Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.
Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.
Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.
Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.
Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.
Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".
Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.
Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.
Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.
И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.
А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.
И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!
Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...
Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...
На какви пари, че още от днес, ако не и от вчера, всички ще започнат да се замерят с тази фраза...
"Хладни глави"
"Няма смисъл сега да говорим, трябва да седнем, да го оставим да пренощува, и с хладни глави да анализираме как стигнахме дотук", е една от онези любими и празни пораженчески фрази в сръбския футбол, някъде високо в безславната листа в която са "Видяхте, какво да ви кажа, стана каквото стана" и "Не ни отговаря този островен/източноевропейски/апенински/азиатско-океански/карибски стил на игра."
А "хладна глава", това така сръбско извинение, че не го правиш (или за напълно грешни ходове) нас ни доведе дотук. Както ако искаш някой проблем да не се реши, или да го протакаш, създаваш някаква комисия и експертен съвет и работен орган, е така тези дни всички ще говорят, че не трябва да се взема прибързано решение, че трябва да погледнем нещата и да видим кое е в най-добрия интерес на сръбския футбол.
А може би, ето, в това лежи проблемът. Или поне неговото решение..
Хладните глави, да си припомним това въпреки че изглежда, че е било в някой друг век, смениха селекционера, който класира националния на Световно първенство - по начин, който на някой се харесва или не, това е напълно без значение - и на негово място посадиха натуралист, да тренира на Мондиал и на нация на която малко трябва да забрави или да се прави, че е забравила.
Хладните глави после поставиха и нов селекционер, който само по стечение на регионално-политическите и патриотични околности стана достъпен, а нито тогава, нито в който и да е момент след това, без да броим деветдесетте чуд(ес)ни минути против Норвегия, които сега изглеждат като груба шега, не ни убеди нас, които обичаме футбола и които заради него губим нерви, че е точният човек за това място.
(Но не е това най-лошото, кой се интересува от нас, ние тук и без това сме гарнитура: най-лошото е, че не убеди онези, които играят за него, че е подходящият човек за това място. Колкото и бомбастични изявления и поемания на вината да има сега.)
Всичко това бяха рационални решения, взети, така поне ни беше обяснено, след много премисляния.
Затова може би би било добре, в този посмъртен мач против Шотландия, който нито можехме, нито трябваше да спечелим, да забравим малко за лъжливата финост и изиграната дипломация.
Пробвахме с чакане и търпение и ето къде сме, с изяден черен дроб и в борба с безсънието. А да пробваме веднъж да режем докато още е горещо, докато сме нервни, докато сме ядосани? Докато гледаме как почти половината континент планира годишните отпуски, за да, макар по телевизията, да гледа Европейското първенство, онова на което и след две десетилетия няма да ни има нас...
На турнира не отиде само онзи, който съвсем не искаше или който никога и няма - и ние с тях, винаги някак натрапници, повтарачи, които в лоша компания стават още по-лоши. И така двадесет години, достатъчно че и Мондиала, който посетихме за кратко, в онзи представителния дял, изглежда повече като потвърждение, че на нас не ни е мястото там.
Виновни сме и всички ние, разбира се, всички, които видяхме къде отива това и че не може по никакъв друг начин да завърши, и опитвахме да бъдем рационални и да не вдигаме морална и друга паника. Но това е проклятието и съдбата на футболния привърженик и човек, който обича своята държава: винаги малко се надяваш, винаги в някой джоб пазиш кремък за искрящо чудо, всъщност се надяваш още повече, което е още по-абсурдно, и тогава когато се появи някоя друга Сърбия, преди само месец, за миг си убеден, че се е изплатило.
А не е, и не можеше.
Една малка нация в четвъртък вечерта беше дръзка, смела и готова, знаеше какъв е залога и какво иска, чак и ако не във всеки момент - да речем, в продълженията, когато изглеждаше, че ще се измъкнем - знаеха как да стигнат до това. В тази малка нация, която в белградската нощ представляваха футболисти, чието дарование донякъде е под въпрос, но волята никак не е, нощес се е точило уиски и се е пуснала по някоя сълза от радост.
И нека, със здраве да го трошат...
Една друга малка нация отново е пред увеличително огледало, и онова което е от другата страна не изглежда никак хубаво.
Тази смесица от тъга и бяс, която всички усетихме след дузпите (а би била само потисната и да беше различно в тази рулетка, която отдавна не е рулетка, ако и някога изобщо е била), в перспектива не би ли ни било по-добре, трябва свободно да избухне като пирокластичен поток.
Защото пробвахме с упойки и изтърпяване на болка, давахме шанс на обезболяващи и народни лекове, пиехме ракия и удряхме главата в зида, надявайки се да мине от само себе си, вместо, докато още боли, да стиснем зъби, да разрежем и да извадим гнилото.
Знаем за фразата за седемте милиона селекционера, но в реалността няма истински кандидати повече от двама-трима, и на всички е ясно кои са, само че на малцина е ясно защо не са тук, а не там някъде.
Знаем, за съжаление, и че сега ще се правят някакви кръгли маси, някакви комисии, някакви експертни съвети, ще се пишат анализи и ще се тълкува реалността, тази грозна и дъждовна и есенна, не заради годишния сезон и не заради климата.
Най-накрая, ако нещо в тези редове ви се струва прекалено, или нерационално, или погрешно, или объркващо, много вероятно сте прави; но имайте наум: нищо от това не е, за щастие, написано на хладна глава.
Норвежкият футболен съюз обяви, че съгласно препоръките на властите в тази страна, не планира провеждането на баража за класиране на Европейското първенство против селекцията на Сърбия. Чака се решението на УЕФА.
Норвегия и Сърбия трябваше на 26 март да играят баражен мач за класиране на Евро 2020, но съдейки по всичко този двубой ще бъде отказан.
По препоръки на норвежките власти, националният футболен съюз отложи всички активности до април, което означава, че мач със Сърбия няма да се играе.
"Не планираме играене на мач на 26 март. Оповестили сме УЕФА за ситуацията, позовавайки се на решение на норвежкото правителство. Освен това, националите, които дойдат в страната трябва две седмици да бъдат в карантина, което означава, че няма да могат играят мач против Сърбия", каза генералният секретар на норвежкия съюз Пал Бьеркетвед.
Норвежците допълват, че окончателното решение не зависи от тях, а от УЕФА, която във вторник, 17 март, свиква телефонна конференция.
Студът не се усеща днес в Хелзинки, напротив - всичко "гори". Всичко върви към това 15 ноември да бъде исторически ден за финландския футбол, дата, която със златни букви ще бъде записана в алманаха на тамошния спорт.
Финландия тази вечер в предпоследния кръг квалификации очаква Лихтенщайн и ако победи, за пръв път в историята ще се класира на Европейско първенство! Ако това се случи, а момчетата от севера го заслужиха напълно със своите игри, това ще е най-голямата сензация в квалификациите, защото Финландия влезе в надпреварата като пълен аутсайдер, поред Италия, Босна и Херцеговина и Гърция.
През юни във Вадуц беше 2:0 за финландците, па е ясно защо се очаква тази вечер да използват тази топка за мача и да се класират на шампионата на континента. А, може да се случи възпитаниците на Марку Канерва да отидат и с реми, под условието Армения и Босна тази вечер да не запишат по три точки.
На победа на Финландия се надява и България, защото в този случай ще заеме нейното място в баража на Лигата на нациите и ще получи подарък - шанс по този начин да се бори за място на Европейското първенство.
Поред Финландия, тази вечер виза за Европейското първенство може да извади и Швеция. Но, ще бъде пъклено тежко. Селекцията на "Трите корони" за спечелване на второто място се нуждае от победа над Румъния в Букурещ. Всеки друг изход би довел до това борбата за второто място да се решава в последния кръг. Гледано на теория за шведите тази вечер добре би било и реми, защото в последния кръг домакинстват на Фарьорските острови, но с тази точка, все пак, ще трябва да "работят" и в последните 90 минути на квалификациите.
Що се отнася до Група D, тук е напълно завързано и тази вечер трудно ще получим и един от двамата пътуващи за Европейско първенство. Единственият начин как би могло някой да си осигури класиране е един от двата големи фаворита да изгуби на свой терен, Дания от Гибралтар или Швейцария от Грузия, а другият да спечели. Ако Швейцария се издъни, Дания ще натрупа недостижима преднина, а ако паднат датчаните, тогава швейцарците биха имали достатъчна преднина, защото в последния кръг се срещат Ирландия и Дания, и едните със сигурност няма да могат да ги изпреварят.
Сърбия прави чудеса в този спорт, а е трудно да се обясни как успява в това
Добре дошли в... Страната на волейбола?
Да, Сърбия е страната на волейбола когато се съберат някои неща. Волейболна супер сила е. Би било грях към тези момчета и девойки, които носят екипа на националния отбор да се каже, че това не е страна на волейбола. И баскетбола и някои други спортове, подразбира се. Но Сърбия наистина е волейболно чудо на картата на света.
Въпреки че има едно от най-слабите първенства което от години неудържимо тъне. Въпреки че пет от шест клуба този сезон се отказаха от европейските турнири заради финансовата ситуация. Въпреки че шампионът по същата причина премина да играе във второразредната Купа ЦЕВ. Въпреки че нямаме волейболен център, нито къща, нито зала само за волейбол. Въпреки че младежките категории бележат все по-лоши резултати. Въпреки че най-добрите треньори и играчи отдавна са "запалили навън".
Спечелването на европейската титла отстрана на нашите волейболисти върна този спорт отново във вниманието на обществеността и сферата на интерес на привържениците. Подценяването на волейбола като спорт в Сърбия присъства в по-широката аудитория, която обикновено се включва да следи турнири от полуфинала или финала. Все пак, колкото и лаиците да се опитват да докажат, че това е нещо странично, глобалните тенденции говорят друго.
Става дума за един от най-популярните спортове в света, на глобално ниво популярен като хандбала, водната топка и още няколко спорта заедно.
Според класирането на Световен Атлас, който пресмята привърженическата база, волейболът се намира на пето място с база от 900 000 000 запалянковци. Пред него са недосегаемият футбол, крикет, хокей на трева и тенис. Зад него са баскетбол, бейзбол, ръгби, голф... Разбира се, този списък е така най-вече заради географското разделение на държави в които определен спорт се практикува. Волейболът се играе в държави като Китай, Бразилия, Америка, Русия, Турция, по-голямата част от Европа и Далечния Изток, оттук и преценката за такава запалянковска база.
Според класирането на сайта Sportsshow, който взима предвид 15 критерия (глобалната база привърженици, брой ТВ зрители, стойност на ТВ договорите за правата на излъчване, популярността в интернет, присъствието в социалните мрежи, брой професионални първенства, брой професионални спортисти, средни заплати на професионалните спортисти и т.н. ...), волейболът е на десето място сред най-популярните спортове в света. Футболът убедително е пръв, следват баскетбол, крикет, тенис, атлетика, ръгби, Формула 1, бокс, хокей на лед и тогава волейбол. По-популярен от голф, бейзбол, американски футбол, ММА... Далеч, далеч назад са хандбала и водната топка. Например, с волейбол в Америка се занимават повече спортисти отколкото с американски футбол.
