Белодедич: Ядосах се на системата... Секуритате, паспорта, агнешка бригада

Цървена звезда е шампион на Европа! Цървена звезда е победител в Купата на европейските шампиони! Най-големият успех на югославския клубен футбол! Дарко, Дарко, Дарко...

На днешния ден, преди точно три десетилетия...

Казват, че не е добре текстове да започват с чужди цитати. Но онова което Милойко Пантич изговори на този 29 май 1991 година е издълбано в колективното същество на този народ. Чак и онези на които червено-белите не са най-милите, знаят колко струват горните изречения. Защото това наистина беше не само най-големият успех на югославския клубен футбол, а това най-вероятно беше най-големият успех на югославския спорт. Докато това още можеше, докато парите не купиха футбола. Цървена звезда е шампион на Европа. Преди точно 30 години. И завинаги.

Точно, за да не се забравя, защото не смее да се забрави. Това са истории за епичния подвиг. За най-големия отбор на стара Югославия. За Цървена звезда. За духа на едно време. От устата на самите участници...

МИОДРАГ БЕЛОДЕДИЧ

Стадион Свети Никола, 29 май 1991, Бари, Италия...

Люпко беше внимателен. Ръчната беше с нас от отбраната, с нападателите не беше такъв план. Но Михайлович много се връщаше. Марович с Уодъл, Найдоски срещу Папен... Имахме играчи за отбрана. Идваха до нашето наказателно, центрираха, държаха топката, но не направиха много. Макар че и ние не успяхме да създадем някакъв шанс. Олимпик ни държеше в нашата половина, доста. Почнах да гледам часовника на таблото... Ух, това ще завърши наравно както в Стяуа когато играх срещу Барселона. Сега отиваме на продължения. Гледам после, първото минало. Ух, пак дузпи. Тогава ми дойде мисълта: може би пак ще спечеля с дузпи? Още не размислях дали ще изпълня. Макар че в Югославия тогава се биеха дузпи всеки път когато се завърши наравно, две точки за победа, една за победа с дузпи. И аз непрекъснато изпълнявах. Сещам се за това, помислям: Пак да стрелям, сега се прецаках. Отивам към дузпата, пулсът: ду-ду-ду! Вкарах гол, Дика крещи: "Браво, Миле, браво, браво". Мисля си: Остави ме, бре. Когато стигнах близо до пейката, тук гледахме дузпите, минах покрай противника, онзи техен бразилец от защитата, Мозер, излиза напред и казва: "Congratulations!" (Поздравления, англ.). Какъв "конграчулейшънс" бре, имаме още да изпълняваме. След мене Михайлович, чак тогава Панчев. Може би искаше да ни предаде лош късмет, не знам. Когато се завърши, отидох да подам ръка на Франц Бекенбауер, той е на пейката.

Бари, дните преди финала...

Спомням си подготовките за финала. Бяхме седем-осем дни в карантина. Спомням си и че тренирахме някъде в Черна гора, може би Будва, играехме приятелски мачове с местните клубове, пътувахме с автобус по онези хълмове, голи камъни, започва сняг... Жота Антонийевич каза: "Еее, това е знак за успех. Такова нещо Черна гора не е виждала. Това е късмет". Когато после спечелихме купата си спомних за това. Имаше право. Някакъв знак от бога.

Аз бях научен на карантина. В Румъния карантината беше всеки ден. Когато играхме в Европа седем дни. В румънското първенство два дни. Петък на тренировка, карантина до неделя. Всеки мач. Бях научен. В Звезда не беше така. Вечеряш в събота, тогава влизаш в карантина, след мача отиваш вкъщи.

Спомням си когато тичахме на етапи, непрекъснато питаха: Дейо, всичко наред ли е, добре ли си? Ти ако усетиш нещо, спри, недей да форсираш. Така беше и при Люпко и при Шеки.

Говореха ни да отпочиваме, телевизорите да гасим по-рано. Един ден не го направихме, някой не го направи. Дойде контрола, не знам при кого. Чухме малко приказки, разправия: "Що не гасите?" Гледаме телевизия. Десет часа е. Тук имаше малък бунт. Всички в коридора: "Оставете ни да гледаме ТВ", имахме още три или четири дни до мача. Разгорещи се малко, имаше разправия. На следващия ден Джая ни вика на среща, Цветкович беше тук... Седим, започнаха да ни критикуват: "Не сме се разбирали така, какво мислите вие, не може така! Кой започна пръв?" И тогава не знам, беше този, беше онзи. Вдигнах и аз ръка: "И аз бях, излязох навън да видя какво става". Джая говори и ми казва: "Миле, и ти ли беше? Искаш оттук да те пращам за Румъния? Ти искаш да протестираш?" Казах: "Не съм, само излязох да видя какво се случва."

Шампиони...

Имахме опитни играчи, играли са в Купата на УЕФА преди това. През онази година в която нямах право да играя, когато играха срещу Кьолн, 2:0 в Белград, там изгубиха с 0:3. Същите играчи горе-долу. Мисля, че Савичевич не игра против Кьолн. Той беше войник точно когато аз пристигнах. След това дойде Михайлович от Войводина. Тук беше Шабанаджович, па се появи Югович, по-млад от нас. Беше страшен. Играеше пред нас в отбраната. Тичаше, отнемаше топката, знаеше да играе. Срещу Байерн как игра, па в Токио после, най-добрият играч в мача за Междуконтиненталната купа. Получава наградата, викат ме и мен на онзи подиум, Владица Попович ми казва: "Иди, вземи, това е за тебе." Защо сега мене ме викат, защо аз? Югович вече държи признанието. А мене ме викаха да ми дадат някакво знаменце, че съм играл два пъти за Междуконтиненталната купа. Тъй като бях и със Стяуа.

И останалите, Марович, Шабанаджович, Радинович непрекъснато ходеше напред, Бинич - пуф, изчезна! Напред да не говоря. Люпко повече говореше с нас, със защитниците, със средата, ние да затворим, да играем бързо. С нападателите не говореше много. Дейо, Панчев, Михайлович, Роби... Знаеше, че веднъж, два или три пъти ще минат, тук нямаше грешка. Сега като погледнеш, имаше го онова 1:1 против Грасхопърс в началото, но до Байерн се виждаше разликата в класата... Ние не загубихме нито един мач в Европа през този сезон.

Имахме играчи. Като сложат крак върху топката. Трябваше да си много внимателен да не те мине с дрибъл. Спомням си Дейо в Дрезден... Умеехме понякога да го критикуваме, защото губеше много топки, па спре, чака докато ние търчим като я загуби. Но когато му се играе... В Дрезден изтича близо 30 метра, премина трима, буп - гол. После още един, дум-дум, не бяхме завършили мача, техните привърженици побесняха, чупеха всичко...

Имахме отбор. Имахме колективна игра, но имахме и индивидуалности. А имахме и онези, които знаеха как да използват статични положения. Това много, много ни помогна. Играеш, играеш, играеш... Нарушение... Сложи я Роби - буп, гол! Не трябва да се притесняваш. Играеш, играеш, нарушение, сложи я Михайлович - буп, гол. Сложи я Део - буп, гол. Като погледнеш всички наши мачове, много голове вкарахме от пряк свободни удари.

Байерн Мюнхен...

Спомням си атаката за изравняването в Мюнхен. На мен непрекъснато ми говореха още в Стяуа, да не водя топката. Ако играеш с две докосвания - супер. Ако играеш от първо докосване тогава си - футболист. Защитните играчи трябва да играят бързо, средата също. Тези в нападение трябва да дриблират. Аз до Просинечки, той до Бини и - отиде. Панчев на втората греда. Играехме доста по крилата, центрирания постоянно. Панчев знаеше как да застане.

