Облак от Шкофя Лока се надви над Европа и не мисли да се маха

Облакодер (на сръбски небостъргач - б.р.) по качество, но и по характер. Разберете нещо повече за Ян Облак, майсторският вратар на Атлетико (Мадрид).

Абел, Мигел Рейна, Молина, Бургос, Лео Франко, Грегори Купе, между тях и Кристиян Абиати, не толкова отдавна Давид Де Хеа и Тибо Куртоа, а днес Ян Облак.

Думата е за чудесните вратари на Атлетико (Мадрид), от които последният вече няколко години е в центъра на вниманието на целия футболен свят, но специално заблестя в сряда на култовия Анфийлд.

Фантастичният 27-годишен страж от словенския град Шкофя Лока блестя в дуела с Ливърпул, така че и поред двата гола на Маркос Йоренте официално е прогласен за най-добър играч на мача (Атлетико победи с 3:2 след продължения и се класира за 1/4-финалите на Шампионската лига).

Това беше чудесен начин да отбележи юбилейния мач №50 в Шампионската лига между гредите за "дюшекчиите", за които пази от 2014 когато дойде от Бенфика, която четири години го пращаше под наем вместо да използва неговите "пантерови" рефлекси и баскетболна височина (188 см).

Неговият мач в сряда - когато Ливърпул имаше невероятните 35 удара, от които 12 в рамките на вратата, от които Облак спря девет, а веднъж имаше помощта на гредата - най-добре описа Диего Симеоне:

"Нямам съмнение в това, че имаме най-добрият вратар в света. Онова което Меси прави в Барселона в нападение, това Облак върши в защита за нас. Барса има Меси, а ние имаме Облак", еуфоричен беше аржентинецът от пейката на Атлетико след мача.

Че наистина става дума за един от най-добрите вратари в днешно време, според личното мнение на автора на текста в момента най-добрият, показва това, че в предходните четири сезона последователно е избиран за вратар №1 в Примера, а два пъти беше номиниран за Златната топка, но през 2017 получи само четири, а през 2018 двойно по-малко точки.

Това, вероятно, е заради факта, че е "само" вратар, а не голмайстор, въпреки че за 100 мача без допуснат гол от идването в Атлетико му бяха нужни само 178 участия!

"Бройки като тези не са нормални в модерния футбол", не можеше словенецът да остане равнодушен в интервю, което даде преди година за списанието "Фор Фор Ту", едно от редките му иначе.

Момъкът от планинското градче с малко над 12 000 жители е започнал да се занимава с футбол в местния Лочан, но още като десетгодишен го взима Олимпия от Любляна.

"Моят баща е бил вратар на аматьорско ниво. Той бе моят първи идол. Когато имаше мач, аз седях зад вратата и се хвърлях в същата посока като него. Бил съм на три или четири години и на хората около мен това им беше симпатично, но аз наистина исках да съм като него. През зимата бранеше на турнири по "малък футбол" в Любляна, а аз на полувремето играех футбол със сестра ми (три години по-голямата Тея, националка на Словения по баскетбол, б.а.). Тя шутираше отлично, но аз успявах да спася. Това забелязал някой от Олимпия и ме покани да се присъединя към тях. Става дума за най-големия клуб в Словения и бях повече от щастлив", припомни си вратарят на Атлетико.

Заслугите за неговото отиване в Любляна си присвоява известният Бранко (Бране) Облак.

"Не ми е син, нито роднина. Само от Шкофя Лока, откъдето е майка ми, го доведох в Олимпия. И му казах: "Имаш фамилия като моята и вратите на успеха са ти полуотворени". Дадох му шанс, а той израсна в един от най-добрите вратари в света. Освен това, изключително почтен и добър момък е", разказа бившият национал на Югославия през 2017 за "Вечернье новости"

Съществува още един анекдот за началото на Облак в Олимпия.

---

Слабости

Ясно е, че Ян Облак поред всички качества има и слабости. Някои специалисти го критикуват за слабата игра с крака, съответно в ситуации когато трябва да помогне на защитниците в изграждането на атака. Иначе, "кошмар" за словенския вратар е Кристиано Роналдо - единственият играч, който му е вкарвал хеттрик. Чак четири пъти!

---

"Роберт Волк едновременно беше вратар и треньор на вратарите, а край себе си имал младия Ян и Дамир Ботонйич, който искал да се завърне към футбола след смъртта на брат си (също така вратар, починал по време на тренировка през 2005, б.а.). Един ден забелязал неизмерния талант на Облак и изненадал всички в клуба с изявлението: "Това хлапе е по-добро от мен" и решението да отстъпи мястото си на 16-годишния. Всички бяхме изненадани, а да не споменавам бащата на Облак, който не можеше да вярва, че му водим сина на подготовки с първия отбор на Олимпия. Набързо разбрахме, че Волк не е сгрешил", спомни си бившият треньор на "змейовете" Янез Пате през 2018 в разговор за словенския вестник "Вечер".

Олимпия през това време имала големи финансови проблеми и била във втора лига, не можела да отделя значителни пари за своите играчи и да им плаща наемите за жилища. Облак в началото идвал на тренировки с колело - 30 километра до там, 30 назад.

"Бях млад и не размислях много, а карах "като луд" само, за да отида навреме на тренировка. Най-доброто време ми беше един час, но бързо разбрах, че идвам преуморен на тренировка, така че трябваше да забавя. С нормално каране ми трябваше около час и половина да стигна до Любляна."

Още като тийнейджър Облак отказал на Емполи и Фулъм, но през 2010 приел покана от Бенфика. Бил е на само 17 години и с един цял професионален сезон зад себе си. Казва, че се е решил на отпътуване с желанието да напредне, защото чрез словенския футбол това би било много по-трудно.

"Беше тежко в началото. Различна култура, различни хора, нов език... Животът ми беше сложен, но професионално направих верен ход, защото можех да се развивам, а в Португалия дойдох, за да си развия кариерата, а не личния живот."

За какъв характер става дума, показва и отговорът на въпроса дали е помислял да се върне в Словения докато Бенфика го пращала от един на друг наем (Бейра Мар, Олханензе, Лейрия, Рио Аве).

"Никога! Да се откажа и да се върна вкъщи? Никога не бих направил такова нещо. Видях много играчи, които се връщаха от чужбина и винаги съм се питал защо го правят когато вече са получили голяма възможност да напредват. По-късно с личен пример видях, че не е лесно, не може всеки да издържи, но аз никога не съм помислял да се откажа."

На вратата на Бенфика е застанал едва в своя четвърти сезон, когато в 15 участия като титуляр е опазил мрежата 13 пъти. Последвала покана от Мадрид и 16 000 000 евро от Атлетико за най-скъпия трансфер на вратар в историята на Примера.

Все пак, не започнало всичко чудесно на (в това време още актуалния) Висенте Калдерон. Контузия в подготвителния период повлияла на първия избор на Симеоне - Мигел Моя, но - по същата причина - във финала на сезона словенецът се озовал на вратата и оттогава е незаменим.

"Облак е вратар когото изключително ценя. Заради неговите качества, разбира се, но и заради неговия характер. Той е вратар, който много спокойно се изправя пред предизвикателства. Без нервност и невроза, без оглед кого има за противник", говори Нуно Еспирито Санто, треньор на Уулвърхемптън, който е работил с Облак в Рио Аве.

Защо е така, словенският пазител на мрежата е обяснил в едно от своите изявления за "Фор Фор Ту"

"От своята 16-17-а година винаги съм мислил различно от своите връстници - по-зряло. Така е и днес, в своята глава се чувствам сякаш съм на 40! За вратар е много важно да е зрял и спокоен. Така може да постигне много повече в своята кариера", изтъква Ян Облак, който на 7 януари навърши 27 години.

Тъй като за втори път в кариерата изтърпя когато е било тежко - особено в моментите когато Атлетико искаше да го върне в Лисабон, а президентът на Бенфика Луис Фелипе Виейра отказа такова нещо - Облак е решил с две ръце да сграбчи своя шанс.

Това беше в дуела от 1/8-финалите на Шампионската лига с Байер (Леверкузен). Атлетико преследваше 0:1 от първия мач, когато Облак замени контузения Моя след само 23 минути в реванша в Мадрид.

