Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.
Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.
Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".
Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.
Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.
Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...
Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.
Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...
На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.
Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".
"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.
Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.
Учудване и агония.
Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.
"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...
Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".
Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.
А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...
УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:
"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.
УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.
И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...
Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.
Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.
Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.
Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар