Александър Митрович беше трагик в един от най-лудите мачове за Купата на ФА.
В 85-ата минута неговият Фулъм получи дузпа при резултат 1:1 срещу Олдъм. Тогава наставникът на лондончани Клаудио Раниери реши да пусне сръбския нападател в игра, за да изпълни наказателния удар.
Неговият удар обаче беше спасен от вратаря на третодивизионния отбор, а само три минути по-късно гостите забиха и направиха огромна сензация.
След мача в Инстаграм един привърженик се оплакал от сръбския нападател. Иронично му честитил на факта, че с пропусната дузпа му прецакал печалба от 855 паунда.
Ahahaha my mate put a screenshot of his bet which Fulham lost and Mitrovic replied giving zero fucks 😂😂😂😂 pic.twitter.com/TLh2mJ9KIg
Треньорът на Цървена звезда Владан Милойевич и голмайсторът на Фулъм Александър Митрович ще получат Златната топка на Футболния съюз на Сърбия за най-добри през 2018 година, съобщи Спортски журнал.
В идния понеделник, 17 декември, те ще получат официално наградите на традиционната церемония на ФСС.
Милойевич, който със Звезда спечели шампионската титла на Сърбия и по-късно се пребори за историческо класиране в Шампионската лига, и миналата година беше лауреат на "Златната топка", докато Митрович, след като вкара Фулъм във Висшата лига и разтресе мрежите в Лигата на нациите за Сърбия за пръв път ще получи признанието за най-добър футболист.
"Златната топка" на ФСС досега са получавали Неманя Видич и Илия Петкович (2005), Деян Станкович и Любиша Тумбакович (2006), Никола Жигич и Мирослав Джукич (2007), Неманя Видич и Славиша Йоканович (2008), Милош Красич и Радомир Антич (2009), Деян Станкович и Мирослав Райевац (2010), Александър Коларов и Иван Йованович (2011), Бранислав Иванович и Драгомир Окука (2012), Бранислав Иванович и Любинко Друлович (2013), Неманя Матич и Радован Чурчич (2014), Неманя Матич и Велько Паунович (2015), Душан Тадич и Драган Стойкович Пикси (2016) и Владимир Стойкович и Владан Милойевич (2017).
Септември 2013. Хърватия води с 1:0, Миралем Сюлеймани от "къс" ъглов удар от дясната страна търси малкото наказателно поле, Ведран Чорлука не може да направи нищо - Александър Митрович е по-силен и вкарва за ще се окаже крайното 1:1 и първи гол в екипа на националния отбор на Сърбия. Пет години и 35 дни по-късно, Душан Тадич извежда Милан Родич зад Филип Стойкович, той го дръпва в гръб, това е дузпа, Александър Митрович е сигурен изпълнител. Юбилеен гол №20. И до края на мача с Черна гора още един, след добра комбинация между Андрия Живкович и Сергей Милинкович Савич. На едва навършени 24 години Митрович стига до 21 гола за "орлите".
Още по-рано се е преборил за статус на най-добър стрелец откакто Сърбия е самостоятелна държава, като Никола Жигич преброи до 20, но четири вкара докато още бяха в съюз с черногорците. С тези два нови гола - общо четири в последните два мача - Митрович проби на 13-о място в класирането на най-ефикасните играчи в историята на сръбския, а преди това и югославския футбол.
На Под Горица прескочи Жигич и легендарния Деян Савичевич, а се изравни със Славен Замбата и Сафет Сушич, сега дели 13-о място в списъка с най-убийствените голмайстори. Надяваме се този номер да не му е на карък, защото е въпрос само на месеци Митрович да пробие в Топ 10, с оглед на броя мачове, които се играят в модерния футбол и дори свалянето на Стьепан Бобен не е невъзможно.
Истина, Бобек, Галич, Саво Милошевич и Райко Митич са се откъснали от конкуренцията, но затова пък Бернард Вукас, Драган Джаич, Златко Вуйович, па и Предраг Миятович, Боривойе Костич, Тодор Веселинович и Душан Байевич са на ръка разстояние. Погледнете и сами.
Трябва да се има предвид, че известният Митрогол едва започва да бележи. След този гол срещу Хърватия се чакаше точно две години за втория на актуалния нападател на Фулъм. Случи се на 7 септември 2015 в приятелски мач срещу Франция в Бордо. А тогава още пет през 2016, смятайки тук и първите два в един мач срещу Австрия в Белград на 9 октомври, па четири през 2017 и за още недовършената 2018 вече кръгло 10! Ще помни хеттрикът срещу Боливия, първия на Световно първенство в сблъсъка с Швейцария, и първите два поредни мача в които по два пъти разтърси противниковите мрежи.
Първият сръбски треньор във Висшата лига говори обширно за английските медии по много теми.
Славиша Йоканович отдавна направи име в английския и световен футбол. Вкара Уотфорд във Висшата лига, вкара и Фулъм в елитната компания и го води в нея.
Несъмнено, в момента отборът от Крейвън Котидж не играе най-добре, па и поред големите вложения през лятото държи 17-о място в класирането с пет спечелени точки.
А следващият мач на Фулъм е сблъсък с Арсенал...
Йоканович разговаря с английските журналисти по много теми и беше разположен за шега и отговори на различни питания. Много се говори за натиска, който Йоканович усеща, чак и че му е застрашена позицията на пейката на Фулъм.
"Моята майка винаги е загрижена за моята работа. ОК, ако приключи, казва тя, недей да се притесняваш. Преди много години когато бях играч, а не можехме да спечелим мач тогава тя ми каза: "Недей да се притесняваш, говориш много езици, можеш да работиш на рецепцията в някой хотел", заяви Йоканович, а го цитират редица английски медии като Таймс, Мирър, британският Телеграф...
Сръбският треньор трябва да контролира много различни неща...
"Имам много повече опит в това от хора, които са ми близки. Трябва да ги контролирам, да контролирам своите играчи, себе си... Никога не се паникьосвам."
Не е време за паника, но Йоканович не живее с илюзията, че летните покупки, които превишиха 100 000 000 паунда не увеличиха натиска върху сръбския треньор. Сънародникът му Александър Митрович се доказа като най-добрата покупка...
"Добре дошли в модерния футбол. Това е голямо предизвикателство. Питате ме колко е трудно да си треньор, за натиска и как той влияе на хората около мен. В края на краищата на всичко гледам от положителната страна. Имам отговорност, но никога не плача над моята ситуация. Трябва да разбера, че имам 12 нови играчи и че те трябва да се учат докато се борят за точки."
Йоканович сравнява създаването на отборен дух с правенето на кафе.
"Хората ми плащат за резултати. И знам, че трябва да работя много за тях. Очаквахме малко по-добра игра. Трябва да направя отбор в който всеки ще карам да бъде по-добър. А натискът е върху моите рамене. На играчите не им трябва. Те следват план. Това е както като правите кафе. Трябва да сложите всичко в чашата по определен ред."
Уволнението винаги ви виси над главата когато сте треньор...
"Смятам, че това е част от работата когато сте мениджър. Големите треньори казват, че съществуват два вида треньори - онези които са били уволнени и такива, които тепърва ще бъдат. Не представям на себе си нищо което се случва около мен като някаква трагедия."
Йоканович е първият сръбски треньор във Висшата лига. Също така, първият чуждестранен треньор, който е успял два пъти да вкара някой отбор от Чемпиъншип във Висшата лига.
"Не е обичайно хора от моята част на Европа да работят тук. От бивша Югославия тук са Славен Билич (Уест Хем) и Велимир Зайец (Портсмут). Това не е дестинация, която лесно ще намерите. Но, намерил съм начин да отворя тези врати и моят опит от Челси много ми помогна затова, че се върнах в Англия и малко или много вече знаех как мислят хората."
Йоканович разкри, че е получавал съобщения на подкрепа от Жозе Моуриньо.
"Никой не ни подкрепя както той. Това е по лични причини. Но когато играем против тях, ще направя всичко да победя в мача. Това е предизвикателство. Имам уважение към човека, който е спечелил всичко. Накратко, той е фантастична особа и му пожелавам всичко най-добро. Когато всички хора са против него, аз съм на негова страна."
Следващият противник на Йокан ще бъде Унай Емери.
"Съществува уважение между мениджърите тук. Това ми допада. Не познавам Унай Емери лично, следя неговата работа, той е много успешен треньор и ще бъде успешен и в Арсенал. Познавам неговата работа в последните десет години. Той мен вероятно ме знае от 30 години от моята кариера като играч. Спечелих титлата с Ла Коруня. В Испания съм по-известен от него", заяви Йоканович.
Обясни Йокан и че неговата треньорска философия е получила облик в Испания...
"Трудя се да приложа на терена нещата и си спомням как аз ги решавах. Бях шампион в Испания, играх в Англия, играл съм на Световно първенство, Европейско първенство... В последните 20 години живях в Испания, гледах някои хора, играх малко по-различен стил футбол. Това е някакъв вид революция - аз съм част от модерния футбол. Не съм част от стария футбол."
А какво казва мама Радмила?
"Гледа всички мачове. Висшата лига се гледа в цял свят. Казва ми - "Сложно е". А аз й отговарям "Ще намеря решение. Недей да се притесняваш".
Йоканович често хвали Новак Джокович...
"Той е най-известният сърбин, изписа история, неговото семейство е вложило много в него да бъде успешен. Той върна много и на своето семейство и на своята страна."
Получи Йокан и въпрос за своя произход...
"Гордея се с това откъде идвам, трябва да бъда горд със своите родители, своите приятели. Аз съм сърбин, роден съм сърбин и ще умра сърбин. Трябва да бъдете горди с това откъде идвате", казва Йокан.
Има само 23 години, а за националния отбор на Сърбия вече повече голове от Драгослав Шекуларац или Деян Станкович. Или Драган Стойкович Пикси. Или Александър "Тирке" Тирнанич. Един е от редките "гробари до кокал" на които мечтата е да води агитката в "юга", а гол умее да, с пълно сърце, празнува и пред "севера" - със "севера". Александър Митрович не е обичаен голмайстор. Така се и стига в редицата звезди във Висшата лига.
В неделя неговият Фулъм, колкото и неправилно е да се каже че клуб е на играча, беше и негов - и наш. В елитния английски футбол, в който има и отбор от Уелс така че това не е вече само "първенство на Англия", в неделя точно "Митар" беше звезда - вкара два гола, а след негово уцелване на греда, "падна" и още един в победата над Бърнли с 4:2. Достатъчно да бъде на върха на класирането с голмайсторите на този известен, мощен шампионат, заедно с имена като Серхио Агуеро и Садио Мане. Достатъчно треньорът да го похвали. Не само неговият, а и стратегът на съперника, наричайки го "решаващият фактор на терена".