Марио Суарес четири минути по-късно вкара за изравняване на общия резултат и, оказа се, продължения. В допълнителния половин час нямаше голове, а тогава Облак в серията дузпи спаси шута на Чалханоглу, а последваха и още два пропуска на футболисти на Байер.

"Това беше голям момент за мен. Моят съотборник нямаше късмет и се контузи, разбира се, че не е хубаво когато получиш шанс заради нечия травма, но е така в нашия занаят. Спасих дузпа, класирахме се напред и този мач ми промени кариерата", признава словенският страж.

За разлика от тези дузпи и още някои между тях, година по-късно във финала на Шампионската лига не се радва против градския съперник Реал.

"Това беше най-тъжният ден в моя живот. Бях разочарован, защото не спасих нито един шут. Направих изследване в подготовката за мача, но не зависи само от вратаря. Случва се играчите да сменят посоката в която иначе стрелят... След такива мачове си тъжен няколко дни, но не смееш да се предадеш. Това не е краят на твоята кариера. Това е само един мач - голям е, но един. Сигурен съм, че ще има нова възможност да спечеля Шампионската лига", уверен е Ян Облак.

Какво мислите, ще бъде ли така и дали с Атлетико (Мадрид) или на вратата на някой друг клуб?

Автор: Йован Терзич

Скандално съдийство в словенското дерби

Един гол предизвика големи спорове.

В мача от словенската Първа лига футболистите на Марибор загубиха на свой терен от Олимпия (Любляна) в дербито с резултат 1:2.

По мнението на тамошните медии домакините са ощетени.

Във видеото вижте каква дузпа не беше отсъдена за тях.

Олимпия (Любляна) представи гениално новия си треньор

Експресна реализация на работата. Преди четири дни е съобщено, този вторник е завършено. Илия Столица е представен в Любляна като новия треньор на Олимпия.

Сръбският треньор подписа двугодишен договор и веднага обяви, че има големи амбиции в главния град на Словения. Както в отбраната на дубъла, така и в опита по ужасния път да се пробие до груповата фаза на Шампионската лига.

"Ясно ми е, че съм дошъл в клуб с големи амбиции. Това е бил решаващ фактор да се реша за нова авантюра. От момента в който Олимпия се свърза с мен, гледах голям брой мачове, запознат съм с качеството на сегашния отбор. Спечелването на дубъл през миналия сезон е феноменален успех, трябва да продължим с това темпо, за да и в следващите състезателни години да се наслаждаваме на този успех", заяви Столица, на стадион "Стожице", благодарейки на сръбския агент Войислав Петрович, ключов човек за реализирането на тази работа след преговори с президента Милан Мандарич.

Петрович завърши преговорите в които ръководството на Олимпия настоявало за профил на треньор точно какъвто е Илия Столица, с цел клубът да се издигне на европейско ниво. Трябва да се изтъкне, че Столица в Любляна е довел петима помощници, с които е сътрудничил във Вождовац и Войводина. Става въпрос за помощниците Александър Линта и Горан Сретенович, кондиционният треньор Душко Корач и специалистът задължен за работа с вратарите, Милян Весич.

"Олимпия е клуб с голяма традиция и база привърженици, заслужава най-добри резултати. Те винаги са мерило за успеха. Съществуват различни начини да се стигне до успех. Обещавам, че ще играем агресивен футбол, ще опитаме да доминираме във всеки мач. Имаме четири седмици да се подготвим за квалификациите. Ще направим всичко което зависи от нас бързо да изградим конкурентен отбор. Едва чакаме първия мач в похода към Шампионската лига", добави Столица, който в туитър профила на Олимпия беше представен по оригинален начин, което се вижда по заглавната снимка. Фамилията на сърбина на сръбски означава стол - б.р.

Лудото словенско дерби

Дълго, почти 15 години, словенците чакаха такова дерби между своите два най-големи клуба. Дерби което три кръга преди края имаше такава тежест за развръзката на словенското първенство.

Последният път когато Марибор и Олимпия се бориха изравнено и неизвестно за титлата беше през далечната 2004, година преди старата Олимпия да бъде закрита, а новата да започне своя път в най-ниската дивизия. Но тогава първенец беше Горица, която в надпреварата с Олимпия и Марибор беше най-добра и спечели своята втора от общо четири титли.

В следващите 14 сезона футболът в Словения се промени напълно. Горица ще защити титлата си през следващия сезон и ще я вземе още веднъж, а тогава на сцената с две титли ще стъпи Домжале. След една титла на Марибор, през 2010 първенец беше Копер, а тогава започна доминацията на "Виола" със спечелването на пет поредни шампионски купи.

През това време новата Олимпия на хърватско-американско-сръбския олигарх Милан Мандарич от пета лига полека тръгна към върха и през 2009 се завърна в компанията на Първа лига. Люблянците не бяха никаква заплаха за Марибор до 2016 година когато благодарение на рядко виждано самоунищожение на Марибор в последните три кръга спечели първа шампионска титла от 1995. Каква аномалия е било това, достатъчно говори фактът че в сезона преди и след това Марибор спечели титлата с общо 31 точки преднина.

Но с идването на Игор Бишчан на пейката в началото на този сезон, Олимпия е напълно различен отбор. С него дойдоха и вратарят Аляж Ивачич като свободен играч, Дарио Чанаджия дойде под наем от Риека, а от втора аржентинска лига дойде словенският аржентинец Андрес Вомбергар. От Динамо за 200 000 евро дойде младият защитник Филип Уремович (21), а бързият като куршум Иса Абас беше откупен от ганайския Асокуа за по-малко от 150 000 евро. Стефан Савич дойде от холандската Рода, а Митч Апау пристигна като свободен играч от белгийския Вестерло.

Такава интернационална Олимпия под ръководството на мъдрия Бишчан започна първенството с 15 мача без поражение, а единствените загуби дойдоха в 16-ия и 18-ия кръг от Марибор и Домжале. Но с няколко нещастни равенства пропиля седем точки преднина, които имаше в края на март и допусна Марибор да я изпревари с една точка преди съботното дерби.

А дербито беше за помнене. Билетите бяха разпродадени осем дни преди мача на Людски врт, а Марибор от ранните следобедни часове беше препълнен с домакински привърженици, които в градските кафенета и площади загряваха за дербито. Малкият, но хващащ окото Людски врт би приел и три пъти повече от 12 600 зрители, колкото се побраха на трибуните. През цялото време преди мача градът и стадионът бяха облитани от полицейски хеликоптер, който се спусна доста ниско в момента в който полицията ескортира до трибуните около 800 гостуващи привърженици.

"Любляна е метрополис, а вие сте кур!", крещеше се по трибуните, след като "Зелените дракони" час преди началото на мача влязоха на стадиона, където ги дочака същото количество обиди отстрана на мариборците. По това най-голямото словенско дерби по нищо не се различава от нашето (хърватското). А може би и е по-лошо. Словения вероятно е по-модерна държава от Хърватия по много неща, но когато въпросът е добрата стара селяния, тук малко или много всички в региона сме еднакви.

Людски врт е обновен през 2010 година когато са изградени три нови трибуни, а общото мнение е, че става дума за прекрасен нов стадион, който може да бъде пример за останалите градове в региона. И наистина може, но само като става дума за новите трибуни. Онази старата западна на която са и журналистическите места, благо речено, е несигурна. През две рампи се стига до единствения вход на който се създава тясно гърло. Горещо се надяваме никога да няма потребност за евакуация от тази трибуна, защото може да се стигне до истинска катастрофа.

Стадионът едва е минал инспекция, но в него ще се вложат още 2,5 милиона евро

По тази причина стадионът през 2014 година едва минал инспекцията на УЕФА, а тази година преди Шампионската лига едва им погледнали през пръсти. На този дял от стадиона няма и санитарен възел, така че зрителите и журналистите са принудени да използват химически тоалетни под стадиона. Това не е твърде голям проблем, но когато се намерите в маса от хиляда-две хора, които опитват да влязат в една от пет тоалетни, ситуацията става хаотична. За щастие, скоро се подготвя голяма реконструкция на стойност 2,5 милиона евро на запада с което Людски врт ще стане истински европейски стадион.

