За
удара от "бялата точка" обичайно се казва, че е най-лесен във футбола и
привържениците не го оценяват много, особено когато се изпълнява срещу
отбора който подкрепят.
Заради това въпросът с късмета,
пристрастие на съдията и справедливостта често се свързва с редица
отсъдени наказателни удари, а през новия футболен сезон вече са твърде
много. В неделя вероятно се случи и европейски рекорд от който на
привържениците малко им се гади от футбола...
Само в неделя в
Топ 5 първенствата са отсъдени невероятните 15 дузпи - и то в едва 24
мача в Германия, Италия, Англия, Испания и Франция.
Най-много бяха
в мача между Манчестър Сити и Лестър (2:5) в който "лисиците" получиха
чак три наказателни удара - и всичките превърнаха в голове. Заради това
не учудва, че броят голове на мач толкова се увеличи, а няма да е
изненада средната стойност да е по-голяма и по-голяма...
Една от
причините да виждаме толкова дузпи е, че в Англия тълкуват различно
"играенето с ръка в наказателното поле", така че почти всеки контакт
между топката и ръцете е дузпа.
Това е още по-често от въвеждането на ВАР технологията, тъй като съдиите по-лесно се решават да "свирят" дузпа.
Освен
това, изглежда промяната на критериите и какво е нарушение за дузпа,
играчите щом усетят контакт решават да завършат на тревата, а съдията
като прегледа записа решава да покаже "бялата точка", защото контактът е
забележим, а все по-малко е важен интензитетът.
Надяваме се такова
тълкувание на правилата да не доведе до лакърдии, а може би вече сме
там, защото в Англия в първите три кръга са отсъдени 20 дузпи.
В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.
Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.
Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.
Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.
На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история.
Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.
Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.
Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг
Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.
От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.
На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.
Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.
Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.
Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор
Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.
На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.
Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство
А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.
Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.
Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата. Най-важната дузпа в историята на испанския футбол
Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.
Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.
Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.
Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.
На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.
Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.
Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич
Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.
Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб
В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.
"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня. На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол
Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.
Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.
"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.
Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села
За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.
Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.
Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.
Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос
Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.
А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.
"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.
Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши. СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор
Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.
В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.
"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.
Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.
"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.
Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват
"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.
Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.
След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.
СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан. Автор: Саша Чобанов
Как щяха да се държат съдиите във ВАР стаята, ако ситуацията беше обърната? В края на мача, футболистите на Леганес в неверие паднаха на тревата.
Реал (Мадрид) в последния кръг прекъсна поредицата от десет победи, която му помогна до спечели 34-а шампионска титла, но за малкия Леганес тази точка не помогна да се спаси от изпадане.
На Леганес му трябваше победа над новия шампион, но успя "само" да измъкне реми, а на пътя до възможната победа и оцеляване го спря ВАР.
В самия завършек, след като домакините с головете на Гил и Асале два пъти заличаваха преднината на Реал благодарение на Рамос и Асенсио, Лука Йович при скок в своето наказателно поле докосна топката с ръка.
Записът беше прегледан от съдията Санчес Мартинес във ВАР стаята, но реши, че контактът не трябва да се санкционира с удар от 11 метра.
Леганес така остана без възможност за трети гол и победа, която щеше да му донесе спасение, а неговите играчи след последния съдийски сигнал в отчаяние паднаха по терена. Въпреки чудесния мач и точката не успяха да избегнат изпадането във втора лига.
Главният съдия Гилермо Куадра получил от ВАР стаята сигнал да види ситуацията, но въпреки това реши, че няма дузпа.
Това решение директно повлия кой изпада - при победа на Леганес над Реал в Сегунда щеше да отиде Селта (Виго). Неразбираемо, това е лудост.
- Дузпата е чиста. Ясно е, че Йович протяга ръка, тя не му е до тялото. Като видим какво е отсъждано в предходните мачове, неразбираемо е, че това не е дузпа. Лудост, заяви бившият съдия Оливер за Радио Марка.
От Леганес сега ще тръгне стрелба, защото това не е първото решение от което се чувства ощетен. Барселона извън трансферния прозорец тази година им отмъкна най-добрия играч Мартин Брайтуайт, шефовете на съюза в тази ситуация не позволиха да компенсират тази загуба с някой нов играч.
Футболна тема номер 1 днес в Румъния, а се разпространява и по континента - втора лига.
В плейоф за класиране в най-висшия ранг се срещнаха Петролул и Рапид, а шум се вдигна заради цирка на терена, който се разигра от 65-ата до 73-ата минута.
