Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.
Диего Армандо Марадона!
Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.
И в два гола.
Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.
"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"
Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.
"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!
Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...
"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"
Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи.
***
Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...
"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".
На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!
***
Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.
След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...
***
В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.
***
Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!
Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.
И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.
Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.
***
Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.
И Пеле не му останал длъжен:
"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"
Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...
Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".
***
Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...
"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."
Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.
Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.
И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.
"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."
След като изравни, Мьонхенгладбах позволи на Борусия от Дортмунд да поеме контрол над мача, който спечели с 54% притежание на топката и 56% успеваемост в дуелите. Броят на ударите беше равен с по 10 за всеки състав. В крайна сметка, отборът с по-добрата защита спечели.
Интензивно: Мачът на кръга беше изпълнен с нарушения и 10 жълти картона бяха показани - най-много в който и да е мач през сезон 2019/20 досега.
Силна втора половина на сезона: Борусия (Дортмунд) спечели седем от осем мача през втората половина на сезона - рекорд постигнат само през последния шампионски сезон (2011/12).
Любим противник: Борусия победи съименника от Мьонхенгладбах за 10-и пореден път в Бундеслигата и в момента има по-дълга победна серия срещу "жребчетата" отколкото срещу който и да е друг отбор в немския елит. Кръгло число: Вторият гол за Дортмунд беше №3200, който Борусия отбеляза в историята си в Бундеслигата. Само Байерн е вкарал повече голове.
Топ голмайстор: Джейдън Санчо записа 16-ата асистенция през този сезон - никой друг играч не е подал за повече голове. Статични положения: Борусия (Дортмунд) получи гол от статично положение за четвърти път през този сезон (всички четири след ъглови удари, за предпоследно срещу Бремен в 6-ия кръг).
Сигурните ръце на Милан Борян пазиха за Цървена звезда в сто мача!
Веднага след завършека на юбилейния стотен мач в екипа на Цървена звезда Милан Борян за камерата на Звезда ТВ откри как се чувства заради този хубав юбилей. Каква чест е още веднъж да се запише в историята на най-трофейния сръбски клуб, как са му честитили съотборниците, в кой момент в Звезда е заплакал от щастие, а кога му е било най-тежко е само част от онова което Борян разкри след още един мач без допуснат гол.
Радостният миг с него подели и синът му, който в края на емисията "открадна шоуто" от баща си. Как изглеждаше това вижте във видеото.
Милан Борян дойде в Цървена звезда на 24 юли 2017 година. Мачът от четвъртия кръг на Супер лигата на Сърбия против Младост (2:0) му беше стотен, а №53 без допуснат гол.
"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"
Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.
Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...
За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.
Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.
На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.
"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.
Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.
Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...
Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.
Беше много повече от това...
Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.
Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.
Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.
Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.
Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...
Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.
Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.
Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.
"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.
Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.
Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."
Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.
Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.
През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.
Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.
След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.
Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.
Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.
Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.
Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.
Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."
Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...
Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.
Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.
В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.
Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!
В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...
Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...
Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.
Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.
Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.
В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...
Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.
Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.
През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...
Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.
През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.
Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.
Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".
Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец, а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."
И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.
Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.
Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.
И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.
Ледения, честит ти 50-ти рожден ден! Автор: Александър Глигорич
С победата над Ливърпул избраниците на Владан Милойевич украсиха хубав клубен юбилей.
Милан Павков с головете си против миналогодишния финалист в Шампионската лига украси дуел №300 в европейските турнири и актуалния сезон превърна в незабравима година.
В богатия архив на червено-белите, на стадиона в Лютице Богдан, са падали редица футболни клубове от световния връх като Барселона, Реал (Мадрид), Рома, Арсенал, Байерн, но третият триумф над Ливърпул в клубната история донесе низ факти за гордост.
Отборът на Владан Милойевич в премиерното си участие стана първият сръбски клуб, който е осъществил победа в груповата фаза, а само четири кръга бяха достатъчни да се премести още една граница и да стане сръбският представител с най-много спечелени точки в един сезон на Шампионската лига.
Юбилейният мач №300 ще се помни по много хубави неща, а си струва да се спомене фактът, че победата над Ливърпул е 133-ата в турнирите на УЕФА, със 71 ремита и 96 загуби. Когато става дума само за първия по качество европейски турнир, Звезда е изиграла 124 двубоя и в тях е записала 62 победи, 25 ремита и 37 поражения.
Постижения за гордост и още един мотив за актуалните играчи в следващите предизвикателства да продължат по пътя, който са трасирали легендарните поколения.
ФК Цървена звезда бележи успехи на всички полета, както на терена, така и извън него, а особено в социалните мрежи.
Неотдавна в предаването "Нашата линия на живот" звездашите имаха възможност да се уверят в значението на социалните мрежи, съответно силата, която имат.
Една от тях е и Инстаграм, а белградският клуб в събота, 27 октомври, стигна до бройката от чак 200 000 последователи в тази мрежа, а големият скок от 50 хиляди е направен в последните два месеца.
В Инстаграм всекидневно привържениците получават информации за случващото се в Цървена звезда чрез фотографии, видеозаписи, а и интересни графични решения. Звезда първа в пространството на бивша Югославия стигна до цифрата от 100 хиляди последователи, а сега и до 200 000, така остана неприкосновена по тези простори в това отношение.
Що се отнася до по-широкия регион, и тук е в самия връх. Всъщност, пред Цървена звезда е само клуба с който е в братски отношения - Олимпиакос, като е далеч пред Панатинайкос, ПАОК, АЕК, Ференцварош, Стяуа.
Остава ни да ви кажем следното: 200 000 пъти благодаря, че ни следвате! Звезда е това което е точно заради най-добрите привърженици и вярваме, че скоро заедно ще отбележим нов юбилей в Инстаграм, завършва официалната страница на белградския колос.
През тази година ще се проведат редица събития с които клубът от "Чаир", основан през 1923 година ще отбележи богатата си футболна история.
През 2018 година в Ниш ще бъде отбелязан ценен спортен юбилей - Футболен клуб Раднички ще прослави девет и половина десетилетия от основаването и успешното си съществуване. По този повод вече започнаха отбелязванията на значителната годишнина, като се събраха десетки спортни деятели от Ниш и цяла южна и югоизточна Сърбия, голям брой някогашни и футболисти, които сега бранят цветовете на клуба от "Чаир", актуалното ръководство, журналисти... Драган Маркович и.д. президент на клуба каза, че "намерението е през тази година не само да се отбележи ценен юбилей по тези простори, а и годишнина значима за спорта и футбола на юга и югоизтока в Сърбия":
- Искаме клубът във върха на сръбския футбол и на европейската футболна сцена. Раднички е основан през далечната 1923 година и за девет и половина десетилетия съществуване е носил слава на своя град и заради това в момента правим всичко да стабилизираме клуба в състезателен, материален и организационен смисъл. Имало е в миналото и възходи и спадове, но, трябва да се признае, Раднички десетилетия е бил и останал гордостта на този дял на нашата държава. Нашият спортен колектив има богато минало, което е специално белязано от успехите в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век когато "Реал от Нишава" представял югославския футбол в Купата на УЕФА с което е оставил незаличима следа в историята на футбола по тези простори. По тази причина всички наши настоявания са клубът да се върне в самия връх на нашия домашен футбол и на международната сцена. Вярваме, че ще успеем в това на края на тазгодишния шампионат, заяви Маркович в началото на отбелязването на 95 години съществуване на нишкия Раднички.
Актуалното ръководство на Раднички влага големи усилия клубът да се организира по-добре отколкото е било до сега. Особено да се разрешат редицата проблеми свързани с финансирането и дълговете, които са притиснали колектива. Първият човек в Раднички Ивица Тончев казва:
- Най-тежката задача актуалното ръководство имаше в последната година - да намали изключително големите дългове, които в началото на 2017 година бяха между 2,5 и три милиона евро. Днес задълженията на клуба са около 800 000 евро и всеки ден дълговете са все по-малки. Паралелно, продължително създаваме отбор за големи дела. Есента завършихме във върха на класирането в Супер лигата, намираме се на четвърто място и се подготвяме за още по-големи успехи. Вярвам в сигурното осъществяване на нашата цел, съответно да се преборим за излизане на международната сцена.
Раднички е градският клуб, заяви градоначалникът Дарко Булатович, изтъквайки, че Ниш винаги ще бъде до колектива от "Чаир":
- Сегашното поколение на "Чаир" е на отличен път да достигне резултатите на своите предходници, които преди четири десетилетия вилнееха в Европа и градът във всеки аспект ще е до клуба. Работим върху създаване на условия за завръщане на Раднички във върха на сръбския футбол и на международната сцена и смятам, че за това сега е постигнато много. Има още много за вършене и няма да спираме докато не доведем клуба на най-високото организационно ниво което би допринесло за осъществяването на плановете свързани с пълното финансово и всякакво друго стабилизиране на този спортен колектив. Не трябва да се забравя, че Раднички винаги е бил най-силният и най-добрият клуб в този дял на Сърбия и носител на развоя на футболния спорт, съответно среда от която са набирани редица футболисти, които са носили екипа на нашите национални отбори и най-добрите и най-реномираните клубове в нашата държава и по света, заяви нишкият градоначалник.
Денят на клуба - 24 април
Раднички е основан на 23 април 1923 година. Основатели са били работници и членове на Комунистическата партия и първото име е било Спорт клуб "Раднички". Забранен е по време на Шестоянуарската диктатура през 1929 година, след което е минал в нелегалност. През 1933 година започва своята активност под името "Граждански", а по време на Втората Световна война отново носи името Раднички.
След Втората Световна война играе важна роля във футбола на югоизтока на Сърбия, а през 1963 година след два исторически мача с Вардар става член на Първа съюзна лига. От тогава до ден днешен винаги е на главната футболна сцена в Югославия, а след това и в Сърбия. Най-големият успех клубът постига в края на седемдесетте и началото на осемдесетте, когато играе в Купата на УЕФА.
Капитанът на Партизан Саша Илич премина още една голяма бройка в кариерата си.
Чрез социалната мрежа Инстаграм му честити и бившият му съотборник и нападател на националния отбор на България Валери Божинов.
Още в началото на ноември Саша Илич изигра мач №400 в първенството и така допълнително се приближи към Енвер Марич, който е рекордьор с най-много мачове в шампионата на Сърбия с 439 участия.
Валери Божинов използва възможността да честити юбилея на Илич чрез профила си в инстаграм с една специална фотография:
На днешния ден през 1937 година е роден Драгослав Шекуларац, втората звезда на Звезда.
Драгослав Шекуларац е роден в Щип. Със своите голове и игри в екипа на Звезда, заслужил да се намери в най-краткия избор за най-добри играчи в историята на Цървена звезда за всички времена.
"Краля на дрибъла", втората звезда на Звезда след Райко Мrтич, национал, когато Югославия е олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа. Със Звезда, чийто екип е обличал 470 пъти, е спечелил седем титли държавен първенец и пет купи.
Шеки има, което специално е апострофирал, положителен баланс в дербитата с Партизан, мачовете, които смята за най-важни в кариерата. За държавния отбор е изиграл 41 мача и е вкарал шест гола.
През Цървена звезда са минали повече от хиляда върхови спортисти, и всеки от тях със своя пример на терена и извън него е допринесъл с гордост, милионна армия привърженици да изговаря името на всеки от тях. Все пак, има хора, на които успехът е предопределен, особи на които в звездите им е записано да бъдат успешни и популярни, без оглед с каква работа се занимават. За това е необходимо да притежавате голям чар, да бъдете джентълмен и господин, да ви обожават в обществото, да сте обкръжен от красиви жени и задължително нещо което ви отделя от всички останали, да бъдете единствени.
За темперамента на Шеки се знае много, винаги се е борил за истината и правдата, за последиците не е размислял, реагирал е със сърце, а не с разум.
Поел е първият отбор на Цървена звезда като треньор във втората половина на сезон 1988/89. През следващия сезон (1989/90), спечелил дубъл с големите девет точки преднина спрямо втория Динамо от Загреб (тогава за победа се дават по две точки). Заради физически сблъсък със служебно лице, на терена, след мача в Кьолн за Купата на УЕФА, е наказан със забрана да води отбора в седем мача от европейските турнири. Управата на клуба заради невъзможността Шекуларац да води отбора в Купата на европейските шампиони през 1990/91 г решила да назначи Люпко Петрович, а останалото е история.
Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.
Иноватор, революционер и интелектуалец. Лесно може да се подведете, че хората говорят за велик изобретател или философ когато тези думи са споменати - и ще бъдете в правото си.
Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през 1996 година той никога не би си представил, че името му ще бъде в историята редом до великия сър Хърбърт Чапман, иноватор на своето време, който представи нови тактики, тренировъчни режими и дори осветлението в английската игра.
Историята на Венгер, след 20 години като мениджър на "топчиите", винаги ще привлича такъв голям интерес заради рядкостта си. Той е последният от своя вид във Висшата лига и неговият последен юбилей получи такова широко покритие по света, подчертавайки как Венгер сложи Арсенал на картата и циментира статуса на клуба като един от най-големите в Европа.
"Всички велики успехи, всички велики животи включват съвпадението на дарба, талант, но също и късметът да срещнете хора, които вярват във вас. На някой етап във вашия живот трябва да срещнете някого, който ще ви потупа по рамото и ще каже "Вярвам в теб". Не е различно и за Венгер.
Игра на шарада в хола на Дейвид Дийн през 1996 година подсигури, че е само въпрос на време преди той да бъде назначен за мениджър на Арсенал, идвайки от японския отбор Нагоя Грампус Ейт, след като е убеден от вицепрезидентът.
Неговото пристигане в клуба беше посрещнато със смесица от объркване и неудовлетворение. Защо Арсенал заложи на недоказан чуждестранен мениджър когато можеха да вземат някой опитен - или поне добре познат във футболните кръгове?
Това беше решение взето от мислещия в бъдеще време Дийн, което щеше да промени лицето на футболен клуб Арсенал и английския футбол към по-добро.
Венгер представи безброй нови идеи в английската игра. Той даде нов живот на Тони Адамс и Рей Парлър с неговите тренировъчни режими и особен фокус върху изометричните данни, кратковременни упражнения, които изграждат мускулите без да създават пренапрежения на ставите на играчите.
Популярно е как каза на английските ветерани да спрат захарта и да започнат да се хранят много по-здравословно, от паста (италианската паста - б.р.) до риба със зехтин и тип храна, която може да подобри представянето на индивидуалността.
Преместването и построяването на тренировъчните съоръжения в Колни бяха подтикнати от самият Венгер, който бързо разбра, че може да сложи Арсенал в челото на английския футбол с неговите идеи и философия.
Французинът е смятан от мнозина, че е затворена книга когато става въпрос да говори за себе си и може би това е причината защо е успял да извлече толкова много от своите играчи през годините.
Във "Венгер легендата" Джаспър Рийс пише: "Венгер има класическия учителски психологически профил. Той процъфтява благодарение на близки лични разбирателства с учениците - в неговия случай играчите - което е напълно еднопосочно. Това му позволява да опознае тези под неговото ръководство лично - да пита за техния домашен живот, да прави всичко освен да ги слага да спят - без да трябва да разкрива себе си."
Харизмата, която Венгер излъчва му помага да се сближи с играчите си и така получава подобрени представяния от тях, или най-малкото чувството, че са необходими, което подобрява отборния морал. Невероятно рядко е да се чуе бивш играч да го критикува, заради тесните връзки, който той създава и е още по-рядко да се чуе Венгер да критикува някой от своите играчи за слаб мач.
Много хора избират да гледат на управлението на Венгер в две части. Първото десетилетие беше изпълнено с отличия, три титли от Висшата лига и четири купи на ФА, с най-голямото от тези постижения 49 поредни мача без загуба, което изведе Арсенал до титлата без да загуби нито веднъж.
Тиери Анри, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Фреди Люнгберг - футболът беше спектакъл. Бърз, атакуващ футбол с който Арсенал можеше да унищожи всеки отбор в държавата. Това безспорно е постижение което никога няма да бъде повторено в модерната ера.
Тогава идва втората половина на управлението му, съвпадащо с преместването на Арсенал на стадион "Емирейтс". "Топчиите" купуваха евтино, продадоха най-добрите си играчи и девет години не спечелиха трофей, преди да вземат две поредни купи на ФА в последните три сезона.
Всъщност, единствената разлика между първите 10 и последните 10 години са трофеите. От 566 мача в първото десетилетие Арсенал спечели 327, отбелязвайки 1022 гола в сравнение с вторите 10 години в които Венгер ръководи 563 мача, 320 победи и видя неговият отбор да вкара 1064 гола.
Венгер имаше много моменти близо до успех по време на управлението си, най-вече през сезон 2005/06 година и финала в Шампионската лига срещу Барселона в Париж. Всичко беше подготвено за победа на Арсенал. Венгер, Анри и Пирес се завърнаха в родината си за мач срещу Барселона с треньор Франк Рийкард на върха на Европа.
Изгонването на вратаря Йенс Леман изглеждаше като край на шансовете на Арсенал да вдигне трофея докато Сол Кембъл не засече с глава центриране на Емануел Ебуе от фаул малко преди края на първото полувреме. Така беше до късните голове на Самуел Ето`о и удара на Жулиано Белети през краката на Мануел Алмуния, който разби сърцата на "артилеристите" за загуба с 1:2.
Венгер винаги е идентифицирал европейския трофей като този, който мечтае да спечели и остава най-голямото му съжаление като мениджър. Сигурно болката е била още по-голяма да види Челси с мениджър Роберто Ди Матео да вдигне трофея през 2012 г - ставайки първият лондонски клуб с това постижение - въпреки че имаше редица по-силни отбори на хартия.
През сезон 2007/08 г когато Едуардо Да Силва беше тежко контузен след счупване на крака в Бирмингам беше още един близък пропуск. Арсенал трябваше да спечели титлата през този сезон, но се разпадна през февруари, когато Уилям Галас направи гневно избухване и седна на средата на терена. Ако това е последният сезон на Венгер като мениджър на Арсенал, той ще се надява да завърши управлението си с голям трофей.
Успех, провал, чудесни играчи, средни играчи, стар стадион, нов стадион. Много неща се промениха в Арсенал през годините, но едно остана константа.
Завещанието на Арсенал е повече от един непобеден сезон, повече от отличия. Това е човекът зад мениджъра, който стои зад своите принципи, вярва в играчите и екипа около себе си и се поставя под въпрос всеки ден.
Сега на 66 години, постижението на Венгер почти със сигурност няма да бъде направено във времето на нашите животи освен ако краткосрочните политики на клубовете не променят курса в следващите няколко години. Две десетилетия да посветиш себе си на която и да е професия е впечатляващо, още повече във футбола, където стана нарастващо трудно да се задържиш в тази роля.
"Арсен Кой?" питаха. След 20 години като мениджър на футболен клуб Арсенал можете да сте сигурни, че знаят точно кой е Арсен Венгер.
Отборът на Арсенал не позволи Челси за трети път да опропасти празничен момент за френския специалист.
Арсен Венгер през 2005 година загуби своя 500 официален мач на пейката на Арсенал (0:1), а девет години по-късно и хилядният, и то с резултат 0:6. Отборът който и двата пъти му вгорчи юбилея беше Челси.
Този път, в седмицата в която Венгер отбеляза 20 години от идването в Арсенал и английския футбол, неговите играчи разбиха градския съперник (3:0), нанасяйки му най-убедителната загуба в междуособните сблъсъци още от април 1997!
И самият Венгер заяви, че неговият отбор е направил един от най-доминиращите мачове в последните години...
"Това е един от онези дни в треньорската кариера когато казваш на себе си "днес е чудесен ден". Винаги искаш твоят отбор да играе съвършено, но това никога не се случва. Първото полувреме на днешния мач беше близо до перфектното", смята Венгер.
"Топчиите" поведоха в 11-ата минута чрез Алексис Санчес, който наказа несигурността и бавността на Гари Кейхил.
След това Тео Уолкът короняса маестрални подавания на Айоби и Белерин, за да Месут Йозил да оформи крайния резултат, след като получи топката на границата на своето наказателно поле, изтича 50 метра и тогава на центриране на Санчес излъга Тибо Куртоа с удар от воле от земята.
