Облакодер (на сръбски небостъргач - б.р.) по качество, но и по характер. Разберете нещо повече за Ян Облак, майсторският вратар на Атлетико (Мадрид).
Абел, Мигел Рейна, Молина, Бургос, Лео Франко, Грегори Купе, между тях и Кристиян Абиати, не толкова отдавна Давид Де Хеа и Тибо Куртоа, а днес Ян Облак.
Думата е за чудесните вратари на Атлетико (Мадрид), от които последният вече няколко години е в центъра на вниманието на целия футболен свят, но специално заблестя в сряда на култовия Анфийлд.
Фантастичният 27-годишен страж от словенския град Шкофя Лока блестя в дуела с Ливърпул, така че и поред двата гола на Маркос Йоренте официално е прогласен за най-добър играч на мача (Атлетико победи с 3:2 след продължения и се класира за 1/4-финалите на Шампионската лига).
Това беше чудесен начин да отбележи юбилейния мач №50 в Шампионската лига между гредите за "дюшекчиите", за които пази от 2014 когато дойде от Бенфика, която четири години го пращаше под наем вместо да използва неговите "пантерови" рефлекси и баскетболна височина (188 см).
Неговият мач в сряда - когато Ливърпул имаше невероятните 35 удара, от които 12 в рамките на вратата, от които Облак спря девет, а веднъж имаше помощта на гредата - най-добре описа Диего Симеоне:
"Нямам съмнение в това, че имаме най-добрият вратар в света. Онова което Меси прави в Барселона в нападение, това Облак върши в защита за нас. Барса има Меси, а ние имаме Облак", еуфоричен беше аржентинецът от пейката на Атлетико след мача.
Че наистина става дума за един от най-добрите вратари в днешно време, според личното мнение на автора на текста в момента най-добрият, показва това, че в предходните четири сезона последователно е избиран за вратар №1 в Примера, а два пъти беше номиниран за Златната топка, но през 2017 получи само четири, а през 2018 двойно по-малко точки.
Това, вероятно, е заради факта, че е "само" вратар, а не голмайстор, въпреки че за 100 мача без допуснат гол от идването в Атлетико му бяха нужни само 178 участия!
"Бройки като тези не са нормални в модерния футбол", не можеше словенецът да остане равнодушен в интервю, което даде преди година за списанието "Фор Фор Ту", едно от редките му иначе.
Момъкът от планинското градче с малко над 12 000 жители е започнал да се занимава с футбол в местния Лочан, но още като десетгодишен го взима Олимпия от Любляна.
"Моят баща е бил вратар на аматьорско ниво. Той бе моят първи идол. Когато имаше мач, аз седях зад вратата и се хвърлях в същата посока като него. Бил съм на три или четири години и на хората около мен това им беше симпатично, но аз наистина исках да съм като него. През зимата бранеше на турнири по "малък футбол" в Любляна, а аз на полувремето играех футбол със сестра ми (три години по-голямата Тея, националка на Словения по баскетбол, б.а.). Тя шутираше отлично, но аз успявах да спася. Това забелязал някой от Олимпия и ме покани да се присъединя към тях. Става дума за най-големия клуб в Словения и бях повече от щастлив", припомни си вратарят на Атлетико.
Заслугите за неговото отиване в Любляна си присвоява известният Бранко (Бране) Облак.
"Не ми е син, нито роднина. Само от Шкофя Лока, откъдето е майка ми, го доведох в Олимпия. И му казах: "Имаш фамилия като моята и вратите на успеха са ти полуотворени". Дадох му шанс, а той израсна в един от най-добрите вратари в света. Освен това, изключително почтен и добър момък е", разказа бившият национал на Югославия през 2017 за "Вечернье новости"
Съществува още един анекдот за началото на Облак в Олимпия.
Слабости
Ясно е, че Ян Облак поред всички качества има и слабости. Някои специалисти го критикуват за слабата игра с крака, съответно в ситуации когато трябва да помогне на защитниците в изграждането на атака. Иначе, "кошмар" за словенския вратар е Кристиано Роналдо - единственият играч, който му е вкарвал хеттрик. Чак четири пъти!
"Роберт Волк едновременно беше вратар и треньор на вратарите, а край себе си имал младия Ян и Дамир Ботонйич, който искал да се завърне към футбола след смъртта на брат си (също така вратар, починал по време на тренировка през 2005, б.а.). Един ден забелязал неизмерния талант на Облак и изненадал всички в клуба с изявлението: "Това хлапе е по-добро от мен" и решението да отстъпи мястото си на 16-годишния. Всички бяхме изненадани, а да не споменавам бащата на Облак, който не можеше да вярва, че му водим сина на подготовки с първия отбор на Олимпия. Набързо разбрахме, че Волк не е сгрешил", спомни си бившият треньор на "змейовете" Янез Пате през 2018 в разговор за словенския вестник "Вечер".
