След една световна и две европейски титли в последните шест години Испания абдикира от трона. В деня, в който кралят сдаде властта в полза на сина си, националите предадоха короната. Не изневериха на стила си, но той вече не можеше да им носи успехи. Сега всички търсят вината в Дел Боске и защо играл този, а не онзи, но с две загуби в първите два мача билетите за вкъщи за подпечатани.
Първият мач в групата беше повторение на финала от последното световно първенство. Холандците бяха жадни за мъст, но реализираната дузпа от Шаби Алонсо предвещаваше друг развой. Тогава дойде плонжа на Ван Перси и всичко се преобърна. 1:5 е голям срам за шампиона. Очакванията за победа срещу Чили бяха налице. "Ла Фурия" не можа да изневери на себе си. Безкрайното търсене на още един пас вече не върши работа.
Испания нямаше план Б. Заслепена и високомерна си мислеше, че този стил не е изцеден лимон. Фалшивата деветка рикошира в седем звучни шамара срещу само един гол от дузпа. С гарнитура от защита, която би била опозорена и на махленски футбол, провалът паркира като луксозна яхта сред рибарски гемийки. Испанската армада потъна без да успее да запали фитила на топа си.
В годината, в която Примера най-сетне имаше шампион различен от Реал и Барселона се разбра, че всъщност това не е случайност. Барселонските национали са герои от филма "Няма място за старите кучета". Поостаряха и загубиха от блясъка си. Иниеста и Шави вече нямат достатъчно силни рамене да владеят ничията земя около центъра. Серхио Бускетс и Педро са далече от тази класа. Пике игра повече в клипа на жена си Шакира в песента за световното, отколкото на него.
Реал се добра до бленуваната десета купа на европейските шампиони, но националите му присъстваха само на отборните снимки преди началото на мачовете. Свети Икер се сгромоляса с холандците, успявайки само да не допусне повече от пет. В падението голяма помощ му оказа и Серхио Рамос. Героят от похода в Шампионската лига си забрави компаса в Европа. Заставаше навсякъде където нямаше топка в близост, а когато посягаше към нея тя вече летеше към мрежата. Шаби Алонсо вкара дузпата и се изчерпа с това. Другата му проява беше да срита един чилиец, за да затвърди впечатлението, че вече не му достига въздух.
Златното поколение на Испания ще се прибере с празни ръце. Също както завърши сезона за Барселона. В Реал взеха две купи, но там испанските играчи са малцинство, докато се разчита на скъпите чужди крила и френски централен нападател. Иберийците така и не намериха кой да бележи. Натурализираният бразилец Диего Коща, който направи силен сезон за Атлетико (Мадрид), не можа да блесне в родината си. Дали заради травмата от края на сезона или просто не пасва на тази тактика ще си остане загадка за бъдещето. Фернандо Торес вече не беше щастливият жокер, когато се закучи положението.
Дел Боске не успя да намери необходимите решения. Докато холандците пометоха отбора му през второто полувреме с голяма скорост и стръв, то с Чили беше наясно още на почивката, че ножът вече е пробил и кокала. Винаги си остават съмненията, че ако е играл един, а не друг можеше да се търси различен развой. В природата и във футбола оцелява този, който може да се нагоди към обстановката. Испания изглеждаше като динозавър, който стъпва много тромаво и вече няма апетит. В същия момент срещна една глутница вълци в лицето на чилийските играчи, които се подкрепят един друг, докато се хвърлят на врата на едрата жертва.
Адиос Испания! Светът очаква новия крал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар