Голямото сърце на аутсайдера

Пази се от човека, който няма какво да изгуби. Не знам дали Антъни Джошуа е размислял за този израз преди съботния мач за световните титли в тежка категория против Анди Руис, но вярвам, че днес всякак му е ясно какво се случи. В Медисън Скуеър Гардън влезе в борба в която нямаше какво да спечели (освен някакви пари), докато от другата страна неговият мексикански съперник нямаше какво да изгуби. И Джошуа сигурно е бил наясно с това и затова не беше одушевен за участието в Ню Йорк, без оглед на това, че го очакваше нереномирания и относително безопасния Анди Руис, който, както всички вярвахме, преди всичко беше заместник съперник вместо допингирания Джарел Милър.

В нюйоркския ринг Джошуа, както и всеки път досега, изглеждаше като Аполон. Беше пълна противоположност на дебеличкия Руис, грозното пате което 20-ина минути след първия гонг се превърна в сензационен победител. Мисля, че и самият Руис не можеше да се надява как тази вечер четири пъти ще свали непобедения световен шампион и олимпийски победител от Лондон 2012 и в тази славна спортна арена ще направи може би и най-голямата изненада в историята на бокса. Обаче, Джошуа в Медисън не падаше (само) заради ударите.

Шампион или проект?

Руис се показа като невероятно жилав съперник. В третия рунд танцуваше по въжетата, а тогава измъква своите главни оръжия, изключителна издръжливост и физическо състояние, с оглед на външния му вид, невероятна бързина на ударите. Но в моментите преди Джошуа да завърши на пода, тези удари главно не бяха и технически чисти нито абсолютно точни. Джошуа през кариерата се справяше добре и с по-добри удрящи отколкото е Руис. Така побеждаваше и Владимир Кличко и Дилиън Уайт и Поветкин.

В събота изглеждаше нерешителен, сдържан, почти уплашен, сякаш изобщо не искаше да се намира на този ринг. И тук трябва да се търсят причините за неговите неадекватни реакции на атаките на Руис. Изразът на неговото лице, след като съдията на ринга в средата на седмия рунд прекъсна мача издава впечатление на неособено разклатен човек, а повече на доволен и щастлив, че се освободи от големи мъки и неволи. Очевидно е, че този мач не беше негово желание, а част от по-широк работен план на неговия промоутър Еди Хърн. През миналата година Хърн сключи договор с американската медийна къща DAZN на стойност милиард долара и така се задължи да организира 16 боксови събития за една година. Хърн сигурно не е измамил Джошуа, но е ясно, че преди всичко се е посветил на изпълнението на договора с девет нули, а чак после на интересите и желанията на своя клиент.

В интерес на истината, Антъни Джошуа в боксовите кръгове никога не се е наслаждавал на репутацията, която заслужава с оглед на резултатите. Мнозина и днес го критикуват, че румънецът Михай Нистор (по телосложение много подобен на Руис) с ляво кроше го изхвърли от ринга в 1/4-финала на Европейското първенство през 2011. Обществена тайна е, че на Олимпийските игри в Лондон е "побутнат" до златото. Под въпрос е не само неговата победа във финала против италианеца Камареле, а и победата в 1/8-финала против кубинеца Ерисланди Савон. Заради тези грехове от младостта някои го смятат просто за маркетингов проект на Хърн, а не за шампион предопределен да бележи тежката категория в посткличковата епоха.

Въпреки загубата от пълния аутсайдер, който и не изглежда особено атрактивно и лесно може да бъде взет за строителен работник или шофьор на автобус в градския транспорт, гледайки само спортно и финансово Джошуа не е в лоша ситуация. Първото участие извън британския остров му донесе най-малко 25 милиона долара, а до края на годината го чака реванш, който за разлика от първата среща с Руис наистина привлича вниманието на (не само боксовия) свят. Въпреки че Джошуа не е шампион от калибъра на Луис, Тайсън или Холифийлд, па чак дори и на Кличко, всякак е отличен боксьор и няма никакви съмнения, че в реванша лесно може да победи.

