Пази се от човека, който няма какво да изгуби. Не знам дали Антъни Джошуа е размислял за този израз преди съботния мач за световните титли в тежка категория против Анди Руис, но вярвам, че днес всякак му е ясно какво се случи. В Медисън Скуеър Гардън влезе в борба в която нямаше какво да спечели (освен някакви пари), докато от другата страна неговият мексикански съперник нямаше какво да изгуби. И Джошуа сигурно е бил наясно с това и затова не беше одушевен за участието в Ню Йорк, без оглед на това, че го очакваше нереномирания и относително безопасния Анди Руис, който, както всички вярвахме, преди всичко беше заместник съперник вместо допингирания Джарел Милър.
В нюйоркския ринг Джошуа, както и всеки път досега, изглеждаше като Аполон. Беше пълна противоположност на дебеличкия Руис, грозното пате което 20-ина минути след първия гонг се превърна в сензационен победител. Мисля, че и самият Руис не можеше да се надява как тази вечер четири пъти ще свали непобедения световен шампион и олимпийски победител от Лондон 2012 и в тази славна спортна арена ще направи може би и най-голямата изненада в историята на бокса. Обаче, Джошуа в Медисън не падаше (само) заради ударите.
Шампион или проект?
Руис се показа като невероятно жилав съперник. В третия рунд танцуваше по въжетата, а тогава измъква своите главни оръжия, изключителна издръжливост и физическо състояние, с оглед на външния му вид, невероятна бързина на ударите. Но в моментите преди Джошуа да завърши на пода, тези удари главно не бяха и технически чисти нито абсолютно точни. Джошуа през кариерата се справяше добре и с по-добри удрящи отколкото е Руис. Така побеждаваше и Владимир Кличко и Дилиън Уайт и Поветкин.
В събота изглеждаше нерешителен, сдържан, почти уплашен, сякаш изобщо не искаше да се намира на този ринг. И тук трябва да се търсят причините за неговите неадекватни реакции на атаките на Руис. Изразът на неговото лице, след като съдията на ринга в средата на седмия рунд прекъсна мача издава впечатление на неособено разклатен човек, а повече на доволен и щастлив, че се освободи от големи мъки и неволи. Очевидно е, че този мач не беше негово желание, а част от по-широк работен план на неговия промоутър Еди Хърн. През миналата година Хърн сключи договор с американската медийна къща DAZN на стойност милиард долара и така се задължи да организира 16 боксови събития за една година. Хърн сигурно не е измамил Джошуа, но е ясно, че преди всичко се е посветил на изпълнението на договора с девет нули, а чак после на интересите и желанията на своя клиент.
В интерес на истината, Антъни Джошуа в боксовите кръгове никога не се е наслаждавал на репутацията, която заслужава с оглед на резултатите. Мнозина и днес го критикуват, че румънецът Михай Нистор (по телосложение много подобен на Руис) с ляво кроше го изхвърли от ринга в 1/4-финала на Европейското първенство през 2011. Обществена тайна е, че на Олимпийските игри в Лондон е "побутнат" до златото. Под въпрос е не само неговата победа във финала против италианеца Камареле, а и победата в 1/8-финала против кубинеца Ерисланди Савон. Заради тези грехове от младостта някои го смятат просто за маркетингов проект на Хърн, а не за шампион предопределен да бележи тежката категория в посткличковата епоха.
Въпреки загубата от пълния аутсайдер, който и не изглежда особено атрактивно и лесно може да бъде взет за строителен работник или шофьор на автобус в градския транспорт, гледайки само спортно и финансово Джошуа не е в лоша ситуация. Първото участие извън британския остров му донесе най-малко 25 милиона долара, а до края на годината го чака реванш, който за разлика от първата среща с Руис наистина привлича вниманието на (не само боксовия) свят. Въпреки че Джошуа не е шампион от калибъра на Луис, Тайсън или Холифийлд, па чак дори и на Кличко, всякак е отличен боксьор и няма никакви съмнения, че в реванша лесно може да победи.
Без образи като Руис всичко това не би имало смисъл
Нито една загуба, разбира се, не е добре дошла, а особено не боксова. Както големият Веселко Тенжера пише по времето докато е следил кариерата на Парловльев, в нито един спорт границата между победата и загубата не е толкова дълбока като в бокса, защото боксовата загуба удря в онова изконното у нас, тя засяга пряко нашето его. Обаче, с малко късмет, ум и работните умения на Хърн, Джошуа до края на годината може да си върне титлите и репутацията и да заработи повече отколкото ако беше спечелил миналата седмица в Ню Йорк.
Не вярвам, че Анди Руис ще бие два пъти Джошуа. Намери ли разклатеният британски шампион начин да парира противниковата бързина, съответно намери ли на първо място мотив и желание за победа, мисля, че отново поясите ще са в неговите ръце. Анди Руис, предполагам, ще тръгне по пътя на своите предшественици Бъстър Дъглас, Оливър МакКол или Хасим Рахман, които събаряха славни тежки шампиони, но още в следващите мачове оставаха без титлата и после полека изчезнаха от поглед.
Обаче, ролята на Анди Руис като вдъхновение за всички онези хиляди състезатели в който и да е спорт, хиляди аутсайдери, които години тренират и се жертват без истински награди и удовлетворение, но вярват, че тук някъде зад ъгъла са и техните пет минути слава, е всъщност безценна. Без хора като Анди, син на непривилегировани мексикански имигранти, спортът не би имал никакъв смисъл, нито полза. Анди Руис още веднъж ни подсети, че никой не трябва да бъде подценяван и че в тези 12 рунда, 90 минути мач или 10 секунди състезание всеки, абсолютно всеки, има своя шанс.
Автор: Слободан Муфич
