Австрийският футболист със сръбски произход Марко Арнаутович за пръв път в кариерата е избран за най-добър играч на тази страна, в традиционната анкета на агенция АПА. Нападателят на Уест Хем в анкетата в която участват треньорите на клубовете в австрийската Бундеслига е спечелил 26 точки, пред рекордьора, шесткратен победител, Давид Алаба (Байерн Мюнхен / 16 точки) и Ксавер Шлагер (Ред Бул Залцбург / 10 точки).
Шестима треньори са сложили Арнаутович на първо място, а сред тях и треньорът на Санкт Пьолтен Ранко Попович.
"Талантът при него никога не е бил под въпрос. Вярвам че е съзрял като човек и сега е станал по-отговорен. В бъдеще ще бъде още по-добър", заяви Попович, обяснявайки своето решение.
Арнаутович през изминалия сезон във Висшата лига в 31 мача постигна 11 гола и имаше шест асистенции, като беше избран за най-добър играч на Уест Хем от привържениците на "чуковете".
В националния отбор през тази година записа 10 мача, постигна четири гола и четири асистенции.
Добър футболист е Андрей Ярмоленко, показа това в последните няколко седмици във Висшата лига когато предвожда Уест Хем до победи над Евертън и Манчестър Юнайтед, но има и той някои луди "бръмбари", които показа щом кацна на украинска земя.
Щом се появил на подготовките на националния отбор, изразил желание да се бие и то с ТВ коментатора Владимир Кобелков, който доста го критикува през изминалите седмици докато не влезе във форма.
"Когато бях малък, много се биех. И ядях бой, но и биех. Това е нормално за момче, па и за мъж. Искам да ви обявя следващия ми бой. Не искам вече да слушам Кобелков, искам да го предизвикам на бой и да му отмъстя за всичко лошо което е казал за мен по телевизията. Очаквам неговият отговор и се надявам да покаже, че е мъж" заяви Ярмоленко.
Крилото е в списъка на националния отбор за приятелския мач с Италия (утре вечерта) и сблъсъкът с Чехия в Лигата на нациите през уикенда.
"Казах още през лятото, когато пристигна в Лондон, че на Андрей му е нужно известно време да свикне с условията на футбола във Висшата лига. Притежава голям талант, това го знаем всички, но в това първенство не е решаващ само този детайл. Трябват ви и бързина и добра тактическа подготовка за всеки мач. Против Евертън по най-добрия начин демонстрира своите качества и ме накара сега всеки уикенд да искам да повтори тази игра и да стане нашият най-важен играч", заяви треньорът на Уест Хем Мануел Пелегрини.
Условия за добър футбол има, само още да се справи с "бръмбарите" в главата.
Номерът не е само да изкараш милиони, а е важно да ги запазиш. Най-малкото. А най-добре е да вложиш тези пари умно. За това може би най-добре могат да говорят Матьо Фламини или Коби Брайънт, обаче, може би трябва да чуем точно Карлтън Коул, който обяви, че е банкрутирал. Да, похарчил е всичко. И сега усеща върху себе си известната клетва "да имаш па да нямаш".
Човек, който е заработвал милиони в кариерата си, който е получавал и по 40 000 евро на седмично ниво, сега е, както казва народът - скъсан.
Той е излязъл публично и признал този факт, но не разкрил детайли по какъв начин е стигнал до сегашното положение.
"Надявам се моята история да помогне на младите футболисти да поемат отговорността кого слушат и от кого взимат съвети", заяви Коул.
Казва че лошите съвети са го довели тук където е.
"За съжаление, не разбрах какво се случва докато моята кариера не стигна до сериозни години. Беше твърде късно нещата да се преобърнат."
Този нападател сега е на 34 години, а в кариерата е играл за Челси, Уулвърхемптън, Астън Вила, Уест Хем (откъдето го помним най-добре), Селтик, а последният клуб му е бил Персиб Бандунг в Индонезия (съгласил се да играе там, за да е близо до Малайзия, заради съпругата) където е играл пет месеца и не е вкарал гол. Треньорът веднъж казал, че когато има Коул на терена "сякаш играе с десетима".
А беше опасен нападател...
В кариерата е постигнал 51 гола в 289 мача на най-високо ниво, чак е играл и седем пъти за националния отбор на Англия. Играл е за Уест Хем девет години. Кариерата му е продължила 16 години. От финансов ъгъл се завърши безславно.
Никога не е бил човек в рамки за което свидетелстват и наказанията, които е получавал заради коментари в туитър. Два пъти е трябвало да плати по 20 000 паунда. Сега да има такива пари...
Коул при обявяването на банкрута е отворил академия "CCTwelve Football Academy" и работи като съветник на млади хора и футболисти около това какво ги чака при разполагането с пари и живота, който ги очаква.
Не е баш добър пример как трябва да се отнасяш с парите, но е пример как не трябва.
Някогашният национал на Чехия Томаш Репка (44) днес бе осъден на шест месеца затвор.
Съдът в Бърно реши, че бившият защитник на Уест Хем и Фиорентина е виновен за рекламиране на сексуални услуги в интернет под името на своята бивша жена Владка Ербова.
Владка Ербова
Новата девойка на Репка Катерина Кристелова мина малко по-добре и като съучастничка е наказана само парично с 50 000 чешки крони (около 2000 евро). Те под снимки на бившата съпруга на Репка оставили чак и номера на личния й телефон така че Владка имала доста неприятни обаждания.
Томаш Репка през кариерата си е играл 45 пъти за Чехия, а освен за Виола и "чуковете" е играл и за Спарта от Прага.
Легендарният футболист на Арсенал остана без различни сувенири, които са продадени на търг на стойност 7 000 000 паунда.
Това което може да направи бившата жена, никой не може... Това на своята кожа усети и легендарният футболист на Арсенал Йън Райт. Както пише "Сън", Райт е останал без колекция сувенири и неща, които е събирал или спечелил по време на богатата си кариера като играч. А всичко заради дългове, които неговата бивша съпруга направила към собственик на един склад в американския град Орландо във Флорида.
Поред останалото, тук са подписани и неподписани екипи, които Райт е получил или разменял, трофеи за гол на месеца, чак и екземпляри от неговата автобиография... Всичко общо около 500 предмета. И всичко това попаднало на търгове и е продадено за общата сума от невероятните 7 000 000 паунда (7 990 000 евро).
"Това е тъжна ситуация. Толкова години съм събирал всички тези сувенири, пазих ги и тогава цялата тази колекция се появява някъде в Америка и се продава на търг", заяви Райт за "Сън".
Райт се е оженил за Дебора през 1993 година, а са се развели 11 години по-късно.
В тази "изгубена колекция" се намира и екипът на Райт с номер 185 на гърба, който е направен когато е подобрил рекорда за постигнати голове с екипа на Арсенал. Това е било на мач с Болтън през 1997 година.
"Купувам футболни екипи и ми попадна екип на който пишеше "Благодаря 185". Момчето което го продаваше ми каза, че купува неща от складове и че на един такъв търг продавала и бившата съпруга на Йън Райт", казал един от анонимните купувачи за "Сън".
Легендарният футболист на Арсенал признава, че е бил емоционално привързан с екипа на националния отбор на Англия, който своевременно е носил неговият син Шон Райт Филипс.
През 16-годишната професионална кариера Йън Райт е играл за Кристъл Палас, Арсенал, Уест Хем, Нотингам Форест, Селтик и Бърнли.
Членът на Висшата лига Уест Хем наказа и обвини в расизъм директора Тони Хенри, защото настоявал клубът от Лондон да не привлича африкански футболисти, съобщава Би Би Си.
Ръководството на Уест Хем изтъкнало, че мнението на Хенри е в противовес на политиката на клуба, която гласи, че всички играчи са добре дошли без оглед на расовата, религиозна или сексуална ориентация.
По повод решението Хенри е казал, че няма проблем с расизма, а е забелязал, че африканските футболисти имат по-малко самоувереност и са разстроени като нямат достатъчно минути.
Футболистите на Уест Хем, който е на 12-о място във Висшата лига, в края на трансферния прозорец останаха без двама африкански съотборници - Андре Аю и Диафре Сако, а от старта на сезона в клуба не е дошъл нито един играч от "Черния континент".
В Англия може би това не би било възможно, само Пеп Гуардиола е можел да измисли някой висок 170 и ситно ресто да играе класически бранител, както е измислил, че в защитата на вратата участват всички еднакво, макар че по-късно имаше такива, които критикуваха Рафа Бенитес, че поне не пробвал това.
Песента, която някъде през лятото на 2007 - прехапвам си езика и си режа пръстите като осъзная, че оттогава е минало повече от десетилетие - прозвънявала в легендарния Коп, а оттам се ширила и по другите трибуни, а и по останалите стадиони във Висшата лига и тогава, благодарение на европейските мачове и ютуб, планетата, имала две големи грешки. "Имаме най-добрата среда на терена в света", пеели привържениците на Ливърпул. "Имаме Чаби Алонсо, Момо Сисоко, Джерард и Масчерано..."
Първо, ясно, Мохамед Сисоко, който ще докаже със своята кариера - защото и като е бил в Ювентус, това не беше този Ювентус, а после ще стигне и до Индия, Индонезия, Непал, къде ли не е бил - не е бил един от най-добрите играчи в средата на терена в света.
А второ, и за тази история по-важно, Хавиер Масчерано наистина в много е бил най-добър, но той не е бил играч от средата на терена.
Само че това тогава не сме знаели, и трябвало, поне така говорят привържениците на Барселона, да се случи реванша от осминафиналите на Шампионската лига, между Барса и Арсенал (този Арсенал, като не е играл срещу Байерн, играл срещу Барса, грехота), март 2011 година, за да излезе на светло толкова важно нещо.
