Аякс вчера в мач от 26-ия кръг на Ередивизие победи с 3:1 в гостуването на Хееренвен и така прекъсна серията от две поредни загуби.
Мачът бе без голове в първото полувреме, а тогава Аякс за шест минути през второто реши изхода. Душан Тадич вкара в 57-ата минута, а после и в 60-ата след асистенция на Таляфико. В 63-ата голмайстор беше Куинси Промес след асистенция на Ласина Траоре.
Единственият гол за домакините вкара Мичел Ван Берген в 67-ата минута на срещата. Можеше Хееренвен да води още през първото полувреме, но Ален Халилович изпусна невероятна възможност.
След подаване, което получи на пет метра от вратата трябваше само да бутне топката покрай вратаря, но той се спъна и с топката уцели собствения си крак и изпусна шанса.
Ако някой в холандския футбол е белязал отиващата си година, то това е сръбският ас Душан Тадич. С цялото уважение към младите надежди Де Йонг и Де Лихт, чудесния Зиех, Тадич беше този около който се въртеше играта на Аякс и чийто бройки през тази година изглеждат нереално.
Това беше и повод холандските журналисти да скокнат до Сърбия и престижният Voetbal International да направи репортаж за Тадич. По този повод журналистът на холандското списание се срещнал със семейството на Тадич, приятели и разбрал някои интересни неща.
Едно от най-интересните е, че Душан е отказал трансфер в Манчестър Юнайтед. За това свидетелства неговият баща Петър.
"Душан от Твенте можеше да отиде в Манчестър Юнайтед или Саутхемптън. Аз го наговарях да отиде в Юнайтед, да отиде при Ван Гаал. Но той искаше изрично при Куман в Саутхемптън. Манчестър Юнайтед за мене винаги е бил любим клуб заради Чарлтън, Бест, Гигс, Скоулс... Винаги са имали върховни играчи. Чак и сега когато не им върви най-добре, продължават да са мой любим клуб. Затова бях много лют на Душан когато отказа да премине там. Говорили сме много за това и накрая Душан ми каза, че е решил да отиде в Саутхемптън", каза Петър Тадич за VI.
За този епизод за холандското списание говори и един от най-добрите приятели на Тадич Милко Новакович.
"Душан още по-рано говори с Куман и много му хареса този разговор. Едва после дойде Манчестър Юнайтед с предложение. Но Душан вече беше дал дума на Куман и Саутхемптън. Душан и Петър цяла нощ говориха и накрая плакаха заради това. Но още на другия ден тази история беше завършена, защото Душан реши да не погазва дадената дума. На Петър не му беше все едно, но трябваше да уважи избора на Душан. Година по-късно, Душан вкара гол за победа на Саутхемптън над Манчестър Юнайтед. Питате се какво помисли тогава Петър? Хубаво за Душан, но лошо за Манчестър Юнайтед, ха-ха-ха..."
Тадич тази вечер ще бъде прогласен за най-добър футболист на Сърбия за актуалната година и ще получи Златната топка на ФСС.
Холандецът заради нацисткия поздрав търпи нови санкции
Скандалът в чийто епицентър е Марко Ван Бастен все по-тежко удря холандеца. Легендарният нападател наскоро като коментатор в една телевизия в представянето на мача от 14-ия кръг на Ередивизие между Аякс и Хераклес по неизвестни причини извика "зиг хайл" (да живее победата). Това, разбира се, е бил известният поздрав на немските нацисти и като такъв е абсолютно неприемлив в едно спортно предаване.
И извинението на Ван Бастен, който при това не обясни какво го прихвана, а само "политически" призна, че е сбъркал, тоест "лошо се пошегувал", правейки това след натиска на обществеността, не му помогна. Първо е наказан от този ТВ канал до 7 декември, а неговият хонорар ще бъде платен на холандския Институт за война, холокоста и геноцида, а след това своето направи и ФИФА. Световната футболна централа реагира като го премахна от видеоиграта ФИФА 20, т.е. от отбора с иконите на футбола.