Но, за момъка от Смедерево, горд град с крепост на Дунав, който девет години е бил столица на Сърбия - предходните девет години са били толкова бурни, че с право е имало и такива, които са се питали "Добре, талант е, но... Много таланти сме имали ние, па - изчезнаха. Може ли той? Или, заради поведението, вече е поставил себе си във фразата "Никога от него няма да стане добър футболист"?". Преди девет години е бил само един от редицата момчета в школата на Партизан, в която е дошъл още като 11-годишен. А тогава, покрай фазата на поведение "младост - лудост", благодарение на нереалния "нюх за гола" се преборил за професионален договор. Па за дебют в мъжкия отбор. Когато треньорът Вермезович му казал, че ще бъде титуляр в дербито, толкова се тресъл, че в нощта преди мача със Звезда едва заспал. Още в деветата минута на дербито - разтресъл мрежата.
А продължавал да е палав. За мнозина неразбираем. Тази татуировка. Тази "фризура на точки".
И сам казва, можел е да стане и престъпник, но две неща са го спасили. Футболът и баща му.
- Татко веднъж каза, че вероятно бих тръгнал по лош път, ако не се бях посветил на футбола. Наистина като малък бях много палав. Не съм правил кой знае какви глупости, но винаги бях в погрешно време на погрешно място. И тогава, който и нещо да обърка, кой е виновен - разбира се Митар. По-късно този излишък на адреналин съумях да пренеса и на терена. Баща ми понякога е бил строг, но никога не ме е бил. Може би два-три пъти съм получавал по един задвратник като част от възпитателна мярка и това е всичко. Не се съмнявам, че щеше добре да ме ошамари, ако наистина бях станал престъпник - заяви след Мондиала Митрович.
А "Митар" стигна и до Мондиала. Така, "между другото" печелейки и титлата първенец на Европа, която, защото е "само младежка" вече сме забравили, вместо около нея, и момчетата, които по-късно станаха и владетели на света, здраво да се гради пътя към тукашното футболно бъдеще. А и на Мондиала вкара гол. И то в мача от който най-много се плашехме, за който най-много се надявахме. Този дуел с Швейцария накрая завърши както не искахме, с онази известна "дузпа която не е такава", когато "часовникарите" показаха че на пословицата "два лоша убише Милоша" (двама лоши убиха Милош - б.р.) трябва само да се добави Феликс Брих па да стане нравоучение какво могат нечестивите. Докато могат. Брих повече не съди на шампионата, Митрович повече не вкара гол, защото "орлите" недълго след това опаковаха багажа и си тръгнаха за вкъщи. Но, продължи да решета мрежите.
И то във Висшата лига, за която толкова е мечтал. Първо един в мрежата на Тотнъм, за временно изравняване (1:3). Сега два за първия триумф във Висшата лига на Фулъм под диригентската палка на Славиша Йоканович. Пак ги отпразнува бурно. Отново - с хиляди привърженици. Както направи това своевременно със "севера на Звезда" - когато опъна мрежата срещу Уелс (1:1) в шестия кръг от квалификациите за Световното първенство.
- Не съм размислял над това (къде празнувам)... Играя за Сърбия, не за Звезда или Партизан. Да бях вкарал пред "юга", вероятно бих празнувал там - казва. Защото посоките на света не са важни когато е щастлив. А най-щастлив е, дълго, бил точно заради головете.
Както умее да спомене, "спасили са го", не само от палавото поведение извън терена, а и на игрището, от което нерядко е трябвало да излезе рано заради червени картони. А се наслаждава и на други сегменти от живота.
- Човек се променя когато направи семейство. Аз, за щастие, се ожених млад. Започнах да гледам света с малко по-различни очи отколкото дотогава. Станах, не точно за една нощ, но станах - по-зрял. Всичко е различно. Не злоупотребявам, не се заблуждавам, не лудувам. Когато имам свободно време, търча вкъщи - каза неотдавна голмайсторът.
- Синът Лука напълно е наследил моя характер. Пълен е с адреналин и опитва по различни начини да се освободи от този излишък на енергия. Не стои на едно място, непрекъснато нещо прави, палав е и немирен. Казват, бащичко. Как реагира когато тате получи червен картон? Не знам, откакто се е родил не съм гонен нито веднъж. Драго ми е, че обича футбола, гледа всеки мой мач по телевизията. В съпругата Кристина се влюбих от пръв поглед. Имах късмет бързо да намеря сродна душа, което е много важен фактор в живота на професионалния спортист. Функционираме феноменално. Не се влюбих само в този ден когато я срещнах, аз съм влюбен и до ден днешен - заяви наскоро Митрогол.
На само 23 години е. Със 17 гола, най-добрият голмайстор в националния отбор от всички "орли". Наистина е вкарал повече голове за националния отбор и от Шекуларац (шест), Станкович и Пикси (по 15), Тирке (12). Сега е на върха на голмайсторската класация във Висшата лига.
И, на всичко това, изглежда че този някога палав момък от смедеревската крепост всъщност - тепърва започва.
Сръбски треньор във Висшата лига? Не, не мечтаете. Славиша Йоканович е първият футболен педагог от западната съседка, който в най-силното първенство на планетата ще се надлъгва с най-големите световни треньори. И в Сърбия се гордеят до небето със своя сър Йокан.
Да не се лъжем, Славиша е заслужил крема, елита. Вече вкара Уотфорд във Висшата лига преди три години, но не остана да води битки с Юнайтед, Ливърпул, Челси. Когато някой работи усърдно, наградата когато тогава идва. Така и Йокан в събота в сърцето и душата на люлката на футбола, вечния "Уембли", изписа страница от историята. Няма никой в Сърбия който не е настръхнал. Сега и Фулъм е сръбски.
- Висшата лига е пристигнала като сън, който всички будни бленуваме?
- Така е. Свършихме добра работа, но не за една нощ. Тя трае две години и половина. Уотфорд беше някакъв блицкриг, където имах почти готов отбор и трябваше експресно да свършим начертаната цел. Историята с Фулъм е различна. Градихме отбор да не изпадне в по-ниския ранг, през следващия сезон направихме план и бяхме близо да го осъществим, а тази година след шарен старт намерихме стила, който ни доведе до тази цел и важния резултат - каза Йоканович пред сръбския "Блиц".
- Тук се празнува влизането на Фулъм, каква е ситуацията при вас?
- Аз имах свой начин на радване и се насладих. Не съм следил много случките след самото класиране в по-висшия ранг. Няма отпускане, ето още от днес започваме да работим. Всякак беше импозантно да си подпечатаме класиране във Висшата лига пред такъв брой привърженици, на стадиона чието име има особена стойност и впечатлява всички нас.
- Сега следват изкушения срещу големи световни треньорски имена?
- Знаете ли какво, миналата година Рафа Бенитес и Роберто Ди Матео, треньори които са печелили Шампионската лига, работеха в Чемпиъншип. Има отлични треньори, които не са по-слаби с нищо от онези във Висшата лига. От друга страна, това наистина е максималното ниво, щастлив съм, че ще съм на една линия с най-големите треньори, които работят в Англия.
- Александър Митрович имаше голям принос в класирането в елита?
- Митрович свърши голяма работа. Беше отличен. Драго ми е за него. Както съм горд и с всички играчи на Фулъм. Показахме, че сме единен отбор, което е нашето най-голямо оръжие.
- Като сме вече при Сърбия, Мондиалът е пред вратите, групата не е наивна?
- За Бразилия не трябва да се харчат думи. Швейцарците са редовни на големи турнири, а Коста Рика е един интересен национален отбор. Не мога да говоря за прогнози - Мондиалът е Мондиал. Очаквам нашият отбор да бъде компактен и организиран, големите коментари трябва да се оставят настрана. - На пейката на "орлите" също е някогашен футболист на Партизан?
- Вярвам, че нашият селекционер Младен Кръстаич е поел тази работа наясно с отговорността. Аз с всички сили ще го подкрепям. Желая му да бъде успешен, това разбира се е някак моето най-естествено мислене. При такива турнири винаги се създава еуфория, което е нормално. Би било добре тя да е положителна. Само в такъв климат може да се стигне до успех - поръча Йоканович.
Участникът във Висшата лига Нюкасъл постави цена от 23 милиона евро за централния нападател на националния отбор на Сърбия Александър Митрович, който в момента играе под наем във Фулъм.
Сръбският футболист въодушеви в Чемпиъншип под ръководството на сънародника си Славиша Йоканович, вече вкара 11 гола от зимата и привлече вниманието на редица клубове от Висшата лига, докато Фулъм възнамерява да го задържи и след изтичането на наема, пише "Мирър".
Нюкасъл не бърза да приключи работата, тъй като е наясно, че цената на 23-годишния голмайстор може само да расте и на Световното първенство в Русия, но оповести заинтересуваните клубове под каква сума няма да влезе в преговори.
За Митрович интерес показаха Стоук, Брайтън, Уест Хем, а възможното оставане във Фулъм зависи от това дали клубът ще се пребори за влизане в елита.
В момента Фулъм е трети в класирането на Чемпиъншип с точка зад Кардиф, с мач повече, до мястото което води директно в елитния ранг на английския футбол.
Сръбският футболен специалист Славиша Йоканович е кандидат да поеме Челси от следващия сезон, твърди британският "Дейли Мейл". Мениджърът на втородивизионния Фулъм изненадващо изскочи като възможен заместник на Антонио Конте чието напускане се очаква през лятото, защото управата на "сините" смята да го доведе от градския съперник.
Главният фаворит е бившият треньор на Барселона и Рома Луис Енрике, докато Йоканович въодушевил управниците в Челси с резултатите във Фулъм и нападателната игра.
Йоканович от 2000 до 2002 година игра за отбора от "Стамфорд Бридж", а събра доста опит в Англия, водейки Уотфорд с който се пребори за място във Висшата лига, сега Фулъм, а преди това вкара и Макаби (Тел Авив) в Шампионската лига.
Треньорската кариера започна в Партизан, а е работил и в тайландския Муантонг, Левски и Еркулес.
В последните минути на трансферния прозорец в Англия Фулъм успя да си осигури под наем услугите на сръбския национал Александър Митрович. Клубът оповести привържениците си за сделката в своя профил в Туитър, изписвайки името на нападателя на кирилица. Този ход предизвика лавина коментари, някои в стила на типичния британски хумор.
В невероятен завършек на трансферния януари бившият клуб на Димитър Бербатов успя да вземе още един балканец в редиците си за шестмесечен наем. Наставник на Фулъм е сънародникът на Митрович и бивш треньор на Левски Славиша Йоканович.
Любимецът на публиката на Нюкасъл ще бъде представен на "Крейвън Котидж", а докато се чака да облече екипа на лондончани си струва да се види как привържениците на Фулъм реагираха на новината.
От клуба пуснаха туит, в който посъветваха запалянковците да отложат лягането, а само тези, които са изгледали краткото видео накрая са могли да видят изписано името Александър на кирилица.
Логично, мнозина са били объркани, не са разбрали какво пише и в коментарите им си личат невероятните им реакции. Имало и такива, които използвали преводача на Гугъл от кирилица на латиница, за да докажат, че Александър Митрович идва във Фулъм, а най-интересни се реакциите на въодушевление изразени чрез популярните анимации във формат GIF.
Вижте само някои от туитовете, които последвали като реакция на новината:
Запознайте се с англичанина, който пред сръбската медия МОНДО разказва своята идея за само година да гледа мачове във всички 55 държави членки на УЕФА.
Мат Уокър е 40-годишен статистик, който живее в Лондон и работи в Министерство на правосъдието. Всъщност, работил е до неотдавна, когато взел година и половина неплатен отпуск, за да пътува по Европа и да гледа футбол във всички 55 държави членки на УЕФА.
Своят проект е нарекъл "55 футболни нации", а целта е от юни 2017 до май 2018 година да обиколи всички държави членки на Европейския футболен съюз и в тях на живо да гледа най-малко един елитен мач. Досега е нарисувал 19 черти, последната от които в Сърбия.
Интересно, Мат за разлика от много други чужденци не е избрал "голямото дерби", а дуелът между Напредак и Цървена звезда, игран неотдавна в Крушевац.
За своята идея и опит с пътуванията, които се надява един ден да опише в книга, говори пред МОНДО. - Как дойде до идеята в срок от година да гледаш футбол във всички 55 членки на УЕФА?
- Около Коледа 2015 четях книгата "Stamping Grounds" (най-близкият превод би бил "Познати терени") от автора Чарли Конели, в която по много интересен начин е описан неуспешния опит на Лихтенщайн да се класира на Световното първенство през 2002 г. Четейки я, ми дойде идеята да създам собствена футболна авантюра и да напиша книга за нея. Хрумна ми дали е възможно за година да обиколя всички 55 УЕФА членки и да гледам мачове от най-добрите първенства. Сложих мачове на хартия и ми изглеждаше осъществимо. Започнах да спестявам пари и да мечтая... - обяснява Мат за начало.
- Кога и къде е било първото пътуване?
- Първият мач беше Дила Гори - Локомотив Тбилиси, през юни. Грузинците са променили календара на надпреварата от зимния на летния период, така че трябваше да ги "вкарам" в началото на графика. И мачът беше преместен от Гори в Тбилиси, а за съжаление, само 200 човека дойдоха на стадиона въпреки че входът беше свободен. Що се отнася до мен, чувствах се чудесно, защото най-накрая започнах своя проект след няколкомесечно планиране.
- Как направи графика, от какво се води?
- Трудих се едно пътуване да включва повече държави ако е възможно. През лятото обиколих 12 държави, главно от Скандинавия и бившия Съветски съюз, и Република Ирландия. Следващи на ред са Украйна, Молдова и Румъния.
- Не е евтино да се пътува година из Европа, дали имаш работа и откъде свободно време?
- Работя в Министерството на правосъдието в Лондон, но взех 18 месеца неплатен отпуск. Надявам се книгата, която ще напиша да бъде продавана в Сърбия, така ще покрия разходите за целия проект - шегува се Мат.
- Колко държави са обиколил досега и коя е планирана за край?
- Сърбия беше №19 в списъка, а се надявам отново да дойда на Балканите през април. Желанието ми е последният мач да бъде в слънчева Черна гора. - В Сърбия си гледал мача Напредак - Цървена звезда. Какви са впечатленията?
- Хубаво си прекарах в Крушевац. Градът беше спокоен, в поспаливо неделно разположение до мача. Хората от Напредак бяха много гостоприемни, показаха ми стадиона и разказаха историята на клуба. Мачът беше интересен, а ми е драго за победата на Напредак, защото главно подкрепям отбори, които не са фаворити. За Звезда ще бъда срещу Арсенал в Лига Европа... След мача съм пробвал нещо от местната кухня - ядох сарма, кюфте и сръбска салата в местен ресторант, а едно от присъстващите момчета ме почерпи бира. Наздраве, човече! - Защо си избрал точно този мач, а не някой в главния град - Белград?
- Аххх, Белград! Наистина бих искал да го посетя, защото съм чувал, че е динамичен град. Пътувал съм из Пловдив в България, така че ми беше по-лесно да гледам мач в Крушевац. Опитвам се, също така, да избягвам големите градове, защото в малките е по-лесно да се запознаеш с хората, по-отпуснато е, а и по-евтино. Така гледах футбол в Берген (Норвегия), Гьотеборг (Швеция), Уфа и Тула (Русия), Трабзон (Турция), Крушевац (Сърбия) с по-голямо удоволствие отколкото в столиците. - Дали винаги избираш "по-малко популярни" мачове или и дербита са в списъка?
- През декември ще гледам полското дерби Краковия - Висла Краков. Мачът ще е в работен ден, което ми отговаря заради следващите планирани пътувания. Често избирам клуб и по интересна история, която го следва, така избрах да гледам ИФК Мариехамн, който през миналия сезон изненадващо стана шампион на Финландия или Кротоне, който по чудесен начин успя да избегне изпадане от Серия А. Понякога ми е цел да видя определен играч, като бившият член на Фулъм, Ласе Виген Кристенсен, който сега играе за датския Брьондби... Клубове каквито са Байерн Мюнхен, Ювентус, Реал Мадрид и подобни нямат вече емоция, която привържениците могат да усетят докато ги гледат... Понякога трябва да се приспособявам към онова което се предлага по времето в което съм тук. Така в Казахстан трябваше да пътувам осем часа с влак от Алмати, за да гледам Тараз - Актобе, тъй като Кайрат беше гост, но много далеч, както и Астана.
- Кой е твоят любим клуб?
- Аз от рождението си съм привърженик на Фулъм. Следвах клуба редовно в четири дивизии в които е играл, както и в гостуванията по Европа срещу ЦСКА в София, Рома, Базел, Ювентус и Волфсбург, по пътя към финала на Лига Европа през 2010, когато загубихме от Атлетико Мадрид. Заради проекта "55 футболни нации" трябваше да се откажа от годишен абонамент, така че първият ми мач в домакинство този сезон ще е на 28 октомври срещу Болтън. Точно на моя 41-ви рожден ден.
- Треньорът на Фулъм е сърбин, Славиша Йоканович.
- Играем наистина добре под негово ръководство. Много ми харесва неговият спокоен стил на игра и начинът по който мисли. През миналия сезон замени Стефан Йохансон, голямо подсилване от Селтик, след само половин час в неговия дебют, а Йохансон по-късно стана един от най-важните играчи в отбора. Това беше храбро, а се оказа и отлично решение на Славиша Йоканович.
- Дали преди Европа вече си пропътувал цяла Англия и Великобритания заради футбола?
- Не точно. Повече ми допадат чуждестранните пътувания. Обичам да уча чужди езици и да опознавам различни култури. Вече съществува книга за човек, който е гледал мачове и е ял сандвичи на всички 92 футболни стадиона в Англия в един сезон (смятайки само професионалните първенства). Това не е моят стил, има много скучни градове в Англия, а и лоши сандвичи". - Дали досега си имал неприятности по време на пътуванията и дали някой те е съветвал да избягваш определена страна или град заради възможни проблеми?
- Ох, имах неприятности, но за щастие, нищо страшно... Два пъти трябваше да променям плановете заради промяна на времето на мачовете. Първо в Литва (Тракай), после в Азербайджан (Карабах), докато латвийският Бабите, който планирах да гледам е изхвърлен от първенството заради уреждане на мачове. Всеки път успявах да се справя и да гледам някой друг отбор, но въпросът е ще имам ли винаги късмет.
В Сърбия имах малка неприятност, защото в автобуса Ниш - Крушевац влязох само с български левове, британски лири и кредитна карта, тъй като идвах от Пловдив. За щастие, в автобуса имаше момчета, които говореха английски, така че обясниха на кондуктора моята ситуация и ми казаха, че на спирката в Крушевац има банкомат от който мога да изтегля сръбски динари.
Тъй като съм страстен фотограф, носенето на професионален фотоапарат ми създаде определени проблеми в Русия и Турция. В Русия и Беларус имах голям проблем да намеря някой който говори английски... По принцип, не ми е проблем да пътувам където и да е, освен в зони на военни действия. - Дали винаги пътуваш сам и по какви начини?
- Главно пътувам сам, но три пъти имах и компания. Разбрах, че е много по-лесно да се направят запознанства когато си сам отколкото като си в група. Много често пътувам с автобус, така че моята втора книга може да бъде 55 източноевропейски автобусни спирки! Любимото ми пътуване досега е с корабче от Стокхолм до Оландските острови във Финландия. Това беше през едно юлско утро, наслаждавах се на чудесна гледка от палубата... През пътуването съм използвал и влакове, самолети, таксита. - Можеш ли да ни разкажеш някой анекдот от своите пътувания?
- Това определено е случка от мача във Витебск, в Беларус! Вратарят на Крумкачи, Йевгений Костюкевич, вкара гол през целия терен, от своето наказателно, а тогава 20 минути по-късно беше изгонен заради нарушение. Мисля, че такова нещо няма да видя отново!
- Дали това което правиш е "groundhoppin" (граундхопинг - целта е да се обиколят колкото се може повече футболни стадиони в страната и чужбина) или нещо друго?
- Аз бих описал себе си като любител на футбола и пътуванията. - Крайната ти цел е да напишеш книга?
- Да, по време на пътуванията интервюирам привърженици, работещите в клубовете, сервитьори.. Мисля че е наистина прекрасно да опозная толкова нови хора само за година и всичките техни истории ще ми помогнат да събера една цялост от придобит опит. Фотографирам, също така, наистина много - мачове, паметници и котки, така че ще има и интересни снимки. - Има ли вече готови планове когато "55 футболни нации" ще е готова? Може би път около света?
- Вече съм бил на Купата на африканските нации в Гана (2008) и Световното първенство в Бразилия (2014), а се изкушавам да отида на КАН 2019 в Камерун, тъй като ми пропадна плана за 2015, защото турнирът в Мароко беше преместен в Екваториална Гвинея заради ебола.