"Играхме със стил. Бързо, с много движение, точно такъв футбол какъвто искаме да играем. Надявам се този мач да е уверил играчите, че сме на прав път. Още имаме пространство за напредък".
Арсенал в междуособните срещи с Челси имаше много лоши резултати, от последната победа във Висшата лига, на 29 октомври 2011 г.
Венгер призна, че са искали да прекъснат негативната серия, но и добави:
"Футболът не се интересува от историята и годишнините, важно е само какъв резултат си осъществил днес. А, ние днес бяхме наистина добри".
Легендата на югославския футбол Деян Савичевич днес празнува своя половинвековен юбилей. За него не са забравили и клубовете в които изгради запомняща се кариера - Цървена звезда и Милан.
Както е модерно днес, чрез социалните мрежи "червено-белите" и "росонерите" поздравиха своя любимец за празника.
Милан, клубът в който Деко игра между 1992 и 1998 г, с който спечели Шампионската лига, три пъти Серия А и Суперкупата на Европа, в Туитър написа трогващи думи.
"Драги Гений, може ти малко да остаряваш, но не се притеснявай - много от твоите голове за "росонерите" никога няма да остареят", пишат от Милано.
Dear Genius, HBD! 🎓💡🎂
Maybe you are getting a bit older, but don't worry: many of your 🔴⚫️ goals will never get old! pic.twitter.com/r1iWkJbyqJ
"Днес 50-и рожден ден празнува легендата на Цървена звезда и член на златното поколение на нашия клуб, Деян Деко Савичевич.
Савичевич пристига в Цървена звезда през 1988 година, играейки в нашия екип до 1992 година, има общо 118 официални мача, смятайки и мачовете от 1999 година, когато за кратко се завърна в своя клуб.
Геният на Звезда по време на престоя си на Маракана спечели шампионската титла през 1990, 1991 и 1992 г, както и националната купа през 1990 година. Разбира се, спечели и Купата на европейските шампиони през 1991 година, както и Междуконтиненталната купа.
След Цървена звезда, игра за Милан и Рапид (Виена).
Дейо, майсторе, честит рожден ден!", пише в посланието на Цървена звезда.
Деян Савичевич е роден в Титоград (днешен Подгорица), СФР Югославия. От 2004 година е президент на Футболния съюз на родната си Черна гора. Професионалният му път като футболист започва в Будучност, като още там е забелязан и повикан в националния отбор на Югославия, нещо немислимо за времето в което националите са предимно от Цървена звезда, Партизан и Хайдук (Сплит). С националната фланелка между 1986 и 1999 г изиграва 56 мача и вкарва 19 попадения.
През 1991 г остава втори в анкетата за Златната топка, става спортист №1 на Югославия и Цървена звезда. Савичевич е в Музея на славата на Милан. Има посветена песен на него от сръбската комедийна рок банда The Kuguars със заглавие "Dejo", записана през 1998 година.
El Loco вратарите са специална категория пазители на мрежата от Латинската Америка, които интерпретираха своята роля по много екстремен начин. Рамон Кирога, Уго Гати, Рожерио Сени, Хосе Луис Чилаверт, Хорхе Кампос... и вероятно най-познатият от всички тях, който днес празнува 50-и рожден ден, Рене Игита.
Съществуват различни видове вратари. Предчувстващ вратар и вратар на линията са категории на които вратарите се делят според поведението си когато техният отбор не владее топката. Когато техният отбор контролира владението, тогава отново съществува разделение на интегрирани и неинтегрирани вратари (някъде ги наричат и проактивни и неактивни), а всичко е свързано с това колко участват в нападението.
Отвъд всички тези категории, километри отдалечени от всички обичайности, са El Loco вратарите от Латинска Америка. Те излизат далеч в половината на своя отбор, а дори и далече в половината на съперника, дриблират, постигат голове.
Никой не е по-известен от колумбиеца Рене Игита. Бил е специален не само заради "скорпиона", който направи на Уембли (а който, мнозина забравят, дойде след като помощник съдията вдигна флага и сигнализира за засада на съперника), а не и заради головете от дузпи и свободни удари, които изпълняваше, а заради значението което имаше за един от най-добрите и неосъществени отбори в света в последните десетилетия - Колумбия от началото на деветдесетте.
С Игита, който играеше както играеше, целият отбор на Колумбия можеше да играе високо, с постоянна (или почти постоянна) нападателна преса. Във владението, Колумбия беше отбор от 11 футболисти, не състав от десет футболисти с един вратар. Нещо подобно на Байерн или Барселона днес (това е, разбира се, причината заради която вратар на Манчестър Сити ще бъде Клаудио Браво, а не Джо Харт).
На Мондиала в САЩ през 1994 г дойдоха като един от фаворитите. Дойдоха като отбор, който е победен веднъж в 34 мача, а тази поредица включва и победата с 5:0 в Буенос Айрес, което е първа загуба за Аржентина в квалификация за световни първенства на свой терен в историята й.
