Барселона се показа като малък клуб, а Ракитич като Играч

Шест години след като в сълзи се прости със Санчес Писхуан, Иван Ракитич изпълни своето обещание.

"Севиля е моят клуб и винаги ще бъде такъв", каза Ракитич преди подписа с Барселона в трансфер на стойност 18 милиона евро. От днес (вчера - б.р.) отново играч на андалусийската гордост.

През тези шест години Ракитич беше всичко. И звезда, и помощен персонал, и жертвено агне, и човек, който играе с грешни мотиви. Но във всичко остана тих воин и господин.

Трябваше да се промени напълно и да постави гръб за звездите в отбора

Ракитич за нощ от десетка, носител на играта и най-голяма звезда на Севиля, пристигна в клуб в който играеха някои от най-големите играчи в историята на играта. За да се впише в такава среда, Ракитич трябваше напълно да се промени.

От артист стана миньор. От човек в който са насочени всички светлини на сцената стана старателен човек от фона. Шест години Меси не играеше в отбрана, защото Ракитич правеше това за него.

Шест години кърпеше всички възможни позиции в състава, мълчеше и правеше всичко което се иска от него, а понякога и много повече. Понякога и това не беше достатъчно. Във войната първи загиват пионките, така Ракитич беше най-честата мишена на медиите в моментите когато Барселона играеше лошо.

Неинформираните привърженици търсеха по-добър играч и по-голяма звезда, а Ракитич стоически понасяше това и от седмица на седмица оставяше всичко от себе си на терена. Понякога това беше достатъчно за добро постижение и резултат, понякога не, но не съществува играч, който трябваше да върши толкова мръсни работи и който получаваше по-малко благодарност от медиите, клуба и привържениците от Ракитич.

Заради хладната Барселона страда най-много той, а после и националният отбор

Ракитич на три пъти пропусна събирания на хърватския национален отбор. Причина за това не беше, както в някои писания злонамерено се буташе, засищане. Ракитич няколко пъти пропусна националните събирания, а виновник беше Барселона.

Тя чрез медии близки до клуба упорито му търсеше замяна и го поставяше във втори план, без никаква визия по какъв точно начин ще го смени. Снимката на която Ракитич рита шише вода, след като е изваден от игра при загубата от Валенсия за Купата на Краля показва цялата история. Освен в първите два сезона на неговия престой в Барселона, когато тя работеше като функциониращ клуб, непрекъснато изглеждаше, че Ракитич в Барселона играе и живее на кредит без истинска подкрепа на хората от клуба.

Един от най-искрените моменти в които най-сетне показа своята болка дойде преди срещата с Унгария на Полюд. Тогава почти заплака когато един журналист го пита какво мисли за приказките, че повече не иска да играе за националния.

"Болно. Уважавам всяко мнение, но е болно... Никой няма по-голямо желание и не изпитва любовта към Хърватия, която чувствам аз. Оставих зад себе си държавата, която ми даде всичко. Швейцария на мен и моето семейство даде възможност да бъда един от тях, дадоха ни всичко. Но моето сърце избра да бие за Хърватия. Решението не е да играя за ватрените против Швейцария, а за Хърватия. Моята любов е максимална."

След корона паузата се върна с чудесен гол против Атлетик Билбао, който задържа надеждата на Барселона за титлата жива, но още тогава беше ясно, че на Ракитич му стига толкова. Човекът, който години се държеше сякаш играе на кредит вече нямаше кредит за управа, която не го цени.

iT'S OVER @ivanrakitic pic.twitter.com/MxyW7DCKDj

— LaughingDIOs (@D10s75919948) May 25, 2019

Гледахме го как расте от Турция до Русия. Остана господин през цялото време

Гледахме неговото израстване от неверието след изпуснатата дузпа против турците до екстаза когато класира Хърватия първо в четвърт-, а после и в полуфинала на Световното първенство. От анонимно хлапе което открихме в емиграция, до един от най-големите полузащитници в хърватската история, който вкара гол във финал на Шампионската лига. През целия този период се държеше и играеше като емоционален човек, воин и господин.

Вместо голяма трансфер сага и сапунка, своето преминаване направи в своя маниер - скромно и загадъчно. Договори се с клубовете и прие двойно по-малка заплата само, за да най-накрая да получи мир, който му липсваше толкова през всички тези години. Остана господин до самия край.

Заради това неговото завръщане в Севиля е хубава новина. Ракитич е заслужил да отиде сред хора на които е ясно, че такива футболисти и спортисти рядко се раждат.

Автор: Вице Карин