Само Марович е запазил оригиналния екип от Бари

Последните мигове на финала в Бари. Дарко Панчев намести топката на бялата точка, засили се и постигна гол с цената на трофея в Купата на шампионите. Празнуване, радост, най-големият успех на сръбския футбол, а когато са такива ситуации футболистите обикновено остават без своите екипи, които подаряват на привържениците. Обаче, единственият екземпляр от оригиналния екип носен на този 29 май 1991 година е останал собственост на легендарния защитник на Цървена звезда - Слободан Марович.

Точно екипът на Марович е послужил на звездашите да направят автентична реплика, за да продължи историята на тази дреха.

- След няколко години, когато бях помощник-треньор в Цървена звезда, тогавашните хора в клуба, или са чули от някого или сам съм казал, че оригиналният екип е останал в мен. Тогава те имаха желание да направят реплика на този екип от 1991 година, така че моят послужи съвършено.

Известният защитник на сръбския клуб разказа и как е успял да запази своя червено-бял екип.

- Реших и преди мача, че тениската, без значение дали ще победим или изгубим, няма да разменям с никого. Казах си, че това ще ми бъде спомен за цял живот, играя финал в Купата на шампионите, това е нещо което се помни. Разбира се, случи се да станем първенци на Европа след което последва и празнуване, привърженици, които влязоха на терена, журналисти, фотографи... Всички искаха да им дадем екипите. Моите съотборници или замениха тениската с играчи на Олимпик или я подариха на някого, не размисляйки вероятно колко може да е значима. Аз си запазих екипа, тениската остана на мен - изтъкна Марович.

Още една интересна история има покрай екипа на Цървена звезда от Бари, и то онзи различният от останалите - вратарския. Стеван Дика Стоянович го подарил на един италиански журналист, който го преследвал след мача. Седем дни преди мача чак и му искал обещание, че ще му подари екипа от финала. Междувременно, тази година Дика разбрал, че екипът се намира в Цюрих при един сръбски гражданин, който му изпратил и снимка, за да се увери Дика, че не е измама. Стоянович, с усмивка на лице, каза, че сега опитва да откупи своя екип от Бари, но също така е щастлив, че поне знае къде се намира той.

Много анекдоти са свързани с Бари, но и с червено-белия екип, който са носили футболистите. Едно е сигурно - който и да има този екип в своя гардероб, може да бъде горд с всички момчета, които записаха най-големия успех на сръбския футбол.

Марович: Рейнджърс игра със сила, ние с техника

"Бариевското поколение" лансира в звездите много големи футболисти, а един от тях беше Слободан Марович, технически отличен ляв бек, който беше много важна част от този шампионски състав. Припомни си популярният Маре мача против Рейнджърс в Глазгоу, пътят до финала и още много любопитни неща през сезона когато Цървена звезда стана европейски шампион.

Цървена звезда в 1/8-финала на тогавашната КЕШ премери сили с Рейнджърс от Глазгоу. В първия мач, избраниците на Люпко Петрович биха шотландците с 3:0, а в следващия завършиха 1:1, и така продължиха напред.

- Първият мач беше чудесен. Победихме ги с 3:0 пред пълни трибуни и осъществихме голяма преднина преди реванша в Шотландия. Междувременно, Глазгоу Рейнджърс тогава беше феноменален състав, който играеше разпознаваемия островен футбол и знаехме, че няма да бъде лесно в реванша. Ние бяхме такъв отбор, че с когото и да играехме, не се отказвахме от нашата тактика. Смятам, че това краси големите отбори. С когото и да играеш, искаш да надиграеш и победиш противника - започна Марович.

Все пак, припомни си Марович, че отборът е бил доста загрижен, защото капитанът Дика Стоянович трябвало заради контузия да напусне играта на полувремето.

- Контузията на Дика Стоянович след дуел с противников нападател малко ни загрижи. Той излезе при 0:0, а влезе да брани Желько Калуджерович, вратар, който дотогава нямаше опит в такива мачове. Всички мислехме как ще се справи той. Бързо получихме гол, но това ни направи по-сериозни.

