Инженерът на успехите на Цървена звезда Милян Милянич - би Шенкли и научи Пейсли и Реал (Мадрид)

Някогашният треньор на Цървена звезда Милян Милянич с червено-белите е спечелил четири шампионски титли и три национални купи. Всичко това за осем години колкото е бил на пейката на Звезда. През далечната 1969 година, докато състезанието в шампионата е било в разгара си, Милян в своя дом приел журналист, който пренесъл своите впечатления, съответно разговорът в домакинството на Милянич. Този текст пренасяме в цялост, с необходимите стилови и езикови поправки.

"Четиричленното семейство на Милян Милянич, популярният треньор на Цървена звезда, живее в двустаен апартамент в нова сграда на Студентския площад в Белград. Не е минало дълго откакто се е пренесло тук от Палилула от едната стая в която пълни десет години търпеливо е чакало за по-голяма жилищна площ.

Вратата ни отвори съпругата на домакина Вера, бивша хандбалистка на Звезда. Въведе ни в пространството на дневната стая, в която десетгодишният Милош точно показваше на баща си дипломата, която му връчил училищният футболен клуб "Подметка".

- Никога от него няма да стане голям играч - хитро намигна Милян.

- Това е наред - отвърна симпатичната домакиня - И баща му не се прослави много като играч - допълни, поглеждайки сина си.

Съпругата на Милянич, въпреки че е майка на две деца (дъщерята Зорка е родила преди няколко месеца) и работи като служител в Градското коминочистаческо предприятие, е освободила Милян от почти всички грижи в домакинството, давайки му напълно да се посвети на Звезда и нейните успехи на футболните терени.

Тя казва:

- Когато сега набързо питате Милян как се казва училището в което ходи сина му, обзалагам се, че няма да отговори точно. Той само знае, че Милош е отличен ученик и че за това се грижа аз. Но пък затова знае точно кога и по кои предмети полагат изпити неговите играчи, какви оценки имат, какво ядат, с кой се дружат, кога си лягат, а кога стават...

Милян пиеше кафе, подсмихваше се, а тогава на шега допълни:

- Ето, виждате, и собствената ми жена ме критикува.

- Ах, ти веднага на критика. Исках само да обясня колко работиш и се грижиш за играчите - отговори тя сякаш искаше да поправи онова което каза преди малко.

- Милян е, знаете, много малко вкъщи, такава му е професията, всеки работен ден му е планиран до минута. Но, успява да се грижи и за нас - седна край съпруга и постави ръка на рамото му. - Ето, преди няколко дни ни зарадва с две много хубави картини на художници. Едната носи името "Безпокойство", може би защото и сам се безпокои на Звезда да не й се измъкне първенството.

- Боже, безпокоя се, позна. А защо и не бих, във футбола всичко е възможно - каза Милян.

- Вероятно мислите за Динамо, който сега ви приближи на разлика от едва две точки? - попитахме.

- Не забравяйте, че загребските "сини" в началото на пролетния дял на първенството ни бягаха не с две, а с цели пет точки, а тогава се случи онова което във футбола много често се случва: Динамо се отпусна, а на Звезда й тръгна и, противно на всички очаквания, се озова начело на табелата. Сякаш сега такова нещо не би могло да се повтори?*

- Вие сте най-хваления, но и най-често нападания футболен треньор, някои казват, че сте истински тиранин?

- Наистина ли ви изглеждам така? - отново се засмя. - Хората говорят всичко, хвалят ме когато Звезда победи, нападат като изгуби. Такива са привържениците и аз, вярвайте, напълно ги разбирам. Знам, че върша честно работата си, трудя се своите момчета да насоча към правилния път, защото съм наясно, че върховните футболисти най-често са примери за хиляди други момчета. Ще признаете, че на младежта не могат да бъдат примери лоши спортисти. В този поглед съм строг, но не и тиранин, това са измишльотини. Ето, вземете само случая Антонийевич. Аз гласно и ясно му казах какви условия трябва да изпълни, за да заиграе отново в първия отбор. Послуша ме и, ето, отново играе. Отстъпки няма и милиметър!

Поред низа добри черти на характера, които инженерът на успехите на Звезда има като активен футболен деятел, една е най-скъпа за неговата съпруга.

- Милян никога не пренася нервността от футболния терен вкъщи. Това е нещото което най-много ценя в неговото поведение - ни каза на тръгване Вера Милянич.

Записал: В. Жалац (1969)"

*Забележка: През тази 1969 година Цървена звезда успя да задържи първото място и Милян Милянич по този начин спечели втора поредна шампионска титла с Цървена звезда.

Милянич, популярен с прякора Чича, е водил националния отбор на Югославия на две световни първенства - 1974 и 1982 г. На първото извежда "плавите" до осмото място, а след него поема Реал (Мадрид).

В първия си сезон в Кралския клуб печели дубъл - първенството и Купата на Испания. Единственото условие да приеме предложението на Реал е било да вземе със себе си сънародника си Сречко "Феликс" Радишич за кондиционен треньор. Така Радишич става първият кондиционен треньор в историята на клуба. Милянич въвежда много иновативни промени в тренировъчните методи в Реал. Настоява на топ физическа и тактическа подготовка, увеличава броя на дневните тренировки от една на три, което първоначално предизвиква недоволство. Куриозно е, че в първия му сезон начело на Реал в Европа е елиминиран от.... Цървена звезда. Това се случва в 1/4-финалите на КНК след победа в Мадрид с 2:0 и загуба със същия резултат в Белград, след което Звезда е успешна при дузпите. Милянич предизвиква скандал с решението си да не пътува за мача в Югославия, защото не могъл да понесе да води отбор срещу бившия си клуб, казвайки "Не мога да предам сърцето си".

През сезон 1982/83 е начело на Валенсия. От 1981 до 2001 г е президент на Югославския футболен съюз. Почина на 13 януари 2012 г в Белград на 81 години.

Нова промяна във философията на играта - притежанието е мъртво, да живее контрата

Някъде с появата на Пеп Гуардиола, макар че не той е първият, нито единственият, в Европа се разпространи тази идея: не можеш да получиш гол, ако топката е в твоите крака. И ето вече почти десетилетие и кусур за най-добрите отбори смятаме онези, които настояват на владението, не е важно дали е Барселона в Испания, Байерн в Германия или в последно време Манчестър Сити в Англия. Обаче, може би това скоро ще се промени, с оглед на статистиката от първите осем кръга в Примера - а там започна всичко - предсказва, че притежанието на топката още сега е преодоляна категория?

Добре, би било прекалено да се каже това, защото извадката от мачовете е твърде малка, но впечатляващо изглеждат отделни факти. Да речем, от 10 мача в испанското първенство през този уикенд седем са спечелени от отборите, които статистически погледнато са били в подчинено положение.

Атлетик (Билбао) да речем в сблъсъка с Реал Сосиедад в 69% от времето е държал топката в краката, но изгуби с 1:3. Реал (Мадрид) е стигнал до 70%, но Алавес с минимален успех обра точките. Барселона отиде до чак 76% притежание, но успя да вземе само точка в гостуването на Валенсия (1:1).

И това не е само в един кръг. От досегашните 79 мача в Примера само в 24 случая са победили отборите с по-голямото владение. Така че, 30%. Гледали сме и 25 ремита и 30 мача в които отборът с по-малко притежание празнува. Съответно, чак 38% от срещите.

Тики-така отдавна вече не е нерешима енигма. Просто, защитниците се научиха как да се бранят от нея. И сега всичко зависи от това колко добре играеш. Или преди всичко това: колко си конкретен с топката в краката. В Испания добре знаят какво означава това. Срещу Русия на Мондиала имаха над 1000 подавания, а едва създадоха истински шанс за гол, като отпаднаха от Световното първенство.

Тогава дойде клубният сезон, но Реал, Барселона и Бетис - което е характерно за всички отбори на Кике Сетиен - не се отказаха от идеята те да бъдат тези, които ще диктуват ритъма на играта. Тези три отбора във всички досегашни мачове, по осем, са държали топката в краката повече от противника. Реал и Барса са осъществили по четири победи, Бетис само три.

Може би Хорхе Сампаоли беше прав когато каза, че е дошло време когато титлите се печелят с агресивна игра в средата на терена и контри? А може би Реал и Барса ще започнат да използват своите шансове, така че след няколко месеца всички ще се смеем и ще си спомняме как статистиката ни е измамила?

Анчелоти сменя половината отбор, подсилва фланговете и лансира дебютанти в 4-4-2

Ако на пейката на Наполи тази вечер беше Маурицио Сари, нямаше да има дилема кои 11 ще излязат на терена на стадион Райко Митич. Можехме чак да предположим и смените. Сари беше предвидим в съставянето на отбора и винаги се осланяше на едни и същи играчи.

Но на пейката на Наполи седи треньорският хамелеон Карло Анчелоти, който обича да променя, върти и особено да прави това в началото на кариерата в нов клуб. Запазената марка на Анчелоти от славните времена в Милан беше формацията "коледна елха", но никога не се е държал твърдоглаво за тази система и винаги във всеки клуб я е приспособявал към онова което има на разположение.

Така ще бъде и в Наполи. Анчелоти още не е изяснил коя е основната формация на отбора. Срещу Фиорентина през уикенда започна в 4-3-3, завърши в 4-4-2. С тенденцията да промени стандартната формация на Наполи с бързо трио нападатели в 4-4-2 като главна система по време на по-големия дял от сезона.

Анчелоти още се запознава с отбора и играчите, затова много комбинира, експериментира и променя. Все пак, на Маракана има императив за победа, защото ако иска да премине група в която още са ПСЖ и Ливърпул, в Белград би имало значение да вземе три точки.

