Ванкдорф, голямото нещастие на Барса и защо гредата е обла?

Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.

Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.

Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".

Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.

Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.

Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...

Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.

Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...

На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.

Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".

"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.

Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.

Учудване и агония.

Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.

"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...

Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".

Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.

А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...

УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:

"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.

УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.

И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...

Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.

Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.

Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.

Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...

Анализ на швейцарските медии: Звездната отбрана е слаба, Динамо беше по-силен

Часовникарите призовават повторение на изхода от миналата година

След 90 минути в Берн Звезда има преднина в резултата спрямо Йънг Бойс. Има този "половин гол" преднина, колкото я фаворизира 2:2 на гостуващ терен.

Въпреки че "момчетата" в реванша трябва да нападат, да победят, за да се класират в Шампионската лига, това няма да бъде проблем, по мнението на швейцарските медии. Коментаторът на тиражния Блик Алън Кунц твърди, че Цървена звезда е по-слаба от загребския Динамо, който преди година отнесе 1:1 от Берн, а после вкъщи изгуби в реванша с 1:2.

Пренасяме коментарът на Кунц след мача в Швейцария:

"Само 2:2 против Цървена звезда. Сърбите се радваха и танцуваха. В микс зоната си честитяха един на друг. Това е равно на празнуване на гол преди изпълнение на дузпата. Топката още не е в мрежата. Нищо още не сте постигнали. А, можете всичко да изгубите.

Сега Цървена звезда е тази, която може да изгуби всичко. Разбира се, атмосферата на Маракана ще бъде заглушаваща и ще спира дъха. Но, дали някога атмосфера е постигнала гол? Дали децибелите са разтресли мрежата? Никога, доколкото знам...

На терена на играчите на Йънг Бойс такива неща няма да повлияят. Никой няма да хвърля предмети по тях, нито ще има расистки обиди. Теренът ще бъде с дължина по правилата, тревата ще бъде зелена, противникът също ще има 11 играчи, а ВАР няма и да регистрира атмосферата.

Йънг Бойс знае: Може да се готви само с вода. Те имат железния вратар Милан Борян и плеймейкъра от световна класа Марко Марин. А, останалите? Па, може да се сломи.

Можем да се подсетим за миналия сезон. Стартовата позиция против Динамо от Загреб беше почти идентична. Само 1:1 в Швейцария. Разочароващо. А, тогава Йънг Бойс отпътува за Загреб. И победи по-добър отбор отколкото е Цървена звезда. Дори и спомените не вкарват голове. Но, могат да имат златна стойност", пише Алън Кунц.

На швейцарците, следователно, не им липсва оптимизъм преди реванша. Все пак, едно са думите, друго са делата когато се излезе пред 50 000 привърженици...

Какво има Звезда, а няма Йънг Бойс?

И за плашилата с които се пребориха червено-белите

Играчите на Цървена звезда, като и голямата част от децата по тези пространства в ранното отрастване сигурно са били плашени с плашила. Как изглеждат те, като се появят на терена, готови да ви отвлекат във вира на посредственост, отборът на Владан Милойевич видя миналата нощ в Берн. Поне в уводния дял на мача. Офанзивната тройка на Йънг Бойс в състав Асале, Нсаме и Нгамело беше олицетворение на спортните плашила, към които се включваше и десният бек Лотомба. Звезда беше жертва на лудешкото, диво и бързо темпо на швейцарския шампион, което успешно дирижираха споменатите играчи. Не можехте да ги хванете нито за главата, нито за опашката.

Но ключът е в онази констатация "Звезда беше жертва". Изглеждаше в тези моменти на доминацията на Йънг Бойс, че Цървена звезда в своите редове няма такава класа, съответно бързина. И че ще загине на последната пречка на пътя към Шампионската лига. Продължението на мача донесе по-различна картина, макар че, с ръка на сърцето, Йънг Бойс беше по-близо до победата. Има Цървена звезда нещо, което отборът от Берн, и когато е включен на трифазен ток - няма. Коктейлът от тези качества ще грее оптимизма на привържениците на Цървена звезда до следващия вторник, когато със сигурност ще стане ясно на коя страна ще отиде двубоя.