А когато червено-белите станали сериозни, екзекутор не е бил никой друг освен "Кобрата".

- Панчев е вкарал много красиви голове, но мисля, че този в Глазгоу е най-хубавият, който е реализирал. Спомням си, като вчера, Роби финтира техен играч, центрира остра топка, а Панчев с почти ножица вкара гол. Наистина феноменално попадение. Всичко беше по-леко след това, отдъхнахме и спокойно приведохме мача към края.

Без оглед на голямата преднина от Белград, много сериозно се подходило и към реванша.

- Бяхме наясно, че играем против отбор, който наказва спада на концентрация. Те играеха с дълги топки, трябваше да се скача с тях и да се борим, но нашата идея беше да им отговорим на всичко това с напълно различен стил футбол, онзи, който ни красеше. Спряхме ги, държахме ги далеч и не им позволявахме много да заплашват. Можехме всичко това, защото имахме играчи, които бяха способни да задържат топката. Те играеха със сила, а ние с техника.

Като най-тежък двубой посочва двата мача против Байерн от Мюнхен.

- За мене това беше финал преди финала. И днес когато някой ме пита, винаги казвам, че това убедително е най-трудният двубой на пътя до трофея. Сигурен съм, че това беше впечатлението на целия отбор. Ние преди финала прекарахме седем дни в пълна изолация. Бяхме отпуснати, нямаше нервност, караници, напрежение. Сякаш не бяхме наясно с величината на този мач и сякаш цялата тежест от гърба свалихме с това, че преминахме Байерн.

Все пак, финалът е бил тотално различен от всичко предишно.

- Люпко преди мача ни обяви, че ще играем различно. Това беше защитна игра с цел да не се допусне гол, а съперника да нападаме с контра. В Олимпик от Марсилия играеха само национали тогава, но не се уплашихме. Имаше положителна тръпка, която ни даваше допълнителна сила. Беше напрегнато, но не преставахме да вярваме в това, че можем да бъдем европейски шампиони.

На 29 май тази година ще бъдат точно 29 години от спечелването на европейската титла от Звезда.

- Когато наближи тази дата, усещам някаква положителна тръпка. Много обичам да си спомням целия този сезон. Мина дълго време, но привържениците не забравят. Не забравяме и ние. Наистина съм горд със себе си, с поколението и клуба, че успяхме да осъществим този исторически успех - подчерта Марович.

Марович: Маракана е чудо, дупка от 200 м, мнозина в първите 15 минути не знаеха накъде удрят!

Наближава вторник и премиерният мач в Шампионската лига с Наполи, а Слободан Марович все още е в Сутоморе.

Дума по дума и за миг отклони съмнението за идването на парадната обиколка на атлетическата писта, като шмекерски ход на ръководството на почит към безсмъртните от Бари 1991 и единствен подтик за наследниците.

- Хубав жест. За мен очакван и логичен в подкрепата на играчите, допълнителна мотивация. Само... разпръснати сме по света. Не е лесно да ни съберат - замислено каза известният Маре.

Някогашният ляв бек на Цървена звезда и национал, любимец на привържениците от всичките четири трибуни и мисълта за преминаването през (пре)акустичния тунел под "севера", излизането на тартана и всичко което следва после... кръвта се заледява във вените.

- Препълнената Маракана е чудо, специално изживяване познато само на участниците. Специфично пространство, гледано отгоре, дупка от 200 метра! Затова, на никого не му е безразлично когато стъпва в такова здание препълнено с хора. Говорил съм своевременно с противници от Хайдук, Динамо, Партизан... едновременно са твърдели, че първите 15 минути не са знаели накъде удрят. Затова и едва чакам повторната близка среща с публиката... да се наежиш, нищо друго. Не е казано напразно - 12 играч, без никакво прекаляване. Допълнителна сила, мотивация да дадеш и каквото нямаш.

Интересно, нито един наш събеседник досега и в неформален разговор не е споменал победа на Цървена звезда?

- Групата наистина е най-тежката, обаче, никога не се знае... може да се вземе точка, може би и три. Знам че е изтъркано от употреба, но всичко във футбола е възможно. Струва си да се опита във всеки мач, па...

Златният отбор на Цървена звезда днес - от учител до кафеджия

Бяха големи на терена, сложиха Европа и всички в краката си. Но европейските шампиони от Бари извън терена не се справиха както с топката. Един от всички тях стана познат треньор, а другите не се прославиха като футболни учители. Да започнем поред...

Стеван-Дика Стоянович: капитанът на поколението от 1991 г днес е футболен мениджър. Работи най-вече с белгийски клубове, където пазеше след Звезда. Има работни контакти и в Италия.

Слободан Марович: По времето когато Роберт Просинечки беше треньор на Звезда, Марович беше един от неговите помощници. Основното занимание на някогашния отличен бек е туризмът. Има хотел в Сутомора в Черна гора, а с този бизнес се е занимавал и неговият баща. Марович продължил семейната традиция.

Душко Радинович: Десният бек на "златното поколение" игра футбол в Швеция. Днес живее в Малмьо, работи в едно училище като преподавател по физическо възпитание и тренира малък клуб от четвърта лига.

Рефик Шабанджович: След края на кариерата най-напред се занимава с ресторантьорство, а днес има апартаменти в Сараево, които дава под наем. Има и кафенета "Студио 5" в Подгорица и "Студио 4" в Сараево. Живее и в Сараево, и в Подгорица, но повечето време е в Сараево.

Деян Савичевич: Опита треньорския хляб и беше наставник на Югославия. Бързо вдигна ръце от треньорството и седна във функционерски фотьойл. Днес е президент на Футболния съюз на Черна гора.

Миодраг Белодедич: Най-доброто либеро за онова време след кариера в Испания се завърна в Румъния. Беше директор на младежките отбори във Футболния съюз на Румъния (ФСР), а днес е съветник на председателя на ФСР. Не се занимава с треньорство.

Илия Найдоски: До скоро беше помощник на треньора на Македония Бошко Джуровски. В момента е без треньорски ангажимент.

Владимир Югович: Занимава се с бизнес, неговата съпруга има фирма във Виена, а Юго често се свързва със силлни мениджърски агенции, след като игра в много големи клубове в Европа и навсякъде са му отворени вратите. В момента не е мениджър, но индиректно се занимава с тази професия. Беше и заместник председател на Цървена звезда и член на Изпълнителния комитет, но напусна наскоро.

Дарко Панчев: Напълно е извън футбола. За кратко беше във Вардар на поста директор, а днес има кафене в Скопие и не се интересува от футбол.

Драгиша Бинич: Някога беше президент на ФК Обилич, а до преди две години имаше тежката дума в Напредак (Крушевац). Днес е далече от футбола.

Роберт Просинечки: В Цървена звезда направи треньорско, както и някога футболно име. След Звезда работи като треньор в Турция, а днес е наставник на националния отбор на Азербайджан.

Влада Стошич: До миналата година беше спортен директор на Бетис (Севиля). В няколко случая беше и във функцията на главен спортен директор. И днес живее в Севиля.

Синиша Михайлович: Днес е треньор на Сампдория, а преди това води националния отбор на Сърбия. Успешен е като наставник и мнозина вече го виждат от лятото на кормилото на Милан. От цялото поколение отиде най-далеч в развитието като треньор. Преди Сампдория, беше помощник-треньор на Интер с Манчини, а самостоятелно води Болоня и Катаня.

Раде Тошич: Остана в Кастелион, където има кафене и се занимава с ресторантьорство. Член е и един от ръководителите в секцията ветерани на този клуб.
Милич Йованович: Живее в Португалия. На остров Мадейра е треньор в младите категории на клуба.

Ивица Момчилович: Беше успешен треньор на младежките формации на Цървена звезда, а сега е треньор при първия отбор, главно задължен за индивидуалната работа и играчи, които сe възстановяват и играчи, които не са подготвени.

Желико Калуджерович: Някогашната резерва на Дика Стоянович, днес е треньор на вратарите в Морнар (Бар).