Трябва да се изтъкне, че гостите от Букурещ още в 28-ата минута останаха с играч по-малко, защото беше изгонен Лазар. А, тогава съдията прецени, че това не е достатъчно за Петролул, па направи чист цирк в средата на второто полувреме.
Отсъди дузпа за домакина, която вратарят Попа спаси. Но, арбитърът прецени, че вратарят на Рапид се е движил по голлинията и реши да дузпата да се повтори. Петролул промени изпълнителя, но и неговият удар бе спасен от Попа!
Когато съдията отново реши, че вратарят на Рапид преждевременно е излязъл пред линията и дузпата трябва да се изпълни трети път, Попа полудя и получи червен картон! Затова Рапид трябваше да направи допълнителна смяна и Татару застана на вратата.
И третата не беше на късмет за Петролул, топката от бялата точка отлетя над напречната греда. Остана 0:0, Рапид успя да се защити с деветима, а дори и да създаде шанс за победа, който не оползотвори. Може би щеше да е справедливо да го направи, а може би и прекалено...
Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.
Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.
- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.
Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.
- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.
Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.
- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.
Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.
- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.
Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.
- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.
Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.
- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.
Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.
- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.
Повече причини за гняв към главния съдия в Дер Класикер Тобиас Щилер имат привържениците на Борусия от Дортмунд. Не само, че в 58-ата минута пропусна възможност да отсъди дузпа за домакините - след удара на Ерлинг Халанд с ръка в своето наказателно поле играе Джером Боатенг и промени посоката на топката, която влизаше във вратата - а и попречи на младия норвежец да завърши мача. Халанд излезе от игра десетина минути по-късно, а немските медии пишат, че травмата е последица от сблъсък с арбитъра?!
Този детайл не видяхме по телевизията, но както може да се чуе Щилер без да иска налетял на нападателя на Борусия, стигнало се до сблъсък и пострадало коляното на Ерлинг Халанд. Норвежецът опита да стисне зъби и да продължи, но не можа.
Засега още не е известна степента на контузията.
Ерлинг Халанд пристигна в Дортмунд през зимата от Залцбург за само 20 000 000. В първите 11 мача в Бундеслигата отбеляза 10 попадения.
Майстор с топката, който умееше всичко, освен да я погълне. Лек като пеперуда, неудържим като "формула", криеше топката от своите противници толкова чудесно и фантастично, че не можеха и да я докоснат - Роберт Просинечки. Един от футболните гении, който е известен със "скриването" на топката многократно, даде своето виждане за цялата история около пътя на Цървена звезда до европейския трон.
Бари, както винаги, е специална тема, а Просинечки разказа на какво точно го асоциира това понятие.
- Когато се спомене Бари, не се сещам за нищо друго освен Шампионска лига! Това е най-големият успех на Цървена звезда, голям, исторически мач, спечелихме трофея, който на Балканите има само още Стяуа. Успех, който вероятно няма да се повтори, защото сега невероятно много се влага и е трудно някой да има такава възможност както ние - каза Просинечки.
Популярният "Роби" се обърна и към това защо първи би дузпа в решаващата серия.
- Бях сигурен, че ще вкарам гол, точно както и през 1990 на Световното първенство. Същото беше и в Бари, но не беше лесно. Това са трудни моменти, особено със Звезда, където си толкова близо, а можеш да си толкова далече. Защото дузпите са голяма лотария. Те пропуснаха една дузпа, ние вкарахме всичките, но не беше лесно. Да спечелим Шампионската лига беше невероятно за всички нас, това ни беше трамплин за всичко нататък и преминаване в най-големите клубове. Хората разпознаха едно голямо поколение. Тренирахме и дузпи, защото Люпко направи този мач така, че да се стигне да се играе 120 минути и чрез изпълнението на дузпи да се стигне до победител, а това, за щастие, бяхме ние.
В своите разкази и анекдоти свързани с 29 май 1991 година разкри и че известната история как Люпко Петрович питал играчите дали искат да играят хубаво, или да вземат трофея, не е точно такава.
- Не ни е питал, това все пак са приказки. Той не е питал това, а сам състави да играем така. Люпко е треньор, който преди идването в Звезда имаше отлични резултати и затова дойде в червено-белия табор. С тези резултати дойде в най-доброто поколение на Звезда и с неговите големи треньорски възможности Цървена звезда стигна до най-големите успехи.