Масчерано като футболист на Ливърпул
Арсенал е, история и легенда на сайта на Барселона, качена в слава на Хавиер Масчерано, аржентинецът, който преди някой ден, след осем години в Каталуния, отиде да осребри още малко своите шпагати в Китай, в богатия Хебей Чайна Форчън (какво кич име!), където го чака Лавеци, Арсенал е спечелил първия мач в Лондон с 2:1, във втория е било 3:1 за домакините след два бързи гола на Чави и Меси от дузпа, момчетата на Арсен Венгер имали и червен картон (Робин Ван Перси, и в Барса са съгласни - твърде строго), а тогава в съдийското продължение Джак Уилшър с подаване намери Лорда.
ЧИСТЕНЕТО НА БЕНДТНЕР - ПРЕМИЕРАТА НА МАСЧЕРАНО НА МЯСТОТО СТОПЕР
Никлас Бендтнер има някои песни за себе си, но гаранция нито една не е казвала, че е най-добрият нападател в света, което на пространната поляна на Камп Ноу набързо е и показал.
Неловко поел топката, но някак би я и стигнал, а може би и пратил зад Виктор Валдес, ако зад гърба му не се прокраднаха едни стотина тона кинетична енергия опаковани в най-чистия шпагат, който някога сте виждали.
Това е бил Хавиер Масчерано, вече не онзи "чистач" от Ливърпул, доведен да чака Тиаго Алкантара да съзрее, а Серхио Бускетс да престане да се занася, онзи с който се шегували, че никога не вкарва голове, въпреки че знаем, добре, че това не е ролята на хората на неговата позиция, така че все едно.
Това бил Хавиер Масчерано, централен защитник, премиерно.
В Англия може би това не би било възможно, само Пеп Гуардиола е
можел да измисли някой висок 170 и ситно ресто да играе класически бек,
както е измислил, че в защитата на вратата участват всички еднакво,
макар че по-късно имаше такива, които критикуваха Рафа Бенитес, че поне
не пробвал това.
Тази метаморфоза на човека, който ще влезе във фолклора на Ливърпул, не само заради песните, а и заради боя на "Олд Трафорд", а специално заради това, че титлата първенец на Европа, която Барселона ще спечели през същата тази 2011 година на "Уембли", посветил на привържениците на Ливърпул, на инат на Пол Скоулс, една от успелите футболни истории, макар не твърде чудна за момче, което със сърце и запалимост като склад за барут, пиротехника и калашници, задължи испанския, английския, европейския, а най-напред аржентинския футбол, побеждавайки и препятствията във вида на досадни и тежки травми.
Масчерано се бори за родната Аржентина срещу Холандия на 1/2-финала на Мондиал 2014
Защото отново ще има някое съдийско добавено време, само че този път всичко се случва в полуфинал, годината е 2014 в Бразилия, Ариен Робен взима топката и сам създава шанс, който ще реши всичко и ще прати Холандия във финала на Мондиала, а тогава се появява бързината на Хавиер Масчерано, който с едно чудесно хвърляне в същото време къса и мечтите на холандците, и своя gluteus maximus (най-големият седалищен мускул на тазобедрената става - б.р.), и всяко шарено лале на този свят, и в този момент Аржентина не може нищо друго освен да се класира на финала...
ЧИСТЕНЕТО НА РОБЕН И ТАЗИ НЕВЕРОЯТНА КИНЕТИЧНА ЕНЕРГИЯ
Хавиер Масчерано е бил лидер на това поколение, чак и ако капитанската лента е на ръката на неговия приятел и клубен ортак Лео Меси. Защото я има тази сцена във финала, пак сме в Бразилия, трябва да започнат продълженията срещу Германия, а селекционерът Алехандро Сабея и капитанът Меси само стоят, докато нареждания дава най-известният между всички аржентинци на терена, Масчерано. И всички стоят мирно...
Това в него, много по-рано, още от онези години когато е въодушевявал привържениците на Ливърпул и бил в техните песни, пръв видял най-големият между всички, в този момент на позиция селекционер на Аржентина.
"Моят отбор е съставен от Хавиер Масчерано и още десет играчи ("y diez jugadores mas'')", казал Диего Армандо Марадона, прецизно поставяйки анамнеза към която ще се придържат всички треньори, които ще имат удоволствието "El Jefecito" (Малкият началник - б.р.) да им шефства на терена, дали по-близо до онзи кръг на половината на терена или полукръга пред наказателното поле, все едно...
Този ранозреен - не само защото е изглеждал сякаш е имал някоя година повече отколкото е писало в кръщелното - бил един от физически най-подготвените, но още повече тактически най-обучените играчи в последното десетилетие, откакто, на 22 години, се появил на "Анфийлд" и голямата сцена.
