Най-добрият сръбски треньор през 21 век

Само Радомир Антич би могъл да бъде достойна конкуренция на Владан Милойевич, може би и Велько Паунович заради титлата от Нова Зеландия

За вкусовете може да се спори и тогава е съвсем наред, че мисленето на някои върви към това, че Цървена звезда на Владан Милойевич понякога играе защитно, въпреки всички традиции на големия клуб. Но, за фактите изречени от говора на бройките - не може. Знае се какво направи Владан Милойевич за малко повече от два сезона на пейката на червено-белите, но елиминирането на Йънг Бойс го постави на мястото най-добър сръбски треньор през този век. И то без сериозна конкуренция, с голямо уважение към всичко което в кариерата е направил големият Радомир Антич.

Имало е и по-рано специалисти родени по тези пространства, които са променяли историята на Цървена звезда, както и цялостната картина на футбола. Имаше го Милян Милянич, имаше и Вуядин Бошков, преди тях и Любиша Брочич, след това Люпко Петрович повдигна купата с големите уши, Радомир Антич обедини онова което никой не е правил - тренира трите най-големи испански клуба. Всеки от тях е имал своята епоха, но това определено е ерата на Владан Милойевич. Треньорът, който не е ничие копие или легитимен наследник. А свой.

Когато Цървена звезда беше в далечните европейски граници, заклещена между трудното преминаване на Нафтан и елиминация от Кайрат, вървяха приказки, че влизане в Шампионската лига ще обърне Сърбия надолу с главата. До такава степен, че хората биха ходили голи по улиците. В тези моменти и класиране в Лига Европа можеше да се означи като "научна фантастика". А, какво остава за две поредни влизания в Шампионската лига...

Така че, първо за него, за Владан Милойевич. Това е треньор, който спечели две шампионски титли, събори редица рекорди в домашните рамки, вкара Звезда в Лига Европа, два пъти в Шампионската лига, донесе европейска пролет на Маракана след четвърт век. И в 12 квалификационни мача има толкова класирания напред. Когато пое Цървена звезда, завари клуб на 195-о място в класирането на УЕФА. Повдигна го до 68-о място с тенденция за продължаващ ръст. Магьосничество. Особено ако се знае, че само двама играчи, които от юни 2017 година до днес са му на разположение играят в Топ 5 първенствата. Това са Дамян Льо Талек и Неманя Радонйич.

Човекът със сръбски паспорт, роден в Аранджеловац, в момента има само един недостатък във вероятно наличната амбиция един ден да се пробва в най-силните европейски първенства и да се потвърди там. Да се е образовал житейски и футболно, например, в Белгия вместо Гърция сме сигурни, че би получил покана от Андерлехт, в краен случай от Генк или Стандард. Или да е изиграл поне полувреме за Саламанка, по-лесно би си отворил вратите за Примера. Така, трябваше по да върви по по-тежък път и да пише исторически книги.

По време на работата в Цървена звезда научи да балансира между някои тук присъстващи митомании и собствения прагматизъм. Школуван да вижда футбола много по-далеч от всички, които го обкръжават (тук не смятаме треньорския щаб), Владан Милойевич е усетил как със сръбски клуб може да прави серийни успехи. И отново да повторим тезата, която много пъти сме пласирали: няма красота, няма атракция, но има кървави колене и задници, както и спартанска дисциплина. Цървена звезда нито тази, нито миналата година не победи в третия или четвъртия кръг квалификации, но и не изгуби. И винаги имаше план на игра.

Да ви приближим още малко, а да не гледаме в далечното минало. Подготвяйки реванша против Йънг Бойс, треньорът на Цървена звезда знаеше, че швейцарският първенец трябва да "вкара" в по-бавен ритъм, че чрез негледаема шах партия е по-лесно да се намери пътя до Шампионската лига. И успя в това, карайки Йънг Бойс да играят през средата, защото двата фланга бяха заключени. Когато на терена влезе Ебишер, а Сеоане започна да играе хазартно, Звезда използва излишъка свободно пространство и поведе. Това е този прагматизъм на Милойевич и педантичност, италианска посветеност на тактиката, която променя футбола. Преди пътуването за Берн Владан Милойевич получи телефонно обаждане от един виден звездаш, на сериозна функция. Много виден. Разговорът горе-долу вървял така:

"Владане, знаеш колко е бърз Йънг Бойс в нападение. Много ме плаши това. Наистина са бързи."

"Отпуснете се, ще им съкратим пространството да нямат къде да тичат", гласял отговорът на Милойевич.

Не беше така в Швейцария, но в Белград - да. Имаше много подобни смелости по време на треньорската кариера на Радомир Антич. Човекът, който е най-сериозна конкуренция на Владан Милойевич в състезанието за най-добър сръбски треньор на 21 век, най-големите успехи постигна в средата на деветдесетте. Дубъл с Атлетико (Мадрид), неговите "специалитети" при статични положения са магьосничество което е може би и по-силно от това на Милойевич, защото и днес за това се разказва на Иберийския полуостров.

Но, това беше през миналия век. Като селекционер на Сърбия Радомир Антич се класира на Мондиал 2010, победи Германия, води Барселона и Селта, по-късно се пресели в Китай. Има много положителни елементи, но чак и когато бихме го изравнили с Милойевич, треньорът на Цървена звезда изпъква с онази победа над бъдещия шампион на Европа. И то без допуснат гол. Антара е в този век, все пак, в есента на кариерата...

Под впечатлението на всичко което е направил в Цървена звезда се забравя, че Владан Милойевич преди това наложи система в Чукарички, донесе на бърджаните Купата, след това с малкия Паниониос игра в Европа. Следователно, успя да се повтаря седем години и затова има право да ангажира най-добрия адвокатски екип в процес, който не смее и да започне. А има работно заглавие "Милойевич е човек с много късмет".

На треньора на Цървена звезда Владан Милойевич, както вече казахме, му липсва да демонстрира своето знание в Италия или Англия. Тази привилегия, като знаменити бивши играчи, имаха Синиша Михайлович и Славиша Йоканович и Мирослав Джукич. Бомбардировачът от Борово Село стигна чак и до пейката на Милан, направи сериозни резултати с Болоня и Катаня. Създаде марка като треньор, но не е сменил изцяло костюма на един клуб като Милойевич. От друга страна, Йоканович влезе в Шампионската лига с Макаби, вкара Уотфорд във Висшата лига, беше повече от конкурентен с Партизан в Европа. Липсва му класиране в груповата фаза на Шампионската лига с отбора от Хумско.

