С Шеки се прости и цяла Южна Америка

Кончината на Драгослав Шекуларац потресе световната спортна общественост, не само местната, като и чуждестранни клубове чиито екип е носил се простиха с магьосника с футболната топка.

Легендарният Шеки почина на 5 януари в сутрешните часове, а следата, която остави ще остане незаличима и, както казват редица футболни великани, известният ас ще живее вечно.

Футбол започва да играе в своята Цървена звезда през 1955 година, докато от 1966 провежда следващите 10 години в чужбина.

С големия Шекуларац в Туитър се прости и Америка Кали, колумбийски клуб за когото игра през 1974 година и който сега има над 700 000 последователи в тази социална мрежа.

"Жалим за смъртта на сръбския футболист Драгослав Шекуларац. Заради своите умения имаше прякора Белия Пеле", пише в Туитър клубът на Шеки в Южна Америка.

Екипът на Санта Фе, също от Колумбия, е носил по-рано, от 1969 до 1971 година, а този клуб се прости емоционално с бившия играч и посвети доста внимание на напускането на този свят на втората звезда на Звезда.

"В Белград почина Драгослав Шекуларац, един от най-добрите в историята на футбола", пише в Туитър профила си Санта Фе, със снимка на Шеки с изброени най-големите му успехи, клубовете за които е играл и цитати оставили дълбоко впечатление.

В коментарите също може да се види величаенето от привържениците, когато става дума за техниката и магията, които Шеки показва на футболния терен и завинаги ще бъдат помнени. Също така, появи се фотография на къщата в която е живял в Богота, в квартал Палермо, докато е защитавал цветовете на клубовете от колумбийската столица.

Редицата прощавания, както на чуждестранни клубове, така и на водещи световни медии, достатъчно говорят, че смъртта на Драгослав Шекуларац отекна във всеки дял на планетата, както и че Шеки е бил световна звезда. Ясно е, че неговото име винаги ще се изговаря с най-голямо уважение.

Революция! Футболни мачове на живо във фейсбук от 2019 г

Една от най-масовите социални мрежи в днешно време, Фейсбук от 2019 година ще бъде и "домакин" на футболните мачове за Копа Либертадорес, стана ясно днес.

Само в Бразилия има над 120 милиона потребители, заради което договорът е подписан за четири години, но неговата цена не е обявена публично.

Това означава, че срещите от най-елитното клубно състезание в Южна Америка ще бъдат излъчвани във "фейса", което е истинска революция и досега няма такъв начин за гледане на мачове.

Последният шампион в надпреварата е Гремио, който през този сезон ще защитава титлата, докато Индепендиенте е най-трофейният, със седем трофея, а този турнир в началото наброява 47 клуба от 10 асоциации.

Иначе, европейците лаишки превеждат този турнир като южноамериканската Шампионска лига.

Те играят футбол, непрекъснато, и го играят боси...

Най-добрият национален отбор на всички времена, който никой никога не е виждал, и който едва споменават. Разбира се, защото тяхната работа, както винаги в историята, е за други. За богатия шеф, щедър когато му е кеф, хищен и граблив когато може. А винаги може.

Сега ще започне Световното първенство, едва не е, ще минат тези няколко месеца като свършена работа, ще се появят и тези текстове, ако на Мондиала се класира и Хърватия. Ще се сетят и чуждестранните журналисти, не само нашите, добре, за тях това е интригуващо, а за нас е "кликтабилно", ако нищо друго винаги ще се появи някоя нова генерация, някакви нови поколения любители на футбола, които трябва да бъдат подгрети с историята за Най-добрият отбор, който светът никога не е виждал.

Голяма Югославия, сякаш сме се съмнявали. Ще ни припомнят журналистите, особено чужденците, за близкото минало, споменавайки в изречение-две какво се е случило - само на нас всичко това звучи страшно сложно, да видите само как историческите  книги там отвъд обясняват войните и нашите балкански търкания! - а тогава ще минат на темата: само си представете отбор в който са Модрич, Джеко, Манджукич, Матич, Облак... Вече сте чели това, и ще четете пак.