Тук имахме период на слаби игри, може би и късмет при гредата на Байерн, можеше да бъде и 3:1. Но играхме открито, нападахме, и те и ние. Не се защитавахме. И тогава тази 90-а минута, този автогол... Не знам какво се случи. Техният вратар сгреши, мислеше, че излиза. Не знам как прецени. Лети онази топка, не можехме да предположим, че е във вратата, мислехме, че ще отиде над, не знам какво му беше. Отвори се небето, както каза коментаторът. Това са спортни грешки. Не я докосна.

Либеро...

На мен ми беше много по-лесно като започнах да играя в линия, когато либерото изчезна. Когато си либеро, затваряш и ляво и дясно. Тичах повече. Така имаш позиция, своя страна. Много по-леко ми беше. Като либеро не смееш да правиш шпагат. Трябва да стоиш на крака, да следиш играта, да кърпиш. При това играеш близо до наказателното, всяко нарушение е опасно. А трябва да скочиш, да удариш. Футболът беше малко по-груб тогава. Позволяваше се повече контакт. Гледах някои мачове, Найдоски как удряше... Сега за такива влизания би получавал по два червени картона. Играеше се мъжки.

Празнуването...

Оркестър, песни, музика, след това посрещане, пълен стадион. Мисля, че някъде се и стреляше. В Звезда непрекъснато се стреляше. Драгиша Бинич на подготовки ходеше с торба пълна с оръжия. И къса цев и дълга и с една цев и двуцевка. Дейо беше най-пламенен в празнуването, Панчев македонец, също. Имаше и говор, непрекъснато се шегуваше, най-оживен беше, знаеше да вдигне атмосферата. Тогава след Бари дойде автобус. Не беше открит. Директно към стадиона. Стадионът пълен. Ние в ложата. Музика, ние малко говорихме. Тогава слязохме на терена, игра се хоро. До вечерта празнувахме с привържениците. После ни извика президентът. Слободан Милошевич. Всички знаеха моята история. Така пет години по-рано дадох ръка на Чаушеску, после, БУМ, застреляха го. Сега трябва да се ръкувам с Милошевич. Казва ми, кой беше, Стошич: "Недей, бре, да му подаваш ръка, ти на който подадеш ръка..." Така и беше.

Николае Чаушеску (1918-1989)...

При него преди приема имахме тренировка. Как да отидем, как да спрем, с коя ръка да вземем медала, да не вземеш с дясната, па да го прехвърлиш в лявата, това не смееше. Трябваше всички да кажем "Служим на държавата". По ТВ го представяха не знам и аз как силен, като го видях такъв малък и гърбав, приличаше на моя дядо Младжо. В Румъния всичко беше "официале", никакво празнуване както в Звезда. Вечеря, па на спане. Още на самия мач. Спомням си, че имаше кампания: Голям успех и то с отбор без чужденци, само румънци. Един казва: да, да, нямаме чужденци, само румънеца Белодедич, румънеца Хелмут Дукадам, румънеца Ласло Бьольони... Когато ни дадоха купата, нищо, нито заря, нищо. Дадоха ни трофея, хайде да направим кръг, треньорът казва: "Каква обиколка, за кого?". Никой не дойде от Румъния. Не можеха. Дойдоха 20, 15 от тях не се върнаха. На кого да покажем купата? Испаннците вече си отидоха. Вървим към съблекалнята, когато чуваме: "Стяуа, Стяуа". Ей, имаме привърженици. Като видиш, ето ги секуристите. Осем или девет колкото останаха.

Паспортът...

Тук в Сокол, ние на сръбски го наричаме Соколовац, през Нера, има стълби и от вашата и от нашата страна. Това е като от тук до вратата. Тук идват като се празнува Богоявление. От Врачев Гая и ние от Соколовац. Обща служба се провежда тук. Тук се хвърля кръста във водата, само ние не скачаме никога, само сърбите скачат. Сега е така, тогава не беше... Тогава тук се бягаше. Могат книги да се пишат, тук се е писала история. Виждал съм и като са стреляли, видях като хванаха един, който искаше да избяга, па го носиха през селото, за краката и ръцете, един го бие с ботуш. Трудно беше и да дойдеш до Соколовац. Имаше бариери, войници, автостоп, лична карта за Букурещ: Къде отиваш, при кого, дай телефон? Ако нещо се случи... Когато празнувахме 25 години от титлата на Звезда в Бари, помолих не знам кого да ме запознае с Бата Живойнович. Беше и Любиша Самарджич. Отиваме там, казват: "Това е Белодедич, онзи, който избяга от Румъния". Той ме гледа: "Ти си побегнал? Как не са те застреляли на границата?" Не съм побегнал, минах с паспорт.

Системата...

Ядосах се. Исках, беше 1986, веднага след финала, да ми дадат паспорт, моят паспорт. Когато играеш в Стяуа не смееш да държиш паспорта в себе си. Отиваш в чужбина за мач, върнеш се, предаваш паспорта, държат го в клуба. Отивам вкъщи на почивка, искам да посетя семейството в Сърбия, търся: "Дайте ми паспорта". Не го дават. И мама и сестрата, всички отиват при роднините в Сърбия, само аз не смея. Как не смея? Ходил съм там като малък, как сега не смея? Няма, не смеят да ми дадат. Тогава ме извикаха. Някакви високопоставени офицери. Питат: "Къде ще ходиш, кой имаш?" Дадоха ми хартия: "Кого имаш, пиши". Аз пиша:
Белодедич Бора, баба Милка, баба Невенка, сестра на баба. Па братя: Деян Стоянович... Онзи ме гледа: "Кой е този Белодедич Бора?" Казвам брат на моя баща. Как брат? Чакай, довежда още двама, разпитват ме там: кой е, как е отишъл? Не знам, бре, трябва да питам дядо, откъде да знам как е отишъл, знам, че там е учил, там се е оженил. Не искаха да ми дадат паспорта.

Преди това бях до банката да си извадя някакви документи. Отидохме в чужбина, искахме да си осребря чек, да имам. Веднага се обаждат в клуба: "Как е, какво е, а за какво си теглил толкова пари?" Казах: "Това са мои пари, това е моята заплата". "Па да, ама какво ще правиш с толкова пари?" Какво да им кажа сега? Исках да ги обърна в долари, като отидем в чужбина да си купя нещо, дънки някакви. А не можехме да имаме чужда валута. Като минаваме граница, даваш чантата за контрол и те питат: "Имате ли валута?" Ма, какви, откъде валута? А всичко скрито, зашито. 

Мина година или две и отново поисках паспорта. Говорих със сина на Чаушеску Валентин, той беше в клуба... И накрая ме извикаха и ми дадоха паспорта, аз на тях адрес къде отивам в Бела Църква, кога тръгвам, при кого...

И тогава казах: хайде, вече няма да ви видя никога. Толкова прости бяха.

Секуристи...

Отидох с майка ми и сестра ми. По-голямата сестра и вуйчо Радосав останаха. Него го викнаха когато отидох. Той живееше в Молдава. Викнали го, дали знаел или не. Казва: Някакъв ме хвана за ухото. Що ме пипаш, не съм в село. Баба, неговата майка, баба Дойила, тя знаеше, на нея казах. Нея не я викаха, беше по-възрастна. Но идвали в село да питат.

Секуритате. Секуристи. Така ги наричаха. Бяха проклети. Ако бягаш - в затвора. А докато стигнеш до затвора.. Бягаха и през Дунав и през Нера. Бягаха и с децата.

Аз когато после дойдох в Звезда, който побегне - директно към стадиона. И Драган и роднините и Шаца с децата, всички! И Жота ми се обажда: "Миле, ела тук, търси те родата". Кои роднини бре? Гледам, какво се случва с вас? Казват: "Побегнахме". Знаеш ли колко бяха? Какво да правя с вас сега. Няма връщане. За щастие, имах един приятел, побегна с мен, работеше на границата и - избяга с мен. Покойният Илия. Той познаваше хора от ООН, те идваха, говорих и аз с тях, познавах ги, водих ги по ресторанти, помогнах им около интервютата, документите. Па ме питат "Кои са тези?" Аз казвам "Семейството, айде". Бяха в хотел "1000 рози", Авала, тук чакаха, па един за Америка, друг за Канада. Имаше веселба. Прибирам се вкъщи, няма къде да спиш, дошли нови. Избягали.