Игита не можеше да играе в САЩ. Беше в затвора. Властите преди две години признаха, че това наказание е било твърде строго. Игита е бил посредник в случай с отвличане (Колумбия не е била весело място за живот по това време - прякорът й бил Locombia). Игита приел, а не трябвало, пари за своите услуги за това деяние.
Той е, освен всичко това, бил и извор на самоувереност в състава, генератор на вътрешен мир. В този момент, най-много им трябваше спокойствие. Футболистите получаваха смъртни заплахи, особено след загубата от Румъния на старта. Във време когато в Колумбия са убивани политици, съдии, журналисти, полицаи, такива неща са приемани сериозно. В навечерието на мача със САЩ, втори в групата, Фаустино Асприля е, както по-късно призна, гледал по трибуните, боейки се откъде може да бъде стреляно. Не са били в състояние да играят мач, така че и загубили.
Що се отнася до смъртта, и тя дошла. При завръщането в Колумбия, Андрес Ескобар, защитник на Атлетико Насионал (великан от Меделин за който е играл и Игита), който е бил близо до трансфер в Милан, е убит. Застрелян е, защото си вкара автогол.
Не е малък броят на онези, които твърдят, че е можело всичко да е различно, ако Игита беше на този шампионат със своите съотборници и приятели.
Самият Игита е, иначе, бил приятел на Пабло Ескобар, голям любител на футбола и меценат на Атлетико Насионал, който през 1989 г става първият колумбийски клуб носител на Копа Либертадорес. "Познавах неговата човешка страна", заяви Игита неотдавна.
Игита беше дивен артист на терена, но съвсем не трябва да се позволява естетичната стойност на неговата игра да засенчи онази практичната. Беше сензационен пазител на мрежата, а стана и едно от най-разпознаваемите футболни имена на иначе футболно пребогатата Южна Америка.
Българският
футболен съюз затвърди традицията си да прави неадекватни постъпки. На
официалната си страница Централата честити юбилея на най-голямата звезда
на българския футбол помежду другото. За най-успелия и известен
български футболист не се намери място във водещите пет новини.
А
те са: Фондация "УЕФА за децата" представя изложба на снимки в Белград,
Българският футболен съюз подписа договор за партньорство със SPORT
DEPOT, Ивелин Попов е футболист №1 на България за 2015 г, Семинар на
тема "Национално клубно лицензиране" стартира в София, България ще
участва в турнира "Kirin Cup" 2016 г.
Датите на публикациите са съответно: 6 февруари, 3 февруари, 30 януари, 28 януари и 25 януари.
Бившите
съотборници на Ицо, които управляват футбола вече 11 години,
демонстрираха "уважението" си към легендата, като поместиха честитката
си в Други новини.
С
оглед на цялостното им творчество за просперитета на най-популярния
спорт у нас, това действие не изненадва никого. Срамът е вечен!
Най-известният и успял български футболист Христо Стоичков днес празнува половинвековен юбилей!
"Камата" започва футболния си път в Хеброс (Харманли) през 1982 г. Три години по-късно става част от ЦСКА. С червената фланелка Христо изиграва 119 мача и бележи 81 гола. Става трикратен шампион на България и достига до полуфиналите на КНК. Головете му във вратата на Барселона карат Йохан Кройф да го вземе и да го направи основна фигура в своя отбор станал известен като "Дрийм тим" (Отбор мечта) през 1990 г.
Каталунците бързо издигат Стоичков в култ и му дават прякорите "футболния Христо(с)", "Матадора" и "Ел Пистолеро". Ицо става шампион на Испания пет пъти и е част от първия отбор на Барселона триумфирал на върха на Европа. В 151 мача вкарва 77 гола с екипа на барселонците. Преминава в италианския Парма през 1995 година, а след края на сезона отново се завръща в Барселона за още две години, печелейки и трофея от КНК.
От Барса "Модерния ляв" се завръща за кратко в ЦСКА, а след това носи екипите на Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
За националния отбор на България дебютира през 1986 година, а приключва през 1999 година след 83 двубоя и 37 гола. Шест от тях постига на Световното първенство през 1994 г в САЩ, където извежда "лъвовете" до четвъртото място в света и бронзови медали. Голмайстор е на турнира (заедно с руснака Олег Саленко) и е избран в Идеалния отбор. През същата 1994 година става първият и засега единствен български футболист носител на Златната топка. Участва и на Евро 96 в Англия, както и на СП във Франция през 1998 г.
Христо е разпознаваем със силния си непримирим характер, огромната си скорост по крилото и кинжален ляв крак. Отличен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Стоичков не се плаши да влиза в конфликт със съперници и съдии. Заради себераздаването си по терена печели уважението и на големите си критици.
За Стоичков са снимани документални филми, има песни посветени на него, но засега още няма спортен обект кръстен на негово име. С пиперливия си език той отправи послание как би искал да бъде направен негов бъдещ паметник - със златни топки. Типично в стила на Ицо.
Боготворен и отричан, луд и обичан, Христо Стоичков остава най-разпознаваемото българско име в света и успехите му остават завинаги със златни букви в историята на спорта и България.
