Марович: Рейнджърс игра със сила, ние с техника

"Бариевското поколение" лансира в звездите много големи футболисти, а един от тях беше Слободан Марович, технически отличен ляв бек, който беше много важна част от този шампионски състав. Припомни си популярният Маре мача против Рейнджърс в Глазгоу, пътят до финала и още много любопитни неща през сезона когато Цървена звезда стана европейски шампион.

Цървена звезда в 1/8-финала на тогавашната КЕШ премери сили с Рейнджърс от Глазгоу. В първия мач, избраниците на Люпко Петрович биха шотландците с 3:0, а в следващия завършиха 1:1, и така продължиха напред.

- Първият мач беше чудесен. Победихме ги с 3:0 пред пълни трибуни и осъществихме голяма преднина преди реванша в Шотландия. Междувременно, Глазгоу Рейнджърс тогава беше феноменален състав, който играеше разпознаваемия островен футбол и знаехме, че няма да бъде лесно в реванша. Ние бяхме такъв отбор, че с когото и да играехме, не се отказвахме от нашата тактика. Смятам, че това краси големите отбори. С когото и да играеш, искаш да надиграеш и победиш противника - започна Марович.

Все пак, припомни си Марович, че отборът е бил доста загрижен, защото капитанът Дика Стоянович трябвало заради контузия да напусне играта на полувремето.

- Контузията на Дика Стоянович след дуел с противников нападател малко ни загрижи. Той излезе при 0:0, а влезе да брани Желько Калуджерович, вратар, който дотогава нямаше опит в такива мачове. Всички мислехме как ще се справи той. Бързо получихме гол, но това ни направи по-сериозни.

А когато червено-белите станали сериозни, екзекутор не е бил никой друг освен "Кобрата".

- Панчев е вкарал много красиви голове, но мисля, че този в Глазгоу е най-хубавият, който е реализирал. Спомням си, като вчера, Роби финтира техен играч, центрира остра топка, а Панчев с почти ножица вкара гол. Наистина феноменално попадение. Всичко беше по-леко след това, отдъхнахме и спокойно приведохме мача към края.

Без оглед на голямата преднина от Белград, много сериозно се подходило и към реванша.

- Бяхме наясно, че играем против отбор, който наказва спада на концентрация. Те играеха с дълги топки, трябваше да се скача с тях и да се борим, но нашата идея беше да им отговорим на всичко това с напълно различен стил футбол, онзи, който ни красеше. Спряхме ги, държахме ги далеч и не им позволявахме много да заплашват. Можехме всичко това, защото имахме играчи, които бяха способни да задържат топката. Те играеха със сила, а ние с техника.

Като най-тежък двубой посочва двата мача против Байерн от Мюнхен.

- За мене това беше финал преди финала. И днес когато някой ме пита, винаги казвам, че това убедително е най-трудният двубой на пътя до трофея. Сигурен съм, че това беше впечатлението на целия отбор. Ние преди финала прекарахме седем дни в пълна изолация. Бяхме отпуснати, нямаше нервност, караници, напрежение. Сякаш не бяхме наясно с величината на този мач и сякаш цялата тежест от гърба свалихме с това, че преминахме Байерн.

Все пак, финалът е бил тотално различен от всичко предишно.

- Люпко преди мача ни обяви, че ще играем различно. Това беше защитна игра с цел да не се допусне гол, а съперника да нападаме с контра. В Олимпик от Марсилия играеха само национали тогава, но не се уплашихме. Имаше положителна тръпка, която ни даваше допълнителна сила. Беше напрегнато, но не преставахме да вярваме в това, че можем да бъдем европейски шампиони.

На 29 май тази година ще бъдат точно 29 години от спечелването на европейската титла от Звезда.

- Когато наближи тази дата, усещам някаква положителна тръпка. Много обичам да си спомням целия този сезон. Мина дълго време, но привържениците не забравят. Не забравяме и ние. Наистина съм горд със себе си, с поколението и клуба, че успяхме да осъществим този исторически успех - подчерта Марович.

Цървена звезда продаде Терзич на Фиорентина за 1,5 млн евро

Фиорентина потвърди и официално: Алекса Терзич (19) е нейно ново подсилване!

Така и формално приключи историята, която продължи месеци. Виолата потвърди довеждането на младежкия национал на Сърбия. Цървена звезда за своя ляв бек инкасира 1 500 000 евро.

Терзич е един от най-талантливите продукти на школата на Звезда в последните години и в есенния дял на миналия сезон временно получи шанс при Владан Милойевич, докато с младежкия отбор игра в мачове от Шампионската лига и там се изтъкна като един от най-добрите.

След договора с Фиорентина през зимата, Терзич беше преместен в сателита на Звезда Графичар и повече не получи шанс в първия състав на "червено-белите".

Фиорентина не съобщи продължителността на договора на Терзич, както и дали младежкият национал на Сърбия ще получи веднага шанс или ще бъде даден под наем. Припомняме, правилото в италианския футбол е, че клуб може да доведе в един трансферен прозорец само по един футболист с паспорт от държава извън ЕС, който преди това не е играл в Италия. Това означава, че Фиорентина запълни своята квота с Терзич. Освен ако не го изпрати под наем...

Титулярният ляв бек на италианците е националът Кристияно Бираги, а алтернатива беше младият словак Давид Ханцко.

Бивш младежки национал на Сърбия игра за Китай

Някогашният ляв бек на Цървена звезда и член на младежкия национален отбор на Сърбия Никола Петкович игра за националния отбор на Китай! Да, добре прочетохте, въпреки че вестта изглежда крайно чудно.

Опитният сръбски играч беше в стартовия състав на китайския национален отбор до 25 години, който игра против Б селекцията на Словакия. Иначе, белградчанинът два сезона игра в тамошната лига, носейки екипа на Янбиян.

Такъв ход на управниците на ФС Китай беше жестоко критикуван от тамошните медии. Чак можеха да се прочетат и заглавия, че присъствието на Петкович в отбора до 25 години е знак, че тамошният футбол е умрял.

След престой в Китай, Никола Петкович носи екипа на Земун, а миналият сезон проведе в тайландския Полис Теро.

Иначе, неофициалният приятелски дуел между националните отбори на Китай до 25 години и Б селекцията на Словакия завърши с реми - 2:2.

Стойкович удължи договора със Звезда

Чудесният десен бек Филип Стойкович продължи договора с Цървена звезда.

Въпреки че зимната пауза едва започна, в Цървена звезда продължава да се работи, след Милан Павков параф под ново сътрудничество постави и момъкът, който е продукт на школата на клуба.

Стойкович продължи верността с още три години и половина, новият договор трае до лятото на 2022 година.

Продължението на сътрудничеството официализира в присъствието на президента на клуба Светозар Мияилович и спортния директор Митар Мркела.

- Мога да кажа, че съм много щастлив, че подписах договор и с толкова доза щастие отивам на заслужена почивка. Трябва да спомена, че искам всички играчи добре да се отморят и всички да се върнат здрави, усмихнати и готови за началото на зимната подготовка, което пожелавам и на себе си - заяви Стойкович и допълни:

- Сигурно можем да надминем сегашните успехи, както индивидуално, така и отборно. Всичко което направихме досега е подтик за бъдещето което, вярвам, ще ни донесе много хубави неща. Предходните 18 месеца са най-хубавите в моя живот и този ден в който продължих договора ще помня специално. Радвам се на новите срещи със съотборниците на терена и с най-добрите привърженици в света.

И спортният директор Митар Мркела изтъкна задоволство, че Стойкович продължи верността към обичания клуб.

- Изключително е важно, че Стойкович продължи договора. За нас е приоритет в този трансферен прозорец играчите на които им изтичат договорите през лятото сега да подпишат нови. Вече направихме това с Павков, а днес и със Стойкович. В преговори сме с още някои играчи. Много е важно да задържим играчите, които са главното ядро и които носиха всичко в преходната година и половина, и заради терена и заради съблекалнята, защото те знаят как се печелят трофеи в Цървена звезда. Стойкович изигра голям брой мачове на десния бек, а показа и че много добре може да играе и централен бранител, така че в бъдеще ще бъде много важен за нашия отбор както беше и досега. Жуле е отраснал в Звезда и знае какво е Цървена звезда, знам го от младите селекции когато беше на 13 години, и това е нужно на клуба и ще се придържа към тази ценност и в бъдеще - сподели Мркела.

Йедвай: В Хърватия е по-лошо да си ляв бек отколкото политик

Невероятна вечер на Максимир, Хърватия в последната секунда би Испания в мач от Лигата на нациите с гол на Тин Йедвай за крайното 3:2, пред повече от 32 хиляди привърженици по трибуните.