Има още един млад специалист, който даде знаци, че може да свали Радомир Антич от трона. Да, говорим за Велько Паунович. Имаше сходна система и риторика като Владан Милойевич, покатери се на върха на света в Нова Зеландия. Епичен успех, макар че злонамерените ще кажат, че "детския футбол" е нещо съвсем различно. Истина е, че Паунович пропусна възможността да се потвърди в Европа и то в мъжката конкуренция. Защото МЛС лигата футбофилите и поред всички тамошни звезди могат само донякъде да я приемат сериозно. Там терените се отбелязват в ярдове...

Разбира се, Владан Милойевич имаше неегоистичната и усърдна помощ на сериозни хора, които е събрал около себе си. Говорим за Янкович, Милан Косанович, двамата млади анализатори (Лепосавич и Милинчич), специалисти за физическата подготовка. В детайлизирания отбор Милойевич изпревари времето и затова е заслужил това да е неговото време.

Па и нека върви историята, че той не е майстор да направи игра и да налага млади играчи, а специалист, който само знае да демонтира главното оръжие на съперника. Той се наслаждава на това, а ще се наслаждава и в бъдеще. За всички би било най-добре след Звезда това да бъде някъде в Европа. Където продължава да се играе референтен футбол (Америка и Азия са едно ниво надолу).

Автор: Дарян Неделькович

Съпругата ми каза - ако подпишеш със Звезда, ще се разведа

"Като малък не съм мечтал да играя за Реал (Мадрид) или Барселона, а за Цървена звезда", заяви Милош Нинкович и обяви, че би искал да завърши кариерата в Сидни.

Милош Нинкович е на 34 години, а сега може да се обърне и да погледне дългата и добра кариера, която е зад него. Спечели Супер лигата с Цървена звезда, игра на Световно първенство за националния отбор на Сърбия, играл е против Лео Меси, Андреа Пирло и Кристиано Роналдо в европейските турнири, печелил е титли с Динамо от Киев.

В интервю за австралийския Smh.com говори за всичко по малко, както и за дузпата, която вкара за Сидни във финала.

Знаят австралийците колко са важни парите във футбола, па ги интересува заради какво Нинкович е отишъл в Звезда през 2013 година. Сигурно това не е било най-солидното предложение, което е имал. Нинкович има интересен отговор. Вероятно и малко се е пошегувал...

"Съпругата ми каза: "Ако подпишеш със Звезда, ще се разведа". Имах и други предложения, но не казах на нея. Казах, че нямам други предложения. Защото ми беше мечта да заиграя за Цървена звезда", каза Нинкович.

И се присети как е изглеждало всичко...

"Дойдох в Звезда и спечелихме титлата след седем години. Това беше нещо невероятно", припомни си Нинкович.

Сравни дуелите между Сидни и Мелбърн със сблъсъците на белградските вечни съперници.

"Чувстваш напрежение чак пет или седем дни преди мача. Почувствах това когато играх за Звезда против Партизан. Преди всеки голям мач усещаш малко напрежение няколко дни преди двубоя. Това усетих против Партизан и същото против Мелбърн", заяви Нинкович.

Няма истинска причина Нинкович за това, но може би има връзка с това къде семейството му е свикнало с живота.

"Искам да завърша кариерата тук, защото съм много щастлив и се чувствам като у дома си", заключи популярният Нине.

В леденото царство Цървена звезда хлъзна Чукарички

Годината, която изтича ще остане запомнена като една от най-успешните в клубната история на Цървена звезда. Спечелена е шампионската титла на Сърбия, игра в груповата фаза на Шампионската лига, а есенният полусезон завърши триумфално и без загуба - 19 победи и само две равенства.

Последният мач през 2018 беше планиран за събота, но след отлагане заради лошо време и голямо количество сняг все пак започна ден по-късно в 20:30. Теренът беше почистен от снега и колкото беше възможно приведен в състояние да се изиграе мач на температура под нулата.

Въпреки че беше трудно да се играе и да се контролира топката, дуелът на Баново бърдо беше много интересен, динамичен и паднаха чак три гола в първия половин час! Това беше и общият брой голове, а всичките три точки за Маракана опаковаха Ел Фарду Бен и Ричмънд Боачи.

Треньорът Владан Милойевич можеше да разчита на възстановения Вуядин Савич, който направи защитен тандем с Дегенек, десен бек беше Стойкович, а на противоположната страна се намери Гобелйич този път. Още един завръщащ се беше Бранко Йовичич и заедно с Кръстичич държеше позициите на опорните полузащитници, пред тях действаха Бен, Ебисилио и Симич, докато в атака беше Боачи.

Червено-белите момчета на Баново бърдо играха в изцяло червен екип и от началото наложиха разпознаваемия ритъм. Пръв заплаши Ебисилио от дистанция след непълни 200 секунди, след това два добри опита имаше и Дегенек, а най-добрата възможност от началото беше видяна в 19-ата минута. Симич имаше отлично положение след подаване на Кръстичич, но вратарят на домакините Стеванович се намеси много добре.

Все пак, до първата промяна на резултата се стигна четири минути по-късно - Пушкарич събори Боачи в наказателното поле и направи дузпа. Сигурен от бялата точка беше Бен, рутинно уцели долния ляв ъгъл за преднина от 1:0.

Последваха много вълнуващи седем минути с още два гола, по един на двете страни. Чукарички стигна до изравняване в 27-ата минута, когато Стоянович след подаване от дясното крило с удар с едно докосване разтресе мрежата за 1:1, за да след това Борян да спре опита на Овусу.

И този резултат не беше задълго в сила, тъй като Ненад Кръстичич след изтичане на половин час игра реши да демонстрира какъв майстор е. Направи контра от средата на терена, проби през сърцето на противниковата отбрана и подаде до Боачи за когото не беше трудно по диагонал от дясната страна да уцели близкия ъгъл за 2:1.

Очаквано ритъмът спадна преди оттеглянето на почивка, а играчите с показаното всякак не останаха длъжни на привържениците чиято песен и на Баново бърдо не преставаше.

Веднага след завръщането от съблекалните Звезда можеше да увеличи преднината. Копитович направи втора дузпа в срещата и получи втори жълт картон, съответно беше изгонен, а ударът на Бен от бялата точка този път беше спасен от вратаря Стеванович.

Звезда контролираше случващото се на терена и в продължението, домакинът заплаши два-три пъти чрез Овусу, докато в червените екипи опити имаха Йованчич и Ебисилио, без успех. Отличен шанс в 69-ата минута имаше холандският халф, но стреля над гредата в един по-спокоен период от двубоя.

Нямаше много положения и пред двете врати във второто полувреме до самия край когато Боачи от непосредствена близост не успя да разтърси мрежата, но футболистите на Цървена звезда задържаха преднината и по триумфален начин завършиха 2018 година.

Супер лигата ще се поднови в средата на февруари.

Чукарички - Цървена звезда 1:2 (1:2)

0:1 Бен (24 мин дузпа)
1:1 Стоянович (27)
1:2 Боачи (30)

Чукарички: Н. Стеванович, Доцич, М. Стеванович, Мудрински, Копитович, Овусу, Пушкарич, Стоянович (78 мин - Тедич), Богосавац, Джорджевич (82 - Видосавльевич), Шапич

Цървена звезда: Борян, Стойкович, Савич, Дегенек, Гобелйич, Йовичич, Кръстичич (46 мин - Йованчич), Бен, Ебисилио (82 - Чаушич), Симич (90 - Йевтович), Боачи

Стадион: Чукарички
Зрители: 1200
Съдия: Лазар Лукич
Жълти картони: Пушкарич, Копитович, Стоянович, Богосавац (Ч)
Червен картон: Копитович (Ч 49 мин)

На Баново бърдо като на Копаоник - БЕЛград не е за футбол

Дали дербито на 21 кръг на Супер лигата ще се изиграе днес или не? Дилемата още съществува. Първият човек в Сдружението на Супер лигата Владимир Булатович каза, че на Баново бърдо е като на Копаоник, а сега имаме възможност да се уверим и чрез тези фотографии.

На терена са работници, които чистят снега, но дали ще успеят да почистят е големият въпрос. Става дума за почти метър височина на снежната покривка, а да не говорим за това, че би било напразно, ако снеговалежът започне отново.

Във всеки случай, не остава нищо друго освен да чакаме. Мачът трябва да се играе от 16 часа. Ако теренът все пак бъде приведен в състояние за игра крайното решение ще вземе делегатът, евентуално съдията...

Делиjе: Има хора, които за разлика от вас обичат футбола, не отлагайте за утре заради мира вкъщи, и вчера нямаше условия за игра!

След съобщенията на ФК Партизан и ФК Цървена звезда по повод случките и отлаганията на днешния кръг се огласи и привърженическата група на червено-белите "Делиjе Север".

"Делиjе" на своя портал критикуват Сдружението на Супер лигата на Сърбия, защото късно оповести обществото за отлагането на мача Чукарички - Цървена звезда. Съобщението на "Делиjе Север" пренасяме в цялост:

- Днес трябваше да бъде изигран мачът на Баново Бърдо против Чукарички. Обаче, снегът, който валя цял следобед, нощ и днес цялата сутрин отложи срещата. В това няма нищо спорно, но е спорна безотговорността на хората, които вземат решения за такива неща, информацията дали мачът ще се играе или не да я съобщят час преди началото на мача!

Сякаш в това сдружение работят слепи хора, които не могат да видят, че и в 10 сутринта е невъзможно този мач да се играе, сякаш не знаят, че Звезда е клуб, който не е от един дял на Белград и да има привърженици само от там. Какво да кажат хората, които са тръгнали от Република Сръбска, от Косово, Войводина... да отпразнуват есенната титла със своя клуб? Тази безотговорност към публиката, която и едва идва на стадионите из страната е недопустима!

Затова апелираме към управниците и всички хора, които решават за такива неща да постъпят по-сериозно към такива случки. Защото ако на тях не им е на сърце футбола и гледането на мач, има такива на които им е и които няма да търпят такива неща! Измамихте голям брой хора днес и искаме да ви обърнем внимание над това и да ви кажем да не опитвате и за утре да отлагате мача като още сега знаете, че няма и утре да може да се играе, само заради мира вкъщи, защото някой в деня преди нас е играл в условия, които според нас също не са за играене на футбол! Вашата престрелка водете на гърба на някои други, нас ни заобиколете и не си играйте с чувствата на хората, които искат само да прославят есенната титла със своя клуб - стои в съобщението на "Делиjе".

Чукарички - Звезда под въпрос, решението взема съдията

ФК Цървена звезда оповести своите привърженици, че мачът против Чукарички, предвиден за днес от 16 часа, не е отложен и отборът ще тръгне към стадиона на Баново бърдо.

Сдружението на Супер лигата оповести клуба, че решението за изиграването на мача ще бъде взето при излизането на съдията, делегата и капитаните на двата отбора на терена, който е почистен от снега, който валя през нощта.

Чак тогава ще бъде взето решение дали се играе днес или мачът ще бъде отложен за 24 часа.

Заради това Звезда приканва привържениците да дойдат на Баново бърдо, защото тяхната подкрепа особено в такива условия ще е значима.

Милойевич: За триумфален край на годината

Дойде време за последния мач за тази година. Футболистите на Цървена звезда гостуват на Чукарички в събота (16 часа), а треньорът Владан Милойевич даде пресконференция преди мача от 21-ия кръг на Супер лигата.

- Чака ни последната, изключително тежка среща в този дял от сезона и за тази година. Гостуваме на отбор, който има най-добра последователност в играта от началото на първенството и не е променял много състава. Моят колега Симо Курнич си върши много добре работата и това се вижда по мястото което Чукарички заема в класирането. Ще се подготвим по най-добрия възможен начин и без оглед на времевите условия, вярваме че ще дадем максимума и се надявам да завършим годината триумфално както и я започнахме - заяви Милойевич.

Звезда на Баново бърдо отива с есенната титла, като лидер в домашното първенство с девет точки повече от втория Раднички от Ниш, а треньорът няма да има на разположение всички играчи.

- Няма да разчитаме на Милан Павков. Има проблеми с връзките, има оток и се надявам да не е от сериозна природа. Има още няколко играчи, които се оплакват от травми. Ще видим каква е точно ситуацията след тренировката. Чухме, че времето ще е лошо, никой не обича да играе на лоши и тежки терени. И Чукарички и Звезда искат да играят футбол, и ако времето не е добро, играта ще отиде в някоя друга посока.

Още веднъж Милойевич се обърна към участието в Шампионската лига, а представителите на медиите ги интересуваше колко съжалява, че нито веднъж не можеше да разчита на всички оръжия в елита.

- За всичко това ще говорим от понеделник. Не можем да размисляме по такъв начин, в смисъл да сме имали този или онзи играч... Не сме имали и време, играхме в ритъм сряда-неделя с множество пътувания. Имам много добър отбор и съм много щастлив, че всеки играч даде своя максимум и успяваше да запълни което и да е отсъствие. Опитвахме и с ротации заради травми и умора, имахме Родич, който дойде направо от Мондиала без почивка. И когато можехме да поемем въздух, редица национали отиваха да играят за страните си. Има съжаление, че не можах нито веднъж да разчитам на всички, като треньор бих искал винаги да мога разчитам на всички и да избера най-добрите оръжия за даден мач.

Пред червено-белите след последния мач е и зимният трансферен прозорец.

- В хода на първенството не искам да говоря за трансферния период, за нас най-важен е дуелът с Чукарички и само за него размислям. След това всички от спортния сектор ще седнем и ще видим какво ще правим. По време на трансферния прозорец комуникираме всекидневно, това е жив организъм. Нереално е да се говори за това преди понеделник, играчите малко ще отморят, но за нас няма почивка, защото веднага се подготвяме за пролетния дял - завърши Милойевич.

Пропуските на Цървена звезда бяха наказани от Ливърпул

Младежите на Цървена звезда загубиха в 4 кръг на Шампионската лига от Ливърпул с резултат 0:2.

Въпреки много доброто издание на избраниците на Братислав Живкович, гостите в завършека на дуела наказаха пропуските на червено-белите и стигнаха до трите точки.

Младежите на Ливърпул се мъчеха във втората половина на първото полувреме когато Купусович три пъти имаше шанс да матира противниковия вратар, но Ярош с брилянтни спасявания остави своя отбор в играта.

Еднакво впечатляващ беше вратарят на гостите и в продължението, по-точно в 55-ата минута, защото капитанът Йовелйич пропусна възможност да се запише в четвърта поредна европейска среща сред стрелците.

Пропуснатите възможности наказа Дънкан, с добра реакция на отбита топка след удар на Адекане, а крайният резултат в 76-ата минута постави Люис с идеално изпълнение на пряк свободен удар.

Цървена звезда - Ливърпул 0:2 (0:0)

0:1 Дънкан (69 минута)
0:2 Люис (76)

Цървена звезда: Гордич, Кукол, Миликич, Йовичич, Стайич, Аджибаба (90 - Айдинович), Стоянович (62 мин - Стоянчич), Купусович (62 - Великич), Йочич (82 - Бурмаз), Терзич (90 - Дедийер), Йовелйич

Ливърпул: Ярош, Клейтън, Койл, Р. Уилямс, Люис, Кейн (80 мин - Диксън Бонер), Джоунс, Н. Уилямс, Адекане (84 - Хоевер), Дънкан (80 - Глацел), Камачо (84 - Ларучи)

Стадион: Чукарички
Съдия: Кристофър Ягер (Австрия)
Жълти картони: Йовичич (ЦЗ); Клейтън, Джоунс (Л)

Живкович: Без страх в новото предизвикателство

Младежите на Цървена звезда на премиерата в младежката Шампионската лига ще премерят сили с връстниците от Наполи. Италианският представител ще бъде гост на сръбския шампион на стадиона на Чукарички, а Братислав Живкович изтъкна значението на предстоящия мач.

- Нов опит и ново предизвикателство за нас. Възможност да премерим сили с най-добрите отбори в Европа и да видим къде сме. Надявам се, че играчите ще влязат в мача освободени и без страх, без оглед на това, че сме един от най-младите отбори в този турнир. Момчетата са много мотивирани и едва чакат първия съдийски сигнал. Казах им да влязат в мача разтоварени и да покажат талант и състезателен дух, а резултатът нека бъде резултат от показаното на терена - изтъкна шефът на треньорския щаб на младежите на Цървена звезда.

Очакванията винаги са най-големите, но Живкович е наясно с тежестта на задачата.

- Искаме победа и три точки, обаче, няма да бъдем недоволни и на равенство с оглед на това, че сме дебютанти в този турнир. Съперникът е реномиран отбор, който в първенството всяка седмица играе мачове от ранга на Шампионската лига. В този момент единствен проблем би могъл да ни бъде тяхната физическа доминантност.

След края на дуела, червено-белите младежи ще се запътят към Лютице Богдан където първият отбор очаква премиерата в груповата фаза на Шампионската лига.

- Спортно е винаги да се влиза за победа, без оглед на съперника, па такъв подход очаквам и от първия отбор. Вярвам в треньорския щаб, Владан Милойевич и играчите, показаха качество с резултатите в последните година и половина. Когато сме помислили, че няма да успеят ни опровергаха, надявам се и този път да ни изненадат приятно. Веднага след края на нашия мач се запътваме към стадион "Райко Митич" да подкрепим мъжкия състав - заяви Живкович.

Терзич: Щастлив и горд

В мача с Чукарички своята първа асистенция в първия отбор на Цървена звезда записа младият Алекса Терзич. Той в 53-ата минута отлично намери Славолюб Сърнич, който лесно преодоля вратаря на гостуващия отбор.

- Много съм щастлив, че направих първа асистенция. Щом ритнах топката видях, че ще влезе във вратата, само чаках да започна да се радвам. Наистина хубав и важен момент за мене. Ще продължа да се трудя и във всеки момент да давам всичко от себе си на терена - заяви Терзич.

Мачът с Чукарички е 15-а поредна победа за "червено-белите" в Супер лигата.

- Труден мач е зад нас, но това е футболът. Борихме се, дадохме всичко от себе си и накрая победихме. Триумфът е най-важен, знаем че трябва да спечелим титлата. Играем отлично в какъвто и състав да излезем на терена, всички момчета са чудесни и се разбираме отлично. На тренировките шефът доста ротира отбора и това дава резултати. Важно е да продължим в същия ритъм, да нижем победи и следващата седмица да осигурим влизане в Шампионската лига.

Терзич получи дебютна повиквателна за младежкия национален отбор на Сърбия.

- Чувството е чудесно, младежкият, а след това и А националния отбор са мечта за всеки футболист. Сега трябва да докажа това. Ще продължа с упоритата работа - поръча Терзич.

Сърнич: Първи гол за моя син

Преди мача със Залцбург, който мнозина означават като срещата на десетилетието, футболистите на Цървена звезда записаха 15-а победа подред в Супер лигата. Избраниците на Владан Милойевич победиха отбора на Чукарички с 2:1.

- Можехме да играем и по-добре, имахме няколко възможности, които трябваше да използваме, но победата в този момент е най-важна. Мачът с Чукарички дойде след тежкия двубой със Залцбург, всички бяхме уморени повече психически отколкото физически.