След този проект, логично следствие би било да обиколя мачове на някой друг континент, но мисля, че първо ще ми трябва почивка.
- За край, как заинтересуваните могат да следят напредъка на твоите пътувания?
- На МОНДО, ха-ха-ха! Всички новости редовно качвам на своя сайт, а съм активен и в Туитър, Фейсбук и Инстаграм.
Треньорът на Фулъм Славиша Йоканович показа, че още има бомба в краката си.
На тренировка той без да иска контузи Коли Удроу. Сръбският специалист ритна силно топката и уцели 21-годишния нападател директно в главата.
Удроу падна като покосен, а Йоканович веднага изтича да види в какво състояние е младежкият национал на Англия.
Британските медии веднага пласираха шегата, твърдейки че Йоканович направил това, за да накаже играча за загубата в Купата на Лигата във вторник от Бристол Сити (1:2).
Няма ги вече, отидоха си последните мохикани на стария футбол. Игита, Чилаверт, Бартез, Леман или Хорхе Кампос са заменени от нойери, облаци и куртои, млади, професионални и без тази сила на хаотично внимание, която би ги накарала да допуснат гол от 40 метра, защото не са следили играта, или са прекарали нощта, играейки на ПЕС.
Не бих се сетил, че е жив и здрав и вероятно така луд, ако неговата кръгла, сега вече поостаряла глава с дълбоки бръчки, не се беше появила между лепенките на новия албум на Панини.
Габор Кирали, човече; той още играе, той още е гордостта на Унгария, онзи анцуг това лято ще бъде моден детайл в държавата на високата мода и високия футбол, на Европейското първенство във Франция.
Премина под радарите и заради своите години, но и заради своята националност: за унгарския национален отбор не се е хабило толкова мастило, още от онези два мача през ноември 1997 г, когато във върха на мощта си Югославия им вкара 12 гола за четири дни - а само Миятович им набута седем! - и така ренесансът в унгарския футбол беше отложен с двадесет години.
А ето, цяло пълнолетие по-късно, държавата, която подари на човечеството "Мощните маджари", които обърнаха футбола наопаки за няколко години, които промениха играта и побиха здраво модерните й темели, само за да изчезнат под съветския ботуш - оттогава унгарците станаха "тежкари", още една държава от Източния блок, която ще развие индивидуалните спортове: имайки тонове олимпийски медали от плуване, атлетика, вдигане на тежести, борба - отново играят футбол на голямата сцена, докато онези, които своевременно така лесно им дърпаха ушите сега седят вкъщи, посрамени...
Но няма да разваляме една от интересните, а и странни истории, с неуспехи; това е, все пак, история за него, най-стария футболист, който след по-малко от месец ще търчи по френските ливади, който ще стане рекордьор по брой мачове за националния отбор - в момента тази титла, със 101 мача, дели с Йозеф Божик, най-добрият приятел на Ференц Пушкаш и един от редките участници в златното поколение на унгарския футбол, който остана в държавата и в един клуб - своя Хонвед; и който, повече от много футболисти, и повече от това което може би заслужава като вратарски способности, е разпознаваем толкова лесно по цял свят, заради това сиво долнище на анцуг, който още в първите минути става зелено от тревата.
Да, едно нещо е сигурно, колкото и това, че на 14 юни ще се срещнат Австро-Унгария - в Бордо играят Унгария срещу Австрия - докато звучи унгарският химн: там ще бъде сив анцуг, дори и да е 40 градуса, дори и небесната звезда да гори в неговото чело, Кирали ще го носи.
Легендата разказва, че този обичай Габор спазва още от средата на деветдесетте, когато е талантлив новобранец в своя Халадаш. Отборът е бил на ръба на изпадането, Кирали, който носи основно черен анцуг, за да се предпази на неугледните терени в Унгария, казва, че той бил за пране, така сложил сив и не получил гол; в следващия мач отново носил него и не допуснал гол, и в следващите девет Халадаш не е изгубил, което било достатъчно този ритуал да стане продължителен, а Кирали със себе си в Берлин, когато го купува Херта, понася пълен куфар със сиви анцузи, с които го помнят и разпознават.
Спортистите и така са суеверни, чак и онези, които се отличават с интелигентност, често правят лудории, за да донесат на себе си и своя отбор късмет, дали обръщайки се към свещеник, целувайки амулет или като Лоран Блан, плешивия ФабиенБартез в темето; не е Кирали единственият, далеч не, но е интересен, защото гони своите пълни две десетилетия, където и да е и каквито и перипетии да му се сервират.
Но хайде да не го свеждаме само до анцуга и само на шоу: Габор Кирали е много повече от това. Проблематичен, гласовит, невъздържан - англичаните биха казали: еретичен - склонен на грешки, но и способен да изглежда за противниковите нападатели като непробиваема стена от която топката лесно се отбива, единственият наследник на легендарния Джула Грошич, който ще започне модата на "вратаря-либеро", може би е и последният вратар на който се гледа през пръсти, който не пази само мрежата, а и традицията на "ексцентричност" на тези самотни грамади на ивицата на терена.
Модерният футбол не е само пари, организация, маркетинг на първи план или невнимание към привържениците; той накара футболистите да бъдат по-професионални, премахна тютюна и алкохола от съблекалните, от играчите направи модерни гладиатори, които живеят да играят и играят, за да живеят. Най-дълго от тази мода се опазиха вратарите, на тях се позволяваше да бъдат "луди", на тях им се разрешаваше да бъдат свои, техните грешки се разбираха, а тяхното помрачаване на ума беше почти насърчавано, така до преминаването между двата века.
