Може да е само един от двата 1/8-финала на Шампионската лига, който не включва действащ шампион на страната си, но мачът между Тотнъм Хотспър - третият във Висшата лига и №19 в европейската класация - и Борусия (Дортмунд) - лидер в Бундеслигата и №11 на континента - ще е топ европейски сблъсък. Факти за Тотнъм Хотспър
паметното равенство 1:1 в гостуване на Барселона в 6-ия кръг позволи на отбора от Лондон да заеме второ място в Група Б и да достигне фазата на 1/8-финалите
Тотнъм никога не е печелил домакински мач в елиминационната фаза на Шампионската лига. Английският отбор има едно равенство и два пъти е губил пред своите привърженици, отбелязвайки само един гол в тези три мача.
Въпреки това "шпорите" веднъж достигнаха 1/4-финалите на турнира - след победа като гост над Милан през 2010/11.
Тотнъм нямаше загуба от немски клубове у дома преди да посрещне Борусия (Дортмунд) в Лига Европа през 2016. Дотогава имаше шест победи и едно равенство на своя земя.
"шпорите" са елиминирали немски отбор четири пъти, но са били от губещата страна в три случая. Последните им два сблъсъка завършиха с поражения.
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия достигна 1/8-финалите като победител в Група А благодарение на четири победи - включително и в гостувания на Брюж и Монако - едно равенство и едно поражение.
Борусия (Дортмунд) надделя в 1/8-финалите на Шампионската лига в предишните три участия и има само едно отпадане (от Ювентус през 2014/15)
"Жълто-черните" излизаха победители в три елиминационни сблъсъка с английски клубове, а също така и три пъти са отпадали.
Факти за мача
Всичките четири досегашни срещи между Борусия (Дортмунд) и Тотнъм се случиха в последните три години.
В 1/8-финалите на Лига Европа през 2015/16, Борусия (Дортмунд) спечели домакинството с 3:0 с два гола на Марко Ройс и излезе победител с 2:1 на Уайт Харт Лейн в реванша.
Тотнъм обърна нещата в своя полза в груповата фаза на Шампионската лига през 2017/18. Сон и Кейн (два) отбелязаха головете за победата с 3:1 на Уембли, а двамата бяха точни и за 2:1 в Дортмунд.
Англичаните празнуват обрата на националния си отбор при победата с 2:1 против Хърватия в групата в Лигата на нациите, с която се пребори за участие във финалния турнир.
След мача на разпродадения Уембли Златко Далич нахвали Англия.
"Смятам че още на Световното първенство Англия надмина всички очаквания, които бяха поставени към този отбор. Имат много млад и бърз отбор, което е важно в модерния футбол. Честитя им на всичко, особено за заслуженото класиране на финалния турнир", заяви хърватският селекционер.
Не спря дотук. Допълни и още нещо заради което стана хит на Острова.
"Футболът се връща вкъщи, много бързо", поръча Далич, намеквайки за песента "It's Coming Home" с която англичаните по време на Световното първенство призоваваха успеха от 1966 година когато станаха световни шампиони.
Croatia coach Zlatco Dalic has been full of praise for England, adding with a dash of irony: 'It's coming home, soon...' pic.twitter.com/FPZ2mllBAO
Хърватски привърженици, които са били на Уембли, пишат до медиите в родината си с огорчение заради това, че на входовете на трибуните на английския национален стадион стюардите са им сваляли екипите и са им отнемали шалове или не са им давали да влязат на мача Англия - Хърватия (2:1) в Лигата на нациите, ако не махнат хърватските символи.
Не става дума за провокативни или забранени знакове, а обичайните екипи и шалове с разпознаваемото шахматно каре. Но без оглед и на това, че споменатите запалянковци са имали скъпо заплатени билети за трибуните, на тях не са могли да влязат освен ако на входовете на стадиона не оставят всичко което има хърватски символ.
Тези неща е трябвало да оставят в пликове и да се подпишат, че го правят на собствен риск, съответно никой не носи отговорност, ако тези неща не бъдат там при излизането от стадиона.
