Ретрото отново е на мода

Хората от Долен Рейн и привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах никога няма да загубят надеждата, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата. Добре тръгнаха този сезон...

Борусия от Мьонхенгладбах. Лидери. След фантастичното 5:1 против Аугсбург в неделя по обяд привържениците на този клуб отново пеят за шампионските дни и успехите на европейската сцена. Съществува във всичко това и малка доза своеобразно самозалъгване след едва седем изиграни кръга, но също така това обрисува и копнежът с който запалянковците на "жребчетата" влизат във всеки сезон. Хората от Долен Рейн никога няма да загубят надежда, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата.

Същевременно, нито един друг клуб в Германия няма тази чест с неговото име да се свързва цяла една славна епоха, която се събира в десетилетие. За онези по-младите, които тогава не са били родени (като авторът), това е било между 1970 и 1980 години когато Борусия от Мьонхенгладбах печели пет шампионски титли в Бундеслигата (70, 71, 75, 76 и 77), вицешампиони за 1974 и 1978 и Купа на Германия през 1973. Печелили са известните "жребчета" и Купата на УЕФА чак два пъти 1975 и 1979 (побеждавайки Цървена звезда във финала), били са финалист в същия турнир през 73 и 80-а, а са играли и финал в Купата на европейските шампиони през 1977 година в Рим против Ливърпул в който губят с 1:3, голът вкарва Волфганг Книб. Грандиозно време и отбор, който са предвождали легендарните треньори Хьонес Вайсфайлер и Удо Латек.

По-възрастните привърженици на Борусия нямат на своите харддискове снимки от тези славни дни, но ревниво ги пазят в своите глави: спасяванията на Волфганг Клеф, безкомпромисните влизания на Берти Фогтс, феноменалните свободни удари на Райнер Бонхоф, непрекъснатото тичане на Хаки Вимер, чудесните дълги топки на Гюнтер Нецер, спринтовете на Алън Симонсен, темпото и дрибълите на Хенинг Янсен и головете на Юп Хайнкес. И напълно несъмнен стил на футбола. Като голям съперник на Байерн през седемдесетте заради прагматичния и ефикасен футбол тогава кръстен "Fohlenelf" при Вайсфайлер е играл бърз футбол с изключително качество. Вдъхновяващо и вдъхновено.

Онова което свързва тази Борусия и днешната, която започна сезона на мечтите е един много важен факт - недостигът на пари. Големите пари тогава са били само в Байерн от Мюнхен, краткосрочно в Хамбургер и по-късно в Борусия от Дортмунд. В един момент и фабрикантските клубове Леверкузен и Волфсбург разцъфтяха. Но до днес, Борусия от Мьонхенгладбах не е успяла да достигне бюджета на Байерн, Дортмунд или Лайпциг. Купуването на фугболисти за повече от 30 000 000 евро плюс даване на отговарящите им заплати не са възможни в Гладбах и в ерата на модерния футбол.

Това е изисквало и радикална промяна на подхода през лятото, а спортният директор Макс Еберл поставил нещата горе-долу така: ако не можем да купим топ звезди, тогава трябва да намерим пътя към върха чрез специфичен стил на игра и форсиране на най-големите таланти. Това е била задачата за Марко Розе (помните го като треньор на Залцбург), а идеите на някогашния футболист на Майнц се разпознават още в началото на тази нова работа. Екстремно високо темпо на футбол, преса и "gegenpresing" в комбинация, бързо отнемане на топката от съперниците и бързи контри, къси подавания и обиграно движение към вратата на противника, и в края на краищата експлозивност на нападателите.

Разбира се, над този стил трябва още да се поработи, защото успехът още е във фазите. На международната сцена новият стил беше лесно задушен от триумфа на Волфсбергер с 4:0 насред Мьонхенгладбах (макар че австрийците и по-рано са скаутирали Розе докато е тренирал Залцбург), но в Бундеслигата новият стил на Борусия определено дава резултати, след като с четири поредни победи този отбор на "жребчетата" седна начело на класирането. Може би малко и заради това, че Байерн, Лайпциг и Борусия Дортмунд губят точки, но Марко Розе това не трябва да го интересува. Той не може да влияе над резултатите на съперниците. Треньорът на Гладбах може да разчита само на нататъшния напредък на своя отбор и подобряването на същия.