Не се лютим, тези текстове са доказателство, че принадлежим към света. Или поне някога сме принадлежали към него. Още ни преживяват като възможни, ако нищо друго, още пишат за отбора на югославяните сякаш само са излезли за цигари и вестници и ето сега ще се върнат. Във всеки случай - съществуваме. Макар и такива. Макар и виртуално.

А държавата за която днес говорим - и която е в погледа на обществеността тук е дошла случайно, внезапно и от политиката, заради препирни, volens-nolens, искам - не искам, пика ми се - не ми се пика, по отношение на международния статут на южната сръбска провинция - е тя за този свят никога не е била свят.

Веднъж колония - завинаги колония. Веднъж по-нисша раса - завинаги нисша раса, колкото и да ви убеждават, че сега всички сме еднакви. Веднъж кръв и сълзи на африкански роби на плантации, под жестокото слънце и разярените бичове, днес сълзи на някои нови родители, принудени да махат на летището на своите деца, докато те отиват да намерят щастие отвъд океана, при бившите формални, а сега неформални господари.

Суринам. Нито там, нито тук. Тялом и географски в Южна Америка, духом и културно на Карибите, с глава и портфейл в Холандия.

Тежко извоювана свобода, крехък мир, нестабилна демокрация, една диктатура след друга, генерали в чудни униформи, президент, който е ефективно осъден на 11 години затвор заради контрабанда на дрога, сиромашия и яростен гняв от натрупани недоволства, емиграция и бягство през глава; ориз, банани, захарна тръстика...
... и футбол.

Най-добрият национален отбор на всички времена, който никой никога не е виждал, и който едва споменават. Разбира се, защото тяхната работа, както винаги в историята, е за други. За богатия шеф, щедър когато му е кеф, хищен и граблив когато може. А винаги може.

Това е световен, галактически феномен: как една държава от малко над половин милион жители, с национален отбор, който не може да победи и много ненатрапчиви колеги от топлите морета, от година на година, десетилетие на десетилетие, създавала играчи, които ставали планетарни звезди.

Суринам е спасил холандския футбол: когато се завършила ерата на "тоталния", се появила зееща дупка. Холандия започнала да изпуска големи турнири, нямала никакъв план, концепция, идея, разпознаваемост...

А тогава са се появили те. Нулева, първа или втора генерация суринамски фамилии. Силни, хитри, решени да успеят както само сираци и имигранти умеят, с отношението на провинциалист дошъл да успее в метрополиса, дяволски надарени за тази игра, която често им е била спасение.

Едгар Давидс своевременно опитал да обясни този феномен, казвайки, че Суринам по много прилича на Бразилия.

"Много бедност, и много беди на улиците, без пари, от разрушени семейства, с твърде много свободно време. Те играят футбол през цялото време, всеки ден, и го играят боси..."

Или си на улиците на Амстердам с гърне и скакалец в ръката, или си под официалните ложи, когато си на върха, когато ти ръкопляскат и викат, чак тогава ти се появява онзи потиснат патриотизъм, спомняш си за детството, или история за детството на твоя баща, за една държава, далеч отвъд океана, където всичко е започнало и където никога няма да се върнеш.

Руд Гулит и Франк Рийкард, па Патрик Клуйверт, Кларенс Зеедорф и Едгар Давидс. Па Михаел Райцигер, Арон Винтер и Джими Флойд Хаселбанк. Па Марио Мелхиот, Урби Емануелсон, Раян Бабел, Жоржиньо Вайналдум. Па Ромео Кастелен, Елиеро Елия, Евандър Сно, Кю Ялиенс, Михел Ворм...

Ето ви първите 11, със смените и дълга скамейка, чуждестранни журналисти на път към Русия. Ето ви отбор, който е можел да покори света, а някои и така лесно го направиха. За себе си и за Холандия, не за Суринам. Ето най-добрият отбор, който светът никога не е виждал. И никога няма да види...

Футболистите от Суринам са носители на толкова трофеи с които и в държавата с жълтата звезда на знамето не знаят какво да правят. Това наше ли е, или не е наше? Тези момчета суринамци ли са или холандци? Продали ли са вярата за вечеря или са направили това което всеки би ги посъветвал, дори тази държава, ако държи на себе си? Може ли майка да обича отхвърлен син, колкото и да е успешен, еднакво колкото и своите опърпани, босоноги деца, които я пазят, въпреки че освен тази любов и внимание нямат нищо друго?

Историята за Суринам е натопена в криза на самоличността и никога не преболедуваните колониални и колонизаторски рани. Въпросът за холандската власт, която фактически завършва през 1975, а формално не е, нито скоро ще и продължава да държи държавата.  А не помага и че е етнически много разнообразна държава, в която едни с други, а понякога едни против други живеят хора от Карибите, хора от Африка, хора от Ява, хора от Китай, сефаради и ашкенази, индийци...

Не помага и футболът. Всеки успех на техните (или "техните") играчи е само ново чепкане по рана, която никога не се излекува и брутално връщане в реалността, която казва, че Суринам има един от най-слабите национални отбори в Америка, толкова лош, че никой никога не е помислял да им даде възможност да се пробват на майчиния континент, с Бразилия, Аржентина, Чили, дори и с Венецуела.

Да има играчи - има ги. Източникът е неизчерпаем. Едно изследване, което е поръчала ФИФА установило, че през 2009 година в Ередивизие е имало почти 150 играчи, които биха могли да играят за Суринам.

Сто и петдесет! Това би било достатъчно мъки да изпита и Мексико, да се получи покана за Копа Америка, но този постколониален комплекс не им позволява да просперират. Защото, правителството на Суринам отдавна е взело решение всеки играч, който отиде да играе в Холандия повече да не може да играе за "Сурибойси", така националният отбор е пълен с играчи от слабото домашно първенство.

Преди няколко години се появиха амбициозни планове наречени "Суринам в Русия 2018", с желание да се промени този закон и да се даде възможност на суринамците и онези, които се чувстват такива да играят за родината, но това ще трябва да изчака някое друго, по-добро време. Катар, а може би и след Катар.

Коментатори обясняват, че това е въпрос на национална гордост за Суринам. Холандците през историята толкова са отнемали от напатения народ, че отвличането на техния футболен талант е капката, която преляла чашата с жлъч. Затова жителите на Суринам са твърдо решени, макар че това е щета за народа, който е луд за футбола, макар че се прострелват в двата крака с нахлузени кори и бутонки, да останат свои.

Не че и Холандия ги прегръща и обсипва с любов. За това свидетелства известна сцена от Европейското първенство през 1996 година, когато поколението за което се предполагало, че отново ще се качи на трона, на крилете на още един подем на Аякс, шампион и вицешампион на Стария континент през 1995 и 1996, изгоряло в омраза, обвинения и расизъм.

Наричали са ги "кабел", този котел, който правили четиримата:  Давидс, Зеедорф, Клуйверт и Райцигер, с Богард като допълнителен член.

Покер аса - всички от Суринам или от суринамски родители - се скарали със селекционера Гус Хидинк и го обвинили, с отбрани думи, за расизъм, тъй кат форсирал своите "бели" асове, като Роналд Де Бур и Дани Блинд. Напред е бил Клуйверт във форма, която ще го прослави и която няма да успее да повтори в Милан, но ще го направи в Барселона, но Хидинк твърдял, че асът на Аякс не е достатъчно подготвен.

Освен сблъсъка със селекционера, който избил на повърхността, холандските журналисти открили, че и между самите играчи не е "изглеждало правилно": момчетата от Суринам не са разговаряли с останалите колеги и седели винаги на специална маса.

Едгар Давидс е изпратен незабавно вкъщи. Холандия отпаднала след дузпи...

