Хората от Долен Рейн и привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах никога няма да загубят надеждата, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата. Добре тръгнаха този сезон...
Борусия от Мьонхенгладбах. Лидери. След фантастичното 5:1 против Аугсбург в неделя по обяд привържениците на този клуб отново пеят за шампионските дни и успехите на европейската сцена. Съществува във всичко това и малка доза своеобразно самозалъгване след едва седем изиграни кръга, но също така това обрисува и копнежът с който запалянковците на "жребчетата" влизат във всеки сезон. Хората от Долен Рейн никога няма да загубят надежда, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата.
Същевременно, нито един друг клуб в Германия няма тази чест с неговото име да се свързва цяла една славна епоха, която се събира в десетилетие. За онези по-младите, които тогава не са били родени (като авторът), това е било между 1970 и 1980 години когато Борусия от Мьонхенгладбах печели пет шампионски титли в Бундеслигата (70, 71, 75, 76 и 77), вицешампиони за 1974 и 1978 и Купа на Германия през 1973. Печелили са известните "жребчета" и Купата на УЕФА чак два пъти 1975 и 1979 (побеждавайки Цървена звезда във финала), били са финалист в същия турнир през 73 и 80-а, а са играли и финал в Купата на европейските шампиони през 1977 година в Рим против Ливърпул в който губят с 1:3, голът вкарва Волфганг Книб. Грандиозно време и отбор, който са предвождали легендарните треньори Хьонес Вайсфайлер и Удо Латек.
По-възрастните привърженици на Борусия нямат на своите харддискове снимки от тези славни дни, но ревниво ги пазят в своите глави: спасяванията на Волфганг Клеф, безкомпромисните влизания на Берти Фогтс, феноменалните свободни удари на Райнер Бонхоф, непрекъснатото тичане на Хаки Вимер, чудесните дълги топки на Гюнтер Нецер, спринтовете на Алън Симонсен, темпото и дрибълите на Хенинг Янсен и головете на Юп Хайнкес. И напълно несъмнен стил на футбола. Като голям съперник на Байерн през седемдесетте заради прагматичния и ефикасен футбол тогава кръстен "Fohlenelf" при Вайсфайлер е играл бърз футбол с изключително качество. Вдъхновяващо и вдъхновено.
Онова което свързва тази Борусия и днешната, която започна сезона на мечтите е един много важен факт - недостигът на пари. Големите пари тогава са били само в Байерн от Мюнхен, краткосрочно в Хамбургер и по-късно в Борусия от Дортмунд. В един момент и фабрикантските клубове Леверкузен и Волфсбург разцъфтяха. Но до днес, Борусия от Мьонхенгладбах не е успяла да достигне бюджета на Байерн, Дортмунд или Лайпциг. Купуването на фугболисти за повече от 30 000 000 евро плюс даване на отговарящите им заплати не са възможни в Гладбах и в ерата на модерния футбол.
Това е изисквало и радикална промяна на подхода през лятото, а спортният директор Макс Еберл поставил нещата горе-долу така: ако не можем да купим топ звезди, тогава трябва да намерим пътя към върха чрез специфичен стил на игра и форсиране на най-големите таланти. Това е била задачата за Марко Розе (помните го като треньор на Залцбург), а идеите на някогашния футболист на Майнц се разпознават още в началото на тази нова работа. Екстремно високо темпо на футбол, преса и "gegenpresing" в комбинация, бързо отнемане на топката от съперниците и бързи контри, къси подавания и обиграно движение към вратата на противника, и в края на краищата експлозивност на нападателите.
Разбира се, над този стил трябва още да се поработи, защото успехът още е във фазите. На международната сцена новият стил беше лесно задушен от триумфа на Волфсбергер с 4:0 насред Мьонхенгладбах (макар че австрийците и по-рано са скаутирали Розе докато е тренирал Залцбург), но в Бундеслигата новият стил на Борусия определено дава резултати, след като с четири поредни победи този отбор на "жребчетата" седна начело на класирането. Може би малко и заради това, че Байерн, Лайпциг и Борусия Дортмунд губят точки, но Марко Розе това не трябва да го интересува. Той не може да влияе над резултатите на съперниците. Треньорът на Гладбах може да разчита само на нататъшния напредък на своя отбор и подобряването на същия.
Агресивността и нападателната мощ в триумфа над Аугсбург с 5:1 припомни на мнозина на Борусия Парк за онези славни седемдесетте. Макс Еберл не може и не иска да слуша отново тези сравнения, но напразно, запалянковците още чезнат за тези времена. И чакат завръщането на Салатиерата...
Автор: Милан Здравкович
Няма коментари:
Публикуване на коментар