Агресивността и нападателната мощ в триумфа над Аугсбург с 5:1 припомни на мнозина на Борусия Парк за онези славни седемдесетте. Макс Еберл не може и не иска да слуша отново тези сравнения, но напразно, запалянковците още чезнат за тези времена. И чакат завръщането на Салатиерата...

Автор: Милан Здравкович

Гнилата ябълка на Байерн

Дали Роберт Левандовски в Кьолн сложи началото на трансфер в Реал (Мадрид)?

Полякът в съботния следобед направи скандал, като отказа да подаде ръка на треньора Юп Хайнкес след смяната си в 77-ата минута и отвори фронт срещу живи легенди на баварците, сред които човек при чието споменаване всички в Мюнхен стават.

Не е тайна, че Левандовски се засити с Бундеслигата, иска да се пробва в по-силно първенство (Примера), затова и неотдавна взе за мениджър Пини Захави, но въпросът е само дали с маниера на разглезено дете ще успее да накара Байерн да го продаде. Едно е сигурно. Левандовски вече не е онзи стария, а от седмици на тренировките прави номера, немощ показа и в мачовете от полуфиналите на Шампионската лига с Реал когато дори не застраши потенциалния си работодател, камо ли да му вкара гол.

Неговото поведение подразни много легенди на този клуб, а пръв го нападна Пол Брайтнер.

"Нападател който вярва, че е от ранга на Кристиано Роналдо трябва и понякога да показва това на терена. Левандовски не прави това. Липсва му самоуважение, показва и недостиг на уважение, както към отбора така и към треньора. Също така и остатъкът от отбора след инцидента в Кьолн ще се запита дали им трябва такъв човек в състава? Той не мисли за Байерн, той мисли само за себе си", твърди Брайтнер.

И известният вратар Сеп Майер също е лют на поляка, преди всичко заради мачовете с Реал.

"Срещу Реал изигра двата най-слаби мача. Той е отличен футболист, но когато се стигне до решителни мачове, трябва да вкара гол. Срещу Реал не се видя в двата двубоя и това е само негова вина", смята Майер.

Накрая и съотборникът Жером Боатенг застана на страната на треньора въпреки че разбира недоволството на поляка.

"Треньорът е началникът. Играчът може понякога да има емоционални моменти. Вероятно Роберт искаше да постигне още два или три гола, но, все пак, всяка конфликтна ситуация трябва да се избягва. Ясно е, че отговорността е само на треньора, той решава кой играе и всички, па и Левандовски, трябва да го уважават", заяви Боатенг.

Юп Хайнкес след Кьолн, когато каза, че не го интересува какво мисли полякът и че той е началник, не е говорил отново, а мнозина се питат дали ще постави Левандовски в първия отбор в събота в последния кръг срещу Щутгарт. Сблъсъкът с първата звезда развълнува иначе спокойното море на улица Забнер, защото Байерн го очаква и финал за купата в Берлин срещу Айнтрахт, а ако Левандовски е съсредоточен крайният изход не би се поставял под съмнение.

Така, стана гнила ябълка, тази която заплашва да развали остатъка от една сочна и хубава кошница, без оглед на факта, че този сезон постигна 29 шампионатни гола и вече си осигури известния "топ" предназначен за най-добрия стрелец в Бундеслигата.

Томас Тухел отряза Байерн

Бомба отекна в Германия - изданието "Билд" излезе със заглавие "Томас Тухел отряза Байерн".

Най-малкото изненадващ изход на продължилата с месеци сага около това кой ще наследи Юп Хайнкес на пейката на баварския клуб. С оглед на това, че автор на информацията е Кристиян Фалк - в последните две години с най-сериозните информации за живота и работата на немския шампион - в нейната достоверност не би трябвало да се съмняваме.

Фалк не разкрива всички причини заради които някогашният стратег на Борусия от Дортмунд "отрязал" Байерн, но споменава нещо друго. Твърди се, че Тухел през лятото ще поеме върховен клуб в чужбина. Първи избор е Челси, който търси под пара наследник на Антонио Конте. С ръка на сърцето, пейката ще бъде опразнена и в ПСЖ, но "сините" първи избрали Томас и е съвсем възможно да го получат.

Що се отнася до Байерн, продължава търсенето за човека, който ще замени легендарния Хайнкес. С оглед на това, че Тухел отпадна, в играта са, от специалистите в Бундеслигата, Юлиан Нагелсман (Хофенхайм), Ралф Хазенхутъл (РБ Лайпциг), Нико Ковач (Айнтрахт Франкфурт), а след най-новия развой на събитията не бихме се учудили и шансовете на Кристиян Щрайх (Фрайбург) значително да се увеличат. Някои дори споменават и Люсиен Фавър от Ница.

Ако изобщо Юп отиде в пенсия. Първо се говореше, че това му е последен сезон, а неотдавна остави всички объркани като заяви, че не е сигурен дали ще продължи да върши тази работа след юни.

Не е лесно да си в кожата на Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге. Първият им избор им каза "НЕ". Следващият?

10 неща, които може би не знаете за Der Klassiker

Кунг фу ритници, най-големите победи в Бундеслигата, драма във финал на Шампионската лига и Оба срещу Леви - това е само част от фолклора на Der Klassiker - сблъсъкът между най-големите клубове на Германия.

1 Балансът на играта

Срещата от 1/8-финалите на Купата за Германия дойде малко след дерби №96 в Бундеслигата в което Байерн се наложи с 3:1 над Борусия в Дортмунд. В елита баварците държат предимство с 44 успеха срещу 24 за "жълто-черните". Головата разлика в тези сблъсъци в Бундеслигата е в полза на действащия шампион със 182 срещу 119 гола за Дортмунд.

2 Каквото е мое е и твое

След като се надигна като най-голяма заплаха за Байерн през 90-те години, Дортмунд премина през временно затишие преди Юрген Клоп да го оживи, връщайки клуба до постоянен конкурент и поставяйки го до Байерн на върха на немския футбол. Дуото не обича да споделя: през изминалите осем години Байерн (шест пъти) и Борусия (два) ревностно бранят титлата в Бундеслигата за себе си, като са спечелили 14 от възможни 16 трофея от първенството и Купата на Германия от 2009 година.

3 Леви, срещни Оба

Докато двата отбора са на върха, централна закачка е дуелът от дистанция между Роберт Левандовски и човекът, който го наследи в Борусия като основен източник на голове - Пиер-Емерик Обамеянг. Върховото постижение на Левандовски от 30 попадения с което спечели приза за голмайстор през 2015/2016 беше надминато от Обамеянг с 31 през изминалия, което направи габонският национал най-резултатният нападател чужденец в един сезон от Бундеслигата. От 2013 г когато Обамеянг се присъедини към полския си колега в Дортмунд, двамата са вкарали 209 гола в Бундеслигата (Левандовски 111, Обамеянг 98) и в момента са на първите две места в класацията на голмайсторите.

The five at the top of our goal-scoring Christmas tree 🎄

🎯
🎯🎯
🎯🎯🎯
🎯🎯🎯🎯
🎯🎯🎯🎯🎯
🎯🎯🎯🎯🎯🎯
🎯🎯🎯🎯🎯🎯🎯
🎯🎯
🎯🎯 pic.twitter.com/bjEot5CUOh

— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) 18 декември 2017 г.

4 Първата среща е провал за Кайзера

Първото дерби между гигантите в Бундеслигата е на 16 октомври 1965 година в Мюнхен. Мачът приключва в полза на Борусия благодарение на два гола на Райнхолд Восаб, докато обещаващият младок в Байерн Франц Бекенбауер изпуска дузпа. Чудим се какво ли стана от него...

5 Ще ми подадеш ли сапуна, Бишенте

Със страсти високи колкото Хималаи не е изненада, че сблъсъкът има своите огнени моменти. Гигантският чешки нападател на Борусия Ян Колер си спечели място в отбора на седмицата на Кикер като вратар, след като замени получилия червен картон Йенс Леман - и не допусна гол - при победата на Байерн с 2:1 в Дер Класикер през ноември 2002 г. Печално известният кунг фу ритник на вратаря на Байерн Оливер Кан срещу Стефан Шапюиза и опитът да ухапе Хайко Херлих зададоха тона на равенството 2:2 през април 1999, но битката от април 2001 несъмнено е най-огнената с десет жълти картона, което я прави най-недисциплинирания мач в историята на Бундеслигата. Байерн получи осем, като Бишенте Лизаразу и Щефан Ефенберг бяха изгонени, докато Еванилсон от Борусия също се изкъпа по-рано в равенството 1:1.

Кан в опит да се обясни в любов на Хайко Херлих

6 Банка Байерн

Въпреки съперничеството което се разрасна до яростни размери в последните години, клубовете имат близки връзки. През 2005 г в Дортмунд имаха финансови проблеми, а Байерн предложи помощ, давайки 2 милиона евро заем, за да изолира Борусия от несъстоятелност.

7 Еднократно или завръщане?

Парите не са единственото което е правило пътешествие между двата клуба. Марио Гьотце напусна Борусия за Байерн през 2013, за да се завърне през 2016, разминавайки се с Матс Хумелс по пътя. Нежелан като младеж в Байерн, Хумелс изгради име в Дортмунд, а тогава триумфално се завърна в Мюнхен, като шампион в Бундеслигата и световен шампион през 2016 г. Друг бивш играч на Борусия Левандовски процъфтява в Байерн - заедно с Гьотце - вкара гол при успеха на Байерн с 5:1 в Дер Класикер през октомври 2015. Хумелс също вкара при победата на Борусия с 3:1 в Мюнхен през февруари 2011, първият успех в Бавария от 20 години и ключова победа в първата от две поредни титли.

8 Единадесети рай... или ад

Мнозина от привържениците гледащи по света - и със сигурност Кристиан Пулишич - не са били родени по времето на класическия Класикер от 27 ноември 1971 година. Въпреки това със сигурност за чували за него, привърженици на Дортмунд, сега не гледайте! Домакинът Байерн печели с 11:1, за да запише най-голямата си победа в Бундеслигата, която все още е рекорд на клуба.

A last-minute winner and another all-round sparkling performance ✨

Congratulations, @cpulisic_10 👉 https://t.co/t13AEN5Cbj pic.twitter.com/e1Y5teNrwH

— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) 18 декември 2017 г.

9 Клоп ера

Клоп беше творец на един от най-известните триумфи на Дортмунд в Класикер, който сегашният наставник на Ливърпул определи като "най-извънредният момент в нашата история". Вече шампиони на Бундеслигата, "жълто-черните" се изправиха срещу Байерн в Берлин във финала за Купата на Германия. Деветдесет минути по-късно, подхранена от страхотния хеттрик на Левандовски, Борусия вдигна трофея, след забележителното 5:2, което ужили Байерн още повече.

10 Robb-ed

Байерн взе сладко отмъщение и то на най-голямата сцена. В първия изцяло немски финал на Шампионската лига през сезон 2012/13, Ариен Робен вкара гол в 89-ата минута и постави Байерн на върха на Европа за пети път благодарение на победа с 2:1 на "Уембли". Тогава начело на Байерн отново беше Юп Хайнкес, който след това беше пенсиониран, за да направи място за Пеп Гуардиола. Изглежда и в Германия не се живее от пенсия и днес отново е на старото си работно място.

Някои немци са по-равни от останалите

Ако футболът е игра в която винаги побеждават немците, то Байерн победи Борусия, защото баварците са били повече немци от съперника от рурската област: брутални екзекутори с емоции ледени като северните върхове на Алпите, онези, които всяка сутрин хвърлят своята сянка на "Алианц Арена".

Всички немци са равни, но някои немци са по-равни от другите - в това перифразирано оруелско изречение би било събрано всичко което се случи в събота на "Уембли", в този финал, който премести границите на вълнение на финала на Шампионската лига, красотата на футбола, и мощта на Четвъртия Райх, във футболните кръгове познат и като Бундеслига.

Ако футболът е игра в която винаги побеждават немците, то Байерн победи Борусия, защото баварците са били повече немци от съперника от рурската област: брутални екзекутори с емоции ледени като северните върхове на Алпите, онези, които всяка сутрин хвърлят своята сянка на "Алианц Арена"... Били са и повече от немци, били като тевтонци, свирепи германски предци на днешните шваби, записани в римските легенди като народ лудаци с кървави очи, жадни за борба, готови на всяка жертва.

Имаше, наистина, нещо поетично в Дортмундския варварски поход към предградието на Лондон, в това как Юрген Клоп и неговата банда енергични шегаджии облечени като братя Далтон стигнаха до най-ярката футболна сцена. Имало е и онези, които секунда след онзи спасителен шпагат на Суботич са помислили, че футболните богове все пак ще се смилят над бедните грешници от индустриалния Рур. И кой би могъл да ги обвини? Би била това още една приказка, достойна за събраните умотворения на братя Грим, подходящо родени тъкмо на половината път между Дортмунд и Мюнхен.

Но в приказките не побеждава винаги най-младият и най-чудният син. А това всякак не е била история с ясна дихотомия Добро/Зло.

Напротив, имаше поетична правда в онзи гол на Робен в залеза на този фантастичен финал: правда, която Байерн, изкасапен с отровни стрели на неуспеха, завистта и недоверието, чака години - а най-малко от предходния май - правда, която и този холандец, карък, оспорван и недолюбван,  заслужил заради всички тези мъченически нощи и онази нещастно изпусната дузпа насред Мюнхен...

Както винаги когато се случат наистина големи мачове - а този съботният беше между най-големите ако говорим изключително за финали на Шампионската лига - ще се разказват шансовете, преувеличават ходове, и ще се повдига онова известно "ех да е...": да беше получил Данте втори жълт картон (както без съмнение трябваше!); Рибери да е бил малко повече спортист, а малко по-малко измамник; Клоп да беше вкарал веднага след изравнителния гол на терена Кел и Шахин; вместо Хумелс да беше играл някой по-сигурен централен защитник; да е чак дори и този Марио Гьотце, в чиято душа не е било лесно да се проникне и когато режисьорът на преноса зверски увеличаваше, бил на терена, за да подаде на Левандовски тази топка, която полякът чакаше цяла вечер, за да не я дочака никога - ех да е, днес този текст щеше да е в сто и един нюанса жълто и черно...

Ех, но не е. И добре че не е, защото - поред всички чудесни емоции на тези аутсайдери и искреността на Юрген Клоп, брадатият предвестник на бъдещето на европейския футбол, в който треньорите може би ще изглеждат сякаш свирят на банджо в Мъмфорд & Синове, но ще форсира нападението сякаш в ушите непрестанно кънти "Алте Камераден" на Тейке - Байерн е зверски добър отбор, без конкуренция в Европа. И всеки друг резултат освен онзи, който накрая показваше таблото на стадиона, който представлява яслата, ако не и люлката на футбола, би бил отричане на онова което е същината на тази игра.

Не съществуваше и секунда от мача, а Байерн да не изглеждаше сякаш може да вкара гол: от ъглов удар, с дълга топка, с пробив по крилата, контраатаки - дори когато Нойер изпълняваше аут, голът висеше във въздуха. И това е красотата на футбола, онази за която понякога забравя и Барселона. Това е kunst (от немски - изкуство - б.р.) на Мюнхен и Юп Хайнкес, руменият гений, който ще си отиде с вдигната глава и ще гледа, догодина, как Пеп Гуардиола на тепсия получава онова което големият немец две години търпеливо гради.

Ако се върнем на Оруел и поуката от началото, взета от неговата "Фермата на животните", накрая на тази книжка, която е дала същинска критика на комунизма и тоталитаризма много по-добре от всички енциклопедии, свине и хора вечерят заедно. В някакъв момент, вече не е могло да се разпознае кой е животно, а кой човек, кой се бори за по-добро утре, а кой е реакционер и мерзък капиталист... Толкова ги е опила властта, и едните и другите.

Предполагам Байерн, достатъчно намразен и сега - а често и без каквато и да е причина - при Гуардиола няма да стане този арогантен, нетърпелив владетел, който нехае за никого, който живее в своята натъпкана с купи кула от слонова кост.

Предполагам, че понякога ще помисли и за нас, за красотата на футбола, и за това как, една събота, цял свят се събра в една "пета" на Франк Рибери, една кратка крачка на Ариен Робен, и един тъжен, неутешим поглед на Роман Вайденфелер, докато тази проклета топка пътуваше към мрежата...

Автор: Марко Прелевич, 29 май 2013 г

Хайнкес: В Дортмунд да не се мислят за сигурни шампиони

Треньорът на Байер (Леверкузен) Юп Хайнкес отговори на националния треньор на Германия Йоаким Льов, който смята Борусия (Дортмунд) за сигурен шампион. Специалистът предупреди "жълто-черните" да не се самозабравят, давайки пример със собствения си отбор от миналия сезон.

"В момента е много трудно да победиш Борусия, невереоятно е. Когато гледам класирането съм сигурен, че ще спечелят шампионата. Дортмундци играят с голямо превъзходство и феноменално, но също така трябва да знаят, че не могат да продължават непрекъснато така. Всеки знае, че сезонът никога не върви гладко. Това е така - знам го от личен опит", заяви Хайнкес.

Байер записа 24 мача без поражение, за да остане четвърти, а титлата да отиде в Байерн. В момента Борусия е с 11 точки аванс на върха след 16 изиграни мача.