават да са собственост на Стелар Груп. Играчът е подписал до 2023 с "лъвовете", като ще заработва 600 000 евро на сезон, а Барнет от него вече е заработил в пъти повече...
Онова което се знае и което пише в репортажите на пожълтелите страници на тогавашната преса са 332 гола в 197 мача в първенството, почти един и половина средно за 90 минути, всички за Спортинг, разбира се.
Лесно е на първо усещане, когато се намерите в околността на стадион "Жозе Алваладе" в Лисабон, да помислете, че традиция е само изхабена, издухана дума.
Не само заради онези шарени седалки вътре в зданието, а и защото, въпреки че змията от привърженици, които чакат да си купят билет е дълга стотина метра, всичко изглежда прилично нефутболно: веднага до входа на "запада" е, да кажем, голям "Лидъл", така че се блъскате с хора, които носят пълни торби с покупки, сякаш на всички им е преведена заплатата в сряда вечерта, а влюбените отиват в киното, държейки се за ръце...
Първото впечатление, разбира се, е измамно, и Спортинг не би бил Спортинг да се отрече така лесно от своята история.
Хайде това че на стадиона видимо пише всички успехи, всички титли, включително и четирите предвоенни, които не им признават, и онези двамата играчи, които са били, не по веднъж, най-добрите футболисти в света - Луиш Фиго и Кристиано Роналдо, разбира се - а и защото се сещат, целият този сезон, в който под ръководството на големия Жорже Жезус могат до титлата, за пръв път след 2002 година (колко дълго, твърде дълго е това чакане), спомнят си за най-добрият играч в своята история за който вероятно никога не сте чули.
Не е това рядко, разбира се, всички тези фантастични футболисти, които са съществували не преди ютуб, не преди телевизията в цвят, а и преди черно-белите фотографии, когато и живото предаване по радиото е било изключение, природно са бутнати в забравата на колективната памет, най-напред защото тях е невъзможно да ги сравниш, сякаш са два различни спорта, а не само различни десетилетия; ако няма велики клубове какъвто са лисабонските "лъвове" да не забравят своите, щяха да останат само любопитство за най-посветените или за Предраг Дучич, който е задължен за свалянето на патината от всички бляскави майстори, които не сме могли да гледаме.
Всяка продадена сезонна карта на Алваладе тази година е посветена на стогодишнината от рождението на Фернандо Пейротео, най-добрият стрелец в историята на Спортинг и човек, който за своето време може да стои рамо до рамо с Роналдо или Фиго, а дори и да ги надмине.
На десети март 2018, шест дни след гостуването в Порто на Серджио Консейсао което би могло да реши титлата, особено ако Бенфика, на която тези дни е ядосана червената половина на Лисабон, продължи да посърва, ще бъде отбелязан официално неговия рожден ден и неговите дванайсет чудесни сезона, които помнят само най-старите португалци.
Всеки гол на "зелено-белите" постигнат на домашния стадион, всъщност, по някакъв начин е почит към човека чиято статистика предизвиква недоверчивост. И когато Сейду Думбия постигна хеттрик в победата над третодивизионния Вилаверденсе в осминафинала за Купата на Португалия в сряда, и когато срещу Портимоненсе на терена излязоха Баст Дост и спокойния Вилиям Карвальо и чудесния Желсон Мартинс, който ускорява до сто точно както неговия съименник по фамилия от най-славните си дни...
Чак и на официалния сайт на Спортинг, за да не се обиди Кристиано, ако някога попадне на това, стои текст под заглавие "Роналдо и Пейротео? Двамата са били най-добрите"...
Та отново, вероятно защото е било твърде рано, или само защото е бил на върха на мощта си докато планетата е кървяла във Втората Световна война (Португалия е била неутрална, и тези години играла мачове само с "колегите" като Испания и Швейцария) не е Фернандо Баптища де Сейшас Пейротео де Вашконкелош достатъчно известен, сигурно не като импозантната тройка супер звезди по която днес се разпознава, и винаги ще се разпознава португалският футбол: Еузебио, Луиш Фиго, и разбира се Кристиано Роналдо...
