Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.
Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.
- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.
Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.
- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.
Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.
- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.
Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.
- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.
Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.
- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.
Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.
- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.
Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.
- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.
Няма коментари:
Публикуване на коментар