Фарук Хаджибегич (60), познат и като "командирът на отбраната" в Сараево, Бетис, Сошо и националния отбор на Югославия, вече дълго живее в Париж и в момента няма треньорски ангажимент.
През кариерата за кратко е бил и селекционер на родната си Босна и Херцеговина, заради което му е ясно колко е била тежка работата на неговия някогашен шеф - Ивица Осим. Питахме събеседника и за онази стара история за лошите отношения в националния отбор на някогашната СФРЮ, където "всеки дърпал на своята страна", но и където Драган Стойкович Пикси и Сафет Папе Сушич "душили един друг на терена".
"Онези които говорят, че Сушич и Стойкович не са могли заедно да играят са пълни неграмотници и в политически и в спортен смисъл", каза ни Хаджибегович.
"Ако това е истина, тогава защо този национален отбор направи най-големият успех в историята на югославския футбол и защо го смятат за едно от най-добрите поколения в историята на плавите? Пропагандата на национализма в това време не съществуваше. Ние всички в съблекалнята бяхме югославяни и искахме да постигнем възможно най-добър резултат на Мондиала. Всеки вършеше своята работа. Имахме голяма отговорност - от президента на Съюза, през селекционера, играчите и целокупната общественост. Сега, много години по-късно, хората смесиха картофите и ябълките. Не станахме шампиони на света, защото съперниците бяха по-добри, а не защото Пикси, Сушич или Томислав Ивкович не са могли да играят заедно", заяви Хаджибегович.
По неговите думи Югославия в четвъртфинала с Аржентина във Флоренция не е имала и късмет, който е съставна част от спорта.
"Противникът беше по-добър, имаше и грешка на съдиите (изгонването на Рефик Шабанаджович - б.а.), направихме и ние няколко грешки и това е. Грешките са съставна част от живота въобще".
Хаджибегович се съгласи, че не всички емоции от Италия са били хубави с оглед на неговия пропуск от дузпа срещу "гаучосите". Спасяването на вратаря Серхио Гойкоечея означаваше и край за плавите на шампионата, но и началото на разпадането на държавата.
"Бях ужасно тъжен заради себе си, заради колегите и привържениците, заради отговорността към нашия отбор, но никой нито на мен, нито на останалите играчи не е отправил критика за изпуснатите дузпи, нито е казал грозна дума".
"Спомням си всички моменти от мачовете в групата, а наскоро гледах и головете на Пикси срещу Испания в осминафинала Целият Мондиал в Италия в мен буди много хубави емоции."
"По примера на ватрените"
Хадижбегич на Мондиала ще подкрепя Сърбия и Хърватия, единствените национални отбори от страните от бивша Югославия, които минаха квалификациите.
"Жал ми е, че я няма Босна и Херцеговина на Мондиала, също така и Черна гора, Словения и Македония. Поддръжник съм на всички национални отбори от бивша Югославия. Сърбия и Хърватия имат изключително тежки групи с по един изразен фаворит на хартия, каквито са Бразилия и Аржентина и за спечелване на титлата", заяви и допълни:
"За някакъв по-голям успех Сърбия и Хърватия ще трябва да се държат така както се държеше Хърватия във Франция през 1998. "Ватрените" тогава забравиха за всичко което беше, играха само за своя екип и затова направиха резултат. Това е единственият начин и сега. Тези селекции не са в най-добрия си момент, но топката е кръгла. Не трябва да отиват в Русия като аутсайдери, а да се целят високо. Ще ги гледам със сигурност".
Хаджибегич изключително цени младите селекционери на Сърбия и Хърватия, Младен Кръстаич и Златко Далич...
"Двамата сигурно знаят как да мотивират своите играчи, защото това е тяхната работа, но не могат сами да направят обстановка в националния отбор, затова е необходимо целите държави да живеят за успех на Мондиала, от пенсионерите до най-младите. Само така може да се направи крачка напред, но се надявам това да успеят да осъществят и сърбите и хърватите. Бих искал да се класират за осминафиналите и смятам, че това е възможно. А после идват най-добрите и всички които искат да направят добър резултат трябва да играят срещу най-добрите", оцени някогашният капитан на "плавите" и заключи:
"Трябва да се играе без голям респект към който и да е".
Автор: Небойша Шатара, Баня Лука
Няма коментари:
Публикуване на коментар