"Наясно сме с изговорените от Марко Ван Бастен думи. Ние подкрепяме принципите на равенство и различност и очакваме всички в нашата игра да ги уважават. Заради това, от сега нататък ИДОЛ картата на Марко Ван Бастен ще бъде изтрита от видеоиграта", стои в съобщението на ФИФА.
ПСВ изгуби нови точки след равенството с Емен 1:1, но може би и заслужено, след като на аутсайдера беше отменен най-хубавия гол на годината.
"Филипсите" поведоха против Емен в гостуването в 15-ата минута с гол на Шваба. Но, само три минути по-късно изравни Бил. Той отне топката на играчите на ПСВ в центъра на терена, обърна се, видя, че Унерстал е излязъл напред и го прехвърли от близо 50 метра. Все пак, радостта беше напразна, от ВАР стаята сигнализираха, че десният бек на Емен е направил нарушение. Бил по-късно беше и изгонен. Ето и отмененият гол на годината:
Симпатичният стадион на АДО Ден Хааг под името "Карс Джинс" ще бъде поприще на решителния мач от Група L на Лига Европа между АЗ Алкмаар и Партизан.
Буря нанесе щети на стадион АФАС в Алкмаар и пресели АЗ и Партизан в Хага, а точно в този град валежите и лошото време ги посрещнаха преди дуела от петия кръг, който би могъл да донесе развръзката. Надяват се черно-белите, а отговорът ще е ясен тази вечер около 22 часа.
Все пак, самото здание на този стадион е много интересно, а преди всичко залата където се проведоха пресконференциите. Тя е повече бар с барплот и кранове за наливна бира. Ето как холандците са импровизирали:
Цветовете на Ден Хааг са зелени и жълти, но от АЗ Алкмаар са се потрудили поне част да "камуфлират" и покрият с червени десени с емблемата на техния клуб.
Изкуствената трева на която ще се играе мачът, наистина, дава допълнителна бързина на топката, което на теория трябва да е плюс за АЗ, но качеството на настилката не е като на онази в Астана Арена в Нурсултан, когато черно-белите записаха триумф. Също така, изкуствената трева не беше проблем и в Молде, когато беше осигурено влизането в Лига Европа.
Иначе, в Хага през целия ден в сряда валя дъжд, често валежите засилваха, а с вятъра, който не е пренебрежим, във вечерния час на изиграването на мача беше прилично хладно. Подобно време се очаква и за самия мач, така че трябва да се вземат предвид и условията, които ще посрещнат футболистите на холандския и сръбския клуб.
Фактът звучи впечатляващо. Чак и въпреки че идва от статистици, те не са известни като най-интересните хора на света. Шегата настрана, онова което е извлякъл Петер Волберс просто ни остави без дъх. Да минем веднага по същество: Аякс от 21 септември 1981 година е изиграл само 21 минути без играч поникнал в клубната академия.
Прочетете го отново, на нас ни трябваше време да го осмислим. Но наистина е така. Хералд Ваненбург, Франк Рийкард, Йон Ван Т`Шип, Арон Винтер, Денис Бергкамп, по-късно Франк Де Бур, Михаел Райцигер, Ричард Витчге, Марио Мелхиот, вратарят Фред Грим... Те главно са заслужили за първите две десетилетия по време на които Аякс не е изиграл и минута без момче, което е в клуба откакто е било на поне 15 години. А някои и по-дълго от това.
Тогава се случва сезон 2002/03 когато и Аякс се хлъзнал. В гостуванията на Рода и Интер първо 14, а после седем минути без дете образовано в известната Тоемкост академия, която е на този адрес от 1996. Но през този сезон не успял, въпреки че титуляри вече са били Рафаел Ван Дер Варт, Уесли Снайдер, Мартен Стекеленбург, Найджъл Де Йонг, Анди Ван Дер Мейде... С изключение на Стекеленбург всички през този сезон са изиграли повече от 20 мача, но не станало, срещу Рода и Интер амстердамци са играли без хлапе от своите недра.
Тогава и никога повече, през първото десетилетие на 21 век затова се погрижиха Ван Дер Варт, Снайдер, Стекеленбург, Джони Хейтинга, Де Йонг, след това Грегори Ван Дер Вил, Кенет Вермер, Върнан Анита и Дейли Блинд. Своят принос са дали и днес забравените Рубен Лижон (днес в Тренчин в Словакия) и Рикардо Ван Райн (бивш национал, изиграл осем мача за Холандия, сега е в Хееренвен), които през сезон 2012/13 изиграли два мача в които Блинд не е бил на терена.
Ван Райн в следващия сезон се наложил като титуляр, после са Дави Класен, Тете, Джайро Ридевалд, накрая разбира се и Дони Ван Де Бек и Матайс Де Лихт.
Поред Ван Де Бек, днес тук е и споменатият Велтман, той е тук още от 2001 година, Карел Ейтинг, Нусаир Мазруи, върна се Блинд, Юрген Екеленкамп, Ноа Ланг, Сержиньо Дест, Раян Гравенберч, а дори и Кунси Промес е прекарал голяма част от футболното школуване в Тоемкост академия, въпреки че професионално започва кариерата в Твенте.
Не сте чули за мнозина от последните? Не се притеснявайте, и ние не сме, но не се съмняваме, че всички ще ги запомним добре в годините, които идват. Защото всички те, ако нищо друго, ще получат шанс.
В края на краищата, Аякс пълни 1750 мача не е играл без момче от младежката академия!
А от онази 1981 от началото на текста, да повторим още веднъж, само 21 минути без момче от собственото производство. От общо 158 479!
Футболен клуб Цървена звезда разбра противниците в груповата фаза на Шампионската лига. Съставите на всички групи бяха определени вчера с жребий, който се проведе в Монако. А поред Звездан Терзич, изглежда още някой беше доволен от изхода на жребия.
Топките с имената на участниците в груповата фаза теглеше Уесли Снайдер, холандски футболист, който наскоро реши да приключи кариерата, а клубовете по групите разпределяше Петър Чех, легендарен вратар на Чехия, Челси и Арсенал.
Когато жребият започна, Чех и Снайдер изтегляха топките и попълниха групите. С наближаването на края дойде време и Цървена звезда да разбере своите съперници. Снайдер отвори топката, разгъна листчето и тогава изговори "Цървена звезда".
За изненада на мнозина, при изговарянето на името на сръбския представител в Шампионската лига, на лицето на Снайдер имаше широка усмивка, докато през целия жребий имаше сериозно изражение.
Това не е всичко което направи холандецът, за да одушеви звездашите. След церемонията, в интернет се появи видео в което Снайдер на чист сръбски изговаря "Идемо, делиjе".
Всички се запитаха откъде Снайдер подкрепя Звезда и нейните привърженици. Защото не се вижда всеки ден холандец, при това върховен спортист да говори на сръбски език и да подкрепя някой сръбски клуб. Едно от обясненията може да е Деян Станкович.
Бившият капитан на националния отбор на Сърбия заедно със Снайдер игра няколко сезона в миланския Интер и то в периода когато клубът беше на самия връх на Европа. През сезон 2009/10 Интер спечели требъл - Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига.
Известно е, че Деки е голям звездаш и може да е повлиял на своя приятел.
В този сезон Снайдер с националния си отбор загуби финала на Световното първенство, а за косъм му убягна наградата най-добър футболист в света - Златната топка.
Футболен клуб Витес в петък отдаде почит на Деян Чурович, който почина на 11 август на 52 години. Някогашният футболист на Партизан беше истинска легенда на Витес за когото игра от 1994 до 2000 година.
Витес отправи последен поздрав към Чурович преди мача с Цволе в третия кръг на холандската Ередивизие.
Na een indrukwekkend eerbetoon aan Dejan Čurović is Vitesse - PEC Zwolle begonnen!
Привържениците в голям брой носеха тениски на клуба с фамилията на Чурович, а преди първия съдийски сигнал, в частта от трибуните на която се намират най-верните запалянковци, се появи транспарант посветен на сърбина.
"Ти си супер звезда в рая", пишеше на транспаранта с образа на Чурович.
Витес победи с 3:0, а голмайстори за домакина бяха Матавж, Караваев и Линсен.
Жълто-черните след тази победа имат седем точки и се намират на първо място с точка повече от АЗ Алкмаар, който ще играе своя мач от третия кръг срещу Грьонинген.
Цволе е на дъното и още няма спечелени точки през този сезон.
"Когато ми кажат "китарист" помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред моите очи първо ще е образа на Денис Бергкамп. Той за мене е футболист"
Има големи актьори като Джони Деп, Самюел Л. Джексън, Брад Пит, Робърт Редфорд или Робърт Дауни Джуниър, които никога не са вземали Оскар. А е трябвало. Това за онези, които са се наслаждавали на техните роли не означава нищо по-малко отколкото и да имат тази златна статуетка.
Има и футболисти като Ференц Пушкаш, Деян Савичевич, Паоло Малдини, Франческо Тоти, Андрес Иниеста, Шави, Андреа Пирло, Златан Ибрахимович или Райън Гигс, които никога не са печелили Златната топка. А е трябвало. Което никога няма да ги прави по-незначителни, защото на техния футбол сме се наслаждавали повече отколкото от онзи, който играеха Папен, Замер, Оуен, Недвед, Канаваро, Модрич...
За съжаление, не съществува този измервател на качеството, който ще измери дозата майсторство, спектакъл, красота и наслада, които са дали на любителите на футбола. В тази група некороновани крале, ако седнат зад бара, един от онези в средата когото всички слушат докато през стиснатите устни на винаги леденото лице рядко и мъдро проговаря, би трябвало да бъде Денис Николас Мария Бергкамп. Русокосият маестро когото англичаните често китиха с прякорите - (Не)летящия холандец или Ледения.
Най-лесно е някой холандец, който направи нещо голямо да го наречем Летящия. Но на Денис Бергкамп това никак не можехте да му го залепите. Той не летеше, той плуваше по зеления правоъгълник. Не заради фобията от самолети, а заради това, че не летеше по терена. Плаваше.
На неговото лице никога не е имало спазъм от тичане. Той ходеше като по вода. В лек тръс, момъкът с арийски изглед беше олицетворение на елегантността. Всичко при него беше леко, нежно, естествено и аристократично. Мамите се ако мислите, че той трябваше да търчи към нея. Не! Топката търчеше към него, чакайки да я помилва. Той не поемаше топката, той я обичаше и милваше.
"Зад всеки удар на топката трябва да има смисъл. Всеки път преди да докоснете топката, размислете", каза веднъж Денис Бергкамп.
Ако изключим хората родени със залепена топка на краката - Марадона или Роналдиньо, никога никой не е поемал така красиво кълбото като Денис Бергкамп и Зинедин Зидан. Приемът, този основен и прост елемент на футболната игра, се смята за нещо напълно естествено и нормално. Когато е добър, не се набива на очи "на първа". Но когато е лош, този играч ви се набива на очи. Футболист, който се бори с топката при прием е като пъпчив ученик от основното на игрището на тези от среден курс. Недорасъл.
Бергкамп доведе приемането на топката до съвършенство, за да там някъде преди 17 години в мрачния и гласовит Нюкасъл да го издигне над всякакъв вид съвършенство и да направи нещо което никой никога преди, а и след него, няма да направи с приема на топката. За това по-късно...
Ако ще помним по едно нещо Денис Бергкамп, това ще бъде това магическо приемане с което лепеше и най-лошите топки. От безнадеждни акции с едно докосване обръщаше картината на терена и правеше обещаващи шансове. От хвърлени балони, които понякога изритваха неговите съотборници, с един ход би обърнал всичко и противникът би се намерил в изненадваща опасност от гол, или асистенция. Но Денис Бергкамп не беше само господар на приема на топката.
Беше много повече от това...
Във втората половина на 80-те, докато по нашите пространства се раждаше най-голямата Цървена звезда, мощната Стяуа хвърляше в отчаяние запада на Европа, а Берлускони правеше империя в Милан, Европа имаше още един голям отбор. ПСВ на Хидинк тероризираше Холандия с четири поредни титли и купата шампион на Европа и беше страх и трепет.