Цървена звезда

Звезда е любов от малък. Ние не хващахме румънски канали. Само Телевизия Белград, първи и втори канал. Мачове, европейски, световни първенства. Когато игра Югославия срещу Румъния, в този сокак всички баби бяха пияни. Гледат в центъра, празнуват. Идваха полицаи: "Какво вие, как вие, за кого сте?" Имахме Гробари, обичаха Хайдук, но най-много Звезда.

Бях с роднина от Бела Църква, Джуро, също Белодедич, не беше роднина с нас, оженил се за наша, имаше име. С него бях. Той беше Гробар. Аз като минах, непрекъснато ми говореше: "Хайде да се обадим и на Партизан, ако ти дадат повече отиваш там." Казах: "Остави ме, мани, недей Партизан, отивам в Звезда, ако не им трябвам в Звезда, ще отидем в Партизан" И той все пак се обажда на Партизан, преди Звезда, дойдоха двама. Започна вече да се пише, че съм избягал. И дойдоха двама, питам кои са, дошли от Партизан. Казвам му: "Ти не си нормален, какво да им кажа сега?!" И им казвам: "Знаете ли какво, аз съм звездаш, отивам в Звезда. Ако Звезда не иска да ме приеме, тогава..."

Преди две седмици седях от другата страна на реката, във Врачев Гай. Чуло се вече. Защото трябваше да се върна за подготовка, а не се върнах. Па дойде треньорът да говори с мен, военното аташе от посолството. Уж всичко ще е наред, ако се върна. Няма връщане! Пазеше ме полиция. Когато се успокои положението, сам отидох в Звезда да разговарям. Когато чаках да вляза в сградата, пристигнах сутринта, седим Джура и аз, още един момък чака там. И чакаме, чакаме. Питат какво чакам? Онзи момък: "Искам да вляза да говоря с директора Джаич, искам да мина проби". Джая после ми каза, че мислели, че и аз съм някакъв такъв, дошъл току така на проби. Този го съблякоха, да го пробват, не с нас, с втория отбор. Не успя. Питам го какво стана, той: "Казаха ми, че е минало добре, но... Ще се обадят."

Не ме очакваха. При Джая беше онова, кой сте, какъв сте? Аз съм този Белодедич, играл съм за Стяуа, за националния отбор на Румъния. Какво бих искал? Отговарям: "Минах границата, получих гражданство, искам да играя за Звезда, ако може". На никого нищо не е ясно, казва Джая: "Па вие сте печелил и Купата на шампионите?" Пита ме какъв играя, като казах либеро, той каза: "Чудесно, точно такъв ни трябва". Тогава играеше Словенац, след това Бошко Джуровски. Тогава стана, излезе от канцеларията, дойдоха Цветкович и още един, Чеда от Управата. Джая им обясни. Как, какво, какви договори имате? Имаш ли професионален договор в Румъния? Нямам, в Стяуа нямах договор, платен съм по чин, като във войската, аз стигнах до лейтенант, получаваш премии за мачовете. Тук Цвеле ми каза: "Имаш късмет, да имаше професионален договор, не би могъл да играеш докато не завършиш. Ще паузираш година". Аз промених клуба без разрешение. 

Дачия...

Тогава ме прехвърлиха, бях в Прокуплье. Полицията, която ме пазеше във Врачев Гай, ми каза: "Белодедич, имаш ли ти някой малко по-далеч от тук?" Имаме казах, къде имате, имаме и в Белград и в Прокуплье: "Е, хайде събирай багажа, ние те пазим като крал тук, минават румънци, спират.." Отивам в Прокуплье, там бяхме три седмици, там тренирах в Прокупац. Тук Борац Бела Църква, имаха отбор, обадиха се, хайде с нас: "Не искам бре, да излизам, не смея да се разхождам тук. Ще дойде някой румънец да ме отвлече, казаха ми да не излизам." В Прокуплье смеех. След това Белград. Там започнах да тренирам със Звезда.  

Идвам за пръв път на тренировка, дойдох с Милко, имах Дачия, гледам къде да я паркирам. Там виждам БМВ, някакви други... Казах: "Уф, това е... Не е като в Стяуа. Там всички карат дачии." Паркирах малко по-далеч... После някой ми каза: "Пази се ти, тук се крадат коли". Всички имаха пистолети. Отиваме на треноривка, обличат се, събличат се, бутонки, пистолети... Казвам: "Къде ще ме крадат? Аз ще паркирам при вас, кой ще открадне Дачия. За какво ми е на мен пистолет?"

Агнешка бригада

Тренирах с първия състав. Играех мачове с втория. Ходехме по селата, за празници, демонстративни мачове, трета лига и такива състави. Наричаха ни агнешка бригада. Хайде, Миле, агнешка бригада, имаме мач... Пижон като ветеран понякога идваше с нас. Не играех със своето име. Под някакво друго. Непрекъсанто ми го сменяха, да не се чува. Па ми говореха да стоя само на своята позиция, да не отивам много в атака, да не види някой, че съм добър, па да започне да се говори. Играем мач, веселба някаква, Велико Градище. И тук имаше един Батин Сима. Загряваме, чичо Симе вика: "Миле, Миле!" Побегнал и той от село. Аз го гледам: "Виж го чичо Симо, отивам да го поздравя." Онези от пейката викат: "Кой е това?!" Казвам "От село, познаваме се." Внимавай, бре, недей да отиваш там.. Чичо Симо пита: "Какъв бре Кръстаич, ти си Белодедич". Аз казвам "Мълчи бе, Симо".

Когато дебютирах, най-сетне ми прочетоха името, от трибуните се крещеше: "Миле, Миле!" Марович ме обяви, беше обичай, дадоха ми литър ракия, прасе на ръжен. Сърбин в народна носия слиза, целунахме се три пъти и ми даде прасето и ракията. Прасето отнесох на пейката: Дръжте го, недейте да изяждате всичко. След мача го изядохме. Това беше за добре дошъл.

След всичко...

Изгубихме първия мач в Европа, срещу Манчестър Юнайтед за Супер купата, а бяхме по-добри, имахме възможности. И само един мач, на Олд Трафорд. Санкции, па играеш в София, Будапеща... От Токио се връщаме за мач срещу Андерлехт, директно в Будапеща. Победихме. Панчев вкара. Срещу гърците, Панатинайкос, долу, на границата минаваме всички, идват македонците. Панчев го отделиха, чакаме, какво се случва. Чакаме ги, имаше намеси, защото - македонци. На мача, Панчев - буп, два гола! Говорили му: "Недей да се радваш, да провокираш, да им показваш нещо, лакът, нещо." Можехме и тогава... До Сампдория. Водехме 1:0. После... Катанец ни вкара гол, пазеше го Миодраг Раткович. Да бяхме спечелили тогава, отивахме във втори финал...

Автор: Деян Станкович

Белодедич - Струваше си да се рискува заради Звезда

Миодраг Белодедич на 29 май 1991 година в Бари стана първият футболист, който с два клуба от Източна Европа, Стяуа и Цървена звезда, но и от две държави, спечели Купата на европейските шампиони и се записа в световните алманаси.

Малко играчи в света бяха от калибъра на Миодраг Белодедич, може би по всичко двойник тогава му е бил Франко Барези, капитан на Милан. Футболният интелект и елегантността в играта на един Франц Бекенбауер просмукана през четене на играта, техническа подкованост, дързост, Миле либерото от най-фина световна ковачница допълва с най-висшите човешки добродетели. Скромен, с голямо сърце, в отбора на Цървена звезда беше така необходимата стабилност в защитата, която помогна чудесният състав от звезди да се домогне до трофея в Купата на шампионите.

