Септември 2013. Хърватия води с 1:0, Миралем Сюлеймани от "къс" ъглов удар от дясната страна търси малкото наказателно поле, Ведран Чорлука не може да направи нищо - Александър Митрович е по-силен и вкарва за ще се окаже крайното 1:1 и първи гол в екипа на националния отбор на Сърбия. Пет години и 35 дни по-късно, Душан Тадич извежда Милан Родич зад Филип Стойкович, той го дръпва в гръб, това е дузпа, Александър Митрович е сигурен изпълнител. Юбилеен гол №20. И до края на мача с Черна гора още един, след добра комбинация между Андрия Живкович и Сергей Милинкович Савич. На едва навършени 24 години Митрович стига до 21 гола за "орлите".
Още по-рано се е преборил за статус на най-добър стрелец откакто Сърбия е самостоятелна държава, като Никола Жигич преброи до 20, но четири вкара докато още бяха в съюз с черногорците. С тези два нови гола - общо четири в последните два мача - Митрович проби на 13-о място в класирането на най-ефикасните играчи в историята на сръбския, а преди това и югославския футбол.
На Под Горица прескочи Жигич и легендарния Деян Савичевич, а се изравни със Славен Замбата и Сафет Сушич, сега дели 13-о място в списъка с най-убийствените голмайстори. Надяваме се този номер да не му е на карък, защото е въпрос само на месеци Митрович да пробие в Топ 10, с оглед на броя мачове, които се играят в модерния футбол и дори свалянето на Стьепан Бобен не е невъзможно.
Истина, Бобек, Галич, Саво Милошевич и Райко Митич са се откъснали от конкуренцията, но затова пък Бернард Вукас, Драган Джаич, Златко Вуйович, па и Предраг Миятович, Боривойе Костич, Тодор Веселинович и Душан Байевич са на ръка разстояние. Погледнете и сами.
Трябва да се има предвид, че известният Митрогол едва започва да бележи. След този гол срещу Хърватия се чакаше точно две години за втория на актуалния нападател на Фулъм. Случи се на 7 септември 2015 в приятелски мач срещу Франция в Бордо. А тогава още пет през 2016, смятайки тук и първите два в един мач срещу Австрия в Белград на 9 октомври, па четири през 2017 и за още недовършената 2018 вече кръгло 10! Ще помни хеттрикът срещу Боливия, първия на Световно първенство в сблъсъка с Швейцария, и първите два поредни мача в които по два пъти разтърси противниковите мрежи.
Има само 23 години, а за националния отбор на Сърбия вече повече голове от Драгослав Шекуларац или Деян Станкович. Или Драган Стойкович Пикси. Или Александър "Тирке" Тирнанич. Един е от редките "гробари до кокал" на които мечтата е да води агитката в "юга", а гол умее да, с пълно сърце, празнува и пред "севера" - със "севера". Александър Митрович не е обичаен голмайстор. Така се и стига в редицата звезди във Висшата лига.
В неделя неговият Фулъм, колкото и неправилно е да се каже че клуб е на играча, беше и негов - и наш. В елитния английски футбол, в който има и отбор от Уелс така че това не е вече само "първенство на Англия", в неделя точно "Митар" беше звезда - вкара два гола, а след негово уцелване на греда, "падна" и още един в победата над Бърнли с 4:2. Достатъчно да бъде на върха на класирането с голмайсторите на този известен, мощен шампионат, заедно с имена като Серхио Агуеро и Садио Мане. Достатъчно треньорът да го похвали. Не само неговият, а и стратегът на съперника, наричайки го "решаващият фактор на терена".
Но, за момъка от Смедерево, горд град с крепост на Дунав, който девет години е бил столица на Сърбия - предходните девет години са били толкова бурни, че с право е имало и такива, които са се питали "Добре, талант е, но... Много таланти сме имали ние, па - изчезнаха. Може ли той? Или, заради поведението, вече е поставил себе си във фразата "Никога от него няма да стане добър футболист"?". Преди девет години е бил само един от редицата момчета в школата на Партизан, в която е дошъл още като 11-годишен. А тогава, покрай фазата на поведение "младост - лудост", благодарение на нереалния "нюх за гола" се преборил за професионален договор. Па за дебют в мъжкия отбор. Когато треньорът Вермезович му казал, че ще бъде титуляр в дербито, толкова се тресъл, че в нощта преди мача със Звезда едва заспал. Още в деветата минута на дербито - разтресъл мрежата.
