Един от най-известните спортни вестници в света, парижкият Л`Екип, вчера посвети корицата на решението взето преди по-малко от месец, когато тамошният съюз обяви ПСЖ за шампион.
Вестникът съобщава, че повечето французи се питат дали те са излезли най-големите корона-футболни идиоти на планетата, защото Бундеслигата продължи преди три седмици, Примера и Серия А ще продължат в средата на идния месец, докато Висшата лига след двадесетина дни, а от най-силните първенства, само френската Лига 1 не се играе.
Л`Екип пише, че цялата спортна общественост кипи от бяс заради решението на тамошния съюз, въпреки препоръките на УЕФА, да се обяви ПСЖ за шампион и сезонът да се прекъсне, въпреки че френското министерство взе решение, че всички спортисти могат да се върнат към тренировки и да работят както преди пандемията.
Може би е имало по-добри. По-успешни. По-скъпи. Но нито един не е бил като НЕГО.
Никой никога от футбола не е правил такъв цирк и спектакъл както го правеше момъкът със заразителна усмивка и къдрави коси от Порто Алегре. Никой не е успял толкова да ни забавлява и обсеби като Роналдо де Асис Морейра - Роналдиньо.
Ако някой в историята на футбола е заслужил да се нарече магьосник, тогава това изключително право има само Роналдиньо. Никой никога от магическата шапка на зеления правоъгълник не е сипвал толкова трикове и не ги е делил с вас като Роналдиньо. Това симпатично име и тази единствена усмивка са синоним за щастие във футбола. Тези, които са го гледали могат да кажат за себе си, че са били привилегировани да видят най-големия футболен хедонист.
Само една от онази усмивки ни беше достатъчна да превъртим лентата на всички щастливи моменти, които ни подари във времето на най-славните дни когато игра за Барселона и Бразилия. Сигурно някога ви се е случвало да стискате и да не отидете до тоалетната до полувремето или края на мача, в страх да не пропуснете някое вълшебство от кухнята на магическия бразилец. Всеки път когато получи топката сте чувствали, че нещо може да се случи. Малко задържате дъх, разширявате зениците, изключвате останалите сетива и се фокусирате върху топката, която сигурно никога и в нито едни крака не се е чувствала по-хубаво отколкото в тези на Роналдиньо. Той я милваше, той я уважаваше, той я правеше величествено нещо заради което този спорт е така чудесен и най-големият. При него е правила онова което при други не искаше, защото често са я удряли без чувства. Когато топката би избирала с кого да заспи като падне мракът, това трябва да е Роналдиньо!
Големият Роналдиньо Гаучо беше гост в Белград през 2018 година и е точно такъв какъвто си го представяха сръбските колеги. Едно весело, ведро и чувствително създание, което просто не можете да не заобичате. Да не се стопите пред тази харизма и онази усмивка. В края на краищата, дали наистина познавате някой, който не обича Роналдиньо? Дали това изобщо е възможно? Има ли тук нещо което ви дразни в него? Което не може да се каже за останалите футболисти...
Всъщност, има едно нещо за което го критикуваме. Бихме искали всичко онова да беше продължило по-дълго. По възможност вечно. Обаче, ако е било на цената онези няколко магически сезона да играе както ги изигра или 20 години да играе на някакво върховно ниво, като равна линия, но без онази магия, тогава му прощаваме.
Неговото идване в Белград беше една от вестите на деня. В хотел Метропол след него оставяше невидимата следа на щастието и положителна енергия, която излъчва. Като някакъв магически прах. Хора, невъзможно е да не опънете поне блага усмивка, ако му хванете погледа. "Заразно" е.
В кариерата е спечелил всичко. Или почти всичко. Бил е шампион на света, Европа, Южна Америка, Испания, Италия... А, отново него няма да го помнят по трофеите, въпреки че беше техен създател. Ще го помнят по начина по който ги печелеше. Най-хубавият начин. По дрибълите, головете, асистенциите, триковете...
И какво да питаш такъв човек? Как да ви разкрие нещо ново когато за него се знае всичко? Как да се взрем в тайната на неговото щастие? Защото, това е което го прави уникат в историята на футбола. Никой не е изглеждал по-щастлив от него на терена.
- Освен головете и трофеите, какво смяташ за свое най-голямо достижение във футбола?
- Сбъднах мечтите, това е най-хубавото от всичко. По-точно, това че изобщо съм имал възможност да сбъдна мечтите. Радостта от футбола беше най-хубавото което ми е дал Бог. Дал ми е шанс да работя онова което най-много обичам и много се забавлявах - каза Роналдиньо за начало.
- Как успяваше винаги да играеш футбол с усмивка?
- Имах щастието да работя онова което обожавам. И всеки път когато бях с топката, това винаги беше миг на моето най-голямо щастие. - Имало е и тъжни моменти, но и тогава не си свалял усмивката от лицето. Как, човече?
- Животът е изграден от хубави и грозни неща. Но ако трябва да правя паралел между това кое съм изживял повече, то е сигурно, че съм имал повече щастливи мигове. И за това съм благодарен на живота.
- Чак и когато привърженици нахлуят на терена да те гонят и да се снимате, изглеждаше, че не си загрижен. И това приемаше с усмивка?
- Хвала Богу, винаги съм получавал много любов от привържениците. Чак и когато влизаха на терена, това беше само, за да ми покажат колко ме обичат. За мене това беше нещо чудесно. Никога не съм се уплашил когато привърженик влезе на терена.
- Кога си бил най-щастлив във футбола? Кой е този момент?
- В цялата кариера. Във всички клубове. Спечелих важни трофеи, бях щастлив човек.
- Но пробвай да ни отделиш един специален момент?
- Невъзможно е да се изтъкне един момент. Спечелих всички възможни титли, както индивидуални, така и отборни, не мога да изтъкна нещо специално.
Не му идва наум да постави себе си в първи план. Онези, които "разбират" футбола и които със сляпо преброяване на трофеи и голове класират нещо което не може да се класира, автоматично ще поставят Роналдиньо под някои други великани. Но дори и тези "сухи" трофеи говорят от името на Диньо.
- Няма много играчи, които имат обединени всички най-големи титли. Може ли да се каже тогава, че ти си най-добър, дали това е параметър за избиране кой е най-добър в света?
- Не. Аз съм само един от многото, които са печелили всякакви титли. Не е лесно да се каже по какво може точно да се определи кой е най-добър.
- Да, но на Меси и Роналдо им липсва още по нещо, а на тебе нищо.
- Хвала Богу за това което съм спечелил! И се надявам Меси един ден да спечели всичко което му липсва, защото сме чудесни приятели. Голям негов фен съм. Но, изглежда засега само аз съм спечелил всичко - каза Рони с онази разпознаваема усмивка.
- Дали би искал Меси да спечели Мондиал?
- Много! Наистина бих искал.
- Въпреки че е аржентинец?!
- Разбира се. Защо не?! Добре се разбирам с всички аржентинци, а особено с Меси. И би ме одушевило когато би спечелил световната титла.
- А какъв беше Меси когато се появи?
- Познавахме се вече и преди това. Когато бях в първия състав, винаги ходехме да гледаме младежите на Барса, защото винаги играеха преди нашите мачове. Всъщност, ходехме да гледаме него. От малък беше такъв.
- Дали ти си бил някакъв вид учител, а той ученик когато влезе в първия отбор?
- Не! Никак. Само опитах да му помогна колкото можех, но никакъв учител не съм му бил. На никого в кариерата.
- Дали Меси продължава да е най-добрият футболист в света?
- За мен е.
- Колко често се чувате, дали търси съвети от тебе?
- Разбира се, че се чуваме. И то често. Но, вярвайте ми, изобщо не говорим за футбол.
- Съвсем никога?
- Никога.
- Тогава за какво говорите?
- За живота. И ние имаме нормален живот извън футбола.
- Меси и Роналдо. Вечният въпрос, който и малко досажда. Ти казваш, че Меси е по-добър. А какъв е футболът с тях и преди тях. Говорихме с твоя брат Роберто. Той каза, че е бил по-добър и по-интересен в твоето време. Спомена асове като Раул, Анри, Бекъм, които днес ги няма, защото е голяма празнина след Меси и Кристиано Роналдо.
- Съгласен съм с Роберто, че футболът тогава беше по-интересен. Беше по-хубав за гледане. Но, футболът никога няма да спре да бъде интересен. В моята епоха имахме много велики играчи, заради това футболът беше толкова хубав. Днес е малко по-различен, но никога няма да престане да бъде хубав. Факт е, че по-рано имаше много повече асове.
- С кого най-много се наслаждаваше да играеш?
- В моето време всички бяха бляскави, Ривалдо, Ромарио, Роналдо, Роберто Карлос, Кафу, а играхме години заедно. Те никога няма да бъдат забравени и имах истински късмет да бъда част от това поколение. Обичах да играя и със Зедорф.
- Добре, разбираме, че не можеш да решиш между Меси, Роналдо, Ривалдо, Шави, Иниеста, Анри, Пирло, Ибрахимович... Но кой е бил най-тежък противник? Против кого е било най-трудно да се играе?
- Уффф... Чакай малко... Паоло Малдини! Да, той беше най-добрият защитник против когото съм играл.
- С него по-късно си играл в Милан. Тогава стана и онази култова снимка на която преди изпълнение на пряк свободен удар стоите ти, Пирло и Бекъм? Как се разбират такива майстори?
- А-ха-ха... Не знам, лесно се разбирахме, въпреки че бяхме много, които искаха да изпълнят свободен удар. Хубави времена бяха това.
- Друга култова фотография е онази от Барселона на която от пряк свободен прехвърляш най-скъпата стена във футбола?
- Да, успях да прехвърля стената, която беше съставена от звездите на Реал (Мадрид). Съвсем скоро приятели ми пратиха тази снимка. Забравил съм за това, но беше хубаво да видя всички галактикоси как стоят и аз вкарвам гол.
- Това е един от култовите голове. А ги е имало наистина много. Онзи танц с бедрата против Челси, чудесната вечер когато те аплодира целия Сантяго Бернабеу, онова майсторство от 40 метра под гредата на Дейвид Сиймън и още много, много... Кой ти е най-скъп?
- Трудно е да се избере един, който е хубав, който е важен... Голът на Мондиала против Англия е много важен, в Шампионската лига също, против Реал, Олимпик (Марсилия), на Интер в Милано... Имах щастието в дербитата против Реал винаги да вкарвам голове. Това беше особено хубаво. Ето, ако трябва да отделя.
- Дали съществува някакъв начин по който не си вкарал гол в кариерата, а си искал?
- Не. Дълго исках да направя "чиленя" (ножица - б.а.) и винаги съм я тренирал. Когато вкарах, стана лесно да я изпълнявам.
- А тогава как да изтъкнеш най-добрият ход... Поне ни кажи кой дрибъл най-много обичаше да правиш?
- Много са. Но "еластико" се харесваше най-много на хората и обожавах да го правя.
- Има поне 20 синонима за думата дрибъл на португалски. Дали това е заради вас бразилците?
- Не знаех за това, но е хубаво да го чуя.
- Любителите на футбола тези магически ходове най-често ще свързват с Бразилия и вашата футболна школа. Къде се учи най-добре при вас този бразилски стил на футбола? Футзал, на плажа, на улицата?
- Смесица от всичко. Аз комбинирах всичко това от малък. Играех футбол на терен, в зала, на пясък... Бразилия играе футбол 24 часа, изобщо не е важно къде, само да се играе.
- Нормално, когато при вас за всяко дете първия подарък е топка.
- А-ха-ха... Почти винаги. Или екипът на отбора за който татко иска да бъдеш, бутонки, нещо футболно... С всяко дете е така.
- А твоят първи подарък?
- Топка, разбира се. Идвам от футболно семейство и така ми е било съдено. Баща ми и брат ми бяха футболисти, сякаш съм се родил с футбола.
- Кой ти беше първият екип?
- Гремио! Имам снимка на 4-5 години с тази тениска. Но, мисля, че и по-рано са ми подарили по-малък. Това е моят клуб цял живот, за тях съм от малък до днес. От шестата до 20-а година съм носил този екип и като футболист. - Кой ти е бил идол като израстваше в Гремио?
- Много велики футболисти имаше в този период. Марадона, Пеле, Ромарио... Те бяха някои от идолите. Но, всъщност, аз делих стая със своя идол. Моят брат Роберто. Той беше голям играч по това време.
- Е сега... Има я тази приказка, че Роберто е бил по-талантлив от Роналдиньо. А къде ще имаме по-добър събеседник на тази тема от Роберто.
- Не е, не е... Да не се лъжем. Бях добър футболист. Играх в Гремио, в Швейцария, Спортинг от Лисабон. Доведоха ме когато Фиго отиде в Барселона. Тогава имаше и ваш играч - Буда Вуячич. Беше отличен. Но на моята позиция беше и чудесният българин Красимир Балъков. Тогава започна да ме боли коляното, операции и всичко това... Играх и по-късно в Япония, Мексико, Коринтианс, Монпелие... Но никога не бях онзи стария до контузията в коляното. Но далеч да съм бил талантлив като Рони - ни каза Роберто.
