"Никога от него няма да стане футболист" - Митрогол от проблематично момче до звезда във Висшата лига

Има само 23 години, а за националния отбор на Сърбия вече повече голове от Драгослав Шекуларац или Деян Станкович. Или Драган Стойкович Пикси. Или Александър "Тирке" Тирнанич. Един е от редките "гробари до кокал" на които мечтата е да води агитката в "юга", а гол умее да, с пълно сърце, празнува и пред "севера" - със "севера". Александър Митрович не е обичаен голмайстор. Така се и стига в редицата звезди във Висшата лига.

В неделя неговият Фулъм, колкото и неправилно е да се каже че клуб е на играча, беше и негов - и наш. В елитния английски футбол, в който има и отбор от Уелс така че това не е вече само "първенство на Англия", в неделя точно "Митар" беше звезда - вкара два гола, а след негово уцелване на греда, "падна" и още един в победата над Бърнли с 4:2. Достатъчно да бъде на върха на класирането с голмайсторите на този известен, мощен шампионат, заедно с имена като Серхио Агуеро и Садио Мане. Достатъчно треньорът да го похвали. Не само неговият, а и стратегът на съперника, наричайки го "решаващият фактор на терена".

Но, за момъка от Смедерево, горд град с крепост на Дунав, който девет години е бил столица на Сърбия - предходните девет години са били толкова бурни, че с право е имало и такива, които са се питали "Добре, талант е, но... Много таланти сме имали ние, па - изчезнаха. Може ли той? Или, заради поведението, вече е поставил себе си във фразата "Никога от него няма да стане добър футболист"?". Преди девет години е бил само един от редицата момчета в школата на Партизан, в която е дошъл още като 11-годишен. А тогава, покрай фазата на поведение "младост - лудост", благодарение на нереалния "нюх за гола" се преборил за професионален договор. Па за дебют в мъжкия отбор. Когато треньорът Вермезович му казал, че ще бъде титуляр в дербито, толкова се тресъл, че в нощта преди мача със Звезда едва заспал. Още в деветата минута на дербито - разтресъл мрежата.

А продължавал да е палав. За мнозина неразбираем. Тази татуировка. Тази "фризура на точки".

И сам казва, можел е да стане и престъпник, но две неща са го спасили. Футболът и баща му.

- Татко веднъж каза, че вероятно бих тръгнал по лош път, ако не се бях посветил на футбола. Наистина като малък бях много палав. Не съм правил кой знае какви глупости, но винаги бях в погрешно време на погрешно място. И тогава, който и нещо да обърка, кой е виновен - разбира се Митар. По-късно този излишък на адреналин съумях да пренеса и на терена. Баща ми понякога е бил строг, но никога не ме е бил. Може би два-три пъти съм получавал по един задвратник като част от възпитателна мярка и това е всичко. Не се съмнявам, че щеше добре да ме ошамари, ако наистина бях станал престъпник - заяви след Мондиала Митрович.

А "Митар" стигна и до Мондиала. Така, "между другото" печелейки и титлата първенец на Европа, която, защото е "само младежка" вече сме забравили, вместо около нея, и момчетата, които по-късно станаха и владетели на света, здраво да се гради пътя към тукашното футболно бъдеще. А и на Мондиала вкара гол. И то в мача от който най-много се плашехме, за който най-много се надявахме. Този дуел с Швейцария накрая завърши както не искахме, с онази известна "дузпа която не е такава", когато "часовникарите" показаха че на пословицата "два лоша убише Милоша" (двама лоши убиха Милош - б.р.) трябва само да се добави Феликс Брих па да стане нравоучение какво могат нечестивите. Докато могат. Брих повече не съди на шампионата, Митрович повече не вкара гол, защото "орлите" недълго след това опаковаха багажа и си тръгнаха за вкъщи. Но, продължи да решета мрежите.

И то във Висшата лига, за която толкова е мечтал. Първо един в мрежата на Тотнъм, за временно изравняване (1:3). Сега два за първия триумф във Висшата лига на Фулъм под диригентската палка на Славиша Йоканович. Пак ги отпразнува бурно. Отново - с хиляди привърженици. Както направи това своевременно със "севера на Звезда" - когато опъна мрежата срещу Уелс (1:1) в шестия кръг от квалификациите за Световното първенство.

- Не съм размислял над това (къде празнувам)... Играя за Сърбия, не за Звезда или Партизан. Да бях вкарал пред "юга", вероятно бих празнувал там - казва. Защото посоките на света не са важни когато е щастлив. А най-щастлив е, дълго, бил точно заради головете.

Както умее да спомене, "спасили са го", не само от палавото поведение извън терена, а и на игрището, от което нерядко е трябвало да излезе рано заради червени картони. А се наслаждава и на други сегменти от живота.

- Човек се променя когато направи семейство. Аз, за щастие, се ожених млад. Започнах да гледам света с малко по-различни очи отколкото дотогава. Станах, не точно за една нощ, но станах - по-зрял. Всичко е различно. Не злоупотребявам, не се заблуждавам, не лудувам. Когато имам свободно време, търча вкъщи - каза неотдавна голмайсторът.

❤️❤️❤️

Публикация, споделена от Aleksandar Mitrovic (@aleksandar_mitrovic_45) на Яну 28, 2018 в 4:31 PST

А вкъщи? Там расте един нов "Митар".

- Синът Лука напълно е наследил моя характер. Пълен е с адреналин и опитва по различни начини да се освободи от този излишък на енергия. Не стои на едно място, непрекъснато нещо прави, палав е и немирен. Казват, бащичко. Как реагира когато тате получи червен картон? Не знам, откакто се е родил не съм гонен нито веднъж. Драго ми е, че обича футбола, гледа всеки мой мач по телевизията. В съпругата Кристина се влюбих от пръв поглед. Имах късмет бързо да намеря сродна душа, което е много важен фактор в живота на професионалния спортист. Функционираме феноменално. Не се влюбих само в този ден когато я срещнах, аз съм влюбен и до ден днешен - заяви наскоро Митрогол.

На само 23 години е. Със 17 гола, най-добрият голмайстор в националния отбор от всички "орли". Наистина е вкарал повече голове за националния отбор и от Шекуларац (шест), Станкович и Пикси (по 15), Тирке (12). Сега е на върха на голмайсторската класация във Висшата лига.

И, на всичко това, изглежда че този някога палав момък от смедеревската крепост всъщност - тепърва започва.

Автор: Дарко Николич