Голът който вкара в този мач има специално посвещение.

- Това е гол за моя син, първото попадение което вкарвам откакто станах баща. Трябва да похваля Терзич и да му благодаря за фантастичната асистенция. Отлично изигра целия мач. Щастлив съм, че вкарах гол, защото на предния мач имах няколко пропуснати положения, както и един добър удар в този.

"Червено-белите" в идващата сряда ги очаква реванш от плейофа за Шампионската лига в Залцбург.

- В Белград изиграхме добър мач, те не създадоха истинско положение. Показахме, че са отбор, който може да бъде победен. Реваншът сигурно няма да се различава много, така че смятам че имаме големи шансове за класиране - заключи Сърнич.

Милойевич: Продължихме серията победи

Треньорът на Цървена звезда Владан Милойевич заяви след победата над Чукарички с 2:1 в 6-ия кръг на Супер лигата, че му е драго че младите играчи получават и използват шанса си.

Неговите избраници задържаха максимален резултат и записаха пети триумф в домашния шампионат, с голове на Славолюб Сърнич и Марко Гобелйич.

- Честитя на моите играчи и футболистите на Чукарички за добрия мач. Това което искахме е да продължим победната серия, а знаехме кой ни е дошъл на гости, Чукарички нямаше загуба до този мач. Трябва да кажа, че имахме доста осцилации в играта, което е съвсем нормално, защото няколко играчи не са в ритъм. Едно е тренировка, друго е мач, но казах, че ще бъда търпелив - каза Милойевич.

Треньорът на Звезда специално се обърна към младия ляв бек Алекса Терзич, който асистира при гола на Сърнич.

- Шанс в този мач дадохме на нашето дете и голяма надежда Алекса Терзич, нов младежки национал, който показа разкошен талант и че напредва от ден на ден. Много е важно и другите играчи да могат да разчитат на него. Още веднъж показахме, че развиваме нашите млади играчи, и съжалявам, че заради развоя на резултата не влезе и Деян Йовелйич, но работят усърдно и съм щастлив.

Милойевич имаше думи на похвала и за противника.

- Драго ми е да видя доста млади играчи в Чукарички, някои бяха деца когато бях треньор там, затова ми е пълно сърцето. Честитя на колегата Сима Крунич за храбростта, че им дава минути и това ще е голяма печалба за тях в бъдеще - завърши Милойевич.

15-а поредна победа за Цървена звезда в първенството

Спечелени са нови три точки, задържан е максималният резултат от пет триумфа и е изпълнена целта преди реванша от плейофа за Шампионската лига, съответно преди гостуването на Залцбург идната сряда. Голмайстори за новата победа на шампиона на Сърбия бяха Славолюб Сърнич в 53 и Марко Гобелйич в 72-ата минута.

Треньорът Владан Милойевич изведе комбиниран състав, в който от началото имаше място за титулярния вратар Милан Борян и възстановения капитан Вуядин Савич. Въпреки че мачът от 6-ия кръг на домашното първенство беше във вечерните часове, голямата жега сякаш пречеше на играчите да дадат максимума си.

След началното изпитване на силите, Звезда имаше по-голяма инициатива, а първата възможност беше видяна в 15-ата минута.

Тогава чудесно комбинираха Душан Йованчич и Алекса Терзич по лявото крило откъдето Велко Симич центрира до Милан Павков, а централният нападател на Звезда с глава не успя да матира противниковия вратар Стеванович. Преди това пазителят на мрежата на "планинците" беше сигурен при удар на Йованчич от около 25 метра.

Чукарички пробва да заплаши в две-три ситуации, но Милан Борян всеки път беше на точното място да предотврати потенциална опасност. Симич беше доста подвижен през първото полувреме, беше навсякъде по терена, но той и съотборниците му не успяха да разтресат мрежата преди оттеглянето за почивка.

В продължението се видя друга картина... Звезда тръгна по-агресивно и това се изплати, като поведе след осем минути игра във втората част. Това беше още една добра атака по лявото крило откъдето Алекса Терзич след подаване от Симич успя да намери Сърнич, а той влезе с топката във вратата за 1:0.

Чукарички трябваше да тръгне по-офанзивно и стигна до изравняването в 67-ата минута. Доцич изпълни ъглов удар от дясната страна, на втората греда Копитович свали топката до младия Тедич, който се разписа за 1:1.

Треньорът на Звезда Владан Милойевич във втората част пусна "свежа кръв" в лицето на Деян Мелег и Ел Фарду Бен вместо Йованчич и Йевтович, в края шанс получи и Кафу на мястото на Сърнич, а равният резултат не се задържа дълго в сила, по-точно едва пет минути.

Борбеният универсален боец на Звезда Марко Гобелйич направи всичко сам. Отне топката почти в средата на терена, тръгна в соло пробив и го короняса с прецизен удар в долния десен ъгъл за крайното 2:1. Победата можеше да бъде и по-убедителна, но Бен не успя да разтресе мрежата, а Мелег в самия край на мача уцели греда.

Футболистите на Цървена звезда продължиха с победите в Супер лигата, като това им е 15-ата поредна - и пета от старта на новия сезон.

Цървена звезда - Чукарички 2:1 (0:0)

1:0 Сърнич (53)
1:1 Тедич (67)
2:1 Гобелйич (72)

Цървена звезда: Борян, Гобелйич, Савич, Бабич, Терзич, Йовичич, Йованчич (59 мин - Мелег), Сърнич (83 - Кафу), Симич, Йевтович (70 - Бен), Павков

Чукарички: Н. Стеванович, М. Стеванович, Копитович, Пушкарич, Богосавац, Овусу, Джорджевич, Доцич, Зорич, Бирманчевич (70 мин - Кайевич), Тедич (77 - Мудрински)

Стадион: Райко Митич
Зрители: 7612
Съдия: Данило Груйич (Ниш)

Александър Коларов: Нощите в които земята се тресеше

Има специфичен шум... все още мога да го чуя днес, ако затворя очи. Не бяха въздушните сирени, които бяхме свикнали да чуваме. Беше различен - вой. Повече нещо като от филм. Някак, звучеше ужасяващо. Моите приятели и аз обърнахме нашите колела и започнахме да караме обратно към вкъщи наистина бързо.

Бяхме на няколко пресечки от нашата улица когато чухме нов шум, голяма експлозия, и погледнахме към небето... и видяхме самолет да пада на земята.

От него излизаше огън. И черен дим. Премина през облаците, тогава зад дърветата, и тогава изчезна.