- Бях горд, особено след всичко през което преминах, за да облека екипа на Цървена звезда. Много рискувах и всичко това се изплати на терена. Затова и винаги повтарям, че си струваше да се рискува заради Звезда. Бяхме наясно с величината на успеха, но с оглед на всичко което се случи знаехме, че това трудно ще се повтори в бъдеще. От сегашния аспект на футбола в света, много време ще мине докато Звезда отново стигне до възможност да се бори за европейски трофей - реален е Белодедич.

Всеки мач в този цикъл в Купата на шампионите беше специален, подчерта Белодедич.

- Спомням си, че след ремито с Грасхопърс се питах какво ни се случи у дома да завършим 1:1. Бяхме фаворити, а не успяхме да победим. Все пак, имахме голям отбор, много самочувствие, за всеки мач се подготвяхме максимално. Люпко работеше над всеки детайл и всичко това с една цел - да победи противника. Затова и не изгубихме нито един мач в Купата на шампионите.

Глазгоу Рейнджърс и Динамо от Дрезден са победени на "Маракана" с по 3:0.

- С всеки успех се вдигаха атмосферата и самочувствието. При това, защитно бяхме наистина отлични, знаеше се кой какво прави, кой кого покрива, а напред имахме големи асове. И чудесната публика, която винаги ни е била голяма подкрепа. Преди всичко в Белград, но и в много мачове в гостувания се чувствахме като у дома.

И Белодедич оцени финала като атипичен мач за това поколение.

- Олимпик игра по-добре, повече напада, ние не успявахме да ги застрашаваме, но се бранехме организирано и те нямаха, да кажете, някоя колосална възможност.

Дузпите са лотария, допълва Миле и открива, че без оглед на общото впечатление, че дузпаджиите на Звезда са били спокойни и сигурни, не е било точно така.

- Едно е като гледате дузпите отстрани, а съвсем друго нещо когато вземете топката и тръгнете да биете. И то в такъв мач в който залогът е най-значимият трофей. Размисляте как да шутирате, къде, дали ще чакате вратаря или веднага ще се решите за страна. Ако топката бе отишла полувисоко той би спасил. Късметът ни погледна, не може без него, но като теглите чертата заслужихме да се увековечим. Времето е най-добрият съдия, Звезда тогава достигна върха и имаше достатъчно качество, храброст и късмет да се запише със златни букви в историята на европейския и световния футбол - гордо заключи един от най-добрите защитници на това време.

Бивш шампион на Европа - Твърде много секс отнася титлата!

Познавате образа и делото на Джиджи Бекали, намери причина за отчайващата форма.

Системата на първенството в Румъния е такава, че шестте отбора в челото играят мини лига за титлата.

Стяуа във втория дял на шампионата играе лошо, три мача няма победа, титлата се измъква.

В този момент изостава (точките се пренасят) с четири от лидера от Клуж, пред столичаните са още Ботошани и Университатеа Крайова.

Ситуацията не е лека, бившият европейски шампион беше фаворит за титлата, а собственикът Бекали каза, че сексът е отнесъл големите шансове.

"Твърде много секс, играчите не знаят кога да спрат, това ни струва скъпо на терена" каза Бекали.

Спайдърмен пази в Румъния

На всичко сме се нагледали през годините във футбола, но това което направи 29-годишният Кристиян Балградеан в мача от Купата на Румъния между неговия ФКСБ (Стяуа - б.р.) и Херманщадт - още не бяхме. Без да се прекалява - може да се каже, че това е спасяването на сезона.

С помощта на мрежата! Наистина рядко се вижда.

Иначе втородивизионният Херманщадт хвърли бомбата елиминирайки колоса на румънския футбол след убедителното 3:0. Дори и тези храбри намеси на Спайдърмен не помогнаха на клуба от Букурещ да се спаси от срам.

THIS IS THE SAVE of the season! Spiderman!!! What a great save from FCSB's goalkeeper, using his net to get back in a good position to stop the goal. Just brilliant! pic.twitter.com/yjSkhCuFy4

— Emanuel Roşu (@Emishor) 1 март 2018 г.

Футболът зад Желязната завеса

Грозното лице на комунизма диктува, че футболните клубове са свързани с партийната структура и работнически организации, чиято цел е да представят превъзходството на комунизма над капитализма чрез успех в международни и европейски турнири за клубове и държави. Политическата намеса в организацията и селекцията на националния отбор е била обичайна в комунистическа Европа; националните отбори на държавите са единствените печеливши от тази практика, въпреки че са имали ограничен успех на терена, не е имало проблем дали клубовете или държавата са на първо място, когато клубове били молени да осигурят играчи за националния отбор. Например, когато Динамо (Киев) спечели Купата на носители на национални купи през 1975, властите избрали играчите на клуба за ХІ на Съветския съюз за две последователни години, но били предимно неуспешни заради бройката мачове изиграни на национално и клубно ниво което повлияло на представянето на футболистите. Всичко на всичко източноевропейските държави достигнали финала на световните първенства четири пъти, по два пъти Чехословакия и Унгария, финала на европейските първенства пет пъти, печелейки турнира два пъти, като спечелили и седем златни и шест сребърни медали от олимпийския футболен турнир. Успехът е бил централен за целите на комунистическите режими, но рядко изпитван. В добавка на това Съветският съюз не е участвал на Световно първенство до 1958, заради липса на увереност в представянето с ефект на международно ниво. Да бъде казана истината, ЦДСА - първоначално известен като ЦДКА, по-късно преименуван в ЦСКА Москва - е бил най-великият клуб на Съветския съюз през 40-те години, но записал две загуби по време на турне от три мача в Чехословакия през 1947, съветските власти наложили двугодишна забрана на мачове, които включвали чуждестранни клубове и нации. Когато Съветите направили опит да възстановят престижа си, турнирът на Олимпиадата през 1952 се оказал катастрофа. Съветският съюз очаквал успех, като националният отбор бил съставен предимно от футболисти от ЦДСА. В първия кръг на състезанието, Съветският съюз на Сталин срещнал Югославската федерация на Тито. Имайки предвид неясната идеологическа позиция на Тито по отношение на Съветския съюз, било императив югославския национален отбор да бъде победен. Вместо това Югославия излязла победител, побеждавайки могъщия Съветски съюз с 3:1, а ЦДСА внезапно бил изтрит от футболната карта като последствие от нараняване на интереса на Съветския съюз.

Футболните играчи в комунистическите държави не са считани за професионалисти, тъй като обикновено им било плащано от организацията, която финансирала клуба и регистрирала членовете му като работници. В Чехословакия, например, Баник Острава и Пластика Нитра били спонсорирани от миньорския синдикат и заводът за пластмаса, докато минна компания и производител на локомотиви поддържали унгарските Татабаня и Раба Гьор. В Съветския съюз Локомотив Москва бил финансиран от съюза на железопътните работници, а Торпедо Москва от работниците, които произвеждали автомобили. По-"привилегированите" клубове били финансирани от армията или спонсорирани от службите за сигурност. Освен това, трансферите на футболисти от комунистическия блок към западноевропейски клубове генерално били забранени, освен ако въпросният футболист не бил на тридесет години и е представял страната си, докато Горбачов не ревизирал политиката, за да запази скоростта на гласност. Въпреки тъмната страна на комунизма, източноевропейските режими, в опит да предложат повече възможности за наемане на работа и футболни пирове за тяхната публика или, може би, за пропагандни цели, имали фундаментална роля в построяването на огромни стадиони, като "Непщадион" в Будапеща (седемдесет и две хиляди капацитет), "Васил Левски" в София (петдесет и пет хиляди), "23 август" в Букурещ (шейсет и пет хиляди), "Сласки" в Хорзов (седемдесет хиляди), "Централни" (бивш Ленин) в Москва (сто хиляди), Киев (сто хиляди) и Тбилиси (седемдесет и четири хиляди). Тези стадиони са били способни да съберат големи тълпи и, като във фашистка Италия, футболът по време на комунистическата ера станал важен инструмент в насърчаване на националната идентичност, тъй като подкрепата за националния отбор или държавно спонсорираните клубове била интерпретирана като подкрепа на режима. В допълнение, футболът изглежда отразявал ключовите ценности на комунизма като отборна работа. Всичко, но не съвпадение е, че не много индивидуални футболни герои съществували по това време, като винаги бил даван приоритет на отбора. Националният отбор на Унгария бил известен с уникалния си стил на игра и успех в първата половина на 50-те. Ференц Пушкаш веднъж казал: "Ние бяхме предвестниците на "Тоталния футбол". Когато атакувахме, всички нападахме, а когато се защитавахме беше същото", въпреки че треньорът на отбора Густав Шебеш предпочитал да го описва като "социалистически футбол".