Такава репресия е оправдана с това, че редица хървати са имали билети за трибуна на която не са само хърватски привърженици, така че с изтъкването на своите символи да не изглеждат предизвикателно за някои домакински запалянковци.
"С оглед на това, че много от нас са платили за билети за Уембли и над 70 паунда, смятам че това е срамота за националния стадион на държава, която наричат люлка на футбола", написа един от читателите, огорчен от тази постъпка на английските домакини към хърватските гости.
В последния мач от груповата фаза на Лигата на нациите Хърватия изгуби от Англия с 1:2 и отпадна от елитната дивизия.
Избраниците на Златко Далич водеха на Уембли до 78-ата минута. В тези моменти имаха в ръцете си спечелването на групата и класиране за финалния турнир на премиерното издание на тази надпревара.
А тогава Джо Гомес хвърли типичния британски тъч и топката отиде в малкото наказателно поле където най-добре се ориентира Джеси Лингард и изравни резултата. Седем минути по-късно Хари Кейн отведе Англия на завършващия турнир, а Хърватия в нисшия ранг.
Хърватия е ощетена при изравнителния гол, а ситуацията, която остана незабелязана от съдиите, вероятно не сте видели и вие.
При изпълнението на тъча Гомес с цял крак е престъпил тъчлинията и съдията трябваше да даде обратен тъч - топката да стане притежание на Хърватия.
England are level! ⚽🏴
Gomez launches a throw into the box and it falls to Lingard who taps into an empty net! 💫
Правилото казва, че играчът трябва да е с двата крака на линията или зад нея, но никак не смее да е в терена. Гомес не спази правилото, а съдията не видя.
Преди 11 години избраниците на тогавашния селекционер Славен Билич събориха Англия на Уембли с 3:2 с голове на Кранчар, Олич и Петрич.
Хърватия преди този мач си беше осигурила класирането на Европейското първенство в Австрия и Швейцария, но на англичаните им беше нужна победа, за да стори същото, но със загубата от хърватския национален отбор Англия остана без участие на Евро 2008.
Хърватия освен Германия е единственият национален отбор, който е побеждавал англичаните на техния футболен храм в квалификационен мач.
След този исторически мач и една от най-големите победи на Хърватия Ивица Олич в емоционална реч се обърна към обществеността.
Легендарният нападател на Хърватия беше ясен: Показахме на арогантните англичани коя е тази малка страна.
На мача между Англия и Хърватия на Уембли се очакват около три хиляди хърватски привърженици. Двубоят започва от 16 часа.
Атмосферата в Лондон е отлична, на улиците на главния град на Англия могат да се видят привърженици в хърватски екипи. От 90 хиляди зрители на стадиона, над три хиляди ще бъдат за Модрич, Перишич и компания. Всичко напомня на далечната 2007 когато на Уембли хърватите спечелиха с 3:2 и оставиха родината на футбола пред телевизора за Евро 2008.
Интересът е огромен, на разпродадения лондонски стадион се очакват около 90 хиляди зрители. Цените на билетите - в зависимост от сектора - варираха между 10 и 100 паунда, съответно 85 и 850 куни.
Английският футболен съюз отпусна за хърватските привърженици пет хиляди билета. До петък в продажба имаше и допълнителна квота. Според първоначалните оценки, на Уембли би трябвало да присъстват около три хиляди хървати. Цените за сектора за гости са били между 300 и 470 куни. Първите хърватски привърженици отпътуваха към английската столица още в четвъртък и петък.
Последният и ключов сблъсък в груповата фаза на Лигата на нациите между Англия и Хърватия на Уембли определя и участника във финалната фаза на първото издание на турнира. Балканците и островитяните ги устройва само победата, равен резултат праща напред испанците.
Хърватската президентка сподели, че не вярва, че ще отиде на футболния мач между страната й и Англия в Лигата на нациите, който в неделя се играе на лондонския Уембли, защото, както каза, не знае дали ще има пари за път.
Колинда Грабар-Китарович е известна с това, че обича да дава подкрепа от трибуните на хърватските футболисти, а в четвъртък вечер в Загреб гледа мача на националния отбор срещу Испания.
"Не знам дали ще успея. Знам, че е решаващ. Отивам на финала (тенис) на Купа Дейвис, не съм сигурна дали ще имам финансови средства тази година да отида и на Уембли", заяви Китарович пред журналисти.
Хърватия с евентуална победа в Англия би спечелила първо място в Група 4 на А Лигата на нациите.
В неделя от 15 ч местно време Англия и Хърватия на Уембли играят за първото място в групата си в Лигата на нациите.
Победителят от тази среща ще спечели групата и ще се класира за завършващия турнир на четирите най-добри национални отбора в турнира. Ако завършат наравно, ще се радват испанците, защото в такъв случай те ще спечелят групата.
"Сигурен съм, че който е измислил този турнир, сега с усмивка на лице, потривайки ръце, седи някъде в Швейцария", заяви английският селекционер Гарет Саутгейт.
Нахвали Хърватия, която вчера победи с 3:2 Испания:
"Знаехме, че това ще бъде тежка вечер за Испания. Хърватия още веднъж показа своята сила и издръжливост и сега в неделя нас ни чака една много специална среща."
За англичаните, които вчера биха с 3:0 в приятелски мач САЩ, това ще бъде възможност за реванш за полуфинала на Световното първенство.
"Знаем, че Хърватия не смеем да подценим. Против Испания имаше голям възход и сега се доведе до ситуация да завърши по фантастичен начин тази много вълнуваща година за нея."
Не му е за пръв път на английския селекционер да се покланя на Хърватия, същото направи и след полуфинала в Русия.
"Трябва да отдадем най-голямо признание на Хърватия. Класира се до финала с победи в три огромни битки. Хърватия е фантастична. Отбор с извънредни индивидуалности и величествен колектив, отборен дух. Пожелавам й всичко най-добро във финала", заяви тогава Саутгейт.
Разпродадени са всички билети за неделния мач между Англия и Хърватия на Уембли, обяви в четвъртък Английският футболен съюз преди последния кръг от груповата фаза на Лигата на нациите.
На култовия лондонски стадион се очакват около 90 хиляди зрители. Цените на билетите, в зависимост от сектора, варираха между 10 и 100 паунда, съответно 85 и 850 куни. В четвъртък следобед са продадени и последните пакети билети.
Според някои информации, на Уембли се очакват минимум две хиляди хърватски привърженици. Цените на билетите за гостуващия сектор са били между 300 и 470 куни.
Ключовият мач за Англия и Хърватия по програма е в неделя (18 ноември) с начален час 15 по местно време на стадион Уембли в Лондон.
Ако Англия и Хърватия завършат наравно, Испания ще се класира в завършващия турнир на Лигата на нациите. Победителят ще се класира в следващия етап, а загубилият отбор ще изпадне в по-нисшата дивизия.
Първият мач между Хърватия и Англия, изигран на 12 октомври на Руйевица без публика, завърши с реми без голове.
След спукване на водопроводни тръби от противопожарната система са наводнени няколко нива на реконструирания стадион на Тотнъм. Причинена е голяма щета заради която ще бъде отложено официалното откриване предвидено за края на октомври.
Причината за аварията още не е утвърдена с точност, но след спукването на водопроводните тръби за само 45 минути е наводнен и голям дял от електрическата инсталация, па заплашила и опасност от голям токов удар, съобщават британските медии.
Засега е утвърдено, че най-много е ощетена целокупната система за безопасност на стадиона.
В реконструкцията на стадиона е вложен милиард паунда, а се очакваше тя да завърши до края на октомври, когато Тотнъм би се върнал на свой терен след мачовете, които в момента играе на Уембли.
Предизвиканата щета още се оценява, но със сигурност става дума за сума в милиони.
Цял свят гледаше Ерик Дайър как се засилва към Давид Оспина, но Гарет Саутгейт имаше друг филм пред очите.
Юни е, двадесет и шести, преди двадесет и две години, малко преди двадесет и два часа. Уембли, онзи старият, онзи единственият; след него всички са лоши имитации.
Има такава песен, Lightning Seeds се нарича ад хок бенд, който продаде на Британия два идентични хита само за две години, втората, преработена версия "Three Lions" започва с нещастното засилване на Гарет срещу Кьопке в полуфинала на Европейското първенство през 1996, въпреки че авторите до края не ги напуска доброто разположение.
