Как Лука Модрич и Иван Ракитич пропуснаха възможността да бъдат господа и да благодарят на солиден брой сърби, които подкрепяха Хърватия на Мондиала в Русия
"Веднъж отлитат птиците, улиците наши ще останат без слънце, човек ще изпрати жената, дълго на вятъра ще стои сам... веднъж тръгва всеки по пътя на своя живот, на раздяла само сърцето казва: Аз ще се върна.
А сега сбогом..."
Това са думите на песента, която Оливер Драгойевич написа за един от най-популярните сръбски и югославски сериали "Горещ вятър", с ненадминатия Любиша Самарджич - Смоки в ролята на Боривойе Шурдилович - Шурда.
Същият онзи Оливер Драгойевич който по време и след войната в бивша Югославия изяви, че вече няма да стъпи в Сърбия. И тази дума до днес е удържал. Уважавам неговото решение. Същият онзи Оливер Драгойевич, чиито песни и днес се пускат в кафенетата из цяла Сърбия, чиито песни се слушат по празненства (ок, купони), или в отпускащите вечерни часове.
Оливер Драгойевич никога не се поколеба и не погази своята дума. Но, никога не "хвърля" обиди на сметка на другата страна (или поне аз не помня). За разлика от "колегата" Марко Перкович - Томпсън, човек който тези дни получи най-големия комплимент в кариерата, а той е, внимавайте сега - "десничарски рокаджия"(!) а всъщност е класически фолк певец, с изключително лош глас, още по-лоша песенна поезия и талант, особа която е придобила популярност с омраза към друг народ.
Оливер Драгойевич пее за любовта към жените, морето, разделите, срещите... а Томпсън "пее" за омразата (ако пеенето разбираме като дар, като талант, като нещо хубаво което се харесва на човешкото ухо и душа, може ли тогава да се говори за "пеене за омраза" изобщо?), за това как той и онези неговите един ден ще дойдат в Сърбия да колят нас. Малко ли е Ясеновац?!
Аз не съм някакъв любител на песните на Оливер Драгойевич, но и днес като ги чуя някъде, знам думите, припявам ги. За Томпсън чух преди известен брой години. Разбира се, в негативен контекст. Ако изключим усташкото звучене на песните (а това е същината на неговия "труд" в естрадата), от музикално-сценична страна това е ужас. "Пастирски рок" в своето най-лошо издание. Ако споменатият жанр има някаква добра страна.
Същият този Перкович се появи, за ужас на нормалните в региона, на празненството на футболните вицешампиони на света - националният отбор на Хърватия. Всички които са гледали предаването на живо са били немалко шокирани че Перкович в открития автобус беше почти домакин на играчите, които се прегръщаха с него, целуваха, поздравяваха. А и чиито песни, да баш една от онези усташките, пееха и в съблекалнята на стадиона в Русия. Те са го поканили да бъде с тях!!!
За разлика от президента на Сърбия Александър Вучич и мнозина тук в Сърбия, аз бях изненадан от появата на доказания усташ на празненството на футболистите, които Световното първенство в Русия изиграха противно на нашия балкански манталитет, успявайки да се върнат от мъртвите няколко пъти (против Дания имаха повече късмет отколкото ум и този мач преминаха изключително благодарение на късмета и датчаните, а и против руснаците не блестяха - нещо повече и тук ги помилва късметът, а после празнуваха срещу лишените от творчество и въображение англичани...).
Следователно, бях изненадан, въпреки че Томпсън пускаха и в съблекалнята, защото мислех че точно заради това което показаха на терена са се "отърсили" от балканския манталитет, а той е меланхолия и депресия щом противникът поведе в 1-ата минута или изравни в 93-ата минута и тогава онова нашето "ма, всичко свърши, знаех че ще стане така"... че онова най-грозното лице на Балкана няма да се появи между тях.