Смята се че в течение на годините момчето, което е родено в затишието на Първата Световна война в Умпати, в Ангола, по това време колония на португалската империя, тичало след топката, вкарал е повече от седемстотин гола; онова което се знае и което пише в репортажите на пожълтелите страници на тогавашната преса - а португалската спортна преса винаги е следвала невижданата популярност на играта - са 332 гола в 197 мача в първенството, почти по един и половина средно за 90 минути, всичките за Спортинг, разбира се, и още двеста попадения в други турнири; и 15 гола в 20 мача за националния отбор на Португалия от 1938 до 1949 година.
В Спортинг е дошъл като деветнадесетгодишен тъй като животът го довел в Лисабон и защото се е влюбил в тези цветове, и въпреки че остатъкът от голямата тройка искал неговия подпис - подобно по-късно се е случило и с Еузебио, както и с Марио Колуна, завинаги познат като "Монстро Санградо", "свято чудовище", с разликата, че тези двамата все пак са избрали Бенфика - и веднага започнал да решета, започвайки с два гола в своя дебют, против Бенфика.
Тогавашният спортен вестник на име "Стадион", предтеча на днешните "А Бола" и "Рекорд", написал, че става дума за "отличен физически екземпляр, бърз бегач, който без много мъки шутира отлично, и е много спокоен".
Точно благодарение на Спортинг и неговият официален канал в Ютуб - ето идея за нашите клубове, сигурно би могло да се загребе по обществените и частните архиви и да се намерят множество интересни голове и акции, да се дигитализират - от забравата са спасени няколко дрипави записа на легендата на клуба.
Не се вижда, окей, баш идеално, не са били тези оператори от преди потопа толкова умели, но е достатъчно да се видят препълнените трибуни, да се чуе възбудата на коментатора и да се стане свидетел как го дърпат за тениската, защото не могат по никакъв друг начин да го спрат когато започне да дриблира, защото той своите гол-два-пет ще вкара, когато тогава, да се уверим, че става дума за импозантен нападател, който не би отстъпил и от най-добрите "деветки" на днешното време...
Този отбор в който е блестял от четиридесетте достига своя връх пред края на десетилетието. Наричали са ги "Петте цигулки" - Пейротео, Албано, Жезус Корея, Жозе Травасош, Мануел Васкеш - и са взели три титли подред; отмерили са сили и с Гранде Торино, най-популярния и най-добрият отбор на това време, и победили; Торино по-късно още веднъж ще дойде в Лисабон, на мегдана на Бенфика, и никога няма да се върне от него...
В сайтовете на привържениците на Спортинг специално се описва мачът за титлата от пролетта на 1948, когато в последния кръг на "зелено-белите" била нужна победа от три гола разлика, за да спечелят трофея. Победили са с 4:1. Пейротео е вкарал всичките четири попадения, и то в рамките на 34 минути... Сезон по-рано, в 19 шампионатни кръга, е вкарал 43 гола, а като 22-годишен срещу Лесе е постигнал цели девет, което продължава да е рекорд в онова което сега се нарича Примейра.
Както е вкарвал голове и както е играл, така лесно и между другото, така си е и отишъл; един ден само съобщил, че няма повече да се занимава с футбол, основната му работа, магазин за спортни екипировки, била пред банкрут и би искал да се посвети на това. Не е успял, и години по-късно отдалече, от родната Ангола - която чак през седемдесетте ще извоюва независимост - следил своя Спортинг.
Символично, върнал се в Португалия в началото на войната в Ангола, 1961, станал краткотраен селекционер, засрамен напуснал позицията след загуба от Люксембург с 2:4, но в този мач е вкарал в игра младият Еузебио и така му предал факлата, която ще гори и до ден днешен и в онова момче от Мадейра, увенчана с титлата първенец на Европа...
Фернандо Пейротео е починал от сърдечен удар, през ноември 1978, в 60-ата година на живота. Оставил е голямо семейство, а един от неговите потомци, правнук, е настоящият треньор на Сетубал - Жозе Кусейро.
И свидетелства за величието на клуба, въпреки онзи "Лидъл" и киното в близост до хубавия стадион до спирката на метрото "Гранде Кампо", че и четиридесет години след неговата смърт, и сто години от неговото рождение, неговият Спортинг си спомня.
Сякаш би имало нещо по-естествено от това да се закръгли юбилея, след толкова чакане, Спортинг най-сетне е в гонитба с двама или трима (в зависимост от това дали Бенфика ще реши проблемите в своите редици до дербито на "Луж" на 3 януари) да се окичи с титлата, за да се затвори, символично, "сентенарио" на най-добрия играч за който никога не сме чували.