В такъв спорт, който продължава да няма заслужения рейтинг и статус в Сърбия, нашата страна израсна в супер сила. Въпреки че футболът и баскетбола са по-популярни, въпреки че водната топка е по-трофейна, в нито един спорт Сърбия не е успешна в мъжката и женската конкуренция както във волейбола. А нито един спорт не е така популярен в двете конкуренции на планетата както е волейболът. Дори и футболът.
Основите на успеха на сръбския волейбол постави някогашният успешен волейболист, треньор, функционер и от 1992 година президент на Съюза, Александър Боричич. От неговото идване начело на федерацията започват успехите и идва първия медал на волейболистите от ЕП в Атина през 1995 година, след това и първия олимпийски, па световен медал и като корона на всичко златото в Сидни. Когато мъжкият волейбол придоби статус на успешен и значим спорт в нашата страна, започна да се развива и женският и дойдоха първите медали от СП през 2006 година.
Разбира се, не беше Боричич този, който забиваше, блокираше, сервираше... Той имаше идея, визия и добри сътрудници. Още по-големи са заслугите на хиляди треньори, учители и специалисти, които в предходните 20 и кусур години учиха на волейбол децата из Сърбия, Република Сръбска, Черна гора... А разбира се, най-големите заслуги са на тези деца, които израснаха във феноменални спортисти и световни звезди на този спорт.
Когато се смятат медалите в този век, съответно непълни две десетилетия, Сърбия (някога Югославия и съюз с Черна гора чийто принос тогава беше пренебрежителен) се позиционира като волейболна супер сила.
Сърбия обедини европейското злато в мъжката и женската конкуренция. Такъв подвиг в този век до онзи ден беше виждан само два пъти. В това успя Сърбия през 2011 година и Русия през 2013 година. Съответно, нищо не се случва случайно, това наистина е място на което растат волейболни чудеса.
А тъй като поводът са европейски злата, можем да направим паралел с останалите волейболни сили в Европа.
Смятайки медалите от триото най-големи турнири (Олимпийски игри, световни и европейски първенства), Сърбия е рамо да рамо с Италия и Русия. Гигантите в този спорт! Световната лига (или Лига на нациите) не сме смятали заради всичко в което се превърна в последните години.
Като съберем медалите на волейболистите и волейболистките, Сърбия има общо 15 от триото най-големи турнири. От тях има седем златни и само два загубени финала. И пет четвърти места, съответно изгубени шансове за медал.
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: не участва (2004), 1/4-финали (2008), групова фаза (2012), сребърни медали (2016) СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: не участват (2002), бронзов медал (2006), втора фаза (2010), втора фаза (2014), златен медал (2018)
ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: не участват (2001), групова фаза (2003), групова фаза (2005), сребърни медали (2007), 1/4-финали (2009), златни медали (2011), четвърто място (2013), бронзови медали (2015), златни медали (2017), златни медали (2019)
Волейболистите 3+0+4 ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: 1/4-финали (2004), 1/4-финали (2008), група (2012), не участват (2016)
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: четвърто място (2002), четвърто място (2006), бронзов медал (2010), втора фаза (2014), четвърто място (2018)
ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: златни медали (2001), четвърто място (2003), бронзови медали (2005), бронзови медали (2007), втори кръг (2009), златни медали (2011), бронзови медали (2013), 1/4-финали (2015), бронзови медали (2017), златни медали (2019)
ИТАЛИЯ 5+8+3 (16)
Италия има един медал повече. Но и два златни медала по-малко. Италианският волейбол през този век има същия брой олимпийски медали като сръбския - един. Общо имат повече сребърни, съответно повече пъти са били във финали на всички турнири. Имат същия брой четвърти места като Сърбия. А става дума за държава с най-силното първенство за волейболисти и едно от двете най-силни за волейболистки. В Италия играят клубове с милионни бюджети, най-добрите състезатели и състезателки печелят над милион евро на сезон, Съюзът е направил от младите националки клуб, който се състезава в Серия А като отбор за развитие. Италия влага големи пари и обръща голямо внимание на волейбола. Там играят и нашите най-добри волейболисти Атанасиевич, Лисинац, Подрашчанин, Ковачевич, някои от най-добрите волейболистки като Стефана Велькович. И въпреки всичко това, Италия трябва да натурализира кубинци, руснаци, българи, африканци...
Волейболистките 3+5+2
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: сребърни медали (2004), четвърто място (2008), бронзови медали (2012), сребърни медали (2016)
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: златни медали (2002), четвърто място (2006), групова фаза (2010), четвърто място (2014), сребърни медали (2018)
ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: сребърни медали (2001), 1/4-финали (2003), сребърни медали (2005), златни медали (2007), златни медали (2009), четвърто място (2011), 1/4-финали (2013), 1/4-финали (2015), 1/4-финали (2017), бронзови медали (2019)
Волейболистите 2+3+1 ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: 1/4-финали (2004), 1/4-финали (2008), 1/4-финали (2012), 1/4-финали (2016) СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: 1/4-финали (2002), 1/4-финали (2006), четвърто място (2010), 1/8-финали (2014), 1/4-финали (2018) ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: сребърни медали (2001), златни медали (2003), златни медали (2005), 1/4-финали (2007), 1/8-финали (2009), сребърни медали (2011), сребърни медали (2013), бронзови медали (2015), 1/4-финали (2017), 1/4-финали (2019)
РУСИЯ 8+1+6 (15)
Русия има еднакъв брой медали от големи турнири през този век като Сърбия. А става дума за волейболна сила номер едно в историята на Стария континент. Спортът отглеждан в Съветския съюз продължи да се развива и в Русия като независима държава. Руснаците имат еднакво добри мъжки и женски волейболни селекции. Имат силно първенство и в двете конкуренции, имат клубове като Зенит, които години властват в Европа благодарение на яките домашни сили, най-добрите чужденци и огромни бюджети. Русия има повече златни медали от Сърбия, но й липсва световна титла при волейболистите, олимпийска при жените... Ето колко е трудно да се спечелят някои титли. Руските селекции са редовни участници на най-големите турнири, не са пропуснали нито едно в този век и това може би ги поставя на пиедестала най-голямата европейска волейболна сила.
Волейболистки 5+1+3
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: сребърни медали (2004), 1/4-финали (2008), 1/4-финали (2012), 1/4-финали (2016) СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: бронзови медали (2002), златни медали (2006), златни медали (2010), 1/4-финали (2014), 1/4-финали (2018) ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: златни медали (2001), 1/4-финали (2003), бронзови медали (2005), бронзови медали (2007), 1/4-финали (2009), 1/4-финали (2011), златни медали (2013), златни медали (2015), 1/4-финали (2017), 1/4-финали (2019)
Волейболистите 3+3+3 ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: бронзови медали (2004), бронзови медали (2008), златни медали (2012), четвърто място (2016) СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: сребърни медали (2002), 1/4-финали (2006), 1/4-финали (2010), 1/4-финали (2014), 1/4-финали (2018) ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: четвърто място (2001), бронзови медали (2003), сребърни медали (2005), сребърни медали (2007), четвърто място (2009), четвърто място (2011), златни медали (2013), 1/4-финали (2015), златни медали (2017), 1/4-финали (2019)
ПОЛША 5+1+3 (9)
Накрая, тук е и Полша като четвърта волейболна сила в Европа. Държава в която волейболистите имат статус на супер звезди. В която като на шега се събират 65 000 на футболен стадион да гледат волейболен мач. Полша също така инвестира много, има силни клубове, не са на нивото на италианските, руските и турските, но специална галактика за сръбските. Та и такава Полша има шест медала по-малко от Сърбия през този век. Дори се случва да не може да се класира на някои турнири.
Волейболистките 2+0+1
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: не участват (2004), групова фаза (2008), не участват (2012), не участват (2016)
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: групова фаза (2002), групова фаза (2006), групова фаза (2010), не участват (2014), не участват (2018)
ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: групова фаза (2001), златни медали (2003), златни медали (2005), четвърто място (2007), бронзови медали (2009), 1/4-финали (2011), 1/8-финали (2013), 1/4-финали (2015), 1/8-финали (2017), четвърто място (2019)
Волейболистите 3+1+2 ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ: 1/4-финали (2004), 1/4-финали (2008), 1/4-финали (2012), 1/4-финали (2016) СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА: групова фаза (2002), сребърни медали (2006), 1/8-финали (2010), златни медали (2014), златни медали (2018) ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА: 1/4-финали (2001), 1/4-финали (2003), 1/4-финали (2005), 1/8-финали (2007), златни медали (2009), бронзови медали (2011), 1/8-финали (2013), 1/4-финали (2015), 1/8-финали (2017), бронзови медали (2019)
Феноменът сръбски волейбол наистина е трудно да се обясни. И трябва да се наслаждаваме на него. Да му се отдаде признанието което заслужава. Но трябва и навреме да се направи всичко волейболът никога да не падне на нивото на нещастния хандбал, който е унищожен до основи.
Преди осем години имахме същото лято във волейбола. Сърбия взе европейските злата и в двете конкуренции, всичко беше чудесно и приказно няколко дни, всички празнуваха, даваха се крупни обещания... И нищо от тях не се реализира. От тази 2011 година нищо не се е променило. Волейболът остана на същия статус, който имаше.
Чист талант на играчите и работата на добри треньори оставиха сръбският волейбол във върха. Ситуацията в клубния волейбол днес е още по-лоша, а от тези клубове Сърбия ще трябва да черпи наследници на Бата, Тияна, Урош, Мая, Марко, Стефана, Бранкица... Би било хубаво сега да успее да се задвижи нещо и от някои обещания и речи да се мине към дела. Стотици и хиляди деца това лято са "заразени" с волейбола. Трябва да им се създадат условия, треньори и клубове да продължат традицията и да задържат Сърбия в самия връх на световния волейбол, а може би и да я вдигнат на пиедестала като сила номер едно. Автор: Александър Глигорич
Янис Хаджи, Флоринел Коман, Георге Пушкаш, Тудор Балуца, Денис Ман, Кристиян Манеа... Време е да запомните тези имена.
Онези, които са започнали да помнят футбола там някъде в началото на деветдесетте се сещат за известния талисман Чао, майсторството на Пикси против испанците и гредите срещу Аржентина, немците на Матеус, провалът на Марадона на Мондиал 1994, но си спомнят и жълтите екипи, които тогава ни развеселяваха почти като нищо друго. Георге Хаджи, Флорин Радучою, Илие Думитреску и днес се помнят като стълбове на златното поколение на румънския футбол, тяхната победа над Аржентина в САЩ и днес се смята за най-големия мач на националния им отбор. Обаче, под палката на 38-годишният Мирел Радой, легенда на Стяуа и кръщелник на спорния Джиджи Бекали, човек толкова харизматичен, че още като играч е бил питан когато е решавано за това кой ще бъде нов треньор на гиганта от Букурещ, прави нов сорт Румъния, която би могла да помъти славата на известните асове от края на миналия век.
Чак и Хаджи е тук, синът Янис не само заради фамилията е първа звезда в отбора, който първо впечатли, разбивайки Хърватия с 4:1, за да след това в луд мач да разнесе и Англия с 4:2, постигайки четири гола в разстояние на едва 17 минути във финала на мача.
"Върнахме ги в самолета и ги изпратихме вкъщи. Дразниха ни техните подигравателни коментари, в които говореха, че сме трета лига в света на футбола. Бяха арогантни, съотборници от клуба ми казаха какво са говорили за нас, казах това на колегите в националния и това силно ни мотивира", горд беше Александру Паскану, бранител, който като син на имигранти професионалната кариера е започнал в Лестър, чийто член продължава да бъде, въпреки че от 2016 не е успял да се пребори за минута във Висшата лига.
Паскану е само един от чак деветимата румънски национали родени през 1998 година. Припомняме, на Европейското първенство в Италия и Сан Марино право на участие имат и момчета родени през 1996. Такива в Румъния са най-малко. Само левият бек Флорин Стефан и нападателят Георге Пушкаш от играчите с максимална възраст бяха в стартовите 11 против Англия. От пейката влезе Йонут Неделчеару, защитник когото УФА миналата година купи за 600 000 евро. Мениджърът Пиетро Чиоди опитваше да го отведе в Сампдория.
Точно толкова докато е бил на 17 години отделил Интер, за да отведе от Румъния Георге Пушкаш, всякак най-известното име в това трио момчета от набор 96. Тогава той отказал на Арсенал заради "нерадзурите", но в Милано рядко получавал шанс и през миналото лято за 3 250 000 евро преминал в Палермо. Сега трудно ще се задържи. Фенербахче вече се нареди на опашката. Турците имат дълга традиция с футболисти от Румъния.
Междувременно, истинската сила на румънците лежи в още по-младите таланти, като не трябва да се забравя, че те дойдоха в Италия без Разван Марин, когото Аякс взе това лято за 12 500 000 евро, контузеният Денис Драгуш, нападател на Виторул от набор 99. Той не е тук, но ни е интересен с изявлението което обяснява много...
"Уморихме се от румънския манталитет. Уморихме се от непрекъсната защита."
И да, точно това е което това поколение румънци прави вълнуващи за гледане като някога златната генерация с Хаджи. Те хапят напред, а като вкарат гол не се връщат в защита, а продължават да хапят. Англичаните бяха погребани от Пушкаш, Хаджи и абсолютният герой на деня Флоринел Коман. Момъкът влезе в 74-ата минута, веднага спечели дузпа от която Пушкаш отвори фестивала на попаденията, а след това в завършека и сам два пъти разтресе мрежата с далечни изстрели и закопа англичаните.
"Крал Коман", крещят днес заглавията на румънските медии, докато около 21-годишното крило вече се борят двете най-влиятелни фигури в тамошния футбол. Георге Хаджи и Джиджи Бекали, разбира се.
"Сега е добър, а?", така Хаджи боцна Бекали, припомняйки му по-ранните му критики на сметката на Коман, което и така е практика на собственика на букурещкия клуб.
Сега Бекали промени плочата и твърди: "Коман няма цена". Макар че има. В неговия договор клаузата за освобождаване е 100 000 000 евро което не е практика в румънския футбол, но Коман наистина е извънреден талант. Затова Бекали още преди две години го взе от Виторул за 2 000 000 евро плюс още 500 000 в бонуси. Отмъкна го пред Бенфика, обещавайки на Хаджи и 20% от следващия трансфер. През миналия ноември откупи и тези 20% за 1 000 000 евро. И изглежда добре направи.
Не повиши само Коман цената си. Янис Хаджи не се прослави през двете години във Фиорентина, но тате Георге сега на масата има предложение от своя бивш клуб Галатасарай от 8 000 000 евро, а за него разпитва и Аякс. И въпросът е дали тази сума ще е достатъчна, особено защото Виола, когато върна Хаджи във Виторул за 2 000 000 за колкото и го купи, задържа 30% от следващата продажба. Нещо повече, румънците умеят с медийни писания да вдигат цените на своите играчи, а накрая се задоволяват с трохи. Успехът на Европейското би могъл да промени това. При това, Хаджи е съзрял, през този сезон с капитанската лента около ръката води Виторул до третото място в първенството на Румъния.
Повече не можаха и трудно ще успеят, защото работата с хлапета е определението на Хаджи в неговия клуб, па Виторул в този състав има чак петима представители. Би имал и шести, ако Драгуш не се беше контузил. Само Хаджи между тях е носител на играта. Като се има предвид, че и Тудор Балуца проведе пролетта във Виторул, но като играч под наем, защото още през януари Хаджи го продаде на Брайтън за 3 000 000 евро. Легендарният Джика Попеску две години го предлага на Барселона, но те не искаха да го купят. Сега Попеску твърди, че на стадион Камп Ноу се каят, че не са го послушали. Балуца (1997) иначе е опорен халф, впечатлява с ръста си от 191 сантиметра.
Иначе, от 23 играчи в румънския състав, чак 11 са поникнали във Виторул на Хаджи! Докато легендарният Марадона от Карпатите работи, комшиите не трябва да се тревожат за бъдещето на своя футбол.
Кой още е тук?
Денис Ман да речем, още през зимата се писа, че Манчестър Юнайтед и Тотнъм са търсили информация за нападателя на ФКСБ роден през 1998 година. В неговия договор клаузата за откупуване е 50 000 000 евро. Играе като дясно крило, а се справя добре и в ролята на плеймейкър. Вещината в комбинация с невероятната бързина заради която оптимисти го сравняват и с Гарет Бейл го правят пъклен съперник за опазване. Свързван е и с Андерлехт, Рома и Фенербахче.
Продължаваме, десният бек Кристиян Манеа (1997) помогна на Клуж да спечели титлата в Румъния, но той още от 2014 е играч на Аполон, а кипърският клуб само го преселва под наеми. Когато през 2014 Манеа преминал в Аполон всички румънски медии са писали, че за същата сума от 2 500 000 евро отива в Челси. Пини Захави и Фали Рамадани нещо мътили тук, кой знае какво. През април се писало, че би могъл да премине в Рома, която за разлика от Клуж може да отдели 3 000 000 евро да го купи от Аполон. Тогава се спекулирало и че ще получи годишна заплата от 1 000 000 евро.
Още един флангови футболист Андре Иван (1997) през 2017 се преселил в Краснодар за 4 000 000 евро, макар че прекара миналия сезон във виенския Рапид под наем. Полузащитникът Александру Чикалдау също така е производство на академията на Хаджи, миналата година в трансфер на стойност 1 000 000 евро взе десетката в Университатеа, той е свързан със Севиля, Лион, Лил и Стандард (Лиеж). Да не забравяме и вратаря Андрей Раду, и него Интер го забелязал още като тийнейджър, през миналото лято го продал на Дженоа за 8 000 000 евро. Един от юнаците в победата над Англия, всичко спаси на островитяните, победата - както и обичайно - посвети на сестра си с тениска с нейна фотография. Починала е през 2006 година. Сега би била горда. Цялата страна е горда.
Преди старта на турнира коефициентът за румънците да спечелят групата беше 20, а чак 100 да се качат на покрива на Европа. Поред Германия и Франция преди всички, никой още не ги приема сериозно когато се говори за купата, но румънците вече не изглеждат като треторазредни футболисти? Автор: Деян Станкович
Младежкият национален отбор на Румъния със своите чудесни резултати на Европейското първенство привлече вниманието на футболната общественост, но повечето не са запознати с тежката житейска история на лидера на тази селекция Йонуц Раду.
Отличният пазител на мрежата и капитан на отбора преживял семейна трагедия преди 13 години, когато като деветгодишен останал без сестра. Раду оттогава със себе си винаги носи тениска с образа на починалата Ема.
"От идването в Италия тениската с нейния лик е тук, винаги я нося със себе си. Когато бях млад обещах, че ще я нося на всички големи стадиони по света. Бях на девет години когато умря. Тениската винаги оставям поред дясната греда, така винаги имам усещането, че е до мен", каза Раду.
Румънците са своеобразна сензация на шампионата в Италия и Сан Марино, първо убедително биха хърватите, а след това и англичаните, с което привлякоха вниманието на любителите на футбола. След два дни ги очаква сблъсък с Франция за първото място в Група С.
Това не е треньорска скамейка, а - въртележка! Липсата на добри резултати в последните 10 години доведе до това Сърбия, средно, на всяка година да променя по един стратег в държавния отбор. Националната селекция скоро ще има нов наставник, по всичко личи, че това ще бъде Любиша Тумбакович, когото го очаква никак нелесна работа.
Нещо повече, премиерата в състезателни мачове за новия селекционер ще бъде против Португалия в Белград (7 септември). Мач, който не смее да се загуби на никаква цена, за да се остане в борбата за първите две места до самия финал на квалификациите.
За да заведе "орлите" до Европейско първенство новият селекционер ще трябва да процентно успешен като Радомир Антич, а по-добър и от Славолюб Муслин. След катастрофата в Украйна, просто, повече няма пространство за издънки.
Отборът на Андрей Шевченко се откъсна и изглежда сякаш с единия крак вече е в първенството на Европа. А от Португалия тепърва се очаква да покаже сила в квалификациите, притисната от две неочаквани ремита у дома с Украйна (0:0) и Сърбия (1:1), но сега подсилена от триумфа в Лигата на нациите.
Лесно би могло да се случи "орлите" за спечелването на европейски визи да са им нужни поне 13 точки от възможни 15. Това означава, две победи над Люксембург, триумф над Литва в гостуване, поне точка против Португалия на Маракана и задължителен успех в последния кръг против Украйна в Белград. Много тежка задача...
Единствените двама сръбски селекционери, които са имали убедителен положителен баланс в последните десет години бяха Радомир Антич и Славолюб Муслин. И виж чудо, двамата и само те отведоха селекцията на големи турнири - на Мондиал.
Антич дойде на пейката на националния през 2008 и остана до началото на квалификациите за Европейското първенство през 2010. И той не успя да направи два цикъла, въпреки че имаше изключително добър резултат от 17 победи, три ремита и осем поражения в 28 срещи.
Муслин бе избран преди старта на квалификациите за Мондиала в Русия, свърши чудесна работа, отведе "орлите" на Световното първенство, а допусна само две поражения в 15 мача (осем победи, пет равенства).
Ако околностите не се променят и Сърбия не получи подарък под формата на някоя издънка на Украйна или Португалия, Тумбакович ще трябва да надмине и двамата си предшественици, за да заведе "орлите" на първенството на континента. Нещо повече, остава като жокер и финалът в Лигата на нациите, първо в полуфинал с Норвегия, а тогава с победителя от баража Шотландия - Финландия. Освен ако някоя от трите селекции не се класира директно на шампионата, па втория в техните групи скочи в баража. Финландците, да речем, в момента държат второто място в своята група...
Ако успее да преведе Сърбия през квалификационното сито, Тумбакович би бил голям победител. Не само заради ситуацията в която поема националния отбор, а и заради факта, че на Европейско първенство не сме били още от 2000 година.
Останалите сръбски селекционери в последното десетилетие не се прославиха с резултати. Синиша Михайлович беше на пейката година и половина и доживя крах в квалификациите за Световното първенство в Бразилия (баланс 7-4-8), Владимир Петрович Пижон не успя след идването на мястото на Антич да отведе селекцията на Европейския шампионат през 2012 година (5-3-5), Дик Адвокат се задържа само четири мача (1-2-1).
Радован Чурчич беше пожарникар в два мандата, от април 2010 до февруари 2012, па от ноември 2014 до април 2016 година (7-1-8), Любинко Друлович беше начело за приятелски мачове (2-1-1) и накрая Младен Кръстаич си тръгва с положителен резултат, но "петицата" в Лвов накрая му изяде главата (9-5-5).
Чисто за сравнение, испанците за тези десет години са променили четири селекционера, италианците пет, също колкото и хърватите, а немците имат един още от 2006 година. Автор: Вуядин Томкович
По време на жребия за квалификационните групи за Европейското първенство през 2020 утре в Дъблин ще има низ правила, за да определени национални отбори да не попаднат в една група, заради проблеми в политическите отношения между държавите, времевите условия, разстоянията в пътуванията.
В неделя, 2 декември, в Дъблин (Република Ирландия) ще бъде проведен т.нар. "полудирижиран" жребий за групите за квалификациите за Европейското първенство през 2020 година.
По време на жребия ще има низ правила, за да някои национални отбори да не са в същата група, заради проблеми в политическите отношения между държавите, времевите условия, разстоянията за пътуване.
С решение на Изпълнителния комитет на Европейската футболна асоциация (УЕФА) заради причини свързани със сигурността, в същата група няма да могат да играят Гибралтар и Испания, Босна и Херцеговина и Косово, както Сърбия и Косово. Ако се случи "при изтеглянето на топките национални отбори с нарушени или несъществуващи междудържавни отношения попаднат в една група, последният изтеглен ще бъде прехвърлен в първата възможна група по азбучен ред".
Редица тежки зимни дестинации
УЕФА въведе ограничения и за "зимните места" в които ще се играят мачове, а множество държави са идентифицирани като "места с висок или среден риск от тежки зимни условия".
"За да се намалят рисковете, които биха могли да повлияят негативно мачовете да се отложат или играят в минимални условия максимално две такива държави могат да бъдат в една и съща група. Три национални отбора на държави "тежки зимни дестинации" не могат да играят в една и съща група. Програмата на мачовете в такива държави ще бъде диктувана, за да бъдат по-малко на брой мачовете играни през март и ноември", съобщиха от УЕФА.
Държавите определени като "тежки зимни дестинации" са Беларус, Естония, Фарьорски острови, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия, Русия и Украйна.
Ако се случи при изтеглянето на жребия трети отбор от държава "тежка зимна дестинация" да попадне в същата група, последният изтеглен ще бъде преместен в първата възможна група по азбучен ред.
В същата група максимално една двойка ще може да е от национални отбори на държави с твърде голяма отдалеченост. Това правило за жребия е въведено, за да определени отбори да не бъдат изложени на прекомерно далечни пътувания. С Казахстан в група ще може да е само един от следните национални отбори: Андора, Англия, Франция, Исландия, Малта, Северна Ирландия, Португалия, Република Ирландия, Шотландия, Испания или Уелс.
С Азербайджан в група евентуално могат да бъдат Исландия или Португалия, съответно с Исландия могат да са Армения, Кипър, Грузия или Израел.
Ако се случи при изтеглянето на топките трети национален отбор от държавите с "прекомерно пътуване" да попадне в същата група, последният изтеглен ще бъде преместен в първата възможна група по азбучен ред. Пет групи с шест отбора и пет с пет
След наскоро изиграните мачове от груповата фаза на Лигата на нациите са ясни шестте урни за жребия. Поставени в квалификационните групи ще бъдат: Швейцария, Португалия, Англия, Холандия, Белгия, Франция, Испания, Италия, Хърватия и Полша.
Във втора урна ще са: Германия, Босна и Херцеговина, Исландия, Украйна, Дания, Швеция, Русия, Австрия, Уелс и Чехия. В трета: Словакия, Турция, Република Ирландия, Северна Ирландия, Шотландия, Норвегия, Сърбия, Финландия, България и Израел. В четвърта: Унгария, Румъния, Гърция, Албания, Черна гора, Кипър, Естония, Словения, Литва и Грузия. В пета: Македония, Косово, Беларус, Люксембург, Армения, Азербайджан, Казахстан, Молдова, Гибралтар и Фарьорски острови. Шеста урна е съставена от пет селекции: Латвия, Лихтенщайн, Андора, Малта и Сан Марино.
Жребият, с няколко ограничения, ще определи 10 квалификационни групи, пет с по шест селекции и пет с пет. Първата и втората селекция от всяка група ще се класира на Евро 2020, а четирите останали участници на следващия шампионат на Стария континент ще бъдат познати след баражите в които право на участие заслужиха най-добре класираните отбори в Лигата на нациите, а не са успели да се класират чрез квалификациите.
Квалификациите за Евро 2020 започват на 21 март 2019 година, а мачовете от последния кръг ще завършат на 19 ноември.
Жребият за баражите за Евро 2020 ще се проведе на 22 ноември следващата година, а полуфиналните мачове на плейофите са от 26 до 28 март 2020. Финалните мачове от баражите ще се играят от 29 до 31 март 2020 година.
ЕП започва в Рим, завършва в Лондон
Евро 2020 ще се играе в 12 градове и държави: Рим (Италия), Лондон (Англия), Баку (Азербайджан), Билбао (Испания), Копенхаген (Дания), Мюнхен (Германия), Будапеща (Унгария), Дъблин (Република Ирландия), Амстердам (Холандия), Букурещ (Румъния), Санкт Петербург (Русия) и Глазгоу (Шотландия).
Европейското първенство ще започне на 12 юни 2020 с официална церемония и първия мач на "Олимпико" в Рим (с начален час 22), а финалът ще се играе на 12 юли на стадион "Уембли" в Лондон (22).
Полуфиналните дуели, също ще се играят в Лондон, на 7 и 8 юли. 1/4-финалите по програма са на 3 юли в Санкт Петербург и Мюнхен, както и ден по-късно в Баку и Рим.
1/8-финалите ще бъдат в Лондон и Амстердам (27 юни), Билбао и Будапеща (28 юни), Копенхаген и Букурещ (29 юни), Глазгоу и Дъблин (30 юни).
Мачовете от групите ще се играят от 12 до 24 юни: Рим, Баку (А), Санкт Петербург, Копенхаген (В), Амстердам, Букурещ (С), Лондон, Глазгоу (D), Билбао, Дъблин (Е) и Мюнхен, Будапеща (F).
Доминацията на Кристиано Роналдо
Това ще е 16-ото ЕП. Титлата на континентален първенец защитава Португалия, спечелена на първенството през 2016 година във Франция.
Най-много трофеи шампион на Европа имат Германия и Испания, по три. Следва Франция с два златни медала, докато по веднъж на подиума на победителя са се качвали играчите на някогашните Чехословакия и СССР, Дания, Гърция, Италия, Холандия и Португалия.
Най-добрите голмайстори на ЕП, което се провежда от 1960 година, са Мишел Платини (Франция) и Кристиано Роналдо (Португалия), с по девет гола. Роналдо е изиграл най-много мачове на ЕП, чак 21.
До края на груповата фаза на Лигата на нациите остана един кръг. Девет отбора вече приключиха турнира, а в 23 мача, които ни чакат от неделя до вторник само два няма да имат значение за този цикъл, за самата Лига на нациите, както и за жребия за квалификациите за Евро 2020, който ни чака след две седмици.
Сърбия играе за класиране, Черна гора за оцеляване, Македония за влизане в горното ниво и по-добра урна, Хърватия за финалния турнир и по-добра урна... Мнозинството от 46-те отбора, които ще излязат на терена имат директна причина за борба.
Интересно е, че в два мача участват ирландските селекции в рамките на Дивизия В - Републиката гостува на Дания, а Северна посреща Австрия. И едните и другите ирландци отиват в по-ниския ранг и ще са в трета урна, техните съперници във втора, с това че датчаните ги очаква изкачване, а австрийците не.
Лига А
Финален турнир: Португалия
Изпадане: Исландия, Полша, Германия
Най-забележимият факт е, че всички три европейски участници от А Лигата, които през лятото отпаднаха в груповата фаза на Световното първенство (четвъртият е, както знаете, участник в С Лигата) изпаднаха от най-висшия ранг на Лигата на нациите.
Кръг преди края е познат само един полуфиналист, и то онзи, който имаше далеч най-лесните противници. Португалия не само влезе в завършващия турнир, а дори и ще го организира. За домакинство се кандидатираха само участници в Група 3 на Лига А, и то всичките, като се знаеше, че победителят в тази група ще бъде домакин на полуфиналистите през юни.
Португалците си свършиха работата със спечелване на точка в Милано, така че техният мач с Полша има влияние само върху битката на поляците за първа урна.
В останалите групи победителят още не се знае, а в най-вълнуващата Група 4 на А Лигата всичките три отбора могат да стигнат до полуфиналите, а два да изпаднат. Испания след две победи на старта изгуби две поредни срещи и изпусна контрола от ръцете си, но все още може да се класира. Решението пада в неделния следобед на Уембли където ситуацията е съвсем ясна - който победи отива на завършващия турнир, който изгуби изпада. Ако бъде наравно, Испания е на полуфиналите. Ако е 0:0, изпадат хърватите, заради по-слабата голова разлика. Ако е равенство с голове изпадат англичаните заради директните мачове.
В най-звучната Група 1 на А лигата сме на прага на немислимото - вместо сегашния и бившия световен шампион много близо до полуфинал е отборът, който пропусна два поредни турнира. Холандия първо убедително би Германия, а после съсипа и Франция (макар че резултатът беше само 2:0). Вторият резултат изхвърли немците от Лига А, но и донесе на оранжевите шанс и с точка да се класират на полуфиналите. Те в момента имат точка по-малко от Франция, с която имат по-добри резултати в директните сблъсъци.
В Група 2 на Лига А Исландия лесно и убедително изпадна, с резултати, които напомнят някои далечни десетилетия. Швейцарците свършиха отлична работа, в Люцерн посрещат Белгия с яснотата, че почти всякаква победа им носи класиране напред. На Белгия освен победа и реми й помага и минимална загуба с два или повече отбелязани гола, защото на Крал Бодуен победиха с 2:1, а селекцията на Владимир Петкович има повече вкарани голове (двата отбора имат голова разлика +6). Лига В
Промоция: Украйна, Босна и Херцеговина, Дания
Изпадане: Северна Ирландия, Република Ирландия, Турция
Само две загадки останаха да се разплетат в последния рунд и двете ще бъдат изяснени в директни дуели.
В Група 1 на В Лигата чехите посрещат словаците, които победиха като гости. В Търнава беше 2:1 и това са единствените чешки точки, докато словаците на същия терен разбиха вече класираните украинци, така също имат три точки. Домакинът в Прага с точка си осигурява оцеляването.
В Група 2 на В Лигата неочаквано на Френдс Арена в Стокхолм Швеция ще се бори с Русия за промоция в Лига А. Шведите в Коня бутнаха Турция в нисшия ранг, а ако победят, ще изпреварят и руснаците, след 0:0 във фамозния нощен мач в Калининград. Черчесов и неговите момчета с точка биха се преборили за промоция, а от съперниците от онази страна на Балтика не са загубили две десетилетия.
В Група 3 Босна и Херцеговина с реми на Пратера потвърди класирането в по-висшия ранг, а на Австрия тази точка осигури оцеляване, така че на Уиндзор Парк се играе мач само за дългосрочния коефициент. В Група 4 в Орхус двубоят има същия смисъл. Датчаните спечелиха директния дуел в Кардиф с Уелс, с което същевременно си осигуриха промоция и унищожиха надеждата на Република Ирландия.
На Финландия минимално поражение в Атина беше достатъчно, защото имаха по-добри резултати в директните сблъсъци с гърците. Същевременно естонците със загубата в Будапеща изпаднаха. В останалите групи ще се играе до последния ден.