Просинечки веднага след идването в Цървена звезда стана любимец на привържениците и създател на играта, която стана разпознаваема в Европа. Звезда в него получи своя магьосник, а фантастичният дрибльор от мач на мач играеше все по-добре, редовно "слушаше" своя дрибъл, но и головете го желаеха.
- След мача в Дрезден усетих мощта на отбора и храбро заявих, че ще бъдем шампиони на Европа и то без загуба. Преди всяка тренировка идвахме най-малко един час по-рано в съблекалнята. Това беше един от ритуалите. Що се отнася до дрибъла, с него и с "търкалянето" по някакъв мой начин съм се родил. Често тренирах някои финеси, а е интересно, че никога не съм играл в гумени бутонки, винаги обувах онези с шестте бутона.
Много любители на футбола и онези, които следваха Цървена звезда в похода към европейския трон смятат, че победата над Байерн в Мюнхен е била короната на неговото поколение.
- Най-добрият мач, с оглед и на силата на противника, беше онзи в Мюнхен когато проведохме на баварците лекция от модерния футбол. Чудесно играхме и против Глазгоу Рейнджърс. Головете по пътя към покоряването на Европа ми останаха в най-хубавите спомени. Два на Грасхопърс в Цюрих, Глазгоу Рейнджърс, Динамо от Дрезден в Белград.
Във финалния мач, решението дойде от бялата точка, въпреки че преди началото на мача фаворит на хартия беше отборът от Марсилия.
- Когато се стигна до дузпи, всички пребледняхме. Дотогава никога не съм пропускал от бялата точка. В първенството, бях избран да изпълнявам дузпите, така че беше нормално да шутирам първи в серията. От центъра, бял като вар, тръгнах към наказателното и непрекъснато повтарях - само да го вкарам, само да го вкарам. Чувствах голяма отговорност, а тогава ми падна камък от сърцето. Защото, остава записано в историята, че съм вкарал гол, както и че опитният Аморос единствен пропусна от бялата точка и то за пръв път в кариерата. Това все пак са детайли, които ще ми останат завинаги в главата - подчерта Просинечки.
Израелецът Йосиф Даган, човекът, който измисли дузпите след равен резултат в елиминационната фаза на големите турнири, умря днес на 93 години.
До Игрите в Мексико 1968 след реми се играел нов мач или победителят се определял с хвърляне на монета. След като в Мексико Израел изгубил от България точно с хвърляне на монета, Даган заедно със сънародника Майкъл Алмог измисли по-честен начин да се излъчи победител в елиминационни мачове.
Двамата стигнали до идеята за изпълнение на дузпи след реми и предложили това на представители на ФИФА. Тогавашният първи човек в световния футбол сър Стенли Роуз приел тази идея, а през юни 1970 предложението официално е прието.
Даган през 1999 година получил награда от УЕФА за принос към футбола.
Yosef Dagan, inventor of football's penalty shoot, passed away at age of 93. Dagan came up w idea after watching Israel lose 1968 Olympics QF match w Bulgaria - bc of toin coss (after tie).
He & Michael Almog published article in FIFA newsletter outlining idea. 1st pro match...
Няма по-добър начин да се включиш в борбата за титлата от празнуване на терена на най-големия съперник! Тътреше се Галатасарай на стадион "Шюкрю Сарачоглу", гледаше загубата в очите, за да на крилете на вихъра Ониекуру да полети до първото място в класирането и да заяви, че е готов да се бие за отбрана на статуса най-добър турски отбор. В голямото дерби на Истанбул, действащият шампион във впечатляващ обрат надви Фенербахче - 3:1.
Герой на мача е нигериецът Ониекуру. Бившият таран на Андерлехт, който през януарския трансферен прозорец се върна на Босфора от Монако, получи доверието на Фатих Терим и най-много благодарение на него популярния като Императора празнува на неприятелска територия. За прът път от 22 декември 1999 година. Още по-важно, изравни се с Трабзонспор на върха на класирането, така в завършека на първенството влиза като най-сериозен кандидат за короната. След такава победа самоувереността обичайно расте, а съперниците падат като снопи.
За първата победа на Галата в азиатската част на Истанбул след 20 години и два месеца се постара Ониекуру, като при резултат 1:1 първо предизвика дузпа, която в преднина превърна Радамел Фалкао, за да в добавеното време да изтича в контраатака и да подпечата съдбата на домакина, който дълго време беше сочен за по-сериозния кандидат за трона, заедно със Сивасспор, Башакшехир и Трабзонспор.