Беше военен самолет, свален над Белград, недалеч от моя дом.

Такъв беше животът в Сърбия в края на 90-те.

Прибрах се вкъщи и седнах в моята стая за няколко часа, опитвайки да разбера това което току що бях видял. Войната не беше от дълго. Когато започна, всъщност, аз бях щастлив - защото не разбирах нищо. Всичко което знаех е, че нямаше училище. Можех да прекарвам повече време с моите приятели или с футболната топка в краката ми.

Помня нощта в която паднаха първите бомби. Бях на 14. Моят брат, Никола, и аз седяхме с моята майка в хола. Тя гледаше испанската сапунка - никога не пропусна епизод. Имахме само един телевизор, така че седяхме с нея там, в тишина, объркани какво гледаме. Тогава портата пред нашата входна врата започна да се тресе. Отново, и отново, и отново. Нямах идея какво се случва. По-късно тази нощ чухме по телевизията какво става: Белград беше бомбардиран.

Не напуснахме дома си през първите два дни. Опитахме да спим през ехото на експлозиите на няколко километра, свистенето на самолетите над главите ни, кошмарите. Просто помня голямото объркване около цялата ситуация, вероятно защото бях толкова млад. Но никой не знаеше какво точно да прави в нашия град. Това е малко място във Войводина, всеки познава всекиго. Времето минаваше, магазините отвориха отново и ние опитахме да продължим с всекидневния живот. Имам предвид, какво друго да правим? Но просто беше... странно. Не ходех на училище. Имах твърде много свободно време, което никога не съм мислил, че ще кажа.

Моят баща беше продавач в магазин, а майка ми работеше за малка местна компания - така че брат ми и аз имахме къщата на свое разположение. Прекарвахме дните си в двора, с топка и нашата дървена порта - беше нашата врата. Беше паянтова, но имаше тази част... точно в горния ляв ъгъл, където ако можеш да пратиш топката ще произведе голям шум. Това беше забавно за нас, защото ако наистина уцелиш там, съседите ще крещят през прозореца: "Тези проклети деца пак ритат топка!"

Всеки път когато изпълнявах свободен удар, моята цел беше да накарам съседите да се надвесят над оградата и да ми крещят.

Така знаех, че съм ударил наистина добре.

Така отново и отново... голямо засилване, левият крак, хубав, падащ свободен удар.

Исках да бъда Синиша Михайлович. Той ги вкарваше. Играеше в средата за Цървена звезда, големият клуб в Белград. Те бяха... легенди - отвъд легендите. Те спечелиха КЕШ, точно преди да стане Шампионската лига, през 1991. Бях на само шест години, но това беше огромен момент за спорта в нашата част на света. По това време, вече имаше доста политически вълнения и объркване, а да си в нашия град... не беше лесно. И да видя това, в най-големия клубен турнир в света, играчи като нас, които израснаха както ние, могат да имат успех - това беше голямо.

Докато моят брат и аз растяхме, и войната стана по-голямата част от нашия живот, ние разбрахме, че футболът беше възможност, която не може да пропуснем. Бутахме се един друг, борихме се. Аз бях състезателен, може би твърде състезателен. Помня, че един ден бяхме сами вкъщи и спорехме кой е по-силен, както го правят момчетата. Така че стигнахме до тази идея: Всеки от нас ще тича от единия край на стаята, ще скочи във въздуха - сякаш ще играем с глава - и ще видим кой кого ще събори.

Когато сега го казвам на глас... звучи глупаво. Но ние просто бяхме тийнейджъри! Това беше ритуал на израстване.

Така че застанахме на противоположните страни на стаята, като в онези стари филми с Джон Уейн. Дванадесет крачки! Тогава се затичахме един към друг... и аз просто го унищожих. Той излетя във въздуха, а щом падна на земята започна да крещи...

"Викни тате! Викни тате!"

"Добре си, ставай."

"ВИКНИ ТАТЕ!"

Татко се появи, а ние разбира се излъгахме. Казахме му, че Никола просто е паднал. Това не мина. Моята баща го заведе болницата и се оказа, че има счупена ключица.

Беше интересно докато опитвахме да обясним на сестрите как се е случило.

Това бяха битките, които ме направиха корав.

Във футбола, просто исках да ставам по-добър и по-добър и по-добър. Виждайки какво беше възможно през 1991 с Цървена звезда, виждайки моята страна да пада в отчаяние... просто исках повече. Това желание никога не ме напусна.

Когато играех в Чукарички през 2004, друг отбор в Белград, имаше един момент за който още мисля днес. Играех с техния юношески отбор в Холандия и постигнахме една голяма, неочаквана победа. Точно след нея, те повишиха мен и още петима играчи в мъжкия състав по време на техния опит за влизане в горната дивизия. На първата ни тренировка, отборът вече имаше 23 играчи, така че треньорът не беше щастлив, че ни има като допълнителни, така че ни накара да тичаме.

Той каза: "Отидете и направете пет обиколки в гората. Не се връщайте докато не сте готови."

Това бяха дълги обиколки. Помня колко горещо беше, колко уморени бяхме всички ние. След четири обиколки, едно от момчетата предложи да спрем където бяхме, защото никой дори не ни гледаше. Другите се съгласиха, но аз не можех да разбера защо да го правим. Не съм стигнал толкова далеч, за да не следвам инструкциите. Така че изтичах последната обиколка колкото бързо можех. Завърших без да види никой. Почти припаднах. Не изтичах тази пета обиколка, за да впечатля моите съотборници, или треньора - беше за мен. Това съм аз.

Ако някога направят филм за мен, включете тази сецна, моля.

Отидох в Лацио няколко години по-късно, през 2007. Това беше първият път в който можех да подкрепя моето семейство финансово, което означаваше много за мен. Не мислех за трансфера като за голям успех, или нещо такова, просто помислих, че започвам. Трябваше да се преборя за моя път от резерва до получаване на голяма роля в отбора. Научих много в Рим и моето време там съвпадна с повиквателната в националния отбор. Но си спомних обещание което направих към моята майка когато бях на 12 години. Казах й, че един ден искам да играя във Висшата лига на Англия. И знаех, без значение какво, един ден ще стигна там.

Възможността дойде от Манчестър. Сити създаваха нещо голямо, а Висшата лига беше топ, топ първенство по това време. И повече от всичко, беше възможност да стана по-добър. Това лято, преди да се съглася да се преместя в Манчестър, играх със Сърбия на Световното първенство в ЮАР. Не бих казал, че съм егоистичен играч, но за пръв път наистина почувствах, че играя за много, много повече отколкото за отбора, или за себе си.

Чувствах се като войник, почти. Имах отговорност към знамето, към екипа, към хората в родината. Защото знам колко горди сме ние. Знам откъде идва тази гордост. Сърбите преминаха през повече отколкото хората от повечето други държави могат дори да си представят, така че когато имаме шанс да се покажем пред света... ще дадем най-доброто да бъдем каквито сме: бойци.

Резултатите не бяха добри, но аз никога няма да забравя победата с 1:0 над Германия. Това беше убеждаване, че сме футболна нация.

Турнирът, въпреки нашето отпадане в груповата фаза, ми даде увереност да отида в Манчестър.

Смятам времето ми като "гражданин" като един от най-хубавите периоди в моя живот. Две титли във Висшата лига, една купа на ФА, две купи на Лигата - няма да ги забравя. И, разбира се, имаше най-добрият момент.

Всеки помни къде е бил когато чу...

"Агуероооооооооооооооооооооооооооооо!"

Винаги ще имаме това.

Честно казано, все още смятам Сити за мой клуб. Преди няколко месеца, когато Сити беше близо до титлата, Един Джеко и аз гледахме мача Манчестър Юнайтед - Уест Бромич в нашия клубен автобус на път към нашия мач. Юнайтед загуби, което е забавно защото Уест Бром беше последен в класирането. И Манчестър беше син, отново. Беше хубав момент за нас. Ще помня тези привърженици завинаги, а клубът има специално място в моето сърце.

Сега съм обратно в Рим. И чувството отново е като през 2010. Подготвям се да представя Сърбия на ново Световно първенство, с моята съпруга, Весна, и нашите две деца в Италия, които ще гледат. Моите родители все още са в Сърбия и няма да идват в Русия, защото, е, не им разрешавам. Моята майка беше на четири мача в живота ми и загубих всеки от тях, така че тя е наказана. А моят баща става много нервен и трябва да изпуши пет цигари по време на мача - той трябва да си е вкъщи.

Но аз ще бъда там, и Сърбия ще бъде там. Помня болката от загубата в груповата фаза преди осем години, не искам да изпитвам това отново. Сега имам капитанската лента и чувствам отговорност да бъда лидера от който имаме нужда - този когото съм мечтал, че мога да бъда.

Мисля че имаме шанс, защото към нас няма очаквания. Вероятно нямате идея какво да очаквате от нас, нали?

На нас ни харесва така. Вероятно не знаете колко съзидателен е Сергей Милинкович-Савич, или колко е талантлив Душан Тадич, и това е добре. Ние ще дадем най-доброто от нас да ви покажем. Защото шанс като този за нас да представим Сърбия беше дългоочакван. Много играчи в нашия отбор помнят войната, помнят бомбите, помнят сирените - ние знаем какво е изстрадала нашата страна, за да стигне дотук. И от този конфликт дойде голямо облекчение, голяма възможност, и страхотно поколение футболисти.

Ние всички бяхме част от това, всички ние помним. И сега ще използваме своя шанс.

Исторически обрат в дербито за титла на младежите на Цървена звезда - от 0:3 срещу Партизан!

Много първенства се изиграха по света, но дълго не сме виждали такъв финал на някой шампионат.

Преди последния кръг Партизан е бил безгрижен на трето място, Бродарац гони победа в Баново бърдо срещу Чукарички и минус две точки спрямо Цървена звезда, която гостуваше на Телеоптик (стадионът на младежите на Партизан - б.р.) и й беше нужна победа за титлата и класиране в младежката Шампионска лига.

А тогава, след голям бой между привържениците пред СК "Телеоптик" в Земунелу, Партизан, предвождан от играчите в първия отбор Армин Джерлек и Светозар Маркович, тръгнал да мели големия съперник на терена.

Първо Йован Кокир асистира на Нович, след това същият играч още веднъж беше стрелец, за да и Кокир във финала на първото полувреме да стигне до гола за огромното 3:0 на полувремето за Партизан.

Бродарац в този момент водил с 2:1 на Баново бърдо и избраниците на Милан Лешняк нямаха какво да изгубят на терена на най-големия противник. И започна невероятен, исторически обрат!

Първо "червено-белите" за две минути постигнаха два гола, чрез Босич и Сантрач и шокираха домакина, започнаха и искри на терена, а "черно-белите" младежи не се справиха с налетите на гостите.

В 63-ата минута вече стана 3:3 с гол на Еракович, макар че може да се каже, че беше автогол на един от защитниците на Партизан, за да в последния половин час да се гледат изключително атаки на гостите.

И те са се изплатили в 86-ата минута когато Савич постигна гол, след като топката два пъти се удари в гредата, за огромно празненство на малкия брой привърженици на Звезда и, разбира се, играчите и треньорският щаб.

Не се помни такъв обрат, особено като става дума за Партизан и Цървена звезда.

Вилотич: Може би получих рак заради бомбардирането през 1999 година

Сръбският футболист на швейцарския Грасхопърс Милан Вилотич си спомни за бомбардирането на СР Югославия през 1999 година и сподели, че може би като последица от това се е разболял от рак на пикочния мехур.

Вилотич през 2010 година, докато носи екипа на Цървена звезда, е диагностициран с рак, който по-късно е отстранен, преди да замине за Швейцария където играе вече пет сезона.

"Може би получих рак заради мръсните бомби хвърлени върху Сърбия по време на войната. Нивото на радиация още е високо в моята държава", заяви Вилотич пред швейцарския Блик.

Сега 31-годишният защитник разказа и случка когато играл за Чукарички срещу Партизан точно в момента когато бомби падали в близост до стадиона.

"Бомба експлодира само на километър от нашата къща. Тогава играех за Чукарички срещу Партизан в гостуване, въпреки че майка ми забраняваше заради бомбардирането. Казах й че трябва да изляза на терена. По време на мача падаха бомби наблизо", заключи Вилотич, който в момента е във втория отбор на "скакалците" по решение на треньора Мурат Якин.

Вилотич има и три мача за националния отбор на Сърбия.

Масов бой между Гробари и Делиjе в Белград

Голям бой между привърженици на Звезда и Партизан се случи преди 21 часа местно време в Караджорджевия парк в близост до Ветеринарния университет. Около 30 запалянковци са се сбили в самия парк, където летели факли и в двете посоки; привържениците маскирани с фантомки са имали и каиши, а полицията бързо пристигнала на мястото в голям брой, съобщава сръбският "Телеграф".