Интелигентен, ефикасен в разрушаването, но далеч от това да е само "майстор на развалянето", изглеждал на терена сякаш е прочел всеки нападател по снимка - затова никой никога не е поставял въпрос за неговата височина - а за по-младите играчи е бил едва достижим пример, защото трябваше онези меки техници, особено там в юга на Европа, да научат някой урок от историята на мрачното изкуство. ЧОВЕКЪТ КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ ЛИВЪРПУЛ
Масчерано, както ще направи и Луис Суарес, просто трябвало да напусне Ливърпул, да отиде в Барселона, а с оглед на това как се е управлявал тогава този клуб, и за мениджър след Рафа е доведен Рой Ходжсън, никой не го е упрекнал. Изкупил се, в края на краищата, с онази честитка на Уембли...
Съществува, разбира се, в историята за Масчерано и онази удебелена бележка под линия в самото му преминаване от клуб в клуб, от Ривър в Сантош в Уест Хем в Ливърпул, която се свързва с името на мътни инвеститори начело с Киа Джорабчиян; в много Хавиер Масчерано е бил пръв, па и в това.
Не само да сме разбрали, че някой толкова нисък може да играе централен защитник в тогава без конкуренция най-добрия клуб на света, а някоя година по-рано разбрахме, че всичко което знаем за футбола, трансферите и собствеността е погрешно.
Масчерано и Тевес имаха трудови книжки в MSI, а не в клуба за който играели, а тяхното преминаване в Уест Хем Юнайтед след Световното първенство в Германия на което блестял, сред всички клубове, които искали талантливата двойка на Коринтианс, ни учуди сякаш сега Гарет Бейл да наговори Роналдо, Гризман и Кавани да помогнат на Суонси да не изпадне от първенството...
Но, настояването на такива ефимерности би отнело от аурата на Хавиер Масчерано. Той не е бил нито на Джорабчиян, нито на Ливърпул, чак нито на Барселона (най-малко на Уест Хем, тъй като в Лондон за половин година не е и играл много, и кой знае кои са били всички маршируващи там!), той е бил малко аржентински, но преди всичко е бил всички нас; онези два шпагата, които откроихме, от малкия милион безукорно направени, това е същото, не, лъжем, еднакво умение като прехвърляне в деветдесетата минута, задна ножица, рабона и куатеминя направени едно през друго.
Масчерано сега е в Китай, ще изкара още един договор, може да го видим и в Русия, където може да събори рекорд по брой мачове за националния отбор, който държи Хавиер Санети, но още по-важно е какво ще прави после.
Защото от всички живеещи играчи и доскорошни играчи, "Ел Хефесито" изглежда като някой който без проблеми би се справил край терена, само да обуздае темперамента; може би като същинска противоположност на колегата от онази песен Чаби Алонсо, който за пренасяне на знания бил "избор" на повечето любители на футбола.
Някой който е бил генерал на бойното поле лесно ще стане поне първи офицер там където се чертае тактиката и се планира битката. Неговата харизма, неговото знание за тактиката, което е събирал и крал от най-добрите специалисти в света, неговите мотивационни и лидерски способности заради които искате да загинете за него биха могли да го, когато се завърши в Далечния изток и когато се, може би, най-накрая изкачи на върха на света със своята Аржентина, претворят в нов голям специалист, на ниво Диего Симеоне, ако не и по-високо от това.
Па още много години да парафразираме най-големия на всички времена: тази вечер за единия отбор участва един от най-големите на всички времена Хавиер Масчерано и още единадесет играчи.
Докато повечето от отборите в елита на Англия имат изобилни бюджети за трансфери, в които да се потопят тези дни, играчите излизащи през вратата все още са жизнено важни за смъкване на натиска на финансовия феърплей.
Челси реализира най-много парични постъпления от продажби през летния трансферен прозорец - 118,8 милиона паунда за напусналите.
Недалеч назад е Евертън, който е заприходил 114,3 милиона паунда от продажбата на звездите си на други клубове.
Лидерът в класирането Манчестър Сити е прибрал 99,6 милиона паунда от продажби на играчи, докато Тотнъм е заработил 94,1 милиона.
Но кои отбори са прибрали най-много пари от продажбата на играчи от създаването на Висшата лига през 1992?
Привържениците на Уест Хем с обаждания "загрели" телефона за спешна помощ. След новата загуба в първенството и влизането в зоната на изпадащите от Висшата лига...
Отчайващите времена търсят отчаяни постъпки. А привържениците на лондонския Уест Хем приели това буквално.
След новата загуба в първенството от Уотфорд (0:2), телефон 999 за спешни случаи и намеси в Обединеното Кралство буквално се загрял от обаждания на привърженици на Уест Хем!
"Чуковете" неотдавна уволниха Славен Билич, а на негово място е доведен Дейвид Мойс. Но, шок терапията, засега, не е донесла желания резултат.