А продължавал да е палав. За мнозина неразбираем. Тази татуировка. Тази "фризура на точки".
И сам казва, можел е да стане и престъпник, но две неща са го спасили. Футболът и баща му.
- Татко веднъж каза, че вероятно бих тръгнал по лош път, ако не се бях посветил на футбола. Наистина като малък бях много палав. Не съм правил кой знае какви глупости, но винаги бях в погрешно време на погрешно място. И тогава, който и нещо да обърка, кой е виновен - разбира се Митар. По-късно този излишък на адреналин съумях да пренеса и на терена. Баща ми понякога е бил строг, но никога не ме е бил. Може би два-три пъти съм получавал по един задвратник като част от възпитателна мярка и това е всичко. Не се съмнявам, че щеше добре да ме ошамари, ако наистина бях станал престъпник - заяви след Мондиала Митрович.
А "Митар" стигна и до Мондиала. Така, "между другото" печелейки и титлата първенец на Европа, която, защото е "само младежка" вече сме забравили, вместо около нея, и момчетата, които по-късно станаха и владетели на света, здраво да се гради пътя към тукашното футболно бъдеще. А и на Мондиала вкара гол. И то в мача от който най-много се плашехме, за който най-много се надявахме. Този дуел с Швейцария накрая завърши както не искахме, с онази известна "дузпа която не е такава", когато "часовникарите" показаха че на пословицата "два лоша убише Милоша" (двама лоши убиха Милош - б.р.) трябва само да се добави Феликс Брих па да стане нравоучение какво могат нечестивите. Докато могат. Брих повече не съди на шампионата, Митрович повече не вкара гол, защото "орлите" недълго след това опаковаха багажа и си тръгнаха за вкъщи. Но, продължи да решета мрежите.
И то във Висшата лига, за която толкова е мечтал. Първо един в мрежата на Тотнъм, за временно изравняване (1:3). Сега два за първия триумф във Висшата лига на Фулъм под диригентската палка на Славиша Йоканович. Пак ги отпразнува бурно. Отново - с хиляди привърженици. Както направи това своевременно със "севера на Звезда" - когато опъна мрежата срещу Уелс (1:1) в шестия кръг от квалификациите за Световното първенство.
- Не съм размислял над това (къде празнувам)... Играя за Сърбия, не за Звезда или Партизан. Да бях вкарал пред "юга", вероятно бих празнувал там - казва. Защото посоките на света не са важни когато е щастлив. А най-щастлив е, дълго, бил точно заради головете.
Както умее да спомене, "спасили са го", не само от палавото поведение извън терена, а и на игрището, от което нерядко е трябвало да излезе рано заради червени картони. А се наслаждава и на други сегменти от живота.
- Човек се променя когато направи семейство. Аз, за щастие, се ожених млад. Започнах да гледам света с малко по-различни очи отколкото дотогава. Станах, не точно за една нощ, но станах - по-зрял. Всичко е различно. Не злоупотребявам, не се заблуждавам, не лудувам. Когато имам свободно време, търча вкъщи - каза неотдавна голмайсторът.
- Синът Лука напълно е наследил моя характер. Пълен е с адреналин и опитва по различни начини да се освободи от този излишък на енергия. Не стои на едно място, непрекъснато нещо прави, палав е и немирен. Казват, бащичко. Как реагира когато тате получи червен картон? Не знам, откакто се е родил не съм гонен нито веднъж. Драго ми е, че обича футбола, гледа всеки мой мач по телевизията. В съпругата Кристина се влюбих от пръв поглед. Имах късмет бързо да намеря сродна душа, което е много важен фактор в живота на професионалния спортист. Функционираме феноменално. Не се влюбих само в този ден когато я срещнах, аз съм влюбен и до ден днешен - заяви наскоро Митрогол.
