Гарете, цяла Англия е с тебе

Цял свят гледаше Ерик Дайър как се засилва към Давид Оспина, но Гарет Саутгейт имаше друг филм пред очите.

Юни е, двадесет и шести, преди двадесет и две години, малко преди двадесет и два часа. Уембли, онзи старият, онзи единственият; след него всички са лоши имитации.

Има такава песен, Lightning Seeds се нарича ад хок бенд, който продаде на Британия два идентични хита само за две години, втората, преработена версия "Three Lions" започва с нещастното засилване на Гарет срещу Кьопке в полуфинала на Европейското първенство през 1996, въпреки че авторите до края не ги напуска доброто разположение.

"Футболът се връща вкъщи", убеждават те първо себе си, па всички останали. Ще се танцува пак като Ноби Стайлс, ще се дере пак като Психо Пиърс, ще се кърви пак като Пол Инс в Рим, когато Англия победи с 0:0 и си увери преминаването на Ламанша. Ще се шутира малко по-добре от Гарет Саутгейт...

"Кръстове на Свети Георги летят навсякъде около мене", чува се в началото на клипа, а тогава "Цяла Англия е с теб, Гарет Саутгейт", на края на всичко, и в Москва на 3 юли 2018. Непогрешимият глас на Мартин Тайлър.

Сегашният селекционер на Англия тогава е на 25 години и има цялата отговорност на този свят, и още никой не е сигурен дали е по-добър като дефанзивен халф или като централен защитник.

Онова което след тази вечер ще е ясно е, че е лош под напрежение. Съществува тази история, че мама - родната му майка! - след Уембли 26 юни го питала дали е можел някак да ритне по-зле отколкото го е направил.

"Oh, it's saved..."

Вероятно не е.

(Иначе, Гарет Саутгейт преди да я "пласира" толкова лошо, че и Барбара Саутгейт е пожелала да му, като в щастливото време, издърпа ушите, в дотогавашната кариера е имал само още една дузпа. Изпуснал е и нея, и неговият Палас изпаднал от първенството в същия следобед)

О, имала е Англия и преди това издънки, кармата е започнала да си отмъщава още в Италия 1990, а тепърва ще има и след това! Може ли някой да забрави онова изпадане от Аржентина през 1998? Глен Ходъл тогава е имал в списъка със заплати чак и истинска вещица, но и тя не е могла да прогони тъмните облаци след като точно преди Франция трябвало да се обади на Газа да му съобщи, че няма да го води на Мондиала; имало е още изпадания с дузпи, но нито едно не е боляло, и нито едно не е ударило такава стигма на следващите поколения като Уембли 1996.

Предполагам защото е Уембли, и защото е дом, и защото четири дни по-рано - а това често се забравя в тези изброявания на "проклятието"! - Англия би Испания на дузпи на същия този Уембли, и защото е Германия, която иска отмъщение за неправдата причинена на същата тази трева три десетилетия по-рано...

Гарет Саутгейт ще го преследват дузпи, а ще го следват и песни.

Първата е, непосредствено след първенството, била онази на бенда The Business, по-малко нежна чак и от неговата майка. Там са го нарекли пичка, пънкарите тогава обичали да наричат нещата такива каквито са. Тогава дошли Lightning Seeds, тъкмо за 1998, и Саутгейт на това първенство влиза против Аржентина, но не изпълнява дузпа. Сега в руските кръчми и тундри кънти припева на Atomic Kitten "Southgate, you're the one, you still turn me on..."

Може да му пеят, и може да прави мода, която ще имитира целият лондонски Сити, онази жилетка, какво ли е, но Гарет Саутгейт срещу Колумбия не е обичаен селекционер, нито обикновен човек, той вече в онази 94-а минута когато Мина забива топката знае, че дузпите ще се случат. И какво може да каже на своите възпитаници?

"Недейте да бъдете мен" би било добро начало...

Ще разберем, може би, и какво точно е говорил в дните, които следват, когато английските медии ще направят още една крачка към еуфорията, още един скок към ненужното: въпреки че вече години са наясно, че тяхното място на световната карта е във втория ешелон, жребият и схемата отново ги поставиха в режим на бленуване, па от момчетата, които са пратени в Русия да трупат опит и евентуално да се сборят с по-добрите сега се очаква лесно да изхвърлят Швеция, а тогава и да влязат във финала, защо не.

Добре, ще им простим големите мечти този път. Това Световно първенство вече показа, че обича аутсайдерите, треперливите, хората готови да се изправят срещу своите демони, че обича някои момчета да израснат пред нашите очи, па нека и Гарет Саутгейт бъде на първа линия на фронта.

Дузпите между Колумбия и Англия в Москва през лятото на 2018 бяха малко по-слаби от онова съвършенство което демонстрираха немци и англичани на Уембли, когато селекционерът имаше главната роля.

Дейвид Сиймън тогава упорито не беше ни близо, Андреас Кьопке малко по-добър, но без резултат, беше 5:5, а тогава сивият "Умбро" екип с трите лъва, и този уплашен поглед дошъл в непосредствена близост до славата и твърде близо до проклятието.

Ех, Барбара, малко повече да си го била като е бил малък...

После Анди Мьолер изпрати топката там където й е най-хубаво, но дотогава всичко беше решено, знаеше това Тери Венейбълс, и знаеха това Шиърър и Плат и Дарън Андертън, който, беше ли това в продълженията, уцели греда.

"Тридесет години болка, а аз никога не съм преставал да мечтая", чува се песен.

Тридесет години междувременно се превърнаха в петдесет, с още някои изпуснати дузпи, с още някои трагици, те се казват Дейвид Бати или Дариъс Васел, все едно, и само той е константен; той, добре, и тази английска мания, този с нищо незаслужен комплекс на по-голяма стойност, това неприемане на факта, че може би в Англия се играе най-добрият футбол в света, но вече най-малко осемдесет години не го играят англичаните.

Ще признаят те вината и ще се разкаят за греховете за един финал на Световно първенство, сигурно...

И не е най-големият успех, можете да продължавате да не ги обичате - техен късмет, че се класираха руснаците, така че не носят епитета най-малко надарен отбор! - не е най-големият успех на Гарет Саутгейт, че преживя тези дузпи, а което не се получи за много по-вълнуващи поколения от това което води; успех е това, че Англия е на голям турнир, а в Англия няма примадони, няма скандали, няма извънработни активности, които като цирк обикалят лагера. Тук са само момчета, които (не)качествени или не, играят колкото могат.

Добре, тук е и Хари Кейн...

И може би точно такъв мач прилича на Гарет Саутгейт, технически по-подкован бек от повечето в своето поколение; грозен, изтощителен, пълен със скандали със съдията, почти неймарови хвърляния в празното (за което са еднакво виновни латиноамериканците, които са оставили честната игра там отвъд Атлантика, и лошо прикритите мръсни островитяни), без хубаво подаване и без почтени атаки...

Това не беше осминафинал на Световно първенство, това беше нещо като Астън Вила - Евертън някъде в средата на деветдесетте, а тук Саутгейт се оправяше винаги по-добре отколкото с дузпите.

Те, все пак, трябваше да дойдат. Веднъж селекционерът на Англия трябваше да се изправи пред своите най-големи страхове.

Ерик Дайър се засилва, и цял свят вижда 1/8-финал на Световното първенство, само Гарет Саутгейт е в 1/2-финала на Европейското първенство, 22 години по-рано.

Отнякъде се чува тази песен, и му звучи много познато.

Като една нощ в Рим, като блясъка на трофея Жул Риме, като завръщане на футбола у дома.

"Gareth Southgate... The whole of England is with you..."

Автор: Марко Прелевич