Привържениците на Уест Хем започнали масово да звънят на номер 999, а от тази служба, както и от полицията, са предупредени повече да не правят това, защото ще бъдат проследени и наказани.
"Да се обадиш на 999, защото Уест Хем отново е изгубил е напълно неприемливо! Трябва да разберете, че това е харчене на нашето драгоценно време", е отговорът от Службата за спешни случаи.
Ringing 999 because @WestHamUtd have lost again and you aren't sure what to do is not acceptable! It is a complete waste of our time. #999foremergenciesonly
Днес юбилей празнува
легендарният нападател Йън Райт, който
навършва 50 години. Голмайсторът е носил
екипите на общо седем клуба в Англия и
Шотландия, като в 581 шампионатни мача
е отбелязал 387 гола. За националния отбор
на Англия има 33 участия и 9 попадения.
Най-добрият му период са седемте сезона
за Арсенал, а след отказването си работи
като водещ на телевизионни и радиопредавания
с футболна тематика.
Райт започва с
професионалния футбол сравнително
късно. Въпреки пробите в Саутенд Юнайтед
и Брайтън в юношеските си години, той
не може да привлече достатъчен интерес,
за да спечели професионален договор.
Играе за аматьорски отбори, смятайки
че няма шанс за големия футбол.
Скаутът за таланти
на Кристъл Палас Питър Прентис вижда
Йън да играе за Гринуич Бороу и го кани
на проби на стадион „Селхърст Парк“.
Впечатлява тогавашния мениджър Стив
Копъл и подписва професионален договор
през август 1985 г, три месеца преди 22-ия
си рожден ден.
Бързо прави впечатление,
вкарвайки девет гола в първия си сезон,
ставайки втория по резултатност за
клуба. С идването на Марк Брайт в Палас
през следващата година двамата създават
успешно партньорство и благодарение
на головете им клубът влиза в елита чрез
плейофи през 1989 г. Райт е особено полезен
през този сезон с 24 гола във Втора дивизия
и общо 33 във всички надпревари.
През декември 1989 г
е извикан в Б националния отбор на
Англия, но двойно спукан пищял осуетява
дебюта му в Първа дивизия. След
възстановяването от травмата той се
включва драматично, като „супер смяна“
на финала за Купата на ФА през 1990 г срещу
Манчестър Юнайтед. Изравнява резултата
няколко минути след появата си на терена,
докарвайки срещата до продължение, а
след това извежда отбора си напред. В
крайна сметка мачът завършва 3:3, а Палас
губи преиграването с 0:1.
През следващия сезон
Райт е част от националния отбор на
Англия и достига гол №100 за Кристъл
Палас. Вкарва два пъти за „орлите“ за
победа над Евертън на финала за Купата
на Лигата на „Уембли“. Йън става известен
със смъртоносния си удар, подпечатвайки
репутацията си с хеттрик за 18 минути в
гостуване на Уимбълдън в предпоследния
кръг на сезон 1990/91 г.
Райт е вкарал 117 гола
в 253 мача и 24 появявания като смяна през
шестте си сезона в Кристъл Палас във
всички турнири, което го прави най-добрият
реализатор на клуба след Втората световна
война и трети за всички времена. През
2005 г е избран в Единайсеторката на 20 век
на „орлите“, както и за Играч на века
за клуба.
Тъмнокожият голаджия
подписва с Арсенал през септември 1991 г
срещу 2 500 000 паунда, което е трансферен
рекорд за клуба по онова време. Вкарва
още в дебюта си срещу Лестър в мач от
Купата на Лигата, а в дебюта си за
първенство срещу Саутхемптън вкарва
хеттрик. Печели „Златната обувка“ в
първия си сезон за „артилеристите“ с
29 гола, пет от които е отбелязал за Палас,
а общо 31 във всички надпревари. Бележи
хеттрик и в последния кръг от сезона,
отново срещу Саутхемптън, като третият
му гол е последния в историята на старата
Първа дивизия. Само Йън Райт и Теди
Шерингам (през сезон 1992/93 г) са ставали
голмайстори на елита, вкарвайки за два
различни клуба в един сезон.
Райт е най-резултатният
нападател на Арсенал в шест поредни
сезона. Играе основна роля в успехите
на клуба през 90-те години, печелейки
Купата на ФА и Купата на Лигата през
1993 г, вкарвайки и на двата финала. Йън
помага на Арсенал да достигне финала
за Купата на носители на национални
купи през 1994 г, но е наказан за последния
мач, който неговият клуб печели с 1:0
срещу Парма. През този сезон „топчиите“
завършват четвърти във Висшата лига.
Стрелецът вкарва
във всеки кръг от КНК през 1995 г без
финала, като се представя добре и във
Висшата лига, но времената в Арсенал са
трудни, след освобождаването на мениджъра
Джордж Греъм заради незаконни плащания,
а наследникът му Стюърт Хюстън класира
отбора на 12-о място в края на сезона.