Най-влиятелната личност в историята на тази игра, Йохан Кройф точно в този период получи шанс да поеме Аякс като начинаещ треньор. Всъщност, помолен е и накрая принуден да поеме първия отбор. Не е имал лиценз за което не му е и пукало. Въпреки молбите на клубните началници да отидe на поне няколко лекции и да вземе тази диплома, смятал, че на него тази хартия не му трябва. Напълно правилно. Правилата не трябва да важат за гениите.
Блестящ ум какъвто е, популярният Йопи с дима на цигарата пращаше по дяволите всяка молба да се смили и някакъв там холандски Бата Джора (добре, вероятно там са някакви по-умни хора от нашите вредители) нещо да му говори и да го препитва за футбола. Аякс накрая имал трима помощници с лиценз, които "уж" водили отбора, а Йохан бил "техническо лице". За да се реши лудата ситуация, ФС на Холандия признал, че е по-малък от големия Йохан и след година му дал почетен лиценз, за да се завърши най-накрая далаверата и да не се срамят пред света.
Футболният Питагор поел отбора и започнал да развива идеите от които успехът ще дойде по-късно и чиито плодове мнозина ще берат. Като брилянтното копие което създаде в Каталуния. Три години беше треньор на Аякс, но не успяваше да преточи идеите в титли поред немилосърдния ПСВ. Затова успяваше да създаде футбол в най-хубавия облик и да постави някои постулати, които важат и днес. Защитниците играеха в нападение и обърнато, спектакълът беше гарантиран, а стилът на Кройф е наречен "Харакири". Неговият Аякс е имал по-добри играчи, постигал повече голове, играел по-хубав футбол, но трябвало да се задоволи с купи и трофея от Купата на носители на национални купи. Все пак, Аякс тогава е правил нещо много по-значимо. Създавал е. Променял е футбола.
Кройф произведе Ван Бастен в Златна обувка на Европа (37 гола в 26 мача!!!), защитникът Рийкард в капитан и вътрешен полузащитник, лансира хлапетата Блинд, Вичге, Винтер и още едно интересно русокосо ляво крило - Денис Бергкамп. Е, сега визията на Йохан за крилата не е била онази, която днес главно си представяме. Бергкамп е бил всичко освен бързоног, праволинейно бърз, който с центрирания да цели головата машина Ван Бастен. Сменял е позицията, играл е и "десетка", "осмица", "седмица" или както днешните "футбол мениджъри" поколения биха казали AMF, SS, RW, LW...
Кройф го е лансирал в края на 86-та като 17-годишен в първенството на Холандия, в сезона в който ще спечели КНК. След есенните прегазвания на Бурса и Олимпиакос с общото 12:1, Аякс на Кройф през пролетта играе срещу Малмьо на Ходжсън в 1/4-финала. Кройф е решил 17-годишният Денис Бергкамп да запише европейски дебют точно в Швеция.
Но, в началото на март в Швеция е студено. Теренът е бил завеян, снегът немилостиво се сипел и мачът е отложен с 10 дни. Което означавало, че Бергкамп не може да дебютира?! Отборът трябвало да пътува в Швеция в четвъртък, а изпитът по биология на 17-годишния гимназист е бил в петък.
Денис е най-младият от четиримата синове в строго, католическо семейство в което образованието е било важно. Когато бил на 10 години, Аякс дошъл за него, родителите отказали идеята тяхното дете толкова рано да сложи футбола в списъка с приоритетите. Малкият Денис играел в местния Вилскрахт, а идол му бил звездата на Тотнъм Глен Ходъл. Най-много заради съвършения прием на топката, който Денис тренирал денонощно. Скаутите на Аякс не го изпускали от поглед и година по-късно убедили неговите родители. Във фабриката за футбол на Аякс талантът постепенно е надграждан и освобождаван. Всичко вървяло естествено и Бергкамп стигнал до резервния отбор където първи треньорски стъпки правел Кройф.
"Не използвахме резервният отбор за трениране на играчи, използвахме резервният отбор той да тренира Бергкамп", говори по-късно Кройф.
Нормално е по-късно в първия отбор да е имал големи надежди за това хлапе и се съгласил с родителите Денис в петък да положи изпита по биология, но след това да се присъедини към отбора в Швеция. Изпитът е взет, но в дебюта е победен с 0:1, изигравайки последните 15 минути от мача.
Мнозина са се питали какво прави Кройф с това момче и защо толкова го форсира, а Йохан на инат в реванша поставил Бергкамп в стартовия състав.
"Казах му преди мача, че е играчът, който ще го пази е обикновен пръдльо, бавен и безполезен и че трябва да го сгази."
Било е 3:1, головете са вкарали Ван Бастен и Винтер, но играч на мача е бил Бергкамп. Кройф нарочно го заменил в 87-ата минута, за да стане целият стадион и да се поклони. Над 25 000 човека на стария Де Мер обсебени от русокосото хлапе аплодирали и крещели.
"Денис си играеше с пазителя си като с играчка. Горкият човек изглеждаше като слепец поред Бергкамп", говори Франк Рийкард.
Кройф знаел как да дозира младите играчи и Денис до края на турнира и купата спечелена във финала против Локомотив от Лайпциг главно вкарвал като първа смяна, докато Ван Бастен пълнел противниците.
През следващия сезон Бергкамп е станал титуляр, ПСВ продължил да печели титлата, но нещо ново се раждало. Това е бил един от повратните моменти в славния клуб. Наложена е система. Кройф отишъл в Барселона и в нея да създаде система, а след себе си оставил знаците на шедьовър. Лео Бенхакер със своя дебеличък помощник Луис Ван Гаал наследил Кройф, Бергкамп и златна мина в младежката школа от която в първия отбор вече пристигнали братята Де Бур. Бенхакер преместил Бергкамп от крилото в атаката и титлата се върнала в Амстердам. Но само за година, след това ПСВ с Ромарио продължил да доминира.
Бенхакер след две години е наследен от Ван Гаал и започнал да събира пъзела на отбора, който ще хвърли Европа под краката си. Тогава вече холандски национал, Денис Бергкамп бил първа звезда в този отбор. За два сезона при Ван Гаал и двата пъти е и играч на годината в Холандия пред Ромарио, два пъти първи голмайстор на първенството, постигайки 66 гола в 88 мача. Ван Гаал в първия отбор полека налагал Ван дер Сар, Давидс, Райцигер, Зеедорф, Овермарс и своето финландско откритие Яри Литманен, който ще наследи Бергкамп.
След спечелването на Купата на УЕФА против Торино през 1992 година, в Италия видели, че Холандия още има страховити играчи за предлагане поред триото в Милан което владеело Европа. Интер решил да отговори на градския противник с довеждането на Бергкамп и Йонк в пакет от Аякс и се надявал холандското семе да проработи и при тях.
Бергкамп искал в Италия, защото тогава това беше най-силното първенство, а Интер въпреки всички очаквания със скромен отбор в предходния сезон завършил на второ място със само четири точки по-малко от мощния Милан на Капело. Бергкамп отказал поканата на Кройф за Барселона, но и тази на Реал, защото не искал да бъдат съперници. Искал е в Италия и Интер изглеждал като добър шанс, особено след като президентът Пелегрини го убедил, че ще играе офанзивен футбол.
Вместо това - катастрофа! Бергкамп изглеждал изгубен. Интер е играел защитно, а той бил откъснат.
"Поглеждам назад и виждам нашите защитници и халфове как стоят дълбоко в нашата половина. Аз и Рубен Соса играехме против петима, шестима противникови играчи. Това празно пространство ме... този футбол ме убиваше", говорил е Бергкамп.
Това беше най-шизофреничния сезон в историята на Интер. Вместо борба за титлата, бореха се да не изпаднат. С напредването на сезона падаха все по-ниско и някак успяха да се спасят. За точка! Бергкамп вкара само осем гола.
Парадоксално, блестяха в Купата на УЕФА, която беше много по-силен турнир от днешната Лига Европа. Особено Бергкамп. Там където се играеше по-нападателно и открито. Без италиански защитници на врата, Бергкамп се наслаждаваше. Интер спечели Купата на УЕФА, холандецът беше голмайстор на турнира, постигна голове със задни ножици, записа чак и хеттрик на пътя до титлата. Луд сезон след който никой в Италия не знаеше какво да мисли за Бергкамп.
