Невен Суботич не е типичен футболист. В обемистата и пребогата футболна индустрия в която всеки главно мисли както му се каже и води сметка само за себе си, Суботич е тип, който се откроява с резоните, размишленията и жестовете. Бившият сръбски национал се занимава с хуманитарна работа, неговите интервюта не са шаблонни, не обича блясъка и славата. Често влиза в по-дълбоката философия на живота и се откроява от мачо стила на футболната индустрия.
Един от редките е, които в Германия проговори явно за тема, която от дълго време се бута под килима заради щетите, които може да нанесе на имиджа на милиардната футболна индустрия. Става въпрос за фармацията във футбола и прекаленото вземане на хапчета за болки, които футболистите използват. Немският Спортшау загреба повърхността и направи разследване за тази неприятна тема за футболните ръководители.
Всичките 18 говорители на клубовете от Бундеслигата са отказали да дадат какъвто и да е отговор на въпросите на немските журналисти за употребата на обезболяващи хапчета. Сръбският защитник от Унион Берлин е един от редките, които се съгласиха да говорят за този проблем.
"Онова на което съм бил свидетел през тези 14 години професионална кариера е, че "бруфени" се взимат като сладкиши между футболистите. Запознах се с голям брой играчи за които обезболяващите хапчета бяха необходими всяка седмица, за да играят. Футболът е препълнен с тези типично мачо фрази, които са създадени, за да се набие на играчите угризение на съвестта, ако не могат да играят с болки или на хапчета", каза Невен Суботич.
Защо футболистите са под такъв натиск да взимат обезболяващи хапчета?
"Всичко започва с треньорите, които тръгват с историята: "Какво ако това е ключов мач? Нужни са ми играчи, които ще играят всеки мач сякаш е последен." И тогава трябва да решиш. Това е много тежка ситуация. Особено за по-младите играчи, които не знаят как да се справят. Аз много рядко съм взимал такива лекарства. Само в екстремни ситуации."
Професионалните клубове плащат много пари на футболистите чрез заплати и бонуси, а обикновено и дял от трансфера отива по сметката на играча. Изплащането на големи пари подразбира, че играчите трябва да играят във всички условия.
"Ако обезболяващите хапчета могат да ти помогнат, тогава трябва да ги вземеш и всичко е наред. От друга страна, имате и играчи, които са много мотивирани да играят, за да не изгубят място в отбора и искат да се върнат на терена възможно най-рано. Играчите мислят, че са в опасност за статута в състава, ако не вземат хапчета против болки. Настоящата система функционира на принципа на натиска, който преминава от един на втори, от втори на трети и така нататък... На края на веригата е онзи, който може да изгуби най-много и е под най-голям натиск. Доколкото аз знам и съм видял, в клубовете няма никакъв вид образование около използването на обезболяващи хапчета, защото клубовете са под натиск играчите им да играят колкото може повече."
Суботич смята, че футболистите трябва да живеят нормално и след кариерата, да могат да се занимават със спорт за разтоварване и да ходят нормално. Но това невинаги е така. Някогашният професионален футболист Йохен Кинц, който днес е директор на третодивизионния Манхайм казва, че вече не може да прави джогинг заради редицата контузии, които е имал и хапчетата, които е пил.
Бившият сръбски национал разкрива, че след всяка контузия се е опитвал да се възстанови на 100% преди да се завърне на терена, а не 90 или 95%. Единствено така смята себе си за полезен за отбора.
"Ако видя по-млад съотборник да гълта таблетки против болки като бонбони, винаги ще го посъветвам да го разбере максимално сериозно и да размисли. Може би в този момент хапчетата ще му бъдат от полза, но дългосрочно ще остави нежелани последици. Ако искаш по-кратка кариера, тогава свободно продължи да ги вземаш. Но ако искаш да играеш още някоя година напълно подготвен, тогава хапчетата определено са погрешния път."
Има, разбира се, по-добри защитници, но въпросът е колко са по-добрите хора в света на футбола. Невен Суботич се различава от стереотипа за играчи заинтересовани само за титли, пари и скъпа кола. Невен Суботич помага на най-бедните в Етиопия да се преборят за правото да имат чиста вода. Невен Суботич на тренировки и на мач не ходи с ферари или някакъв скъп джип, а - с градския транспорт. И за всичко това говори в чудесно интервю за Курир.
Да започнем от неговата хуманна страна и решението да помага толкова на бедните в Африка. Откъде изобщо този нагон?
"Да ви поясня отговора на този въпрос, трябва да се върна в детството. Моите родители винаги са били социално отговорни. По време на войната в Югославия моето семейство избяга в Германия. Всички пари, които печелеха тук пращаха обратно в Югославия, на хора в областите разорени от войната. Виждах как моите родители правеха това всекидневно. Не сме имали твърде много, чак в сравнение с хората от нашето обкръжение имахме най-малко, но... Не бяхме недоволни, нещастни или нещо подобно", каза Суботич пред Курир.
Урокът е научил. Защото децата не гледат думите, а - делата. Па от 2012 и самият Суботич помага на хората в миньорските области в Етиопия да получат извори на чиста, питейна вода.
"ООН през 2010 година взе решение, че е човешко право да има вода... Ние имаме това. Те нямат вода... В областите където работим има нива от 80 до 95% хора, които нямат нормална вода... Искам да живея в свят в който всеки човек може да живее достойно. Опитвам се да допринеса за това."
И затова част от парите заработени от футбола харчи точно за най-застрашените. В края на краищата, Суботич не е от онези, които не могат без охолен живот. Така че на тренировки ходи - с градския транспорт. Тук има повече причини. Задръстванията, велосипедистите, скутерите... Но и има и философското виждане на Суботич.
"Тук стигам и до някои морални въпроси. Автомобил не ви е нужен в град, който има толкова голяма система на градски транспорт. Ето, точно след този разговор тръгвам с метрото към вкъщи. Сутринта също така дойдох на тренировката. Мога да чета, да разговарям по телефона, да отговарям на писма... Съответно, далеч по-продуктивен съм в този период докато пътувам с превоза, отколкото бих бил, ако шофирам", отговаря Суботич, съвсем необичаен футболист.
Общият баланс на червено-белите с немските клубове: 10 победи, четири ремита, две поражения...
Байерн е мощен, немците винаги са били силни, но ако преди тазвечершния сблъсък в Белград се вземе изключително историческите факти - Цървена звезда не би имала от какво да се плаши на стадион Райко Митич. Просто, немските клубове, както онези от Източна Германия, така и онези от Западна, са били редовни клиенти на червено-белите в главния град на Югославия и Сърбия. Ситуацията не се е променила драстично след обединението на двете Германии, тъй като от 1991 година до днес от четири гостувания на немските отбори в сръбската столица победа взе само мюнхенският Байерн, и то по доста късметлийски начин в груповата фаза на Купата на УЕФА през сезон 2007/2008. Като се тегли черта на цялата история, немските клубове общо 16 пъти са гостували на стадион Райко Митич, а балансът гласи - 10 победи за Цървена звезда, четири нерешени мача и едва две поражения. Реалността за съжаление е напълно различна в този момент.
Историята на сблъсъците започва през сезон 1969/1970 и неуспешния двубой от втория кръг на КЕШ с тогавашния Форварц Берлин. Отборът, който е предвождан от легендарния Милян Милянич, преследвал 1:2 от първия мач и два пъти губил на Маракана (0:1 и 1:2), но успя да стигне до обрат благодарение на головете на Ачимович и Караси. Все пак, мрежата на Алфред Зулуковски до края остана неподвижна, така отборът от Източна Германия продължи напред. Година по-късно Карл Цайс Йена също носи преднина от първия мач от 1/4-финалите на КЕШ (2:3), но отборът на Милянич този път е немилосърден към противника от Източна Германия. Червено-белите победили с убедителното 4:0, с голове на Джорич, Филипович, Остойич и Караси.
Непреодолима пречка за Цървена звезда в Купата на УЕФА през сезон 1975/1976 бил Хамбургер. Първият мач от втория кръг е изигран на Маракана, червено-белите водеха с гол на Сеад Сушич от 23 минута, но само минута по-късно изравни Оле Бьорнмосе. В реванша убедително 4:0 за немците. Първо поражение от немски клубове в своята история, при това и прилично тежко, Цървена звезда на стадион Райко Митич преживява във втори кръг на КЕШ през сезон 1977/1978. Тогавашният отбор на Гойко Зец преживява истинско крушение от Мьонхенгладбах на своя терен (0:3), а головете за немците вкарват Шефер, Хайнкес и Симонсен.
Звезда най-често с немски клубове се среща през известния сезон 1978/1979, в който останала без трофея в Купата на УЕФА, въпреки че общото мнение е, че по качество и показана игра е заслужила. Всичко започва от един от най-вълнуващите мачове в историята на Маракана с Динамо от Берлин (4:1). Отборът на легендарния Бранко Станкович наваксва 2:5 от първия мач в първи кръг, губи и с 0:1 в Белград до 58 минута, а тогава до края на мача постига четири гола. Човекът на обрата е фантастичният Здравко Боровница, който вкарва два гола, преди това е изравнил Душан Савич, а решаващият гол вкара Милош Шестич в последните мигове на мача. Голът на Дуле Савич в седмата минута на полуфинала с Херта се оказа достатъчен за преминаване към големия финал. Звезда тогава побеждава с 1:0, докато в реванша губи с 1:2. Милош Шестич продължава серията голове в този сезон в Купата на УЕФА и в първия финален мач против Мьонхенгладбах. Червено-белите повели с неговия гол в 21 минута, но немците стигнали до изравняване и позитивен резултат чрез автогола на Юришич в 60 минута. В реванша за съжаление е било 1:0 за домакина.
През сезон 1979/1980 отново немци. Първо стария клиент Карл Цайс Йена, който в двата мача е победен с 3:2, а след това мюнхенския Байерн в 3 кръг на Купата на УЕФА. Червено-белите гонили 0:2 от Мюнхен, до 69 минута са водели с 3:0 на Маракана с голове на Савич, Петрович и Репчич, но баварците в следващия кръг на турнира с два гола отвежда Дитер Хьонес.
До следващия мач с немците се чака цяло десетилетие. В първия мач от третия кръг на Купата на УЕФА през сезон 1989/1990 в Белград е победен Кьолн (2:0) с голове на Деян Савичевич, но отборът на Драгослав Шекуларац в реванша е победен с 0:3. Това е "трагичен" мач за легендарния Шеки, който в тунела ударил шамар на стюард и получил осем мача наказание, заради което въпреки спечеления дубъл трябвало да напусне отбора, който само година по-късно покори Европа под ръководството на Люпко Петрович.
Първият немски противник през известния сезон 1990/1991 е Динамо Дрезден. Червено-белите били немилосърдни и в двата четвъртфинални мача, а в първия на стадион Райко Митич (3:0) головете вкарват Просинечки, Бинич и Савичевич. Ако онзи мач с Динамо от Берлин е бил един от най-вълнуващите, най-вълнуващият е изигран на 23 април 1991 година. Цървена звезда победила в Мюнхен с 2:1, а после в Белград повела с гол на Синиша Михайлович от пряк свободен удар. Все пак, немците само за пет минути в средата на второто полувреме преобърнали резултата с голове на Аугенталер и Бендер, финалът в Бари висял до 90 минута, а тогава "небето се отворило" с автогола на Аугенталер. Този миг завинаги ще се преразказва сред привържениците на Цървена звезда.
Първият немски отбор с който Цървена звезда се среща след обединението на Германия и разпадането на Югославия е Кайзерслаутерн. Тогавашният носител на Купата на Германия носи минимална преднина (0:1) от първия мач в първия кръг на КНК, а Цървена звезда в реванша с гол на Деян Станкович в 55 минута се пребори за продължения. Там немският отбор преживя истинска катастрофа. Станкович вкара в 97 минута, Ньегуш десет минути по-късно, докато крайния резултат (4:0) в 120 минута постави Миодраг Пантелич.
Първият немски противник на Цървена звезда в новото хилядолетие беше Байер Леверкузен. Финалистът в Шампионската лига от сезон 2001/2002 застана на пътя на сръбския шампион в третия кръг квалификации. Мачът на стадион Райко Митич завърши без голове, докато в реванша съставът на Клаус Топмьолер победи с 3:0. Споменатият мач с Байерн в груповата фаза на Купата на УЕФА от сезон 2007/2008 бе белязан от лошия терен и катастрофалната реакция на Иван Ранджелович във финала на мача. Цървена звезда два пъти води, с голове на Короман и Милияш. Клозе два пъти успя да изравни, а тогава един прилично нескопосан удар от пряк свободен удар на Тони Крос премина поред Секундо Кастийо и ръката на Иван Ранджелович.
Последният мач на Цървена звезда с немски клубове донесе на червено-белите пролет в Европа след 25 години. Това беше гостуването на Кьолн в последния мач от груповата фаза на Лига Европа през сезон 2017/2018, което червено-белите решиха в своя полза с резултат 1:0 и гол на Славолюб Сърнич в 22 минута на мача.
Така че, Цървена звезда в тазвечершния сблъсък на своя страна, като главен коз, има само историческите факти. Чудеса се случват и това беше ясно след миналогодишната победа над шампиона на Европа Ливърпул, но е голям въпрос дали съставът на Владан Милойевич сега е в състояние да изиграе такъв мач. Ако успее в това, ще има още един исторически резултат за най-трофейния сръбски клуб. Немците на Маракана: КЕШ (1969/70)
2 кръг: Форварц Берлин - 3:2 КЕШ (1970/71)
1/4-финали: Карл Цайс Йена - 4:0
Купата на УЕФА (1975/76)
2 кръг: Хамбургер 1:1
КЕШ (1977/78)
2 кръг: Борусия Мьонхенгладбах 0:3
Купата на УЕФА (1978/79)
1 кръг: Динамо Берлин 4:1
1/2-финали: Херта 1:0
финал, първи мач: Борусия Мьонхенгладбах 1:1
Купата на УЕФА (1979/80)
2 кръг: Карл Цайс Йена 3:2
3 кръг: Байерн Мюнхен 3:2
В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига - съответно, къде са днес великаните от Изтока?
Точно три часа и 34 минути преди Улф Кирстен с топката, като бърз влак, да падне в наказателното поле на Магдебург, цялото Политбюро на партията на Социалистическото единство подаде оставка. Докато легендарният ас на Динамо с поглед търсил своя партньор в атаката Торстен Гичов, посланикът на ГДР Хелмут Зибарт е извикан при министъра на вътрешните работи на Чехословакия Павел Садовски. Кирстен е забелязал своя съотборник, упътил топката към него, а Гичов, въпреки че на гърба си имал Дирк Шустер, се справил чудесно, заградил се, обърнал и шутирал. Дирк Хайне се колебал, не е решил веднага дали да тръгне с крак или да се хвърли, а когато се решил за втората опция вече е било твърде късно. Топката през калта на малкото наказателно поле пробила път до мрежата - Динамо повел против лидера Магдебург в Класикера на Оберлигата. На трибуните делириум!
Двадесетина минути по-късно (средата на първото полувреме) Матиас Замер в своя единствен стил - мощно и елегантно в същото време - води топката през сърцето на терена и приближава вратата на гостуващия отбор. Някъде в същия момент, в Прага, Зибарт пристига в кабинета при Садовски. И преди да седне във фотьойла, започнал да се поти. Знае какво го чака...
Лют и нервиран, министърът не увърта много. На посланика веднага, не с точно приятен тон, дава да разбере, че неговата държава е много недоволна, че все по-голям брой жители на Източна Германия през чехословашката граница бягат в съседната Западна Германия. Садовски обяснява, че гражданите са ядосани и се питат защо и те не могат по този начин до Мюнхен, Франкфурт, Дюселдорф... Ситуацията е много неприятна, с оглед, че същото се случва вече месеци, но през Унгария.
В Дрезден, Замер е пуснал крачка, дал е газ, а когато се озовава на около тридесетина метра от вратата, стреля с всичка сила. Това негово "топовно гюле" завършва в мрежата на Хайне - Динамо води с 2:0. Няколко мига по-късно Магдебург остава с играч по-малко, след като Дирк Шустер получава червен картон и изглежда, че мачът между най-големите кандидати за титлата е решен.
През това време Зибарт в Прага се оправдава че "неговото правителство работи върху решаването на проблема и приемането на нов закон според който населението ще може свободно да пътува от Изток на Запад", но Садовски няма търпение: "Ние изискваме..." В света на дипломацията това е повече ултиматум отколкото обичайно искане.
Докато Хелмут Зибарт се потил в кожения фотьойл на министъра на Хусаков, Магдебург в Дрезден с играч по-малко успял да намали на 1:2 с гол на Маркус Вокел (точката е била достатъчна да задържи първо място), но в последните мигове на мача Гичов със своя втори премахва всички дилеми.
Всички в Изтока много добре помнят този ден. Когато подполковник Харалд Йегер под натиска на 20 000 демонстранти на улица Борнхолмер, около 23:30, най-накрая наредил пробив, а хиляди разярени младежи и девойки тръгнали към Бранденбургската порта - някои за пръв път да видят своите роднини, някои за нови дънки или нова плоча на Скорпионс. Ангела Меркел е била както и всеки четвъртък вечер в сауната с приятелка, Гюнтер Грас е "редял" мисли на хартия и подготвял своето известно експозе, което ще представи няколко седмици по-късно, а Матиас Замер, заедно със съотборниците в карантина, отморявал след предходната бурна нощ и празнуването на големия триумф... Марсел Шмелцер, днес един от двамата най-известни (активни) футболни продукта от онази мрачна страна на Стената, е бил едногодишно бебе, а другият - Тони Кроос - ще се роди едва два месеца по-късно. И футболът много добре ще помни този ден. "Желязната завеса" падна върху източния дял на Европа и задуши всички футболни великани от Изтока, които даваха на тази игра специален чар.
Динамо от Дрезден ще завърши споменатия сезон 1989/1990 като шампион, след като Магдебург в последния кръг неочаквано изгубил от Карл Маркс, днешният Кемницер. През май идната година, с бляскав празник в Рощок е сложена точка на Оберлигата. Ханза като шампион и Динамо Дрезден като втори отбор са интегрирани в Бундеслигата, докато клубовете от трето до осмо място - Ерфурт, Кемницер, Халешер, Карл Цайс Йена, Локомотив Лайпциг и Стал Бранденбург - получили място във Втора Бундеслига. Германия официално е обединена през октомври 1990, след Световното първенство в Италия (ФРГ става шампион), а напускащият селекционер Франц Бекенбауер заявил:
"Сега ще бъдем наистина непобедими!"
Кайзер Франц вероятно не е и предполагал колко ще бъде прав, но малцина тогава са размисляли за цената, която за това ще платят немските клубове от Изтока. Гледано от тази друга страна, някогашният национал на ГДР Томас Дол също е бил добър пророк:
"Съединението на Германия е най-лошото нещо което можеше да се случи на източногерманския футбол."
Така е и било...
30 години минаха откакто падна Берлинската стена. От споменатите клубове вече нито един не се намира във върха на немския футбол. В дните когато немците празнуват съединението правим малък очерк на класирането от последния шампионат Оберлига.
Съответно, къде са днес великаните от Изтока?
ВИКТОРИЯ/ФОРВЕРЦ БЕРЛИН
Една от главните характеристики на източнонемския футбол след Втората Световна война, под съветска окупация и социалистически режим, е била готовността на властите по различни начини да манипулират клубове по политически или други причини. Така днешната Виктория от Франкфурт на Одер често е преселвана от град на град и сменяла имената, според нуждите на полицията, армията, висшите държавни функционери. Най-много успехи преживява като Форверц от Берлин. Този Форверц, който няма никакви връзки с традиционния Берлинер Форверц, един от основателите на ДФБ (Футболният съюз на Германия), шест пъти бил шампион на Източна Германия и двукратен носител на Купата. Повече от десет сезона играл и в европейските турнири. Най-големите успехи на Форверц са 1/4-финали в КЕШ (след елиминирането на Цървена звезда 1969 година), и 1/4-финали в КНК. Виктория в момента е маргинал в немския футбол, играе в шеста лига... ЕНЕРГИ КОТБУС
Един от редките клубове от изтока, който стигна до Бундеслигата след съединението. Шест сезона Котбус игра в елита (2000-2003, 2006-2009), а най-голям успех постигна през 1997, когато игра финал за Купата и загуби от Щутгарт. Енерги влезе в историята на немския футбол на 6 април 2001 година, тъй като стана първият клуб в държавата, който изведе 11 чужденци на терена. Сред най-известните имена - Васил Мириуца, Томислав Пиплица, Бруно Акрапович, Анджей Кобилански... Енерги Котбус в момента живурка в Регионалната лига на Германия (четвърти ранг в системата). ЛОКОМОТИВ ЛАЙПЦИГ
По-възрастните любители на футбола от Лайпциг продължават да подкрепят Локомотив и новосъздаденият РБ Лайпциг не ги интересува много. Става дума за клуб, който като Магдебург игра финал в Купата на носители на национални купи, само че нямаше късмет да я спечели. Аякс с Рийкард, Ван Бастен и Бергкамп беше по-добър през тази 1987 година. Локомотив няколко години по-късно стигна и до завършека на Купата на УЕФА, елиминиран от Тотнъм. Купата на Източна Германия е печелена пет пъти и три пъти е бил вицешампион. Преди Втората Световна война три пъти е бил най-добър клуб на Германия. Локомотив от Лайпциг през този сезон се бори за влизане в трета лига...
ХАНЗА РОЩОК
Последният източногермански шампион не е имал големи резултати в Оберлигата като двата Динамо, Магдебург, Форверц, но Ханза ще се наложи като най-добър клуб от изтока след обединението. След като в първия сезон в Бундеслигата изпада, се завръща през 1995 и играе пълни 10 години. От 2012 е постоянен член на трета лига. Като всички клубове от пространствата на бившата ГДР главен проблем на клуба са финансите. Ханза като Динамо от Дрезден има много верни привърженици...
ДИНАМО ДРЕЗДЕН
Осем пъти шампион на ГДР, седем пъти носител на Купата, полуфиналист в Купата на УЕФА през 1989... Динамо Дрезден без всякакво съмнение спада сред най-успешните клубове на Източна Германия, с рядко верни привърженици, които преди няколко седмици одушевиха Европа. Около 35 000 от тях отпътуваха на гостуването на Херта за Купата. Динамо от 1991 до 1995 игра в Бундеслигата, но не можа да се пребори, преди всичко с финансовата страна, със съперниците. Последва изпадане, губене на лиценз за Втора Бундеслига, пропадане до четвърта лига. Привържениците, обаче, никога не обърнаха гръб на клуба. Заради тяхното нерядко насилствено поведение в Дрезден вярват, че Бундеслигата не ги иска в своята елитна компания. В което много вероятно съществува и частица истина. Динамо в момента се бори за оцеляване във Втора Бундеслига...
РОТ ВАЙС ЕРФУРТ
Две шампионски титли от Оберлигата през петдесетте години са най-големите успехи на червено-белия клуб. Клубът през 1991 и 2004 игра във Втора Бундеслига, но и двата пъти изпадна като последен в класирането. Ерфурт през 2018 след много години изпадна от трета лига. Този сезон е заплашен от ново преселване в по-нисък ранг...
ХАЛЕШЕР
Двукратният шампион и двукратен носител на Купата на Източна Германия записа голямо падение през деветдесетте години. След участието в Купата на УЕФА през 1992 година клубът се хлъзна чак в пета лига. От 2008 и влизането в четвъртия ранг нещата тръгнаха към по-добро. Халешер през този сезон е един от кандидатите за влизане във Втора Бундеслига...
КЕМНИЦЕР
Най-известен като първия клуб на Михаел Балак, Кемницер след обединението само през деветдесетте успяваше да се задържи във Втора Бундеслига. През сезон 1992/93 стигна до полуфинал за Купата. Шампион на Източна Германия през 1967 и вицешампион през 1990 в момента се състезава в трета лига, след като през миналия сезон влезе в нея.
КАРЛ ЦАЙС ЙЕНА
Любителите на футбола помнят Карл Цайс главно с дуелите срещу Цървена звезда в КЕШ и червеният картон на Драган Джаич... Не с добро. Клубът от Йена, обаче, имал сериозна репутация в Източна Германия. Трикратен шампион и деветкратен вицешампион. Йена е още един източногермански отбор, който е играл финал в европейски турнир. През сезон 1980/81 просва по гръб Рома, Валенсия и Бенфика, за да в борбата за трофея от КНК да клекне пред Динамо от Тбилиси. През деветдесетте този клуб в два случая влезе във Втора Бундеслига. В момента се бори за оцеляване в трета лига.
СТАЛ БРАНДЕНБУРГ
Клуб без специално значение за източногерманския футбол. Главно го споменават като роден отбор на някогашните национали Щефан Фройнд и Рой Прегер. Живна за малко през 2017 година, когато се пребори за влизане в шеста лига...
СТАЛ АЙЗЕНХИТЕНЩАТ
Още един клуб на самата граница с Полша... Става дума за работнически отбор, който е бил собственост на железницата. Главно се е състезавал във втората лига на Източна Германия, но е интересно, че като финалист за Купата през 1991 (победен от шампиона Ханза) играл в КНК. Елиминиран е в първи кръг от Галатасарай, Айзенхитенщат е ликвидиран през 2016 година.
МАГДЕБУРГ
Спада към най-големите източногермански клубове и е единственият отбор от изчезналата държава с европейски трофей. Във времето на своята най-голяма слава, седемдесетте години, Магдебург във финала на КНК би големия Милан - 2:0. Това е през пролетта на 1974. Магдебург е три пъти шампион на ГДР и седем пъти носител на Купата. В общата втора лига е успял да влезе чак през 2018. Не се задържал дълго. В момента е в средата на класирането на трета лига. Истински заспал великан и един от редките клубове от изтока, който не е банкрутирал в някакъв момент.
ДИНАМО БЕРЛИН
Динамо е бил клуб на режима, по-точно, той е ръководен от Ерих Милке, шеф на Щази, печално известната източногерманска тайна полиция. И много други клубове са били любимци на комунистическата власт, с тази разлика, че Милке е бил родом от Берлин, па е било логично най-много да се наклони към своите. Тази история около берлинския Динамо е една от онези, които по най-добър начин описват как властта е разрушавала футбола и пречела на напредъка. Целостта на Оберлигата е значително разклатена в последните дни на май през 1978, по време на празнуването на титлата на дрезденския Динамо. Шефът на Щази влязъл в съблекалнята на шампиона и наредил, че сега е дошло времето първенството да поеме съименникът от Берлин. През следващите десет години титлата се празнувала само в столицата! Динамо никога не е имал успех в европейските турнири. Банкрутът го сполетял през 2004. Името променил в БФК Динамо, но се смята за правен наследник на стария щазиевски клуб. В момента води битка в четвърта, регионална лига.
САКСОНИЯ ЛАЙПЦИГ
Саксония не е имала забележими резултати в Оберлигата. Преживяла е два банкрута през 2001 и 2009 година, за да през 2011 официално да е изтрита от регистъра във футболния съюз. Привържениците по-късно основали няколко наследника. Успех, донякъде, има само БСГ Кеми Лайпциг, който през миналия сезон влязъл в четвърта лига.
* Сред 36-те клуба в първи и втори ранг на немския футбол, през този сезон, само три отбора географски принадлежат на бившата ГДР: Унион Берлин (Бундеслига), Ауе и Динамо Дрезден (Втора Бундеслига) Автор: Предраг Дучич
Съдиите при Футболния съюз на Берлин решиха, че заради растящото насилие на стадионите, пристъпват към стачка.
Всички съдии в Съюза се оттеглиха от мачовете, които са предвидени за този уикенд.
"Отказването на мачове се отнася преди всичко за всички мачове в първенствата на Футболен съюз Берлин, както и срещите от хоби и футзал лигите. Така през този уикенд няма да има мачове нито в младежкия, нито в аматьорския футбол", съобщи Съюзът.
Решението за стачка се отрази на около 1600 мача.
Съдийската организация посочи, че след едва два кръга са регистрирани 109 случая на насилие и дискриминация на стадионите в Берлин.
В чак 53 случая насилието е било насочено към съдиите.
"Това са алармиращи данни и трябва да се действа", заявиха съдиите.
Необичайна личност е Невен Суботич. По-различен от повечето футболисти. Особено сръбските, с които години дели съблекалнята в националния отбор. Докато не му досади и в най-добрите години се прости с държавния състав.
Нищо в неговия живот не е било типично. Като момче с родителите побягнал от пъкъла на войната в Босна и Херцеговина, но не останал и в Германия, отишъл след това в САЩ, а тогава като футболен талант се върнал в Бундеслигата. И докоснал звездите. Па отново изчезнал...
В голямо интервю за DAZN, Суботич говори за своя живот, началото на кариерата, успехите с Дортмунд, но и за живота извън терена, който е още по-интересен от футболния дял.
На въпроса какъв му е първият спомен когато като дете дошъл в Германия, Невен казва: "Първият ми спомен е - детската градина. Нямаше сегрегация, децата бяха заедно, беше им позволено да си играят и забавляват без оглед на цвета на кожата или произхода. Гледайки това от днешния контекст, застрашаващо е колко сме се отдалечили от този механизъм, който функционираше".
И колкото му е харесвала Германия като дете, толкова не му е САЩ като студент. "Новата свобода, която опитах в САЩ на 17 години беше впечатляващ опит. Но, този стил на живот в колеж не беше за мене. Бях съсредоточен над футбола, исках да стана професионалист. Затова напуснах колежа след един семестър."
Докато е търсил своя път като тийнейджър, него е намерил Майнц. "На Световното първенство за играчи до 17 години в Перу се запознах с човек, който имаше връзки с немски клубове и искаше да ми организира проби. През лятото на 2006 имах проба в Майнц за седмица, която се разтегна на два месеца. Искаха преди всичко психически да ме тестват. Две години по-късно вече бях в Дортмунд."
Майнц е бил място където пътят му се кръстосал с официално най-добрият треньор в света за сезон 2018/19 - Юрген Клоп. "Имах силна вяра в него. Отвори ми очите и ми показа какво е необходимо да успея в професионалното ниво. Имах усещането, че ако някой може да ме доведе до това, то това е Клоп."
Заедно от Майнц са отишли в Дортмунд, където двамата "експлодирали". "Имаше хубави моменти в Дортмунд, но преди всичко това беше време за учене. Тук научих какво е нужно за отборни успехи. Ние още в тунела водехме 2:0 срещу всеки, защото във всеки момент знаехме, че можем да разчитаме един на друг. Освен това, имахме огромен мотив и голямо качество на състава."
Тази кохезия е била ключова за големите успехи. "Повечето от нас още бяха момчета, които чакаха най-добрите години. Никой не знаеше наистина какво ни чака. Това че успяхме и празненството накрая направиха така да останем братя завинаги. Времето не може да прекъсне тези връзки."
А Невен казва, че е успял въпреки че не е бил най-добър в почти никой компонент. "Моята сила е в това, че съм наясно, че не съм най-големият талант, че технически не съм най-добър, но учех, че хора, които много работят и работят умно, могат да осъществят мечтите си. А предизвикателствата са ми забавни. Като Унион Берлин сега."
Разкри Суботич и как и заради какво е избрал този клуб, който след доста години заигра в Бундеслигата. "Имам цял списък критерии, които проверявам преди да избера клуб. В него са развитието на клуба, продължителността на треньорската работа. Нямам желание да ида в клуб, който променя треньора на всеки два месеца. Важно ми е и какъв профил играчи търси наставникът, защото ако не пасвам, тогава не искам и да отида в този клуб. Използвам различни източници, за да събера цялата картина: говоря с треньора, спортния директор и с възможно най-много играчи. И след това преценявам дали тази среда е за мене. Унион Берлин е един от редките клубове, които отговаряха на цялата тази картина. Парите са ми чак на дъното на класирането. Най-много искам да играя."
А и ролята на привържениците не е за пренебрегване. Унион има истинска армия верни запалянковци. "Вече съм играл мачове в националния отбор в огнена атмосфера. Привържениците добавят на всичко няколко от най-важните проценти. Без запалянковци, спортът е нещо съвсем различно. Те правят футбола специален. Да осъществиш цел пред 80 000 привърженика е фантастично."
Голям хуманист е Невен Суботич, има своя фондация за помощ на деца в застрашените краища на Африка. Не само, че дава колкото може, а и от себе си е взел много. От лукса се е отрекъл напълно. "Използвам метрото за превоз, както и хиляди граждани на Берлин всеки ден. Има много неща от които осъзнато съм се отказал в живота. Имах няколко автомобила, къща с голяма градина. Но в един момент разбрах, че всичко това ми пречи. Че това е заблуда. Продадох къщата и автомобилите и тази свобода ми е чудесна. Сега ми е предимство да имам колкото може по-малко от това. И оттогава мога свободно да насоча своите мисли към много по-важните неща", обясни Невен Суботич.
Невен Суботич не дебютира за новия си клуб Унион от Берлин в мача с Лайпциг (0:4). Срещата изгледа от пейката, но отново попадна в центъра на вниманието заради снимка, която се появи в социалните мрежи.
След мача Суботич не е седнал в "бесен" автомобил, а с градския транспорт се прибрал у дома!
Освен това, приятно си говорил с другите пътници, сред които имало и такива, които разпознали професионалния футболист познат по хуманитарната си работа и скромност.
Сблъсъкът с Унион (Берлин) е мач №4 - средата - от още един маратон от седем срещи в рамките на три седмици. Ротация ще бъде наложителна, за да се разпредели натоварването и да се предотврати умората. Но, знаейки че загуба в Купата не може да бъде поправена, Люсиен Фавре ще трябва да направи внимателно своите избори.
"Искаме да достигнем следващия кръг! Нашето внимание е изцяло върху този мач, въпреки че имаме изпълнен с двубои календар", обясни швейцарският тактик преди срещата с отбора от второто ниво на немския футбол. Да се постави силата на столичния клуб в перспективата, те - заедно с Дортмунд - са единственият клуб останал в професионалния футбол на Германия, който още няма загуба в официален мач, така че преодоляването по никакъв начин не е гарантирано! "Двубой от Купата", обясни опитният наставник, "никога не е лесен. Ние вече го знаем от двубоя във Фюрт, където беше много, много трудно." Борусия направи енергично завръщане в този двубой от първия кръг, който стигна до продължения с късно изравняване в петата минута от добавеното от рефера време, преди да вземе победата в 120-ата минута секунди преди да се отиде на дузпи.
Треньорът вече е добре запознат с Унион (Берлин). "Те са много компактни и добре организирани", е неговата оценка. В това отношение, вероятно ще бъдат подобни на своя градски противник Херта, който в събота гостува в Дортмунд, когато "ние очевидно бяхме разочаровани от резултата", заяви Фавре. "Но беше добър мач." Фактът, че двубоят не завърши по желания начин - и в този случай заслужения - "може да се случи във футбола понякога".
Фавре ще има редица възможности на разположение в съзидателния департамент, особено след като Шинджи Кагава отново е напълно възстановен, а Пако Алкасер е много вероятно да се завърне след кратко отсъствие заради травма. "Той отново тренира. Ще видим дали е възможно да играе или не", каза Фавре, който очевидно не иска да поема никакви рискове с нападателя. В защита, обаче, той остана със "само няколко възможности". Там най-вероятно ще има няколко промени. Но това още не е сигурно. Все още има време за такива решения преди началния час 19:30 в сряда.
Какво общо имат Борусия (Дортмунд) и Унион (Берлин)? Те са единствените немски професионални футболни клубове, които все още нямат загуба през този сезон. Борусия е в серия от 13 състезателни мача, докато "Железните", които са трети във втората дивизия на Германия, преминаха дванадесет двубоя без да загубят.
Двата клуба се изправят един срещу друг във втория кръг на Купата на Германия. Началният час е 19:30. Привържениците са любезно помолени да пристигнат на стадиона по-рано.
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия се изправя срещу отбор от столицата на Германия за седми път, а за четвърти в последните две години и половина. Досега, "жълто-черните" са успявали да надделеят във всеки дуел с берлински клуб, дали Тенис Борусия, Херта или Унион.
Борусия (Дортмунд) загуби само един от последните си 13 домакински мача в Купата. Последното поражение пред домашна публика дойде на 28 януари 2009, когато бе победена от Вердер (Бремен) с 1:2.
Факти за Унион (Берлин)
Столичният отбор стигна до втория кръг след победа над Карл Цайс Йена с 4:2 като гост благодарение на голове на Андерсон, Кроос и два на Хедлунд. Преминавал е втория кръг само веднъж в последното десетилетие, за да отпадне от турнира след гостуване на Кайзерслаутерн на 1/8-финалите през 2013. Ранното отпадане стана нещо като традиция, като Байерн (Мюнхен) ІІ, Вердер (Бремен), Халешер и Рот Вайс (Есен) ги отстрани в първия кръг между 2008 и 2011. Офенбах сложи край на участието им във втория кръг през 2012.
Клубът, който е основан през 1906 като ФК Олимпия Обершьоневайде, окупира заглавията през сезон 2000/01. Играейки в Регионалната лига по това време, столичаните стигнаха до самия финал, след като елиминираха Борусия (Мьонхенгладбах) с 6:4 след дузпи. В спора за трофея загубиха от Шалке с 0:2. "Кралско сините" си бяха осигурили участие в Шампионската лига като вицешампион в първенството и така Унион получи разрешение да участва в европейските турнири през следващия сезон въпреки поражението си, ставайки първият, и досега единствен, третодивизионен немски отбор класирал се в Купата на УЕФА. Там достигнаха втория кръг, след като завършиха 1:1 с финландския Хака Валкеакоски и побеждавайки ги с 3:0, след което отпаднаха от турнира от българския Литекс (Ловеч). Треньор на Унион в най-успешните му дни в съвременната история беше българинът Георги Василев - Гочето. Други успехи в клубната история включват спечелването на Купата ФДГБ през 1968 (Купа на Свободния немски търговски съюз, провеждана в бивша Източна Германия), завършвайки втори в първенството през 1923, както и спечелването на Интертото през 1986.
Освен голямата неизвестност на терена и гола на Калу от дузпа в съдийското продължение, мачът между Борусия от Дортмунд и Херта беше белязан и от сблъсъци на гостуващите привърженици с полицията. Запалянковците на "Старата дама" на полувремето потрошили тоалетните, след това няколко пъти използваха пиротехнически средства на терена, след което влязоха и в схватка с полицията, в която десетина от тях пострадаха.
Борусия (Дортмунд) излезе със съобщение, че тоалетните, които са в частта от трибуните за гостуващи привърженици са напълно унищожени, както и че около 45 човека са пострадали по време на сблъсъка с полицията.
От Херта съобщиха, че напълно се противят на използването на пиротехника и сбиването на запалянковците с полицията, което е напълно неприемливо, също така обещаха да помогнат за идентифицирането на привържениците, които са участвали в безредиците на стадиона.
Запалянковците на Херта от своя страна се обърнаха към немските власти, казвайки че полицията е опитала да конфискува техни транспаранти и знамена, след което "ненужно е употребила сила и голямо количество сълзотворни гранати".
На мач в Берлин на 14 май 1938 гостите с изпъната дясна ръка поздравили публиката.
Борис Джонсън, министър на външните работи на Великобритания, наля масло в огъня със своята оценка, че Путин ще използва тазгодишното Световно първенство по футбол както Хитлер Олимпийските игри през 1936. Официалният представител на руското министерство на външните работи Мария Захарова му отговори, написвайки в своя фейсбук профил, между останалото, и това: "Очевиден е курсът на британските политици напълно да бойкотират Световното футболно първенство в Русия."
Англичаните, изглежда, още не са преболели, че в борбата за домакинството на тазгодишния шампионат на света изгубиха от Русия. И сегашната затегната политическа ситуация в света вероятно е допълнителна причина отново да се насочи пръст към Русия и нейния президент.
Руските медии очакват Захарова тези дни да върне на Джонсън мило за драго. Предполага се, че това може да стане с припомняне на футболния мач между Германия и Англия, отигран в събота, 14 май 1938 на Олимпийския стадион в Берлин, когато гостите поздравили публиката - с нацистки поздрав.
Това било в навечерието на Втората Световна война. Читателите на югославския вестник "Политика" са били оповестени, че англичаните победили домакините с 6:3, но разбрали и че в същия ден в Лондон Хенлайн изложил на английските политици исканията на судетските немци (заради които по-късно, със съгласието на Великобритания, Франция и Италия, Германия започнала да разваля Чехословакия), а ден преди мача Мексико, като първа чужда сила, поел инициативата да прекъсне отношения с Великобритания, със забележката че "анализира вътрешното положение в Мексико".
Обществото е оповестено и че творецът на Олимпийския стадион в Берлин архитект проф. Вернер Марх дошъл в Белград "да проучи въпроса за построяване на олимпийски стадион и да избере място на което този стадион може да се построи във връзка с предвидената Олимпиада през 1948 г в Белград" и "обиколил Калемегдан, Долния и Горния град, игрището на БСК и "Югославия", Баньица и Топчидер".
Онова с което срещата на Германия и Англия през 1938 е влязла в историята тогавашните вестници не са съобщили. А в този мач английските национали поздравили публиката - с нацистки поздрав.
Това е бил втори дуел на тези национални отбори откакто Хитлер е дошъл на власт. Първият е изигран на 4 декември 1935 в Лондон, на стадиона на Тотнъм "Уайт Харт Лейн". Тъй като този клуб се смята за еврейски, не учудва че еврейските сдружения са искали мачът да се откаже заради нацистката политика към евреите, която е обнародвана с т.нар. нюрнбергски закони, приети три месеца по-рано.
Руските медии напомнят, че в английските вестници тогава са публикувани писма на читатели, които призовавали на спортистите да се позволи да се занимават със своята работа. Сайтът "Шампионат" цитира един читател на "Дейли хералд": "Отишло е твърде далеч ако евреите опитват да ни диктуват своите условия. Това води до начало на нова война между Англия и Германия." Мачът е изигран, домакинът победил с 3:0, а гостите, като жест на добра воля, играли без "свастики" на екипа, напомня сайтът и съобщава, че немският капитан Фриц Сепан казал: "Ние нямаме нищо общо с политиката. От господин Хитлер не сме получавали никакво съобщение. Ние сме спортисти и сме дошли тук да играем с най-добрите в света."
Когато са дошли в Берлин, и английските футболисти трябвало да покажат жест на добра воля - да изпънат ръка за поздрав към зрителите. Три месеца преди това, на 12 март 1938, Германия е приобщила Австрия, която така изгубила възможността да играе на Световното първенство през тази година във Франция, а нейните най-добри футболисти са играли за немския отбор.
Английските национали не са искали да поздравят така публиката, но посланикът на тяхната страна в Берлин сър Невил Хендерсън и секретарят на техния Футболен съюз Стенли Роуз, след войната и президент на ФИФА (1961-1974), ги убедили че това е нужно заради британско-немските отношения. С това че на Олимпийските игри в Берлин през 1936 британските спортисти (американските в знак на поздрав махали с шапки) не са вдигали дясната ръка (такъв е бил и олимпийският поздрав, който заради сходността с нацисткия, е премахнат през 1946), заради което Хитлер бил огорчен. Немският фюрер този път не е бил на стадиона (от главните са присъствали Гьоринг, Хес и Гьобелс), но несъмнено е бил много доволен, че английските национали са поздравили зрителите също както и немските.
Това не е първи случай в спорта гостът да се подмазва на домакина. На първото Световно първенство по футбол през 1930 г в Монтевидео, например, боливийците на предната страна на екипа си носили по една буква, а преди мача срещу Югославия се подредили така че пишело "Да живее Уругвай". През 1938 нацисткият поздрав вече е бил символ на най-голямото зло. Футболистите не трябвало да знаят това, а онези които ги наговорили да направят това са следвали някакви на тях познати интереси.
Германия и Бразилия тази вечер в Берлин ще изиграят приятелски мач в първа среща след полуфинала на СП 2014 година и "онази" победа на немците със 7:1.
Трябваше това да е фестивал на футбола на два непобедени и по много най-добри състава на това Световно първенство, а се превърна в може би и най-невероятния мач в историята. Домакинът Бразилия спечели два от три мача в групата включително и откриващия срещу Хърватия, а после след дузпи елиминира Чили на 1/8-финалите и победи Колумбия с 2:1 на 1/4-финалите. Отличните немци спечелиха седем точки в групата, а после преминаха Алжир след продължения и успех с 1:0 над Франция.
В Бело Оризонте отборът на Сколари дойде без наказания Тиаго Силва и контузения Неймар, който спука прешлен в мача срещу Колумбия. В атмосфера на страшен натиск от обществото което очакваше световната титла, бразилците просто - рухнаха. Дори добре, храбро започнаха мача, но немците поведоха в 11-ата минута след като Мюлер заби центриране от ъглов удар за 1:0.
Водещият гол видимо зашемети домакините, които пробваха още нещо в следващите минути и се държаха до 23-ата минута. Това което се случи в следващите четири минути и днес, четири години по-късно е трудно да се обясни, а за бразилците това бяха и останаха четирите най-черни минути в цялата история на тази велика нация.
Още след първия гол в бразилците се всели голяма несигурност, която състав като Германия наказваше с всяко минаване на центъра. Първо в 23-ата минута Кроос намери отлично Томас Мюлер в сърцето на наказателното поле, в което Марсело закъсня да изтегли за капан за засада с поне пет метра. Играчът на Байерн остави топката за Клозе чийто първи удар е спасен от Жулио Сезар, но не и втория.