Непосредствено преди това Звезда игра мач на Маракана срещу Напредак от Крушевац, а Партизан няколко часа по-рано игра на Баново бърдо. "Очевидно привържениците на Партизан са чакали своите големи противници и са ги нападнали точно когато Делиjе са се връщали от мача", съобщават медиите.

Съдейки по реквизитите, ясно е, че става дума за организирана привърженическа акция, а щом пристигнало подкреплението на полицията, последвало преследване по парка и околните улици около храм Свети Сава, където се разбягали привържениците след намесата на жандармерията. Някои от тях влизали и в близките кафенета в опит да се скрият от полицията.

23-годишен запалянко на Цървена звезда е прободен с нож, а нападателят му е арестуван. Същата съдба е застигнала и петима от лагера на "червено-белите". Преди по-малко от година на същото място отново се биха представители на двете агитки. Тогава в атака бяха звездашите, които въоръжени с бухалки, опитаха да попречат на Гробарите в подготовката на шампионската заря пред храма. Очевидно сега привържениците на Партизан са опитали да си отмъстят.

В Сърбия: Разпуснете двата най-големи клуба както отдавна го направиха българите

Последният кръг на Супер лигата на Сърбия постави началото на лавина още преди да натрупа големия сняг. След домакинското равенство 1:1 на Партизан срещу Земун, с гол в 95-ата минута за фаворизирания шампион на страната, започнаха серия скандали. Първо "Парния валяк" се оплака от съдийството заради дузпата от която поведе Земун, а после гостите не останаха длъжни и се надигнаха срещу тиранията на "големите".

В защита на земунци се обявиха официално от Чукарички и нишкия Раднички, а и много читатели коментират в интернет, че е било време да се кажат гласно проблемите на сръбския клубен футбол. Един от тях е оставил интересен коментар под новината съдържаща становището на Земун. Подписалият се като Марковлйев пише:

Нека последният да изгаси светлината

Всяка дума ви е на място. С години търпим междуособните обвинения, а най-добре би било, докато още са на държавните ясли, да ги разпуснат както отдавна направиха българите със своите два най-големи клуба. След това идва приватизацията, а българите имат по-добър рейтинг от нас и Лудогорец, който тези наши великани редовно елиминира от европейските турнири. Достатъчно с терора на големите, разпуснете ги и ги закрийте, а който е последен нека изгаси светлината на стадиона.

Чукарички подкрепи Земун

Футболен клуб Чукарички съобщи, че напълно се съгласява със съобщението на Земун с което се иска да се сложи край на притисканията, измамите и съобщенията под режисурата на двата най-големи сръбски клуба - Цървена звезда и Партизан.

Както споделят от Баново бърдо - време е "най-големите" да пуснат и останалите да "съществуват".

"Футболен клуб Чукарички също така често е бил ощетяван в отделни мачове, особено срещу Звезда и Партизан, но никога не сме чакали едва края на някой мач, за да се обърнем към обществеността. И не само ние, а повечето от клубовете в Супер лигата на Сърбия. Мълчим, усърдно работим, гледаме само в своя двор и всички заедно опитваме да допринесем за благополучието на сръбския футбол."

Същевременно, в Чукарички смятат, че това трудно ще се случи, ако двата най-големи клуба продължат да се държат така.

"Време е водещите хора в Звезда и Партизан да "укротят топката" и да се обърнат само над работата на терена. И недейте после да се питате защо публиката в Супер лигата не идва на стадионите. Вярвайте ни, точни заради тези изявления хората бягат от трибуните", заключват от Чукарички.

Вратар се ожени за съдийка

 
Всеки мъж знае какво иска от жената, а любовта към футбола е само плюс. Истински щастливец е вратарят на Чукарички Никола Петрич (25), който се венча за футболната съдийка Тамара Павлович (24)!

Никола блести в екипа на клуба от Баново бърдо откакто има повече минути, докато Тамара като главен съдия раздава правосъдие в Супер лигата на Сърбия за жени. Младата брачна двойка даде интервю няколко дни след истинската футболна сватба.

- Как се запознахте, дали първото което ти хареса в нея е, че разбира от футбол?

Никола: Не! Аз не знаех, че тя е съдия. Чувал съм за нея, но не свързах лицето и името. Запознахме се на празненство на Борац (Чачак) преди две години и половина. Чак после разбрах коя всъщност е тя, а футболът ни събра, защото всичко разбирахме по-добре с минаването на времето. Общите теми само се нижеха, а любовта към футбола започна всичко.

- Дали приятелите ти завиждат, че имаш до себе си жена, която знае какво е засада?

Никола: Непрекъснато се шегуват с мен и питат дали показва жълти и червени картони. Жълт често, червен много рядко. Най-сетне имам някого който ме разбира за всичко във връзка с футбола. Когато на някоя друга жена кажа "ляв бек", те ме питат какво е това. Тамара ми е и най-добрият приятел и съпруга. Разбира от моята работа, до мен е в добро и лошо.

- Подкрепяте ли се един друг от трибуните?

Тамара: Отивам на всички мачове, отидох и като не играеше. Дори и когато имам мой мач, тичам да стигна на стадиона на Чукарички. Идва и той да ме гледа, а непрекъснато си даваме сигнали един на друг от трибуните. Аз му показвам пръсти когато нещо е било добре или му пращам сърце.

- Дали имате съгласие около спорни ситуации когато гледате някой мач?

Никола: Ние непрекъснато гледаме футбол. Ходим на мачове, но гледаме и по телевизията. Когато има някоя спорна ситуация, обаждам й се и я питам за мнение.

Тамара: Понякога не постигаме съгласие, аз повече обичам Реал Мадрид заради Роналдо, а той Барселона.

Никола: Да поясним, и аз харесвам Роналдо, но не колкото тя. Барселона играе по-хубав футбол.

- Има ли възможност Тамара да съди мач на Никола след няколко години?

Никола: Ако остана тук - има. Тя може да съди и в Супер лигата за мъже. Една от най-перспективните съдии е, има положен същия изпит като Милорад Мажич.

Тамара: Единствено ще бъде проблем, ако той отиде в чуждестранен клуб, ще трябва да замразя кариерата...

- Кой има заслуга, че разбираш от футбол?

Тамара: Нямам брат, така че винаги бях синът на тате. Той е играл футбол, после започна да съдийства и ме караше и аз да правя нещо свързано с футбола. Нямаше женски клуб да играя футбол, така попаднах в съдийския свят. Тренирала съм и танци.