Йедвай заби гол и за 2:1 в мач, който през второто полувреме се превърна в незабравимо представяне. Защитникът на Леверкузен попадна в състава в последния момент, на позицията ляв бек на която иначе не играе, и стана герой на вечерта.

Втория гол вкара след отбита топка след удар на Брекало, в последната секунда на мача. На селекционера Далич, след хаотичния мач, храбростта с въвеждане на млади играчи накрая се отплати.

Йедвай на първи план след празнуването на Максимир постави съотборниците.

"Честитки за съотборниците, беше тежко, знаехме, че трябва да търсим победа, а когато знаете, че трябва да хвърлите всички карти в нападение, това е много опасно. Горд съм с Хърватия. Вкарахме първия гол от преса, с отнета топка, знаехме, че те ще имат шансове, но накрая бяха малко. Това не беше и близо до мача от Испания, не ги пускахме дълбоко, накрая ние използвахме своите шансове и взехме точките", каза Йедвай.

Левият бек, който не е такъв, с два гола събори Испания. Как описва чувствата от Максимир?

"Веднъж си вкарах автогол и гол, ха-ха... Това означава много за мен, особено, защото на нас ни трябваше само победа, горд съм с Хърватия."

Позицията ляв бек е постоянен проблем за националния отбор. Йедвай против Англия игра отлично по дясната страна, а Далич този път нямаше избор по лявата. Конкретно, нямаше с кого. Йедвай поел отговорността, а останалото дълго ще се разказва.

"Шегувахме се, че при нас е по-лошо да си този ляв бек отколкото политик. Още преди Англия казах, какъвто и да играя, ще дам всичко от себе си, беше ми трудно, не съм играл често или дълго на тази позиция, но победата е най-важна."

В неделя Хърватия играе на Уембли против Англия. Въпреки че отива на храма на футбола като последен отбор в елитната група, победата носи първото място.

Легенда на Ливърпул: Научихме много от Звезда, а тогава други се учеха от нас

Легендарният ас на Ливърпул Крис Лоулър говори открито за мача, който е имал ключово въздействие върху историята на "червените" и всичко което славният английски клуб ще стане...

Когато Крис Лоулър, а е била 72-ата минута, след ъглов удар и суматоха в наказателното поле на Цървена звезда някак е стигнал до топката, ритнал и уцелил самия ъгъл на вратата на Оля Петрович - Бил Шенкли подскочил от пейката както рядко го е правил в кариерата. И по-късно, в съблекалнята, големият Шенкс е бил усмихнат, защото е бил убеден, че Звезда с това свое 2:1 няма какво да търси в реванша на Анфийлд.

Тогава се случила история.

В дните преди новата среща между Ливърпул и Цървена звезда англичаните превъртат лентата. Няма вестник или портал там на Острова, които не припомнят деня когато е създаден "Начинът на Ливърпул". Реваншът със Звезда, така е. И ние вече говорихме за тази известна нощ. Но някак винаги се връщаме към нея с радост. Звездашите преди всичко. И не само звездашите. Как гордо и просто невероятно звучи: когато югославяните учеха англичаните на футбол.

Крис Лоулър са го наричали Тихия рицар. Задната линия на "червените": Клемънс, па пред него на десния бек този Тих рицар, тогава Линдзи, Лойд, Емлин Хюс, Томпсън... Крис Лоулър, днес добре изглеждащ старец на 70 и кусур. След 550 мача за Ливърпул си спомня всичко. Като десен бек - 61 гола. Шенкс винаги е говорил, че е имал мозък и мислене на голмайстор...

"Играех за Ливърпул по това време. Ние играехме така, че искахме на всеки противник да вкараме шест гола. Просто, излизахме на терена и нападахме с всички сили от началото до края на мача. С това оставяхме доста пространство на противника и когато играехме в Европа съперниците умееха да използват това доста добре. От това научихме много. А тогава други се учиха от нас", започва историята Лоулър.

Жива легенда. За пръв път е стъпил на Анфийлд три месеца преди Бил Шенкли. Отишъл си е година и нещо след големия шеф. Помни, помни ама съвсем всичко. Звезда е темата. История отново се случва. Лоулър е насреща, обширно за всичко.

"Ден след жребия разбрахме с кой играем. Чак когато дойдохме в клуба... Знаете, тогава не се говореше толкова в радиото и телевизията. Само във вестниците. Не знаехме много за Цървена звезда. Бяхме запознати с името и историята на клуба, но не познавахме играчите."

Шенкс направил каквото зависело от него, но...

"Разбрахме, че Звезда има добър състав, добри играчи. Спомням си първия гол в Белград. Беше чудесен. За да преодолеете Клемънс по това време трябваше да постигнете наистина фантастичен гол. Тогава 2:0. На нас след такава преднина за Звезда ни трябваше гол до края на мача. Доста късно, след един ъглов удар, успяхме. Аз успях."

Добре, Шенкли не е бил много щастлив след загубата. Не е, обаче, и тъгувал много. Това потвърждават думите на Крис Лоулър.

"Да, Звезда ни изненада, имаше наистина отлични футболисти. Но с постигнатия гол в Белград си върнахме самочувствието за реванша. Нашият мениджър повдигна играчите и привържениците без оглед на загубата с 1:2. Говори, че ще победим, убеждаваше ни. И повярвахме в това. Имахме такова отношение. Мислехме, че сме научили достатъчно от грешките в първия мач."

И тогава тази ноемврийска нощ. За Звезда магична. За Ливърпул преломна.

"Спомням си, Звезда имаше голямо притежание на топката. Не ни нападаха много, но пак вкараха много красив гол. Как да не си спомням... Свободен удар, Клемънс пак не можеше да направи нищо. Мислех, че заслужавахме да победим и ми беше жал, че не го направихме. И Шенкли беше много разочарован. След този мач него го замени Боб Пейсли. Всички в клуба научиха много от този опит."

Никой от Ливърпул, никой от английските журналисти, никой от треньорите, специалистите не спори - Ливърпул в този реванш против Звезда е изиграл най-важният мач в своята история. И Лоулър не хвърля сянка над този факт.

"Може би не се забелязва на пръв поглед, но винаги се връщам към този мач с Цървена звезда и го сравнявам с днешните мачове. От този момент започнаха промените, учехме все повече, бяхме по-внимателни... Всъщност напълно променихме стила на игра", заключи легендарният ас на Ливърпул.

Кафу бил пряк свидетел на кражбата на Малком от Барселона

Новият играч на Цървена звезда Джонатан Кафу е бил директен свидетел на най-голямата кражба през лятото на трансферния пазар в която са участвали Барселона и неговият сънародник Малком. Двамата непрекъснато дружали в своя бивш клуб Бордо, а така било и в този ден когато се случи невероятен низ случки.

Кафу е бил участник в цялата драма, която траела 24 часа, а целият развой на събитията е разказал в интервю за американския портал "Бличър Рипорт".

23 юли, 9:00, Тренировъчният център на Бордо

"Малком и аз този ден се срещнахме в клуба и реши да дойде с мен във фитнеса. Каза ми: Не искам да работя днес, Кафу. Питах го "Защо не, човече". Беше близо до преминаване в Рома и не искаше да излиза на терена с остатъка от отбора. "Ще отида до треньора и ще му кажа, че оставам във фитнеса." Настояваше, не можах да го убедя в противното. Продължихме да говорим и да карам велоергометър".

13:00, къщата на Малком

"След това ме покани на прощален обяд. Повиках жена ми и отидохме там, проведохме време в басейна, направихме скара и се смяхме. Около 16 часа си отидох, в този момент още не бе постигнал договор."

17:00, Малком е продаден на Рома

"Когато се прибрах вкъщи лежах на дивана и гледах сериал. Изведнъж жена ми се появи на стълбището и викаше, Малком е продаден на Рома. Летисия Перейра, съпругата на Малком, ни каза, че полита в 21 часа вечерта. Решихме да отидем на летището и да се простим с него."

18:00, "Отивам в Рим"

"Когато пристигнах там го питах: какво се случи човече? Тогава ми обясни: "Моят агент Гарсия е имал среща с президента на Бордо и решил да отида в Рома". Бях наистина щастлив заради него: "Ще играеш в Шампионската лига, сега всички ще чуят за тебе." Опакова своите неща и спомена, че частен самолет ще го откара в Рим."

20:00 "Къде е моят агент?"

"На летището чакахме неговия представител да се появи и нищо. Половин час, час... Нито една дума от него. Изненадващо позвъни на Малком и каза, че трябва да се върне вкъщи. Нищо не разбирах. Каза ми: "Брате, Барселона е показала интерес, наистина сериозно...". Казах: "Сериозен ли си, човече?" Веднага ми потвърди: "Не се шегувам, Кафу. Хайде да се върнем вкъщи." Беше наистина развълнуван заради това, Барселона е напълно различно ниво. Кой би могъл да им каже не? Да играе поред Меси. В началото мислех, че се шегува, но не се шегуваше..."

