Той е Звезда!

Владан Милойевич върна европейския футбол на Маракана, премести границите и все по-често сам на себе си е единственото предизвикателство.

Заради драмата, вълнението и напрежението, които следваха двубоя с Копенхаген, завладя някакво субективно усещане след лудото класиране на Звезда в плейофа на Шампионската лига, че работата е свършена. А не е. Лига Европа наистина е в джоба, но легитимната цел беше и остана ново класиране в Шампионската лига. И сега изглежда още по-осъществима и по-реална отколкото преди няколко седмици. Йънг Бойс е отбор против когото може да се играе, който може да се надиграе и който може да се преодолее. Сигурно не е по-тежка пречка от онзи Залцбург.

И в случай на неуспех в двата мача с швейцарците, Звезда това лято направи същински успех. Не само заради класирането в Лига Европа, а заради още едно европейско потвърждение и демонстрация че (о)стана сериозен участник в европейския футбол. Клубът, който преди няколко години се плаши от Кайрат, посрами се със Сасуоло и рутинно отпадна от Черноморец, днес е "черен дявол" в жребия за евроквалификациите. Цървена звезда вече никой не иска да изтегли за противник. И на Йънг Бойс не му е драго, че първата и последна пречка по пътя за Шампионската лига ще бъде отбор, който отказва да умре и когато изглежда, че е на ивицата на пропастта. И който след такава лудост в Копенхаген идва максимално разигран.

Главният виновник за метаморфозата на разклатения великан в неунищожима легия с нож в зъбите, която не се плаши от никого е Владан Милойевич. Времето на удрянето в гърдите без покритие е отминало. Милойевичевата Звезда мълчи извън терена и говори на него.

Историята на Цървена звезда в този век се дели на онази преди Владан Милойевич и тази в неговата треньорска епоха.

С мача в Копенхаген Владан Милойевич се изравни с Милян Милянич като треньор с най-много европейски мачове на пейката на Цървена звезда. Двамата са водили Звезда в 36 мача в Европа. С класирането напред, Милойевич осигури още два мача в плейофа за Шампионската лига и поне още шест в груповата фаза на някои от двата европейски турнира. Което го води до бройката 44 мача на пейката на Звезда в европейските надпревари. Това успя за две години и половина. На Милянич са му били необходими осем години, на легендарния Бранко Станкович шест години за 35 европейски мача.

Разбира се, времената не са същите. Някога се играеха много по-малко мачове в Европа, нямаше квалификации, системата на турнирите беше много по-елементарна и по-проста. Но нито Милянич, нито Станкович не трябваше да повдигат Звезда от пепелта, а са тренирали истински великан в този момент, който е стрелял към най-високите цели. Милойевич трябваше да тръгне от нулата и да обърне на 180 градуса клуб травмиран от евронеуспехи.

Да, Цървена звезда днес живее по-стабилно и има по-големи възможности в трансферните прозорци да оформи конкурентен отбор в европейските квалификации и груповите фази. На Милойевич са доведени играчи като Марин, Иванич, Боачи... Но всичко това е плод на кървава работа, почтено отношение към работата, клуба и привържениците. Със заслужена доза късмет. И всичко това носи авторския печат на родения в Аранджеловац.

Да се сетим как започна... И какви условия имаше Милойевич в началото. Какви подсилвания получаваше... Филип Стойкович от трета лига на Германия. Вуядин Савич от молдовския Шериф. Милан Родич, който не беше титуляр в Русия. Милан Борян от Корона, който не успяваше никъде в чужбина да се задържи. Анонимният Марко Гобелйич от Напредак. Спорният и недоказан талант Неманя Радонйич от Чукарички. Единствените звучни подсилвания бяха Рикардиньо (дойде като най-добър играч на молдовската лига) и Бранко Йовичич (дойде от Амкар), а чак по-късно пристигнаха Бабич, Пешич, Кръстичич.

С напълно нов отбор, изпълнен с играчи без самоувереност, европейски опит и шампионски манталитет, Милойевич историята си в Звезда започна да пише против малтийската Флориана. Победи с 3:0 на Маракана и тогава се ядоса в реванша, въпреки че се класира след 3:3.

"Моите играчи трябва да разберат, че това е стил футбол, който е напълно различен в сравнение с този с който са свикнали. Не смеете против който и да е противник така да изпуснете преднина, представете си какво би било, ако нямахме голяма преднина от Белград. Няма тук какво да се крие, това е манталитет, който ме нервира, този нашия балкански. Когато нямаме резултат сме стегнати, недисциплинирани, а когато имаме добър резултат, стига се до отпускане. Такива сме ние, особено в спорта. Но повтарям, уморени сме, трябва играчите да привикнат с мене и аз с тях. Имаше и доста добри неща, и ще поправим недостатъците, които днес показахме", заяви в Малта.

Обеща, че ще промени манталитета и изпълни обещанието. Не му беше важно кой е звучно подсилване, а кой скъпо платен. Играха онези, които бяха подготвени, отдадени и сериозни. Рикардиньо първи усети това. След него и Мелег, Кафу, Йевтович, Ебисилио, Йирка... Някои не успяха да приемат поставените стандарти и трябваше да си тръгнат. Някои направиха това по-късно и получиха шанс за поправителен. Онези, които не преминаха при Милойевич, главно и по-късно не успяха в други клубове, така че е прилично дразнещо да се слушат коментари как Ебисилио е някакъв вид Уесли Снайдер на когото, ето, Владан Милойевич не дава шанс. А човекът не може да издържи седем дни сериозно трениране...

Милойевичевите стандарти и правила се уважаваха, отборът растеше, играчите напредваха. Някои чак стигнаха и до националните отбори за които по-рано не можеха и да мечтаят. Първият фаворит, който усети мощта на Цървена звезда на Милойевич беше пражката Спарта. По-късно и Краснодар, Кьолн, Арсенал, Залцбург, Наполи, Ливърпул, сега и Копенхаген. Като на онази илюстрация когато смъртта чука от врата на врата с косата, така и отборът на Милойевич вече две години и кусур редовно събаря по-силни и по-богати от себе си. Е сега се поставете в кожата на Йънг Бойс и погледнете нещата от тяхната перспектива. Дали е приятно да се играе против Звезда на Милойевич?

За малко повече от две години, Милойевич 12 пъти игра двубои в нокаут фазата и 11 пъти премина. Има тук и от играчите, има тук и до някои добри ходове на управата, до поддръжката на привържениците, па и до късмет. Но, да минеш 11 пъти от 12 опита може само сериозен треньор. В квалификациите е стопроцентов, в Лига Европа за косъм изпадна от ЦСКА (Москва). В Шампионската лига направи и повече отколкото се очакваше против три отбора, които са от първата галактика на европейския футбол.

Например, предшествениците на Милойевич Зденек Земан, Ратко Достанич, Александър Кръстич, Роберт Просинечки, Александър Янкович, Славиша Стоянович и Миодраг Божович за осем сезона в Европа общо изиграха 32 мача. Бяха елиминирани в 10 от 16 участия. Записаха 10 победи в тези 32 мача. Не победиха нито един отбор по-силен от себе си. Наистина, някои нямаха и късмет като Янкович, някои не бяха дорасли и бяха такива заради някои други неща и хора. Някои бяха утописти, а някои не работеха. Но някои имаха и по-големи възможности в стартовия състав, довеждани са им скъпи и по-добри подсилвания отколкото на Милойевич в началото. Получаваха най-добрите млади играчи на Сърбия и разсипваха пари за надплатени и изхабени чуждестранни пропуски.

Милойевич има 14 победи в 36 мача в Европа. Не е някакъв процент? Може... Но тук имаше доста контролирани ремита като Юрмала, Судува, Търнава, Иртиш и ремита, които бяха със стойност като победи като мачовете с Арсенал, БАТЕ Борисов, Залцбург, Наполи, Копенхаген... Милойевич допусна само осем поражения от които четири бяха в Шампионската лига, едно нещастно от Арсенал, едно без болка в Краснодар, едно болезнено в Москва и онова в Хелзинки. На Маракана загуби само от Арсенал и ПСЖ.

През всички тези европейски предизвикателства, Звезда освен резултати бележеше и разнообразни ползи. Заработвани са чисти пари, връщано е разлюляното реноме на клуба, Маракана вече не беше точка на футболната карта за избягване от чуждестранни играчи и завръщащи се у дома. И над всичко, създавана е идентичност на отбора.

Милойевичевият процес на обновяване на отбора на Маракана под някаква форма беше мини версия на онова което Чоло Симеоне направи в мадридския Атлетико. Футболният цинизъм и прагматизъм на Звезда на Милойевич в Италия би получавал хвалебствия и оди. Тук резултатът бързо се забравяше и се мечтаеше за нереални неща.

Така Милойевич заради едно поражение от Партизан все по-често беше на мерника на привържениците на Звезда заради стила на игра. Критикуван е когато се отдръпне, критикуван е когато не напада, критикуван е, че не играе с двама нападатели, че в дербитата не побеждава с по 3:0, че не форсира млади играчи, но и не прави играчи за многомилионни продажби... Много злорадство се събра и сякаш мнозина само чакаха провал в Европа да погребат неговата визия за Звезда и да се развали онова което е създавано последните две години. Привържениците, които някога се радваха на класирания през иглени уши против Динамо Тбилиси, Нафтан или Омония, сега станаха разглезени и искат да се надиграват с Наполи или да четат лекции на Залцбург или Копенхаген.

Ако Люпко Петрович беше водил финала в Бари във времето на интернет и социални мрежи, вероятно след шута на Панчев трябваше да се извинява на привържениците вместо да празнува. А Люпко в този момент имаше двамата най-големи майстори на футбола в Европа и отново трябваше да прибегне до футболен цинизъм.

