Най-добрият сръбски треньор през 21 век

Само Радомир Антич би могъл да бъде достойна конкуренция на Владан Милойевич, може би и Велько Паунович заради титлата от Нова Зеландия

За вкусовете може да се спори и тогава е съвсем наред, че мисленето на някои върви към това, че Цървена звезда на Владан Милойевич понякога играе защитно, въпреки всички традиции на големия клуб. Но, за фактите изречени от говора на бройките - не може. Знае се какво направи Владан Милойевич за малко повече от два сезона на пейката на червено-белите, но елиминирането на Йънг Бойс го постави на мястото най-добър сръбски треньор през този век. И то без сериозна конкуренция, с голямо уважение към всичко което в кариерата е направил големият Радомир Антич.

Имало е и по-рано специалисти родени по тези пространства, които са променяли историята на Цървена звезда, както и цялостната картина на футбола. Имаше го Милян Милянич, имаше и Вуядин Бошков, преди тях и Любиша Брочич, след това Люпко Петрович повдигна купата с големите уши, Радомир Антич обедини онова което никой не е правил - тренира трите най-големи испански клуба. Всеки от тях е имал своята епоха, но това определено е ерата на Владан Милойевич. Треньорът, който не е ничие копие или легитимен наследник. А свой.

Когато Цървена звезда беше в далечните европейски граници, заклещена между трудното преминаване на Нафтан и елиминация от Кайрат, вървяха приказки, че влизане в Шампионската лига ще обърне Сърбия надолу с главата. До такава степен, че хората биха ходили голи по улиците. В тези моменти и класиране в Лига Европа можеше да се означи като "научна фантастика". А, какво остава за две поредни влизания в Шампионската лига...

Така че, първо за него, за Владан Милойевич. Това е треньор, който спечели две шампионски титли, събори редица рекорди в домашните рамки, вкара Звезда в Лига Европа, два пъти в Шампионската лига, донесе европейска пролет на Маракана след четвърт век. И в 12 квалификационни мача има толкова класирания напред. Когато пое Цървена звезда, завари клуб на 195-о място в класирането на УЕФА. Повдигна го до 68-о място с тенденция за продължаващ ръст. Магьосничество. Особено ако се знае, че само двама играчи, които от юни 2017 година до днес са му на разположение играят в Топ 5 първенствата. Това са Дамян Льо Талек и Неманя Радонйич.

Човекът със сръбски паспорт, роден в Аранджеловац, в момента има само един недостатък във вероятно наличната амбиция един ден да се пробва в най-силните европейски първенства и да се потвърди там. Да се е образовал житейски и футболно, например, в Белгия вместо Гърция сме сигурни, че би получил покана от Андерлехт, в краен случай от Генк или Стандард. Или да е изиграл поне полувреме за Саламанка, по-лесно би си отворил вратите за Примера. Така, трябваше по да върви по по-тежък път и да пише исторически книги.

По време на работата в Цървена звезда научи да балансира между някои тук присъстващи митомании и собствения прагматизъм. Школуван да вижда футбола много по-далеч от всички, които го обкръжават (тук не смятаме треньорския щаб), Владан Милойевич е усетил как със сръбски клуб може да прави серийни успехи. И отново да повторим тезата, която много пъти сме пласирали: няма красота, няма атракция, но има кървави колене и задници, както и спартанска дисциплина. Цървена звезда нито тази, нито миналата година не победи в третия или четвъртия кръг квалификации, но и не изгуби. И винаги имаше план на игра.

Да ви приближим още малко, а да не гледаме в далечното минало. Подготвяйки реванша против Йънг Бойс, треньорът на Цървена звезда знаеше, че швейцарският първенец трябва да "вкара" в по-бавен ритъм, че чрез негледаема шах партия е по-лесно да се намери пътя до Шампионската лига. И успя в това, карайки Йънг Бойс да играят през средата, защото двата фланга бяха заключени. Когато на терена влезе Ебишер, а Сеоане започна да играе хазартно, Звезда използва излишъка свободно пространство и поведе. Това е този прагматизъм на Милойевич и педантичност, италианска посветеност на тактиката, която променя футбола. Преди пътуването за Берн Владан Милойевич получи телефонно обаждане от един виден звездаш, на сериозна функция. Много виден. Разговорът горе-долу вървял така:

"Владане, знаеш колко е бърз Йънг Бойс в нападение. Много ме плаши това. Наистина са бързи."

"Отпуснете се, ще им съкратим пространството да нямат къде да тичат", гласял отговорът на Милойевич.

Не беше така в Швейцария, но в Белград - да. Имаше много подобни смелости по време на треньорската кариера на Радомир Антич. Човекът, който е най-сериозна конкуренция на Владан Милойевич в състезанието за най-добър сръбски треньор на 21 век, най-големите успехи постигна в средата на деветдесетте. Дубъл с Атлетико (Мадрид), неговите "специалитети" при статични положения са магьосничество което е може би и по-силно от това на Милойевич, защото и днес за това се разказва на Иберийския полуостров.

Но, това беше през миналия век. Като селекционер на Сърбия Радомир Антич се класира на Мондиал 2010, победи Германия, води Барселона и Селта, по-късно се пресели в Китай. Има много положителни елементи, но чак и когато бихме го изравнили с Милойевич, треньорът на Цървена звезда изпъква с онази победа над бъдещия шампион на Европа. И то без допуснат гол. Антара е в този век, все пак, в есента на кариерата...

Под впечатлението на всичко което е направил в Цървена звезда се забравя, че Владан Милойевич преди това наложи система в Чукарички, донесе на бърджаните Купата, след това с малкия Паниониос игра в Европа. Следователно, успя да се повтаря седем години и затова има право да ангажира най-добрия адвокатски екип в процес, който не смее и да започне. А има работно заглавие "Милойевич е човек с много късмет".

На треньора на Цървена звезда Владан Милойевич, както вече казахме, му липсва да демонстрира своето знание в Италия или Англия. Тази привилегия, като знаменити бивши играчи, имаха Синиша Михайлович и Славиша Йоканович и Мирослав Джукич. Бомбардировачът от Борово Село стигна чак и до пейката на Милан, направи сериозни резултати с Болоня и Катаня. Създаде марка като треньор, но не е сменил изцяло костюма на един клуб като Милойевич. От друга страна, Йоканович влезе в Шампионската лига с Макаби, вкара Уотфорд във Висшата лига, беше повече от конкурентен с Партизан в Европа. Липсва му класиране в груповата фаза на Шампионската лига с отбора от Хумско.

Има още един млад специалист, който даде знаци, че може да свали Радомир Антич от трона. Да, говорим за Велько Паунович. Имаше сходна система и риторика като Владан Милойевич, покатери се на върха на света в Нова Зеландия. Епичен успех, макар че злонамерените ще кажат, че "детския футбол" е нещо съвсем различно. Истина е, че Паунович пропусна възможността да се потвърди в Европа и то в мъжката конкуренция. Защото МЛС лигата футбофилите и поред всички тамошни звезди могат само донякъде да я приемат сериозно. Там терените се отбелязват в ярдове...

Разбира се, Владан Милойевич имаше неегоистичната и усърдна помощ на сериозни хора, които е събрал около себе си. Говорим за Янкович, Милан Косанович, двамата млади анализатори (Лепосавич и Милинчич), специалисти за физическата подготовка. В детайлизирания отбор Милойевич изпревари времето и затова е заслужил това да е неговото време.

Па и нека върви историята, че той не е майстор да направи игра и да налага млади играчи, а специалист, който само знае да демонтира главното оръжие на съперника. Той се наслаждава на това, а ще се наслаждава и в бъдеще. За всички би било най-добре след Звезда това да бъде някъде в Европа. Където продължава да се играе референтен футбол (Америка и Азия са едно ниво надолу).

Автор: Дарян Неделькович