От този момент до края на мача Бразилия изглеждаше като отбор в квартала, който се е предал срещу двойно по-добър противник. Минута по-късно Лам от крилото ще прати топката на върха на наказателното поле откъдето Кроос с външен фалц ще уцели близкия ъгъл, а в следващата атака Кроос ще отнеме топката от Паулиньо на 25-ия метър и тогава в комбинация с Кедира ще повали цялата бразилска отбрана, съответно това което е останало от нея, за 4:0. По същия начин за четири минути пълния апокалипсис ще довърши Кедира в 29-ата минута.
Изглеждало е сякаш немците могат, ако поискат, да вкарат пет, осем или 12 гола. Ако трябва. Но след като Жулио Сезар спаси удар на Кроос, Бундестимът малко спря и на полувремето се отиде при невероятното 5:0.
"Разбрахме се на полувремето, че трябва да останем фокусирани и че няма нужда да ги унижаваме допълнително. Сигурен съм, че им е било ужасно тежко", заяви след мача Матс Хумелс.
В превод, немците са се с 11 бразилци на терена, 58 000 на трибуните и всичките 208 милиона, които в своите домове в неверие гледали предаването - смилили. Всички освен Андре Шурле, който влезе в 58-ата минута и на когото баш му се играеше и до края вкара още два гола преди Оскар в добавеното време от съдията да оформи крайното 1:7.
Селекционерът Луиш Фелипе Сколари, когото журналистите и специалистите сгазиха заради самоубийствената тактика срещу супер бързите немци, прие своята вина за катастрофата и след загубата с 0:3 от Холандия в мача за трето място подаде оставка. Фред, който беше един от най-лошите играчи се прости с националния отбор, а Давид Луис и Жулио Сезар се извиниха публично на нацията, която търсеше отговори за най-големия срам в историята.
Големите немци, които след третия гол вече не се и радваха прекалено на головете, след мача изявиха, че по време на първото полувреме са разбрали, че се случва нещо много чудно. Селекционерът Йоаким Льов, Филип Лам и Пер Мертезакер утешавали бразилците и говорили как натиска на който са били подложени е бил просто непоносим. Загубата в туитър коментирала и бразилската президентка Дилма Русеф, а бразилските вестници излезли с черно-бели корици и драматични заглавия като "Бразилия умря".
Немците накрая спечелиха СП с гол на Марио Гьотце в продълженията срещу Аржентина, а посраменият бразилски национален отбор беше поет от Дунга. Последва катастрофа на Копа Америка през 2015 година където Бразилия отпадна на 1/4-финалите след дузпи срещу Парагвай, за да през следващата година, на юбилейната 100-тна Копа Америка, за пръв път от 1987 година да отпадне в групите. Бразилия удари дъното по най-бруталния начин.
Националният отбор изглеждаше без глава и ядно. Дунга беше "изритан" и тогава на пейката през юни 2016 седна Тите, който през този сезон с Коринтианс спечели шампионската титла. Дословно за една нощ чудесният треньор прероди националния отбор.
Върна в състава Марсело и Тиаго Силва, повика младия Габриел Жезус и пренесе цялата игра на 30 метра по-далеч от своята врата. Уплашената и защитно ориентирана Бразилия на Дунга изведнъж започна да подсеща на Бразилия от най-добрите дни, най-много благодарение на Тите.
"Не мислех, че ще бъде толкова просто, че така лесно ще побеждаваме", заяви Тите след като спечели първите осем мача от квалификациите и с победа 3:0 над Парагвай осигури класирането в Русия година и три месеца преди началото на турнира.
Единствената загуба в 18 мача откакто Тито е начело е в приятелски мач срещу Аржентина (0:1), а е получил общо само пет гола. По-малко отколкото Сколари в тази грозна вечер през юни 2014 година в Бело Оризонте.
Немците, от друга страна, продължават да са "досадно" добри. На Евро 2016 отпаднаха от Франция чак на полуфиналите, а с равенството срещу Испания в петък изравниха официалния рекорд от 23 официални мача без загуба. Сменят се играчите, идват млади, а Германия продължава да играе невъзможно добре.
Днес в 21:45 в Берлин няма да има много играчи от "онзи" мач. Жулио Сезар се върна във Фламенго и вече не брани за националния отбор. Майкон в момента е без клуб, а Данте вече не играе за националния отбор. Оскар и Хълк ритат в Китай, а Бернард вече не е в плановете на Тите.
Германия също промени поколението в сравнение с онова което унизи бразилците, но без осцилации. Мануел Нойер скоро би трябвало да се върне след контузия, а Филип Лам завърши кариерата. Бастиан Швайнщайгер през август 2016 година се прости с националния отбор и отиде в Чикаго Файър, а добрият стар Мирослав Клозе завърши кариерата.
Въпреки че гръбнаците на двата национални отбора са останали същите или подобни, в Германия сега в нападение играе Тимо Вернер докато Марио Гомес чака на пейката. Тук е и младият Джошуа Кимих, докато в националния са повикани Ларс Щиндъл, Себастиан Руди, Зюле, Рюдигер, Горетцка и други.
Бразилия е, както винаги, отново комбинация от играчи от Европа и домашното първенство, но този път играят само най-добрите и онези, които наистина заслужават да са в националния отбор. За креативността са задължени Коутиньо и Вилиан, фантастичният Каземиро им пази гърба, а Дъглас Коста също така е на много високо ниво.
В Берлин би трябвало и едните и другите да играят в най-силните си състави. Играха и през 2014 в Бело Оризонте и знаем как се завърши. Но околностите са напълно различни и не е невъзможно точно тези два национални отбора в Русия да видим на финала...
Футболът е спорт, който умее да пробуди изключително голяма страст, но сцената, която е забелязана на трибуните на стадиона на Херта без никаква дилема е една от най-странните, които сме виждал в скоро време.
След мача от 25-ия кръг на Бундеслигата между берлинската Херта и гостуващия Шалке от Гелзенкирхен един привърженик на домакинския отбор започна да мастурбира, въпреки че беше обкръжен от други запалянковци.
Все пак, след няколко минути, дошла охраната и го извела от трибуните.
Видео от този странен инцидент можете да видите тук:
Съдията Тобияс Райхел шокира футболния свят, а преди всичко играчите и привържениците на Унион (Берлин), свирейки край на мача в момента, в който вкараха гол за победата.
Унион гостува на Арминия в Билефелд където резултатът беше 1:1 в 21-ия кръг на Втора Бундеслига.
Гостите в продължението натискали Арминия, чийто защитници успявали на няколко пъти да изчистят топката от наказателното поле, а тогава в края на четвъртата минута на добавеното време играч на Унион поел кълбото на около 17 метра от вратата.
Направил само един контакт с топката и веднага стрелял, тя се оплела в мрежата, но радостта от гола на берлинчани била опропастена от звукът на свирката на съдия Райхел буквално в мига на удара.
Бесни и потресени играчите на Унион го обиколили и протестирали, но останало 1:1. Арминия е осма с 30 точки, 13 зад лидера Фортуна (Дюселдорф), а на шест от последното място което води към бараж за влизане в елита, докато Унион е десети с 28.
Union Berlin gör mål en sekund efter att domaren blåst av. Givetvis väldigt trist. pic.twitter.com/tUpXGd2kqa
Как десет пъти в реванш Цървена звезда е поставяла на колене и малки и големи.
Не е тема, а само като скица за епитафия на посърналия великан, който тази вечер иска да възкръсне. Последният път когато Кьолн дойде в Белград, есента е миришела на Бари и Токио; Пикси е обявен за пета звезда на Звезда и станала известната фотография в музея където един до друг на онези високи барови златни столове седят Райко, Шеки, Джая, Пижон и тогавашния капитан; Кьолн е имал много големи играчи. Литбарски, Алофс, Хеслер, Юрген Колер, вратарят Илгнер... На "червено-белия" шампионски отбор му липсваха двама златни играчи - Миха и Бина. Всички останали са били тук. И Дейо и Роби и Панчев и Радинович и Марович... И всички. УЕФА и тогава е имала свое класиране на най-добрите клубове, само че тогава е бил напълно друг футболен порядък. Ето точно преди този голям белградски сблъсък Звезда е бил шести или седми клуб в Европа - Кьолн девети, десети. Обстановката? Обстановка за помнене... Една снимка, близък кадър на пълната Маракана, дори е използвана за календара през 1991...
И знаете повече или по-малко как завърши тази вечер в Белград и после реванша на известния Мингерсдорфер. Теориите са много, те винаги са интересни, а една казва, че точно в нощта на 22 ноември 89-а, някъде високо горе е записал: Името Цървена звезда спешно да се гравира на футболния свети граал. Онзи от сребро, с ушите. И всичко това докато на таблото стояло 3:0 за Кьолн и докато Шеки е бил стюарда в тунела...
Има един алманах на Звезда, или по-добре казано романизирана историческа ретроспекция - нещо като футболен роман от края на миналия век в който е табела. Не романизирана. Това са факти. Отнася се до резултата на "червено-белите" срещу отбори от най-висока класа в периода откакто Звезда е станала голяма в европейски размери, до постбариевския цикъл, до Кайзера и Барса. В клубовете от най-висока класа са сметнати тези, които до този момент имат две или повече титли шампион на Европа - Реал, Милан, Байерн, Ливърпул, Бенфика... Общ резултат вкъщи: 5-2-0, голова разлика 17:10. Резултат в гостувания: 2-1-4, голова разлика 5:11. Общо: 7-3-4, голова разлика 22:21, срещу най-големите клубове в света.
И като пояснение с датата на статистиката стои: Като клуб със световни маниери и капацитет, Цървена звезда винаги е преминавала границите и на онези големи държави. Затова й е било лесно да бъде далече най-добра в Югославия!
Откакто за последен път в някой европейски сезон звездашите ги е шибал февруарски или мартенски северняк на най-големия сръбски стадион, футболният свят се е обърна с главата надолу. Европейският потенциал и на Звезда и на Кьолн е бил по-близо до надгробна плоча отколкото до сблъсък със стария и нов елит. Това доста свързва Звезда и Кьолн. Немците дочакаха Европа след 25 години, "червено-белите" шанс да изкарат зимата в тази Европа.
Голям мач е тази вечер на Маракана. Много голям.
За онези по-младите да припомним някогашната величина и слава на Звезда - 10 мача в които Маракана (в реванша) е поглъщала съперниците, със спомени на големи привърженици на "червено-белите". Дожа Уйпещ - Купата на европейските шампиони 1970/71, първи кръг
Както рядко в своята богата история Звезда е висяла на конец в Унгария. Уйпещ е важал за един от най-добрите отбори на Стария континент, със застрашаващ състав в който са били Янош Герец, Антал Дунай, Ференц Бене, Ласло Фазекаш и Шандор Жамбо. На пейката е седял легендарният Лайош Бароти. Отбраната на "червено-белите" е била буквално натикана в своето наказателно поле...
"Винаги ще помня тяхната атака... Няма днес вече такива играчи. Вкараха ни на пет метра пред вратата", казал веднъж Милован Джорич. Накрая "само" 2:0. Твърде малко за Маракана...
Сръбските вестници са представили Уйпещ като машина, която мели и на която по-добре да не се изправяш на пътя, което дало като резултат "по-слаба" посещаемост на най-големия стадион за европейски мач - не са достигнати 100 хиляди. Но Звезда засияла. Говори се, че това е била една от най-добрите срещи на Драган Джаич. До полувремето 3:0! Зоран Филипович (7), Джаич (24), Стеван Остойич (44). Със своя втори гол Филе е довършил унгарците - 4:0.
Година по-рано Дожа в първия кръг на Купата на УЕФА е изхвърлила Партизан... Чедомир Йованович (67), Шабац (тогава студент в Ниш)
"Сещам се сякаш беше вчера, те играха в някакви лилави екипи. Въпреки че загубихме първия, имаше оптимизъм сред привържениците, че ще продължим. На Маракана имаше над 80 000 зрители, чудесна атмосфера на трибуните. Тогава на мачовете се носеха знамена, транспаранти, снимки на играчите... Бях студент по това време, следвах в Ниш и от Ниш дойдох на мача. Въпреки че главно ходех в северната трибуна, не се сещам как за този мач завърших в западната. Помня този мач като най-добрият на Джаич в Звезда. Не знам дали той би се съгласил с мен. Какво им правеше... Най-добрият негов мач, който съм гледал. Вкара един, подаде за два. Нападахме към южната трибуна, а той вкара гол, като мина двама в малкото наказателно поле, обърна се и вкара! Зоран Филипович Филе тогава игра един от първите си мачове за Звезда. Тогава Филе беше четвърти клас в гимназията (11 - б.р.) и си спомням, че преди мача в Спорт излезе репортаж за него със снимка от училищната пейка. На мача го подкрепяха и приятели от класа, а той вкара два гола! Вкара първия и четвъртия, а след този първия атмосферата на трибуната завря. Усещаше се, че ще продължим. След мача тотален колапс в движението от Маракана до ЖП гарата. Река щастливи привърженици се сливаше от Маракана до центъра, движението беше напълно блокирано, носеха се снимки на Джаич, викаше се... Мач, който не се забравя". Карл Цайс Йена, Купата на европейските шампиони 1970/71, четвъртфинали
Трудно да съществува някоя неразказана история за известния двубой с източните немци... Далеч по-голяма щета от загубата в Йена е бил червеният картон за Драган Джаич. Неоправдан. Така името на проклетия съдия Карпентър от Ирландия научиха почти всички деца в Югославия. И никога не са го забравили. Завършило 3:2 за Карл Цайс в първия мач, а тогава наред дошъл реваншът... Има хубави видеозаписи. Реки хора се сливат към Маракана по целия булевард ЮНА. Колко трябва да изтекат 80 или 100 хиляди души... Някои по-млади поколения никога няма да разберат... На терена привърженици със снимка на Джаич в рамка вдигат адреналина до максимум. Полицейски кучета на всички страни. Трябвало добре да се пазят гостите... Всички са искали отмъщение. За Джая! За Звезда! За полуфинал в Купата на европейските шампиони! А Джая седял край терена до един войник и гризял нокти. Гризял ги е само до 15-ата минута. Тогава Бата Джора вкарал от дузпа - 1:0. Немският бункер е разрушен. Филипович 2:0, а тогава още Остойич и Стане Караси - 4:0. Пера балонджията, който обръщал цифрите на дървеното табло с кръглия часовник работил под пълна пара повече от половин час. В последните двадесет и кусур можел да отдъхне. Звезда се смилила. Дръпнала ръчната...
На следващия ден Драган Джаич получава наказание - четири мача заради нападение над съдията в Йена! Европейските медии възнегодуват как най-доброто ляво крило на Стария континент няма да играе във финала. Не се е поставял въпрос дали Цървена звезда ще отстрани Панатинайкос. Това се е подразбирало. Велибор Васович донесъл в Югославия новината, че Аякс ще пише на УЕФА и ще търси специално разрешение Джаич да играе във финала, за да футболният свят да види кой наистина е най-добрият отбор в Европа. Но напразно... Бора Яковлев (72), Вършац (тогава угостистелски работник)
"Сине, как да не се сещам за този мач. Там загубихме с 1:0, но някак се усещаше, че ще продължим напред. Истина, имаше малко боязън, защото там Драган Джаич получи червен картон заради плюене на съдията. Трябваше да играем реванша от четвъртфиналите на Купата на европейските шампиони без най-добрия си играч. После се говореше, че това е направил Цоле Янкович. Атмосферата - обичайна за мач на Звезда. Аз стандартно дойдох от Вършац, тук имаше много привърженици. Много силни бяхме. Те се опъваха, докато не ги пробихме... Джорич вкара първия гол от дузпа, а след това беше "алилуя амин". Голяма еуфория, тогава бяхме зрели да бъдем шампион на Европа. Щета, че се случи Панатинайкос", разказва известният като Бора звездаш. Реал Мадрид, Купа на носители на националните купи 1974/75, четвъртфинали
Заради антологичния сблъсък Драган Джаич и тогава младия испански национал Камачо на когото предричали най-големи висоти, този известен мач често е бил в сянка. Дни назад светът е говорил само за Джаич и Камачо. Как ли ще изглежда?
"Как мислите да спрете Драган Джаич?", питала Хосе Антонио Камачо една журналистка, която успяла да стъпи на терена при загрявката.
Голобрадият деветнадесетгодишен скачал на метър от тъч линията. Изглеждал е и ужасен и самоуверен в същия момент. До началото на мача оставали още няколко минути, но той вече бил на своето работно място. По-добре отколкото да закъснее... Маракана се тресяла. Шумът непоносим. Червено-белите байраци навсякъде наоколо. От птича перспектива изглеждало сякаш са мравки на трибуните, а не хора.
"Ще го погледна право в лицето, а тогава ще направя всичко по моите сили да му попреча да се приближи към нашата врата", отговорил Камачо, докато дъхът му прекъсвал думите.
Съдията Барнс сложил свирката в устата, целият Топчидер е треперел... След 0:2 в Мадрид, Звезда печели с 2:0 и общ резултат 8:7 след дузпи.
Ненад Милюш (56), Загреб (тогава ученик в основно училище)
"За ученик на осем години мачът между Цървена звезда и Реал представляваше нещо невиждано. Спомням си, че с баща ми едва си пробихме път до източната трибуна на Маракана. А там виждам купчина хора, която носи прасета на рамо. Нищо не ми беше ясно, баща ми ми обясни, че тези хора с прасетата искат да се уредят с билети чрез компенсация. Чудо. Имаше сигурно 100 000 човека на стадиона, а може и повече. Стояхме един на друг на главите. Реал тогава може би беше най-силният в историята, под надзора на генерал Франко. Бяха ни победили с 2:0, но когато реваншът в Белград започна всички на стадиона вярваха. Имаше сигурно сто сирени. Когато това започне да вие - майко мила. Носеха знамена от местните общности, с онези копия. Много хора бяха вкарали сигнални ракети, започнаха да гърмят веднага след изпълнението на дузпите и гола на Оли Петрович. Наистина мач за историята и антологията. Тогава нашият вратар споменатият Петрович беше най-ефикасния играч в мача. Вкара гол от дузпа и Джаич, след това отново в серията. Тези дузпи са специална история. Когато нашите изпълняваха не можеше да се чуе муха, а при техните истерия". Динамо Берлин, Купа на УЕФА 1978/79, първи кръг
Звезда играла доста лошо през есента на 78-а. Известният бял немец Рюдигер, нокаутирал "червено-белите" в Берлин. Било е 5:2. Никой не е давал шанс на белградчаните преди реванша. Сол на раната три дни преди втория мач с източните немци е сипал и Борац. Побеждавайки Звезда в Баня Лука с 2:1.
Дуле Савич ден след тази загуба отива на посещение на някогашния генерален секретар на клуба, известния Слободан Чосич. Чоса се възстановява от инфаркт и пита за своята Звезда. Как е играла... "Отчайващо", без заобикалки казва Дуле. Чосич само се усмихнал на това, па дал упътвания: "Приятелю, ние сигурно продължаваме! Само кажи на бата Стането до тебе в нападението да сложи Боровнич".
А Дуле отговаря: "Как? Кой съм аз да казвам на Стането?! Не смея"...
Бранко Сатнкович, легендарният Посланик, бил познат по своята строгост. За него добра тренировка е била тази след която играчите повръщат. Шамар и подобни са били вместо "добро утро". Хайде сега ти на такъв тип кажи кой трябва да играе...
"Само му кажи и не се притеснявай. Така съм казал и на Милян срещу Дожа да вкара Богичевич, Филипович и Новкович. Послуша ме и стигнахме до полуфиналите", довършил с усмивка Чоса.
Дали Дуле Савич е опитал "самоубийство" или не, не се знае, но Здравко Боровнич получил шанс. Още повече, в продължението. И вкарал два гола. На практика решил мача. Звезда се върнала след 2:5 в първия мач и 0:1 на полувремето?! Крайният резултат за белградчаните е бил 4:1. През този сезон "червено-белите" са стигнали до финала на Купата на УЕФА където трофеят им е отнет от Борусия от Мьонхенгладбах.
Деян Дмитрович (55), Белград (тогава гимназист)
"След загубата в Берлин (2:5) разочарованието беше голямо, но публиката на Звезда винаги се надява. Надяваше се и през този ден. Имаше сигурно 60 000 човека на Маракана. Съществува нещо атипично за този мач. Всичките четири гола вкарахме пред южната трибуна. Не е прекалено да кажа, че хората се търкаляха от щастие. Ето толкова години са минали, а аз още не знам дали четвъртия гол вкара Шестич или Рюдигер. Иначе, когато падна този четвърти гол, човек от сто кила, който стоеше пред мен, ни хвърли тримата във въздуха." Галатасарай, Купа на УЕФА 1989/90, първи кръг
Сезон по-рано в турския футбол за пръв път са вложени много пари и това е дало резултат във фантастичния успех на Галатасарай - класиране на полуфинал в Купата на европейските шампиони, където се изпречила Стяуа. С епитет полуфиналист от елитния турнир и асове като Джевад Прекази, Тугай Керимоглу и сръбския вратар Симович, турският отбор имал амбиции, че може да прескочи Звезда. Но след 1:1 на "Али Семи Йен" е било ясно кой кой е и какви са реалностите в европейския футбол.
Някак с половин газ и без твърде много емоции в гласа Милойко Пантич, Владан Лукич и Дарко Панчев изработили Галата - 2:0. Тогава вече всички видели, че е дошло време за нещо много голямо. Шампионският отбор на Звезда е надраснал противниците в Купата на УЕФА... Влада Зирканович - Маузер (51), Белград (тогава студент ветеринарна медицина)
"Това не е точно мач, който спада към някои незабравими въпреки че резултатът от първия мач не даваше право да се отпуснем. В това време истинските съперници на Звезда бяха от Италия, Испания, Германия... Това беше нашето ниво. А турските клубове бяха по-ниска категория. Бях в западната трибуна, а ако не се лъжа, на Маракана се събраха около 60 000 зрители. Все пак, спомням си, че преди реванша говорих с някои хора от клуба и имаше боязън и необходимото внимание. Знаете, началото на сезона, отборът още не е обигран, а Галатасарай тогава започна да влага в отбора. Тогава ставаше въпрос за сериозни пари, които турците вложиха в отбора... И затова на всички им падна камък от сърцето когато Панчев вкара за 2:0. Усети се облекчение. Детайл по който този мач може да се помни е, че за тях играеха двама югославски играчи: Симович и Прекази. Разбира се, освирквахме ги, но повече се освиркваше Симович отколкото Прекази, който е партизановец. Причината беше, че Симович преди Галатасарай играеше за Хайдук (Сплит), а това тогава беше рядкост. Сърбин от Сърбия да отиде в Сплит?! Наистина, Хайдук е имал сръбски футболисти и по-рано, но това са били главно сърби с произход от околността на Сплит. Беше чудно, че някой от Крушевац отиде да играе в Сплит за Хайдук".