"Футболът се връща вкъщи", убеждават те първо себе си, па всички останали. Ще се танцува пак като Ноби Стайлс, ще се дере пак като Психо Пиърс, ще се кърви пак като Пол Инс в Рим, когато Англия победи с 0:0 и си увери преминаването на Ламанша. Ще се шутира малко по-добре от Гарет Саутгейт...
"Кръстове на Свети Георги летят навсякъде около мене", чува се в началото на клипа, а тогава "Цяла Англия е с теб, Гарет Саутгейт", на края на всичко, и в Москва на 3 юли 2018. Непогрешимият глас на Мартин Тайлър.
Сегашният селекционер на Англия тогава е на 25 години и има цялата отговорност на този свят, и още никой не е сигурен дали е по-добър като дефанзивен халф или като централен защитник.
Онова което след тази вечер ще е ясно е, че е лош под напрежение. Съществува тази история, че мама - родната му майка! - след Уембли 26 юни го питала дали е можел някак да ритне по-зле отколкото го е направил. "Oh, it's saved..."
Вероятно не е.
(Иначе, Гарет Саутгейт преди да я "пласира" толкова лошо, че и Барбара Саутгейт е пожелала да му, като в щастливото време, издърпа ушите, в дотогавашната кариера е имал само още една дузпа. Изпуснал е и нея, и неговият Палас изпаднал от първенството в същия следобед)
О, имала е Англия и преди това издънки, кармата е започнала да си отмъщава още в Италия 1990, а тепърва ще има и след това! Може ли някой да забрави онова изпадане от Аржентина през 1998? Глен Ходъл тогава е имал в списъка със заплати чак и истинска вещица, но и тя не е могла да прогони тъмните облаци след като точно преди Франция трябвало да се обади на Газа да му съобщи, че няма да го води на Мондиала; имало е още изпадания с дузпи, но нито едно не е боляло, и нито едно не е ударило такава стигма на следващите поколения като Уембли 1996.
Предполагам защото е Уембли, и защото е дом, и защото четири дни по-рано - а това често се забравя в тези изброявания на "проклятието"! - Англия би Испания на дузпи на същия този Уембли, и защото е Германия, която иска отмъщение за неправдата причинена на същата тази трева три десетилетия по-рано...
Гарет Саутгейт ще го преследват дузпи, а ще го следват и песни.
Първата е, непосредствено след първенството, била онази на бенда The Business, по-малко нежна чак и от неговата майка. Там са го нарекли пичка, пънкарите тогава обичали да наричат нещата такива каквито са. Тогава дошли Lightning Seeds, тъкмо за 1998, и Саутгейт на това първенство влиза против Аржентина, но не изпълнява дузпа. Сега в руските кръчми и тундри кънти припева на Atomic Kitten"Southgate, you're the one, you still turn me on..."
Може да му пеят, и може да прави мода, която ще имитира целият лондонски Сити, онази жилетка, какво ли е, но Гарет Саутгейт срещу Колумбия не е обичаен селекционер, нито обикновен човек, той вече в онази 94-а минута когато Мина забива топката знае, че дузпите ще се случат. И какво може да каже на своите възпитаници?
"Недейте да бъдете мен" би било добро начало...
Ще разберем, може би, и какво точно е говорил в дните, които следват, когато английските медии ще направят още една крачка към еуфорията, още един скок към ненужното: въпреки че вече години са наясно, че тяхното място на световната карта е във втория ешелон, жребият и схемата отново ги поставиха в режим на бленуване, па от момчетата, които са пратени в Русия да трупат опит и евентуално да се сборят с по-добрите сега се очаква лесно да изхвърлят Швеция, а тогава и да влязат във финала, защо не.
Добре, ще им простим големите мечти този път. Това Световно първенство вече показа, че обича аутсайдерите, треперливите, хората готови да се изправят срещу своите демони, че обича някои момчета да израснат пред нашите очи, па нека и Гарет Саутгейт бъде на първа линия на фронта.
