Някогашният треньор на Цървена звезда Милян Милянич с червено-белите е спечелил четири шампионски титли и три национални купи. Всичко това за осем години колкото е бил на пейката на Звезда. През далечната 1969 година, докато състезанието в шампионата е било в разгара си, Милян в своя дом приел журналист, който пренесъл своите впечатления, съответно разговорът в домакинството на Милянич. Този текст пренасяме в цялост, с необходимите стилови и езикови поправки.
"Четиричленното семейство на Милян Милянич, популярният треньор на Цървена звезда, живее в двустаен апартамент в нова сграда на Студентския площад в Белград. Не е минало дълго откакто се е пренесло тук от Палилула от едната стая в която пълни десет години търпеливо е чакало за по-голяма жилищна площ.
Вратата ни отвори съпругата на домакина Вера, бивша хандбалистка на Звезда. Въведе ни в пространството на дневната стая, в която десетгодишният Милош точно показваше на баща си дипломата, която му връчил училищният футболен клуб "Подметка".
- Никога от него няма да стане голям играч - хитро намигна Милян.
- Това е наред - отвърна симпатичната домакиня - И баща му не се прослави много като играч - допълни, поглеждайки сина си.
Съпругата на Милянич, въпреки че е майка на две деца (дъщерята Зорка е родила преди няколко месеца) и работи като служител в Градското коминочистаческо предприятие, е освободила Милян от почти всички грижи в домакинството, давайки му напълно да се посвети на Звезда и нейните успехи на футболните терени.
Тя казва:
- Когато сега набързо питате Милян как се казва училището в което ходи сина му, обзалагам се, че няма да отговори точно. Той само знае, че Милош е отличен ученик и че за това се грижа аз. Но пък затова знае точно кога и по кои предмети полагат изпити неговите играчи, какви оценки имат, какво ядат, с кой се дружат, кога си лягат, а кога стават...
Милян пиеше кафе, подсмихваше се, а тогава на шега допълни:
- Ето, виждате, и собствената ми жена ме критикува.
- Ах, ти веднага на критика. Исках само да обясня колко работиш и се грижиш за играчите - отговори тя сякаш искаше да поправи онова което каза преди малко.
- Милян е, знаете, много малко вкъщи, такава му е професията, всеки работен ден му е планиран до минута. Но, успява да се грижи и за нас - седна край съпруга и постави ръка на рамото му. - Ето, преди няколко дни ни зарадва с две много хубави картини на художници. Едната носи името "Безпокойство", може би защото и сам се безпокои на Звезда да не й се измъкне първенството.
- Боже, безпокоя се, позна. А защо и не бих, във футбола всичко е възможно - каза Милян.
- Вероятно мислите за Динамо, който сега ви приближи на разлика от едва две точки? - попитахме.
- Не забравяйте, че загребските "сини" в началото на пролетния дял на първенството ни бягаха не с две, а с цели пет точки, а тогава се случи онова което във футбола много често се случва: Динамо се отпусна, а на Звезда й тръгна и, противно на всички очаквания, се озова начело на табелата. Сякаш сега такова нещо не би могло да се повтори?*
- Вие сте най-хваления, но и най-често нападания футболен треньор, някои казват, че сте истински тиранин?
- Наистина ли ви изглеждам така? - отново се засмя. - Хората говорят всичко, хвалят ме когато Звезда победи, нападат като изгуби. Такива са привържениците и аз, вярвайте, напълно ги разбирам. Знам, че върша честно работата си, трудя се своите момчета да насоча към правилния път, защото съм наясно, че върховните футболисти най-често са примери за хиляди други момчета. Ще признаете, че на младежта не могат да бъдат примери лоши спортисти. В този поглед съм строг, но не и тиранин, това са измишльотини. Ето, вземете само случая Антонийевич. Аз гласно и ясно му казах какви условия трябва да изпълни, за да заиграе отново в първия отбор. Послуша ме и, ето, отново играе. Отстъпки няма и милиметър!
Поред низа добри черти на характера, които инженерът на успехите на Звезда има като активен футболен деятел, една е най-скъпа за неговата съпруга.
- Милян никога не пренася нервността от футболния терен вкъщи. Това е нещото което най-много ценя в неговото поведение - ни каза на тръгване Вера Милянич.
Записал: В. Жалац (1969)"
*Забележка: През тази 1969 година Цървена звезда успя да задържи първото място и Милян Милянич по този начин спечели втора поредна шампионска титла с Цървена звезда.
Милянич, популярен с прякора Чича, е водил националния отбор на Югославия на две световни първенства - 1974 и 1982 г. На първото извежда "плавите" до осмото място, а след него поема Реал (Мадрид).
В първия си сезон в Кралския клуб печели дубъл - първенството и Купата на Испания. Единственото условие да приеме предложението на Реал е било да вземе със себе си сънародника си Сречко "Феликс" Радишич за кондиционен треньор. Така Радишич става първият кондиционен треньор в историята на клуба. Милянич въвежда много иновативни промени в тренировъчните методи в Реал. Настоява на топ физическа и тактическа подготовка, увеличава броя на дневните тренировки от една на три, което първоначално предизвиква недоволство. Куриозно е, че в първия му сезон начело на Реал в Европа е елиминиран от.... Цървена звезда. Това се случва в 1/4-финалите на КНК след победа в Мадрид с 2:0 и загуба със същия резултат в Белград, след което Звезда е успешна при дузпите. Милянич предизвиква скандал с решението си да не пътува за мача в Югославия, защото не могъл да понесе да води отбор срещу бившия си клуб, казвайки "Не мога да предам сърцето си".
През сезон 1982/83 е начело на Валенсия. От 1981 до 2001 г е президент на Югославския футболен съюз. Почина на 13 януари 2012 г в Белград на 81 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар