Най-големите успехи в кариерата треньорът на Звезда осъществи в директни сблъсъци с немските треньори Рутенбек, Розе и Клоп, може би това е знак, че Томас Тухел тази вечер на Маракана няма да мине добре.
Заглавието на този текст звучи като начало на добър виц. Или прилича на онази фраза на Бата Стойкович от филма "Продължаваме напред" когато като общински служител на новата комунистическа власт невещо опитва да забавлява военните сираци:
"Имало един немец и един сърбин и не знам какво се е случило, но накрая сърбинът победил..."
Европейска пролет след 26 години, класиране в Шампионската лига за пръв път в историята на Цървена звезда и първа победа на един сръбски отбор в елитния турнир. И то против Ливърпул. Изброените успехи представляват светата троица на 18-месечния труд на Владан Милойевич на Маракана. Малко, наистина малко, причини за оптимизъм имат привържениците на червено-белите преди тазвечершната среща с ПСЖ в рамките на шестия кръг на Шампионската лига (22 часа), но причини - същински има.
И те не се състоят само в сухите бройки, които казват че Цървена звезда загуби само веднъж в предходните 15 мача на Маракана, или че в треньорската ера на Владан Милойевич сръбският шампион като домакин в Европа никога не е допуснал повече от един гол. Както и да се е казвал съперникът.
Пътят до най-големите треньорски скалпове Владан Милойевич трябваше да търси на фронтове на които са командвали немски специалисти. Може да бъде чиста случайност, но стратегът на Звезда опази Белград и Маракана пред нападенията на Щефан Рутенбек, Марко Розе и накрая Юрген Клоп.
Става дума за специалисти, които предвождаха Кьолн, Залцбург и Ливърпул... Добре, като се погледнат двете срещи, стратегът на червените беше по-успешен, но като вече започнахме да ползваме военна терминология трябва да се каже, че Милойевич води неравноправна битка с Клоп. Както когато някой генерал е бил лишен от помощта на авиацията.
Споменаването на Рутенбек, Марко Розе и Юрген Клоп сигурно може да представлява сериозно напомняне за младия специалист на пейката на ПСЖ Томас Тухел. Без оглед, че бившият стратег на Майнц и Борусия (Дортмунд) за Белград понесе най-съвременното бойно оръжие. От което, ще кажат мнозина, няма отбрана.
Отличният баланс срещу немски треньори Владан Милойевич започна да създава преди 369 дни когато в Белград гостува Кьолн. Младият Щефан Рутенбек беше пожарникар в редовете на "козлите", опита да изгради системата, която унищожи Петер Щьогер. Не се получи. Цървена звезда в този момент беше съвършено обигран отбор, с редица автоматизации в играта. Победи с 1:0 с гол на Славолюб Сърнич. На Маракана след 1996 година и Кайзерслаутерн се викаше: "Ауфидерзен.."
Когато играчите говорят за неговите срещи и анализи на играта на съперника до най-ситни детайли, някой би помислил, че Владан Милойевич е прототип на съвършения италиански треньор. По всичко останало, най-много по манталитет и най-вече по това че често критикува сръбските навици, би се казало, че е немец. Прагматичен е, рационален, опериран от еуфория и непотребни емоции (поне в официалните изказвания). Почти невероятно за човек, който е отраснал в лудите времена в Сърбия, а треньорски и човешки се е формирал в още по-дивото гръцко обкръжение.
Вероятно Милойевич е бил способен да прави селекция на добри навици и маниери, а в това филтриране му е помогнало и обучението в Австрия. А точно там е видял системата на работа в клуба в който, няколко години по-късно, Марко Розе ще пусне корени. Този източен немец роден в Лайпциг първо спечели със Залцбург Шампионската лига за младежи, а след това беше поставен за треньор на първия отбор където заедно с играчите, които учеше да донесе истинската Шампионска лига в града на Моцарт. През Владан Милойевич не успя.
Цървена звезда в първия мач тотално спря основните лостове на "биковете", като не позволи със своите автоматизации да минат през Маракана. Мачът без голове остави солидни шансове на Владан Милойевич да се върне с пагони на голям командир от Залцбург, и да се хвали с факта, че е забавил треньорското развитие на Марко Розе. Всички видяха - чак мнозина бяха и убедени - че това е сезонът в който Залцбург трябва да види светлината на Шампионската лига. Владан Милойевич намери ключа за германската система на Марко Розе с години подкрепяна с милиони евро от една от най-големите световни компании.
Може би е до тази специализация в Австрия, може би и до това, че през живота и работата в Сърбия и Гърция, Владан Милойевич се е научил да усеща подценяващата черта. А ние сме склонни на такива размисли.
Юрген Клоп хвали Цървена звезда, купуваше симпатиите на обществеността с красноречието и непосредствеността, която, между редовете, издаваше знаци на отпускане. А това поколение на червено-белите на такива съперници знае да им скочи и да ги накаже.
Лошото нещо за Владан Милойевич е фактът, че грехът на подценяването на Клоп няма да бъде повторен от Томас Тухел. На парижаните им гори под краката и вероятно тази вечер в Лютице Богдан ще играят отвъд границите на болката. Също така, Тухел няма в лагера изобилие от млади футболисти склонни към осцилации и лесно допуснати голове, както неговият земляк от редовете на Ред Бул Залцбург Марко Розе. Накрая има и несравнимо по-силен отбор от Щефан Рутенбек, който предвождаше Кьолн и не се проведе добре в сблъсъка с Владан Милойевич. И отгоре на всичко треньорът на Звезда отново има кадрови проблеми, тъй като извън строя са заслужилите ветерани в изброените звездни битки против немските треньори, Вуядин Савич и Ненад Кръстичич.
Но ако Владан Милойевич върши нещо добре, то това е напипване на ахилесовата пета на противника. Като всеки отбор на този свят и ПСЖ има недостатъци... Още към това ако добавим и че във футбола чудеса се случват, особено в последно време на Маракана - тогава ни остава да вярваме.
И в европейската пролет на Звезда, както и в способността на Владан Милойевич да умъртви още един немски треньор пристигнал на Лютице Богдан да превземе Белград.
Автор: Дарян Неделькович
Няма коментари:
Публикуване на коментар