Следващият трябваше да е по-добър, а беше още по-лош! Нямаше никакъв трофей. Интер завърши шести, Бергкамп отбеляза само три гола, а италианската преса го разкъсваше. Толкова че някаква неизвестна награда "Магаре на седмицата" преименуваха в "Бергкамп на седмицата". Плюс си навлече страх от летене със самолет, защото Интер в гостуванията летеше с някакви развалини от малки самолети, които изглеждали сякаш всеки момент ще се разпаднат. За последен път е седнал в "желязна птица" през лятото на 1994 когато с Холандия отиде на Мондиала в Америка.
"Често не можех да се концентрирам напълно в гостуванията, защото гледах в небето. Ако беше облачно, вече започваше да ме обхваща паника за връщането и не можех да мисля само за футбола."
Срамежливият холандец едва чакал да побегне от Интер, който вече успял да опропасти един чудесен нападател като Дарко Панчев. Холандецът не искал да го сполети същата съдба, а когато клубът е купен от Масимо Морати, вратите се отворили. Морати довел Маурицио Ганц вместо Бергкамп. Първата от низ негови катастрофални преценки. По-късно са се низали Роберто Карлош, Пирло, Зеедорф...
Бергкамп приел поканата на Арсенал. Островът му е бил съден. Името Денис е получил по легендата на Манчестър Юнайтед, шотландецът Денис Лоу, а идол му е бил Глен Ходъл от Тотнъм. Все пак, завършил в редиците на най-големия съперник на Тотнъм и клуб, който с неговото идване ще стане най-голям съперник на Манчестър Юнайтед.
Арсенал от години преди Бергкамп е бил познат като отбор, който играе антифутбол. Множество островни отбори тогава са играли грозен футбол, но Арсенал изпъквал. Идването на Денис Бергкамп ще промени това.
В съблекалнята са го дочакали пияните Адамс и Мърсън, лудият Киоун, скандалджиите Райт и Уинтърбърн... Арсенал с малко по-добър от Дяволския остров и бърлога на злодеите и измамниците както Ник Хорнби е описал този клуб в началото на 90-те.
Бергкамп през лятото на 95-а дошъл като най-скъпия играч в историята на клуба. И започнал още по-зле отколкото в Интер!
В първите шест мача не е вкарал гол, островната преса му насолила главата, но хладнокръвният холандец мълчал и вярвал. Най-накрая, вкарал първия гол в седмия мач. Соло пробив и бомба от 20 метра против Саутхемптън пуснали духа от бутилката. След това всичко тръгнало като по мазнина. До края на сезона още 10 включително и бляскавия победоносен в последния кръг против Болтън с който Арсенал отишъл в Купата на УЕФА. През следващото лято на пейката на Арсенал дошъл първият небритански треньор в историята на Висшата лига, Арсен Венгер и историята е започнала да се пише...
Бергкамп през 1996 е получил треньора, който е чакал от напускането на Аякс. Някой, който желае да играе футбол, да създава и неговите играчи да се наслаждават на терена. Започна създаването на "онзи" Арсенал, който завинаги ще промени английския футбол и ще отвори вратите на Висшата лига към остатъка от света. Дошли избраниците на Венгер Виейра и Анелка. Бергкамп във втория сезон имал 12 гола и 11 асистенции, Венгер го използвал като лутащ нападател, а привържениците започнали да усещат привилегията, която са получили с идването на холандския гений. Фантастичният гол против Лестър дал знак за много бляскави моменти, които публиката на Острова ще гледа в режисурата на "десетката" на Арсенал. Разбира се, приемът на топката е бил нещо невиждано дотогава на Острова. Особено онзи против Тотнъм когато нещастният Стивън Кар дърпа, тегли, опитва да го събори, а Денис леко поема, отива в обратната посока с топката и пласира, докато Кар гледа как топката влиза във вратата. Тук са някои от тези голове...