Това и така не е, тешат се в Парамарибо и други по-малки градове, титла за Суринам. Никога нищо не е за Суринам, държава, която и неумишлено се намери в странната балканска политическа чорба в една млада есен.

От Суринам само се отнема, свикнали са те с това, както са и свикнали, че рядко някой ще напише буква за Най-добрият отбор, който светът никога не е виждал.

Само понякога, предполагам, когато техните синове повдигат някаква купа, може би и на тях нещо в сърцето им олекне, някой далечен зов на предците, пък помислят, Клуйверт и Гулит и Рийкард и Давидс и Зеедорф и Джими, "Суринаме, нещастна моя страна, това е за тебе."

Автор: Марко Прелевич

Дипломатът Фалкао уговорил перуанците да се задържи равенството

Капитанът на Колумбия преди края на мача в Лима се превърна в истински дипломат и започна да лобира от играч до играч на Перу и да ги съветва да се запази резултатът, който отговаря и на едните и на другите.

Последният кръг на южноамериканските квалификации донесе истинска драма в която "висяха" няколко отбора до самия край на мачовете. Перу и Колумбия също бяха в такава ситуация и в директен дуел решаваха класирането на Мондиал, но резултатите от останалите мачове бяха в тяхна полза, като равенството им вършеше работа.

Затова и преди края на мача в Лима, Фалкао за момент смени професията и вместо футболист стана дипломат. Отиде от играч до играч на Перу и им съобщаваше останалите резултати, които са в полза и на Колумбия и на Перу. Колумбия отива директно на Световното първенство, а Перу в бараж срещу Нова Зеландия.

Капитанът на Колумбия повтаряше на всички, че е по-добре да не рискуват и да се нападат едни други, защото този резултат води и двата състава на Световното. Ако някой го отхвърлял, Фалкао отивал и лобирал при друг играч на Перу.

В края тактиката му успя, защото легендарният нападател Гереро отиде до пейката да получи потвърждение на информацията за останалите резултати, а с това и благословия да не се напада и да се рискува и така било до края.
 
Вместо мач, до последния съдийски сигнал гледахме цирк в който нито един от отборите не искаше да тръгне към вратата.

След мача халфът на Перу Ренато Тапия разкри как го е уговарял Фалкао и с какви думи се е обърнал към него преди края на срещата.

 - Бяхме напълно концентрирани над мача, а пет минути преди края при мен дойде Фалкао, след като видях, че неуспешно се договаря с моите съотборници. Каза ми "Брате, класираме се и двамата. Хайде да останем доволни с този резултат който е". Аз определено бях щастлив. След това завършихме мача така както трябваше - заяви Тапия.

Накрая Перу и Колумбия завършиха наравно (1:1), което отговаряше и на двата отбора заради загубите на Парагвай от Венецуела и Чили от Бразилия.

Не умирай за мен, Аржентино: Министерството на здравеопазването със съвети как да се преживее футболен мач

Страстта към футбола може да доведе до сърдечен или мозъчен удар, това се казва в съобщение подписано от най-добрите аржентински лекари.

Въпреки че е измислено - шегата е добра:
Министерството на здравеопазването на Аржентина, още преди три години, за Мондиала в Бразилия, е подготвило съобщение как по време на голям мач да не се стигне до влошаване на здравето на нацията. А на аржентинците това ще им трябва преди решаващия мач квалификация за Световното първенство, който националния отбор на Меси и Дибала играе в Еквадор в сряда ранно утро по нашето време.

Затова в интернет се появи отново "официалното съобщение" в което се съобщава как привържениците трябва да се държат по време на мача, за да си опазят здравето.

"Страстта с която привържениците гледат футболни мачове може да доведе до това хората с хронични болести да получат сърдечен или мозъчен удар. Емоционалният стрес, който предизвиква серия дузпи или решаващи голове могат да предизвикат повишен риск от сърдечни проблеми, което е потвърдено и от много изследвания", пише в съобщението.

Министерството е оповестило и кои стоки трябва да се избягват по време на гледане на мач:

"Никак не ползвайте алкохол и напитки с много захар, нито мазна храна. Вместо това, подкрепяме привържениците да подготвят картофи на фурна или да се решат за печено месо или моркови. Също така, запалянковците би трябвало да правят активни паузи по време на мача - трябва да стават и да движат ръцете и краката по време на паузата, а на всички би се харесала и кратка разходка по време на полувремето", пише в текста, който се шири из спортните страници.

Най-забавните имена на футболни клубове извън Европа

Цар Футбол неслучайно носи короната на най-популярния спорт. Роден в Европа, но отдавна напуснал границите й, за да превземе целия свят. И до ден днешен всичко което е необходимо, за да си част от него е просто една топка (дори не е нужно да е топка в истинския смисъл на думата - кестен, пластмасова бутилка или кълбо парцали често я заместват). Разширявайки се по всички точки на Земята довежда до създаването на безброй клубове. Някои носят имена, които на български звучат забавно, закачливо, а понякога и абсурдно. Ето и някои от най-забавните извън Европа (става въпрос само за клубове в елитните шампионати на държавите). Забавлявайте се:

Тигре - пълното име на клуба всъщност е Клуб Атлетико Тигре и е от квартала Виктория в Буенос Айрес. Основан на 3 август 1902 г и носи прякора "матадорите". Най-големите му успехи са четири шампионски титли в Примера Б - Б групата на местния футбол. О, Тигре, Тигре.

Милонариос - футболният клуб е създаден в Богота на 18 юни 1946 г. Сред прякорите освен "милионерите" е и "Синия балет". Колумбийският клуб може да се похвали с 14 шампионски титли и 3 купи, както и с два международни трофея - Копа Мерконорте и Копа Симон Боливар. Милионерче, не се подигравай.

Макара - клубът е основан в Амбато, Еквадор, на 25 август 1939 г. Носи прякора "Идолът на Амбато", а най-големите му успехи са 3 шампионски титли в Серия Б. Дали са ги вдигали с макара?!

Карабобо - клуб основан на 24 юли 1964 г във Валенсия, Венецуела. Оригинално клубът носи името на града си - Валенсия, но след финансови проблеми на 26 февруари 1997 г е основан наново със звучащото култово на български - Карабобо. Може да се похвали с една титла на страната. Къде го карат боба не се знае.

Робин Худ - основан през 1977 г в Бермуда. Клубът носи името на легендарния английски герой, но всъщност е кръстен на местната кръчма. Няма никакви трофеи, но пък може гордо да носи името си. Интересно какви ли песни има агитката.

Лимон - един от най-новите футболни клубове в световен мащаб, основан през 2009 г в Коста Рика. Всъщност е по-стар, но е преименуван в култовия плод от местен бизнес решил да инвестира. Още през следващата година влиза в елита. Банковите сметки на благодeтеля са замразени и футболистите получават бонове вместо заплати, а повечето от тях работят на пристанищата. Ако финансовите проблемите продължат, може да им се плаща в лимони.

Кавали - клуб основан в Хаити на 10 май 1975 г. Най-голямото постижение е достигането до финала в първенството през 2007 г. Дали си падат по модната марка или по музикалния инструмент остава загадка.

Вида - основан на 14 октомври 1940 г в Атлантида, Хондурас. Клубът носи прякора "кокосите" и се гордее с две шампионски титли на страната. Доста са видели във Вида.

Маратон - друг клуб с култово име в Хондурас, основан на 25 ноември 1925 г в Сан Педро Сула. Носи прякорите "Зеленото чудовище" и "Зелената симфония". Клубът е сред най-престижните в страната и има осем шампионски титли и една купа. На международно ниво е носител на Купата на носители на национални купи КОНКАКАФ. Маратонските усилия се отплащат.