Дузпите между Колумбия и Англия в Москва през лятото на 2018 бяха малко по-слаби от онова съвършенство което демонстрираха немци и англичани на Уембли, когато селекционерът имаше главната роля.
Дейвид Сиймън тогава упорито не беше ни близо, Андреас Кьопке малко по-добър, но без резултат, беше 5:5, а тогава сивият "Умбро" екип с трите лъва, и този уплашен поглед дошъл в непосредствена близост до славата и твърде близо до проклятието.
Ех, Барбара, малко повече да си го била като е бил малък...
После Анди Мьолер изпрати топката там където й е най-хубаво, но дотогава всичко беше решено, знаеше това Тери Венейбълс, и знаеха това Шиърър и Плат и Дарън Андертън, който, беше ли това в продълженията, уцели греда.
"Тридесет години болка, а аз никога не съм преставал да мечтая", чува се песен.
Тридесет години междувременно се превърнаха в петдесет, с още някои изпуснати дузпи, с още някои трагици, те се казват Дейвид Бати или Дариъс Васел, все едно, и само той е константен; той, добре, и тази английска мания, този с нищо незаслужен комплекс на по-голяма стойност, това неприемане на факта, че може би в Англия се играе най-добрият футбол в света, но вече най-малко осемдесет години не го играят англичаните.
Ще признаят те вината и ще се разкаят за греховете за един финал на Световно първенство, сигурно...
И не е най-големият успех, можете да продължавате да не ги обичате - техен късмет, че се класираха руснаците, така че не носят епитета най-малко надарен отбор! - не е най-големият успех на Гарет Саутгейт, че преживя тези дузпи, а което не се получи за много по-вълнуващи поколения от това което води; успех е това, че Англия е на голям турнир, а в Англия няма примадони, няма скандали, няма извънработни активности, които като цирк обикалят лагера. Тук са само момчета, които (не)качествени или не, играят колкото могат.
Добре, тук е и Хари Кейн...
И може би точно такъв мач прилича на Гарет Саутгейт, технически по-подкован бек от повечето в своето поколение; грозен, изтощителен, пълен със скандали със съдията, почти неймарови хвърляния в празното (за което са еднакво виновни латиноамериканците, които са оставили честната игра там отвъд Атлантика, и лошо прикритите мръсни островитяни), без хубаво подаване и без почтени атаки...
Това не беше осминафинал на Световно първенство, това беше нещо като Астън Вила - Евертън някъде в средата на деветдесетте, а тук Саутгейт се оправяше винаги по-добре отколкото с дузпите.
Те, все пак, трябваше да дойдат. Веднъж селекционерът на Англия трябваше да се изправи пред своите най-големи страхове.
Ерик Дайър се засилва, и цял свят вижда 1/8-финал на Световното първенство, само Гарет Саутгейт е в 1/2-финала на Европейското първенство, 22 години по-рано.
Отнякъде се чува тази песен, и му звучи много познато.
Като една нощ в Рим, като блясъка на трофея Жул Риме, като завръщане на футбола у дома. "Gareth Southgate... The whole of England is with you..."
Ако футболът е игра в която винаги побеждават немците, то Байерн победи Борусия, защото баварците са били повече немци от съперника от рурската област: брутални екзекутори с емоции ледени като северните върхове на Алпите, онези, които всяка сутрин хвърлят своята сянка на "Алианц Арена".
Всички немци са равни, но някои немци са по-равни от другите - в това перифразирано оруелско изречение би било събрано всичко което се случи в събота на "Уембли", в този финал, който премести границите на вълнение на финала на Шампионската лига, красотата на футбола, и мощта на Четвъртия Райх, във футболните кръгове познат и като Бундеслига.
Ако футболът е игра в която винаги побеждават немците, то Байерн победи Борусия, защото баварците са били повече немци от съперника от рурската област: брутални екзекутори с емоции ледени като северните върхове на Алпите, онези, които всяка сутрин хвърлят своята сянка на "Алианц Арена"... Били са и повече от немци, били като тевтонци, свирепи германски предци на днешните шваби, записани в римските легенди като народ лудаци с кървави очи, жадни за борба, готови на всяка жертва.
Имаше, наистина, нещо поетично в Дортмундския варварски поход към предградието на Лондон, в това как Юрген Клоп и неговата банда енергични шегаджии облечени като братя Далтон стигнаха до най-ярката футболна сцена. Имало е и онези, които секунда след онзи спасителен шпагат на Суботич са помислили, че футболните богове все пак ще се смилят над бедните грешници от индустриалния Рур. И кой би могъл да ги обвини? Би била това още една приказка, достойна за събраните умотворения на братя Грим, подходящо родени тъкмо на половината път между Дортмунд и Мюнхен.
Но в приказките не побеждава винаги най-младият и най-чудният син. А това всякак не е била история с ясна дихотомия Добро/Зло.
Напротив, имаше поетична правда в онзи гол на Робен в залеза на този фантастичен финал: правда, която Байерн, изкасапен с отровни стрели на неуспеха, завистта и недоверието, чака години - а най-малко от предходния май - правда, която и този холандец, карък, оспорван и недолюбван, заслужил заради всички тези мъченически нощи и онази нещастно изпусната дузпа насред Мюнхен...
Както винаги когато се случат наистина големи мачове - а този съботният беше между най-големите ако говорим изключително за финали на Шампионската лига - ще се разказват шансовете, преувеличават ходове, и ще се повдига онова известно "ех да е...": да беше получил Данте втори жълт картон (както без съмнение трябваше!); Рибери да е бил малко повече спортист, а малко по-малко измамник; Клоп да беше вкарал веднага след изравнителния гол на терена Кел и Шахин; вместо Хумелс да беше играл някой по-сигурен централен защитник; да е чак дори и този Марио Гьотце, в чиято душа не е било лесно да се проникне и когато режисьорът на преноса зверски увеличаваше, бил на терена, за да подаде на Левандовски тази топка, която полякът чакаше цяла вечер, за да не я дочака никога - ех да е, днес този текст щеше да е в сто и един нюанса жълто и черно...
Ех, но не е. И добре че не е, защото - поред всички чудесни емоции на тези аутсайдери и искреността на Юрген Клоп, брадатият предвестник на бъдещето на европейския футбол, в който треньорите може би ще изглеждат сякаш свирят на банджо в Мъмфорд & Синове, но ще форсира нападението сякаш в ушите непрестанно кънти "Алте Камераден" на Тейке - Байерн е зверски добър отбор, без конкуренция в Европа. И всеки друг резултат освен онзи, който накрая показваше таблото на стадиона, който представлява яслата, ако не и люлката на футбола, би бил отричане на онова което е същината на тази игра.
Не съществуваше и секунда от мача, а Байерн да не изглеждаше сякаш може да вкара гол: от ъглов удар, с дълга топка, с пробив по крилата, контраатаки - дори когато Нойер изпълняваше аут, голът висеше във въздуха. И това е красотата на футбола, онази за която понякога забравя и Барселона. Това е kunst (от немски - изкуство - б.р.) на Мюнхен и Юп Хайнкес, руменият гений, който ще си отиде с вдигната глава и ще гледа, догодина, как Пеп Гуардиола на тепсия получава онова което големият немец две години търпеливо гради.
Ако се върнем на Оруел и поуката от началото, взета от неговата "Фермата на животните", накрая на тази книжка, която е дала същинска критика на комунизма и тоталитаризма много по-добре от всички енциклопедии, свине и хора вечерят заедно. В някакъв момент, вече не е могло да се разпознае кой е животно, а кой човек, кой се бори за по-добро утре, а кой е реакционер и мерзък капиталист... Толкова ги е опила властта, и едните и другите.
Предполагам Байерн, достатъчно намразен и сега - а често и без каквато и да е причина - при Гуардиола няма да стане този арогантен, нетърпелив владетел, който нехае за никого, който живее в своята натъпкана с купи кула от слонова кост.
Предполагам, че понякога ще помисли и за нас, за красотата на футбола, и за това как, една събота, цял свят се събра в една "пета" на Франк Рибери, една кратка крачка на Ариен Робен, и един тъжен, неутешим поглед на Роман Вайденфелер, докато тази проклета топка пътуваше към мрежата...