Парадоксално е, че до тоалетните се намира и входът за центъра за гостоприемство, с който, сигурни сме, не биха се посрамили ни Ноу Камп и Сантяго Бернабеу. Разгулът и храната, която се предлага тук може да се намери в предложението на най-скъпите градски ресторанти, а на членовете на клуба и ВИП гостите се предлага нещо което на Максимир или Полюд никога не сте виждали.

Но занемарим ли проблемите с входа и химическите тоалетни, обстановката в Марибор е чудесна, особено като загърми едната или другата привърженическа трибуна. Първа се радва тази на гостите, след като Дарио Чанаджия още в третата минута малко с рамо, малко с глава успя да забие за преднина на гостите.

Утихна Людски врт, а гостуващите "змейове" крещяха от одушевление и псуваха домакинските запалянковци, които бяха отдалечени от тях на може би пет метра. Немислима сцена е, например, Торсида да бъде сместена на Максимир в запада и кордон от няколко стюарда и малка ограда да ги отделя от чак и най-благите привърженици на Динамо.

Точно така изглеждаше споменатата западна трибуна, която почти експлодира от одушевление когато Лука, син на по-известния татко Златко Захович, от чиста засада вкара за 1:1. Малкият Захович в продължението напълно преобърна мача с хубав гол с глава и Олимпия на Бишчан изглеждаше напълно изгубено.

По стадиона за десети път вече се закрещя "Убий жабара" и очевидно любимата на мариборците "Олимпия, Олимпия, пичка ти мачйна! Ебем те ние, ебем те ние! Марибор и Щирия". Подготвяше се прославата на голямата победа с която Марибор два кръга преди края щеше да се отдалечи на четири точки, а така и точка после им задържаше първото място.

Но тогава Игор Бишчан показва, че има нюх и талант за промяна в хода на срещата. В 58-ата минута в игра пуска Вомбергар, а шест минути по-късно Савич.

"Когато получихме втория гол, всички на центъра се погледнахме и някой каза: "Еба му майката, хайде да направим нещо, дайте, освестете се", откри ни след срещата Дарио Чанаджия.

И Олимпия наистина се пробуди. Първо Абас с хубав удар уцели греда, а Марибор в тези моменти играеше сякаш води в предсезонен мач. Сякаш нито треньорът Дарко Миланич, нито който и да е от играчите не бяха наясно със стойността на мача и преднината от 2:1 и се играеше неотговорно и отпуснато, а след като изпуснаха един добър шанс, замириса на обрат.

Сякаш това усетиха домакинските запалянковци, които ставаха все по-тихи, Олимпия все по-яростна, а Марибор все по-неотговорен. Допуснаха в 78-ата минута Стефан Савич напълно сам да им побегне към вратата на Ханданович, който нямаше избор освен да го повали в наказателното поле. Добре и мина, че не получи червен картон, още една грешка на все по-слабия съдия Дамир Скомина. Спомнете си само мача Рома - Ливърпул...

Бишчан караше играчите да отидат напред

Дузпата реализира Кронаветер, домакините в следващата атака уцелиха гредата от мъртво положение и дойде завършващият удар. Бишчан, който надуши че Марибор може да се разпадне, от пейката караше своите играчи да отиват напред, махаше с ръка да гонят победата и това му се изплати в 90-ата минута. Дино Щиглец, бивш играч на Славен Белупо, отлично центрира, Вомбергар още по-добре скочи, а Ханданович реагира лошо и ударът на аржентинеца с глава му мина през ръцете и завърши във вратата.

Подобен делириум и движение на маса хора на трибуните на един така малък стадион за последен път съм виждал във Вараждин през 2004 година когато Бранко Струпар в 88-ата минута заби за големия обрат на Динамо срещу Вартекс и победата с 4:3.

Люблянците тресяха оградата, хвърляха се един върху друг, палиха факли, а сега те псуваха "Виола", а още по-добре се тресяха в 92-ата и 94-ата минута когато първо Мешанович уцели греда, а Пихлер прехвърли и вратата и трибуната.

След края на мача, ядосаните мариборци от източната трибуна целеха с всичко съдията Скомина и неговите помощници, макар и да не стана съвсем ясно защо са ги ядосали. Освен сега вече традиционното лошо съдене, в което на моменти се допускаше твърде груба игра, Скомина призна на Марибор гол от засада, не изгони Ханданович при дузпата, а можеше със спокойна душа да отсъди още една дузпа, след като домакински защитник видимо в наказателното поле дръпна Савич.

През това време част от "Виола" се сби с охранителите, а в средата на второто полувреме стана и спречкване в трибуната с гостите, където няколко вече добре напили се гости се млатиха със стюардите преди специалните части да ги смирят с палките. Люблянците еуфорично празнуваха със своите запалянковци до които дойде иначе спокойният Бишчан, който с цялата компания пляскаше и пееше.

Това беше дерби което словенците ще помнят по всичко освен по - футбола. Драмата беше на върха. Три промени на резултата и гол вероятно със стойност на титла в 90-ата минута - всяко дерби би ги поискало. Но ще се отнася до футбола, както каза Бишчан след мача, хърватската лига е за класа по-силна.

Марибор този сезон в група със Спартак, Севиля и Ливърпул не се посрами. Спечели три точки, а в последния кръг до 75-ата минута водеше срещу Севиля. Но и Марибор и Олимпия са много по-слаби от Динамо, Риека, чак и Хайдук. Интензитет, качество и ходове, последното дерби между Хайдук и Динамо е "цветна телевизия" за това словенско дерби, което имахме възможност да гледаме.

Но словенците доста влагат, повечето клубове имат нови, качествени тревни настилки, а и самата атмосфера около клубовете е по-здрава отколкото при нас, което ни потвърди и Бишчан. Най-добрият играч на Марибор продължава да е Маркос Таварес, който често се свързваше с Динамо, но ето го в Марибор вече десет години. Жива легенда на клуба, който е изиграл 457 мача в лилавия екип и е забил 182 гола с 85 асистенции.

Синът на Захович би могъл да е играч

Голям играч, поне по видяното в един мач и в разговори със словенските колеги, може да бъде Лука Захович. Синът на Златко пропусна десетина мача в средата на сезона, но през пролетта блесна с 15 гола в също толкова мача. След като го продаде на Хееренвеен за 700 000 евро през 2015 година, Марибор си го откупи през февруари миналата година за 250 000 евро, заработи половин милион, изглежда, за много добър играч.

Олимпия ще бъде шампион ако в последните два кръга победи Кршко у дома и Домжале като гост (в крайна сметка Олимпия стана шампион, въпреки че завърши с равни точки с Марибор - 80 - б.р.). С оглед на това как играе в последно време, ще им е много трудно, но никога няма да си прости ако в тези два мача опропасти голямата победа в дербито. Кршко е класически "паркираме-автобуса-и-бием" отбор, а Домжале е, казват Бишчан и Чанаджия, доста неугоден съперник, който освен всичко им нанесе едната от двете загуби през сезона. Завършиха и 1:1 с Марсилия в Лига Европа.

Но играчите, казват, вярват в Бишчан и са сигурни, че в последните два кръга няма да им се случи да имат 20 удара към вратата и да завършат 0:0 с Анкаран или да получат голове в 88-ата и 92-ата минута, каквито са били случаите против Рудар и споменатия Домжале.

Олимпия вероятно ще бъде новият шампион на Словения, а ако Марибор се издъни, титлата може да отпразнува още в сряда когато на нейния "Стожице" гостува Кршко. Олимпия играе на нов прекрасен стадион изграден през 2010 година. Строителството е струвало 25 милиона евро, а собственик е градът Любляна. Изграден е през същата година в която е обновен Людски врт. Преди осем години, а и в Марибор стадионът е собственост на - града. Има ли повече пари в Марибор или Загреб - преценете сами.