Иначе, Роналдиньо е такъв какъвто си го представяхме. А Роберто? Пълна противоположност на всички предразсъдъци, които можете да имате за брат на футболна звезда, който е негов агент. Търпелив, любезен, скромен... Абсолютно нищо не му пречи, докато мнозина в хотел Метропол искат от Роналдиньо да се снимат с него, да го докоснат, да получат автограф... Не съществува въпрос, който е забранен.
- Ма питайте го каквото искате, ако имате време. Не съществуват при Роналдиньо забранени въпроси нито онова "недей да пишеш за това". Такъв е цял живот.
Тогава продължаваме с Роналдиньо. Като вече спряхме при триковете и всичко това, разкрий ни тайната на най-известния. Половината хора продължават да не вярват в онази Ютуб легенда с уцелването на гредата. Как, човече???
- Хахаха... Това видео е фантастично, стана нещо историческо. Това беше първото видео с над милион гледания в Ютуб. Впечатляващо е, обожавам го!
- Но, как успя?
- Много съм тренирал, това е всичко...
- Колко? Някога успявал ли си в това?
- Да, тренирах преди това. Непрекъснато.
- Колко талант, а колко работа в проценти са отредили успеха на твоята кариера?
- И двете. Едното дърпа другото, едното не може без другото. За футбол на високо ниво, трябва да имате и двете. И то да бъдат изразени.
- Впечатлението е, че от Бразилия в последните години идват все по-малко таланти. Произвеждате вратари и защитници вместо "десетки" и "деветки". Знаеш ли колко липсва на футболния свят "жого бонито"? Кога бразилците отново ще играят този футбол? Кога някой ще спечели Мондиал както ти, Роналдо, Ривалдо и компания през 2002. Да се наслаждаваме...
- Хайде малко да изчакаме, никога не се знае. Надявам се да дойдат още по-качествени играчи и да могат да се обединят с Неймар и Коутиньо. И да играят този бразилски стил, който целият свят обича... Футболът е такъв, променя се за миг. Понякога идват такива, които са много талантливи за отбрана, но в Бразилия винаги се появява и някой извънреден футболист. Но понякога не успяват да пробият, нямат късмет. Надявам се, че до следващия Мондиал ще има още такива.
- А когато вече се сетихме за този Мондиал 2002 и триото "РРР", спомняш ли си кой ви загряваше? Една от последните проверки преди Мондиала беше мач с Югославия във Форталеза.
- Спомням си, но не и играчите, беше отдавна.
- Това беше първият мач в който те гледах. Бях хлапе, станах в три сутринта да гледам Роналдо, Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос... А видях как на тебе не могат да ти вземат топката.
- Това наше поколение наистина беше невероятно. Но слабо си спомням мача, бях много млад. Това беше добра епоха за целия световен футбол, а ние наистина бяхме фантастичен отбор.
- Добре, ние си спомняме за теб... Още тогава се видя, че си невероятен играч. После дойдоха всички тези невероятни ходове, но и един детайл по който си разпознаваем в света на футбола. Отпразнуването на голове с жест ръката сякаш телефонираш. Как е създаден?
- Когато бях малък, една известна бразилска група имаше такъв танц в който показваше този знак. И тогава това ми стана навик да го показвам като вкарвам голове и остана така през цялата кариера.
- Има ли име този знак?
- Не, това беше само движение което правеха. На мен много ми харесваше песента. Заради това.
- Спомняш ли си името на песента?
- Не мога да се сетя..
- А групата?
- Уффф... Чакай малко... Молежо! Да, така се наричаше.
- Целият твой футбол беше като някакъв танц. Не е чудно, че в музиката си намерил втора кариера. Как върви?
- Чудесно! Обожавам музиката, следващата година ще правя европейско турне с моята група.
- Какво още освен музиката? Какъв е Роналдиньо сега извън футбола? Дали се наслаждаваш на живота както някога на терена?
- Да, наслаждавам се! Играя футволей, занимавам се с музика, имам много повече време за сина ми, семейството, за къщата, за държавата. Живея по различен начин.
- Гледаш ли футбол по телевизията?
- Не следя много професионалния футбол. Не ми харесва да гледам.
- Дори Шампионската лига?
- Може да хвърля поглед на репортажите с головете, възможностите. Но 90 минути - не мога да гледам.
- Има ли някой друг спорт, който следиш или играеш?
- Играя футволей вече дълго. Това играя най-много на плажа.
- А видеоигри?
- Не играя много, само със сина понякога. Някога играехме в Барса и Милан. - ПЕС или ФИФА?
- И двете. Може би ПЕС малко повече.
- Гледаш ли своите ходове и голове, както се случва на мнозина от нас в Сърбия да пуснем твоите компилации в Ютуб и да "зяпаме" екраните?
- Понякога... Когато приятели ми изпратят в Уотсап, но аз не ги търся в интернет.
- Полека се приближаваме към летище Никола Тесла в Белград и на говореното на задната седалка на поршето идва края. Рони, имаш ли някакво впечатление от Сърбия?
- Нямах време да видя колкото исках. Но имам желанието да се върна, пробвах храната и много ми хареса. Подобна скара на тази в Бразилия, почти такава.
Последното впечатление е важно. Направихме всичко да се чувства приятно в Белград, но нещото което със сигурност няма да забрави - ущипците! Да, нашите обикновени ущипци от сръбската скара. Пробва ги в хотел Метропол и се одушеви. Предупредихме го, че е люто, но не се притесни. Трябваше да се пече нова порция ущипци. От всички лакомства на масата в ресторанта на Метропол, Роналдиньо напълно полудя за ущипци. И руска салата с тях. На практика, само тези двете яде.
Одушеви го и малката Петра, дъщеричката на известния футболен агент Зоран Стоядинович, човекът, който беше ключ в реализацията на нашата идея. Какво да подарим на Роналдиньо?! Този човек има всичко... Петра му намери цаката. Едно киндер яйце предизвика най-известната футболна усмивка на света...
Изпратихме го на самолета и остана някакво усещане сякаш е отишъл приятел. А проведохме само ден заедно?! Ето, толкова влезе под кожата на всички Роналдиньо по време на друженето в Белград. Това е такава харизма. Това е такъв лик. Заразително положителен. Поправи деня на всички. Имаше търпение за всеки автограф, всяка фотография, всеки поздрав. И винаги беше усмихнат. Запита се човек: Как не му омръзва?
Може би това е тази проста любов, която ширеше докато играеше. Вярвайте, Роналдиньо съвършено добре знае колко го обичат хората. И как им въздейства. Затова е задържал уважението, скромност и благодарност към всички. Онези за които е играл и забавлявал. Затова и той им отвръща с любов, защото знае, че заради това е специална история в световния футбол.
Може би ще се сети за онези ущипци, па отново да ни изненада.
Последната тренировъчна сесия послужи като пробна за екипите за състава на Борусия (Дортмунд), който тренира на празния Парк де Пренс във вторник вечерта, подготвяйки се за реванша от 1/8-финалите на Шампионската лига срещу ПСЖ. "Чувството ще е подобно в сряда", заяви Роман Бюрки: "Единствената разлика е, че ще има противников отбор, който също ще иска да победи".
Играчите ще трябва да свикнат с новата ситуация. "Никога не съм изпитвал нещо подобно преди", заяви Бюрки, който подчерта, че предпочита решението да беше взето по-рано: "Тогава може би щяхме да имаме шанса да играем 11 на 11 мач на празен стадион."
Люсиен Фавре от своя страна разкри, че е изпитвал сходна ситуация веднъж в своята треньорска кариера: "Когато бях в Сервет Женева." На 19 април 2001 неговият отбор гостува на Сион при закрити врата. "Беше много странно", заяви треньорът за равенството 1:1 и се обърна към по-близкото минало: "Преди няколко дни пуснах мача на Ювентус по ТВ, но можех да гледам само няколко минути. Просто не ми беше интересно без привържениците."
Себастиян Кел подчерта какво очаква от мача в сряда: "Ще има много странна атмосфера на стадиона. Трябва да сме с правилна настройка на ума и да сме готови за това". Фавре сподели сходно мнение: "Трябва да сме психически подготвени за предстоящото. Няма да има шум, никаква атмосфера на стадиона." Тогава се почука по главата и каза: "Трябва да си готов тук."
Играчите, треньорският щаб и управителният екип искат да извлекат най-доброто от ситуацията, която, по думите на Кел, е "много трудна за приемане и не е добра за футбола като цяло. Но трябва да се съгласим и да я приемем. Това продължава да е гостуване за нас. За ПСЖ потенциално е напълно различна ситуация."
На жълто-черните също ще им липсва подкрепата от трибуните. "Толкова сме свикнали да играем пред нашите привърженици, у дома и в гостувания. Няма да бъде същото", заяви Фавре, добавяйки: "Атмосферата на стадиона е важна. Не само за ПСЖ, за нас също. Трябва да сме психически подготвени."
Роман Бюрки тогава направи обещание към верните жълто-черни поддръжници: "Ще опитаме да извлечем всичко което можем от мача и да дадем на всички привърженици, които ни гледат у дома причина за празнуване като се класираме за следващия кръг - няма значение как..."
ПСЖ може да е фаворит, но историята не е на страната на френския отбор в два аспекта. Междувременно, жълто-черните имат страхотно постижение след победа в първия мач у дома. Ето и фактите преди реванша. Сценарият
Печелейки с 2:1 в първия мач, загуба с един гол разлика ще класира Борусия в 1/4-финалите, ако успее да вкара поне два гола в гостуването. Ако жълто-черните загубят реванша с 1:2, ще има продължения. ПСЖ пък се нуждае от 1:0 или два гола разлика, ако иска да отиде в следващия етап на турнира.
История
Борусия (Дортмунд) има положителна статистика срещу френски клубове в елиминационни мачове, продължавайки три пъти, а е била елиминирана веднъж - срещу Сошо през 2003. Успехите дойдоха срещу Оксер в 1/2-финалите на Купата на УЕФА през 1992/93 и 1/4-финалите на Шампионската лига през 1996/97, както и в 1/8-финалите на Купата на УЕФА през 2001/02 срещу Лил.
ПСЖ е спечелил и двете елиминационни срещи с немски отбори досега: победиха Волфсбург в 1/16-финалите на Купата на УЕФА през 2008/09 (2:0 у дома и 3:1 като гост) и надделяха над Байер (Леверкузен) в 1/8-финалите на Шампионската лига през 2013/14 (4:0 като гости и 2:1 у дома).
Френският клуб никога не е достигал следващия етап след загуба с 1:2 в първия мач далеч от дома: отпадна от Ювентус в 1/2-финалите на Купата на УЕФА през 1992/93 и бе удържан 1:1 от Бенфика в реванша на 1/8-финалите на Лига Европа през 2010/11.
Единствената предишна среща между Борусия и ПСЖ беше през 2010/11 в груповата фаза на Лига Европа. Двата мача завършиха наравно (1:1 у дома, 0:0 като гост).
ПСЖ факти
ПСЖ отпада на 1/8-финалите в Шампионската лига във всеки от последните три сезона.
Френският клуб вкара поне по един гол във всеки от последните си 31 международни мача.
Само веднъж са стигали до дузпи в международен мач, губейки с 3:4 от Рейнджърс през 2001/02
Борусия (Дортмунд) факти
жълто-черните спечелиха три и загубиха четири от последните седем гостувания в Шампионската лига
Борусия спечели три пъти в 1/8-финалите и два пъти отпадна на този етап.
Борусия е замесена в четири международни мача завършили с изпълнение на дузпи. Победиха Оксер (1993) и Рейнджърс (2000), но загубиха от Брюж (2003) и Удинезе (2008)
Борусия преминава напред в 17 от 18 сблъсъка в които печели първия мач у дома. 1987/88 е единственото изключение: спечелиха у дома срещу Брюж с 3:0, но загубиха в реванша с 0:5 след продължения
Парижката полиция потвърди, че реваншът от 1/8-финалите на Шампионската лига между ПСЖ и Борусия от Дортмунд в сряда от 22 ч ще се играе пред празни трибуни на Парк де Пренс.
Причината за това решение е опасността от заразяване с корона вирус, като заради нея зрители няма да има и във вторник от 22 ч в реванша между Валенсия и Аталанта. Празен ще бъде и Сан Сиро в първия 1/8-финал в Лига Европа между Интер и Хетафе, който ще се проведе в четвъртък в Милано.
Опасността от разпространението на корона вируса повлия над спорта по целия свят. Всички мачове от Серия А до края на месеца ще се играят на празни стадиони, а така ще бъде вероятно и идния уикенд в Бундеслигата. Отложени са и редица квалификационни турнири за Олимпийските игри, тенис турнирът в Индиън Уелс, а под въпрос е и приятелският футболен турнир в Доха в края на март с участието на Хърватия, Швейцария и Португалия.
Беше петък... Вест от категорията "любопитно". Неймар за пръв път от пет години пропуска карнавала в Рио! Не е контузен, не е наказан, ще трябва да играе в периода от годината когато обожава да бъде в родината... Непълни 72 часа по-късно: Неймар получи червен картон, кой каза, че пропуска карнавала?