С пристигането на
Брус Риоч между двамата има конфликт и
Райт подава молба за трансфер, която
по-късно оттегля. С идването на Денис
Бергкамп двамата заформят кратко, но
плодотворно сътрудничество, като в
първия си сезон заедно помагат на Арсенал
да достигне пето място и да се класира
за Купата на УЕФА. Достигат и 1/2-финалите
за Купата на Лигата, но отпадат от бъдещия
носител Астън Вила заради голове на
чужд терен.
Когато Арсен Венгер
поема Арсенал през септември 1996 г Райт
е на почти 33 г. Въпреки възрастта си той
продължава да бележи редовно, ставайки
голмайстор №2 на Висшата лига за 1996/97 г
с 23 попадения. На 13 септември 1997 г чупи
рекорда на Клиф Бастен по брой отбелязани
голове за Арсенал с хеттрик срещу Болтън
(рекорд подобрен от Тиери Анри през
октомври 2005 г). Два месеца по-късно
претърпява контузия на ахилесово
сухожилие, която го извади от строя за
сезона, завършен с дубъл – шампионска
титла и Купа на ФА. Райт е в групата за
финала срещу Нюкасъл, но не се появява
в игра.
Йън Райт бележи 185
гола в 279 мача като титуляр и 9 влизания
от пейката. Последният му гол на „Хайбъри“
е на 4 октомври 1997 г срещу Барнзли, който
е под №300 в кариерата му за Кристъл Палас
и Арсенал общо. Вкарва последното си
попадение за Арсенал на 6 януари 1998 г за
победа на 1/4-финалите за Купата на Лигата
над Уест Хем на „Болейн граунд“. В
негово отсъствие Арсенал е отстранен
от Челси на 1/2-финалите, слагайки край
на надеждите за уникален домашен требъл.
През 2008 г завършва
на четвърто място в класацията „50-те
най-велики топчии“, публикувана на
официалната страница на клуба.
През юли 1998 г Райт
преминава в Уест Хем срещу 500 000 паунда.
Прекарва при „чуковете“ 15 месеца,
вкарвайки в дебюта си срещу Шефийлд
Уензди, но не достига формата си от
времето в Арсенал. Излиза по заглавията
на медиите, след като потрошава
съблекалнята на съдиите на „Ъптън
парк“, след като е изгонен в мач срещу
Лийдс. За кратки периоди играе за Нотингам
Форест, Селтик и Бърнли, помагайки на
последния да влезе в Първа дивизия.
Отказва се през 2000 г. Райт вкарва и в
дебютните си мачове за Нотингам и Селтик.
Приключва кариерата си с 313 гола във
всички турнири. По време на престоя си
в Селтик е обиждан от феновете, които
плюят върху автомобила му.
Райт дебютира за
националния отбор на Англия под
ръководството на мениджъра Греъм Тейлър
през февруари 1991 г. Започва като титуляр
при победата с 2:0 над Камерун на „Уембли“
и помага на родината си да се класира
на Евро 92 в Швеция. Във всеки от сезоните
след Мондиал 90 Райт никога не е вкарвал
по-малко от 23 гола за клубовете си.
Изненадващо Райт не попада в състава
за Евро 92, въпреки че е голмайстор на
английския елит в сезона преди турнира.
Пред него са предпочетени Клъф, Линекер,
Шиърър, Алън Смит и Пол Мърсън.
С идването на Тери
Венейбълс на мениджърския пост Йън Райт
играе в четири от първите му пет мача
начело, но след това не играе повече по
негово време. Нападателят пропуска и
Евро 96, но помага на „Трите лъва“ да се
класират за Мондиал 98. Новият мениджър
Глен Ходъл възобновява статута му на
национал през ноември 1996 г. Съдбата
отново го лишава от възможността да
играе на голям турнир с екипа на Англия.
Контузията в ахилеса не му позволява
да се изяви на световните финали във
Франция.
Последният му мач
за Англия е през ноември 1998 г – приятелски
двубой с Чехия на „Уембли“, спечелен
с 2:0. Райт е на 35 години.
През март 2007 г е
назначен за директор по футболната
стратегия в Ашфорд Таун, след като
закупува акции от клуба. На 18 май 2012 г е
потвърдено, че Йън Райт заема временно
поста треньор на първия отбор на Милтън
Кейнъс Донс. В момента продължава да е
на тази позиция и прави постоянен прогрес
в треньорската си кариера.
Йън Райт е водещ и
гост на редица на телевизионни и
радиопредавания във водещите медии във
Великобритания.
Още като професионален
футболист в Арсенал Райт публикува
автобиографията си „Г-н Райт“. Първото
издание е през 1996 г, а година по-късно е
преиздадена с нова глава. През 1993 г Райт
написва и издава сингъла „Направи
правилното нещо“ (Do The Right
Thing). Песента е написана
съвместно с Крис Лоу (от Пет Шоп Бойс),
който я продуцира, а тя достига №43 в
Класацията за сингли във Великобритания.
Райт е колумнист за таблоидния вестник
„Сън“.
Йън е
патрон на Африканско-карибския тръст
срещу левкемията. От дете е привърженик
на Милуол. Осиновеният му син Шон
Райт-Филипс в момента играе за Куинс
Парк Рейнджърс, а биологичният му син
Брадли Райт-Филипс се състезава за Ню
Йорк Ред Булс.
Малко след
отказването си от активния футбол през
2000 г Йън Райт е удостоен с Орден на
Британската империя за заслугите си
към най-популярната игра.
Носител на наградата
Гол на сезона за 1989/90 г. В Отбора на сезона
за Втора дивизия за 1988/89 г В Отбора на
сезона за Висшата лига за 1992/93 и 1996/97
г Играч на месеца във Висшата лига за
ноември 1996 г Във Футболната зала на
славата на Англия – от 2005 г
Хиляди
аматьорски футболисти са играли на
терен, покриващ неексплодирала немска
бомба от Втората Световна война. Бомбата
е открита през април 1995 г, което довело
до евакуирането на 4000 души, които живеят
в Портланд, Дорсет, докато специалистите
обезвредят оръжието за няколко часа.
Актьори
стават футболни хулигани
През
2009 г полицаи видяли снимки на актьори,
дадени от медии след бунт в Лондон.
Фотографиите били изискани заради
инцидент, в който участвали привърженици
на Уест Хем и Милуол. На шест от 66 снимки
се виждат лицата на актьори, които
заснели кадри за хитов филм.
Полицията
атакува футболисти
Полицаи
нахлуха на терена и използваха лютив
газ срещу няколко футболиста след
показването на червен картон на мач в
Бразилия през 2010 г. Играчът, изгонен в
срещата между Генус и Мото Кубе, отказал
да напусне терена, което накарало
полицаите да влязат с бясна скорост на
терена, атакувайки него и други
състезатели.
Мач
с три полувремена
Мач
от английското първенство игран през
1894 г завинаги ще остане в историята с
трите си полувремена. Срещата е между
Съндърланд и Дерби Каунти и започнала
със заместник съдия, след като титулярът
закъснявал. След 45 минути той се появил
и наредил да се изиграят пълни 90 минути,
а Съндърланд победил с 11:0.
Да
те изгонят заради спъване на фен
Адриан
Бастия беше изгонен, след като спънал
фен слязъл на терена през 2008 г. По време
на мач между Астерас (Триполис) и
Панатинайкос, Бастия препънал нахлулия
запалянко, за да може да бъде изведен
от терена от охранителите. Съдията
веднага му показал директен червен
картон за грубо поведение.
Изгонен
заради Октоберфест
Известният
немски вратар Йенс Леман беше отстранен
от първия отбор на Щутгарт, след като
отишъл на мюнхенския бирен фестивал
без разрешение. Леман участва при
загубата с 0:2 от Кьолн, а след това бил
забелязан да пие бири с фенове няколко
часа след края на срещата.
Екзекуции
преди мач
По
време на талибанското управление на
Афганистан през 90-те години се провеждали
екзекуции на основния стадион в Кабул.
Мъже и жени често били измъчвани,
застрелвани, заколвани или разчленявани
преди отборите да излязат на терена за
мач.
Продаден
за сочно месо
В
румънския футбол Мариус Киоара бил
продаден от Арад в Регал Хорния през
2006 г за... 15 килограма сочно месо. Киоара
напуснал новия си клуб само след ден,
след като бил взет на подбив от
съотборниците заради обстоятелствата
около трансфера му.
Да
откраднеш дузпите
Двама
души нахлули на основния стадион на
Родъръм и изрязали и откраднали точките
за изпълнение на дузпи в двата края,
като подарък за Коледа. Дуото използвало
малки лопати, за да изкопае бързо точките
преди да изчезне. Крадците се признали
за виновни по обвинения в кражба пред
властите.
Издирван
престъпник на терена
Известен
и издирван наркодилър бил арестуван в
центъра на терена по време на неделен
мач от полицията. Срещата се провела в
Лийдс през 2009 г, а на терена нахлули 20
полицаи, предотвратявайки възможността
престъпникът да избяга. Неговият отбор
така или иначе постигнал победа с 6:3.
Може
би сте чували за Хари Реднап, който за
малко не стана мениджър на националния
отбор на Англия. Той си изгради репутация
от дните си начело на Уест Хем, където
привлече Паоло Ди Канио и Тревор Синклеър,
а с изгодни сделки взе и Джон Хартсън и
Пол Китсън. Наслаждаваше се на успех в
някои от трансферите си на „Ъптън парк“,
но други бяха пълен провал. 18-те милиона
паунда получени от Лийдс за Рио Фърдинанд
бяха похарчени за безнадеждни играчи
и Тити Камара.
Имаше
любопитен случай с Гари Чарлс, а Реднап
оповести, че Флорин Радучою отишъл да
пазарува със съпругата си, вместо да се
яви за гостуването на Стокпорт за Купата
на Лигата. Мач, който Уест Хем загуби
благодарение на автогол. Никой не може
да се сравни със странностите на краткото,
но изпълнено със случки пребиваване на
Марко Бугърс в източен Лондон.
Бугърс
пристигна в Уест Хем през лятото на 1995
г за 1 милион паунда от Спарта (Ротердам),
след като си беше изградил напълно
приемлива репутация в холандското
първенство. По-късно щеше да се разбере,
че Реднап никога не го е виждал в игра,
а е направил избора си от видео на
нападателя. Това само по себе си не е
толкова странно – Реднап едва ли е
първият мениджър, който разчита на
запис, но това не му направи услуга,
когато нещата отидоха на зле. Това беше
в дните преди Туитър, Ютуб и европейските
футболни експерти, привържениците не
знаеха какво да очакват и Бугърс направи
дебюта си в първия кръг от сезона, като
смяна през второто полувреме в домакинска
загуба с 1:2 от Лийдс. Направи малко
впечатление. Но нямаше тревога. Той беше
в чужда държава. С достатъчно време да
изгради име.
Както
щеше да се окаже, следващото му представяне
от пейката няколко дни по-късно беше
изпълнено с много повече действие. Уест
Хем изоставаше с 1:2 от Манчестър Юнайтед
и Бугърс се появи няколко минути преди
края. Не му отне много време да остави
следа – върху Гари Невил. Малко след
като се появи Бугърс полетя във въздуха
и сбъдна мечтата на много фенове на
Ливърпул, с нарушение срещу Невил, което
„Сън“ определи като „болно ужасно
влизане“. Защитникът имаше късмет и
довърши мача, но Бугърс веднага беше
изгонен и получи наказание за четири
мача заради грубостта си.
С
това трябваше да се приключи случая, но
Бугърс, който се подразни от медийното
внимание и страдащ от носталгия се
прибра в Холандия. Още веднъж нищо
забележително в това. Чужд играч посещава
родината си. Той не беше последният
футболист на Уест Хем, който щеше да го
направи. През 1998 г чилийският защитник
Хавиер Маргас изигра три мача в Англия
преди да си замине за година, а се върна
за следващия сезон, показвайки отдадеността
си към клуба, като си боядиса косата в
синьо и пурпурно.
За
Бугърс пътуването до дома се превърна
в една от най-странните истории в
английския футбол. Един вестник
разпространява новината, че той живее
в къмпинг за каравани в Холандия. Уест
Хем беше подписал с перко. Перко от
видеокасета. Изпълнителният директор
на клуба Питър Стори беше принуден да
отхвърли твърденията, че Бугърс е
психически неподготвен да играе през
септември 1995 г. „Срещнахме се в хотел
Хилтън в Амстердам. Не видях каравана
или палатка. Той със сигурност не е
психически нестабилен. Това е пълна
безсмислица“.
Стори
казваше истината, защото историята
тръгна от погрешно интерпретирана
информация от журналист взел интервю
на член на треньорския екип на Уест Хем.
Най-странното е, че служителят на клуба
Бил Просър изясни историята в писмо до
„Файвър“ през 2005 г.
„През
90-те години бях говорител на „Ъптън
парк“. Също така се занимавах с всички
пътувания на клуба. Ще си спомните, че
Марко Бугърс изчезна малко след като
се присъедини към отбора и беше оповестено,
че живее в каравана в Холандия. Въпреки
че това беше преди 10 години, често е
цитирано като факт и до днес. За съжаление
това не е истина и вината е моя.
Марко
беше депресиран, след като беше изгонен
във втория си мач за Уест Хем на „Олд
Трафорд“ и изчезна за няколко дни. Един
репортер ми телефонира и каза, че се
опитва да намери Бугърс за интервю, но
не може да го открие. Попита ме дали съм
резервирал полети за него.
Казах
му, че не съм, но добавих „Ако се е върнал
в Холандия, то сигурно отново е пътувал
с автомобил“. Репортерът не ме е чул
добре и беше написал „Ако се е върнал
в Холандия, вероятно е отишъл в караваната
си“. На следващия ден на последната
страница на „Сън“ пишеше „Барни Бугърс
живее в каравана“. Легендата започна...
аз се чувствам отговорен за случилото
се“.
Бугърс
записа още два мача за Уест Хем и след
операция на коляното се завърна в
холандското първенство през февруари
1996 г. Сега е лесно да се смеем, но според
Реднап Уест Хем не са се справили много
добре със ситуацията. Това беше началото
на революцията с чужденци в английския
футбол и за тях не се полагаха достатъчно
грижи, което се промени. Реднап определя
Бугърс като най-лошия си трансфер в Уест
Хем.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