Излъгал съм се, излъгали са ме. Последваха два нови удара - разбирането че Иван Ракитич, когото наистина смятахме за господин, който е в повече от братски отношения със селекционера на сръбския национален отбор Младен Кръстаич, смята усташа Томпсън за "най-големия крал" и чак и своя брат Кръстаич "навлече на тънък лед" необмислено да му хареса тази публикация, за да после Лука Модрич, за когото в долния басейн на Сава са писани хвалебствия (заслужени), реши да продължи празника в центъра на Загреб с "Марко ще запее коя". И Марко наистина запя, отново усташка.
Тази песен се нарича "Гени каменни", а един неин (на празника неизпят) стих гласи:
"Лоша беше 45-а, разпръсна ни по света,
а сега нова лоза расте, върнаха се в родината лястовиците"
Така асовете на Реал (Мадрид) и Барселона пропуснаха възможността наистина да ги смятаме за господа. Пропуснаха възможността да благодарят на солиден брой хора в Сърбия, който искрено подкрепяше и викаше за тях. Не трябваше това чак и вербално да правят, да изкажат благодарност, но биха благодарили и така като не биха КАНИЛИ усташ да им увеличи празника.
Изпика се, "Ракита", по всички тук, които те подкрепяха, по своя брат Кръстаич и по Новак Джокович, който получи жестоки обиди (па и от читателите на МОНДО) заради откритата искрена подкрепа към вас на Мондиала, а МОНДО после застана в защита на Джокович, защото човекът има право да подкрепя когото иска. Каза Новак и че "спортът е над политиката" (както трябва да бъде!), да "руши всички граници" (което трябва да прави!).
Всички наши усилия най-накрая да бъдем нормални, а на страниците на МОНДО можехте да прочетете и чудесни размишления на наши колеги от региона за сръбския национален отбор и за Мондиала въобще (за което още веднъж им благодаря), пропаднаха заради глупостта на онези които смятахме, че са нормални, освен че са върховни футболисти.
Изпика се, "Ракита", и на самия себе си, на онова добро дело когато подари електронно табло за стадиона на Радник в Бийелйина, на чието чело е твоят брат Кръстаич, на онези хубави думи преди финала на Световното първенство, когато каза че си се чул с Кръстаич много пъти и ти е пожелал късмет, а ти си казал, че подкрепяш Новак да стигне до финала на Уимбълдън и да го спечели.
Новак наистина спечели Уимбълдън и тогава отново отправи честитка и на теб, "Ракита", и на Модрич, и на целия ваш отбор.
И не мога да се отърва от впечатлението че никога, нито един хърватски спортист от калибъра на Джокович или нещо по-малък калибър, няма да излезе на ХРТ и да каже: "Сърби, подкрепям ви, победете, бъдете световни шампиони".
Чета тук размишления че Томпсън е проблем на Хърватия, но и ние имаме свои проблеми като Войислав Шешел. Точно е, макар че аз мисля че те са проблеми за всички нас, целия регион. С това че Войислав Шешел (не е певец), нито Бая Мали Книнджа, нито Бора Джорджевич никога не са се появили на балкона когато са организирани празненства за баскетболистите, баскетболистките, волейболистите, волейболистките, ватерполистите, младите футболисти на Сърбия, носители на световната титла от Нова Зеландия... И е добре, че те не са се, а надявам се и да не се, никога.
Може би тези празненства можеха да бъдат по-добре организирани в смисъл на музиката, нашите футболисти не са "академици", обичат да слушат "народняци", обичат сплавове, но фактът е че се държаха безукорно и е факт, че нито един "четник" (съществува ли аналог на Томпсън в Сърбия?) не са пускали в съблекалнята. А още повече съм сигурен, че ако и на нас ни се случи да играем финал на Световно първенство, че в автобуса или в бъдеще в някой голям дрон (космическа совалка) няма да гледаме нито един проблематичен лик. Не бих искал някой да ме опровергае след някоя година!
В края на краищата, сякаш трябва някаква по-хубава картина от онези, които направиха младите баскетболистки на Хърватия и Словения, които дочакаха в хотела сръбските баскетболистки, за да ЗАЕДНО да отпразнуват сребърните медали на Европейското първенство за девойки до 20 години?
Не е трудно да бъдеш нормален.
А сад адио...
Автор: Предраг Вуйич
Няма коментари:
Публикуване на коментар