В Група 1 решава директният дуел на Шотландия и Израел в Глазгоу - отборите имат равни точки, а Израел празнува у дома, сметката е много проста: на домакина е нужна победа, гостите ги устройва и реми.
В Група 3 словенците изпаднаха, като в петия кръг не спечелиха поне точка повече от кипърците и заради по-лошите резултати в директните мачове повече не могат да изпреварят. Битката за първото място е напълно отворена, защото водещият тандем има равни точки, равен резултат в междуособните срещи (по 1:0). Всеки гол ще е важен, защото Норвегия има с един гол по-добра голова разлика, но българите са вкарали гол повече. Ако успеят да се изравнят напълно, норвежците имат предимство в точките за дисциплина (14:11).
В Група 4 на Сърбия е нужна победа над литовците, за да не зависи от другите. Литва със загубата в Плоещ остана на нула (само четири селекции в цялата Лига на нациите, по една във всяка лига, нямат точка - Северна Ирландия от три, Исландия от четири, Литва и Сан Марино в пет мача) и потвърди, че е най-слабият отбор в Лига С. Ако Сърбия спечели само точка, румънците могат да изпреварят "орлите", защото имат по-добри резултати в междуособните сблъсъци (заради двата гола в Белград). За Сърбия и загуба не би била фатална, ако мачът в Подгорица завърши наравно.
Най-слабият трети
Заради специфичността на Лига С (15 отбора, три групи по 4, една с 3 отбора), в по-нисшия ранг отиват всичките три четвърти и най-слабия трети, без оглед дали става дума за Група 1 с трите отбора (Албания) или някоя от групите в които един отбор вече изпада.
Битката да се избегне статус най-слаб трети се свежда в реалността на опита на Кипър и Черна гора да избегнат тази съдба. Всичко се върти около селекцията на Албания, която след катастрофата в дуела с шотландците завърши турнира с три точки и голова разлика 1:8. Кипърците и черногорците в момента имат по 1 точка, така че трябва да победят в последния рунд, за да надминат албанците. Ако това не се случи, отборът, който спечели по-малко точки отива в четвъртия ранг.
Ако двата отбора завършат наравно или загубят, ще бъдат с равни точки, следващият критерий е головата разлика (в момента равна), броят голове (Кипър води с един). Това означава, че ако Черна гора изгуби, трябва да го направи с по-малка разлика от онази с която Кипър изгуби. Ако двата отбора паднат със същата разлика или завършат наравно, Черна гора трябва да вкара гол повече от кипърците, за да изравни резултата или два повече, за да ги надмине.
Ако и броят голове е изравнен, гледат се головете като гост (в момента 1:1, но кипърците в последния мач гостуват). Ако и това остане изравнено, гледа се дисциплината. В момента и двата отбора са равни, с по 16 точки за дисциплина. Кипърците имат 10 жълти и два червени, а черногорците само един червен, но и 12 жълти картона (жълт - 1 точка, червен - 3 точки). Ако и в последния кръг няма разлика, ще реши жребий.
Ако и Кипър и Черна гора победят, на теория биха могли да изпаднат и румънците и унгарците, но Румъния трябва да изгуби в Подгорица с чак осем, а Унгария у дома от Финландия със седем гола разлика.
Лига D
Промоция: Грузия
В най-ниския ранг очаквано би могло да има много вълнения и исторически резултати, между които се изтъква първата (а веднага след това и втората) победа на Гибралтар през октомври. Кръг преди края, точно както и в най-висшия ранг, имаме един победител в група, но въпреки че няма къде да се изпадне, индикативно е, че само един отбор е със сигурност последен в своята група (Сан Марино, който и в тази конкуренция има най-лошият резултат в Европа - 0:14, нула точки).
За сметка на това, само в тази Група 2 три отбора (поне теоретично) могат до промоция, макар че в реалността Беларус завърши работата с директна победа над Люксембург като гост (ако тази група ви изглежда лесна, спомнете си в квалификациите за СП 2018 точно Люксембург и Беларус завършиха наравно с Франция). Беларусите отиват в Серавал, точка им е достатъчна, защото два пъти победиха Люксембург. Момчетата от Княжеството чакат грешка на лидера, а се нуждаят от победа в Кишинев. Надеждите на молдовците са минимални, не само че им трябва победа плюс беларуска загуба, а и общата разлика да бъде девет гола.
В Група 1 е единственият отбор, който отдавна се е класирал. Съвпаднаха чудесните представяния на Грузия, която допусна първи гол едва в петия мач, и невероятната серия равенства в другите мачове (от пет междуособни мачове на другите съперници 4 завършиха без победител). Мотивация за Грузия да завърши работата докрай е четвърта урна, а Латвия и Андора ще опитат в дуела помежду си да избегнат шеста (реми там води и едните и другите).
Група 3 ще има истински климакс на стадиона в Прищина "Фадил Вокри", където се срещат двата досега непобедени отбора, на Азербайджан е нужна победа, докато футболистите на т.нар. Косово ще са доволни и на точка, означаваща промоция и плейоф за Евро 2020. В другия мач от групата Малта и Фарьорски острови ще се борят на "Такали" да избегнат дъното.
Жребият за квалификационните групи за Евро 2020
С приближаването на края на надпреварата в Лигата на нациите нараства яснотата за нейното значение за предстоящото Евро, защото шестте урни ще бъдат съставени изключително на основата на класирането в ЛН.
От Лига А статус на поставени ще имат десет от дванадесет отбора. Исландия вече изпусна шанса, а Полша и Германия, донякъде и Англия и Хърватия чакат развръзката.
Първа урна: Португалия, Испания, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Италия
Във втора урна са всички отбори, които заемат първите две места в Лига В. Единственото неизвестно е дали към тях ще се придружат чехите или словаците.
Втора урна: Исландия, Босна и Херцеговина, Дания, Уелс, Австрия, Украйна, Швеция, Русия
Четирите отбора, които изпадат от Лига В отиват в трета урна, заедно с победителите в групите в Лига С, както и два втори. Това носи много неясноти, а освен класираната Финландия само още Сърбия има гарантирано място, защото дори и да отиде втора, има 8 точки против Румъния и Черна гора.
Трета урна: Турция, Република Ирландия, Северна Ирландия, Сърбия, Финландия
Отборите от Лига С, които не стигнат до трета, ще бъдат в четвърта урна.
Последното място в четвърта урна е за най-успешния отбор в Лига D. В момента Грузия има точка повече от Македония и две повече от Косово и Беларус. Трите отбора, които не успеят отиват в пета урна с всички втори и трите най-добри трети. Ясно е само, че Сан Марино не може да стигне до пета урна, още три места ще заемат последните от останалите групи и най-слабият трети, в този момент вероятно Фарьорски острови или Латвия.
Пета урна: Люксембург, Молдова, Казахстан, Азербайджан, Армения Шеста урна: Сан Марино Автор: Владимир Новакович
Младежкият национален отбор на Сърбия се класира на Европейското първенство, след като завърши наравно (0:0) с Австрия в предпоследния кръг квалификации.
Отборът на Горан Джорович в Нови Сад изигра двубой без голове с Австрия и така си осигури първото място в групата.
"Орлетата" имаха осем победи от осем мача, като за пръв път изпускат точки.
Европейското първенство ще се проведе догодина в Италия и Сан Марино.
От година на година РТС остава без излъчването на някой голям турнир, а от тази за пръв път и без националния отбор по футбол. Мачовете от новосъздадения турнир Лига на нациите, квалификациите за ЕП и самото ЕП през 2020 година откупи британската Юнайтед група в чийто състав са кабелният оператор СББ и спортните канали Спортклуб.
Както разбира Информер, Юнайтед група за споменатия футболен пакет до 2020 година е платила 40 000 000 евро. В конкуренцията е бил и РТС, но неговото предложение от 8 000 000 евро не е прието в УЕФА. Иначе, Юнайтед група за споменатите 40 000 000 евро е откупила правата за излъчване не само в Сърбия, а и в региона (Словения, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора). Всички обществени телевизии в споменатите държави са изпратили предложения, но тяхната обща стойност е била два пъти по-малка от онова което е предложила Юнайтед група.
"Всяка от националните телевизии е изпратила индивидуално предложение, не сме се обединявали и всички са били максимално увеличени. Все пак, УЕФА реши да продаде правата на Спортклуб", заяви началникът на спортната редакция на РТС Зоран Маркович пред Информер.
Обаче, за РТС още има надежда. УЕФА изисква от всеки носител на правата да излъчва мачовете по национална, а не само по кабелна телевизия. Да има максимално покритие и всички да могат да гледат ЕП. Юнайтед група във всички страни в региона, с изключение на Сърбия има национални честоти. До 2020 година ще трябва да осигури национална честота или да купи някоя друга телевизия, която има такава.
След дълго време, РТС остана и без излъчване на големи национални турнири във волейбола. Изминалото СП за волейболистите и текущото СП за волейболистките също се излъчва от Спортклуб.
"Условие за купуването на правата за излъчване на двете споменати световни първенства по волейбол беше да се откупят и тригодишните права за новосъздадената Лига на нациите. РТС даде максимално предложение, но правата спечели регионалният спортен канал. Вече не е приоритет максималната популяризация на някой спорт чрез обществените телевизии, а финансовата печалба. Търговията с ТВ права е печеливш бизнес и непрекъснато се появяват нови предлагащи какъвто не беше случаят някога", заяви Маркович.
Преди началото на Лигата на нациите за държавния отбор на Сърбия, а половин век след големите мачове (във финала са изиграни два мача, защото първият завършил 1:1), припомняме си финала на Европейското първенство в Рим, в който се срещнали избраните отбори на Югославия и Италия.
Златна ера на югославския футбол, която съвпада с големите успехи през шейсетте, имала своето кресчендо в Рим, във финала на ЕП, изигран точно преди половин век. Говорило се е тогава, че Югославия, с футболистите, които е имала, може да направи три национални отбора.
Отборът на някогашната държава са съставяли футболисти, които тогава са играли в националния шампионат, а идвали от шест клуба. Играчи, които са играли в чужбина, като да кажем Велибор Васович (Аякс) или Владимир Дуркович (тогава силния Сент Етиен), не са повикани.
Отборът, който са водили Райко Митич и Бранко Станкович в полуфинала победил Англия, докато Италия в мача за титлата отишла, защото била по-успешна в хвърлянето на монета от Съветския съюз. След полуфинала шампионите на света се оплаквали от грубости на югославяните.
Нашият събеседник Илия Петкович решително отрича този елемент в играта на Югославия. Чак твърди, че ако е имало прекомерни грубости, те всякак са произтичали от играчите, които са носили екипите с трите лъва на гърдите.
Що се отнася до самия противник във финала, той е бил страховито мощен. Италия е била насред най-успешния период на катеначото, с Интер и Милан като владетели на планетата. Отборът, който по-късно ще играе и финал на Мондиала, обаче е бил надигран от Югославия. За съжаление, не го е и победила.
Много се е изговорило оттогава за лошите решения на съдията от Швейцария, но е малко познато, че и италианските медии с голяма доза критика са писали за неговото съдене.
Но, както винаги трябва да бъде, най-важен е футболът, а Югославия го е играла в много напредничава система. Номинално 4-3-3, подобно на онова играно в Южна Америка в това време, било базирано на необичайното движение на крилата. Драган Джаич опразвал страната и влизал навътре, а на негово място идвал полузащитник.
Това е необичайно по причината, че в подобни ситуации, и тогава е било (да кажем в Селтик, шампион на Европа за 1967 г), а особено днес е обичай такъв тип свързаност да съществува между крилото и бека.
Огромен дял от тактическия подход на югославяните е бил базиран на дефанзивна асиметрия. Лявото крило Драган Джаич е оставал в първа линия поред Мусемич, докато Илия Петкович от дясното крило отивал една, понякога и две линии по-ниско. Джакинто Факети, легендарният офанзивен ляв бек или terzino fluidificante, както наричат тази позиция в Италия, не е играл много футбол в този финал, точно благодарение на младежа от ОФК Београд.
Илия Петкович, интересно, никога по-рано не е бил дял от националната селекция, а сега е повикан най-вече заради невъзможността на повиквателните да се отзоват Джемалудин Мушович и Силвестер Такач. Петкович, любимец на белградската преса, а и на привържениците на Цървена звезда и Партизан, които в онова време с голямо внимание следили играта на отбора от Карабурма, след това блестял в квалификационния мач с Франция. Това е било неговото официално влизане във фолклора на югославския футбол.
Югославия в два мача не е успяла да победи Италия в Рим, но е показала на остатъка от света, че и катеначото има слаба точка и може да бъде надиграно. Онова което по-късно, най-сетне, ще направят холандците и немците с "тоталния футбол", първи са го направили югославяните.
Националният отбор на Сърбия по мини футбол е на прага на класиране за исторически, първи 1/4-финал на Европейско първенство. От 19 ч "орлите" играят с Азербайджан и точка ще им бъде достатъчна за класиране между осемте най-добри състава.
Сърбия в момента дели първото място в класирането на Група Д със седем точки колкото имат и чехите след три кръга. Унгарците са трети с шест точки.
Сръбският отбор в първия кръг разби Турция с 5:1, във втория завърши 1:1 със световния шампион Чехия, а в сряда победи и унгарците с 1:0.
Сърбия дебютира на европейските първенства в мини футбола през 2015 година в Хърватия.
Асоциацията за мини футбол в западната съседка е основана само година по-рано от Деян Боромиса, Йован Василийевич и Зоран Здравкович и веднага в първата си година от мандата са дали възможност страната да се намери на първенството на Стария континент.
Това е пето участие на сръбския национален отбор на европейски първенства, а досега селекцията е успявала само веднъж да се класира на 1/8-финал и то на предишното Европейско първенство в Чехия, когато в Бърно отпадна от шесткратният шампион на Европа Румъния с 1:4.
Все още става дума за аматьорски турнир, който от година на година напредва и който в близкото бъдеще е повече от ясно, че ще стане професионален спорт.
Европейски шампионати се провеждат всяка година от 2010, а титлата миналата година в Чехия спечели Русия, която не играе на тазгодишния турнир.
Това е девето Европейско първенство, а най-много победи, чак шест, имат румънците, които и на тази надпревара, която се провежда от 12 до 18 август, са фаворити за седма титла първенец на Европа.
Сръбската Асоциация за мини футбол организира първенства в големите градове, а най-добрите състави от тези надпревари играят завършващ турнир за шампион на държавата, който по-късно представя страната на Европейското първенство.
Най-големите центрове на мини футбола в Сърбия са Нови Сад, Белград, Чачак и Шабац.
На тазгодишния финален турнир в Шабац, за титлата първенец на Сърбия спориха 12 отбора - по четири най-добри от Белград, Нови Сад и Шабац, а честта да представят страната на Европейското първенство получиха играчите на новосадския Типекс Аса, които в своите редици имат и няколко играчи от белградски клубове.
Оформен е наистина силен и компактен национален отбор, с разбирателство, който играе тактически и позиционно много дисциплинирано и храбро.
На вратата е отличният Марко Дакович, момък който против Чехия получи тежка травма на ръката, така че храбрият младеж пази на инжекции срещу унгарците. Вторият вратар е Синиша Миланов, един от челните хора в Лигата по мини футбол в Нови Сад.
Отбраната командва силният Джордже Целин, един от най-добрите играчи в отбора, който беше изгонен срещу Унгария и за съжаление няма да може да играе в последния кръг на Група Д против Азербайджан.
До него, в отбрана играе и Неманя Црноглавац, някогашен младежки национал на Сърбия в големия футбол.
Бранители са още и капитанът на състава Миливойе Йовичич и Деян Клайич, които вършат своите задачи спокойно и дисциплинирано.
В организацията на играта изпъкват може би най-добрите играчи в досегашния дял на Европейското първенство, Чедомир Томчич и Веселин Губеринич. Томчич е най-добрият асистент в сръбския отбор с три голови подавания досега, като е и вкарал три гола на Европейското първенство. Отлично пази топката, висок е почти два метра, силен в дуелите и отличен с кълбото.
Губеринич е майстор на дрибъла, който не хаби много топката и използва всяка възможност да пробие през средата, за да или да завърши атаката с удар или да подаде към съотборник.
Отличен в средата е и Стефан Радованович, винаги добре позициониран в защита при изтегляне и много спокоен в завършването на атаките. Радованович вкара и един гол на първенството в първия кръг срещу Турция.
В атака блести трикратният голмайстор за сръбския състав Иван Щокич, чиито задачи в защита са еднакво важни с головете. Става дума за бързоног футболист с чудесен усет за гола, който играе дисциплинирано и в отбрана, особено в движението когато отборът се защитава с играч по-малко.
За съжаление, централният нападател Небойша Десница получи контузия на коляното, но полека се оправя и ще е много полезен в атаката заради своята здрава физика. Нападател е и много добрият Никола Павлович, изключително висок и силен централен нападател, който добре пази топката, разиграва със съотборниците и има добро обръщане когато е с гръб към вратата.
Тези момчета вече победиха третият на миналогодишното Европейско първенство - Унгария. Завършиха наравно със световния шампион Чехия.
Следва мач с Азербайджан, който разполага с много бързи и подвижни играчи, опасни на контраатаки.
С победа Сърбия със сигурност е на 1/4-финал - за пръв път в историята на страната.
Ако стигнат до там, тези момчета ще се приближат до своята мечта за спечелване на първа шампионска титла на Европа в мини футбола.
Националният отбор на Сърбия по мини футбол разби този на Турция с 5:1 в първия кръг на Група Д на Европейското първенство в Киев.
Това е първи мач за сръбския състав на деветото Европейско първенство, което се провежда в столицата на Украйна.
По два гола за "орлите" вкараха Иван Щокич в 13-ата и 24-ата минута и Чедомир Томчич в 16-ата и 39-ата минута, а един гол отбеляза Стефан Радованович в 32-ата минута на срещата.
Националният отбор на западните съседи беше посетен и от някогашния национал Игор Дульай, който сега работи като помощник-треньор в известния Шахтьор.
Освен Дульай, подкрепа за националите на Сърбия дадоха и Александър Пантич, който играе за Динамо (Киев), както и консулът на страната в Украйна, господин Светомир Тодорович.
От 21 ч днес националният отбор на Сърбия ще играе срещу актуалния световен шампион - Чехия.
Това ще бъде директен сблъсък за класиране на 1/4-финалите, защото на Европейското първенство участват 20 състава разделени в четири групи по пет състава и по двата най-добри отбори от всяка група отиват директно между осемте най-добри.
Освен Турция и Чехия, Сърбия в Група Д ще мери сили със селекциите на Азербайджан и Унгария.
Европейското първенство в Киев е от 12 до 18 август.
Ако някои днес ви питат къде сте били около 10 часа вечерта на 1 август 2013 година, трудно ще се сетите. Ако ви подсетим със слогана "Срби лудаци, европски прваци", сигурно ще си спомните за тази чудесна августовска вечер. Онова усещане на топлина което е завладяло сърцето ви. Онази гордост, която сте изпитвали заради тези чудесни деца, които са ви зарадвали както рядко дотогава който и да е. В този момент бихте дали сърцето си да можехте...
Това беше най-големият успех в историята на националните отбори на Сърбия. Преди точно пет години Сърбия стана европейски шампион във футбола! Как лудо звучеше това... Сърбия шампион на нещо във футбола?! Свикнали сме дотогава с баскетболистите, ватерполистите, волейболистите... Но с футболистите не сме. Мислехме че и няма да ни се случи още дълго, дълго, с оглед каква утайка тогава (а не се е поместил много) беше сръбският футбол.
Обаче, техният талант, тяхната воля и желание, тяхното другарство ни показа, че може! Въпреки че на Европейското първенство отидоха с много късмет. В квалификационната група с Швейцария, Словакия и Ирландия, Сърбия се класира със същия брой точки както словаците и швейцарците, но благодарение на по-добрата голова разлика. Сърбия в последния кръг направи реми без голове на Караджордже и чакаше вести от Обилич да чуе как отписаната Словакия в мач, който за нея нямаше никакво значение е била швейцарците, на които и точка им беше достатъчна. Словаците победиха с 2:0 и започна пътуването на поколението, което ще ни открадне сърцата.
Победите в групата над Турция и Грузия донякъде бяха и очаквани, па последва реми без резултатно значение с французите в последния кръг когато имахме полуфинала в джоба. Не ни беше нужна победа, но "орлетата" още тогава показаха на "петлетата", че няма да губят на това първенство. Показаха тогава на Марсиал, Лапорт, Рабио, Кевин Родригес и тогавашния "Новия Бензема" Бензи, който никога няма да израсне в новия Бензема заради лудата глава...
И тогава онзи полуфинал срещу страшните португалци с Бернардо Силва, Гонсало Гедеш, Маркос Лопес, Жоао Кансело, Бруно Варела, Карлос Мане (тогава по-голям талант от всички останали!), Елдер Коста, Рикардо Орто... Известните дузпи, мач за инфаркт и финал. А тогваа отново французите във финала и победа за първа титла на Сърбия във футбола. Спечелена някога!
И известната тениска на Слободан Урошевич (тази от горната фотография) с надписа: "Срби лудаци, европски прваци". (Сърбите лудаци, европейски първенци - б.р.)
Може би сега малко ви се върна лентата на това лято когато нашите момчета покориха Европа и доказаха на себе си и на нас привържениците, че нищо не е невъзможно. Някои от тях две години по-късно покориха и света.
Пет години след историческия триумф над французите, припомняме си къде са нашите златните момчета. Какъв път са изминали до днес "златните литовци".
СЕРГЕЙ МИЛИНКОВИЧ САВИЧ
(Войводина - Лацио)
Първо го запомнихме по дългата фамилия, но не трябваше много футболните качества да изскочат на първи план. Поред по-дребните Павловски и Максимович, изпъкваше с физическа доминация в халфовата линия. Беше моторът на Сърбия. изигра всяка минута освен в онзи мач без значение срещу французите в групата. Когато Сърбия дишаше с хриле в продълженията с португалците, той беше силата и енергията, които ни движеха. В Литва тръгна възхода на кариерата, която оттогава напредва с тройни крачки, а не обикновени крачки. Днес е национал в мъжкия отбор, най-скъпият играч от поколението и един от най-търсените полузащитници в света. "Футболният Франкенщайн", както го описа Макс Алегри заради поливалентността и универсалността. НЕМАНЯ МАКСИМОВИЧ
(без клуб - Хетафе)
"Иниеста от Дрина", както по-късно го наричахме в редакцията, в Литва дойде като свободен играч. Нямаше клуб. Преди това отказа подписване на нов договор с Цървена звезда както и неколцина тогавашни младежи и се пробва във Верона. Италианците не разпознаха потенциала, заради което местните медии по-късно критикуваха клуба, защото са пропуснали европейски и световен шампион. За щастие, Друлович вярваше в него и Макси беше необходимият кислород за националния отбор. Беше незаменим в Литва и след първенството си осигури трансфер в Домжале. Оттук пътят го води в Казахстан, па в Нова Зеландия където вкара гола за световната титла, вкара Астана в Шампионската лига и си осигури трансфер във Валенсия. Преди няколко дни Валенсия го продаде на Хетафе, където ще има истинска възможност да се покаже в испанския футбол и да си върне статуса на национал в мъжкия отбор. Един от символите на цялото поколение, шампионски манталитет и играч който някак тихо и от втори план чака шанс и го използва.
МИЯТ ГАЧИНОВИЧ
(Войводина - Айнтрахт Франкфурт)
Бързоногият херцеговец беше истинско злато в мача в който Сърбия най-много висеше. Гачинович не беше титуляр, влезе в два мача, но във втория ще се помни. Сърбия беше на ивицата против Португалия. Губехме с 1:2, Маркос Лопес и Гедеш ни "убиваха" и бяхме готови за трети гол... Друлович имаше само още една смяна и в 79-ата минута прати на терена Гачинович вместо Джурджевич. Имаше на пейката и Чаврич и Ожегович, но надуши че Мият ще бъде тайно оръжие. И беше! В своя стил побягна на португалците в 85-ата минута и от 15 метра уцели ъгъла на вратата на Варела с което съживи Сърбия. При дузпите вкара за 2:2 и всичко се обърна. По-късно стана и световен шампион, па национал в мъжкия състав, автор на историческия гол за Айнтрахт във финала на Купата на Германия против Байерн, но Кръстаич сбърка с него и не го взе на Мондиала. Надяваме се, че на Мият бързо ще бъде върнат статуса, който заслужава, още от есента в Лигата на нациите. Титуляр е в Германия, един от онези от златното поколение, които успяха най-много.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВИЧ
(Ягодина - БАТЕ Борисов)
Популярният Рийзе дебютира за Ягодина в Супер лигата на едва 16 години, премина всички младежки национални отбори на Сърбия и на ЕП в Литва беше титуляр в защитен тандем с Велкович. Изигра всяка минута по пътя до титлата европейски първенец, сложи в джоба си Марсиал във финала и даде заявка за по-голяма кариера от тази която направи. Стана най-младият капитан в историята на Ягодина и може би твърде дългото задържане в родния клуб му струва по-добра кариера. По-късно беше на прага на трансфер в Чукарички, но завърши във Вождовац, където си върна статуса на младежки национал. През зимата премина в БАТЕ Борисов и въодушеви там. Титуляр е във властелина на белоруския футбол, тези дни го гледаме и в квалификациите за Шампионската лига, и полека наваксва загубеното с твърде дългото задържане в Сърбия. През есента получи и повиквателна от селекционера Младен Кръстаич за онзи приятелски мач с Южна Корея, но не получи шанс да дебютира. Може би ще го получи в бъдеще ако продължи така в Беларус...
МИЛОШ ВЕЛКОВИЧ
(Тотнъм - Вердер)
Спокойният момък от Швейцария беше най-голямата загадка за любителите на футбола в Сърбия. Роден и отраснал в Базел, преминал през школата на едноименния клуб и заиграл за селекцията на Швейцария До 16 години. Тогава за него се прочу и до Сърбия, но и до Лондон, където ловците на талант на Тотнъм го сграбчиха. По същия начин реагира и Митар Мркела и убеди младия защитник да промени националния отбор и да заиграе в екипа към който го влече сърцето. И получихме защитник за бъдещето! Като Филипович, Велкович изигра всеки мач на ЕП в Литва, чудесно се справяше с Гедеш, Марсиал, Лопес, Бензи... Беше отличен в първенството и стана незаменим по-късно и в отбора на световния шампион, който водеше Велко Паунович. Един от петимата златни "орлета" със световна и европейска корона не получи истински шанс в Тотнъм, беше под наем в Мидълзбро и Чарлтън, за да след изтичане на договора да премине във Вердер. Стана титулярен защитник в Бундеслигата и голям капитал на клуба от Везер. Полека проби и до мъжкия национален отбор и се пребори за място на Мондиала. Един от играчите на които почива бъдещето на националния отбор на Сърбия.
ПЕТЪР ГОЛУБОВИЧ
(ОФК Београд - Кортрайк)
За Петър Голубович се разчу когато беше капитан на Отбора на света! Да, сериозно. В глобалния проект на Найк "The Chance" първо беше избран от страна на Александър Янкович за най-талантлив в конкуренцията на 100 момчета. След това в Барселона преживя и филтър от 55 най-талантливи играчи от 55 различни държави. Пребори се за място между 16-те най-талантливи от цял свят във възрастта от 16 до 19 години, които представяха Отбора на света на Найк срещу най-известните и най-добрите световни отбори от същата възраст. А Голубович чак беше и капитан. Премина през школата на Звезда, но не получи шанс на Маракана и в ОФК Београд на 18 години го лансира Зоран Киза Милинкович. Набързо последва покана на селекционера Друлович за ЕП в Литва където беше титуляр по десния фланг и един от най-добрите сръбски футболисти на турнира. Благодарение на това първенство си осигури трансфер на стойност 1 000 000 евро в Рома и тук неговата звезда започна да бледнее едва засияла. "Вълците" го пращаха под наем в Серия Б, па и в Серия Ц... Изгуби му се следата, преди да заиграе при Гатузо в Пиза. Споменаваше се през миналото и това лято като попълнение на Цървена звезда, но неотдавна подписа за Кортрайк, след като най-сетне му изтече договора с Рома. Може би в Белгия ще освежи кариерата, която се загуби в Италия.
ПРЕДРАГ РАЙКОВИЧ
(Ягодина - Макаби Тел Авив)
Широката общественост за пръв път чу за него два месеца преди началото на Европейското първенство в Литва. Синиша Михайлович, тогавашният селекционер на А отбора, изненада футболна Сърбия когато го извика да тренира с мъжкия отбор. Контузия тогава му попречи да се включи към отбора на Михайлович, но в Литва всички добре го запомнихме. Когато беше най-важно - октоподът Предраг Райкович! Португалците в серията дузпи водеха с 2:0, тъй като стреляха първи, а Марко Павловски разтърси гредата. Тогава на сцената стъпи Райкович. Първо спаси шута на Гонсало Гедеш, за когото ПСЖ сега иска 70 000 000 евро, Рафа Соарес не уцели вратата, а Райкович същото лято подписа четиригодишен договор с Цървена звезда. Два сезона проведе на Лютице Богдан, брани в едната при напускането на Бобан Байкович, към нея последва и титлата на Мондиалито в Нова Зеландия - Райкович със Сергей Милинкович Савич, Милош Велкович, Мият Гачинович и Неманя Максимович е един от петимата играчи, които участваха и в двата триумфа - Звезда използва ситуацията и го продаде на Макаби Тел Авив за 3 000 000 евро. Може би за неговото развитие беше по-добре да избере някоя по-футболна среда, но Райкович продължава да е тук. Брани и в Шампионската лига, в мъжкия национален отбор на Сърбия е. И само чака момент когато ще се появи някой по-голям клуб да го отведе от Израел и да припомни на целия футболен свят какъв вратар е това.
СТЕФАН ЧУПИЧ
(ОФК Београд - Вождовац)
Присъства във всички младежки национални отбори, макар че главно като втори избор между гредите. Това е съдбата на всички вратари. Когато върви добре, народът не ги вижда. А особено това е тежко за младите вратари, защото за да получат шанс, нужно е някой да ги види. А Стефан Чупич рядко получаваше възможност да покаже какво знае. В Литва брани в първия мач с Франция, в груповата фаза на турнира. И трябваше още цяла година да чака преди да му се отвори вратата в ОФК Београд. Два сезона беше титуляр, но след изпадането на "романтиците" в Първа лига вдигна котвата и проведе полусезон в Бачка. Оттук в норвежкия Сарпсборг където пази само за купата, па преди началото на миналия сезон се върна в сръбския футбол. От тогава брани цветовете на Вождовац, но отново чака своя шанс. В първия сезон беше резерва на опитния Зоран Попович, а при неговото преминаване в Цървена звезда предимство отново получи по-възрастният вратар Марко Кнежевич. Но поне във Вождовац има с кой да връща лентата и да си спомня за тези златни литовски дни, защото дели съблекалнята с Марко Павловски и Андрия Лукович.
НИКОЛА АНТИЧ
(Рад - Войводина)
Може би някой е забравил, но Никола Антич през лятото на 2013 година беше титуляр във всеки от петте мача на селекционера Любинко Друлович на Европейското първенство, с изключение на незначителния против Франция когато вече бяхме осигурили класиране в полуфиналите. Не беше най-големият майстор с топката, но зверски тичаше напред назад по лявата тъчлиния. Остана и следващата година в Рад преди да премине в Цървена звезда, в който не получи истински шанс, па през лятото на 2015 се пресели в Нови Сад. И ето го и сега там, вече започва четвърти сезон във Войводина. Играчът е с най-дълъг стаж на Караджордже, макар че се пише че това лято може да дочака шанс в чужбина, тъй като се споменава че за него се интересуват клубове от Испания и Турция, но конкретни предложения няма. Заслужил е и той да отиде някъде след чак седем сезона в Супер лигата. Всичко се преминава за толкова време в сръбския футбол, така си спомняме и за сълзите на Антич заради изгонването за "лош поглед".
СЛОБОДАН УРОШЕВИЧ
(Рад - Партизан)
Когато Любинко Друлович имаше резултат, умееше да го запази със свежи крака. Една от най-честите смени, която правеше беше изваждането на Никола Антич от игра и въвеждането на Слободан Урошевич. Нищо необичайно за тогавашните съотборници в Рад, борили са се за минути и на Банйица. В Литва справедливо ги поделиха. Урошевич игра цял мач против Франция в групата, влиза от пейката срещу Турция, па в полуфинала с Португалия и във финала с Франция. И Урошевич е, както и Антич, провел сезона след Европейското първенство в Рад, но "строителите" не успяха да получат сериозни средства. Слободан Урошевич след това отиде в Напредак, пребори се за статус на един от най-добрите леви бекове в Супер лигата, след това беше в белгийския Льовен, преди по настояване на Мирослав Джукич Партизан да го доведе в Хумско. Но това въодушевление на Джукич за Урошевич не потрая, така че в началото на сезона на позиция ляв бек за "черно-белите" играе 18-годишният Златан Шехович, докато, поне досега, преднина имаше и Неманя Милетич. Урошевич отново трябва да се доказва. ДЕЯН МЕЛЕГ
(Аякс 2 - Цървена звезда)
За бомбардировача с левия крак от Войводина още тогава много се говореше. В края на краищата, фактът че шест месеца преди заминаването за Литва го взе Аякс говори много. Беше предопределен да играе на голямата сцена заради техническите възможности и гръмовития удар. Обаче, оказа се че екипът на Аякс беше прекалено тежък за халфа от Бачка Ярка. Както и други сръбски таланти, трябваше по заобиколен път да търси шанс. Изгуби четири години във втория отбор на Аякс и Камбур, за да през 2016 година да се върне във Войводина. Един добър сезон го отведе в Кайзери, но изглежда че му е съдено да се възстановява в Сърбия. Подписа с Цървена звезда това лято. Работата с Владан Милойевич би могла да го подобри.
АЛЕКСАНДЪР МИТРОВИЧ
(Партизан - Фулъм)
В момента най-добрият сръбски нападател е най-добрият проект на бившия треньор на Партизан Вук Рашович. Взе го със себе си от Телеоптик и допринесе таранът от Смедерево да съзрее преждевременно. На младежкото Европейско първенство в Литва Митрович отиде като марков играч. Но само благодарение на това заради "жълти минути" и червен картон имаше наказание в Европа и не можеше да помогне на Партизан в квалификациите. Партизан нямаше да го пусне, ако не беше така, както не пусна Никола Нинкович. Митрович зад себе си имаше отличен сезон в Партизан, изигра 36 мача във всички турнири и постигна 15 гола. Във финала срещу французите по точен начин сервира гола на Лукович за титлата и показа, че беше истинско злато в този отбор. Титлата в Литва беше началото на голяма кариера. Андерлехт, па застой в Нюкасъл и най-накрая Фулъм. Един от онези, които изпълни - а може би и надмина - очакванията. Нападател на Сърбия за следващите 10 години. Нашият Митрогол!
АЛЕКСАНДЪР ЧАВРИЧ
(ОФК Београд - Слован Братислава)
Тогава 18-годишният зренянин представляваше олицетворението на тогавашното ръководство на ОФК Београд. Налагане на млади и супер талантливи играчи на всяка цена. Бързоногото крило се намери в списъка на Любинко Друлович като вече сериозен мъжки играч. В сезона който предхождаше турнира в Литва изигра 20 мача без да постигне гол. На ЕП влезе в онзи мач в групата, нямаше много минути, но беше опция от пейката на която треньорът можеше да се ослони. "Романтиците" го изтърпяха - Чаврич беше инвестиция, която се изплати. Отиде в Генк, имаше и наем в Дания, но откри себе си в Словакия. Вече три сезона брани цветовете на Слован, където е един от най-добрите играчи. Звездан Терзич се опитва да го привлече в многобройни трансферни прозорци, но не успява. Това лято може да направи трансфера на кариерата си.
МАРКО ПАВЛОВСКИ
(ОФК Београд - без клуб)
Държеше всички конци на играта в своите ръце. В първенството дойде като вече наложен играч в Супер лигата, защото беше първи "плеймейкър" на ОФК Београд на едва 18 години. В Литва показа и заради какво. Всичко започваше от него, всичко се въртеше около него. Беше капитан и титуляр във всички пет мача, а срещу Франция в групата вкара и гол.
Не премина всичко това незабелязано в Порто, който има една от най-добрите скаутски мрежи на планетата, за което свидетелстват и продажбите на този клуб в последните 20 години. Павловски, през кипърския Аполон, това лято пристигна в Порто, но изглежда това беше твърде голям залък за него. В пъклената конкуренция на преди всичко южноамериканци Павловски главно игра за Порто Б през двете години, но не успя да заслужи преминаване в първия отбор. През 2015 беше под наем в Мускрон в Белгия, па се върна за кратко в ОФК Београд, а за сезон 2016/2017 може да се каже, че му е единственият "истински" в мъжкия футбол, като в екипа на Сплит изигра 24 мача. Обаче и в Хърватия не блестеше... Последва ново завръщане в Сърбия през 2017 година, и то във Вождовац където опита да се върне на пътя отпреди пет години, когато е прогласен за един от най-талантливите полузащитници в Европа. Не успя, прекрати договора с Вождовац за който изигра само седем мача, и сега търси нов клуб...
Ако за някой от това поколение може да се каже, че от него се е очаквало много, много повече, това е Марко Павловски.
МИЛАН ВОЙВОДИЧ
(Спартак - без клуб)
Членът на златното поколение, който в клубната кариера най-малко успя е точно Войводич. Тогава един от най-талантливите полузащитници в Супер лигата на Сърбия започна да получава и минути в домашния шампионат. В Литва беше играч на който селекционерът разчиташе, в един мач беше титуляр, във втория влезе от пейката, но след златото кариерата не му тръгна както се очакваше. След Спартак и кратък наем в Бачка беше в четвъртата дивизия на Австрия, в нискоразредния Полет от Наково (Сърбия - б.р.), Македония... Сега е без клуб.
"Върнах се след това първенство в Спартак където имах големи очаквания, но тъй като нямах мениджър, клубът не искаше да ме налага. По-късно кариерата ме води в Бачка, австрийския Слиц, па Сента, Полет от Наково и македонската Победа. Сега съм без клуб, тренирам тук при мен в Нови Козарци. Бяхме шампиони и след това се надявах, че ще направя по-добра кариера. И продължавам да се надявам. От това шампионско поколение се чувам с Ожега, Мелег и Джурджевич. Литва е успех, който никой не може да ми отнеме. Обичам футбола и искам да продължа да го играя", изтъкна Войводич наскоро.
УРОШ ДЖУРДЖЕВИЧ
(Рад - Олимпиакос)
Тогава, когато е проправял път към списъка на Любинко Друлович, Урош Джурджевич е свързван с голяма грешка на младежката школа на Цървена звезда. Родният клуб го изгонил (разни истории кръжат), а това разпознал спонсорът на Рад Ранко Стойич и го довел на Банйица. Това било бинго за опитния мениджър. С Александър Митрович е представлявал най-перспективните нападатели на Сърбия. Постигнал е девет гола за Рад. На това първенство в Литва е имал роля повече на крило отколкото на централен нападател и е бил отличен. Против Португалия ни донесе преднина със страшен удар с глава след асистенция на Голубович и отвори вратата към финала. Друлович го сменяше в почти всеки мач, защото поред офанзивните задачи лъвски изпълняваше и дефанзивни, играейки до последния атом сили. Звезда искаше да го върне след това, но беше късно. Шест месеца по-късно отиде във Витес. Имаше и добри мачове в клуба от Арнем като онзи "бергкампов" гол против Аякс, но не му се получи в чужбина. По-точно, не свикна в Холандия нито в Палермо. Все пак, с решението да се върне в Партизан "рестартира" кариерата. В тандем с Леонардо донесе на "черно-белите" дубъл и отиде в Олимпиакос. В момента се мъчи в Пирея. Може би се очакваше повече.
ОГНЬЕН ОЖЕГОВИЧ
(Банат - Партизан)
Вярваше се в този момент, че Цървена звезда най-накрая е получила нападател от младежката школа. Даваше му шансове Рикардо Са Пинто, опитваше и по-рано Роберт Просинечки, но Ожегович никак не можеше да се наложи. Бяха това много чудни времена на Маракана... Обаче, Ожегович в сезона преди турнира в Литва игра под наем в Банат. Това доведе до статус на алтернатива на Митрович и Урош Джурджевич. Малко го ползва Любинко Друлович, но след златните медали на Европейското първенство започна неговото леко изкачване. Промени многобройни домашни клубове, имаше и епизод в Китай, но най-много внимание привлече към себе си с мачовете за Войводина. Вкара и онази известна ножица в сблъсъка с Ягодина и прехвърлянето против Сампдория. По-късно Лалатович го съживи в Чукарички и го лансира в Партизан.
АНДРИЯ ЛУКОВИЧ
(Рад - Вождовац)
През 2013 година изглеждаше, че няма граници за високия полузащитник. През март дебютира за Рад като клубен проект, който е форсиран от Марко Николич. Само четири месеца по-късно вкара гола за победата на "орлетата" във финалния мач против Франция. За всички времена се записа в историята на сръбския футбол като човекът който ни донесе единствената европейска титла! Беше титуляр в Литва, действаше по лявото крило и като Джурджевич даваше огромен принос и в защита. В четири мача получи три жълти картона, не се щадеше. Възходът на един талант какъвто може да се пожелае. Проблемите настанаха година по-късно. Подписа договор с ПСВ... Подобна история като с Мелег. Изгуби две години във втория отбор на "филипсите". Вярваше се, че ще го съживи Цървена звезда, но и на Маракана не се пребори за минути. Не е късно да засияе, защото през миналия сезон беше добър във Вождовац.
"Хубави спомени буди този турнир. С титлата в Нова Зеландия, това е най-големият успех в новата история на сръбския футбол. Изиграхме почти перфектно целия турнир. Имахме късмет, че отидохме в Литва след добри сезони. Всички играехме редовно за домашните клубове. Например, аз през март дебютирах за Рад. Представяхме и нашата държава и нашето първенство. Имахме късмет, че Митрович беше с нас, още тогава той вкарваше много голове в мъжкия футбол", заяви Лукович.
Полузащитникът на Вождовац си припомни и ключови детайли.
"Най-доброто полувреме изиграхме срещу Португалия в полуфинала. Убихме ги. Водехме с 1:0, можехме да вкараме и още. Обаче, те се вдигнаха, изравниха... Имахме късмет в продълженията, тъй като Райкович спаси всичко. После във финала знаете какво беше. Горд съм с този резултат. За французите играха Рабио, Лапорт, Марсиал... Обаче, най-много се плашехме от Бензи. Играеше в Лион, беше страхотен талант .Успяхме донякъде да го възпрем, опазихме мрежата", спомня си Лукович.
Най-добра кариера от "клас 1994" осъществи Сергей Милинкович Савич. От някои се очакваше повече, може би и от Андрия Лукович.
СЕЛЕКЦИОНЕР - ЛЮБИНКО ДРУЛОВИЧ
Когато пое талантливото поколение младежи на Сърбия, Любинко Друлович още беше треньор в ранната фаза на кариерата. Имаше опит от Ангола и Баната, но в Литва положи матурата. Премина през португалските и френските препятствия и направи така, че неговото дело да остане запомнено.
И пет години след Мариямпол някогашното крило футболист е горд с онова което направи.
"Този успех, по-точно златен медал, бих сравнил с началото на един голям цикъл. На нашето постижение се придружи две лета по-късно Нова Зеландия... Имах група играчи, която вярваше в успеха и беше готова да играе до края. Винаги на първи август се сещам за онова което направихме в Литва. И не само на първи август, а всеки ден когато виждам къде са и какви са нашите противници. Рабио, Марсиал, след това десният бек на Португалия Кансело премина в Ювентус. Обаче, погледнете кариерите на нашите играчи. Почти всички са на добър път да направят сериозни успехи. Това е доказателство, че златните медали не са случайни", заяви Любинко Друлович.
След това изброи онези от които очаква да изскочат в първи план.
"Няма да говоря само за тези, които се споменават. Знаем къде са и какво са Сергей, Велкович, Мият Гачинович, който беше най-младият в този отбор. Внимавайте какво ви казвам: ако Петър Голубович получи шанс в Кортрайк, скоро ще го гледате в мъжкия национален отбор. Драго ми е като видя тези момчета."
Вижте и видео прегледа на финалния мач Сърбия - Франция...
За край да допълним и един интересен факт: точно пет години по-късно, на същия стадион на който на 1 август 2013 година Сърбия стана шампион на Европа Цървена звезда игра реванша от втория предварителен кръг на Шампионската лига против Судува и спечели с 2:0.
Автори:Александър Глигорич, Дарян Неделкович и Деян Станкович
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
