35 г от потопа на Полюд: Югославия беше отписана, но сломи България в последния миг

На днешния ден преди 35 години на стадион "Полюд" е изигран може би най-драматичният мач в историята на югославския футбол, а противник в него е България. Последен кръг квалификации за ЕП във Франция през 1984 година. Сметката преди този кръг е била ясна. Само победата води Югославия или България във Франция, а при равенство на Евро биха отишли уелсците.

Югославия има силен отбор и е абсолютен фаворит, но българите в Сплит не дошли с развято бяло знаме. Повеждаме в резултата с гол на Божидар Искренов след една контра, а после Сафет Сушич с две попадения довежда Югославия на крачка до Евро 84. А тогава, драма над драмите.

Раданович прави ненужно нарушение и след статичното положение в разбъркването за 2:2 изравнява Димитров. Полюд е смълчан. Тотален шок. Целият отбор на Югославия освен Перузович и вратарят Симович отива напред и в 90-ата минута ни се открива възможността на възможностите да забием трети гол и да приключим мача. Все пак, Симович в контра двама на един прави чудесно спасяване и дал на отбора на Тодор Веселинович още един шанс да опита да направи нещо.

Легендарният Младен Делич в отчаяние викал: "Няма повече време за каквото и да е... Няма време... ". А тогава една топка стига до крилото при Златко Вуйович, който уцелва в главата Любо Раданович за невероятен обрат и ерупция на празнуване на Полюд за домакините.

Думите на коментатора Младен Делич стават част от историята.

"Няма повече време за каквото и да е... Няма време... 45:38. Вуйович, Вуйович... Ето, шанс! Гол! Гол! Гол! Хора, дали това е възможно? Лудница! Какво е това? Тресат се трибуните."

Наистина, трибуните на Полюд се тресли както никога преди.

"Чак и на своя ръка, всъщност, на свой крак, или главата ако щете, отидох пред противниковата врата и се хвърлих към тази топка. Трябва тук и желание, и воля, и късмет, но всичко това е някакъв сбор от обстоятелства", по-късно се сеща Раданович за този гол. Първият, който вкарва в екипа на националния отбор.

Югославия накрая отишла на Евро, а там се посрамила. Три мача и три загуби. Белгия е била по-добра с 2:0, Франция с 3:2, а Дания с чак 5:0.

Раданович: Не осъзнавах значението на гола срещу България

Бившият национал на Югославия Любомир Раданович, с чийто гол срещу България в последните секунди класира СФРЮ на Европейското първенство през 1984 г във Франция, разкри, че в първите моменти не е осъзнавал значението на попадението.

"Ух, това беше отдавна. В този момент, най-малко разбирах значението на този гол и всичко което направихме. Спомням си, че моят приятел, журналистическата легенда Зоран Милович, веднага след мача дойде в Сплит и каза: "Любо, знаеш ли, че стана легенда?". Знаех, че съм вкарал важен гол, но не подозирах, че е бил толкова специфичен, толкова единствен. Играчите обикновено чак по-късно разбират значимостта. За мен това беше важен мач, събраха се щастливи околности и страхотни спомени", заяви Раданович по време на посещение на Турнира на приятелството в етно село Станишич.

Югославия в решаващия мач през 1983 година в Сплит играе срещу България за класиране на ЕП във Франция в който е необходима победа.

Играе се продължението на редовното време, а резултатът е 2:2. Мачът коментира Младен Делич и задъхан говори:

"Няма вече време за каквото и да е! Няма време, 45 минута 38 секунда. Вуйович, Вуйович. Ето шанс. Гол, гол, гол! Хора мои, дали е възможно това, лудница, какво е това?! Как ще се случи това, 3:2! Хора, какво е това?! Какво е това?! Раданович, Раданович, Раданович, Раданович... Дали е възможно това, хора мои, какъв късмет?! Тресат се трибуните! Какво да ви кажа, уважаеми зрители. Виждате, какво е това, 3:2. Раданович", казва тогава Делич след гола на Раданович.

Той оцени, че с времето коментарът на Делич е добил тежест.

"Струва ми се, че с времето още повече получава тежест. Спомени изплуват особено като се организира Турнир на приятелството и подобни на него, които имат за цел да представят футбола и работят за съединението на хората. Всичко което е свързано със стара Югославия, хората неосъзнато искат да се поднови това дружене, това приятелство", заяви Раданович.

На въпроса дали се е запознал с Делич, Раданович сподели, че не е имал възможност да се срещне с него.

"За съжаление, никога не сме се срещали. Това беше последният мач за тази година, така че аз и Миодраг Йешич веднага хванахме самолета от Сплит към Белград. Спомням си, че имаше голям брой журналисти, всички бяха в еуфория. Всичко се случваше бързо. Всичко това ми се върна ден по-късно. Когато дойдохме в просторите на клуба, вече течеше празненство в хотел "Интерконтинентал". Мисля, че чак тогава разбрах огромното значение на всичко което се случи", каза Раданович.

Той допълни, че продължава да е във футбола, с оглед на това, че има мениджърска агенция.

"Никога не съм го напускал. Вече 30 години имам фирма, която се занимава със спортен мениджмънт и организация на мачове. Футболът ме прави по-млад", заключи Раданович с усмивка.