Байерн (Мюнхен), Купата на европейските шампиони 1990/91, полуфинали
Разказват хората, които са били на стадиона: Когато в 80 и някоя минута Волфарт изтичал в онази контра и шутирал от малък ъгъл за 3:1 - Ефенберг напразно готов чакал топката да му се отбие в десния крак - с прозвъняването на дясната греда на Стоянович над Маракана е можело да се чуе изгубения лай на едно полицейско куче под северната трибуна...
Много пъти Звезда е падала така. И не само Звезда, а и много югославски клубове, националният отбор... Това е била награда за всички предходни поколения, които по подобен начин са имали великани в шепата си, но те са успявали да се изплъзнат. А отборът на Люпко Петрович е имал този хищнически нерв и газил до края.
"Михайлович в средата"...
Има ли някой, който не знае какво се е случило с топката, която топчията на Звезда е пратил "в средата"?
Бранислав Рупар (52), Требинье (тогава студент в Сараево)
"Седем дни преди реванша владееше неописуема еуфория. Ние звездашите от Сараево говорехме само за това. Единствената тема на разговор беше Байерн. А останалите привърженици на Партизан, Железничар, Хайдук, Сараево тогава се правеха, че не следят футбола и не искаха да говорят за това. Бяха във фасона, че футболът не ги интересува. Купува се Спорт, Темпо, важна е всяка новина. Тогава бях студент, но кой да учи в тази лудница. Не можеш, само Звезда ти е в главата. Спомням си, че от Сараево тръгнахме с шест-седем автобуса, огромен брой хора отидоха с влакове, автомобили... Всеки се оправяше както може. В автобуса звездаши от всички възрасти и националности. Студенти, ученици, техните учители, пропаднали типове, онези, които работят и безработни... Цените на билетите бяха достъпни, но трябваше да се съберат пари за път, харчове... За разлика от Дрезден когато нямаше билети "нито срещу лекарства", очаквах че срещу Байерн ще е още по-лоша ситуация. Но с научения опит с Дрезден, Цървена звезда направи ход, за да застане на пътя на черноборсаджиите и осигури билети и за привържениците от провинцията. За Байерн можеше да се купи билет и в деня на мача! Звезда пускаше билети на контингенти така че всеки можеше да стигне до билет. Аз си набавих билет за юг, препродадох го, доплатих и си купих билет за севера. Беше някакво "кучешко време", хладно, ситен дъжд. Но кой ще ти мисли за времето и студа. На стадиона душа върху душа. Усещаше се голям оптимизъм, че ще продължим. Вкарахме първи, но тогава направиха обрат. Онова по което специално ще се помни мача е шансът на немците за 3:1. Нападат към юга, стана контра, Волфарт праща топката, която минава покрай Дика. Хора, какво мълчание беше на стадиона докато топката отива към празната врата. Вече я виждаме във вратата, но тогава удря гредата, не се отбива в Ефенберг, който чака на другата греда, а отива зад него... И се чува "ууух" от 100 000 души! Е тогава знаех, че ще отидем на финал! Михайлович го вкара, хората се целуват и прегръщат по трибуните, плачат, честитят... След това всички влязоха на терена. Знам, че се скандираше Джая, който беше в западната трибуна. Останахме на терена час или два, светлините вече започваха да се гасят. Качвам се горе и още веднъж се обръщам към терена. А там няма тревичка! Всичко отскубнато, сгазено, хората си отнесли като сувенир. Няма ги и вратите. Знам, че едната греда е завършила в Книн, другата в Сараево, горната в Невесино. След мача веднага на автобуса и назад за Сараево. Тези, които останаха в Белград продължиха да празнуват..."
Кайзерслаутерн, Купата на носители на национални купи 1996/97, първи кръг
Никога нито един западногермански отбор не е страдал така от някой югославски или сръбски клуб като Кайзерслаутерн... След 0:1 на "Фриц Валтер" "червено-белите" просто разгромиха отбора на Ото Рехагел - 4:0. И то след продължения. През тази футболна нощ като най-хубава роза разцъфтя Деян Станкович, двукратен голмайстор, който като 18-годишен храбро беше пуснат на терена от Пижон във второто полувреме при резултат 0:0. Подкрепа на Деки даваха Нйегуш (гол), Пантелич (гол), Огньенович, Живкович, Сакич, вратарят Милойевич... А добре се помни и онова: Райнке, Кадлец, Бреме, Ратиньо, Кука...
Йова Миленкович (49), Белград (тогава студент по икономика)
"Първо трябва да кажа, че Кайзерслаутерн нямаше и да го има, ако не беше гол на Винко Маринович в Единбург срещу Хартс (1:1). И когато победихме Кайзерслаутерн нямаше големи очаквания. Дълго ни нямаше в Европа, имахме млад отбор, защото Деян Станкович и Перица Огньенович бяха деца. Никой не знаеше, че ще бъдат големи играчи. А Кайзер играеше във Втора Бундеслига, но в неговия отбор бяха Кука, Кадлец, Бреме... Като голям привърженик на Звезда не съм се подготвял специално за мача. За нас беше нормално да играем големи европейски мачове, защото от 1971 до 1992 година 11 пъти сме дочакали пролетта в Европа. Не сме имали много шансове в първото полувреме, но тогава се случи някакво отпушване. Като сега си спомням, че Владимир Шавия слезе до атлетическата писта и започна да диригентства: "Цигани, хайде да научим една нова песен". Така се родиха стиховете "В сърцето мое живееш само ти". Половин час се пя, а Деян Станкович ни донесе продължения. После знаете всичко. Много интересни детайли има. Първият: Ото Рехагел, техният треньор, веднага следа мача е казал, че такава подкрепа не е виждал в живота си, че в Германия поддръжка дава само публиката зад вратата. Тук всички пееха: "В сърцето мое живееш само ти". Беше интересно и след мача. Благодарение на Перица Огньенович отидох на "Пирана" да празнувам голямата победа с играчите. Летяха марки. Дарко Анич беше шеф на празника. Беше ми чудно, когато играчите тръгнаха по домовете си около три и половина. Питах се в какво е номера. Казаха ми, че Пижон е заявил тренировка в девет. Останах до сутринта, и когато на другия ден се събудих изходът от жребия беше познат. Падна ни се Барселона".
Одензе, Купа на УЕФА 2002/03, първи кръг
Както Кайзерслаутерн роди Деян Станкович, така Одензе през 2002 роди още един голям капитан на Цървена звезда - Неманя Видич. В една от най-вълнуващите срещи в новото хилядолетие отборът на Славолюб Муслин се измъчи с датчаните след 2:2 като гост. Белградчаните имаха преднина 3:1 с голове на Жигич, Видич и Джорджич в 27-ата минута, сигурно газеха към втория кръг, но в 80-ата гостите стигнаха до шокиращото 3:3. Този резултат ги отвежда напред.
Четири минути преди края Шарац се подготвя да вкара топката в наказателното поле на Одензе след отсъден свободен удар. Някои нервирани привърженици са вече на портите, псуват... Северът пее: "Вкарай гол! Само гол".. Шарац - висока топка, Видич скок до небето и цялата Маракана на седмото небе - 4:3. Звезда отива напред! Дайте апарати за мерене на кръвно, да се състезаваме...
Неманя Тасич (30), Белград (тогава гимназист)
"На този 15 октомври 2003 година в Белград дойде най-лошият противник - изключително твърд и напълно неатрактивен. Както се казва: за Одензе знаехме само от фишовете за залагания, и то когато сме търсили да заложим единица на Брьондби. Тогава още важеше, че Цървена звезда може да изпадне само от клуб от първенство от най-добрите пет, всичко освен това е катастрофа, въпреки че Звезда тогава имаше изключително млад състав в допълнение с Шарац и Младенович. Заради името на противника, нямаше някаква голяма еуфория преди мача, а за това най-добре говори фактът, че не избягахме цял ден от училище, а чак след третия час. Билети за севера имаше и в деня на мача, мисля, че струваха 200 динара. Бяхме десетина в компанията, купихме три билета, а за влизане на стадиона използвахме добре изпробвана тактика. Първите трима влизат нормално, тогава един от тях излиза навън с трите билета да вкара още двама, и така докато не влезем всички. Мачът започна отлично с гол на Жигич в 4-ата минута и тогава започна лудница в севера, която траеше през всичките 90 минути. Мисля, че чак датчаните аплодираха в края на мача. По няколко момента ще помня този мач - втория гол на Видич и неговото тичане към севера, по гола в стил Марадона на Боян Джорджич, и по безсмислената разправия на полувремето как е точно текстът на песента Марш на Дрина. След мача тръгнахме пеша към Йеркович, а разговорът за потенциалните противници на Звезда в следващия кръг, трансферната политика на клуба и нашето потенциално пътуване на европейско гостуване ако ни се паднат румънци или българи продължи до дълго през нощта".
Динамо Тбилиси, Лига Европа 2009/10, трети квалификационен кръг
Никой не вярваше в отбора, който от пейката беше воден от Владимир Петрович Пижон... Партизан през това време започна своята шестгодишна доминация, имайки две поредни титли и заявяваше трета, с нова атака на Шампионската лига. От друга страна, Звезда имаше "тънък" отбор, довеждаше подсилвания от трета лига (Деян Лекич) и вече се задушаваше във финансови проблеми. В такава обстановка е изгубен мачът в Тбилиси - 0:2.
Всичко което се случваше повлия на реванша да дойдат около двадесет хиляди привърженици. И мнозина бързо ще се покаят, че са се съмнявали...
"Червено-белите" в този ден изиграха един от най-добрите си мачове в новата история и спечелиха с 5:2! Същият този Деян Лекич си вкара автогол за 0:1, а тогава набута три във вратата на грузинците, сред които и петият за класирането напред в 88-ата минута. Чудесен мач - далеч най-добрият в "червено-белия" екип - предложи Славко Перович (гол, асистенция, спечелена дузпа), докато Вуядин Савич записа дебют.
После белградчаните по пътя към груповата фаза ги спря Славия от Прага... Марко Цакич (35), Белград (тогава войник в Пожаревац)
"Това беше голям успех за тогавашния състав на Цървена звезда, защото отборът беше осезаемо ограничен откъм качество, а и изходът от първия сблъсък в Тбилиси не обещаваше твърде много. Вечер за помнене и обрат какъвто рядко се вижда. Спомням си, че тогава излязох от войската, за да дойда на Маракана, а компания на северната трибуна ми правеше по-малкия ми брат. Стадионът не беше пълен, но доминираше положителна атмосфера. Песента не преставаше чак и когато във втората минута Лекич с автогол допълнително побутна грузинците. Напротив, беше все по-силна. Нямаше освирквания, чак и от запада. Точно тази енергия се пренесе на терена и побутна играчите до крайния обрат. Само като се сетя за този адреналин и еуфория в края, когато Лекич от трагик израсна в герой... Маракана експлодира. Рядко виждана радост".
Краснодар, Лига Европа, плейоф 2017/18
Нямаше го Бранко Йовичич, не се знаеше дали ще играе Милан Родич, но... Усещаше се във въздуха, че е дошъл този ден, че е съдено Цървена звезда да влезе в груповата фаза. Гол на Радонйич, шедьовър на Канга. А когато Гранквист в 82-ата минута от подарена дузпа намали резултата стадионът на Цървена звезда се превърна в голям храм. И атеистите се кръстиха на трибуните и чакаха края. Късметът заслужено помилва Звезда. Борян спаси удар на Гранквист, от пет метра. Празненството можеше да започне...