Днес юбилей празнува
легендарният нападател Йън Райт, който
навършва 50 години. Голмайсторът е носил
екипите на общо седем клуба в Англия и
Шотландия, като в 581 шампионатни мача
е отбелязал 387 гола. За националния отбор
на Англия има 33 участия и 9 попадения.
Най-добрият му период са седемте сезона
за Арсенал, а след отказването си работи
като водещ на телевизионни и радиопредавания
с футболна тематика.
Райт започва с
професионалния футбол сравнително
късно. Въпреки пробите в Саутенд Юнайтед
и Брайтън в юношеските си години, той
не може да привлече достатъчен интерес,
за да спечели професионален договор.
Играе за аматьорски отбори, смятайки
че няма шанс за големия футбол.
Скаутът за таланти
на Кристъл Палас Питър Прентис вижда
Йън да играе за Гринуич Бороу и го кани
на проби на стадион „Селхърст Парк“.
Впечатлява тогавашния мениджър Стив
Копъл и подписва професионален договор
през август 1985 г, три месеца преди 22-ия
си рожден ден.
Бързо прави впечатление,
вкарвайки девет гола в първия си сезон,
ставайки втория по резултатност за
клуба. С идването на Марк Брайт в Палас
през следващата година двамата създават
успешно партньорство и благодарение
на головете им клубът влиза в елита чрез
плейофи през 1989 г. Райт е особено полезен
през този сезон с 24 гола във Втора дивизия
и общо 33 във всички надпревари.
През декември 1989 г
е извикан в Б националния отбор на
Англия, но двойно спукан пищял осуетява
дебюта му в Първа дивизия. След
възстановяването от травмата той се
включва драматично, като „супер смяна“
на финала за Купата на ФА през 1990 г срещу
Манчестър Юнайтед. Изравнява резултата
няколко минути след появата си на терена,
докарвайки срещата до продължение, а
след това извежда отбора си напред. В
крайна сметка мачът завършва 3:3, а Палас
губи преиграването с 0:1.
През следващия сезон
Райт е част от националния отбор на
Англия и достига гол №100 за Кристъл
Палас. Вкарва два пъти за „орлите“ за
победа над Евертън на финала за Купата
на Лигата на „Уембли“. Йън става известен
със смъртоносния си удар, подпечатвайки
репутацията си с хеттрик за 18 минути в
гостуване на Уимбълдън в предпоследния
кръг на сезон 1990/91 г.
Райт е вкарал 117 гола
в 253 мача и 24 появявания като смяна през
шестте си сезона в Кристъл Палас във
всички турнири, което го прави най-добрият
реализатор на клуба след Втората световна
война и трети за всички времена. През
2005 г е избран в Единайсеторката на 20 век
на „орлите“, както и за Играч на века
за клуба.
Тъмнокожият голаджия
подписва с Арсенал през септември 1991 г
срещу 2 500 000 паунда, което е трансферен
рекорд за клуба по онова време. Вкарва
още в дебюта си срещу Лестър в мач от
Купата на Лигата, а в дебюта си за
първенство срещу Саутхемптън вкарва
хеттрик. Печели „Златната обувка“ в
първия си сезон за „артилеристите“ с
29 гола, пет от които е отбелязал за Палас,
а общо 31 във всички надпревари. Бележи
хеттрик и в последния кръг от сезона,
отново срещу Саутхемптън, като третият
му гол е последния в историята на старата
Първа дивизия. Само Йън Райт и Теди
Шерингам (през сезон 1992/93 г) са ставали
голмайстори на елита, вкарвайки за два
различни клуба в един сезон.
Райт е най-резултатният
нападател на Арсенал в шест поредни
сезона. Играе основна роля в успехите
на клуба през 90-те години, печелейки
Купата на ФА и Купата на Лигата през
1993 г, вкарвайки и на двата финала. Йън
помага на Арсенал да достигне финала
за Купата на носители на национални
купи през 1994 г, но е наказан за последния
мач, който неговият клуб печели с 1:0
срещу Парма. През този сезон „топчиите“
завършват четвърти във Висшата лига.
Стрелецът вкарва
във всеки кръг от КНК през 1995 г без
финала, като се представя добре и във
Висшата лига, но времената в Арсенал са
трудни, след освобождаването на мениджъра
Джордж Греъм заради незаконни плащания,
а наследникът му Стюърт Хюстън класира
отбора на 12-о място в края на сезона.
С пристигането на
Брус Риоч между двамата има конфликт и
Райт подава молба за трансфер, която
по-късно оттегля. С идването на Денис
Бергкамп двамата заформят кратко, но
плодотворно сътрудничество, като в
първия си сезон заедно помагат на Арсенал
да достигне пето място и да се класира
за Купата на УЕФА. Достигат и 1/2-финалите
за Купата на Лигата, но отпадат от бъдещия
носител Астън Вила заради голове на
чужд терен.
