Барселона се показа като малък клуб, а Ракитич като Играч

Шест години след като в сълзи се прости със Санчес Писхуан, Иван Ракитич изпълни своето обещание.

"Севиля е моят клуб и винаги ще бъде такъв", каза Ракитич преди подписа с Барселона в трансфер на стойност 18 милиона евро. От днес (вчера - б.р.) отново играч на андалусийската гордост.

През тези шест години Ракитич беше всичко. И звезда, и помощен персонал, и жертвено агне, и човек, който играе с грешни мотиви. Но във всичко остана тих воин и господин.

Трябваше да се промени напълно и да постави гръб за звездите в отбора

Ракитич за нощ от десетка, носител на играта и най-голяма звезда на Севиля, пристигна в клуб в който играеха някои от най-големите играчи в историята на играта. За да се впише в такава среда, Ракитич трябваше напълно да се промени.

От артист стана миньор. От човек в който са насочени всички светлини на сцената стана старателен човек от фона. Шест години Меси не играеше в отбрана, защото Ракитич правеше това за него.

Шест години кърпеше всички възможни позиции в състава, мълчеше и правеше всичко което се иска от него, а понякога и много повече. Понякога и това не беше достатъчно. Във войната първи загиват пионките, така Ракитич беше най-честата мишена на медиите в моментите когато Барселона играеше лошо.

Неинформираните привърженици търсеха по-добър играч и по-голяма звезда, а Ракитич стоически понасяше това и от седмица на седмица оставяше всичко от себе си на терена. Понякога това беше достатъчно за добро постижение и резултат, понякога не, но не съществува играч, който трябваше да върши толкова мръсни работи и който получаваше по-малко благодарност от медиите, клуба и привържениците от Ракитич.

Заради хладната Барселона страда най-много той, а после и националният отбор

Ракитич на три пъти пропусна събирания на хърватския национален отбор. Причина за това не беше, както в някои писания злонамерено се буташе, засищане. Ракитич няколко пъти пропусна националните събирания, а виновник беше Барселона.

Тя чрез медии близки до клуба упорито му търсеше замяна и го поставяше във втори план, без никаква визия по какъв точно начин ще го смени. Снимката на която Ракитич рита шише вода, след като е изваден от игра при загубата от Валенсия за Купата на Краля показва цялата история. Освен в първите два сезона на неговия престой в Барселона, когато тя работеше като функциониращ клуб, непрекъснато изглеждаше, че Ракитич в Барселона играе и живее на кредит без истинска подкрепа на хората от клуба.

Един от най-искрените моменти в които най-сетне показа своята болка дойде преди срещата с Унгария на Полюд. Тогава почти заплака когато един журналист го пита какво мисли за приказките, че повече не иска да играе за националния.

"Болно. Уважавам всяко мнение, но е болно... Никой няма по-голямо желание и не изпитва любовта към Хърватия, която чувствам аз. Оставих зад себе си държавата, която ми даде всичко. Швейцария на мен и моето семейство даде възможност да бъда един от тях, дадоха ни всичко. Но моето сърце избра да бие за Хърватия. Решението не е да играя за ватрените против Швейцария, а за Хърватия. Моята любов е максимална."

След корона паузата се върна с чудесен гол против Атлетик Билбао, който задържа надеждата на Барселона за титлата жива, но още тогава беше ясно, че на Ракитич му стига толкова. Човекът, който години се държеше сякаш играе на кредит вече нямаше кредит за управа, която не го цени.

iT'S OVER @ivanrakitic pic.twitter.com/MxyW7DCKDj

— LaughingDIOs (@D10s75919948) May 25, 2019

Гледахме го как расте от Турция до Русия. Остана господин през цялото време

Гледахме неговото израстване от неверието след изпуснатата дузпа против турците до екстаза когато класира Хърватия първо в четвърт-, а после и в полуфинала на Световното първенство. От анонимно хлапе което открихме в емиграция, до един от най-големите полузащитници в хърватската история, който вкара гол във финал на Шампионската лига. През целия този период се държеше и играеше като емоционален човек, воин и господин.

Вместо голяма трансфер сага и сапунка, своето преминаване направи в своя маниер - скромно и загадъчно. Договори се с клубовете и прие двойно по-малка заплата само, за да най-накрая да получи мир, който му липсваше толкова през всички тези години. Остана господин до самия край.

Заради това неговото завръщане в Севиля е хубава новина. Ракитич е заслужил да отиде сред хора на които е ясно, че такива футболисти и спортисти рядко се раждат.

Автор: Вице Карин

Това са най-платените хърватски спортисти, а на върха не е Модрич

Форбс наскоро публикува класирането с най-скъпо платените спортисти в света.

На върха е боксьорът Флойд Мейуедър, зад него са Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Конър МакГрегър, Неймар и Леброн Джеймс.

Най-добре платеният хърватски спортист годишно заработва девет милиона евро. В сравнение с Мейуедър, който според Форбс печели 285 милиона долара, това е малка сума, но продължава да е чудесна годишна заплата.

Отделихме десет хърватски спортисти според годишните им приходи, между тях са чак осем футболисти, един тенисист и басектболист.

Вижте списъка с най-платените хърватски спортисти:

10 Шиме Врсалко (3 милиона евро)

Врсалко след Световното първенство в Русия напусна Атлетико (Мадрид) и подписа с миланския Интер където ще заработва по три милиона евро на сезон.

9 Деян Ловрен (3,6 милиона евро)

Ловрен е в Ливърпул от 2014 година, а на сезон печели по 3,6 милиона евро. В световните медии се появи вестта, че тази зима може да подпише с Барселона където трябва да печели много повече.

8 Марин Чилич (3,6 милиона евро)

Най-добрият хърватски тенисист през 21 век от години е в световния връх, а на сезон заработва около 3,6 милиона евро.

7 Иван Перишич (4 милиона евро)

Един от най-добрите хърватски футболисти вече четвърти сезон играе в миланския Интер където заработва по четири милиона евро годишно.

6 Марио Манджукич (4 милиона евро)

Прости се с националния отбор след историческия успех на СП в Русия. В кариерата е играл за много големи клубове, а в Ювентус прибира четири милиона евро на сезон.

5 Ведран Чорлука (4,2 милиона евро)

Въпреки че е в залеза на кариерата, Чорлука е един от най-платените хърватски спортисти. Заработва 4,2 милиона евро на година в руския шампион Локомотив.

4 Матео Ковачич (4,4 милиона евро)

На едва 24 години и е най-младият сред десетимата, намира се във върха по годишните постъпления.

3 Иван Ракитич (5,5 милиона евро)

Голямата звезда на Барселона в Каталуния прибира 5,5 милиона евро на сезон.

2 Лука Модрич (8 милиона евро)

Въпреки че е най-добрият футболист в света и в историята на хърватския футбол, Модрич заработва осем милиона евро годишно, което е голяма сума, но не зае първо място.

1 Боян Богданович (9 милиона евро)

Най-добрият хърватски баскетболист на сезон в екипа на клуба от НБА Индиана Пейсърс получава чак девет милиона евро, което е далеч повече от всички хърватски спортисти.

Житейската история на гения без когото Хърватия и Барселона не могат

РАААКИТИИЧЧЧЧ! Всички знаят къде са били на 1 юли тази година в късните вечерни часове когато Иван Ракитич вкара последната дузпа срещу Русия на 1/4-финалите на Световното първенство. Точно този гений тази вечер от 21:45 ч в Елче ще изиграе мач №100 за Хърватия. Вицекапитанът на националния отбор, който е роден в швейцарския Райнфелден на 10 март 1988 година, ще се изравни с Дарио Шимич на седмо място във вечната класация, а пред него са Ведран Чорлука (103), Ивица Олич (104), Йосип Шимунич (105), Лука Модрич и Стипе Плетикоса (114) и рекордьорът Дарио Срна със 134 участия в хърватския екип.

🇭🇷 It will be a special moment for #Croatia vice-captain @ivanrakitic tomorrow at @SeFutbol... 🔥#Raketa💯 pic.twitter.com/l8KVc6FEB9

— HNS | CFF (@HNS_CFF) 10 септември 2018 г.

Родителите на Иван в началото на войната през 1991 са напуснали страната и никога повече не са се върнали, а той и брат му Деян са родени в Швейцария. Всичко което знаели за Хърватия са го гледали по ТВ и попивали от бащата Лука, който е от Сикиревци, докато майката е от Жепче. Като дете никога не е бил в Хърватия, но в семейството са я наричали родина. След победата над Аржентина (3:0) на Световното първенство разкрил цялата история и как е преживял всичко...

"Спомням си, бях на четири или пет години когато по ТВ видях новините. Гледах фотографии и видео от войната и лежейки в кревата помислих: "Това е невъзможно, как това може да се случва?" И преди Хърватия да обяви официално независимост, нашият национален отбор вече изигра мач. Смятам, че това ясно може да опише колко означава футболът за нас, нашата държава и хората, без значение къде живеят. И така, когато татко Лука взе нож и отвори този пакет от който извади два хърватски екипа за моя брат и мене... беше много емоционално. Помислихме нещо като, о, да, ние също сме част от това. Спяхме в тези екипи. Носихме ги на следващия ден в училище. И на следващия ден. Не искахме да ги свалим. Уау, ние имаме хърватските червено-бели екипи без имена на гърбовете. Искахме да имаме 10 такива, защото не искахме да обличаме нищо друго. Толкова специални ни бяха", написа Ракитич за "Плейърс трибюн".

All I can say is wow... The Best Shirt in the World | By Ivan Rakitić https://t.co/gNvpZmiBXq

— [mæt] (@undergroundmatt) 14 юли 2018 г.

Футболната кариера е започнал в Базел, а от 2006 до 2007 е играл за младежкия национален отбор на Швейцария до 21 години. Последвала голяма борба между двата съюза за него. Накрая избрал Хърватия, въпреки че не било лесно. Голяма роля е имал Славен Билич, тогавашният селекционер и негов герой от детството от онова бронзово лято през 1998 година във Франция...

"Когато едва започвах да играя, да бъда искрен, не носех хърватския екип. Носих екипа на своята втора родина, Швейцария. Говорех на хората, че съм швейцарец. Винаги това изглеждаше малко чудно. "Швейцарец? Иван Ракитич?". Но съм роден и отраснал в Швейцария, ходил съм там на училище, моите приятели са швейцарци... Бях и много горд, че нося екипа на Швейцария в младежките категории. Но най-големият дял от моето сърце все пак принадлежи на Хърватия. Винаги е било така. Преди 10 години Славен Билич и президентът на ХНС дойдоха да ме гледат в Базел, а след това поговорихме. "Ела с мен. Ела да играеш за своята родина", каза ми Славен Билич, а аз помислих: - "Всичко ще направя за този човек, защото той е мой герой". Когато дойде момента да реша за кого ще играя, Хърватия или Швейцария, знаех, че баща ми подслушва край вратата моя разговор с швейцарския треньор. Когато накрая отворих вратата, само стоеше и ме гледаше. "Продължавам да играя за Швейцария", му казах, а неговата реакция беше "Ох... Ок, добре..." Започнах да се смея и - "Не, не, ще играя за Хърватия!", след което му тръгнаха сълзи и заплака", припомня си "Ракетата".

И така през 2007 е заиграл за младежкия национален отбор, а за А състава дебютира на 8 септември 2007 против Естония (2:0) в квалификациите за Евро, а влиза в 61-ата минута вместо Нико Кранчар на Максимир. Своят първи гол вкарва четири дни по-късно, против Андора (6:0) в 64-ата минута.

След това отива на Европейското в Австрия и Швейцария, където веднага става един от важните играчи, а един от най-добрите мачове изиграва в групата срещу Германия (2:1). В тази нощ на 12-ти юни в Клагенфурт показа какъв играч е получила Хърватия. Накрая се случиха Турция и Семих Шентюрк, а "Ракетата" беше един от онези пропуснали при дузпите.

Иван е играл за Хърватия почти винаги, бил е част от състава на Световното първенство в Бразилия през 2014, Евро 2016 и историческото СП 2018. Още един от неговите мачове за всички времена беше през 2014 против Италия в Милано (1:1), който за кратко беше прекъснат от хърватските привърженици на Сан Сиро, в който асистира на Иван Перишич.

Подлудяваше италианците заедно с Лука Модрич в средата, а същото правеше и на Европейското във Франция две години по-късно против Чехия (2:2), на която вкара в 59-ата минута и майсторски прехвърли големия Петър Чех.

Междувременно от Базел стигна до Севиля в която беше капитан и спечели Лига Европа, а от там до Барселона и шампионската титла в Испания и Шампионската лига с гол срещу Ювентус в Берлин през 2016 за победата (3:1) и голямото празнуване. И тогава на ред идва и гореспоменатата Аржентина (3:0), против която блестя на тревата и сложи точка на спора в 91-ата минута.

Вкара и победоносната дузпа против датчаните на 1/8-финала, прецизен беше и срещу руснаците на 1/4-финалите на СП, а майсторска партия направи и в историческата победа (2:1) над Англия в полуфинала и заедно с останалите класира Хърватия на финала. Там момчетата на Златко Далич изгубиха (2:4) от Франция, но Ракитич и Модрич показаха на целия свят, че в момента са най-добрата полузащитна двойка от която се плашат всички национални отбори, а Испания тази вечер не е изключение.

"Квалификационният мач против Гърция ни беше най-добрият в последните пет-шест години и казах на момчетата в съблекалнята - "Па хайде да продължим така!". Модрич и аз се спогледахме - "Уау, защо не сме правили това и досега?", спомня си Ракитич, а всичко след това е история, след която е помислял за отказване от националния отбор, но когато преживял такова посрещане в Загреб отново е послушал своето сърце и продължава да брани най-драгите цветове.

Въпреки всичко никога не е забравил Хърватия, а онзи пакет с екипи, който бащата Лука е отворил пред него и брат му сега е изнесъл пред своите дъщери и съпругата Ракел Маури...

Вижте тази публикация в Instagram.

Porfavor hay algo mas bonito que esa foto..😍❤️🙏 mis princesas siempre apoyando a su papi.!!! Jel ima nesto lijepse od ovoga...😍❤️🙏 moje princeze uvijek uz tatu.!!! Gracias mamiiii @raquel_mauri #althea #adara #misprincesas #osechodemenos #lafamiliaunidajamásserávencida

Публикация, споделена от Ivan Rakitic (@ivanrakitic) на Юни 16, 2018 в 2:31 PDT

"Както знаете, и моето семейство отраства в различни държави. Жена ми е испанка и отглеждаме две дъщери в Барселона. И те преживяват същото което и аз, гледат на живота различно, защото са от друга държава. А моите момиченца са моите най-големи привърженички, със сигурност, така че преди началото на СП имах специална поръчка... и дойдох вкъщи с пакет за тях. Два нови хърватски екипа. Казаха ми, че никога няма да ги свалят. Знам как се чувстват", заключи преди два месеца Ракитич.

Човекът, който тази вечер празнува юбилей в най-скъпия екип. Би било прекрасно да го отпразнува с победа в Елче.

Вижте тази публикация в Instagram.

Idemo vatreni.. 🔥🇭🇷 @hns_cff @martinbarborka

Публикация, споделена от Ivan Rakitic (@ivanrakitic) на Юни 26, 2018 в 9:36 PDT

За 45-а и за 2018-а

Как Лука Модрич и Иван Ракитич пропуснаха възможността да бъдат господа и да благодарят на солиден брой сърби, които подкрепяха Хърватия на Мондиала в Русия

"Веднъж отлитат птиците, улиците наши ще останат без слънце, човек ще изпрати жената, дълго на вятъра ще стои сам... веднъж тръгва всеки по пътя на своя живот, на раздяла само сърцето казва: Аз ще се върна.

А сега сбогом..."

Това са думите на песента, която Оливер Драгойевич написа за един от най-популярните сръбски и югославски сериали "Горещ вятър", с ненадминатия Любиша Самарджич - Смоки в ролята на Боривойе Шурдилович - Шурда.

Същият онзи Оливер Драгойевич който по време и след войната в бивша Югославия изяви, че вече няма да стъпи в Сърбия. И тази дума до днес е удържал. Уважавам неговото решение. Същият онзи Оливер Драгойевич, чиито песни и днес се пускат в кафенетата из цяла Сърбия, чиито песни се слушат по празненства (ок, купони), или в отпускащите вечерни часове.

Оливер Драгойевич никога не се поколеба и не погази своята дума. Но, никога не "хвърля" обиди на сметка на другата страна (или поне аз не помня). За разлика от "колегата" Марко Перкович - Томпсън, човек който тези дни получи най-големия комплимент в кариерата, а той е, внимавайте сега - "десничарски рокаджия"(!) а всъщност е класически фолк певец, с изключително лош глас, още по-лоша песенна поезия и талант, особа която е придобила популярност с омраза към друг народ.

Оливер Драгойевич пее за любовта към жените, морето, разделите, срещите... а Томпсън "пее" за омразата (ако пеенето разбираме като дар, като талант, като нещо хубаво което се харесва на човешкото ухо и душа, може ли тогава да се говори за "пеене за омраза" изобщо?), за това как той и онези неговите един ден ще дойдат в Сърбия да колят нас. Малко ли е Ясеновац?!

Аз не съм някакъв любител на песните на Оливер Драгойевич, но и днес като ги чуя някъде, знам думите, припявам ги. За Томпсън чух преди известен брой години. Разбира се, в негативен контекст. Ако изключим усташкото звучене на песните (а това е същината на неговия "труд" в естрадата), от музикално-сценична страна това е ужас. "Пастирски рок" в своето най-лошо издание. Ако споменатият жанр има някаква добра страна.

Същият този Перкович се появи, за ужас на нормалните в региона, на празненството на футболните вицешампиони на света - националният отбор на Хърватия. Всички които са гледали предаването на живо са били немалко шокирани че Перкович в открития автобус беше почти домакин на играчите, които се прегръщаха с него, целуваха, поздравяваха. А и чиито песни, да баш една от онези усташките, пееха и в съблекалнята на стадиона в Русия. Те са го поканили да бъде с тях!!!

За разлика от президента на Сърбия Александър Вучич и мнозина тук в Сърбия, аз бях изненадан от появата на доказания усташ на празненството на футболистите, които Световното първенство в Русия изиграха противно на нашия балкански манталитет, успявайки да се върнат от мъртвите няколко пъти (против Дания имаха повече късмет отколкото ум и този мач преминаха изключително благодарение на късмета и датчаните, а и против руснаците не блестяха - нещо повече и тук ги помилва късметът, а после празнуваха срещу лишените от творчество и въображение англичани...).

Следователно, бях изненадан, въпреки че Томпсън пускаха и в съблекалнята, защото мислех че точно заради това което показаха на терена са се "отърсили" от балканския манталитет, а той е меланхолия и депресия щом противникът поведе в 1-ата минута или изравни в 93-ата минута и тогава онова нашето "ма, всичко свърши, знаех че ще стане така"... че онова най-грозното лице на Балкана няма да се появи между тях.

Излъгал съм се, излъгали са ме. Последваха два нови удара - разбирането че Иван Ракитич, когото наистина смятахме за господин, който е в повече от братски отношения със селекционера на сръбския национален отбор Младен Кръстаич, смята усташа Томпсън за "най-големия крал" и чак и своя брат Кръстаич "навлече на тънък лед" необмислено да му хареса тази публикация, за да после Лука Модрич, за когото в долния басейн на Сава са писани хвалебствия (заслужени), реши да продължи празника в центъра на Загреб с "Марко ще запее коя". И Марко наистина запя, отново усташка.

Тази песен се нарича "Гени каменни", а един неин (на празника неизпят) стих гласи:

"Лоша беше 45-а, разпръсна ни по света,
а сега нова лоза расте, върнаха се в родината лястовиците"

Така асовете на Реал (Мадрид) и Барселона пропуснаха възможността наистина да ги смятаме за господа. Пропуснаха възможността да благодарят на солиден брой хора в Сърбия, който искрено подкрепяше и викаше за тях. Не трябваше това чак и вербално да правят, да изкажат благодарност, но биха благодарили и така като не биха КАНИЛИ усташ да им увеличи празника.

