.jpg)
Невен Суботич не е типичен футболист. В обемистата и пребогата футболна индустрия в която всеки главно мисли както му се каже и води сметка само за себе си, Суботич е тип, който се откроява с резоните, размишленията и жестовете. Бившият сръбски национал се занимава с хуманитарна работа, неговите интервюта не са шаблонни, не обича блясъка и славата. Често влиза в по-дълбоката философия на живота и се откроява от мачо стила на футболната индустрия.
Един от редките е, които в Германия проговори явно за тема, която от дълго време се бута под килима заради щетите, които може да нанесе на имиджа на милиардната футболна индустрия. Става въпрос за фармацията във футбола и прекаленото вземане на хапчета за болки, които футболистите използват. Немският Спортшау загреба повърхността и направи разследване за тази неприятна тема за футболните ръководители.
Всичките 18 говорители на клубовете от Бундеслигата са отказали да дадат какъвто и да е отговор на въпросите на немските журналисти за употребата на обезболяващи хапчета. Сръбският защитник от Унион Берлин е един от редките, които се съгласиха да говорят за този проблем.
"Онова на което съм бил свидетел през тези 14 години професионална кариера е, че "бруфени" се взимат като сладкиши между футболистите. Запознах се с голям брой играчи за които обезболяващите хапчета бяха необходими всяка седмица, за да играят. Футболът е препълнен с тези типично мачо фрази, които са създадени, за да се набие на играчите угризение на съвестта, ако не могат да играят с болки или на хапчета", каза Невен Суботич.
Защо футболистите са под такъв натиск да взимат обезболяващи хапчета?
"Всичко започва с треньорите, които тръгват с историята: "Какво ако това е ключов мач? Нужни са ми играчи, които ще играят всеки мач сякаш е последен." И тогава трябва да решиш. Това е много тежка ситуация. Особено за по-младите играчи, които не знаят как да се справят. Аз много рядко съм взимал такива лекарства. Само в екстремни ситуации."
Професионалните клубове плащат много пари на футболистите чрез заплати и бонуси, а обикновено и дял от трансфера отива по сметката на играча. Изплащането на големи пари подразбира, че играчите трябва да играят във всички условия.
"Ако обезболяващите хапчета могат да ти помогнат, тогава трябва да ги вземеш и всичко е наред. От друга страна, имате и играчи, които са много мотивирани да играят, за да не изгубят място в отбора и искат да се върнат на терена възможно най-рано. Играчите мислят, че са в опасност за статута в състава, ако не вземат хапчета против болки. Настоящата система функционира на принципа на натиска, който преминава от един на втори, от втори на трети и така нататък... На края на веригата е онзи, който може да изгуби най-много и е под най-голям натиск. Доколкото аз знам и съм видял, в клубовете няма никакъв вид образование около използването на обезболяващи хапчета, защото клубовете са под натиск играчите им да играят колкото може повече."
Суботич смята, че футболистите трябва да живеят нормално и след кариерата, да могат да се занимават със спорт за разтоварване и да ходят нормално. Но това невинаги е така. Някогашният професионален футболист Йохен Кинц, който днес е директор на третодивизионния Манхайм казва, че вече не може да прави джогинг заради редицата контузии, които е имал и хапчетата, които е пил.
Бившият сръбски национал разкрива, че след всяка контузия се е опитвал да се възстанови на 100% преди да се завърне на терена, а не 90 или 95%. Единствено така смята себе си за полезен за отбора.
"Ако видя по-млад съотборник да гълта таблетки против болки като бонбони, винаги ще го посъветвам да го разбере максимално сериозно и да размисли. Може би в този момент хапчетата ще му бъдат от полза, но дългосрочно ще остави нежелани последици. Ако искаш по-кратка кариера, тогава свободно продължи да ги вземаш. Но ако искаш да играеш още някоя година напълно подготвен, тогава хапчетата определено са погрешния път."