На само 23 години е. Със 17 гола, най-добрият голмайстор в националния отбор от всички "орли". Наистина е вкарал повече голове за националния отбор и от Шекуларац (шест), Станкович и Пикси (по 15), Тирке (12). Сега е на върха на голмайсторската класация във Висшата лига.
И, на всичко това, изглежда че този някога палав момък от смедеревската крепост всъщност - тепърва започва.
Участникът във Висшата лига Нюкасъл постави цена от 23 милиона евро за централния нападател на националния отбор на Сърбия Александър Митрович, който в момента играе под наем във Фулъм.
Сръбският футболист въодушеви в Чемпиъншип под ръководството на сънародника си Славиша Йоканович, вече вкара 11 гола от зимата и привлече вниманието на редица клубове от Висшата лига, докато Фулъм възнамерява да го задържи и след изтичането на наема, пише "Мирър".
Нюкасъл не бърза да приключи работата, тъй като е наясно, че цената на 23-годишния голмайстор може само да расте и на Световното първенство в Русия, но оповести заинтересуваните клубове под каква сума няма да влезе в преговори.
За Митрович интерес показаха Стоук, Брайтън, Уест Хем, а възможното оставане във Фулъм зависи от това дали клубът ще се пребори за влизане в елита.
В момента Фулъм е трети в класирането на Чемпиъншип с точка зад Кардиф, с мач повече, до мястото което води директно в елитния ранг на английския футбол.
В последните минути на трансферния прозорец в Англия Фулъм успя да си осигури под наем услугите на сръбския национал Александър Митрович. Клубът оповести привържениците си за сделката в своя профил в Туитър, изписвайки името на нападателя на кирилица. Този ход предизвика лавина коментари, някои в стила на типичния британски хумор.
В невероятен завършек на трансферния януари бившият клуб на Димитър Бербатов успя да вземе още един балканец в редиците си за шестмесечен наем. Наставник на Фулъм е сънародникът на Митрович и бивш треньор на Левски Славиша Йоканович.
Любимецът на публиката на Нюкасъл ще бъде представен на "Крейвън Котидж", а докато се чака да облече екипа на лондончани си струва да се види как привържениците на Фулъм реагираха на новината.
От клуба пуснаха туит, в който посъветваха запалянковците да отложат лягането, а само тези, които са изгледали краткото видео накрая са могли да видят изписано името Александър на кирилица.
Логично, мнозина са били объркани, не са разбрали какво пише и в коментарите им си личат невероятните им реакции. Имало и такива, които използвали преводача на Гугъл от кирилица на латиница, за да докажат, че Александър Митрович идва във Фулъм, а най-интересни се реакциите на въодушевление изразени чрез популярните анимации във формат GIF.
Вижте само някои от туитовете, които последвали като реакция на новината:
Докато повечето от отборите в елита на Англия имат изобилни бюджети за трансфери, в които да се потопят тези дни, играчите излизащи през вратата все още са жизнено важни за смъкване на натиска на финансовия феърплей.
Челси реализира най-много парични постъпления от продажби през летния трансферен прозорец - 118,8 милиона паунда за напусналите.
Недалеч назад е Евертън, който е заприходил 114,3 милиона паунда от продажбата на звездите си на други клубове.
Лидерът в класирането Манчестър Сити е прибрал 99,6 милиона паунда от продажби на играчи, докато Тотнъм е заработил 94,1 милиона.
Но кои отбори са прибрали най-много пари от продажбата на играчи от създаването на Висшата лига през 1992?
Инстинкт, въображение, арогантност, балет, измама, техника, нахалство, изтънченост, безобразие, симфоничен оркестър, всичко това се събра в десет секунди, колкото продължи цялата атака, украсена с прослава, която е недостойна за гола и в същото време толкова благородна.
А понякога, понякога най-простите неща имат най-голяма стойност. Понякога това е очевидно, онова за което първо помислиш е просто най-доброто. Понякога демокрацията наистина е нещо добро.