Изпика се, "Ракита", по всички тук, които те подкрепяха, по своя брат Кръстаич и по Новак Джокович, който получи жестоки обиди (па и от читателите на МОНДО) заради откритата искрена подкрепа към вас на Мондиала, а МОНДО после застана в защита на Джокович, защото човекът има право да подкрепя когото иска. Каза Новак и че "спортът е над политиката" (както трябва да бъде!), да "руши всички граници" (което трябва да прави!).

Всички наши усилия най-накрая да бъдем нормални, а на страниците на МОНДО можехте да прочетете и чудесни размишления на наши колеги от региона за сръбския национален отбор и за Мондиала въобще (за което още веднъж им благодаря), пропаднаха заради глупостта на онези които смятахме, че са нормални, освен че са върховни футболисти.

Изпика се, "Ракита", и на самия себе си, на онова добро дело когато подари електронно табло за стадиона на Радник в Бийелйина, на чието чело е твоят брат Кръстаич, на онези хубави думи преди финала на Световното първенство, когато каза че си се чул с Кръстаич много пъти и ти е пожелал късмет, а ти си казал, че подкрепяш Новак да стигне до финала на Уимбълдън и да го спечели.

Новак наистина спечели Уимбълдън и тогава отново отправи честитка и на теб, "Ракита", и на Модрич, и на целия ваш отбор.

И не мога да се отърва от впечатлението че никога, нито един хърватски спортист от калибъра на Джокович или нещо по-малък калибър, няма да излезе на ХРТ и да каже: "Сърби, подкрепям ви, победете, бъдете световни шампиони".

Чета тук размишления че Томпсън е проблем на Хърватия, но и ние имаме свои проблеми като Войислав Шешел. Точно е, макар че аз мисля че те са проблеми за всички нас, целия регион. С това че Войислав Шешел (не е певец), нито Бая Мали Книнджа, нито Бора Джорджевич никога не са се появили на балкона когато са организирани празненства за баскетболистите, баскетболистките, волейболистите, волейболистките, ватерполистите, младите футболисти на Сърбия, носители на световната титла от Нова Зеландия... И е добре, че те не са се, а надявам се и да не се, никога.

Може би тези празненства можеха да бъдат по-добре организирани в смисъл на музиката, нашите футболисти не са "академици", обичат да слушат "народняци", обичат сплавове, но фактът е че се държаха безукорно и е факт, че нито един "четник" (съществува ли аналог на Томпсън в Сърбия?) не са пускали в съблекалнята. А още повече съм сигурен, че ако и на нас ни се случи да играем финал на Световно първенство, че в автобуса или в бъдеще в някой голям дрон (космическа совалка) няма да гледаме нито един проблематичен лик. Не бих искал някой да ме опровергае след някоя година!

В края на краищата, сякаш трябва някаква по-хубава картина от онези, които направиха младите баскетболистки на Хърватия и Словения, които дочакаха в хотела сръбските баскетболистки, за да ЗАЕДНО да отпразнуват сребърните медали на Европейското първенство за девойки до 20 години?

Не е трудно да бъдеш нормален.

А сад адио...

Автор: Предраг Вуйич

Най-четеният немски всекидневник нахвали "ватрените"

Най-четеният всекидневник в Германия, Билд, не крие симпатиите към хърватския национален отбор.

В голямата дневна притурка за Световното първенство в Русия имат и история за двама хърватски футболисти, Ловрен и Манджукич, които са били бежанци в Германия по време на войната след разпадането на Югославия. Тогава си приписват и отредени заслуги за техните по-късни спортни успехи. И ясно, специален текст е получил Анте Ребич, който играе в Бундеслигата. Но, особено интересен е текстът под заглавие: "Билд обяснява хърватското чудо. Защо играчите са толкова амбициозни, така реални и така топли". А след това следват осем букви, които обясняват чудото: K-R-O-A-T-I-E-N.

След победата над англичаните футболният свят е безкрайно очарован от така малката нация с толкова голямо сърце. Във финала с Франция е възможна една от най-големите сензации в историята.

Манджукич има блясък в очите. Погледнете в тези очи! Така изглежда неудържимото желание, страст и решителност! Голмайсторът Марио Манджукич по-ентусиазиран и по-бърз от Стоунс в своята победа с 2:1 в 109-ата минута, след като е получил топката от Перишич в малкото наказателно поле. А няколко минути преди това бившият играч на Байерн беше контузен и седеше на тревата, след силен сблъсък с английския вратар Пикфорд. Но тези очи нито за миг не размисляха за отказване.

Треньорът Златко Далич: "Някои играха на един крак. Исках да ги сменя, но никой не искаше да се откаже". Хърватия е жадна за победа, а тази жар само за кратко заискря в немския състав при победата над Швеция в последната минута. Невероятно: хърватите три пъти губеха в елиминационната фаза на Световното първенство и ВИНАГИ се връщаха и побеждаваха! Манджукич: "Играхме като лъвове. И така ще направим и във финала." Капитанът Лука Модрич изигра своя 55 официален мач с този против Англия. Без оглед на това, истинската звезда изигра 119 минути. В същия момент хиляди бенгалски огньове осветиха лятната нощ в Загреб, Сплит и Задар. Чисто блаженство в цялата държава! Сега всички искат и последната крачка, последната победа против Франция.