И в Словения са закъснявали сроковете, а е имало и надплащане на работи, но главното е, че новите стадиони са се изградили. Малката "смешна" Словения така има два или един и половина супермодерни и функционални стадиони и добри терени в останалите градове. В превод, словенците са направили всички предусловия футболът им да се развива качествено в добър продукт и онези заради които тези клубове в крайна сметка съществуват, а това са привържениците, могат да се наслаждават на мачовете без да размислят дали ще вали дъжд и дали на стадиона ще духа. И да няма толкова отрова в и около футбола, като при нас. А това че футболът е много по-некачествен от нашия в края на историята не е и толкова важно.

Ако питате мен, аз веднага бих се сменил със словенците.

Автор: Стьепан Мати

Цървена звезда е №3 в Европа!

По процент спечелени точки в националните първенства, Цървена звезда се намира на високото трето място!

Цървена звезда се намира на първо място в класирането на Супер лигата на Сърбия с постижение от 23 победи, четири равенства и една загуба. По процент спечелени точки в национално първенство, Звезда е трета като се смятат всички европейски шампионати с 86,9% спечелени точки.

Пред Цървена звезда са само Манчестър Сити с 90% успешност и ПСЖ с 89,2% в този статистически параметър. Цървена звезда по този начин се намери пред великани като Барселона и Порто.

Също така Цървена звезда е един от 12-те отбора в Европа, които през този сезон имат само едно поражение. Каталунците са единствени без загуба от старта на сезона. ПСЖ и Ювентус предвождат списъка с клубове с по два неуспеха в първенството, в тази група са още черногорският Сутйеска, лисабонския Спортинг, датския Брьондби, гръцкия АЕК, шотландския Селтик, словенския Олимпия...

Почина легенда на Раднички (Ниш) и Партизан, някогашен най-добър млад играч на Европа

Зоран Мартинович, бивш футболист на Партизан, почина на 61 години в родния Чуприя.

Мартинович е роден на 9 август 1957 година. Започва кариерата в Морава от Чуприя и продължава в Раднички от Ниш (1977-1981) с който два сезона играе в Купата на УЕФА по времето на най-големите успехи на нишлиите. За клуба от Чаир изиграва общо 197 мача и е вкарал 24 гола.

От Раднички преминава в Олимпия (Любляна) откъдето пристига в Партизан през юли 1983 година (изграл е 39 мача и е постигнал 13 гола).

Играл е още за Прищина, ОФК Београд и Напредак (Крушевац), а в чужбина има няколко сезона в Австрия, Швейцария и САЩ. След края на кариерата е работил като треньор в Морава, Ягодина, Олимпия...

В младежките категории е бил капитан на много селекции, а през 1980 е прогласен за най-добър млад играч на Европа до 21 години.

Заради своята разпознаваема левачка, техника и начин на игра, през тези години е получил прякора Оверат, защото специалистите го сравнявали с тогава популярния немски ас на който много приличал.

Има съдийски грешки - но това е просто лудо!

 
В петия кръг на Клаусура в Хондурас, в дуела между Олимпия и Мотагуа се случи нещо... необичайно. Употребяваме възможно най-благият израз. Ще оставим видеото да ви шокира.

В 94-ата минута на мача (продължението е определено за три минути, но кой го интересува това), при резултат 1:2 за отбора на Мотагуа, привърженик влезе на терена и започна да води топката към вратата на Мотагуа. Всичко се случва в моментите докато Олимпия влиза в наказателното поле на съперника и отчаяно опитва да постигне изравнителен гол.

Тогава, в на практика същия момент, Роджър Руис от Олимпия и привърженикът, който в този момент вече е стигнал до наказателното поле препълнено с играчи от двата отбора, шутират и пращат топката към вратата.

Как да се опише шокът на вратаря на Мотагуа когато разбира, че към него идват две топки?

Веднага се запътил към съдията, който против всякаква логика, признал гола, но неговите протести, както винаги се случва, били напразни.

Олимпия (Любляна) с култов талисман

Известният сръбски фолк певец Митар Мирич е талисман на привържениците на Олимпия (Любляна).

Снимка на Мирич е на знаме на привърженическата група "Green Dragons", която подкрепя люблянската Олимпия, с превод на словенски на неговия емблематичен хит "Не може никой нищо срещу нас"!

По този повод да се подсетим за известния хит от края на 80-те години.