Олимпия през това време имала големи финансови проблеми и била във втора лига, не можела да отделя значителни пари за своите играчи и да им плаща наемите за жилища. Облак в началото идвал на тренировки с колело - 30 километра до там, 30 назад.
"Бях млад и не размислях много, а карах "като луд" само, за да отида навреме на тренировка. Най-доброто време ми беше един час, но бързо разбрах, че идвам преуморен на тренировка, така че трябваше да забавя. С нормално каране ми трябваше около час и половина да стигна до Любляна."
Още като тийнейджър Облак отказал на Емполи и Фулъм, но през 2010 приел покана от Бенфика. Бил е на само 17 години и с един цял професионален сезон зад себе си. Казва, че се е решил на отпътуване с желанието да напредне, защото чрез словенския футбол това би било много по-трудно.
"Беше тежко в началото. Различна култура, различни хора, нов език... Животът ми беше сложен, но професионално направих верен ход, защото можех да се развивам, а в Португалия дойдох, за да си развия кариерата, а не личния живот."
За какъв характер става дума, показва и отговорът на въпроса дали е помислял да се върне в Словения докато Бенфика го пращала от един на друг наем (Бейра Мар, Олханензе, Лейрия, Рио Аве).
"Никога! Да се откажа и да се върна вкъщи? Никога не бих направил такова нещо. Видях много играчи, които се връщаха от чужбина и винаги съм се питал защо го правят когато вече са получили голяма възможност да напредват. По-късно с личен пример видях, че не е лесно, не може всеки да издържи, но аз никога не съм помислял да се откажа."
На вратата на Бенфика е застанал едва в своя четвърти сезон, когато в 15 участия като титуляр е опазил мрежата 13 пъти. Последвала покана от Мадрид и 16 000 000 евро от Атлетико за най-скъпия трансфер на вратар в историята на Примера.
Все пак, не започнало всичко чудесно на (в това време още актуалния) Висенте Калдерон. Контузия в подготвителния период повлияла на първия избор на Симеоне - Мигел Моя, но - по същата причина - във финала на сезона словенецът се озовал на вратата и оттогава е незаменим.
"Облак е вратар когото изключително ценя. Заради неговите качества, разбира се, но и заради неговия характер. Той е вратар, който много спокойно се изправя пред предизвикателства. Без нервност и невроза, без оглед кого има за противник", говори Нуно Еспирито Санто, треньор на Уулвърхемптън, който е работил с Облак в Рио Аве.
Защо е така, словенският пазител на мрежата е обяснил в едно от своите изявления за "Фор Фор Ту"
"От своята 16-17-а година винаги съм мислил различно от своите връстници - по-зряло. Така е и днес, в своята глава се чувствам сякаш съм на 40! За вратар е много важно да е зрял и спокоен. Така може да постигне много повече в своята кариера", изтъква Ян Облак, който на 7 януари навърши 27 години.
Тъй като за втори път в кариерата изтърпя когато е било тежко - особено в моментите когато Атлетико искаше да го върне в Лисабон, а президентът на Бенфика Луис Фелипе Виейра отказа такова нещо - Облак е решил с две ръце да сграбчи своя шанс.
Това беше в дуела от 1/8-финалите на Шампионската лига с Байер (Леверкузен). Атлетико преследваше 0:1 от първия мач, когато Облак замени контузения Моя след само 23 минути в реванша в Мадрид.
Марио Суарес четири минути по-късно вкара за изравняване на общия резултат и, оказа се, продължения. В допълнителния половин час нямаше голове, а тогава Облак в серията дузпи спаси шута на Чалханоглу, а последваха и още два пропуска на футболисти на Байер.
"Това беше голям момент за мен. Моят съотборник нямаше късмет и се контузи, разбира се, че не е хубаво когато получиш шанс заради нечия травма, но е така в нашия занаят. Спасих дузпа, класирахме се напред и този мач ми промени кариерата", признава словенският страж.
За разлика от тези дузпи и още някои между тях, година по-късно във финала на Шампионската лига не се радва против градския съперник Реал.
"Това беше най-тъжният ден в моя живот. Бях разочарован, защото не спасих нито един шут. Направих изследване в подготовката за мача, но не зависи само от вратаря. Случва се играчите да сменят посоката в която иначе стрелят... След такива мачове си тъжен няколко дни, но не смееш да се предадеш. Това не е краят на твоята кариера. Това е само един мач - голям е, но един. Сигурен съм, че ще има нова възможност да спечеля Шампионската лига", уверен е Ян Облак.
Какво мислите, ще бъде ли така и дали с Атлетико (Мадрид) или на вратата на някой друг клуб?
Автор: Йован Терзич
Няма коментари:
Публикуване на коментар