Не трябва със седемстотин гола, нито с девет в един мач, нито в Думбия или Дост да се всели духът на "Мистър Порту-гол", както живееше в този последен триумфален сезон през 2002 в Марио Жардел, ще бъде фантастичният Жорже Жезус доволен и с по 1:0 на всеки мач до края...
Борусия (Дортмунд) победи с 1:0 Спортинг (Лисабон) на свой терен в 4-ия кръг на Шампионската лига и така си осигури класиране във фазата на елиминациите. "Жълто-черните" играха без най-голямата звезда в отбора си, Пиер-Емерик Обамеянг, който беше наказан преди мача.
- Беше много трудно без него. Но, нямах избор. Решението беше взето във вторник следобед. Ще се върне за следващия мач - заяви треньорът Томас Тухел след мача.
Медиите веднага започнаха със спекулациите защо най-добрият стрелец на Борусия е наказан от клуба. Първоначално се мислеше, че заради желание за трансфер, защото го искат множество елитни европейски клубове, между които и Реал (Мадрид).
Все пак, това не е причина за наказанието, а непрофесионалното поведение на габонеца. Той е бил на купон в Милано в понеделник, само два дни преди мача със Спортинг в Шампионската лига.
Това все още не е официално потвърдено като причина, а като една от възможностите се споменава и че е провел телефонен разговор по време на събирането на клуба преди мача. Президентът на клуба веднага подкрепи треньора и застана зад неговото решение да накаже най-голямата звезда в състава.
Каквото и да е било, Борусия показа, че е голям клуб и с немците няма шега и на никого не се прощава, дори и на най-голямата звезда в отбора.
Емоциите са чудо. Затова, никой не може да има претенции към Ислам Слимани. Няма и причина. Могат само да му благодарят привържениците на Спортинг (Лисабон) и с овации да го изпратят в Лестър.
Алжирският нападател вчера по най-добрия възможен начин се прости с екипа на "лъвовете". Вкара изравнителния гол в победата над Порто в голямото дерби на Примейра (2:1), а когато мачът свърши - се разплака. Знаеше блестящият нападател, че това му е последен дуел в клуба в който проведе четири сезона, а голмайсторски експлодира в последните два.
Затова отива в Лестър, който ще плати за него 30 000 000 евро. Цели 100 пъти повече отколкото португалците го платиха на неговия предишен клуб Белуздад. Чудесна печалба. Футболът е хем спорт, хем бизнес, а Спортинг трябва да мисли за бъдещето.
Щом продаде Слимани, клубът от стадион "Жозе Алваладе" реагира с довеждането на двама нови нападатели. Двамата са холандци и двамата идват от Бундеслигата. Първи дойде Баст Дост от Волфсбург, който подписа за четири години, в трансфер за който се смята, че струва около 10 000 000 евро, а клаузата за откупуване веднага е фиксирана на 60 000 000 евро, а по-късно беше обявено и идването на Лука Кастаньос от Айнтрахт (договор за три години), за когото платиха 2 500 000 евро, а ако някой иска да го вземе трябва да им плати 40 000 000 евро.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери" или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия, голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Битката между "Господарите на света" и "Белите рицари" в родината на фараоните
Разходката по меридианите започваме от главния град на Египет - където "обитават" двата най-големи клуба в родината на фараоните и една от най-старите цивилизации в историята на човечеството - Ал Ахли и Замалек. Със 130 официални трофея Ал Ахли е най-успешният футболен клуб на планетата, а държи и рекорда, когато става въпрос за международни турнири с 20 купи.
Както съобщи и самата Конфедерация на Африканския футбол неотдавна, големите съперници от Кайро са на първите две места в списъка за най-големи клубове на Черния континент за ХХ век. Ал Ахли с огромно количество гласове спечели първо място в анкетата, но трябва да се каже и напълно заслужено.
"Господарите на света" са основани през 1907 година от Омар Лофтия, който имал идея да събере колеги студенти, за да се съпротивят на колонизацията, въпреки че, иронично, първият президент на клуба е британецът Мичел Инс - от когото "получил" и това Ахли, което в свободен превод означава национален (народен). Шампионската лига на Африка са печелили осем пъти, а най-скъпоценния национален трофей в 35 сезона.
От другата страна, "Белите рицари" са основани от белгийския адвокат Джордж Месба през 1911 г, под името Касър Ел-Нил Клуб, а клубът от града Мет Окба в Гиза променя името си няколко пъти, до Египетската революция от 1952 г - когато получава името което носи днес.
Замалек няма свой стадион, защото неговият "Хелми Замора" не изпълнява нито един задължителен стандарт. През историята си, като номад, често се преселва по обекти, а от 1960 година своите мачове, когато е домакин играе на Националния стадион в Кайро.
По този начин Замалек става първият египетски футболен клуб чието начало не са инициарали британци. В своята витрина има над 50 трофея, включително и 12 титли и 23 национални купи, както и пет трофея от континенталния елитен турнир.
Първото голямо дерби, приятелски мач, египтяните са имали възможност да гледат през 1917 г, а двата клуба оттогава са се срещали още 153 пъти. Ал Ахли е почти двойно по-успешен с 63 триумфа срещу 35 победи за Замалек.
Дуелът Ал Ахли - Замалек привлича голямо внимание още от началото на седемдесетте, откакто техните мачове се излъчват в Африка и Азия, а фанатизмът, който е характерен за тази част на света присъства на всяка крачка.
Заради все по-честите приказки и спекулаци за регулярността, възможност да свири египетското Класико имаше и сръбският топ рефер Милорад Мажич със своите помощници.
Привърженически идоли са намерили в Южна Америка, буквално във всеки смисъл, в обичайния сценарий спадат и хиляди и хиляди полицаи, нередности, насилие и смъртни случаи.
Първенството заради огромното количество насилие, на стадионите в цялата страна, в няколко случая е прекъсвано за неопределено време, последният път през февруари миналата година, когато над 20 привърженици губят живота си на приятелския мач на Замалек с Дукла (Прага).
Майката на всички битки - вечната борба между Атина и Пирея
Тук някъде в Атина, под будните очи на боговете, футболната топка започнала да се търкаля из Гърция в края на ХIХ век, докато класиката на гръцкия футбол се ражда през 1927 г - когато великаните Олимпиакос и Панатинайкос за пръв път се намират един срещу друг на тревния правоъгълник.
Потеклото на най-големия мач в гръцкия футбол също така води корените си от социални, културологични и идеологически разлики между един народ - но и две тотално различни философии на живот на хора от един и същ град.
Олимпиакос е основан от съединяването на клубове на пирейските привърженици и Пирайкос Подосфайрикос Омилос, а емблемата - с олимпиеца с лавровите венци на главата е измислена от Нотис Камперос, висок офицер от гръцката флота.
Единият, Паната е основан през 1908 г в центъра на Атина, от младия атлет Йоргос Калафатис, член на Атлетическото дружество Панелиниос, който със себе си повежда 40 колеги и основава Футболен клуб Атина. В следващите няколко десетилетия клубът, който е подкрепян от членове на висшето общество, няколко пъти променя името си - преди през 1924 г да получи името Панатинайкос, както и познатите символи - детелина, хармония и "природно" зеления цвят.
Другият, Олимпиакос е 17 години по-млад от своя най-голям противник, а неговото раждане става в едно от най-големите пристанища в света - Пирея. Пристанищните работници и остатъка от работническата класа така получават начин в голям брой да изразят своето мислене към членовете на "крема" на обществото от другата страна на града. С минаването на годините, все повече гърци в държавата започнали да подкрепят Оли, а отпорът срещу социалното и политическо неравенство става все по-голям и гласен.
Олимпиакос е най-успешният гръцки клуб със 77 големи трофея - 43 титли, 27 купи, пет Суперкупи и две Абсолютни купи. От друга страна Панатинайкос има 20 титли, 18 купи, три Суперкупи и една Абсолютна купа.
Първият дуел на двата великана е изигран през 1927 г в шампионата Панхеленик, а възможността да се хвалят с първа победа имат привържениците на Оли - техният отбор печели с 3:1. Досега са се срещали 192 пъти, а "червено-белите" водят в междуособния резултат със 78:48.
Последните десетилетия привържениците от Пирея имат повече причини за задоволство, защото техният отбор спечели 13 от последните 14 първенства, от които последния през февруари тази година. Редовно през този период е решавал и дербито в своя полза, за което свидетелства и броят спечелени мачове, а има и доста паметни изяви в Шампионската лига.
Всичко онова което в предишните пет десетилетия се натрупва между омразните съперници започва в огромен размер да влияе на самия спорт. Количеството насилие между враждуващите страни расте от година на година, за да стигне своята кулминация в началото на новото хилядолетие.
Съперничеството между Оли и ПАО не се отнася само за футбол, а и в баскетбол, волейбол, водна топка, скуош... Върхът на "лудостта" се случва през 2007 г, когато 22-годишният Михалис Филопулос е прободен смъртоносно преди мач на женските волейболни отбори на двата клуба.
Боеве, засади, използване на хладно оръжие, бомби и всичко останало става основна част от атинското дерби, което няколко пъти е прекъсвано и отлагано, а последният път това се случи миналата година - когато привържениците на Панатинайкос с факли и хвърляне на предмети на терена накарали главният арбитър да прати двата отбора в съблекалните. За смиряването на страстите не допринесоха и закони насочени срещу хулиганството, както и решението на Гръцкия футболен съюз да забрани присъствието на гостуващи привърженици.
С истанбулското, дербито между атиняните и пирейците е нещо което най-много прилича на огнените сблъсъци в Южна Америка. От атмосферата и събитията преди, по време и след самия мач, както в Белград - позицията в класирането, частта от сезона или каквото и да е друго не могат да повлияят на стадионите "Караискаки" или "Апостолос Николаидис" да са пълни до последното място.
Дерби дела Мадонина - Дева Мария, един клуб, един стадион - два гиганта
"Дерби дела Мадонина" между Милан и Интер по много неща е специално, но сам по себе си се изтъква факта, че вечното миланско съперничество нямаше да съществува, ако не се беше стигнало до "традиционните италиански разправии" на девети март през далечната 1908 г.
Милан е основан в самия край на ХХ век, 1899 г от Алфред Едуардс, по това време заместник на британския консул, под името Милан крикет и футболен клуб. Новосформираният клуб успява да прекъсне доминацията на Дженоа - основател британец, от тук и Дженоа. Както и Милан е Милан, а градът Милано.
Отборът от Сан Сиро печели три пъти подред предтечата на Серия А, за да се роди голямото съперничество след звучни препирни между водещите хора през 1908 г. От създаването на Интер, "росонерите" трябва да чакат за следващо Скудето чак 43 години, което "нерадзурите" използват и през това време преминават във водачество с пет титли. Днес имат по 18 шампионски купи. Милан и Интер са единствените градски съперници, които са били първенци на Европа.
Една фракция от управата е била недоволна от забраната за довеждане на чужденци, а недълго след това град Милано получава още един отбор - символично наречен Интернационале.
В началото интеристите идват от буржоазните слоеве на предградието Сан Сиро, а за себе си обичат да казват, че до стадиона могат да отидат само с кратко каране на скутер, докато миланистите, предимно членове на работническите класи, са наречени "трамвайджиите" - защото на мачовете са идвали предимно с градски транспорт.
Въпреки че ги свързва вековно съперничество, сблъсъците на Милан и Интер почти никога не са носили всичко което е станало "нормално" за пакета на едно голямо дерби, особено когато става въпрос за клубове от един град. Често са се срещали в демонстративни мачове, което се превръща в традиция, почти 200 играчи са играли и за двата клуба, а освен няколко малки физически сблъсъци и инциденти, размириците се решават главно със заяждания, шествия и хореографии по време на самия мач.
Дуелът между Милан и Интер носи името "Дерби дела Мадонина" в чест на статуята на Дева Мария на върха на миланската катедрала Дуомо, или както е известна народно "Мадонина". За пръв път се срещат през 1908 година, когато Милан побеждава с 2:1, а оттогава са били противници 216 пъти в официални срещи - Интер има 77 триумфа, Милан два по-малко.
Един от най-големите и най-гледани сблъсъци във футболния свят се играе на стадион "Сан Сиро" от 1926 година, на който Интер се преселва от "Арене Цивице" през 1947 г, а той от 1980 г официално носи името "Джузепе Меаца", на двукратния световен шампион и някогашен играч на двата клуба, но преди всичко легенда на Интер.
Така за миланистите той завинаги ще остане Сан Сиро, въпреки че името се "сменя" всяка седмица, а понякога и няколко пъти за седем дни.
Миланското дерби всякак заслужава високото място на което се намира в редица издания, а освен всичко изложено, онова което всъщност е най-важното - футболът в повечето случаи е извънреден, броят на великаните, които са играли в двата състава е огромен, докато атмосферата, която правят почти 85 000 привърженици е специална по свой начин.
Милан в своята витрина има седем титли от Шампионската лига, а Интер три, както и три трофея от Купата на УЕФА.
Дербито на Лисабон - борбата на "орли" и "лъвове" за надмощие
Въпреки че през последните години Спортинг не бележи резултати достойни за реномето на клуба, нищо не може да предизвика толкова внимание от гражданите на Лисабонкато сблъсъкът на "лъвовете" и "орлите" - Спортинг и Бенфика.
Вярвате или не, отново шепа недоволни директно повлияли на създаването на най-голямото спортно съперничество в един град и държава. Било е през 1907 година, когато осем играчи на Бенфика решават да преминат в Спортинг, а всичко това става само няколко дни преди техния първи сблъсък.
Този първи дуел е изигран в Карсавелосу, в Квинта Нова, домът на Спортинг. Само година по-късно това място става дом на Бенфика, а играчите на Спортинг в замяна са получили достойно място за тренировки и играене на мачове. Преди старта на всеки мач на "Луш", клубният орел кръжи над стадиона преди да се върне в своята "ложа", докато на стадион "Жозе Алвеладе", в заглушаващ шум, се чува ревът на краля на джунглата.
Споменатите осем играчи на Бенфика са достатъчни "зелено-белите" да запишат триумф с 2:1, а автор на решаващия гол е Косме Дамйао - първи президент и основател на Бенфика.
Португалските великани наближават своята юбилейна среща №300, а в досегашните 298 мача Бенфика има 129 победи, а Спортинг 108.
Смятайки и приятелските и останалите неофициални мачове, лисабонските великани са се срещали общо 418 пъти, което ги нарежда в самия връх на списъка на вечните съперничества.
Бенфика е най-успешния клуб на Португалия със 75 трофея (рекордните 34 титли, две купи от Шампиноската лига), докато Спортинг държи трето място, зад Порто, с 46 отличия.
Онова което също така е специфично за техните срещи е и информацията, че самото съществуване на едните и другите на футболната сцена кара части от града да се делят на онези в които живеят привърженици на Бенфика и на Спортинг.
Бенфика има убедително най-много симпатизанти в Португалия, Спортинг следва веднага, докато популярността на Порто, особено през последните десет години, значително нараства. Прецизно - 47% от португалците подкрепят "орлите", 30% "лъвовете", а "драконите" малко под 20%.
Що се отнася до самата атмосфера - тя не е толкова пламенна по улиците или в самия град, колкото на трибуните. Двата клуба имат няколко агитки, които смятат себе си за "ултраси", значителни физически сблъсъци в историята почти не е имало, но има масови факли, чудесни хореографии и неизбежните заяждания с вражеския лагер.
Цялото име на Спортинг е Спорт Клуб де Белас - основан от братята Орта и Жозе Мария Гавасо през 1902 година. След само един мач и непълна година съществуване клубът е разформирован, но тогава в цялата история се включва Жозе Алвеладе. Взел назаем пари от своя дядо за потребностите на клуба, но вероятно не е и мечтал, че сто години по-късно стадионът на "лъвовете" ще носи неговото име.
Маракана: Фла - Флу - дербито създадено 40 минути преди нищото Без какъвто и да е проблем можем да създадем целия списък само от най-големите дербита на Южна Америка, но в избора всякак трябва да се намери място за сблъсък, който е гледан от рекордните 194 000 зрители - най-важната среща на Рио де Жанейро - битката на славните гиганти Фламенго и Флуминензе.
Фламенго, клубът с официално най-много привърженици в Бразилия, е основан през 1895 г, но като дружество за гребане - защото тогава това се смятало за елитен спорт. На другата страна на града, седем години по-късно, основател на "воините" е Оскар Кокс, бразилец с английско потекло, в аристократичния квартал Ларанейрас. Най-голямо влияние на неговото решение имали синовете на елитни семейства, които са учили в Европа и се запознали с футбола.
Отново, като по рецепта, въпросът е дали и това скъпоценно съперничество изобщо щеше да го има, ако не се беше появила група от девет недоволни играчи на Флуминензе и през 1911 г с бунт напускат Флу и основават футболната секция на Фламенго. Агостиньо Перейра да Куня, Марио Спиндола, Нестор де Барос, Аугусто Лопес, Хосе Феликс да Куня Менесес и Фелисберто Лапорт, основатели на Фламенго, се надявали, че гребането ще ги направи неустоими за дамите от висшето общество.
Въпреки че двата клуба по това време тренират на плажа, още на следващата година през юли е изиграно първото дерби в "Града на Бога" - Флу побеждава Фла с 3:2 на своя стадион, пред 800 човека.
Фламенго и Флуминензе са се срещали досега в 395 случая, а по-успешен е Фла със 141 победи, докато Флу 126 пъти излиза победител. Една тяхна среща се отличава значително - тя е изиграна през 1941 година на стадион "Гавеа", разположен до голямо езеро в южния дял на града.
На Флуминензе е достатъчна точка да стигне до титлата, докато Фламенго играе само за победа. Тогава младият Зизиньо донася предимство на "червено-черните", "червено-зелените" експресно стигат до обрат, а недълго след това става 2:2.
Фла до края на мача, който трае над час, въпреки че реално остават около 20 минути, играл "викторина" пред вратата на големия съперник, докато другите измислили гениална тактика да пратят всички топки в близката лагуна. Въпреки че на помощ се притичва гребната секция на Фламенго, Флуминензе накрая издържа натиска и става шампион.
"Кога е започнал Фла-Флу? Готов съм да твърдя, че не е имало начало. Така че Фла-Флу няма и край - създаден е 40 минути преди нищото, а тогава народът се пробуди", описва най-големия бразилски мач драматургът Нелсон Родригес.
Първото дерби на най-големия стадион в света - легендарния Маракана - е изиграно през 1963 година пред рекордните 194 600 зрители и завършва без гол. Онзи който привържениците на Флу помнят специално е игран на стогодишнината на големия враг, когато Ренато Гаучо в добавеното време с корем донесе триумф на своя отбор и така отне титлата на лютия противник.
Заедно със Суперкласикото в Аржентина, мачът Фла - Флу е нещо което не смеете да пропуснете, ако ви се отдаде възможност. Казват, че тогава, в тези 90 минути, не може да се предположи, че се намирате в град с 20 милиона жители - всичко е настръхващо мирно и пусто - поне докато не се разтресе нечия мрежа. Фламенго, един от петте клуба, които никога не са изпадали от първа лига, 33 пъти е шампион на Рио, а Флуминензе два пъти по-малко. Фла има шест титли първенец на Бразилия, Флу четири, но Фламенго има и една Копа Либертадорес и титла от Световно клубно първенство.
Това е първият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Треньорът на Спортинг (Хихон) Абелардо Фернандес и българския спортен журналист Томислав Русев имат всички шансове да бъдат новите звезди в някое подобие на филма Лице назаем. Приликата между бившия защитник на Барселона и Испания и родния футболен анализатор би заблудила доста хора кой кой е. Все пак единият има задачата да върне клуб в елитната Примера, докато другият е съсредоточен над коментарите на българския вариант на футбола и любимия си Левски. Интересно как щяха да реагират на "Герена", ако вместо Пепе Мурсия беше дошъл Абелардо Фернандес?
Депортиво (Ла Коруня) спечели за 18-ти път трофея Тереса Ерера, след като се наложи с 1:0 над Спортинг (Хихон). В предсезонния турнир взеха участие още португалския Спортинг (Лисабон) и уругвайския Насионал (Монтевидео).
Треньорът Виктор Фернандес направи седем промени в състава, който спечели първия мач срещу Насионал. Основните новости бяха дебюта на Исак Куенка като титуляр, Луис Фариня остана на пейката, а Хосе Родригес беше част от стартовия отбор, въпреки проблема в глезена от предния ден.
На вратата беше Фабрисио, Мануел Пабло покриваше дясната зона на защитата, Канела отляво, Алекс и Лопо в центъра на отбраната, Вилк и Хосе Родригес в халфовата линия, Куенка и Кавалейро по крилата, Хуан Карлос плеймейкър и Борха Бастон централен нападател.
Наставникът на Спортинг (Хихон) Абелардо премина към тактика 4-2-3-1. Защитата напрактика беше същата от мача със съименика от Лисабон, а в средата се появи Начо Касес. Мигел Анхел Гереро започна в атака, докато Алекс Серано и Алваро Бустос бяха резервните оръжия отпред.
Хихонци демонстрираха, че трудно ще бъдат побеждавани в Сегунда, създавайки много проблеми на отпочиналия Депортиво в сравнение с първия мач в турнира. Хосе Родригес беше моторът на "синьо-белите", който подобри играта си след влизането на Фариня през втората част.
Депор доминираше от първия съдийски сигнал, имайки притежание на топката и натискайки в атака, но без да създаде положения. Хосе Родригес контролираше пътя на топката, докато в Спортинг заложиха на защита и чакане на възможности за контраатаки.
Първото положение за галисийците дойде в 11-ата минута, когато Мануел Пабло подаде на Хуан Карлос на ръба на наказателното поле, но ударът му премина встрани от вратата. Хихонци застрашиха за пръв път вратата в 17-ата минута след изпълнение на пряк свободен удар от Гереро, но топката докосна стената и не попадна в очертанията.
На домакините им липсваше ритъма от първата среща, Хуан Карлос беше разсеян, Кавалейро не се движеше толкова, а Куенка не беше фактор. С напредване на минутите Спортинг изглеждаше все по-опасен с контраатаките си и от статични положения.
Кавалейро и Куенка разменяха местата си , но единственият начин да се създадат опасности бяха импровизираните движения на крайните защитници. В 25-ата минута Канела проби по лявото крило, финтира противник и стреля, но над вратата.
Тогава отново се наложи Виктор да прави ранна смяна, този път Мануел Пабло отстъпи място на Лауре. Ветеранът изпита проблеми и получи почивка. Мачът ставаше скучен, но най-доброто дойде в последните пет минути на първата част.
Депор се доближи до гол в 39-ата минута, когато дълго подаване беше овладяно от Борха Бастон, който премина вратаря Куеяр, но ударът му беше избит от Иван Ернандес. Изпълнението на ъгловия удар най-сетне донесе гол - центрирането на Хуан Карлос беше засечено от Алекс Серано, който прати топката в собствената си врата. Спортинг опита да отговори с няколко пряк свободни удари, но не затрудни Фабрисио.
Хихонци започнаха по-добре второто полувреме, хвърляйки се в атака. Бустос опита да вкара с нещо между удар и центриране в 46-ата минута. Междувременно в Депортиво станаха факт първите три смени - Фариня, Инсуа и Луизиньо замениха Кавалейро, Лопо и Канела.
Спортинг продължи да е по-добрия състав през вторите 45 минути. В 53-ата Лора засече центриране, но не успя да уцели вратата. Две минути по-късно резервата Пабло Перес по невероятен начин не успя да реализира за астурийците. Спечели загубена топка в наказателното поле, но шутът му беше твърде силен и не намери очертанията.
Мачът се оживи, когато и Депор опита да отбележи с две възможности за Фариня. В 55-ата негов удар от границата на наказателното поле нямаше достатъчно точност, а минута след него Начо Касес отправи първия шут в рамката за Спортинг. Топката се движеше ниско и беше уловена от Фабрисио.
Лукас Перес дебютира за Депортиво, заменяйки Куенка. Игра по дясното крило и прекара повече време на земята, след като няколко пъти беше спънат. След това Хуан Домингес замени Хуан Карлос, Хосе Родригес продължи да е най-добрия в редиците на домакините, а Фариня запълни липсващата широта през първата част.
В 73-ата минута Пабло Перес изпусна още един голям шанс, след самостоятелен пробив от десния ъгъл на наказателното поле. Депор отвърна с удар с глава на Фариня минал на сантиметри покрай гредата в 75-ата минута, а една по-късно аржентинецът центрира за Вилк, който също не уцели вратата. В последните десет минути нямаше голови възможности, а Луизиньо беше ударен и сменен от Яго Лопес.
Така Депортиво тримуфира с купа №18 в 69-ото издание на турнира Тереса Ерера, чийто домакин е.
.jpg)