Това е футболната версия на Бръсначът на Окам: между почти 26 000 постигнати гола за четвърт век съществуване на Висшата лига, най-хубав е онзи за който най-много хора са съгласни, че е най-хубав.
Енде. Капут.
Ясно е, винаги ще ги има и онези, които ще са за някой майсторски удар на Джерард, за ножиците на Шиърър, за бомбата на Тони Йебоа (иначе втори в големия избор в който са гласували без малко половин милион души, с име и фамилия и при чиста съвест и здрав разум), за триумфа на Рууни над Манчестър Сити, за дрибъла на забравения Йохан Елмандер, в мача, представете си, Болтън и Уулвърхемптън, но без конкуренция е, вярвайте, ако не на мен, тогава на привържениците, които казаха това в досега най-голямата проведена футболна анкета, това е онзи миг в който Никос Дабизас се записа с големи букви в историята на човечеството.
Никос Дабизас, да, защо? Не е вярно, че гъркът в екипа на Нюкасъл е само наблюдател на това което се случва около неговата ос, в неговата глава; той е собственик на поне четвъртина от стойността на това съкровище което се случи в присъствието на милиони директно заинтересовани свидетели, преди повече от петнадесет години, на втория ден от март през 2002, около 17 часа и 12 минути (българско време - б.р.).
Да не беше точно тук, точно такъв, да не се е борил и правил всичко да не пропадне в живото блато на унижението, да не се е трудил толкова, днес щяхме да пишем текст за Тони Йебоа и да оплакваме Лийдс за кой знае кой път, и днес бихме били несравнимо по-бедни. Благодаря ти, Никосе, брате...
Защо само Дабизас, и всеки от нас е бил малко участник във вододелния момент, въпреки че не беше "голям мач", нито някой финал, а се сещаме все пак къде и с кого сме били тогава, и кой е бил първата особа с която сме се погледнали и с която сме поделили радостта и едно гласно "ОООООООО" когато историята, първо забързано, като в старите филми където всички изглеждат малко смешно, а тогава на безбройните забавени кадри, се случи пред нашите очи във всички свои пропорции.
Да оставим за момент Дабизас на мира. И така не трябва много да говорим за това какво по-големият собственик и идеен творец и реализатор на това майсторство знаел и правил и заради какво е бил толкова ценен.
Четири години по-рано Денис Бергкамп е вкарал гол за който мнозина биха се заклели, че е още по-хубав, по-значим; статуята на която той завинаги овладява топката като при онова воле срещу Аржентина на Световното първенство се намира пред стадиона на Арсенал вече три години, сякаш някой може да забрави, сякаш всеки холандец не продължава да ползва тази картина в ума си, за да прогони кошмарите.
Но този март представлява същината на живота на Бергкамп не защото не е бил на най-голямата сцена, не и защото ролята е била по-малка, и едва 11-а минута на мача, нито защото холандецът губи място в стартовия състав на Арсенал, който преследва дубъл, а защото е необясним, мами първо нашите очи, а след това нашия мозък, и рационалното в нас неизбежно поставя въпроса дали той наистина искаше това или всичко е било случайно.
"А какво друго съм искал, мамка ви?", отговаря Денис Бергкамп в своята автобиография "Stilness and Speed".
Инстинкт, въображение, арогантност, балет, измама, техника,
нахалство, изтънченост, безобразие, симфоничен оркестър, всичко това се
събра в десет секунди, колкото продължи цялата атака, украсена с
прослава, която е недостойна за гола и в същото време толкова
благородна.
Човече, направи нещо което никога няма да се случи отново, а ти вдигаш ръка, почти кисело се усмихваш и тръгваш подтичвайки към своята половина на терена, почти махаш ръцете на Пирес и Вилтор, които те прегръщат; всеки от нас, уязвимите и тъжни смъртни би си дал задника и десет години от живота си да направи това което и ти, и би изскочил от своята кожа и крещял от щастие, а ти, Денисе, русокос вълшебнико на футбола, не те наричаха напразно "Ледения", ти се държиш така сякаш правиш това всеки ден.