24 юли, 16:00 "Аривидерчи, Рома"

"Отново отидох на летището и чаках до последната минута, за да се уверя, че се е качил на самолета за Барселона. Барса е мечта за всеки бразилец - той не е изключение. Вярваше на своите мениджъри и ви уверявам, че в нито един момент не беше загрижен", разкри бившият играч на Лудогорец.

Колко е чудна цялата история говори и изявлението на Ернесто Валверде, който почти не е участвал в цялата работа.

"Клубът мислеше, че може да помогне", заяви опитният стратег, който не беше баш доволен как се разви цялата ситуация.

Трансферът на Малком струва на Барселона 41 000 000 евро, а предстоящият период ще покаже дали бразилецът е струвал толкова пари и вложения труд.

Родич: Вярваме в себе си

 

Играчите на Цървена звезда тръгнаха с големи амбиции за реванша от плейофа на Шампионската лига в Залцбург. Както изтъкна левият бек Милан Родич отборът е напълно готов за онова което го очаква в сряда от 22 ч на "Ред Бул Арена".

- Много важен мач е пред нас, няма нужда да говорим за това колко е голям залогът. Поколения звездаши мечтаят нашият отбор да е в Шампионската лига. Ние дойдохме на крачка от сбъдването на мечтата и не планираме да спираме тук. Показахме през миналия сезон, че сме готови за големи дела, показваме добри игри и растем като отбор от ден на ден. Затова с право мога да очаквам, че ние ще сме отборът, който ще се радва когато съдията отсвири края на мача в сряда - заяви Родич.

Левият бек на Звезда изтъкна, че неговият отбор има рецепта да спре австрийския състав.

- Отборът на Залцбург не играе с класически крила, които ние бековете да опазваме, затова е необходима допълнителна внимателност. За нас има значение, че сега вече имаме опит от играенето с тях, много по-добре опознахме противника в Белград и знаем къде са нашите шансове. Затова ще се фокусираме над техните най-слаби точки и ще опитаме да използваме всяка възможност, която ни се удаде.

Въпреки че става дума за гостуване, подкрепата от трибуните за "червено-белите" момчета няма да липсва.

- Чухме, че властва огромен интерес между нашите привърженици за мача и това радва всички ни. Видя се на миналия мач колко ни липсваше подкрепата от трибуните. Затова още повече вярвам в нас преди този двубой, сега ще имаме до себе си и нашият 12-и играч. Надявам се накрая всички заедно да празнуваме - поръча Родич.

Терзич: Щастлив и горд

В мача с Чукарички своята първа асистенция в първия отбор на Цървена звезда записа младият Алекса Терзич. Той в 53-ата минута отлично намери Славолюб Сърнич, който лесно преодоля вратаря на гостуващия отбор.

- Много съм щастлив, че направих първа асистенция. Щом ритнах топката видях, че ще влезе във вратата, само чаках да започна да се радвам. Наистина хубав и важен момент за мене. Ще продължа да се трудя и във всеки момент да давам всичко от себе си на терена - заяви Терзич.

Мачът с Чукарички е 15-а поредна победа за "червено-белите" в Супер лигата.

- Труден мач е зад нас, но това е футболът. Борихме се, дадохме всичко от себе си и накрая победихме. Триумфът е най-важен, знаем че трябва да спечелим титлата. Играем отлично в какъвто и състав да излезем на терена, всички момчета са чудесни и се разбираме отлично. На тренировките шефът доста ротира отбора и това дава резултати. Важно е да продължим в същия ритъм, да нижем победи и следващата седмица да осигурим влизане в Шампионската лига.

Терзич получи дебютна повиквателна за младежкия национален отбор на Сърбия.

- Чувството е чудесно, младежкият, а след това и А националния отбор са мечта за всеки футболист. Сега трябва да докажа това. Ще продължа с упоритата работа - поръча Терзич.

Второ подсилване в защитата на Борусия - марокански национал пристига под наем

Бетис се надяваше, Наполи беше много близо, но накрая Борусия от Дортмунд спечели битката за Ашраф Хакими! Младият бек на националния отбор на Мароко пристига под наем от мадридския Реал.

"Кикер" пише, че всичко е договорено и 19-годишният футболист пристига на Вестфален, за да даде възможност на ветерана Лукаш Пишчек временно да почива, след като е ясно че след две операции на бедрата не може да изиграе 40 или 50 състезателни мача.

Което ще рече че Хакими ще има повече минути отколкото в Мадрид. При Зинедин Зидан през миналия сезон изигра 17 двубоя. Сега взе пример от Даниел Карвахал, който през сезон 2012/2013 в екипа на Байер от Леверкузен придобиваше опит за Кралския клуб.

Хакими е второ подсилване за Борусия в последната линия, след като за 28 000 000 евро от Майнц пристигна Абду Диало.

Легенда на Югославия, дебютирал срещу България, омагьосал Франция, вдъхновил Холивуд

Сръбският футбол през историята е дал многобройни легенди, но много малък брой от тях са имали толкова бурен живот какъвто е имал Иван Бек, най-добрият стрелец на националния отбор на Кралство Югославия на първото Световно първенство проведено през 1930 година в Уругвай. Бек, по-известен с прякора Ивица, е истинска легенда на югославския и сръбски футбол, и въпреки че обществеността го е "опознала" чрез филма "Монтевидео, ще се видим", малцина знаят какъв наистина е бил неговият житейски път, през какво е преминал и преживял, за да накрая да умре в най-голяма беда. Бил е участник във Втората Световна война като член на френското Съпротивително движение, а по една героична акция в която е участвал през 1967 година е заснет холивудския филм "Гнездо на орли", голям хит с Ричард Бъртън и Клинт Истууд.

Yvan Beck (vrai nom Ivica Bek) fut la première grande star de l'ASSE de 1935 à 1939. Il mourra seul à 53 ans en 1963 pic.twitter.com/JSesj45DAo

— Mémoires de l'ASSE (@ASSEmemories) November 2, 2015

Ивица, както заради ситната му структура го наричала майка му, на Световното първенство в Уругвай през 1930 година постигнал три гола и бил най-добър стрелец на националния отбор на Югославия, който заел трето място, а през това време бил най-платеният чуждестранен футболист във Франция, където играл за Сет. Легендарният нападател обаче е минал по изключително тежък път до върха.

Членът на легендарното поколение, който предвождал нападението на Югославия на СП в Уругвай с Благойе Марянович и Александър Тирнанич по произход не е бил сърбин. Неговият баща е судетски немец, който е отраснал във Войводина, тогава все още част от Австроунгарската монархия, а майката чехкиня. Вили и Марта станали родители на сина Иван на 29 октомври 1909 година в Белград, по-точно в Чубура. Въпреки фактът, че нито един от родителите не е бил със сръбска националност, Ивица е отгледан като православен сърбин. Когато бил на седем години, Ивица остава без баща, който, въпреки че е немец, воювал за Сърбия в Първата Световна война, а починал на Каймакчалан през 1916 година като надзорник-лейтенант на артилерийска батарея, във войската на Кралство Сърбия.

@footballandwar 1930 WC YUG player Ivan Bek, b.1909 to GER Dad & CZE mother. Pld for FRA & Sete. Fought for French Res. in WW2 in Alpines pic.twitter.com/Gt2ZpFbttN

— worldcup1930project (@WC1930blogger) July 31, 2017

Ивица започнал да се занимава с футбол на 16 години, а веднага, през тази 1925 е включен в първия отбор на клуба БСК, един от най-популярните в това време. Неговият разкошен талант бързо се изразил, а статистиката, която имал в това време може да се сравни с тази която сега имат Кристиано Роналдо или Лео Меси. За БСК е изиграл 50 мача и е вкарал чак 51 гола, повече от един на мач. Всичко това в периода от 17-ата до 19-ата си година. За националния отбор дебютирал на едва 18 години, на 15 май 1927, срещу България в София (загуба с 0:2). На едва 19 години отишъл във Франция където подписал договор с клуба Сет. Докато е играл за Сет бил най-платеният футболист във Франция. Интересно е, че годината преди да се премести във Франция провел в Шабац, за да завърши средно училище. Тази година провел играейки за шабачката Мачва. Съществуват теории, че в Шабац се преселил заради любов, но се разочаровал, защото не била споделена, а заради това заминал за Франция, където много бързо станал голяма звезда.

С новия клуб Бек през април 1930 година спечелил Купата на Франция, с победа на финала срещу фаворизирания Расинг Париж с 3:1. Бек вкарал два гола, а пресата го величаела с дни и писала, че е най-добрият играч във Франция. Три месеца по-късно е играл на СП в Уругвай за Югославия, но тази част вече всички я знаят, благодарение на филма "Монтевидео, ще се видим".

След завръщането от Монтевидео Бек за кратко напуска Франция и една година прекарва играейки за Урания от Женева за която е вкарал 16 гола в същия брой мачове. Последният мач в екипа на националния отбор на Югославия е изиграл през 1931 година срещу Полша в Познан когато е отбелязал два гола. За държавния отбор на Кралство Югсолавия има общо седем срещи и е постигнал пет гола. След мача в Полша, Бек е взел френско гражданство и в следващите години е изиграл пет срещи за този национален отбор, но не е успял да се запише сред голмайсторите. В началото на 1932 година се завърнал в Сет, а с този клуб през 1934 година е спечелил дубъл във Франция - първенството и купата.

От 1935 до 1939 година играе за Сент Етиен където продължава да блести. В екипа на "зелените" е постигнал невероятните 103 гола в 108 двубоя. Следва Втората Световна война, а капитулацията на Франция, юни 1940 година, го заварва като член на Монпелие. Бек много бързо след окупацията и разделянето на Франция се включва активно в Съпротивителното движение в което полека, но сигурно напредва и дори става командир на един отряд.

Rétrospective ASSE: Lors de la saison 1935-36, Ignace Tax et Yvan Beck rejoignent les Verts. L'ASSE termine 3e de D2 pic.twitter.com/aAp0wlddbu

— Mémoires de l'ASSE (@ASSEmemories) June 17, 2015

Прославеният футболист влиза завинаги в книгите за Втората Световна война на 21 юли 1944 година. Бек предвождал отряд доброволци, който превзел крепостта Систерон във френските Алпи. Систерон бил превърнат от немците по време на войната в затвор, а Бек и неговите съратници са успели да я превземат и да освободят голям брой затворници. Подвигът на Бек и неговите френски приятели послужил като вдъхновение за големия холивудски хит, който в Сърбия е познат под заглавието "В орловото гнездо" (в България - "Гнездо на орли" - б.р.), с известните Ричард Бъртън и Клинт Истууд в главните роли.

След края на Втората Световна война, Бек, тогава вече 36-годишен, повече не е играл футбол, а опитал да работи като треньор, но не е имал много успехи. Работил в по-малки клубове, но не се доближил до успехите, които имал като футболист. Трагично е, че пред края на живота Бек буквално преживявал, въпреки че през кариерата е заработил много пари, но заради Втората Световна война напълно обеднял. През петдесетте години на миналия век Бек, който никога не се е женил, бил собственик на кръчмичка в Сет, но и тази работа пропаднала. Преди смъртта е вършил физическа работа на пристанището, а починал изненадващо, на улицата като последица от сърдечен удар на 2 юни 1963 година, бил е на само 53 години. Погребан е в гробище Ле Пи в Сет и дълго е бил забравен чак и в родината, но благодарение на Драган Бйелогърлич и неговия филмов сериал за успехите на националния отбор на Югославия на СП в Уругвай и по-младите поколения знаят кой е бил Ивица Бек.

Бивш цесекар забавлява унгарците: Имам центриране по-опасно от ебола

Бившият бек на ЦСКА и Хайдук (Сплит) Тончи Кукоч записа първа асистенция в унгарското първенство в срещата между Академия Пушкаш и Хонвед.

Хърватинът се изтъкна с голово подаване в 86-ата минута, за да донесе на своя Хонвед равенство 1:1 в гостуване. Освен че се спаси от загуба, отборът му задълбочи надеждите си да се класира в Лига Европа. Кукоч се появи на терена в 57-ата минута, а половин час по-късно оправда доверието на треньора с чудесно центриране, което отпразнува по оригинален, типичен за него начин.

"Имам центриране по-опасно от ебола. Единственият път когато десният бек ме спря беше в съблекалнята да ми честити", написа Тончи Кукоч в социалните мрежи.

Напускайки Зрински, с когото през миналия сезон спечели шампионската титла, Тончи Кукоч пристигна в Хонвед в началото на февруари като свободен играч. Договорът с унгарския клуб, за който досега е изиграл 11 официални срещи, е до 30 юни 2020 година.