Няма таблоид, който от сутринта да не спекулира за намерението на бразилския футболист във вчерашния мач против Бордо да си изкара червен картон, за да може да тръгне на път към Рио. Таблоидите като таблоиди, вършат своята работа, но този път наистина има основателно съмнение да се мисли така. Всяка година от 2015 Неймар по това време на годината мистериозно се контузва или заради наказание не може да е на терена. Таман когато беше обявено прекъсване на този, за модерния футбол неразбираем низ, дяволитият бразилец се потруди експресно да обори това.
А начинът по който си заработи изгонване подгрява съмнението. Нарушение в средата на терена, в гръб, в добавеното от съдията време?! При това знаейки, че вече има жълт картон...
Не се и възпротиви много Неймар, повече протестираха неговите съотборници. Спокойно напусна терена на Парка на принцовете, а след това и стадиона. Какво би могло да убие съмнението? Единствено въпреки наказанието да остане в Париж и да тренира с отбора, без оглед, че Томас Тухел няма да може да разчита на него...
Е сега, важно е и какво наказание ще му изрекат дисциплинарните. Ако беше директен червен картон автоматично означава два мача пауза. Така - под въпрос е. Може би едва след преглед на запис. Защото влизането наистина беше остро, чак ясно се видя намерението...
Но дори и да получи два мача наказание Неймар трудно ще спази традицията да празнува в Бразилия рождения ден на сестра си Рафаела. Тя е родена на 11 март, а в този ден ПСЖ посреща Борусия от Дортмунд в реванш от 1/8-финалите на Шампионската лига.
И кратко подсещане: 2015 и 2016 по време на карнавала беше наказан. Година по-късно имаше проблеми с мускулите - "лекуваше се" в Бразилия. От края на февруари 2018 извън терена беше пълни 16 мача - метатарзална кост, а миналата година предизвика спорове, след като с лонгета на крака игра с приятели по улиците на Рио де Жанейро.
А може би би му било по-лесно в следващия договор да включи клауза, че от края на февруари трябва за 15-ина дни да си е вкъщи...
Ерлинг Халанд е на половината от своя първи сезон в Шампионската лига и доста преди 20-ия рожден ден, с два гола за победата против ПСЖ (2:1) в първи мач от 1/8-финалите на ШЛ осъществи подвизи за историята на Борусия (Дортмунд), Шампионската лига и световния футбол.
Норвежкият нападател дойде в Борусия от Залцбург неотдавна, през зимния трансферен прозорец и още в първите седем мача постигна 11 гола. Нито един играч на великана от Дортмунд преди него не е бил толкова ефикасен в началото на кариерата в клуба.
С първия гол срещу ПСЖ стана и първият играч в историята на Борусия, който вкарва попадение в дебютните мачове за този клуб в Бундеслигата, немската Купа и Шампионската лига.
Халанд стана и първият тийнейджър в историята на Шампионската лига, който в един сезон на турнира постига 10 гола.
С това е свързано още едно негово постижение - за 10 гола в Шампионската лига му трябваха само седем участия, което е с чак четири срещи по-малко от който и да е друг млад играч, който е стигнал до тази бройка в ШЛ.
Халанд с головете за Борусия против френския шампион стана първият играч в историята на Шампионската лига, който в един сезон на турнира вкарва за два клуба. Доскорошният нападател на Залцбург направи този рекорд благодарение на промени в правилата за регистрация на играчи, които променят клуба през зимата, защото досега играч, който в първата част на сезона е играл за един клуб в турнира вече нямаше право да участва за друг.
Фантастичното голово постижение на Халанд в ШЛ през този сезон се украсява и от това: досега е вкарал 10 гола, един повече от целия отбор на Барселона.
От началото на сезона Ерлинг Халанд (19) е вкарал 39 гола, шест хеттрика, а до края на сезона има три месеца.
Борусия (Дортмунд) победи с малко, но заслужено Пари Сен Жермен в първия кръг от 1/8-финалите на Шампионската лига. Немският отбор, който имаше 12 удара спрямо девет от ПСЖ, спечели мача с 2:1 и продължи впечатляващата домакинска серия без загуба. Сила у дома: Резултатът означава, че жълто-черните са непобедени в 17 домакински мача във всички турнири през сезона (13 победи, 51:15 голова разлика). Четирите им домакинства в Шампионската лига предложиха три победи и едно равенство (0:0 срещу Барселона).
Интензивен сблъсък: Над 1000 подавания бяха разиграни. Борусия и ПСЖ записаха 89% успеваемост в пасовете.
Голмайстор: Ерлинг Халанд вкара 9 и 10-ия си гол в Шампионската лига през този сезон - преди това вкара осем за Залцбург - за да се изравни с Роберт Левандовски на върха на голмайсторската класация. Хари Кейн от Тотнъм е трети с шест попадения.
Първи победител: Третата среща между Борусия (Дортмунд) и Пари Сен Жермен предложи победител за пръв път. Защитена позиция: Борусия (Дортмунд) попречи на Пари Сен Жермен да я изпревари на 12-ото място във вечното класиране на Шампионската лига. ПСЖ има 192 точки, докато Дортмунд сега има 196.
Историята е стара две години и половина, по-точно, датира от март 2016 година, когато Килиян Мбапе с младежкия национален отбор на Франция гостува на Сърбия в мач, който се изигра в Крагуевац.
Тогава на квалификационния турнир Мбапе загатна за големия си талант и се представи на публиката в добра светлина, с гола и финтовете, които направи в дуела, който "петлите" спечелиха с 1:0.
Случката е от нощта преди този мач и едва сега е разкрита за широката общественост, а това направи бившият международен съдия Здравко Йокич, тогава директор на турнира.
- В нощта преди мача, около 23:30 ч, на паркинга видях един играч на Франция и сервитьор от хотела където бяха отседнали гостите. Момче с благ нрав, добре възпитано, но уплашено и в шок. По никакъв начин не искаше да се върне в своята стая, защото в нея, щом влязъл, чул шумно църкане и видял мишка - разкрива чудесния анекдот Здравко Йокич в изявление пред "Новости".
Оказало се, че става дума точно за Килиян Мбапе, който дълго не можел да дойде на себе си и да се върне в стаята. Напразно било и успокояването от сервитьора, който бил там.
- Той през цялото време говореше на уплашения Мбапе само една дума на английски език, искайки да го успокои... "Кет, кет!" Сервитьорът искал да пусне котка в стаята на Мбапе, което допълнително изнервило младока. Накрая някъде около полунощ френският ас все пак се върна в стаята и на другия ден бе убедително най-добрия играч на терена в Крагуевац - завършва своя анекдот Здравко Йокич.