Няма ги вече, отидоха си последните мохикани на стария футбол. Игита, Чилаверт, Бартез, Леман или Хорхе Кампос са заменени от нойери, облаци и куртои, млади, професионални и без тази сила на хаотично внимание, която би ги накарала да допуснат гол от 40 метра, защото не са следили играта, или са прекарали нощта, играейки на ПЕС.
Остана само той, в бронята на старата вратарска школа. Габор Кирали, син на баща си, също футболист - Ференц Кирали, играл в двата мача на Халадаш срещу Милан през 1982 г, най-важните в историята на клуба - умен тип, който отраснал до австрийската граница и мечтаел да стане професионален футболист, ще каже, че това е съвсем случайно, че той нищо не прави преднамерено, но ще говори за професия, която във футбола носи много повече неизвестности: ако не знаете на кой крак се е събудил вашият вратар и дали ще получи гол "между ушите" в първата минута, това може да ви нервира, но е дяволски интересно за гледане.
Кирали вече в Херта показва, че притежава разкошен талант, че не се плаши да сложи главата си срещу бутонка, че може да спаси и невъзможното; в неговия втори сезон, Херта игра в Шампионската лига, и Михаел Прец, Али Даеи, Дариуш Вош и Киетил Рекдал, и Пал Дардай и нещастния, депресивен Себастиен Дайслер, успяха да минат група с Челси, Милан и Галатасарай, главно благодарение на спасяванията на Кирали.
Тогава изглеждаше, че може всичко, но това всичко не винаги означава всичко добро - това което изглеждаше като начало на големи успехи се превърна в люлка, в която привържениците на Олимпийския стадион ще вдигат Кирали към небето или ще го псуват. Една събота би донесъл три точки, а в следващата сам самичък ще подари толкова, и така в кръг...
Пътят на Кирали го отвежда в Англия: тамошните таблоиди веднага ще забележат, че той има инициали GK, а привържениците на "Селхърст парк" ще се надяват, че "бръмбарите" в главата му ще изчезнат под светлините на богатата Висша лига.
Не, отново е същото: когато има ден, Габор може да спасява и с крака, и без да гледа, ще привлича топката сякаш под анцуга има огромен магнит. Когато не е - а доста често не му било ден - на Кирали топката му пада от ръката, най-ниският играч от съперниците можел да го надскочи в малкото наказателно, а излизанията извън наказателното поле завършвали или пагубно или комично.
Между върха и дъното, между уважението и презрението, и така сезон след сезон: в Ютуб да кажем, можете да намерите клипове, които се казват "Най-добрият вратар в историята на Херта" и "Най-лошият вратар на Фулъм изобщо", и нещо което се казва "Унгарският крал" и е доста иронично...
Когато, а това е историята на неговия живот, Кирали изгубил титулярното си място в Кристъл Палас, пообиколил още малко Англия, Астън Вила и Бърнли, за да се върне в Германия, във втора Бундеслига, в Мюнхен 1860.
Там отново е онзи старият и подсетил на началото на кариерата си, но не можело и без проблеми: след няколко мирни сезона, Кирали като в старите дни отново подивял, ударил своя съотборник Гари Кагелмахер по време на мач, наказан е и преместен във втория отбор. Единственият, естественият, а и последният ход за унгареца било завръщане вкъщи, в Халадаш, там откъдето започнало всичко, там където преди двадесет пролети по игра на случая за пръв път ще обуе сивия анцуг.
Но за всички тези години, които отново говорят доста за качеството на унгарския национален отбор, Кирали никой не успя за дълго да го махне от състава. Изглеждаше за година-две, че това ще бъде Адам Богдан, който гради кариера в Англия, в Болтън, за да седи сега на пейката на Ливърпул; но унгарците първо ги пое старият ортак на Габор от Херта Пал Дардай, а след това и Бернд Щорк, немец, който е бил помощник-треньор в берлинския клуб, когато Кирали пристига от Унгария.
И ето го него в албума на Панини, ето го него на Европейско първенство, ето го лудият анцуг между всички ония мирни, тихи пазители на мрежите.
А че за момчето с инициали GK съдбата наистина е имала големи планове, показва още един детайл: на този 14 юни в Бордо, когато Габор Кирали ще събори рекорда на Йозеф Божик и ще стане играч с най-много мачове за националния отбор, противник ще бъде точно Австрия.
Така ще се завърти още една история, а средноевропейското класико - унгарци и австрийци междуособно са изиграли 136 мача, което означава, че само дуелът Аржентина и Уругвай е бил по-чест в историята - ще получи последен обрат: точно срещу Австрия, на 25 март 1998 г на Пратера, сивият анцуг за пръв път играе за националния отбор.
Първият контакт на Габор Кирали с топката през този ден беше когато спаси дузпа на Тони Полстер.
Тогава унгарците, само за няколко минути, помислиха, че имат вратар за бъдещето. А тогава Кирали допусна два смешни гола и показа сценария, който и толкова години по-късно
развеселява поклонниците на футбола.
Точно както и този мръсен анцуг, който отброява дните до края на една кариера, запазеният знак и амулет на последната издънка от ложата на ексцентричните вратари пред нейното безмилостно угасване.