Източноевропейските гиганти били финансирани, а често и създавани, от армията, какъвто е случаят с ЦСКА Москва, Дукла Прага (оригинално АТК), Стяуа Букурещ (бивш КЦА), ЦСКА София (първоначално ЦДНА) и Цървена звезда Белград, и автоматично били "класирани" в топ дивизията на националните първенства. Тези клубове били особено успешни, след като армията ги снабдявала с млади и талантливи играчи, които отбивали военна служба. Разбира се, клубовете на армията натрупали впечатляващ брой трофеи, окупирайки топ мястото в националното първенство толкова често, че осмивали стандартите на местното състезание. Всъщност, ЦСКА (София) е шампион рекордните двадесет и седем пъти, Цървена звезда (Белград) шестнадесет пъти, Стяуа (Букурещ) четиринадесет, Хонвед (Будапеща) дванадесет и Дукла (Прага) единадесет пъти. В случаите на Дукла и Хонвед, на техните играчи била гарантирана кариера във футбола, ако получат повишение в по-висшите рангове на армията, защото в такъв случай ще имат право да останат в клуба докато изпълнят военната си длъжност. Да се оцени напълно военното влияние върху футбола е необходимо само да се спомене, че клубът известен някога като Кишпещ бил преименуван на Хонвед, което означава "Бранители на родината". Армията, въпреки всичко, не била подкрепяща за всички. В Югославия, армията потискала Сръбската православна църква, така вдъхновила през 80-те привържениците на Цървена звезда да показват икони на светци по време на футболни мачове. Все пак, след смъртта на Съветския съюз и колапса на комунизма в Източна Европа, от всички клубове спонсорирани от армията само Партизан в Сърбия, ЦСКА в България и Стяуа (Букурещ) в Румъния продължили да имат широка подкрепа. В контраст, Дукла (Прага), клуб, който се провалил да привлече голяма подкрепа по време на комунизма въпреки успеха си, два пъти изпада до трета дивизия до средата на 90-те. От този аспект, Дукла със сигурност е неуспешен, особено, когато се вземе предвид това, че неговият съсед, Виктория Жижков играл пред много по-голяма публика, въпреки че в първенства ниски като трети и четвърти ранг.

Алтернатива на финансираните от армията клубове били отбори спонсорирани от тайните служби или иначе казано Вътрешно министерство. Клубовете, които те подкрепяли били Динамо - клубове в Букурещ, Дрезден, Киев, Москва, Прага, София, Тбилиси, Тирана и Загреб. Подобно на клубовете подкрепяни от армията, клубовете Динамо също били невероятно успешни. Клубът в Тирана спечелил местното първенство в четиринадесет случая, Букурещ тринадесет пъти, Киев дванадесет, Москва единадесет и Дрезден осем. Динамо (Киев) се наслаждавал на подкрепата на Владимир Шербитски, лидер на Украинската комунистическа партия, и станал национален символ, клуб способен да бие мощните съперници от Москва, като другите украински клубове били принудени да го снабдяват с най-талантливите си играчи. По същия начин, в Източна Германия, тайната полиция, Щази, и режимът повлияли силно върху развитието на футбола. Качествените футболисти някак винаги завършвали играейки за Динамо (Берлин), който, по съвпадение, бил любимият клуб на Ерих Милке. Милке, министър на държавната сигурност, също водил Динамо Спортна Асоциация, който представял държавната сигурност и вътрешното министерство, и действайки в това си качество, наредил Динамо (Дрезден) през 1954 да се премести в Берлин и, разбира се, да си промени името, за да се впише в новата обстановка. Историята на Динамо (Берлин) е поразителна тъй като клубът просто е създаден заради липсата на силен, успешен отбор в Берлин. С такава значителна подкрепа, не е изненадващо, че клубът станал символ на успех, печелейки първенството рекордните десет пъти между 1979 и 1988 г. Други клубове унижени по подобен начин включват Емпор Лаутер, който се преместил в Рощок и станал, първо, Емпор Рощок, а тогава Ханза Рощок; Форвертс Берлин, клуб принуден да се премести във Франкфурт; и Одер, клуб, който споделил съдбата на Дрезден и го последвал в Берлин. МТК (неговото име е променено от Текстилеш в Бащя във Вьорьош Лобого - "Червено знаме" - и обратно в МТК от 1950 до 1957) също бил подкрепян от тайната полиция в Унгария. Ференцварош, от друга страна, е известен като враг на МТК, който е опозиция на комунистическия режим, гордеейки се с участието на своите привърженици във Въстанието от 1956.

В Румъния някои клубове са подкрепяни от унгарското малцинство в страната, а в Чехословакия има съперничество между чешките и словашките клубове когато играят помежду си. Подобни съседски съперничества има в мачове между България, от една страна, и Румъния и Югославия от друга, но мачовете, които наистина привличали големи тълпи били тези между всяка от тези страни и Русия. Очевидно, четири десетилетия на съветската доминация все още привличат внимание. Заслужава да се отбележи мирното разделяне на Чехословакия през 1993 което беше напълно завършено преди Световното първенство през 1994 година в Съединените щати да завърши. Страната, която някога се състоеше от две отделни етнически групи остана единна в един последен случай като Национален отбор от чехи и словаци играха футбол на най-високо състезателно ниво.

Автор: Христос Касимерис

ЦСКА е в Топ 40 на КЕШ/Шампионска лига

Когато става въпрос за участие в най-силния клубен турнир в Европа, без значение дали се казва Купа на европейските шампиони или Шампионска лига, българските клубове нямат с какво да се похвалят през последните години. Левски и Лудогорец се класираха в груповата фаза, разградчани взеха точки и при второто си участие успяха и да продължат в Лига Европа, като трети в класирането. В обновената вечна ранглиста, след приключване на сезон 2016/2017 г най-успешен продължава да е ЦСКА, който е сред Топ 40.

Софийските "армейци" са на 39 място с 41 победи, 16 равенства и 41 загуби, а головата разлика е 140:144. "Червените" са пред клубове като Фейенорд, Рома и Спортинг (Лисабон). Втори от нашите представители е Левски - №79 - 15 победи, 14 равенства, 29 загуби, при голова разлика 74:82. Лудогорец е трети - №104 - 10 победи, 10 равенства, 14 загуби, голова разлика 47:55. Последният български клуб е Литекс - №142 - 8 победи, едно равенство, 7 загуби, 29:28.

Сред отборите от Балканите най-високо класиран е Галатасарай - №19, следван от №23 Панатинайкос. Стяуа (шампион през 1986 г) е №24. Цървена звезда (шампион през 1991 г) - №27 - 57 победи, 20 равенства и 35 загуби, голова разлика +79. След "звездашите" е Олимпиакос - №28 и Динамо (Загреб) - №30. Партизан е на 38-о място с 40 победи, 20 равенства и 39 загуби с положителна голова разлика от +28.

Първи в класацията е Реал (Мадрид), 12 титли, 245 победи, 72 равенства, 93 загуби, както и най-добра голова разлика - +467. Следват Байерн и Барселона.

Топ 40

1 Реал (Мадрид)
2 Байерн
3 Барселона
4 Манчестър Юнайтед
5 Милан
6 Ювентус
7 Бенфика
8 Порто
9 Арсенал
10 Ливърпул
11 Динамо (Киев)
12 Аякс
13 Интер
14 Селтик
15 Челси
16 Андерлехт
17 Рейнджърс
18 ПСВ Айндховен
19 Галатасарай
20 Олимпиак (Лион)
21 Борусия (Дортмунд)
22 Атлетико (Мадрид)
23 Панатинайкос
24 Стяуа
25 Спарта (Прага)
26 Валенсия
27 Цървена звезда
28 Олимпиакос
29 Розенборг
30 Динамо Загреб
31 Шахтьор (Донецк)
32 ПСЖ
33 Монако
34 Олимпик (Марсилия)
35 Спартак (Москва)
36 Базел
37 Байер (Леверкузен)
38 Партизан
39 ЦСКА (София)
40 Фейенорд

Стяуа има ново и абсурдно име...

Не, няма грешка. От вчера, най-големият румънски клуб в своето име има ДВА ПЪТИ Футболен клуб.

Футболен клуб Футболен клуб Стяуа Букурещ.

Тази странна промяна на името е одобрена от Румънския футболен съюз, а всичко е след съдебен процес, в който е взето решение, че клубът, който през 1986 година спечели титлата на Европа, незаконно ползва името "ФК Стяуа", което принадлежи на военните.

В обвинението на Министерството на отбраната е упоменато, че клубът, който е основан през 1947 година, незаконно ползва името и марката Стяуа от 2004 година.

Целият спор, всъщност, започна, защото Войската на Румъния поиска пари за ползването на името Стяуа (на български означава Звезда - б.р.).

С тази присъда са отворени много въпроси. Един от тях да кажем, е - какво ще стане с името на уеб страницата на клуба www.steauafc.com.

Журналистът от Румъния Емануел Росу в своя профил в Туитър обясни защо собственикът на ФК ФК Стяуа, спорният бизнесмен, Джиджи Бекали е направил това - за да попречи на евентуална нова правна битка с армията.

Стяуа през 90-те години и свалянето на режима на Николае Чаушеску се разделя с войската като собственик на клуба.

В периода 2007-2012 година, (новата) Стяуа се завърна на върха в румънския футбол, но по заобиколен път заради нравите на своето гуру, Бекали, човек, който е (въпреки че пореклото му е от цинцарското малцинство в Румъния) обвинявал "румънските унгарци, че владеят държавата", имал антисемитски прояви, отказа да подпише с тъмнокожия Флоран Синама Понгол, само защото е - тъмнокож...

Бекали, който в началото на 90-те, като много способни хора от бизнеса, по съмнителен начин натрупва милиони в Румъния, на 20 май 2013 година е осъден на три години затвор и то заради "далавера" с войската около земи. Накратко, Бекали се обогатил като уговорил отделни военни структури да направят трампа на поземлени парцели, а на войската пробутал земи в периферията, докато получил собственост над част от града, която по-късно ще стане елитен квартал.

Съдебно е доказано, че Бекали изобщо не е бил собственик на парцелите, които е предлагал на армията при преговорите и че е откупил земята от истинските собственици чак когато е сключил неотменим договор с войската, знаейки че и така не може да пропадне. Онова което е получил от армията продал на инвеститори, които изградили на това място луксозни вили и блокове.

С "мръсните пари" в ръцете, привърженикът на най-големия враг на Стяуа - Динамо от Букурещ, решил да влезе във футбола и то с купуването на клуба чието име като хлапе е псувал от трибуните. Освен това, Динамо оперативно е управляван от неговите роднини Йоана и Виктор Бекали.

В началото на 2003 година "Джиджи" е станал собственик на 51% от акциите на Стяуа, а до края на годината успял да купи още 15%, междувременно държавната данъчна агенция му запорирала цялото имущество през 2005 година, защото имал дългове от 11 милиона долара. Когато спечелил срещу държавата в съда, Бекали с голям стил се завърнал във футболния бизнес и направил "прекъсване на положението" в Стяуа, за който всички противници на най-големия румънския клуб твърдят, че е моментът когато истинският Стяуа престава да съществува, а се появява нов, частен...

Бекали, дали в затвора или в дните на свобода, сега е сивата власт на "Национал", защото акциите на клуба е разделил между роднини и работи зад кулисите, а от сезон 2012/13 отново вдига титли. В първенството Стяуа защитава шампионската титла и 2014 и 2015 г, но не успя да влезе в Шампионската лига.

Славни играчи на Стяуа:
Георге Хаджи, Илие Думитреску, Дан Петреску, Миодраг Белодедич, Георге Константин, Йон Димитру, Марсел Радучану, Тудорел Стойка, Йон Владою, Мирел Радой, Дорин Гоян, Никола Дика, Ангел Йорданеску, Виктор Пицурка, Фиреа Войнеа, Мариуш Лакатуш, Вйорел Настасе, Николае Татару, Клаудиу Радучану, Йонел Данчилеску, Гаврил Балинт

Лудогорец в Топ 100 на заработилите от УЕФА от 1992 г

 
Шампионът на България Лудогорец попадна в престижна класация - Топ 100 на заработилите от наградните фондове на клубните турнири под егидата на УЕФА от 1992 г насам. Клубът от Разград е на 97-о място със спечелени 20 996 211 евро, повечето от които от двете му участия в груповата на Шампионската лига. Това е единственият български клуб намерил място в първата стотица.

Първото място е за Байерн, който изпреварва Реал (Мадрид) и Барселона.

От балканските клубове най-предното класиране е за гръцкия шампион Олимпиакос - 15-о място и внушителната сума от 257 414 247 евро. Следват го Галатасарай (25), Панатинайкос (37), Фенербахче (44), Бешикташ (48), Стяуа (55), Динамо Загреб (61), Клуж (62), Трабзонспор (69), АЕК (72), Партизан (81), Марибор (84), ПАОК (90) и Бурсаспор (98).

Гърция има четири клуба, най-доброто класиране е 15-ото. Турция е с пет клуба и най-предно място - 25-о. Румъния е с два клуба и най-добро място - 55-о. Хърватия, Сърбия и Словения са с по един представител - съответно 61-и, 81-и и 84-и. Така от влезлите в Топ 100 държави от Балканите България е последна, а зад Лудогорец в региона е само Бурсаспор, на следващото 98-о място. Без представител са Албания и останалите държави от бивша Югославия - Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора, която беше заедно със Сърбия до 2006 г.   

Хегемонът на Беларус в последното десетилетие БАТЕ Борисов заема 56-о място в класацията със спечелени 64 963 027 евро. Солидните приходи помогнаха на този добре известен в България клуб да си построи нов стадион, за да не домакинства в Минск.

В Топ 100 общата бройка на клубовете от Източна Европа е 30. Те са с по-ниски приходи и поради факта, че по-често участват в Купата на УЕФА или новото име на турнира Лига Европа, а диспропорцията в приходите между двата действащи турнира е значителна.