Днес, Килиян Мбапе е най-добрият млад футболист на планетата, световен шампион през лятото с Франция и една от най-големите звезди на ПСЖ.
Във вторник за втори път гостува в Сърбия и на стадион "Райко Митич" не се уплаши от 50 000 звездаши, а блестеше, като записа гол и две асистенции.
Засега не е ясно дали и преди мача с Цървена звезда е имал близка среща с малко животно.
Невероятна атмосфера, тези 55 хиляди "лудаци" не са привърженици, а фанатици. Не смея да се замисля какво би било ако стадионът е по-затворен и без атлетическа писта - написа журналист от популярния френски всекидневник.
Текстът, който френският всекидневник "Фигаро" написа за атмосферата на стадиона на Цървена звезда си струва да се прочете. Пренасяме ви превод на репортажа на Кристоф Ремис, журналистът, който е известявал за мача от Белград.
- По дяволите, Белград! Така сме представили стадион "Райко Митич" и не сме сбъркали. Някогашната Маракана може би вече няма да събере 100 хиляди човека както е било в миналото, но тези 55 хиляди "лудаци", които са се събрали на този застарял обект не са само обикновени привърженици, а фанатици. От първата до последната минута - всички стоят! Не смеем да се замислим какво би било стадионът да е по-модерен, затворен тип, с трибуни по-близо до терена - започва историята "Фигаро".
За начало, малко за първите впечатления при идването на най-големия сръбски стадион.
- Започна с освирквания на вратарите на ПСЖ, които първи закрачиха на тревата на стадиона. След това, още по-силни освирквания за останалите играчи когато се появиха. По време на загряването се чуваха и привърженици от Париж, но техните песни много бързо бяха "покрити" от остатъка от стадиона.
Следва анализ на случките при излизането на играчите от тунела.
- Докато отборите излизаха на терена на стадиона се появи хореография, която покриваше всеки ъгъл на Маракана! Всичките 360 градуса! Разкошно! В знак на напомняне на победата на Цървена звезда над Олимпик стоеше годината - 1991. Също така, тук имаше и надпис на френски с който сръбските привърженици съжаляват, че Франция вече не е същата държава, онази на която благодарят за съюзничеството в Първата Световна война от 1914 до 1918 година. Накрая, но не и по значение, в кафеза с привържениците на ПСЖ, "умник" опита да запали факли, за щастие, неуспешно.
Подбрани думи използва репортерът от мястото на събитието.
- Невероятни привърженици, невероятна атмосфера... Ниво Бешикташ? Това, без размисляне е далеч по-силно. Накратко... Привържениците на Цървена звезда са невероятно верни на своя клуб! И то по чудесен начин! Атмосферата беше изключителна, невероятна... По-силна от Анфийлд и Сао Пауло. Атмосфера, която се превърна в лудост когато Звезда постигна гол. Ерупция! Чувствахме се сякаш се пука земята под краката ни. Сякаш пропадаме, сякаш всичко се руши.
Голът на Маркиньос уби мечтите на Цървена звезда и добрия резултат...
- Но, 55 хиляди привърженици продължиха да пеят с цял глас. Те поздравиха с овации своите герои след края на мача въпреки че загубиха убедително, че отпаднаха от Европа, че завършиха серията от 32 мача без загуба в Белград. За щастие, играчите на ПСЖ не позволиха да ги завладее лудостта на стадиона.
Заключение накрая.
- Какви фанатици! Маракана е топ! Хора, продължават да пеят на стадиона.
Най-добрият тенисист в света Новак Джокович с братята и баща си изгледа последния мач на Звезда в Шампионската лига за този сезон.
"Въоръжен" с червено-бял шал Ноле енергично скачаше, ободряваше играчите на Владан Милойевич, изпадна в еуфория, което не остана незабелязано от фоторепортерите.
Многократният шампион от Големия шлем следваше тактовете от северната трибуна, а напълно "откачи" в момента когато червено-белите постигнаха гол за 1:2.
Сякаш спечели Уимбълдън или Ролан Гарос, Джокович скочи като опарен когато видя топката в мрежата на големия Буфон и празнуването на Гобелйич.
Сърбия претърпя удар от официална Франция при отбелязването на 100 години от завършека на Първата Световна война, в която двете страни са били близки съюзници. Делиjе с послание поръчаха на гостите какво мислят за тях, мнение споделяно от почти всеки жител на западната съседка.
Младият футболист на червено-белите събори бразилеца щом стъпи на терена.
Може да не става въпрос за завидни минути, но футболистът на Цървена звезда Деян Йовелйич против ПСЖ успя да дебютира в Шампионската лига и на Маракана! Младият нападател в предишния кръг записа първото си официално участие в най-елитния европейски турнир против Наполи.
Тогава изигра цялото второ полувреме, докато в мача с ПСЖ влезе в 85-ата минута. И му бяха достатъчни само пет секунди да хвърли Делиjе в транс.
Щом скочи на терена, Йовелйич се залетя към Неймар и го тръшна на земята в момента когато повечето футболисти на Звезда се нахвърлиха по-остро над бразилеца.
Младият нападател не прояви респект към един от най-добрите футболисти в света, а чак и Неймар остана в чудо. По киселата усмивка, която имаше на тревата, вероятно и сам се е запитал дали е възможно Йовелйич да го фаулира "от пейката".
На няколко десетки автомобила паркирани около стадиона на Партизан са спукани гумите по време на футболния мач от Шампионската лига между Цървена звезда и ПСЖ.
Пострадали са главно возила с регистрационни номера от вътрешността на страната и Република Сръбска, а привържениците на сръбския шампион са забелязали щетите след мача.
Около Хумско и другите околни улици вчера след 23 часа местно време можеха да се видят няколко "паяка" и екипи на мобилни вулканизатори, които оказвали помощ на пострадалите.
За да бъде още по-тежка ситуацията за тях, вчера валеше дъжд в хладния Белград, па голяма част от тях беше принудена да отложи завръщането вкъщи и да търси къде да пренощува.
Цървена звезда в последния кръг на груповата фаза на Шампионската лига беше поразена на своя терен от ПСЖ с 1:4.
Цървена звезда през този сезон в Шампионската лига допусна доста голове, защото се срещна с много потентни в атака отбори, а вероятно този брой би бил доста по-голям, ако на голлинията не беше Милан Борян.
Показа Борян, че Звезда не трябва да се притеснява когато става въпрос за вратаря.
След поражението от ПСЖ, изтъкна, че генерално е доволен от постигнатото в Шампионската лига, но и съжалява, че Звезда не е успяла да отиде в Лига Европа.