Когато Арсен Венгер
поема Арсенал през септември 1996 г Райт
е на почти 33 г. Въпреки възрастта си той
продължава да бележи редовно, ставайки
голмайстор №2 на Висшата лига за 1996/97 г
с 23 попадения. На 13 септември 1997 г чупи
рекорда на Клиф Бастен по брой отбелязани
голове за Арсенал с хеттрик срещу Болтън
(рекорд подобрен от Тиери Анри през
октомври 2005 г). Два месеца по-късно
претърпява контузия на ахилесово
сухожилие, която го извади от строя за
сезона, завършен с дубъл – шампионска
титла и Купа на ФА. Райт е в групата за
финала срещу Нюкасъл, но не се появява
в игра.
Йън Райт бележи 185
гола в 279 мача като титуляр и 9 влизания
от пейката. Последният му гол на „Хайбъри“
е на 4 октомври 1997 г срещу Барнзли, който
е под №300 в кариерата му за Кристъл Палас
и Арсенал общо. Вкарва последното си
попадение за Арсенал на 6 януари 1998 г за
победа на 1/4-финалите за Купата на Лигата
над Уест Хем на „Болейн граунд“. В
негово отсъствие Арсенал е отстранен
от Челси на 1/2-финалите, слагайки край
на надеждите за уникален домашен требъл.
През 2008 г завършва
на четвърто място в класацията „50-те
най-велики топчии“, публикувана на
официалната страница на клуба.
През юли 1998 г Райт
преминава в Уест Хем срещу 500 000 паунда.
Прекарва при „чуковете“ 15 месеца,
вкарвайки в дебюта си срещу Шефийлд
Уензди, но не достига формата си от
времето в Арсенал. Излиза по заглавията
на медиите, след като потрошава
съблекалнята на съдиите на „Ъптън
парк“, след като е изгонен в мач срещу
Лийдс. За кратки периоди играе за Нотингам
Форест, Селтик и Бърнли, помагайки на
последния да влезе в Първа дивизия.
Отказва се през 2000 г. Райт вкарва и в
дебютните си мачове за Нотингам и Селтик.
Приключва кариерата си с 313 гола във
всички турнири. По време на престоя си
в Селтик е обиждан от феновете, които
плюят върху автомобила му.
Райт дебютира за
националния отбор на Англия под
ръководството на мениджъра Греъм Тейлър
през февруари 1991 г. Започва като титуляр
при победата с 2:0 над Камерун на „Уембли“
и помага на родината си да се класира
на Евро 92 в Швеция. Във всеки от сезоните
след Мондиал 90 Райт никога не е вкарвал
по-малко от 23 гола за клубовете си.
Изненадващо Райт не попада в състава
за Евро 92, въпреки че е голмайстор на
английския елит в сезона преди турнира.
Пред него са предпочетени Клъф, Линекер,
Шиърър, Алън Смит и Пол Мърсън.
С идването на Тери
Венейбълс на мениджърския пост Йън Райт
играе в четири от първите му пет мача
начело, но след това не играе повече по
негово време. Нападателят пропуска и
Евро 96, но помага на „Трите лъва“ да се
класират за Мондиал 98. Новият мениджър
Глен Ходъл възобновява статута му на
национал през ноември 1996 г. Съдбата
отново го лишава от възможността да
играе на голям турнир с екипа на Англия.
Контузията в ахилеса не му позволява
да се изяви на световните финали във
Франция.
Последният му мач
за Англия е през ноември 1998 г – приятелски
двубой с Чехия на „Уембли“, спечелен
с 2:0. Райт е на 35 години.
През март 2007 г е
назначен за директор по футболната
стратегия в Ашфорд Таун, след като
закупува акции от клуба. На 18 май 2012 г е
потвърдено, че Йън Райт заема временно
поста треньор на първия отбор на Милтън
Кейнъс Донс. В момента продължава да е
на тази позиция и прави постоянен прогрес
в треньорската си кариера.
Йън Райт е водещ и
гост на редица на телевизионни и
радиопредавания във водещите медии във
Великобритания.
Още като професионален
футболист в Арсенал Райт публикува
автобиографията си „Г-н Райт“. Първото
издание е през 1996 г, а година по-късно е
преиздадена с нова глава. През 1993 г Райт
написва и издава сингъла „Направи
правилното нещо“ (Do The Right
Thing). Песента е написана
съвместно с Крис Лоу (от Пет Шоп Бойс),
който я продуцира, а тя достига №43 в
Класацията за сингли във Великобритания.
Райт е колумнист за таблоидния вестник
„Сън“.
Йън е
патрон на Африканско-карибския тръст
срещу левкемията. От дете е привърженик
на Милуол. Осиновеният му син Шон
Райт-Филипс в момента играе за Куинс
Парк Рейнджърс, а биологичният му син
Брадли Райт-Филипс се състезава за Ню
Йорк Ред Булс.
Малко след
отказването си от активния футбол през
2000 г Йън Райт е удостоен с Орден на
Британската империя за заслугите си
към най-популярната игра.
Носител на наградата
Гол на сезона за 1989/90 г. В Отбора на сезона
за Втора дивизия за 1988/89 г В Отбора на
сезона за Висшата лига за 1992/93 и 1996/97
г Играч на месеца във Висшата лига за
ноември 1996 г Във Футболната зала на
славата на Англия – от 2005 г
Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.
Най-известният и успял български футболист Христо Стоичков днес празнува половинвековен юбилей!