Ракитич честити на загубилите англичани. Иван Ракитич стоеше само в долно бельо. Но, и тогава мислеше за противниците. Пристъпи към бившия треньор в Шалке, а сега на Англия Гарет Саутгейт, стисна му ръка и го прегърна. А беше в долно бельо, защото даде всички части на екипа си на хърватските привърженици. Директно и автентично. Или просто: реално. Това е Хърватия в лято 2018", пише Билд, цитиран от Ютарни лист.

На хърватската пресконференция преди финала: Ноле, вземи титлата на Уимбълдън!

Новак Джокович с решението да подкрепи националния отбор на Хърватия на Мондиала в Русия предизвика поделени коментари. Един дял от привържениците го подкрепи, други го критикуваха, но, изглежда, най-силното впечатление е оставил във футболистите на Хърватия откъдето получи послание - "Победи на Уимбълдън!".

На конференцията за медии Иван Ракитич, футболист на Барселона и халф на "ватрените" се обърна и към признанието на Джокович, че подкрепя неговия национален отбор, след отпадането на Сърбия.

- Джокович ни подкрепи. Изключително го ценя и му свалям шапка до земята, фантастичен спортист е, още по-добър човек. За него съм на Уимбълдън, бих искал и той да триумфира в неделя. Срещнахме се в Маями, беше хубаво. Голям човек е. Ако празнува, ще празнуваме и ние с него, заяви Ракитич.

Неговият отбор в неделя го очаква финалния мач на Мондиала в Русия против Франция, докато Джокович тази вечер играе срещу Рафаел Надал в опит да се класира на финала на Уимбълдън.

Хърватия е по-скъпа със 100 млн, но датчанин е с най-висока цена

Националният отбор на Дания е оценен на 260 милиона евро, което е 100 милиона по-малко от стойността на хърватските футболисти, но Кристиян Ериксен струва повече от Лука Модрич и Иван Ракитич.

Според данните на портала Трансфермаркт, най-скъп е датчанинът Кристиян Ериксен, който струва чак 80 милиона евро.

След него е бранителят на Челси Андреас Кристенсен, който е оценен на 40 милиона, а крилото на Селта Пионе Систо струва 15 млн. Нападателят на Фейенорд Николай Йоргенсен е с цена 14 милиона евро. Следват нападателят на Аякс Каспер Долберг (12), халфът Томас Дилейни (12), нападателят на РБ Лайпциг Юсуф Поулсен (10)...

Хърватският национален отбор струва 364 милиона евро. Най-скъп в редиците на балканците е Иван Ракитич - 50 милиона, следван от Иван Перишич (40), Лука Модрич и Матео Ковачич (30), Андрей Крамарич и Марсело Брозович (27).

Трите най-скъпи отбора на турнира са Франция - 1,08 милиарда евро, Испания - 1,03 млрд и Бразилия (981 милиона).

Фабрика за талант - Базел щеше да е сила, ако не продаваше

Хипотетично би бил много добър отбор.

Цял свят остана учуден, за кой знае кой път този сезон, от уменията на Мохамед Салах. Начинът по който той играе кара мнозина да останат с отворени, удивени усти, а мнозина след мача са помислили: "Защо Рома се е отрекла от такъв футболист?". Все пак, въпреки че Салах действително дойде на "Анфийлд" от "Олимпико", мнозина забравят къде египтянинът се разви като играч и се показа пред света - Базел.

В този клуб е експлодирал, играейки два сезона, последвал Челси (срещу който се е показал в Шампионската лига), па Фиорентина, Рома и накрая сме стигнали до Салах, който разведрява и заоблачава световния футбол.

За всичко е "виновен" Базел, който го е намерил в египетския клуб Ел Мокавлон Ел Араб. И затова браво на Рома където Салах е процъфтял, но Базел е този клуб на който трябва да се обърне внимание.

Салах не е единственият голям продукт на този клуб в последните години. Имало е тук и още сериозни футболни имена, а ако Базел не трябваше да ги продава сега хипотетично би имал прилично добър състав. Достатъчно е само да споменем името на Иван Ракитич, за да ви бъде всичко ясно.

Базел е клуб, който заради условията е принуден да произвежда свои играчи. И с времето е станал много успешен в това. Този клуб притежава най-престижната академия за играчи, която прави футболисти, които могат да са главни фигури във Висшата лига, но и в Примера. От 2000 година над 40 играчи са минали през Базел, включително имена като Иван Ракитич, Гранит Джака и Мохамед Елнени.

Най-големи заслуги за тези резултати в производството на играчи в Базел има сега вече бившият спортен директор на клуба Георг Хайц. Той е, между останалото, човекът който през 2012 е довел Салах в клуба. И толкова го задължил, че египтянинът през този сезон го поканил да му бъде гост на мача срещу Евертън.

Хайц своевременно говорил за "тайната" на академията на Базел.
Хайц
"Мисля, че това е въпрос на манталитет. Искаме да бъдем най-добри в държавата и довеждаме такива играчи. Инвестираме много пари в академията - около 6 000 000 евро годишно. Това за футболните условия в Швейцария е много", говорил Хайц.

Разбира се, тайната лежи в самото първенство, съответно швейцарския шампионат. Той е отличен за развитието на млади играчи, защото всякак не е конкурентен като Топ 5 първенствата, младите играчи по-лесно стигат до минути и падат пристоен брой голове. Базел има проблем с получаването на пари от ТВ права, защото държавата е езиково разделена. Като стане шампион, Базел може да получи най-много 2 000 000 евро от ТВ права. Когато е договорено преминаването на Елнени в Арсенал, представителите на "топчиите" били много изненадани от този факт като го чули.

Затова Базел трябва да се посвети на производство на млади играчи, а един от примерите е Гранит Джака, който по-късно отишъл в Борусия (Мьонхенгладбах), за да завърши в Арсенал за 45 000 000 евро.

Колко Базел става като дом за всички тези футболисти, които излизат от него говори фактът, че Иван Ракитич редовно се чува с Бернхард Хеслер, който е бил президент на клуба докато Ракитич е бил в него.

Ако са задържали всички тези играчи, хипотетично би могъл да се направи солиден тим от 11 играчи, който би бил уважаван и в европейски рамки: Зомер - Шар, Марсело Диас, Дейвид Абрахам - Елнени, Ракитич, Джака, Инлер - Салах, Кайседо, Шакири. Отбраната всякак не би била по-добрата част от състава, но това пред нея е съвсем солидно и за уважение. Включително и двама супер футболисти.

Разбира се, тук не трябва да се забравят още някои играчи, които са преминали през Базел каквито са Александър Фрай, Брил Емболо, Милош Велкович, Здравко Кузманович, Александър Драгович, Мануел Аканджи, Марко Щрелер, Ерен Дердийок...

Всякак един от клубовете в които великаните обичат да надзъртат и да проверят какво се предлага. А както виждате винаги има какво да се "подбере".

Шалке е феномен... В губенето на талант без пари

Клубът от Гелзенкирхен остана без трансферни суми за цял отбор плюс резервите...

Мина малко повече от месец от момента когато Леон Горецка реши да подпише предварителен договор с Байерн, което привържениците на Шалке погледнаха като предателски ход. Много чувствителните поддръжници на клуба от Гелзенкирхен не се бяха оправили от новата голяма загуба, а вече ще трябва да приемат реалността каквато е - Шалке през лятото ще остане без още един от своите бисери - Макс Мейер!

Както съобщава Билд под етикета Ексклузивно - Мейер е отказал да подпише нов многогодишен договор с Шалке на стойност 5 700 000 евро на сезон и така алармира клубовете из Европа. От Байерн и Барселона, до Тотнъм, Арсенал и Ливърпул!

Въпреки че е бил един от основните играчи в отбора на Доменик Тедеско през този сезон, Мейер е избрал да обърне нова страница в кариерата, което в очите на немското общество е видяно като отмъщение заради това, че клубът след първоначални разговори през май миналата година го оставил настрана, за да опита да си осигури подписа на Леон Горецка. А Горецка вече договори преминаване в Байерн, управата на Шалке почти истерично тръгнала да преговаря с Мейер. Един от най-добрите млади халфове в Германия избрал друг път.

"Агентите на Макс Мейер са получили предложение за нов договор още на 12 януари и срокът за отговор е бил до 15 февруари. В последния ден на този срок те ни оповестиха чрез имейл, че Мейер няма да приеме новият договор заради споменато ограничение", обяви генералният директор на Шалке Кристиян Хайдел, който през януари говори, че Мейер сигурно ще остане на Фелтинс Арена и след 31 август.

Решението на Мейер да не продължи договора с родния си клуб, в който е почти десет години, идва като още един жесток шамар за Шалке, който полека израства в световен феномен. Само през лятото Шалке ще остане без двама от най-добрите си играчи и гарантирани поне 100 000 000 евро! Не трябва да се забравя, че през юни 2016 Тотнъм предложи за Мейер първо 30 000 000, а до края на трансферния прозорец и над 44 000 000 евро. През миналото лято Тотнъм прати чек за 20 000 000 евро, което Шалке отново лесно отказа. Всичко с надеждата, че Мейер все пак ще подпише нов договор и така допълнително ще увеличи своята стойност.

Горецка и Мейер са само предвождащи списъка с играчи, които са напуснали Шалке без обезщетение! През миналото лято същото направи Сеад Колашинац, а с него си отидоха още и Денис Аого, Ерик Максим Чупо Мотинг, Акуто Учида и Клас Ян Хунтелаар! Година преди това Шалке остана без Роман Нойщетер и Жоел Матип, а в по-ранни сезони по същия път минаха и Кевин Принс Боатенг, Кевин Курани, Кристиян Фукс, Фелипе Сантана, Тимо Хилдебранд, Кристоф Метцелдер... А не трябва да се забравя, че Шалке за много малки суми остана без играчи като Иван Ракитич (Севиля - 2 500 000 евро), Месут Йозил (Вердер - 5 000 000 евро), Бенедикт Хьоведес (наем в Ювентус - 3 500 000 евро), Кирякос Пападопулос (Байер Леверкузен - 6 500 000 евро).... Макар че трябва да сме искрени и да допълним, че Ракитич и Йозил във времето на напускането не са били и близо до играчите, които са днес, но все пак минаваха за много талантливи момчета.

В последното десетилетие от клуба са отишли повече от цял един отбор играчи, заради което опитахме да съставим цял титулярен състав, заедно с играчи на пейката. Как ви се струва?

Отбор без обезщетение: Хилдебранд - Учида, Нойщетер, Матип, Колашинац - Сам, Мейер, Горецка, Боатенг, Чупо Мотинг - Хунтелаар
На пейката: Тимон Веленройтер, Фукс, Аого, Сантана, Барнета, Курани

Трима сърби в Топ 10 на най-добрите зимни трансфери според УЕФА

Европейската футболна централа направи избор по темата "Кои са били най-добрите трансфери в зимния период?" и в него попаднаха трима национали през годините на Сърбия.

Ето и как са описани те в страницата на УЕФА:

Деян Станкович (Лацио - Интер, 2004)

"Финансовите проблеми са били такива, че Лацио не можеше да откаже предложението на Интер от четири милиона евро, с бонуси. И, много бързо стана ясно, че нерадзурите са печелившите в този бизнес: Станкович се циментира като любимец на привържениците с гола от ъглов удар срещу най-големия съперник на Интер - Милан, и то само няколко седмици след този трансфер. А с Интер спечели пет титли на Италия и Шампионската лига през 2010".

Неманя Видич (Спартак Москва - Манчестър Юнайтед, 2006)

"Алекс Фъргюсън получи съперници в лицето на Ливърпул и Фиорентина в конкуренцията за сръбския защитник, а бързо стана ясно защо толкова е настоявал на неговото довеждане. Челси не е могъл да бъде настигнат през този сезон 2005/2006, но партньорството на Видич с Рио Фърдинанд е било твърдата основа за ерата на доминация, попълнена и от идването на Патрис Евра през зимата на 2006"

Неманя Матич (Челси - Бенфика, 2011)

"Отишъл от Челси като част от пакета с който е било предвидено на "Стамфорд Бридж" да дойде Давид Луиш. Но, сърбинът не се предавал в новата среда - бързо от офанзивен халф се трансформирал в дефанзивен и бил сърце на отбора на който толкова малко не му достигна за европейска слава през 2013 година, отнета именно срещу Челси. Толкова е командвал играта на Бенфика, че Челси трябвало да плати 25 милиона евро когато го върнал в своите редици през следващата година".

Освен тримата сръбски футболисти, в своя Топ 10 на зимните трансфери УЕФА поставя и следните:

Яп Стам (Вилем ІІ - ПСВ, 1996)

Клас-Ян Хунтелар (Хееренвен - Аякс, 2006)

Марсело (Флуминензе - Реал, 2007)

Андреа Бардзали (Волфсбург - Ювентус, 2011)

Луис Суарес (Аякс - Ливърпул, 2011)

Иван Ракитич (Шалке - Севиля, 2011)

Хуанфран (Осасуна - Атлетико, 2011)

Немци "възкресиха" Югославия и сглобиха десети по стойност национален отбор в света

По повод 25 години от последния мач на националния отбор на СФР Югославия, немският сайт Трансфермаркт направи отбор от играчите от републиките на бившата федеративна държава.

Мнозина се питат как би изглеждал днес местния спорт, ако не се беше стигнало до разпадането на Югославия, често се съставят и потенциални отбори, които в днешно време можеха да представят бившата държава.

Разбира се, между всички спортове най-голямо внимание привлича футболът, а специализирания немски сайт Трансфермаркт по повод четвърт век от последния мач на Югославия, изигран срещу Холандия на "Максимир", направи отбор на "плавите".

В този състав преобладават хърватите, чийто национален отбор от разпадането бележи и най-много успехи във футбола от всички страни. В този отбор попадат чак шест футболисти от Хърватия - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Никола Калинич, Деян Ловрен и Шиме Вршалко.

От сръбските играчи в този отбор попадат халфът на Челси Неманя Матич и защитникът на Манчестър Сити Александър Коларов, докато останалите места се попълват от Миралем Пянич от Босна и Херцеговина, Стефан Савич от Черна гора и словенският вратар Ян Облак.

Общата стойност на този отбор е 301 милиона евро, което го прави десетият най-скъп национален отбор на света.

Миле Китич специален гост на Барселона - Арсенал

Иван Ракитич и Младен Кръстаич бяха съиграчи в Шалке, а и днес са големи приятели, като свидетелство за това е жестът на хърватския национал, който подари на Радник (Биелина), клубът на който Кръстаич е президент, табло.

"Знам, че през 2007 г са били наказани, защото са хванати как излизат от мое участие в пет и половина сутринта. Журналистите ме търсиха да ме питат до колко са стояли Иван и Младен в дискотеката. Отговорът винаги е бил един и същ: само до 23 ч, празнуваха рожден ден на някого", разкрива Миле Китич на чийто концерт двамата са спипани през 2007 г.

"Сигурен съм, че са невероятни приятели. Иван го познавам още от времето когато пробиваше. Остана си същия. Преди 20 дни му пях в Швейцария", заяви Китич и изтъкна, че ще бъде специален гост на Иван на мача от Шампионската лига между Барселона и Арсенал.

"Ракитич ми остави билети за този мач. Говори ми за атмосферата на стадиона и сега намерих време да отида и да видя как играе Барса", заключи култовият изпълнител.