"Генерално съм доволен когато се тегли чертата, те са твърде сериозни отбори. Трябва да изтъкна, че съм горд с тези момчета, с управата, привържениците и целия клуб за това което направихме този сезон. Криво ми е само, че не успяхме да се докопаме до Лига Европа. Но, и сами знаете, че това беше групата на смъртта. Всеки мач тук беше голям урок. Да даде бог здраве да се върнем следващия сезон и да отидем крачка напред", заяви Борян.
Третият гол е затворил мача. Това е ясно на всички.
"Много хубав опит за целия отбор. Изиграхме колкото можахме, но в такава конкуренция всяка грешка се вижда. Съдийството като съдийство, малко повлия, но всичко това е чарът на футбола. Наистина, първото полувреме го изиграхме слабо, но във второто влязохме с повече желание и това вече беше сериозна история. Имахме шансове при 1:2, не успяхме, те с третия гол затвориха мача", заяви Борян след двубоя.
Дали вратарят на Звезда е говорил с Буфон?
"Да. Поздравихме се преди и след мача. Разменихме си екипите. Мога да кажа, че това е един голям господин. Шапка долу и за Кавани. Него го знам от Уругвай. Поздравихме се и говорихме след мача. С останалите не съм имал контакт".
Колко липсваше Вуядин Савич?
"Трябва да изтъкна, че Стойкович свърши феноменална работа. Заслужава похвали, а не ме изненада, че Вуядин водеше агитката. Момчето е сериозен цар", заключи Борян.
Най-опитният футболист на Цървена звезда Марко Марин заяви, че е доволен от участието на отбора в силната Група С на Шампионската лига и вижда себе си в бъдеще в екипа на шампиона на Сърбия отново в елитния турнир.
Звезда изгуби от ПСЖ (1:4) в Белград в прощаването от Шампионската лига, а бившият немски национал приписа загубата на недостатъчния опит и прекалено големия респект към противника.
"Повтаряме се, пак имахме твърде голям респект... Не играхме футбол когато топката беше при нас, бяхме малко уплашени в първото полувреме. Когато губим с 0:2 и нямаме какво да изгубим, тогава започваме да играем. Трябва да променим това в бъдеще когато отново играем в Шампионската лига. Ние сме Звезда, ние го можем и ясно се вижда", заяви Марин пред журналистите след мача.
Както допълни, червено-белите много лесно са допускали голове от ПСЖ.
"Влязохме отлично във второто полувреме, но тогава допуснахме твърде лек гол за 1:3. Имахме усещане в този момент, че те вече не са сигурни, не бяха доминиращи, че можем да вкараме още един. След третия гол всичко свърши", сподели Марин, допълвайки че "сега няма да може да се живее от Марко Гобелйич заради гола, който вкара на известния Джанлуиджи Буфон".
Отборът на Владан Милойевич с четири точки, спечелени с ремито против Наполи (0:0) и победата над Ливърпул (2:0), може да бъде доволен, смята Марин.
"Когато погледнете групата, много съм доволен. Реално, когато видяхме противниците мнозина не очакваха, че ще имаме и една точка... От мач на мач напредвахме, имахме добри фази".
Бившият полузащитник на Вердер, Челси, Севиля и Олимпиакос допълни, че вярва, че Звезда ще бъде редовен участник в най-силния турнир.
"С радост бих играл за Цървена звезда и през следващия сезон в Шампионската лига. Моето бъдеще е тук", ясен е Марин.
Запитан да коментира дали един от най-добрите футболисти в света Неймар е твърде защитен от съдиите, той сподели:
"Не е само Неймар, така правят всички отбори и мисля, че е нормално... Няма да се противим, въпреки че съдията не беше най-добрия, но всякак е обичайно на Неймар да му се свирят два или три фаула повече. Такива неща се случват и на Байерн в Бундеслигата, на нас в Супер лигата, защото противниците повече "удрят", заключи Марин.
Чудесната 2018 година футболистите на Цървена звезда завършват в събота с мач против Чукарички на Баново бърдо.
Най-добрият тенисист в света Новак Джокович присъства на мача от Шампионската лига между футболистите на Цървена звезда и ПСЖ на стадион "Райко Митич" в Белград.
Джокович, който е симпатизант на червено-белите, на мача дойде в компанията на своето семейство.
Сръбският ас успя да намери свободно време и да си осъществи голямото желание - да гледа Звезда в Шампионската лига, след като през този сезон присъства на мача от първенството срещу Радник през октомври.
Най-добрият млад футболист в света Килиян Мбапе, след като с гол и две асистенции участва в победата на ПСЖ над Цървена звезда (4:1) в Шампионската лига, поръча, че се е чувствал отлично в атмосферата на 55 000 зрители на стадион "Райко Митич".
Мбапе след мача успя и да се пошегува в разговор с френски журналисти, а между тях и репортер на ТАНЮГ, който успя да му зададе въпрос.
"Как съм се чувствал в такава атмосфера? Отлично, а вие?", разсмя всички присъстващи 19-годишният Мбапе и се запъти към клубния автобус.
Мбапе, който предходно не спря пред сръбските журналисти, каза, че отборът на ПСЖ е направен така че да знае как да се справя във вряла атмосфера.
"Много съм слушал за атмосферата и е точно, че беше много хубаво. Бяхме на високо ниво и постигнахме целта. Дойдохме в Белград за класиране и отговорихме по най-добрия начин."
Мбапе сподели, че е привилегия да играе в атака с Единсон Кавани и Неймар.
"Имам шанс да играя с най-добрите играчи в света. Когато сме на ниво като против Цървена звезда тогава е добре за всички нас. Имаме доказани играчи. Кавани е най-добрият стрелец в историята на клуба, а Неймар един от най-добрите в света", заключи младокът.
Футболистите на ПСЖ с 11 точки завършиха на първо място в Група С на Шампионската лига, две повече от Ливърпул с когото отидоха в 1/8-финалите и Наполи, докато Звезда спечели четири точки.
Футболистите на Цървена звезда с мача срещу ПСЖ на своя стадион завършиха тазгодишното участие в Шампионската лига. По-богати с голям опит, играчите донесоха в този турнир много радост и моменти за гордост на всички звездаши.
- Смятам че крайният резултат не е реален, не заслужихме да загубим с 1:4. Имаше неправди в мача, но сега вече нищо не можем да променим. От този момент се обръщаме към бъдещето, уверен съм, че то ще бъде светло. Горд съм с целия отбор, с всички хора, които са в нашия клуб, с нашите привърженици. Свалям шапка на всички, заедно свършихме отлична работа. Ще се потрудим следващият път да е още по-хубаво, по-успешно и по-добро - заяви Дегенек и продължи:
- И в мача против ПСЖ имахме възможности. Използвахме една, след това имаше още няколко. В началото на второто полувреме трябваше да използваме еуфорията, която пробудихме в отбора и на целия стадион. За съжаление не успяхме. Те имаха не толкова добра възможност, но веднага я използваха. Това е футболът. Ние сме голям и силен отбор, но все пак те заслужено спечелиха накрая.