Стефан Петрович (25), студент от Аранджеловац
"Билети чакахме пред касите от осем сутринта, защото знаехме, че такъв мач е веднъж на три-четири години, а още тогава имаше опашка пред стадиона. Докато пътувахме от Аранджеловац в деня на мача ни спря пътен полицай, който бързо ни пусна без да гледа документите, щом видя, че сме в екипи, казвайки, че тъкмо са минали три микробуса от Атина, които също отиват на мача. Още тогава еуфорията започна да достига върха... Що се отнася до атмосферата, очакваше се нещо подобно като срещу Лудогорец, отново чудесна хореография и подкрепа от трибуните от първата минута, особено след като Звезда тръгна ултраофанзивно. Атмосферата достигна връх след гола на Радонйич. Второто полувреме - повече от половината стадион още седи на седалките, а тогава напълно неочаквано бомба на Канга и пълна лудница. Това усещане не може да се опише с думи, просто трябва да се изживее. Краят на мача дочаках на ивицата на нервна криза, за което още повече допринесе съдията от Германия. И накрая спасяването на Борян, което ни отведе в Европа след 10 години. Зрителите останаха на трибуните половин час след мача, поздравявайки играчите което не помня да се е случвало откакто гледам мачове Звезда на живо. Чудесно изживяване което ще помня и разказвам на бъдещите поколения".
Автори: Александър Глигорич, Дарян Неделкович, Предраг Дучич
Грозното лице на комунизма диктува, че футболните клубове са свързани с партийната структура и работнически организации, чиято цел е да представят превъзходството на комунизма над капитализма чрез успех в международни и европейски турнири за клубове и държави. Политическата намеса в организацията и селекцията на националния отбор е била обичайна в комунистическа Европа; националните отбори на държавите са единствените печеливши от тази практика, въпреки че са имали ограничен успех на терена, не е имало проблем дали клубовете или държавата са на първо място, когато клубове били молени да осигурят играчи за националния отбор. Например, когато Динамо (Киев) спечели Купата на носители на национални купи през 1975, властите избрали играчите на клуба за ХІ на Съветския съюз за две последователни години, но били предимно неуспешни заради бройката мачове изиграни на национално и клубно ниво което повлияло на представянето на футболистите. Всичко на всичко източноевропейските държави достигнали финала на световните първенства четири пъти, по два пъти Чехословакия и Унгария, финала на европейските първенства пет пъти, печелейки турнира два пъти, като спечелили и седем златни и шест сребърни медали от олимпийския футболен турнир. Успехът е бил централен за целите на комунистическите режими, но рядко изпитван. В добавка на това Съветският съюз не е участвал на Световно първенство до 1958, заради липса на увереност в представянето с ефект на международно ниво. Да бъде казана истината, ЦДСА - първоначално известен като ЦДКА, по-късно преименуван в ЦСКА Москва - е бил най-великият клуб на Съветския съюз през 40-те години, но записал две загуби по време на турне от три мача в Чехословакия през 1947, съветските власти наложили двугодишна забрана на мачове, които включвали чуждестранни клубове и нации. Когато Съветите направили опит да възстановят престижа си, турнирът на Олимпиадата през 1952 се оказал катастрофа. Съветският съюз очаквал успех, като националният отбор бил съставен предимно от футболисти от ЦДСА. В първия кръг на състезанието, Съветският съюз на Сталин срещнал Югославската федерация на Тито. Имайки предвид неясната идеологическа позиция на Тито по отношение на Съветския съюз, било императив югославския национален отбор да бъде победен. Вместо това Югославия излязла победител, побеждавайки могъщия Съветски съюз с 3:1, а ЦДСА внезапно бил изтрит от футболната карта като последствие от нараняване на интереса на Съветския съюз.
Футболните играчи в комунистическите държави не са считани за професионалисти, тъй като обикновено им било плащано от организацията, която финансирала клуба и регистрирала членовете му като работници. В Чехословакия, например, Баник Острава и Пластика Нитра били спонсорирани от миньорския синдикат и заводът за пластмаса, докато минна компания и производител на локомотиви поддържали унгарските Татабаня и Раба Гьор. В Съветския съюз Локомотив Москва бил финансиран от съюза на железопътните работници, а Торпедо Москва от работниците, които произвеждали автомобили. По-"привилегированите" клубове били финансирани от армията или спонсорирани от службите за сигурност. Освен това, трансферите на футболисти от комунистическия блок към западноевропейски клубове генерално били забранени, освен ако въпросният футболист не бил на тридесет години и е представял страната си, докато Горбачов не ревизирал политиката, за да запази скоростта на гласност. Въпреки тъмната страна на комунизма, източноевропейските режими, в опит да предложат повече възможности за наемане на работа и футболни пирове за тяхната публика или, може би, за пропагандни цели, имали фундаментална роля в построяването на огромни стадиони, като "Непщадион" в Будапеща (седемдесет и две хиляди капацитет), "Васил Левски" в София (петдесет и пет хиляди), "23 август" в Букурещ (шейсет и пет хиляди), "Сласки" в Хорзов (седемдесет хиляди), "Централни" (бивш Ленин) в Москва (сто хиляди), Киев (сто хиляди) и Тбилиси (седемдесет и четири хиляди). Тези стадиони са били способни да съберат големи тълпи и, като във фашистка Италия, футболът по време на комунистическата ера станал важен инструмент в насърчаване на националната идентичност, тъй като подкрепата за националния отбор или държавно спонсорираните клубове била интерпретирана като подкрепа на режима. В допълнение, футболът изглежда отразявал ключовите ценности на комунизма като отборна работа. Всичко, но не съвпадение е, че не много индивидуални футболни герои съществували по това време, като винаги бил даван приоритет на отбора. Националният отбор на Унгария бил известен с уникалния си стил на игра и успех в първата половина на 50-те. Ференц Пушкаш веднъж казал: "Ние бяхме предвестниците на "Тоталния футбол". Когато атакувахме, всички нападахме, а когато се защитавахме беше същото", въпреки че треньорът на отбора Густав Шебеш предпочитал да го описва като "социалистически футбол".
Източноевропейските гиганти били финансирани, а често и създавани, от армията, какъвто е случаят с ЦСКА Москва, Дукла Прага (оригинално АТК), Стяуа Букурещ (бивш КЦА), ЦСКА София (първоначално ЦДНА) и Цървена звезда Белград, и автоматично били "класирани" в топ дивизията на националните първенства. Тези клубове били особено успешни, след като армията ги снабдявала с млади и талантливи играчи, които отбивали военна служба. Разбира се, клубовете на армията натрупали впечатляващ брой трофеи, окупирайки топ мястото в националното първенство толкова често, че осмивали стандартите на местното състезание. Всъщност, ЦСКА (София) е шампион рекордните двадесет и седем пъти, Цървена звезда (Белград) шестнадесет пъти, Стяуа (Букурещ) четиринадесет, Хонвед (Будапеща) дванадесет и Дукла (Прага) единадесет пъти. В случаите на Дукла и Хонвед, на техните играчи била гарантирана кариера във футбола, ако получат повишение в по-висшите рангове на армията, защото в такъв случай ще имат право да останат в клуба докато изпълнят военната си длъжност. Да се оцени напълно военното влияние върху футбола е необходимо само да се спомене, че клубът известен някога като Кишпещ бил преименуван на Хонвед, което означава "Бранители на родината". Армията, въпреки всичко, не била подкрепяща за всички. В Югославия, армията потискала Сръбската православна църква, така вдъхновила през 80-те привържениците на Цървена звезда да показват икони на светци по време на футболни мачове. Все пак, след смъртта на Съветския съюз и колапса на комунизма в Източна Европа, от всички клубове спонсорирани от армията само Партизан в Сърбия, ЦСКА в България и Стяуа (Букурещ) в Румъния продължили да имат широка подкрепа. В контраст, Дукла (Прага), клуб, който се провалил да привлече голяма подкрепа по време на комунизма въпреки успеха си, два пъти изпада до трета дивизия до средата на 90-те. От този аспект, Дукла със сигурност е неуспешен, особено, когато се вземе предвид това, че неговият съсед, Виктория Жижков играл пред много по-голяма публика, въпреки че в първенства ниски като трети и четвърти ранг.
Алтернатива на финансираните от армията клубове били отбори спонсорирани от тайните служби или иначе казано Вътрешно министерство. Клубовете, които те подкрепяли били Динамо - клубове в Букурещ, Дрезден, Киев, Москва, Прага, София, Тбилиси, Тирана и Загреб. Подобно на клубовете подкрепяни от армията, клубовете Динамо също били невероятно успешни. Клубът в Тирана спечелил местното първенство в четиринадесет случая, Букурещ тринадесет пъти, Киев дванадесет, Москва единадесет и Дрезден осем. Динамо (Киев) се наслаждавал на подкрепата на Владимир Шербитски, лидер на Украинската комунистическа партия, и станал национален символ, клуб способен да бие мощните съперници от Москва, като другите украински клубове били принудени да го снабдяват с най-талантливите си играчи. По същия начин, в Източна Германия, тайната полиция, Щази, и режимът повлияли силно върху развитието на футбола. Качествените футболисти някак винаги завършвали играейки за Динамо (Берлин), който, по съвпадение, бил любимият клуб на Ерих Милке. Милке, министър на държавната сигурност, също водил Динамо Спортна Асоциация, който представял държавната сигурност и вътрешното министерство, и действайки в това си качество, наредил Динамо (Дрезден) през 1954 да се премести в Берлин и, разбира се, да си промени името, за да се впише в новата обстановка. Историята на Динамо (Берлин) е поразителна тъй като клубът просто е създаден заради липсата на силен, успешен отбор в Берлин. С такава значителна подкрепа, не е изненадващо, че клубът станал символ на успех, печелейки първенството рекордните десет пъти между 1979 и 1988 г. Други клубове унижени по подобен начин включват Емпор Лаутер, който се преместил в Рощок и станал, първо, Емпор Рощок, а тогава Ханза Рощок; Форвертс Берлин, клуб принуден да се премести във Франкфурт; и Одер, клуб, който споделил съдбата на Дрезден и го последвал в Берлин. МТК (неговото име е променено от Текстилеш в Бащя във Вьорьош Лобого - "Червено знаме" - и обратно в МТК от 1950 до 1957) също бил подкрепян от тайната полиция в Унгария. Ференцварош, от друга страна, е известен като враг на МТК, който е опозиция на комунистическия режим, гордеейки се с участието на своите привърженици във Въстанието от 1956.
В Румъния някои клубове са подкрепяни от унгарското малцинство в страната, а в Чехословакия има съперничество между чешките и словашките клубове когато играят помежду си. Подобни съседски съперничества има в мачове между България, от една страна, и Румъния и Югославия от друга, но мачовете, които наистина привличали големи тълпи били тези между всяка от тези страни и Русия. Очевидно, четири десетилетия на съветската доминация все още привличат внимание. Заслужава да се отбележи мирното разделяне на Чехословакия през 1993 което беше напълно завършено преди Световното първенство през 1994 година в Съединените щати да завърши. Страната, която някога се състоеше от две отделни етнически групи остана единна в един последен случай като Национален отбор от чехи и словаци играха футбол на най-високо състезателно ниво. Автор: Христос Касимерис
.jpg)