Теорията казва, че Асале, Нгамело и Нсаме в Белград ще имат много пространство да покажат какво знаят. Ще се играе на голям терен, но не и на изкуствена трева, която допълнително забързва и така бързите швейцарските козове. Обаче, и Цървена звезда ще има много какво да извлече от асортимента на едва отворената стока.

Да започнем с това, че Владан Милойевич ще има по-голяма възможност за комбиниране и правене на идеален състав. Картоните изчистиха защитникът Милунович и халфа Душан Йованчич, момчета, които със скока в играта и силни дуели трябва поне малко да унищожат силата и изразителната физическа мощ на Нгамело. Плюс като още една важна опция може да се отвори и Милан Павков.

Цървена звезда, предвождана от Владан Милойевич, е свикнала да живее за такива мачове. От онзи Краснодар, до Залцбург, и Копенхаген непрекъснато беше в ужасни и трилър ситуации. И някак преживяваше. Така че, психозата, която от днес до вторник в 22 часа ще се усеща в цяла Сърбия заради големия реванш мач и за йота не смее да разстрои плановете на Милойевич. А това е много важно, защото швейцарците тепърва трябва да покажат дали са готови да издържат опасните дни на високо напрежение. Особено, защото против себе си ще имат 60 000 привърженици.

Йънг Бойс в предходните години в Европа се профилираше като добър домакин. В последните 15 европейски гостувания имат само един триумф. Наистина, него го постигнаха през август миналата година когато против Динамо в Загреб, точно както и сега против Цървена звезда, висяха за класиране в Шампионската лига. След реми в Берн и преднина на "модрите" успяха да обърнат резултата в гората на Максимир. Сега ще ги тестира Цървена звезда.

Много пъти вече подчертахме бързината и физическата сила на офанзивното трио на Йънг Бойс, към което ще се прибави и Оро, но също така е факт, че швейцарците в своите редици нямат класен играч като Марко Марин. Бившият национал на Германия отново показа, че е играч от Шампионската лига. Когато с грациозност и талант си играете със съперниците, тогава някак е ред футболната съдба да ви почерпи с гол. На Марин това не му се случи в Берн, което означава, че в Белград всичко може да бъде наваксано. Колко всъщност Марин е достоен за топ нивото говори още нещо. Всички съперници на Цървена звезда знаят, че той е този, който създава предимство. Проучват го. Пазят го. Удрят го. Но идеологът на играта и поред всички анализи и засилено внимание успява да изчака момента.

Липсваше му късмет, както на Матео Гарсия сили. Аржентинецът има пет дни да се вдигне, макар че в такъв кратък времеви интервал ще продължи да е далече от максимума. Последният състезателен мач е изиграл през март. Достатъчно ще бъде веднъж да побегне като в 46-ата минута на първия мач, или да направи една асистенция като онази към Марин.

Под радара, най-вече заради Матео Гарсия, премина постигнатото от Томане. Игра само десет минути, но остави повече от добра производителност. Не говорим за опасностите, които създаваше, но с енергия, способността да издържи дуел, португалецът успяваше да даде почивка на отбраната. Свърши хубава работа за отбора, което означава, че се изтъкна като сериозна опция за реванша. Много сериозна опция.

Има, следователно, неща, които Йънг Бойс не е видял от Звезда...

Автор: Дарян Неделькович

Привърженици на Йънг Бойс уцелиха с бутилка говорителка на Звезда

Татяна Шайкович, член на ПР екипа на Цървена звезда е улучена с бутилка от привърженици на Йънг Бойс след мача в Берн от плейофа на Шампионската лига.

На път към микс зоната тя е уцелена в ръката и за щастие не е сериозно пострадала.

От Цървена звезда са сезирали Европейския футболен съюз (УЕФА) за този случай.

Първият мач от плейофа за елитната футболна надпревара в Берн завърши с реми 2:2.

"Блик": Йънг Бойс против Звезда и за честта на Шакири

Водещите печатни швейцарски медии обявяват дуела между Йънг Бойс и Цървена звезда в Берн като въпрос на чест за швейцарския футбол и тамошния национал роден в Космет (Косово и Метохия) Джердан Шакири.

Вестник "Блик" отделя голямо място на тазвечершния мач на стадион "Швейцария" със заглавие "Въпрос на чест", но и за играча от Гниляне, който отпразнува гола за Швейцария срещу Сърбия на Мондиала в Русия, предизвиквайки скандал.

"Йънг Бойс брани швейцарския футбол, който това лято "пропадна". Затова против Звезда трябва да се отворят вратите на Шампионската лига. Става дума и за честта на Шакири и всичко което се случи на Мондиала когато сърбите се показаха като лоши губещи", пише в текста.

Нататък се споменава, че е имало натиск от Звезда Шакири да пропусне гостуването в Белград с Ливърпул.

"Снижената стойност на триумфа на Швейцария над Сърбия доведе до това мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да падне под политическия натиск и да не го вземе в Сърбия. Звезда сензационно спечели, а сега Йънг Бойс има възможност да играе и за Шакири."

Интересна илюстрация на корицата има вестник "Бернер Цайтунг" с футболистите на Йънг Бойс как опитват да стигнат високо повдигната червена звезда, символизирана като емблема на Шампионската лига.

"Пътят до звездите" е заглавието на този вестник в който се припомня, че съперникът на Йънг Бойс за място в ШЛ за втора година подред е отбор от Балканите, след като миналата година отстрани загребския Динамо.

"Льо журнал" изтъква, че сърбите са голяма пречка за шампиона на Швейцария, а "Биел Таглбат", че Йънг Бойс е заплашен от "дежа вю" от 2004 година когато Цървена звезда беше по-добра в квалификациите за Шампионската лига с общо 5:2.

Първият двубой от плейофа за Шампионската лига Йънг Бойс - Цървена звезда започва тази вечер от 22 часа в Берн.

"Младите момчета" отпразнуваха впечатляващо титлата чакана 32 години

Стюардите се отказаха. Няколко минути преди края на мача срещу Люцерн, след като Нсаме вкара в 89-ата минута за 2:1, привържениците на Йънг Бойс слязоха от трибуните и седнаха на рекламите около терена.

Чакаше се само последният сигнал на съдията, който даде начало на рядко виждана еуфория в Берн. За няколко секунди теренът беше наводнен от хиляди привърженици в "жълто-черно", които с факли и димки отпразнуваха 12-ата шампионска титла, която чакаха от далечната 1986 година.

Играчите бяха наясно, че собствените им привърженици ще ги прегазят, но не бягаха към съблекалнята, а отпразнуваха големия успех в прегръдките на агитката. Вратарят Марк Вьолфли (35), който през цялата си кариера е в този клуб и за който е изиграл 441 мача, беше понесен на рамене по терена.

А тогава тръгнаха сълзите. Големият успех сломи и Вьолфли и останалите играчи, които от щастие започнаха да плачат, а скоро стюардите все пак смириха швейцарците, за да могат да поставят огради и да се организира празненството. Никой не си отиде от стадиона и час след края на мача.

Die Meisterbilder des Meister-Fotografen :-)https://t.co/94KgkIzr4e #BSCYB #YBFOREVER @tho_hodel pic.twitter.com/sbd9otV01U

— BSC Young Boys (@BSC_YB) 29 април 2018 г.

Така Йънг Бойс прекъсна седемгодишната доминация на Базел, който за пръв път от 2006 година ще остане без нито един трофей в сезона. Йънг Бойс ги елиминира на полуфиналите за купата.