От "Непобедимите" до "Венгер вън", как ще бъде запомнен Арсен Венгер?

Ерата Арсен Венгер - история, която започна на Иууд Парк срещу Блекбърн Роувърс на 12 октомври 1996 - най-сетне свърши след неговото решение да се оттегли като мениджър на Арсенал.

Името на Венгер е синоним на Арсенал след спечелването на три титли във Висшата лига, рекордните седем купи на ФА и шест суперкупи на Англия, както и преместването от "Хайбъри" на стадион "Емирейтс" през 2006, една арена, която ще остане като паметник на неговите постижения.

68-годишният французин, който спечели дубъл - първенство и Купа на ФА през 1998 и 2002, стана нарастващо разделителна фигура сред привържениците на Арсенал, след като клубът 14 години е без титла във Висшата лига, но неговият успех и влияние върху английския футбол го направиха една от най-забележителните спортни фигури в модерната ера.

Венгер подписа нов двугодишен договор след като победи Челси, за да спечели Купата на ФА през 2017, но слабата форма в първенството - Арсенал е на 14 точки от местата в Топ 4 и няма победа като гост през 2018 - добави към нарастващото недоволство на привържениците и намаляващата публика на стадиона, правейки неговото напускане неизбежно.

Венгер се придържа към принципите си дори пред лицето на нарастващата критика. Но, в края на краищата, той ли беше мениджърът, който промени всичко в английския футбол и плати цената на това, че не промени себе си?

"Арсен кой?" Френският революционер

"Арсен кой?" беше едно позорно заглавие което посрещна Венгер при пристигането му след 19 месеца в Нагоя Грампус Ейт в Япония, като преди това беше спечелил Лига 1 във Франция с Монако с английския национал Глен Ходъл в състава.

Притежателят на сезонна карта и акции Дарън Епстайн, един от най-уважаваните гласове сред привържениците в Туитър със 127 000 последователи, си спомня:
"Като повечето привърженици никога не бях чувал за него.

Нямахме 24-часови новини, мачове на живо от цяла Европа и, като се има предвид, че той беше в Япония по това време, неговият профил беше много слаб."

Скоро стана ясно, че английският футбол беше свидетел на пристигането на човек, който ще промени пейзажа завинаги със своя подход към тактиката, диетата - веднага забрани шоколада като хапване преди мач - и културата на професионалните играчи.

Бившият защитник Мартин Киоун, който беше в първия състав на Венгер в Арсенал, каза пред Би Би Си Спорт: "Първата ми мисъл за Арсенал беше: Добрите типове печелят ли неща?"

"Той се здрависваше с мен три пъти сутрин. Имаше истинска топлина."

Най-успешните мениджъри в английския футбол
Класирани по общия брой спечелени трофеи

Главният редактор на Дейли Мирър за футбола Джон Крос, автор на "Арсен Венгер: вътрешната история на Арсенал под Венгер", пръв обхвана клуба за вестник "Ислингтън" и описва управлението през 21 години като национален репортер.

Той каза: "Моята реакция беше като на всеки друг. Чувството беше, че Арсенал поема голям риск в ера когато чуждестранните мениджъри почти не бяха чувани. Нека не забравяме, че той беше първият чуждестранен мениджър, който спечели Висшата лига."

Венгер, който замени Брус Риоч, ще даде отговор на скептиците в месеците напред като той формира модерния Арсенал върху основата оставена от неговия бивш шампионски мениджър Джордж Греъм.

Революцията се развиваше бързо с научни методи, които ще формират успеха на "топчиите", започвайки с титлата във Висшата лига и Купата на ФА в първия му пълен сезон начело.

Киоун, който има 449 мача за Арсенал, каза: "Гледайки назад, беше добър брак между старото и новото. Той мислеше, че мога да играя и ще каже: "Мартин, можеш да подаваш топката", след като ми беше казано, че това е област в която не съм страхотен."

"Тренировките бяха различни всеки ден, винаги вариация. Работехме върху отнемането на топката, движението, тичането без топка. Правехме го без противник - използвахме манекени."

"Никога не бяхме виждали манекен преди това - повечето момчета вероятно помислиха, че е бил реклама на пури."

Венгер направи своите промени, ако не чрез хитрост, то с маниер приемлив за играчите в клуба с добре известна и публична култура на пиене.

"Арсен дойде във време когато играчите бяха готови да се променят", заяви Киоун, който има два престоя в клуба.

"Арсен беше умен в това, че не ни казваше да правим нещо. Той ще доведе професионалисти, които да предадат неговото съобщение, иначе можеше да е като дете което казва: "О, тате, писна ми да те слушам."

"Той делегираше добре. Имаше много различни съобщения от различни професионалисти. Имаше спортен учен, който говореше за разтягането, поддържането на форма и тренирането; диетолог, който правеше кръвни изследвания; доктор говорещ за важността на витамин С, желязото и В12."

"Имаше лозунги като "дъвчи да победиш" и "пийни да победиш". Ние го приехме - но по-същественото взехме го на борда."

"Арсен кой?" поставяше основите на Арсенал на място и точеше острието за чуждестранните мениджъри.