В групата, която преди началото на Шампионската лига обявиха за най-тежка беше неизвестно кой ще си осигури пролет в Европа до самия край.
- Доволен съм от това което показахме в Шампионската лига, доволен съм и от своите съотборници и нашия отбор. Хубаво е когато играеш с най-добрите и когато можеш да се мериш с тях. В такива мачове можем да учим, да трупаме опит и да напредваме.
И в този мач не липсваше разпознаваемата атмосфера, която привържениците създават на Маракана.
- Феноменално, дивно, незабравимо. Благодаря от сърце на всички, които дойдоха да ни подкрепят и които в истинския смисъл на всички мачове бяха наш дванадесети играч. Те ни дават невероятна сила. Бих призовал всички привърженици да продължат да идват и на шампионатните мачове, защото за нас това искрено означава много - заключи Дегенек.
Треньорът Владан Милойевич сумира впечатленията след края на участието в Шампионската лига и изтъкна колко е било скъпоценно състезаването в елита.
- Искам първо да честитя на моите играчи за добрия мач без оглед на резултата, който не беше добър. Имаше няколко отрязъка от мача, в определени фази искахме да имаме друго отношение, мисля за първото полувреме когато трябваше да бъдем по-храбри в притежанието и чрез него да се борим с тяхната преса. Не успявахме, леко губехме топката и няма да навлизам в това дали имаше нарушение или не преди техния гол, но когато оставите пространство на играчи с такива способности откъм бързина тогава е тежко да се отбраните - заяви Милойевич.
Треньорът на Звезда обяви и от какво е особено доволен.
- Казах на играчите, че трябва да играем и успяхме в това през второто полувреме. Мисля, че бяхме храбри. Върнахме се в играта при 1:2 и пробвахме допълнително да ги притиснем с двама свежи играчи, да рискуваме, и тогава дойде този трети гол, който не смеете да получите, не на такова ниво футбол. После беше много трудно да се върнем. Честитя на моите играчи за добрите игри, има неща, които невинаги функционираха, но този опит със сигурност ще ни помогне за европейските турнири занапред. На най-голямата сцена и най-малката грешка се плаща, а Шампионската лига е върхова надпревара.
Милойевич се обърна специално към подкрепата на привържениците, които още веднъж направиха атмосфера за помнене на стадион "Райко Митич".
- Особено ми е драго заради цялата атмосфера. Имахме три прекрасни мача в Белград. Браво на нашите привърженици, Белград и Сърбия са представени в правилната светлина, драго ми е заради това и съм изключително горд. Хубав опит, ще повторя за кой знае кой път, благодаря и на моите играчи, такива мачове трябва да се доживеят. Бяхме в изключително тежка група и да можем пак да избираме, пак бих избрал същата. Не съм имал някакви желания, знаехме, че е привилегия да се играе против ПСЖ, Наполи и Ливърпул, без да омаловажаваме другите клубове каквито са Реал, Барселона, Интер и т.н. Най-добрият европейски и световен футбол се играе в петте първенства и съперниците ни бяха от тези държави. Всички отбори са различни и добри по свой начин, толкова добри, че нямам достатъчно време да кажа колко положителни неща научихме.
Много положителни неща имаше за червено-белите по време на участието в най-елитния турнир.
- След всеки мач бяхме много по-добри, по-зрели. Против ПСЖ излязохме с 10 наши играчи, имаме много малко чужденци, а нашите противници са правени да спечелят Шампионската лига. Честитя класирането на ПСЖ и Ливърпул, и Наполи е феноменален отбор, да мога всичките три бих ги пратил напред. Футболът трябва да се изживее, да се срещнете с такива отбори и да усетите тяхната мощ. Всички наистина станахме по-добри след такива мачове и наистина ми е драго, че бяхме в такава група. Тези три отбори са на върховно ниво и колкото и да е болезнен процесът след поражение, никой не обича да губи, това е процес по време на който извличате ползи. Нашето първенство е по-различно и смятам, че господин Юрген Клоп каза, а това е истина, че сме единственият отбор, който е доминиращ в нашето първенство, а играем различен футбол в Шампионската лига - нагласи Милойевич и се позова на собствения си опит.
- Ако искате да напредвате, да не се криете, а аз обичам да уча и искам да бъде още по-добър, тогава това са мачове от които винаги можете да научите. Не е чудно, че тези играчи струват толкова, може би някой се е питал дали наистина са толкова ценни, вярвайте, че това са цените. Може би и по-големи трябва да бъдат заради силата, която притежават. Виждат се тенденциите в съвременния футбол и сигурно и ние занапред ще търсим играчи с такива способности. Моят урок, който научих по време на Шампионската лига беше, че със сътрудниците бяхме подготвени и можехме да предположим как ще играе противникът. Това ме радва, можете да предвидите някои неща, както докторът има рецепта, но поентата е да се намери правилното лекарство. Това ми остана най-впечатляващо. Футболът отиде в определена посока, няма повече класическа система, всичко е до преливане и това е добър, интересен урок.
Още веднъж сръбският треньор се обърна към последния дуел в груповата фаза и прощаването с Шампионската лига.
- На никого не е приятно когато изгуби без оглед на името на съперника. Знаехме преди мача, че няма сегмент в играта за който можете да кажете, че ПСЖ има проблем - тук. Навсякъде са силни, ако ги нападнете, тогава отваряте пространства за невероятно бързи играчи, играят много добре между линиите, много са хитри, решават проблеми така просто... Ако им позволите притежание на топката, много ви изморяват. Малко ми е криво отново, че имахме този респект и съм наясно, че това трябва да го премина с тях колкото и да говоря с играчите. Всичко това е до играенето на такова ниво. Имахме много добър период в играта, създадохме проблем на ПСЖ, двадесетина минути имаше проблем от нас както срещу малко отбори. И тогава дойде третия гол, феноменален изпълнител на пряк свободни удари уцели където трябва, другият, който скочи беше където трябва и това имат големите отбори. Тяхната мощ е, че са силни навсякъде. Бих искал да не бяхме получавали този трети гол, може би нямаше да се стигне до изравняване, но беше интересен мач до края - завърши Милойевич с отбелязване, че и младежите на клуба са натрупали огромен опит в Шампионската лига и виждат къде са в сравнение с връстниците.
.jpg)
.jpg){kind=tracking}