Но, Галата има шампионско ДНК. Стъпка по стъпка се приближаваше към водещите отбори, постигна седми пореден триумф в лова за точки, което показва, че Фатих Терим е подострил формата за финала на сезона, когато се решава въпроса за шампиона.
Напрегнатото дерби, в което бяха видени чак 13 жълти и три червени картона, по-добре започна Фенербахче. След нарушение срещу Ведат Муричи Марк Крузе получи възможност от 11 метра да открие резултата, а такива ситуации немецът обикновено използва максимално. Така Крузе вкара по гол в последните пет домакинства на Фенер, ставайки първият играч на жълто-сините след Муса Соу, който в един сезон пронизва мрежите в дербитата с Галата, Бешикташ и Трабзонспор.
Гостите чакаха момент да отговорят и го сграбчиха преди края на първото полувреме. Корнер изпълни Омер Байрям а Раян Донк с глава изравни резултата и още тогава можеше да се усети огромната нервност на трибуните, която в продължението на мача се пренесе на терена.
Първо съдията Мелер изгони треньора на Фенербахче, Ерсун Янал, което из основи разклати амбициите на домакина. Тотално изгуби главата, тътреше се, а Галатасарай опитно дочака още една възможност. По лявото крило проби Ониекуру, беше съборен в наказателното поле, а втората дузпа в мача реализира Радамел Фалкао.
При радостта от гола колумбиецът беше засипан с всевъзможни предмети от привържениците на домакина, опитният нападател едва се измъкна, но стана ясно, че нетърпимостта трябва да отнесе още някоя жертва. Цената първо плати футболистът на Фенер Денис Турук (на пейката), заради провокиране на съперник в общо меле когато се разменяха псувни, размени се и по някой юмрук, а после и втори жълт и автоматично изгонване заработи и Юнес Беланда, така жълто-сините разбраха, че трябва да използват предимството откъм играчи и да потърсят изравняване. Особено, след като заради зачестилите прекъсвания мачът беше продължен чак десет минути.
Фенербахче хвърли всички карти в нападение, което остави широка ливада в неговата половина, така в 97-ата минута Ониекуру демонстрира скоростни и реализаторски способности и в огненото дерби донесе победата на Галатасарай.
Манчестър Юнайтед завърши 1:1 в гостуване на Уулвърхемптън в двубой от втория кръг на Висшата лига, а трагик на мача беше Пол Погба. Французинът в 68-ата минута изпълни дузпа спасена от вратаря на "вълците" Руи Патрисио.
В интернет се появи видео от Скопие на което се вижда мъж, който чака само още победа на Юнайтед за печалба от 11 хиляди евро от залози, а когато Погба изпусна дузпата, разби телевизора в букмейкърския пункт.
Може би най-късметлийският гол от дузпа видяхме в мач от младежкото първенство в Мексико.
Кадетите на Чивас играха срещу Лобос БУАП, а накрая мачът отиде на дузпи.
Домакините изпълняваха първата, а топката в ръце взе Диего Кампило. След удара топката уцели гредата, а вратарят на Лобос помисли, че е пропуск.
Но след като отиде високо във въздуха топката се върна и накрая завърши в мрежата, а съдията призна гола. Този гол остави чак и коментаторите без думи.
Звучи като първоаприлска шега, но това наистина се е случило в Мароко. Вижте!
Невероятно видео стига до нас от Мароко!
В мач от първия ранг между Юсуфия Беречид и Мулудия (1:1), на домакинския отбор победата му струва необмислена радост при гола, когато целият отбор се събра около пейката, за да се включат "на живо" в Инстаграм.
Нещо подобно преди няколко седмици направи Марио Балотели, но Юсуфия Беречид вместо "харесвания" в тази социална мрежа - стана предмет на присмех.
Заради какво?
Защото целият процес по "наместването" продължил твърде дълго и съдията показал, че Мулудия може да започне от центъра, така гостите имали "отворен път" към вратата, а до гола стигнали от необмислено направена дузпа.
Резултатът до края останал 1:1, а Юсуфия Белечид сигурно няма да пробва повече такива неща.
Най-странно от всичко е, че треньорът е дал телефона за снимане...
Вижте:
The award for most ridiculous penalty conceded goes to Youssoufia Berrechid. Mohammed El Fakih and his teammates celebrates 1-0 by doing a "Balotelli selfie". Meanwhile, Mouloudia Oujda restart the game and get a penalty. The Instagram story was never uploaded 😂 #Botolapic.twitter.com/i2OscIsEcX
Бекназ Алмазбеков, капитан на младежкия отбор на Галатасарай (до 14 години), демонстрира на по-възрастните, по-опитните от себе си как трябва да се държиш на терена.
Момчето родено в Киргизстан, 13-годишен капитан на състава, падна в наказателното поле на противника и беше отсъдена дузпа.
Алмазбеков, който не опита да спечели наказателен удар, а изгуби равновесие и падна, взе топката, изпълни дузпата, но я прати далеч от вратата.
В този момент Галатасарай водеше с 1:0, а мачът завърши при резултат 3:0.
Fair play: Galatasaray U14 captain Beknaz Almazbekov earns widespread praise with an excellent act of sportsmanship after he deliberately missed a wrongfully awarded penaltyhttps://t.co/xBKao6PUdmpic.twitter.com/QmKXt08q5B
Регионалните и световни медии съобщават за скандалното решение на съдията Руди Буке да отсъди дузпа за България и да открадне победата на Черна гора в София на старта на квалификациите за Евро 2020.
"Въоръжен грабеж в София! Черна гора ограбена, спасение за българите от несъществуваща дузпа", е заглавието на сръбския Моцарт Спорт.
Б92 пише, че съдията "измисли дузпа за домакина", докато сръбският "Блиц" съобщава "Черногорците дебело ощетени" и че за България е свирена "скандална дузпа".
Хърватският "Индекс" е жесток:
"Черна гора е ограбена в София: Съдията подари скандална дузпа и реми на българите", докато "Курир" изтъква че "Тумбините соколи жестоко ощетени".
С мача в София се занимават и английските медии.
Тиражният "Сън" пише че "Черна гора е бясна след странно отсъдена късна дузпа", но и публикува съобщения от социалните мрежи.
Едно от тях гласи, че това е било "криминално решение", а друго, че става дума за една от "най-ужасните съдийски грешки виждани в последно време".
Руди Буке направи аматьорска, кардинална грешка, непростима за такова ниво на надпревара, пишат в Черна гора.
Нарушението което беше поне половин метър извън наказателното поле го "вмъкна" в него и отне на Черна гора победата в София на старта на квалификациите за Евро 2020, отбелязват в балканската страна и продължават:
Кой е съдията, който отне на Черна гора две големи и скъпоценни точки?
Буке е на 42 години, от Амиен е, дълго е на най-голямата френска и европейска сцена (емблемата на ФИФА има от 2011 година), но не спада в категорията върховни арбитри, които съдят на големи турнири, като европейски или световни първенства.
Опитен, обаче, в Шампионската лига и Лига Европа, преди пет години е съдил за пръв път в елитния клубен турнир.
Не се знаеше, че е "специалист" за дузпи, а е известен като лек на "спусъка" - показал е чак 17 червени картона в 62 мача на европейската сцена.
През миналия сезон, да речем, в мач от френския шампионат в Марсилия изгони Неймар, по мнението на всички - твърде строго му показа втори жълт картон, след като противниковият футболист "изигра" фаул.
В София "изгони" Черна гора - дълго ще помнят Тумбакович, играчите, привържениците...
Любиша
Тумбакович прекалено джентълменски не коментира причината заради която
Черна гора остана без победа в София, пишат в балканската страна.
Селекционерът на конференцията за медиите беше много кратък когато говори за дузпата в България.
"Не видях, не видях и нарушението от позицията на която
бях. Съдията беше близо. Така е както е. Дойдохме да не загубим,
постигнахме го и продължаваме напред", каза Тумбакович.
Черна гора водеше в София с гол на Мугоша, а България от несъществуваща дузпа стигна до точката.
"Доволен
съм от дисциплината и борбеността, но този отбор може и трябва
по-добре. Имахме добри ситуации във второто полувреме, да ги бяхме
решили по-спокойно може би щяхме да навлезем в спокоен завършек. Но,
случват се такива неща", заяви Тумбакович.
На въпроса дали Черна гора е спечелила една или загубила две точки, селекционерът отговори:
"Водехме 1:0, имаше 15 минути до края, имахме шансове - така че загубихме две точки."
На старта на квалификациите за Европейско първенство, футболистите на Черна гора завършиха наравно в гостуване на България (1:1), пишат в балканската страна.
Домакините имаха повече положения, но "соколите" ще бъдат по-тъжни, защото на практика победата им беше отнета.
Стефан Мугоша в 50-ата минута с чудесен гол донесе преднина на Черна гора, която имаше няколко контри да реши всичко, но бе наказана с гол от несъществуваща дузпа.
Владимир Йовович в 81-ата минута фаулира Станислав Костов на половин метър извън наказателното поле, но французинът Руди Буке показа бялата точка.
Тодор Неделев оползотвори подаръка...
В съдийското продължение двата отбора можеха да вземат победата - Мартин Минчев в 91-ата минута стреля покрай вратата, а в 93-ата шут на Александър Больевич беше спасен от Николай Михайлов.
Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.
Играч, но и разбойник
На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.
Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.
On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV
Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.
Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.
Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.
Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.
Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол
Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.
Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.
От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".
Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк
Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.
И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.
Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:
"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."
Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.
Александър Митрович беше трагик в един от най-лудите мачове за Купата на ФА.
В 85-ата минута неговият Фулъм получи дузпа при резултат 1:1 срещу Олдъм. Тогава наставникът на лондончани Клаудио Раниери реши да пусне сръбския нападател в игра, за да изпълни наказателния удар.
Неговият удар обаче беше спасен от вратаря на третодивизионния отбор, а само три минути по-късно гостите забиха и направиха огромна сензация.
След мача в Инстаграм един привърженик се оплакал от сръбския нападател. Иронично му честитил на факта, че с пропусната дузпа му прецакал печалба от 855 паунда.
Ahahaha my mate put a screenshot of his bet which Fulham lost and Mitrovic replied giving zero fucks 😂😂😂😂 pic.twitter.com/TLh2mJ9KIg
На днешния ден 13 декември през 1978 година футболистите на Партизан спечелиха своя единствен европейски трофей. Във финала за Купа Митропа черно-белите надделяха над унгарския Хонвед с резултат 1:0 (0:0), а единствения гол вкара Аца Трифунович от дузпа. Условията за игра са били много лоши (мокър и кален терен), но най-важното е, че трофеят е останал на стадион ЮНА.
Черно-белите са изиграли финалния мач в следния състав: Залад, Джурович, Козич, Трифунович, Стойкович, Лазичич, Завишич, Живкович, Сантрач (Варга, Йович), Прекази и Клинчарски. Пред около 4000 зрители мача е съдил Антонин Венцел от Чехословакия.
Треньор е бил Анте - Биче Младинич, за когото това е бил и последен мач в Партизан, тъй като след спечелването на трофея е сменен на пейката на черно-белите...
Турнирът е бил разделен на две групи, а в тази на Партизан са били италианския Перуджа и Збройовка от чехословашкия град Бърно. Втората група са съставяли Войводина, Хонвед и виенския Рапид, който набързо се отказал от турнира, така Хонвед и Войводина решавали за първенеца в групата.
Първият мач в групата е игран на 28 септември 1977 и Партизан е победил Збройовка от Бърно с 5:1 на стадион ЮНА. Пред около 10 000 зрители головете са постигнали - Вукотич (2), Трифунович, Грубйешич и Прекази.
Следващият мач се провежда в Перуджа, на 14 декември 1977 и домакините побеждават с 2:1, а единственият гол за Партизан постига Ненад Стойкович. Перуджа в същия сезон завършва на седмо място в Серия А.
Реваншът в Бърно против Збройовка се играе на 29 март 1978 и е постигната голяма победа с 3:2. Успехът със своите голове донасят Сантрач, Вукотич и Йович. Да напомним, през тази година Збройовка е шампион на Чехословакия.
Последният мач в групата е изигран на 19 април 1978 пред 15 000 зрители против Перуджа, която е победена с 4:0, а така Партизан влиза във финала. Головете са отбелязали - Клинчарски, Сантрач, Йович и Завишич.
Трябва да се изтъкне, че Купа Митропа, или както още е известна Дунавската или Средноевропейската купа, е най-старият международен клубен турнир в Европа. С кратки прекъсвания Средноевропейската купа се играе от 1927 до 1992 година (52 години), а в нея първоначално са участвали само клубове от Австрия, Чехословакия, Югославия и Унгария, за да по-късно да се присъединят и румънци, швейцарци и италианци.
От югославските клубове Купа Митропа са печелили - Цървена звезда и Челик по два пъти, Войводина, Партизан, Искра от Бугойно и Борац (Баня Лука).