Пачука - клубът е основан на 28 ноември 1901 г в едноименния град в Мексико от миньори. Носи прякорите "Люлката на футбола" и "Отборът на Мексико". В ерата на професионалния футбол има шест шампионски титли на страната си и четири пъти е победител в Шампионската лига на КОНКАКАФ. Има и един трофей Копа Судамерикана. Па чука Пачука.

Реал Мадриз - създаден през 1996 г в Никарагуа, подобно на популярния си почти пълен съименник Реал Мадрид носи прякора "Лос Меренгес". Стадионът му е с капацитет 3000 зрители, а големият съперник е Депортиво Окотал. Няма никакви успехи в сравнително кратката си история до момента. Кога Мадриз, кога Мариз, но все пак Реал.

Сандо - клубът е основан през 1991 г в Тринидад и Тобаго. Най-голямото постижение на Сандо е влизането в елитното първенство (през 2015 г) и завършването на седмото място. Дръж се, Сандо!

Малкия - футболен клуб в Бахрейн, носещ името на града, основан през 1968 г. Състезава се в елита и дели стадиона си с друг отбор, няма никакви успехи. В унисон с името си.

Мадура Юнайтед - професионален футболен клуб в Индонезия, базиран в Мадура, основан на.. 10 януари 2016 година! Разполага със стадион за 15 000 зрители и има трето място в новото първенство на страната. Всъщност клубът е наследник на отбор ставал 3 пъти шампион и носител на една купа. Имал е треньор сърбин в периода 2013-2015 г.

Барито Путера - може би абсолютният шампион сред звучащите забавно на български отбор е основан на 21 април 1988 г в Индонезия. Разполага със стадион с капацитет 12 000 зрители и няма по-високо класиране от шеста позиция. Но пък бара путера, утешително занимание.

Трактор - клуб създаден през 1970 г в Иран. Противно на името и емблемата си носи прякора "червените вълци", а играе мачовете си на стадион за 70 000 зрители. Според статистика от 2013 г клубът има повече от 482 000 регистрирани привърженици и в три поредни сезона има най-голяма посещаемост на домакински мачове. Трикратен шампион и носител на една купа. Побратими на БАТЕ Борисов по тракторна линия.

Салам - основан през 1971 г в Згхарта, Ливан. Клубът разполага със стадион за 5000 зрители и се състезава в елитното първенство на ливанския футбол. Издържа се от благотворителни програми подсигурени от частния сектор, дарения и нестопански организации. Има една титла на арабските клубове и една Купа на Ливан. Гладни няма да останат.

Карачи Порт Тръст - клуб основан през 1887 г в град Карачи, Пакистан. Носи прякора "пристанищните" и играе на стадион за 15 000 зрители. Състезава се на най-високото ниво в пакистанския футбол и най-големият му успех е купата на страната през 1990 г. Карачи, а добри футболисти.

Оран - създаден на 14 май 1946 г по името на града, в Алжир. Играе на стадион за 40 000 зрители и се гордее с четири шампионски титли и четири купи на страната. На международно ниво има един финал в африканската Шампионска лига. Здрава Оран пада, за да се печели.


Бомбада - клубът с бомбастичното име е създаден в Брикама, Гамбия. От 2015 година е член на елитното първенство на страната, което е и най-големият успех. Най-голямата поддръжка от трибуните са бомбичките, дума да няма.

Барока - създаден на 30 декември 2007 г в ЮАР. Най-големият му успех е шампионската титла в Б група през 2015/16 г с която си осигури участие в елита. Още няма и 10 години, а вече има изграден бароков стил на игра.

Тото Африкан - футболен клуб от Мванза, Танзания. Завърна се в най-високото ниво на танзанийския футбол през 2015/16 г, а играе на стадион за 35 000 зрители. Дали играят тото можем само да предполагаме.

Кара - клуб създаден по името на града, в Того, през 1974 г. Четирикратен шампион и носител на купата на страната, играещ на стадион за 10 000 зрители. Ако се съди по успехите - добре го карат.