Легендарният треньор, един от най-добрите, които Югославия е имала, Ивица Осим, даде оценка за участието на Сърбия на Мондиала в Русия. "Не ми допада как игра Сърбия, имаше много недостатъци и грешки. Няма майстори в отбора."
Ивица Осим водеше чудесно поколение югославски футболисти на Световното първенство в Италия през 1990 година. И до ден днешен остава съжаление за пропуснатата възможност против Аржентина на 1/4-финалите и онези дузпи, които можеха да отидат и на другата страна. На югославската страна.
Беше преди точно 28 години. 30 юни 1990 година, когато Томислав Ивкович спаси дузпа на Диего Марадона, но това не беше достатъчно, защото Драган Стойкович - Пикси, Драголюб Брнович и Фарук Хаджибегич стреляха лошо и непрецизно от 11-те метра...
"Щрауса от Грбавица" е, несъмнено, един от най-добрите треньори, които е имала бившата федерална държава.
На споменатия Мондиал в Италия при "Швабо" (другия прякор на Осим) точно се знаеше кой какво прави в отбора, каква му е ролята, какво може, а сарайлията не отстъпи от своите идеи и когато срещаше неодобрението на част от обществеността. Не му пукаше.
Днес 77-годишният специалист гледа мачове, разбира се и текущия Мондиал в Русия като любител на футбола, но "подкован" да анализира и коментира от професионална гледна точка.
В интервю за "Спортски журнал", Осим говори за мачовете на националния отбор на Сърбия на Световното първенство.
Не е впечатлен. Нещо повече.
"Знам, че на мнозина в Белград няма да им хареса, но не ми допада как игра Сърбия. Имаше много недостатъци, недопустими за толкова голям турнир", казва Осим.
Със забележката, че не е напълно запознат с футболните възможности в Сърбия, съответно случващото се във Футболния съюз и около националния отбор, легендарният треньор казва, че няма възражения около състава, защото са повикани най-добрите.
"В отбора нямаше играчи, които не трябваше да са в него", допълва Осим в интервюто.
Като една от най-големите грешки посочва смяната на селекционера (Славолюб Муслин) след успешните квалификации.
"Не се сменя селекционера след класиране на Мондиал. Само онези, които се занимават с треньорската работа или поне малко разбират от футбол, знаят какво означава и колко тежка работа е да се създаде добра атмосфера в състава, да го обиграеш, да направи разпознаваема игра. За това трябва време, чак и години и когато направиш всичко това, пребориш се за класиране на Мондиала, сменят селекционера. Всичко това лесно се унищожава, а грешките се плащат скъпо. Това не беше случаят само със Сърбия, още няколко национални отбора направиха същото. На Мондиала не се учи. Трябва да знаеш точно какво искаш, а да не луташ от мач до мач. Тук се играе за резултат."
Има и още едно наблюдение за "орлите":
"Неблагодарно е да се сравняват тези времена с онези в които аз бях селекционер, но имам впечатлението че в този отбор на Сърбия няма големи майстори каквито имах аз - Савичевич, Стойкович, Сушич. Те в моето време бяха майстори, които с един ход можеха да решат мач. Това знаеха и противниците и се плашеха от тях. В този отбор на Сърбия няма играч от такъв калибър. Може би греша, но с играта на терена не ме убедиха. Защо е така и защо вече няма такива майстори е друга тема, но сега фактът е, че ги няма."
Няма коментари:
Публикуване на коментар