Само двама, Освалдо Ардилес и Руд Гулит, бяха работили във Висшата лига преди него - а той щеше да определя темпото, шаблона и течението за останалите.

От Кристиан Грос дошъл в "шпорите" през 1997 до Хави Гарсия в Уотфорд през този сезон има 54 чуждестранни треньори, които са ръководили поне един мач във Висшата лига откакто Венгер беше назначен в Арсенал.

Венгер ще бъде запомнен като мениджъра, който отвори вратите.

Славните години на Венгер - великият алхимик

Венгер донесе златна ера в Арсенал между 1998 и 2004, ранните месеци на сезон 1996/97 бяха използвани като проучвателна мисия за ерата, която кулминира в "Непобедимите" с 38 мача сезон във Висшата лига без загуба, за да бъде спечелена титлата преди 14 години.

В 30 шампионатни мача през първия си сезон, съотношението на победи на Венгер беше само 46,7% - но 12 месеца по-късно беше превърнато в шампионските 60,5%, като той се доказа като господар на иновациите, тактическото майсторство и алхимия.

Венгер завари стоманата на ерата на Греъм, с известната защита, която беше изградена от вратаря Дейвид Сиймън, Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн с нови, набиращи популярност попълнения от световна класа.

Халфовете Патрик Виейра и Емануел Пти бяха доведени, плюс атакуващите таланти Тиери Анри, Марк Овермарс, Робер Пирес и Никола Анелка - 17-годишен доведен от ПСЖ за 500 000 паунда през февруари 1997 и продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 1999 за 22,3 милиона паунда.

И той, разбира се, наследи едно от най-великите бижута от всички в лицето на Денис Бергкамп, който беше подписан от Риоч.

"Арсен подписа със страхотни играчи и тогава ги направи още по-добри, което ни донесе този период на успех", допълни Киоун. "Брус Риоч помисли, че известната защита беше свършила, но не бяха. Ние разбирахме ролята на всеки друг и Арсен беше достатъчно умен да разбере, че този елемент от мениджмънта беше правен от него на терена."

"Той ще бъде виждан като голям визионер и това беше чудесен период когато всички ние бяхме част от красива трансформация."

Трофеите бяха печелени безмилостно, но и стилно. Три шампионски титли, включително и дубълите през 1998 и 2002 и старта на тази колекция от седем купи на ФА.

Първоначалното съотношение на победите на Венгер започна да нараства, достигайки до връх от 68,4% в шампионските сезони през 2001/02 и 2003/04.

Епстайн се наслаждаваше на радостта да е привърженик на Арсенал, очарован от това което правеше Венгер, казвайки: "Той смеси стария Арсенал, традиция с нов път."

"Въпреки популярното вярване, Арсенал не беше скучен при Джордж Греъм - но разликата беше, че ако вкарахме защитата щеше да озапти противника, така че това е което Арсен Венгер смеси."

"Това означаваше, че имаме ядро от играчи към което привържениците можеха да се свържат, но които останаха в отбора, защото заслужаваха. Той също събираше заедно състави, които бяха невероятни за гледане. Играхме срещу Мидълзбро, Блекбърн, Портсмут, да изброим няколко, а техните привърженици ни аплодираха."

Това беше мощна смес от нова коприна и стара стомана. Венгер имаше материалите когато пристигна, но неговият революционен подход, неговата способност да извлече най-доброто от старото и да го смеси с неговия модерен подход, се превърна в трофейна ера на Арсенал.

И какво е било да се изправиш срещу този отбор?

Фил Невил е бил в сърцето на някои от най-великите физически, ментални, тактически и технически битки във великото съперничество между Манчестър Юнайтед и Арсенал.

Припомняйки си тези сблъсъци между отбора на сър Алекс Фергюсън и този воден от неговата най-голяма заплаха, Венгер, бившият футболист на Юнайтед каза за Би Би Си Спорт: "Неговите отбори бяха страшни да се играе срещу тях, абсолютно страшни. И да не правим грешка, това е похвала, а не критика."

"Те бяха корави, но невероятни откъм техника. Той напълни съблекалнята със страхотни характери, всички можеха да играят, а тогава доведе още - и понякога имаш нужда повече от характери отколкото от таланти."

"Той ги превръщаше в още по-добри характери и, по-важно, дори по-добри футболисти. Внезапно, типът футбол който играеха беше смесица между мощ, скорост и финес."

"Най-добрият спомен за моята кариера бяха битките, които имах с Арсенал. Те бяха толкова добри, че ние трябваше да играем различно срещу тях. Трябваше да си променим тактиката. Трябваше да сме агресивни с и без топката. Трябваше да нарушаваме ритъма на Арсенал, защото ако ги оставите да влязат в ритъм те бяха неудържими. Имаше времена когато го правеха и ни биеха с лекота."

"Това бяха мачове във Висшата лига, които бяха на различно ниво в сравнение с всеки друг мач във Висшата лига в който съм играл някога. Тези мачове бяха, по отношение на нивото на качество, почти като срещи от Шампионската лига - с тази истинска концентрация в погледа."

Това беше ера и със своите падения, като загубения финал за Купата на УЕФА през 2000 г след дузпи срещу Галатасарай от Турция, след нулево равенство и загубата на финала за Купата на ФА през 2001 срещу Ливърпул - но малцина можеха да си представят, че денят на "Непобедимите" щеше да маркира началото на края на славните години.

Дългият път към упадъка

Когато 41-годишният Жозе Моуриньо се появи на "Стамфорд Бридж" на 2 юни 2004 и се кръсти "Специалния", беше трудно да се предположи, че неговият нов съперник Венгер никога повече няма да спечели Висшата лига.

Дали пристигането на безочливия, прям, предизвикателен Моуриньо - свеж от спечелването на Шампионската лига с Порто - беше денят в който успехът умря за Венгер?

Венгер, който беше способен да се справи със съперничеството на колегата си в Манчестър Юнайтед Фергюсън, внезапно попадна в токсично отношение с мениджър, който му влезе под кожата - и по-значително беше на кормилото на успешен отбор, който се справяше с Арсенал.

Венгер нямаше шампионатна победа в 12 мача срещу Моуриньо, докато Арсенал победи Манчестър Юнайтед миналия май. Когато имаше значение, той не можа да е победител.

Общото съотношение на победите на Венгер остана високо - но това на Моуриньо беше по-добро. Сезон 2004/05 беше перфектен пример. Арсенал постигна 65,8%, за да бъде надминат от забележителното 76,3% на Челси, когато титлата се завърна на "Стамфорд Бридж" за пръв път от 50 години.

Французинът никога не можа да си върне титлата, която печелеше редовно, подиграван от Моуриньо че е "воайор" когато става дума за успехите на Челси и, най-яростното, "специалист в провала".

Така че беше ли Моуриньо човекът, който започна провала, който доведе до нарастващо излезлия от модата и надхитрен Венгер.

Отказът на Венгер да се раздели с неговите проверени методи го накара да изостане, упадък подчертан от новата порода във Висшата лига, не само на Моуриньо - който се завърна след успехи в Интер (Милано) и Реал (Мадрид), за да спечели отново титлата с Челси през 2015 - а и треньори като шампионът с Челси Антонио Конте, Юрген Клоп в Ливърпул, Маурисио Почетино в Тотнъм и, разбира се, Пеп Гуардиола, който донесе своя пуристки, модерен начин на действие в Манчестър Сити.

Докато Арсенал беше надигран във финала за Купата на Лигата от Сити на Гуардиола през 2018, контрастът в техническите детайли беше очевиден.

Гуардиола беше символ на модернизма, докато Венгер изглеждаше уморен и в трудност да намери ново вдъхновение.

Брутално и безмилостно, Гуардиола изглеждаше като човекът, който Венгер беше някога.

"Исторически, хората ще гледат към идването на Жозе. Футболът се движи много бързо", заяви бившото крило на Челси и анализатор за Би Би Си Спорт Пат Невин.

"Скоростта на промяната, особено тактическата, беше невероятна през последните 10 или 15 години, може би повече отколкото когато и да е."

"Адаптира се и си промени, и хората се адаптираха и се промениха с него. Нещото за Арсен е, че той не се промени наистина - така че Жозе Моуриньо е добра точка от която да се тръгне."

"И когато имате нова група като Конте, Гуардиола и Клоп всички дошли по едно и също време, както го направиха и Почетино слагащ своя печат при "шпорите", това подчертава това и го прави още по-очевидно. Всички можем да го видим. Когато дойде Жозе, мислите, че е квантов скок. Арсен не се адаптира до това ниво."

Така че дали Венгер е виновен за твърде дългото си оставане което завърши с вреден период на стагнация.

"Той промени всичко и после се придържаше към своите оръжия - но един човек, който се придържа към своето е човек с войнственост и нежелание да се промени", добави Невин.

"Те са едно и също, просто с различна гледна точка. Когато си успешен, изглежда като предишния. Когато не си, то е вторят."

"Въпросът е дали трябваше да напусне през миналата година. Ако спечели Лига Европа е направил верния ход да остане, но ако не успее, дори да загуби финала, тогава хората ще кажат, че е сбъркал."

Някогашният визионер Венгер е запазил огъня си горящ.

Но в късните си дни огънят изглежда гори по-яростно при други - включително Конте, поне в първия му сезон в Челси, Клоп докато възражда Ливърпул, неговият противник Маурисио Почетино в Тотнъм (въпреки че Венгер може да посочи по-големи скорошни успехи откъм трофеи) и Гуардиола.

Венгер може да не е загубил желанието си, но беше ли той иноваторът и господарят на адаптирането който в крайна сметка се провали да се адаптира?

Крос защитава Венгер яростно от тази критика.

Той каза: "Идва нов стил с пресата на Клоп, крилата бекове и защитата на Конте. Дали честно смятате, че ако ние можем да видим разликата, Арсен Венгер не може? Някои експерти ме влудяват като го подиграват, вярвайки че те знаят повече. Аз всъщност го аплодирам за придържането към своите принципи."