На върха на кариерата си е имал всичко - шампионски пояс, пари, слава, роли в киното и ръст, който сваляше жените. Всичко пропаднало в нощта, когато е диагностициран със СПИН. Тогава за него започва друг вид борба, която ще завърши трагично. Това е историята на бившия шампион по бокс, внук на Джон Уейн и ученик на Роки - Томи Морисън.
В света на бокса някак незабелязано мина новината, че през миналата година почина бившия световен шампион в свръхтежка категория Томи Морисън. Човекът, който носеше прякора Дука, по модела на роднината си Джон Уейн (роднински връзки с Джон Уейн никога не са официално потвърдени), умря на 44 години след усложнения, заразен от СПИН. И въпреки че беше прилично добър боксьор, Томи Морисън е помнен от мнозина в ролята му на ученик на Роки в петата част на филма, където си партнира със Силвестър Сталоун.
Томи Морисън ще остане запомнен като "великата бяла надежда" на американския бокс, човек, който на върха си победи и Джордж Формън (след като той се върна от пенсия), но и като човек, който плати скъпа цена за порочния живот, който водеше. Жиовтът и кариерата на този боксьор в някои моменти наистина приличат на холивудски филм, за съжаление с нещастен край.
Томи Морисън е роден през 1969 г в Арканзас, но по-голямата част от живота му преминава в Оклахома. Израства в нефункцуионално семейство. В своята младост майка му едва се спасява от присъда за убийство, докато по-големият му брат лежи 15 години за изнасилване. Най-големият му проблем е с бащата алкохолик, който често бил майка му и него. Както сам е признал в неофициален разговор с един репортер, майка му е финансирала първата му татуировка, докато баща му го е въвел в секса, завеждайки го в стриптийз клуб, когато е 14-годишен.
Интересното е, че именно родителите му са го вдъхновили да се занимава с бокс, а затова е имал и подходящи гени, имайки предвид, че по-големият му брат и двамата му вуйчовци са боксьори. Томи започва да тренира на 10 г, а на 13 с фалшива лична карта се явява на конкурса "Toughman Contest", който дава шанс на аматьорски боксьори да се изявят на ринга (на мачовете е било забранено участие на боксьори под 21 г). В едно интервю за "Ню Йорк Таймс" Морисън разказва, че е загубил само една от срещите в турнира.
На 19 години Морисън, вече е аматьорски боксьор с голям брой мачове зад себе си, печели регионалната титла в свръхтежка категория "Златната ръкавица на Канзас Сити". Участвал е и в националните квалификации за Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. В директен бой с Рей Мърсър губи със съдийско решение и остава извън отбора за участие на Олимпиадата. Като аматьор Морисън има много двубои, 315 от тях спечелени с нокаут.
Тогава вече е известен със силен удар с опустошително ляво кроше и се очаква бляскавата му кариера. Началото на професионалния му път е свързано с насилие. Преминава при професионалистите през ноември 1988 г и в 21 срещи има 17 успеха с нокаут. Част от американската публика вижда в него "голямата бяла надежда" на американския бокс, човекът, който ще прекъсне доминацията на тъмнокожите шампиони.
С ръст от 188 сантиметра, дълга руса коса и тяло от над 100 кг, Морисън като млада боксова звезда бързо привлича вниманието на Холивуд. Силвестър Сталоун, който през 1989 г подготвя петата част на "Роки", вижда в Морисън съвършения лош герой. Мнозина смятат, че в сценария Сталоун е изградил ролята на Томи "Машината" Гън точно от реалния Томи. Младият боксьор прочел сценария, в който играе ученик но Роки, който по-късно се обръща срещу учителя си. Снимките започват през 1990 г, Морисън си взел шест месеца извън ринга и се отдал на филма. Останалото е история.
Бързо след завръщането между въжетата, сега вече звезда на и извън ринга, Томи Морисън получава шанс да се окичи с шампионския пояс в свръхтежка категория. През октомври 1991 г на ринга го чака старият противник Рей Мърсър, който вече е отнел мечтата на Морисън за участие на Олимпиада три години по-рано. Мърсър показал, че е проклятие за Морисън. В петия рунд първо го разтресъл, а след това със серия опустошителни удари го свалил на пода. И днес този нокаут се смята за един от най-бруталните в последното десетилетие на 20 век. Изглеждало, че мечтите на мнозина за "голямата бяла надежда" никога няма да се изпълнят. В 28-ия си професионален мач Морисън записва първата си загуба.
Въпреки това, Морисън получава втори шанс две години по-късно, когато в борба за шампион на версията WBO го чака Джордж Формън. Завърнал се от пенсия, Формън запълва празнотата, оставена от влизането на Тайсън в затвора и слабата конкуренция в свръхтежката категория, искайки да стане шампион и в по-напреднала възраст. Публиката се подготвяла да гледа аткрактивен мач между двама боксьори със страшни удари, старият шампион и младия лъв.
Самият Морисън преди мача казва: "Ако не победя, хората ще ме сложат в същата кофа с Бобик, Квери и Куни (също смятани за "бели надежди"). Като бял боксьор си двойно повече под ударите на критиката и трябва да се доказваш повече, отколкото тъмнокожите или латиносите."
Морисън се доказал, срещу Формън не се втурва, преднината натрупва рунд след рунд и накрая печели със съдийско решение. Публиката очаквала нокаут, но Морисън се докопал до титлата в свръхтежка категория.
За съжаление не се радва дълго на титлата. Шампионският пояс защитава само веднъж, срещу Тим Томашек, а в следващия бой срещу тогава още анонимния Майкъл Бент губи с нокаут в първия рунд. Неочакваната загуба в мача, който трябвало да е загрявка за боя с Ленъкс Луис оставя Морисън без осем милиона долара, които е трябвало да спечели, ако защитава пояса срещу британския боксьор.
Тогава вече се говори и за разгулния живот на Морисън, който започва да прилича на екранния си герой от "Роки" - славата удря в главата младия боксьор. Неговият дългогодишен треньор Том Вирджетс веднъж споменава, че Морисън е "магнит за проститутки". Интересно е, че в един и същ момент е имал брак с две жени едновременно, докато харчел немилостиво парите си. Този начин на живот ще коства много на Морисън три години по-късно.
Популярният "Дук" още веднъж печели титла, този път версия IBC, когато през 1995 г побеждава Донован "Бръснача" Радок. В следващия бой го чака Ленъкс Луис, който с нокаут в шестия рунд му отнема пояса. След мача британецът казва само добри думи за Морисън, особено за опустошителната му ляв ръка, казвайки, че е един от най-добрите в ударите, срещу които някога е излизал.
Това е и последния голям бой на Морисън на ринга. Когато през февруари 1996 г се подготвя за мач срещу Артур Ведерс, след рутинен лекарски преглед и анализ на кръвта, Спортната комисия на Невада установила, че Томи е заразен със СПИН. Когато и вторият тест е положителен Морисън излиза пред репортерите и обявява, че вече никога няма да се бие на ринга, а за болестта е виновен "безразборния и необуздан стил на живот". От тогава за 27-годишния боксьор започва друга борба, извън ринга.
След страшната новина първи в подкрепа на Морисън е Меджик Джонсън, който няколко години по-рано шокира света с признанието, че е заразен със СПИН. Той окуражава Томи и го съветва на всяка цена да слуша съветите на лекарите. За разлика от Меджик, който и днес бори вируса, Морисън води своя битка срещу болестта, но така и не приема факта, че наистина е заразен. Въпреки че заявява, че повече няма да се боксира, записва още един мач преди пенсия срещу Майкъл Род, но срещата се провежда в Япония, а парите отиват за хуманитарни каузи.
След началния шок, Морисън се отнася странно към болестта. Популярността и славата, които е градил години, за кратко време се разрушават. Някогашният шампион бързо е забравен и оставен сам да се справи с драстичната промяна в живота. С това не се е справил по най-добрия начин.
След собственото признание, дори и след като се установило, че е болен от СПИН, Морисън продължил да прави незащитен секс. Веднъж казал, че по този начин не се пренася вируса, а само в случаи, когато незащитен секс правят гейовете, което е божие наказание. Това не е единствената странност и скандалност в бурния живот, който е водил.
В началото на 2000 г лежи в затвора заради притежание на дрога и оръжия, няколко пъти е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и други нарушения.
По това време Морисън започва "нова страница" в своя живот, като твърди, че изобщо няма СПИН и тестовете от 1996 г са измама. Обяснява, че на тези изследвания е дал положителен резултат за антитела, които се появяват при поява на вируса, но не и за самия вирус. В интервюта обяснява, че е жертва на завера между завиждащи колеги и корумпирани мениджъри и заради това е останал без многомилионни договори. Останала е запомнена неговата фраза "Повече вярвам на адвокати, отколкото на доктори".
Мислейки, че всичко което се случва е заговор против него, нерядко е твърдял, че СПИН въобще не съществува, а е измислица на докторите. Тогава вече мнозина се съмняват в психическото му здраве, особено когато в края на 1999 г се подготвял за края на света и началото на новия милениум, в който да се телепортира.
Интересно е, че в своето отричане на болестта намира нова сила да тренира отново, обявявайки завръщане на ринга. Чак и показва резултати от тестове, в които няма следи от вируса в неговата кръв, излизайки с различни истории, да е излекуван, или че никога не е бил болен. За своите прегледи е получил и подкрепа от феновете, които горещо искали да видят завръщането на големия шампион.
Морисън успява за кратко да се върне на ринга. През януари 2007 г, след 11 г пауза, анализите на резултатите от кръвта са негативни за наличие на СПИН и така след лекарски преглед получава позволение да се бие. През следващия месец Морисън побеждава Джон Касъл и така наистина поставя под съмнение резултатите от тестовете през 1996 г. Междувременно неговият бивш агент Ранди Ланг публично заявява, че Морисън е подменил кръвта, а Томи отговаря, че Ланг му отмъщава, че го е уволнил, като е разбрал, че не е истински адвокат.
В разгара на спора, докато Морисън упорито твърди, че няма СПИН, привлича на своя страна и някои специлиасти. Експерти по болестта посочват, че Томи не може да бъде излекуван от СПИН, а единственото логично обяснение е резултатите от 1996 г наистина да са били неточни. Междувременно в началото на 2008 г Морисън успява да победи в Мексико американския боксьор Мат Вейшър.
За последен път Морисън излиза на ринга през 2009 г, когато в Уайоминг, въпреки препоръките на медицински специалисти, участва в демонстративен мач, смесващ бокс и кик-бокс, срещу Кори Уилямс. Тогава отново се губи от боксьорския свят, появявайки се в медиите само като отрича съществуването на вируса СПИН.
Последният опит на Морисън да се върне на ринга е през 2011 г, но пропада, защото в Квебек отказва да тества кръвта си пред надзора на специалисти. През следващата година здравето на Морисън се влошава. Въпреки това той упорито вярва, че не е болен от СПИН, поддържан от тогавашната си съпруга Триш, която твърди, че докторите са направили грешка и мъжът й има неврологично заболяване, наречено синдром на Гилен-Баре.
През 2013 г Морисън завършва в болница в Небраска, където по думите на докторите е броял последните си дни. Новинарката от американската телевизия И-Ес-Пи-Ен Елизабет Мерил, която е била в къщата на Морисън при последното позвъняване от болницата, получава потвърждение от майката Даян, че синът й през цялото време е бил болен от СПИН, въпреки че се е борил да докаже обратното.
Томи Морисън умира на 1 септември 2013 г на 44-годишна възраст в болница в Небраска. В професионалната си кариера има 48 победи (42 с нокаут), три загуби и едно равенство.
Някои ще го помнят като още една "голяма бяла надежда" на американския бокс, която никога не изпълни очакванията. За други ще остане шампион и човек, който плати цената на собствените капризи. Всички ще помнят прякора му "Дук" и твърдението, че е роднина на Джон Уейн. Холивуд ще го помни като съвършения лош герой. Боксът сигурно никога няма да го забрави.