А какво има Милойевич? Има състав, има играчи, които се вписват в този отбор и го правят по-добър, но и същевременно и те изглеждат много по-добре в този състав. Няма звезди. Правилата на днешния футболен пазар не са свещенно писмо, но много добре могат да осветят някои ситуации. Като тези за индивидуалното качество на футболистите на Звезда. А е истина, че Милойевич за две години и половина не е имал в отбора нито една футболна класа от калибъра на Мунас Дабур от Залцбург, Александър Головин от ЦСКА (Москва) или Вандерсон от Краснодар. Или Дани Олмо когото има загребският Динамо днес.

За тези две години и някой месец от идването на Милойевич, единственият сериозен трансфер беше продажбата на Неманя Радонйич в Марсилия. Йовелйич е продаден като перспективен играч в Германия, но това е друга история.

Останалите са имали най-добри предложения от Китай или арабския свят. С цялото уважение, оправиха си живота, но видяха къде стоят в европейските рамки когато се извлекат индивидуалностите от колектива. Нито един играч на Звезда не е бил сериозно търсен от някой по-силен отбор от петте водещи първенства или най-добрите клубове от следващите пет шампионата. Дори и Марко Марин не е звезда въпреки че понякога изглежда всемогъщ на терена. Неговото СV ясно говори, че в Европа не е успял. Разбира се, има тук и контузии, но е факт, че в Челси, Фиорентина, Севиля, Андерлехт... не е играл много.

Така гледа пазарът на футболистите на Цървена звезда и им определя стойността. Но когато те се върнат в рамките на колектива, тогава стават дяволски опасна дружина, която мнозина искат да избегнат. Не са звезди, но са Цървена звезда, която е проклето тежко да бъде победена.

Когато се погледне всичко, най-голямата звезда на Звезда в този момент е Владан Милойевич. Той стана запазена марка и най-голямото качество на клуба от Маракана в последните две години. Тази същата управа беше и преди него. Същите привърженици бяха тук. И бяха Кайрат, Лудогорец, Сасуоло... Европа тогава ясно говореше на Звезда колко закъснява и колко е изостанала. Звезда не беше и близо до влизане в груповата фаза.

С Милойевич, Звезда трета поредна година ще бъде участник в груповата фаза на евротурнирите, а може би втора поредна година и в Шампионската лига. И много по-звучни треньорски имена в по-силни и по-богати клубове, с по-добри условия и по-лека проходимост не стигат до два-три сезона в груповата фаза.

Онова което при Милойевич в момента най-много впечатлява е това желание и страст да бъде още по-добър, отборът да бъде още по-дисциплиниран, по-гладен, по-обигран.

"Ще ви науча на това, ще ви науча със сигурност... Ще ви окапе, да не казвам какво, докато не ви науча. И на мен, и на вас", викаше Милойевич на една тренировка по време на лятната подготовка.

Не трябва и да се споменава неговата мотивация, която трета година на Маракана е по-голяма отколкото в първия ден.

Остави на Звезда, привържениците и медиите още едно забележително наследство. Благоприличие. Не крещи, не клюкарства, приема критики, не се пали на похвали, уважава сътрудниците, държи медиите на еднаква дистанция, не маже очите на привържениците с популистки изявления. Когато всеки върши своята работа почтено и отдадено като Милойевич в Звезда, това ще са много по-добри пространства за живот.

Като бивш играч е много наясно с величината на клуба, държи на традициите и историята на Звезда, но не му идва наум да вади картата на бивш футболист и заслужил звездаш. Не живее от миналото, прави настоящето по-добро и гледа далече в бъдещето.

Нашият футбол вече години, па и десетилетия, изобилства с недоверие на привържениците и медиите в него. Милойевич върна вярата, че треньор може да промени нещата. Показа колко е важна тази професия и мощна когато някой знае как да я върши почтено и предано. Ако елиминира Йънг Бойс и отново влезе в Шампионската лига без играч, който струва поне 5 000 000 евро, ще постави нови стандарти, които някой тежко ще повтори по тези пространства и в близко бъдеще.

Кой знае, може да премести и някои други граници и да стане "звезда на Звезда". Кой знае докога ще остане и какви планове има. В края на краищата, кой е вярвал, че ще остане и трети сезон? Последният треньор, който влезе със Звезда в трети сезон беше Гойко Зец преди 33 години. Милойевич сигурно ще го надмине до следващото лято.

Полека започва състезанието сам със себе си. Против Йънг Бойс може отново да надмине себе си. Вероятно това би го зарадвало повече отколкото удовлетворението, че е надминал противника.

Заради всички качества, той е най-голямата звезда на Звезда в това десетилетие. И нейният най-добър треньор в този век. Всъщност, той не е звезда, в момента той е Звезда.

Автор: Александър Глигорич