А тогава ни става ясно онова което на него е било още тогава: че за най-големите дела не трябва истерия, че това ще унизи не само противника, а и момента.
Не минаваме ли, в края на краищата, мълчаливо покрай Мона Лиза, гледайки я отдалече?; не сме ли във ватиканските стаи и вертикално под Микеланджело прави и мълчаливи?; не задържаме ли, достойно и мъдро, в себе си целият ураган от чувства когато спрем пред Белия ангел в манастира Милешева?; и всичко това не означава, че не сме под влияние, а че то е толкова силно, че ще ни следва дълго и в тишина.
Колко е важно каква техника са ползвали Да Винчи и непознатите художници от Пирея и Цариград - прилично, но не решаващо - толкова е значим и контекстът на гола на Денис Бергкамп срещу Нюкасъл през март 2002 година.
Арсенал се надпреварваше за титлата с Манчестър Юнайтед, а добре се държаха и Ливърпул и домакинът на този мач Нюкасъл, а на Венгер още повече му е нужно нещо което да даде импулс на неговите уморени момчета, след като Тиери Анри не е на разположение, три-четири дни преди това играха в Шампионската лига срещу Леверкузен - да ги накара да вярват, че могат да настигнат Фъргюсън и да спечелят първенството.
Спечелиха го и то как. Всичко започна в половината на Арсенал, дългокракият Патрик Виейра печели и изнася една топка така както го прави Патрик Виейра, Бергкамп я приема някъде около бялата линия и я праща наляво към Робер Пирес.
Времето започва да се забързва. Пирес дърпа напред, гледайки право към Силвен Вилтор, който навлиза по лявото крило. Но Бергкамп я иска, иска я от момента в който се раздели с нея в средата на терена, започва да тича силно напред и вече на трийсет-четиридесет метра от вратата вдига ръка, за да го види французина с периферното си зрение или по усет.
Пирес решава да даде работа на Бергкамп. И Пирес, благодаря на всички футболни богове, не прави това добре. Холандецът чака топката на крак, умееше Робер да уцели и мигла ако трябва, но това подаване е, може би и заради натиска над него отстрана на Арън Хюз, малко небрежно.
През половината от своя професионален живот нападателите се ядосват на съотборниците, че им подават топката зад гърба вместо така както им трябва на тях, но Денис Бергкамп не е човек, който се ядосва. Денис Бергкамп е човек, който създава.
"Това не беше нещо което очаквах. Мина ми през главата, че трябва да измисля нещо друго", спомня си Бергкамп в своята автобиография.
"Можех да направя това което би било логично. Да се заградя, да поема топката и да я дам на някой съотборник. Но докато топката още пътува към мен, знаех какво ще направя. Знаех, че трябва да обърна Дабизас."
(Никос по-късно ще опита да се измие. И това е човешко, и това е природно. Казвал е, че не е сигурен, че Бергкамп е искал всичко това. Че е станало случайно. Ако така ще му е по-леко, ето, признаваме, станало е случайно. И така е по-добро от 25 700 гола от 1992 насам.)
Думите понякога наистина не са достатъчни.
Две докосвания са.
Леко докосване с лявото стъпало, с което мъдро използва кинетичната енергия на топката и сваля шапката на Исак Нютон и всички физици на този свят, Бергкамп тръгва в пирует.
Дабизас се дави, души, гърчи, но не се отказва, грациозността за миг да се оттегли пред силата: нападателят трябва да се загради и да се отърве от бека, последният пада след леко избутване с лявата ръка, а топката през това време изпълнява всичко което майсторът й е нашепнал, подскача и радостно идва точно там където й е казано.
И остава онова което е най-тежко и най-лесно, топката да се прати зад устремения, галопиращ Шей Гивън, право в ъгъла на мрежата.
Това е галерия на малко от Денис Бергкамп, това е Никос Дабизас и влизането на малкия човек в голямата история, това е цял микрокосмос в десет секунди, това е Арсенал в най-добрите дни, това е магия, която се случва пред нашите очи, това е да се послужим с Бръсначът на Окам и тавтология, най-добрият гол в историята на Висшата лига по простата причина, че е най-добрият гол в историята на Висшата лига, и заради нищо друго.
Може да не играе редовно, но сръбският национал е маркетинговото чудо на "свраките".
Когато става въпрос за продажбата на тениски на Нюкасъл, Александър Митрович е ненадминат. Това само показва какъв любимец е за привържениците на "свраките", които го обичат и са привързани към него.
Страниците, които се занимават изключително със следенето на събитията около клуба от севера на Англия са получили информация от официалните магазини на "свраките" и разбрали, че екипът на Митрович е най-продаваният.
Следва го Дуайт Гейл, главният конкурент в атаката, а след тях са Мат Ричи, Джонджо Шелви и Айосе Перес.
Интересно е, че привържениците купуват предимно екипи на нападатели, въпреки че защитата на Нюкасъл е една от най-добрите във второто ниво на английския футбол.
Чудесната голова серия на Александър Митрович "купи" изискващите привърженици на Нюкасъл. През изминалата седмица сръбският национал блестя в двата мача срещу Престън и в двата вкара по два гола.
Мениджърът Рафа Бенитес заяви, че ще има проблем когато се оправи нападателя Гейл, но привържениците показаха колко любим им е станал Митрович.
Освен песента "Митро е под пара" запалянковците на "свраките" предложиха метрото в Нюкасъл да се прекръсти на Митро.
Newcastle fans have started a campaign to rename the Metro in Newcastle to Mitro. pic.twitter.com/5SNlHWPzmX
Въпреки че не са много чести, и сбиванията между съотборници са съставна част от спорта.
След като футболистите на нишкия Раднички решиха несъгласията си с физически сблъсък, който за щастие не ескалира, може да се подсетим за онези сбивания, които белязаха историята на футбола.
Киърън Дайър и Лий Бойър, Филип Лам и Ариен Робен, Рикардо Фулър и Анди Грифин, както и Александър Коларов и Марио Балотели...
Материал има. От вас се иска само да се разположите на стола и да се забавлявате с неочакваните сблъсъци между момчета, които носят един и същ екип.
Бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек почина на 47 години след сърдечен арест миналата седмица.
Сърничек беше в изкуствена кома, след като му прилоша по време на джогинг близо до дома му в Чехия на 22 декември.
Неговият агент Стив Райд обяви в изявление: "С дълбока тъга трябва да съобщя кончината на бившия играч на Нюкасъл Павел Сърничек. Павел получи сърдечен арест преди коледните празници в своята родина и беше в изкуствена кома в болница със семейството си до него. Въпреки медицинското внимание последните мозъчни сканирания в понеделник показаха необратими увреждания и трябваше да се вземе решение за спирането на животоподдържащата машина."
Бившият национал, който беше част от националния отбор на Чехия на Европейското първенство през 1996 г, беше любимец на публиката на Нюкасъл. Той беше в Тайнсайд по-рано този месец, за да представи автобиографията си.
Сърничек прекара седем сезона в Нюкасъл след като дойде през 1991 г, изигравайки 189 мача и два пъти завърши втори във Висшата лига през 1995/96 и 1996/97 г. Той се завърна през 2006 г, записвайки още два мача като резерва на Шей Гивън.
В коледния мач привържениците на Нюкасъл скандираха "Павел е джорди" на почивката в техния домакински двубой срещу Евертън.
Неговите 49 мача за Чехия включват и всичките три на Евро 2000. Той не записа участие на Евро 96, където отборът стигна финала, но загуби от Германия.
Кариерата му започва от Баник (Острава), а е играл още за Шефийлд Уензди, Бреша, Козенца, Портсмут, Уест Хем и Бейра Мар.
Чудесната голова серия на Александър Митрович "купи" изискващите привърженици на Нюкасъл. През изминалата седмица сръбският национал блестя в двата мача срещу Престън и в двата вкара по два гола.