И поред този императив за победа, ще продължи да експериментира и да търси печелившата комбинация. Най-влиятелните италиански всекидневници "Газета дело Спорт" и "Кориере дело Спорт" имат различно виждане за отбора на Анчелоти тази вечер, но не оставят дилема, че ще има сериозни промени в сравнение със състава, който игра през уикенда.

Газета обявява Наполи в 4-3-3, Кориере вярва, че ще започне в 4-4-2.

Оспина е сигурен на вратата, защото почива през уикенда. Защитният тандем ще бъде най-силният - Албиол и Кулибали. Максимович сяда на пейката. Левият бек сигурно ще бъде Марио Руи, защото Гулам още е контузен. Промяна се очаква на десния фланг. Вместо албанеца Хисай ще заиграе новакът Кевин Малки, който дойде през лятото от Лил. Изглежда, че Анчелоти не вярва на Хисай толкова колкото Сари, който го откри в Емполи и доведе в Наполи. Затова Анчелоти през цялото лято искаше от Де Лаурентис да му доведе десен бек. Желания бяха Сабали (Бордо), Арияс (ПСВ), Лайнер (Залцбург), Дармиан (Манчестър Юнайтед), а се завърши със закупуването на Малки. Французинът тази вечер би трябвало да дебютира и да отговори на указаното доверие.

Най-много изненади се споменават в средната линия. Кориере разкрива, че Анчелоти ще разбърка картите. Сигурен е единствено бразилецът Алан. Зиелински и Хамшик биха могли да започнат на пейката, а шанс да получат Фабиен Руис и Симоне Верди. Руис е най-голямото подсилване на Наполи и играч, който експлодира през миналия сезон в Бетис заради което беше в радара на Барса и Реал, а Анчелоти настояваше за неговото привличане. Нещо което липсва на Наполи след напускането на Жоржиньо, защото Хамшик не се справя най-добре в ролята на отдръпнат плеймейкър.

Следователно, Руис и Алан би трябвало да бъдат сърцето на средната линия, а Анчелоти във формация 4-4-2 да оттегли крилата на позиции в средата. Хосе Кайехон отдясно, а Симоне Верди вляво. За Кайехон това е по-дефанзивна роля от онази с която беше свикнал при Сари, но Анчелоти очевидно иска да напада Звезда по вертикала и да подсили фланговете. Верди дойде като полунападател след чудесен сезон в Болоня, но и него Анчелоти вижда като играч, който може да играе по-далеч от противниковата врата. Запазената марка на Верди е страшният удар. В предходния сезон в един мач вкара два гола от пряк свободни удари. С двата крака?!

В нападение се очаква Инсиние като някакъв вид "десетка", съответно онова което своевременно играеше Кака в Милан. Той ще има пълна свобода при Анчелоти да лута между линиите и да прави пукнатини в отбраната на Звезда. Като най-изнесен би трябвало да излезе Аркадиуш Милик, а Мертенс ще бъде пощаден.

Ако нещо не тръгне според плановете на Карло, има луксът от пейката да вкара най-добрите играчи Зиелински, Хамшик и Мертенс...

Божинов: Каква тактика! Бих си дал живота за Марко Николич

Най-сетне усмивки в "Земунелу". Не мина много от началото на сезона, белязан от ранното отпадане от Европа, проблеми в първенството, неуспешни избори за президент, но на лицата на футболистите на Партизан ги нарисува - Марко Николич.

Така казват "черно-белите", изтъквайки ролята на старши треньора в победата над Цървена звезда.

"Това беше абсолютна победа на тактиката! Работил съм с доста треньори през кариерата, но такава посветеност до детайли каквато демонстрира нашият стратег малцина притежават. Николич направи такава постановка на игра, че Звезда не ни създаде положение. Говоря за онези истинските положения, а не когато ритнеш от 20-25 метра", каза пред Моцарт спорт Валери Божинов.

Нападателят и най-добрия голмайстор на "черно-белите" в дербито по някакъв начин беше жертван, защото вместо на природната си позиция, игра в нюанс на изтеглен назад. Не беше опасен пред вратата, но даде още една възможност на домакините в средата на терена.

"Това искаше Николич от мен. И аз, като професионалист, изпълних неговите изисквания. Каква тактика беше това, как само ни мотивира шефът. След неговите наставления не можехме да загубим, нямаше шанс. Човекът толкова промени обстановката в отбора, че бих дал живота си за него. Напишете го свободно, давам си живота за Николич. Да каже: "Божо, трябва да воюваме", аз бих казал: "Добре, шефе, влизаме във война". Когато така поставите нещата, тогава е най-малкият проблем да играете малко изтеглени, какъвто беше случаят с мен".

Партизан (16 точки) продължава да изостава от Звезда (22), но неволята е, че пред него са още Раднички (17) и новият лидер в Супер лигата Войводина (23).

"Нищо не сме направили с победата в дербито освен, че ни е по-леко на душата в клуба. Още много имаме да работим. Това ни е само да хванем вълната. Първо да започнем успешно отбраната на Купата на Сърбия, а после да победим Металац... Полека, вървим крачка по крачка, но с Николич всичко е възможно", уверява Божинов.