Без образи като Руис всичко това не би имало смисъл

Нито една загуба, разбира се, не е добре дошла, а особено не боксова. Както големият Веселко Тенжера пише по времето докато е следил кариерата на Парловльев, в нито един спорт границата между победата и загубата не е толкова дълбока като в бокса, защото боксовата загуба удря в онова изконното у нас, тя засяга пряко нашето его. Обаче, с малко късмет, ум и работните умения на Хърн, Джошуа до края на годината може да си върне титлите и репутацията и да заработи повече отколкото ако беше спечелил миналата седмица в Ню Йорк.

Не вярвам, че Анди Руис ще бие два пъти Джошуа. Намери ли разклатеният британски шампион начин да парира противниковата бързина, съответно намери ли на първо място мотив и желание за победа, мисля, че отново поясите ще са в неговите ръце. Анди Руис, предполагам, ще тръгне по пътя на своите предшественици Бъстър Дъглас, Оливър МакКол или Хасим Рахман, които събаряха славни тежки шампиони, но още в следващите мачове оставаха без титлата и после полека изчезнаха от поглед.

Обаче, ролята на Анди Руис като вдъхновение за всички онези хиляди състезатели в който и да е спорт, хиляди аутсайдери, които години тренират и се жертват без истински награди и удовлетворение, но вярват, че тук някъде зад ъгъла са и техните пет минути слава, е всъщност безценна. Без хора като Анди, син на непривилегировани мексикански имигранти, спортът не би имал никакъв смисъл, нито полза. Анди Руис още веднъж ни подсети, че никой не трябва да бъде подценяван и че в тези 12 рунда, 90 минути мач или 10 секунди състезание всеки, абсолютно всеки, има своя шанс.

Автор: Слободан Муфич

Шампионът от калта: Антъни Джошуа - от улични шамари до световния връх

Антъни Джошуа (27) по брутален начин нокаутира Владимир Кличко. Допреди няколко години Джошуа е бил по-близо до влизане в затвора отколкото до боксовия трон и спечелените милиони... Британецът с нигерийски произход, както и по-голямата част (не само тъмнокожи) боксьори, има турбулентно минало, а едва напълни 27 години...

С името Антъни Олувафеми Оласени Джошуа е роден на 15 октомври 1989 година в Уотфорд, майка му е нигерийка, баща му от смесен брак между нигериец и ирландка. Част от детството си прекарва в Нигерия, а семейството се връща във Великобритания заради неговото образование.

За бокса като дете не е размислял, бил е луд по футбола и шаха. Бил е един от даровитите шахматисти, но любовта към дъската не се задържала дълго. Пробвал се е и като атлет, на 100 метра в гимназията е постигнал резултат 11,6 секунди, но момчето което приятелите наричат Феми (съкратено от средното име) искало нещо по-вълнуващо...

Посветил се на футбола, но не можел да обуздае темперамента си. На един мач е изгубил контрол след малко по-грубо влизане на противник...

"Хванах го за врата и го хвърлих", припомня си този немил случай световният шампион и продължава:

"Отлетя като перце. Не бях наясно със силата си. А и той падна лошо..."

Освен червения картон идва и обвинение в тежка телесна повреда!

"В съда ме обявиха за виновен и ми поставиха гривна за електронно следене", разкрива Джошуа.

Неволите продължили. На улиците на Уотфорд през тези години имало всичко, боеве, кражби, заплахи, бягства от полицията и социалните работници... Бъдещето на момчето на 16 години не било светло, шансът да се измъкне минимален.

"Всичко беше наред като бях вкъщи с мама, тя е много строга, опитваше да въведе дисциплина... Но, щом излизах на улицата започваха неволите. В Уотфорд просто е така, хората провокират, сблъсъците започват заради дребни неща, а полицията едва чака", оправдава се Джошуа.

В началото на 2006 година влиза в света на бокса. Неговият братовчед Бен Илейеми, днес също успешен професионален боксьор, го завел в местния клуб и го упътил как излишъкът енергия и невероятна сила да канализира чрез бокс. Джошуа бързо напреднал, но не можел да побегне от неволите.

Така заради участие в улично сбиване през 2009 година завършил в затвора за 14 дни, а след това се примирил и напълно се отдал на бокса. Помогнало му, че бил осъден на домашен арест, не можел да излиза от осем вечерта до шест сутринта, трябвало всеки втори ден да се явява в полицията. Едно от условията да не завърши в истинския затвор било да се запише в училище и да изучи занаят. Избрал зидарско училище и отново напълно се посветил на тренировки.

Бил толкова добър, че през 2010 година е избран в английския национален отбор, който се подготвял за участие на Олимпийските игри в Лондон. Още тогава треньорите видели неограничения потенциал, чудесната комбинация от телесна структура, невероятна сила и издръжливост за неговите години.

Когато изглеждало, че Антъни Джошуа без проблеми ще успее да се класира за Олимпийските игри се намесила полицията. Преди края на 2010 г полицай го спрял заради превишена скорост, а без значение, че бил в анцуг на британския национален отбор му направили претърсване на автомобила. Намерили са марихуана! Отново съд, сега без ефективна присъда, но с година условна и 100 часа общественополезен труд. Изхвърлен е от националния отбор...

"Сега като мисля за това, трябва да призная, че ми е драго, че се случи така. Това ме пробуди, извади ме от състоянието в което тогава се намирах. Насочи ме в положителна посока", казва Джошуа.

Върнат е в националния отбор на Великобритания, а оттогава е напълно различен. Посветил се е на бокса и се заредили успехите. Първо през 2011 г на ЕП стигнал до 1/4-финал, а след това на СП в Азербайджан печели сребро. Това му е дало допълнителен мотив, а върхът достига на Олимпийските игри през 2012 г в Лондон когато печели злато. От този момент всичко се нарежда за него, най-голямата надежда на островния бокс след Ленъкс Луис!

Пътят при професионалистите му е широко отворен, първата му битка е през 2013 година, а "жертва" е италианецът Емануеле Лео. До днес Антъни не познава загуба, в 19 професионални мача има само победи, всички с технически или чист нокаут, нито веднъж не е печелил по точки! През 2014 е изиграл шест мача, един по-малко през 2015 г. Това е много за професионален боксьор въпреки че някои противници са били далече от сериозната професионална конкуренция. В първите 14 срещи нито един противник не е дочакал края на третия рунд, а петима са паднали преди края и на ПЪРВИЯ.

През октомври 2015 г Антъни Джошуа стана баща. Връзката с тогавашната му приятелка, инструкторката по танци Никол Озбърн е коронована с раждането на сина Джозеп. Боксьорът вече не е във връзка с майката на днес 18-месечния син, но се е постарал да ги осигури. Купил им е апартамент в Лондон и редовно вижда детето. А победите са му донесли милиони евро, слава и популярност, а в протеклите месеци го свързваха с певицата Рита Ора и манекенката Кара Делевидж.

Без оглед на всичко това, британецът продължава да живее с майка си, която работи като социална работничка. Не й позволява да гледа неговите мачове. Иска да я пощади от стреса.

"Рингът просто не е място на което майка иска да види детето си", обяснява, но бащата Робърт редовно е на мачове.

Антъни днес е световен шампион в тежка категория, най-добрият между най-силните. С височина от 198 см, съвършено тегло от 114 кг и разпъване на ръцете от 208 см е физически почти идеалния боксьор. За кратко време е изминал пътя от дъното, бил на ръба на влизане в затвора и стигна върха. Класическа история като сценарий за филм.

"Сега съм шампион, не само на ринга, а и извън него. Държа се така както и говоря, не трябва да обръщам маси и да разбивам столове, за да покажа на някой, че съм добър. Съзрях, определено съм друг човек, искам да докажа това и на ринга", говори новият световен първенец.

До мача с Кличко Джошуа в професионалната си кариера е заработил около пет милиона паунда, далеч от това да е беден, но сега само заради победата срещу големия Владимир Кличко получи - 15 милиона паунда! Неговите мениджъри промоутъри след всичко смятат, че ще доминира в следващите десетина години, а през това време от мачове и спонсори може да заработи чак МИЛИАРД евро!