Топ 100 по приходи от УЕФА от 1992 г насам

1 Байерн (Мюнхен) - 623 327 342 евро

2 Реал (Мадрид) - 608 540 965
3 Барселона - 576 392 288
4 Манчестър Юнайтед - 573 249 297
5 Челси - 541 307 815
6 Ювентус - 505 129 057
7 Арсенал - 495 934 016
8 Милан - 412 598 147
9 Олимпик Лион - 342 918 517
10 Интер - 297 835 264
11 Рома - 296 304 380
12 ПСЖ - 288 775 480
13 Ливърпул - 288 643 178
14 Борусия (Дортмунд) - 263 151 741
15 Олимпиакос - 257 414 247
16 Валенсия - 251 117 758
17 Байер (Леверкузен) - 249 817 971
18 Порто - 245 798 107
19 Манчестър Сити - 237 712 578
20 Атлетико (Мадрид) - 234 010 686
21 ПСВ Айндховен - 217 346 733
22 Шалке 04 - 206 848 139
23 Олимпик Марсилия - 194 519 578
24 Аякс - 183 574 652
25 Галатасарай - 178 588 105
26 Бенфика - 166 111 839
27 Лацио - 147 297 216
28 Шахтьор (Донецк) - 144 994 423
29 Монако - 141 546 654
30 Селтик - 139 912 378
31 Динамо (Киев) - 136 912 378
32 Зенит - 131 949 531
33 Вердер (Бремен) - 129 896 718
34 Севиля - 127 587 810
35 ЦСКА (Москва) - 122 781 824
36 Андерлехт - 112 611 345
37 Панатинайкос - 110 923 349
38 Наполи - 108 346 607
39 Лил - 107 387 447
40 Бордо - 106 475 293
41 Базел - 103 778 177
42 Рейнджърс - 97 508 706
43 Виляреал - 94 826 945
44 Фенербахче - 94 308 718
45 Депортиво - 91 667 719
46 Фиорентина - 90 835 702
47 Волфсбург - 90 004 164
48 Бешикташ - 85 159 153
49 Тотнъм - 82 922 477
50 Спартак (Москва) - 80 368 786
51 Спортинг (Лисабон) - 80 099 719
52 Розенборг - 78 266 072
53 Копенхаген - 78 026 082
54 Щутгарт - 75 619 530
55 Стяуа - 69 282 154
56 БАТЕ - 64 963 027
57 Атлетик (Билбао) - 59 852 028
58 Спарта (Прага) - 56 137 487
59 Апоел - 55 724 157
60 Рубин (Казан) - 52 852 714
61 Динамо (Загреб) - 51 471 167
62 Клуж - 48 952 042
63 Брага - 44 859 275
64 Малмьо - 43 220 106
65 Оксер - 42 580 925
66 Борусия (Мьонхенгладбах) - 41 764 041
67 Хамбургер - 41 421 269
68 Брюж - 41 320 241
69 Трабзонспор - 39 238 264
70 Фейенорд - 37 680 980
71 Нант - 37 585 184
72 АЕК - 35 273 756
73 Малага - 35 094 000
74 Реал Сосиедад - 34 643 486
75 Виктория (Пилзен) - 34 477 683
76 АЗ Алкмаар - 34 185 446
77 Монпелие - 33 242 000
78 Локомотив (Москва) - 32 031 378
79 Гент - 29 571 673
80 Нюкасъл - 29 436 781
81 Партизан - 29 038 909
82 Ланс - 28 174 021
83 Генк - 28 151 166
84 Марибор - 27 176 768
85 Макаби (Тел Авив) - 25 881 236
86 Твенте - 25 225 798
87 Рапид (Виена) - 24 971 799
88 Лийдс - 24 591 023
89 Макаби (Хайфа) - 23 264 930
90 ПАОК - 22 742 179
91 Удинезе - 22 604 399
92 Залцбург - 22 566 962
93 Стандард (Лиеж) - 22 234 814
94 Легия (Варшава) - 21 989 214
95 Щурм (Грац) - 21 626 723
96 Нордселанд - 21 064 000
97 ЛУДОГОРЕЦ - 20 996 211
98 Бурсаспор - 20 904 000
99 Олборг - 20 591 792
100 Днепър - 20 046 258

Румъния в шок: Почина Даниел Продан

Някогашният национал на Румъния Даниел Продан почина внезапно, на 45 години от сърдечен удар. Бившият футболист на Стяуа, мадридския Атлетико и Рейнджърс му прилошало в дома му, а когато пристигнала Бърза помощ лекарите само констатирали смъртта му.

С румънския национален отбор Продан постигна най-големия успех през 1994 година на Световното първенство в САЩ когато стигнаха 1/4-финалите, докато със Стяуа пет пъти подред беше шампион на държавата.

След един сезон в Атлетико, премина в Глазгоу, но скоро след подписването на договора е установено, че има сериозна контузия на коляното заради която за две години и половина не е изиграл нито един мач за Рейнджърс.

Професионалната си кариера завършва през 2003 година в Национал от Букурещ.

Трактористи, БАТЕ! vs Историци, брате

Някои в България се радват на класирането на Лудогорец в групите на Шампионската лига, докато други не са никак доволни от случилото се. Основните аргументи срещу клуба от Разград са липсата на традиции, наличието на много пари, малкото българи в състава и т.н.

А помните ли БАТЕ? Сякаш може да го забравите. За него често се говори. С право. Беларуският клуб, който първо отстрани Левски в София пред портите на групите на Шампионската лига, а по-късно насред Ловеч срази и Литекс, за да участва в групите на Лига Европа. Досега все доволни са си тръгвали от България. А какъв смях беше по техен адрес преди тези мачове. "Трактористи". Такива са. Дойдоха и ни изораха. То и без това сме в дълбокото и рядко изплуваме.

БАТЕ е акроним от Борисови заводи за Автомобилно и Тракторно Електрическо оборудване. Създаден през 1973 г в град Борисов с население 180 100 души, преоснован през 1996 г. За пръв път участва в Европа през 1999/2000 г в квалификации за Купата на УЕФА, падайки гръмко от Локомотив (Москва) с 1:7 и 0:5.

Следват неизменни участия в турнирите - три опита в квалификациите на Шампионската лига, пет в Купата на УЕФА и веднъж в Интертото, докато дойде пробивът. През 2008/09 г БАТЕ отстранява исландския Валур с общ резултат 3:0 и Андерлехт с 4:3 общ резултат, за да стигне до третия и последен по това време квалификационен кръг. България е представена от Левски, въпреки че шампион е ЦСКА, но му е отнет лиценза за участие в Европа.

В 30-ата минута Георги Иванов - Гонзо изпълни дузпа, но вратарят спаси. В 60-ата минута Ржевски, фамилия придобила популярност в България от съветските вицове, засече центриране от ъглов удар и отбеляза за крайното 1:0 за БАТЕ. След две седмици на реванша в Борисов БАТЕ поведе с комичен гол на Сосновски с врат в 15-ата минута, като топката мина между краката на вратаря Киш. Гаджев изравни в 39-ата минута, а в 43-ата домакините останаха с човек по-малко след втори жълт картон на Близнюк. Въпреки численето преимущество през второто полувреме резултатът остана 1:1 и "трактористите" станаха първият клуб от Беларус в групите на Шампионската лига. В компанията на Реал (Мадрид), Ювенус и Зенит, дебютантите печелят три точки - две равенства с Ювентус 2:2 и 0:0, както и 1:1 със Зенит, а загубите им са 0:2, 0:1, 0:2.

През следващия сезон - 2009/10 г БАТЕ отпада в третия кръг на Шампионската лига от латвийския Вентспилс заради гол на чужд терен. Продължава в Лига Европа, срещайки Литекс. Ловчанлии спечелиха първия мач в Борисов с 1:0 с гол на Сандриньо в 80-ата минута. Водени от бившия наставник на Левски Станимир Стоилов българите получиха гол в 86-ата минута и редовното време завърши 0:1, което доведе до продължения. Беларусите вкараха още три пъти за крайното 4:0. В групата БАТЕ записа победи над Евертън и АЕК (Атина) и равен с гърците.

След нов неуспешен опит за влизане в Шампионската лига през 2010/11 г борисовците отстраняват в плейоф за групите на Лига Европа португалския Маритимо, излизат от група с Динамо (Киев), АЗ Алкмаар и Шериф (Тираспол), отпадайки на 1/16-финалите от ПСЖ заради голове на чужд терен - 2:2 и 0:0.

Следват три поредни участия в групите на Шампионската лига, като през сезон 2012/13 г БАТЕ бие като гост Лил с 3:1 и със същия резултат пред своя публика бъдещия шампион Байерн. В това издание ще спори с Порто, Шахтьор (Донецк) и Атлетик (Билбао).

В Беларус е десеткратен шампион (без прекъсване от 2006 г насам), носител на две купи и четири суперкупи на страната. През тази година откри чисто нов стадион Борисов Арена с капацитет 13 126 места. Четиримата му треньори са местни, като от 12 октомври 2013 г начело е Александър Йермакович. В настоящия състав от 28 футболисти има двама сърби, един латвиец, един украинец и един руснак - общо 5 легионера. Останалите 23 футболиста са беларуси.

"Трактористите" от Борисов започнаха мащабния си успех през лятото на 2008 г с отстраняването на Левски. 4 участия в групите на Шампионската лига и 2 в групите на Лига Европа със състав от почти изцяло местни момчета и местен треньор. Приходите се оказаха достатъчни за нов модерен стадион с по-голям капацитет. Не се пръснаха по всевъзможни чужденци, нямаше мегаломански изказвания. Повечко работа и дух. Не съм чул никой да ги нарича изкуствен отбор, да ги плюе, че са еднодневки, без традиции, без истинска публика. Факт е, че клуб от провинцията на бивша съветска република стряска сънищата на редица изтъкнати клубове вече шест години и продължава. А подигравките, че са трактористи си останаха на сметката на тия дето уж знаят как се гради отбор за европейски битки. Трактористи, БАТЕ! Едва на 18 години, а през 1/3 от тях на високо равнище в Европа. По-добре с трактор в чужбина, отколкото с претенциите, че си лимузина, ама със спукани гуми.

Фактите са такива - Лудогорец е трикратен пореден шампион на България. Първият път победи вкъщи ЦСКА в пряк спор за титлата в последния кръг, вторият път се възползва от автогол на Левски, а третият път изпревари Литекс. Трите най-успешни клуба през 21 век по една или друга причина не успяха да спрат новака в А група.

Факт е, че клубът е собственост на Кирил Домусчиев, който разполага с голям финансов ресурс. Какъв бизнесмен е въпросния не знам и как е натрупал богатството си също. Резултатите на неговите инвестиции са очевидни. Подобни приказки имаше и за Литекс след завръщането му в А група под покровителството на Гриша Ганчев. В Ловеч днес има осъвременен стадион и школа. ЦСКА беше собственост на двама от най-богатите българи на прехода - покойния Илия Павлов (Мултигруп) и Васил Божков (Еврофутбол), а Левски играеше с надпис ВИС-2 на екипите, а по-късно се издържаше от руснака Михаил Чорни, изгонен като враг на държавата. Славия записа шампионски сезон с подкрепата на Младен Михалев - Маджо и с надпис СИК. Локомотив (Пловдив) качи върха с покойния Георги Илиев и ВАИ Холдинг (модернизирания ВИС). Все факти.

Излиза, че зад титлите от 1990 г насам стоят доста спор(т)ни фигури, които имат или имаха огромни финансови възможности с неясен произход. Неясен поне за пред властите. Факт е и участието на Домусчиев в Надзорния съвет на ЦСКА, който напусна през 2010 г, както и това, че е бил притежател на дял от акциите на Обединен спортен клуб Левски. В бизнеса няма място за сантименти - Домусчиев и Ганчев не крият пристрастия към ЦСКА, но и двамата предпочетоха да градят клубове, взети от ниските дивизии и без големи задължения. А Локомотив (Пловдив) сигурно държи рекорда за клуба с най-много убити президенти. Общо взето май само Николай Гигов и Коко Динев са си тръгнали живи.

През 2006 г Левски успя да влезе в групите на Шампионската лига и стана първият български клуб стигал до тази фаза на обновения турнир - факт. Заради скандала Калчополи в Италия стана разместване в крайното класиране на Серия А. Вместо с Фиорентина, левскарите играха с Киево и завоюваха място сред най-добрите 32 в Европа. След шест мача с Барселона, Челси и Вердер завършиха без точки и голова разлика 1:17. Обещанията на президента на клуба Тодор Батков да се превърнат в редовен участник не се оправдаха. Осем години по-късно - навръх стогодишнината си Левски остана без спечелено отличие, без участие в Европа, съборен сектор А, без пари за юбилей и наказание от УЕФА за финансови проблеми. Отдавна изгубил инерцията от докосването до турнира на богатите и 1/4-финала в Купата на УЕФА, сега Лига Европа.

Факт е, че част от агитките на Левски и ЦСКА отидоха да подкрепят противници на Лудогорец. "Сините" за Лацио, "червените" за Стяуа. И в двата случая разградският отбор продължи. За едни подобно поведение е неприемливо, за други си е приятелство. Всеки с разбиранията си. Не се случва за пръв път по българските стадиони и няма да е за последен. С интерес ще наблюдавам дали ще видя нещо такова и от чужди агитки. Швейцарците са прекалено възпитани и винаги обявяват неутралитет, така че привържениците на Грасхопър или Тюн няма да се развикат в подкрепа на Лудогорец. Надеждите ми са свързани с евентуално участие на заклети запалянковци на Атлетико, Райо Валекано или Виляреал, както и на Евертън. Все пак след героичните изяви на Козмин Моци, описани от водещите световни медии, симпатиите на мнозина вече са спечелени. За момент дори забравих, че Лудогорец няма публика. Нищо че Вечното дерби не помни кога за последно събра над 15 000. Може би преди да се насади ожесточената омраза. Никоя медия няма да покаже снимка на цскар и левскар един до друг на трибуните. Това не привлича интерес, съответно и пари. Разбитите глави, пияните, друсаните и арестуваните са лицето на агитките. Затова в България да си футболен запалянко е обидно определение - всеки такъв е хулиган, наркоман, алкохолик, бияч, неграмотник, расист и най-кратко казано обществена утайка. После ходи обяснявай, че нямаш сестра.

Документално настоящият Лудогорец съществува от лятото на 2001 г. В Разград едва ли са си представяли, че 13 години по-късно ще са в Топ 32 на Европа. Преди това ще имат три шампионски титли, две купи, две суперкупи и участие в Топ 16 на Лига Европа. Отново факти. Хазартните смени на Ивайло Петев със Стойчо Стоев, на Стоев с Георги Дерменджиев в хода на квалификации си бяха руска рулетка. В отпадането с Динамо (Загреб) си имаше малшанс на новобранеца, с Базел имаше разлика в класата, а със Стяуа късметът най-сетне се обърна с лице. Домусчиев поне не се полакоми за първите оферти, които получи за свои играчи и задържа състав. Вместо да прибере милион или два, сега потрива ръце да преброи около десет. Е, за разлика от Джиджи Бекали не е в затвора. Една идея по-европейско е. За разлика от типичното балканското поведение да коли и беси, когато му скимне, и да заплашва коментатора, че не вдъхвал патриотизъм. Не знам какво щеше да се случи със Сокачев, който в последните пет минути до гола срещу Стяуа оплакваше лудогорци приживе. Еуфоричното пищене замаза непатриотичния скептицизъм. В крайна сметка Лудогорец стигна там, където му се искаше на собственика. Сега предстои Реал, Ливърпул и отново Базел. Дори една точка от шест мача пак ще е по-добре. Засега България и толкова няма.

Нека всеки подкрепя отбора си. Никой не те задължава да ходиш на стадиона и да викаш за друг. Дори и по телевизията не е задължително да го гледаш. Без значение какъв отбор е БАТЕ (Борисов) и колко го харесват в Беларус, той все пак представя държавата си и изгради едно доста приятно лице на клубно ниво. Лудогорец може да изчезне от футболната карта след няколко години. В България нищо не е сигурно, но в Разград постигнаха някакви успехи, които на фона на изпостялата ни действителност все пак са нещо и остават в историята. Трябва спешна реанимация на ЦСКА, Левски, силни Славия, Литекс, Ботев и други отбори извън столицата, за да не чакаме по десет години да напомним, че все още ни има. Да не признаваш постиженията на другите не е част от спорта. Предстоят шест мача от Шампионската лига с българско участие. Чакам ги с надеждата, че няма да са последните за следващите десет години. Пък дано и моят отбор се класира. Трактористи, БАТЕ?! Не, шампиони, брате.