Арсенал с Бергкамп за два сезона сериозно пораснал. Бил е 12-ти преди да дойде Денис, па шести, па трети в първия сезон на Венгер и тогава идва чудесният сезон 1997/98.
Една от историите за Денис Бергкамп, която всякак трябва да се разкаже е от август 1997 година. Привържениците вече са свикнали с головете шедьоври, магичните прехвърляния, бомбите от разстояние, Бергкамп не вкарваше обикновени голове... Но през този август някаква извънземна сила се всели в него.
Днешната емисия на Висшата лига в която се избира гол на месеца, съществуваше и тогава. И единствен път за тези 237 месеца от тогава до днес се случи един играч да бъде автор на ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ и ТРЕТИЯ най-добър гол на месеца! Никой никога като Денис Бергкамп. А сетете се какви майстори са играли или играят на Острова.
В срок от четири дни на този август 1997 Бергкамп направи майсторство против Саутхемптън и два шедьовъра против Лестър, от които единият се смята за най-хубавия ход в кариерата. Кой е казал Нюкасъл? Насладете се...
Това беше началото на сезона в който Висшата лига ще завърши под бутонките на Денис Бергкамп. И няма да се чувства сгазена, а ще се наслаждава. Арсенал спечели титлата, Венгер откри за англичаните хубавия футбол, а Бергкамп е избран за Играч на сезона (18 гола).
"Денис се различава по това, че понякога на него са му необходими само две докосвания за гол, а на останалите играчи три, четири, пет. В това е най-добрият в света", заяви Арсен Венгер.
Последва Мондиала във Франция в който Бергкамп ще постигне още един антологичен гол в 1/4-финала против Аржентина. Дълга топка от Франк Де Бур, божествен прием с който прехвърля шокирания Аяла и воле в сърцето на аржентинците за полуфинал. Тук и ще завърши Холандия след дузпи. А можеше и до титлата. Този отбор с нищо не беше по-лош от френския или бразилския.
През следващите три сезона Юнайтед на Фърги ще е първи, Арсенал втори, докато Бергкамп не дочака идеалния партньор в нападение. Тиери Анри. В клуба по-рано са дошли Овермарс, Петит, Люнгберг, след Анри идват и Пирес, Вилторд...
Арсенал през 2002 спечели дубъл, след това беше ред на Манчестър Юнайтед и тогава идва сезонът за всички времена на когото специален чар донесе Денис Бергкамп.
През този сезон 2003/04 са родени Непобедимите, тогава е постигнат гол какъвто никога преди или после не е видян. Разбира се, постигна го Бергкамп. Въпреки че тогава вече бе в есента на кариерата, а Тиери Анри най-добър играч, имаше Бергкамп своите значими епизоди. Арсенал през целия сезон немилосърдно газеше всичко пред себе си в Англия. Без загуба до титлата, което и днес не се удава на никого. Моментът на сеозна се случва в мрачния Нюкасъл.
Денис Бергкамп е на ивицата на наказателното поле, обърнат с гръб към вратата. Поема топката. Е сега, това не може да се нарече прием. Това е много повече от приемане на топката. Това е превъплъщение на Пикасо на футболния терен. Нещастният Никос Дабизас му беше зад гърба. Топката отива на една, Бергкамп на другата страна и се срещат зад гърба на Дабизас. Целуват се и тя влиза във вратата. Антология!
"Напълно разбирам защо на всички им идва наум този гол когато ме видят. Хората мислят, че ме е срам и тази случка ме преследва. Но не е така. Ще ви кажа искрено: Горд съм. Бях част от произведение на изкуството в изпълнението на истински гений. Случи се да съм тук, изгубихме мача, но по-късно разбрах, че съм станал част от историята на футбола", каза по-късно гръцкото момче Ник Дабизас.
Това беше короната на кралския сезон на Арсенал. Момент за всички времена, да напомня какъв пъклен и чудесен футбол играеше това поколение. Нямаха успех в Европа, отчасти и заради страха на Денис от летене заради който пропусна много гостувания. Но както по-късно една част от привържениците на Арсенал написаха на транспарант на стадиона:
"Бергкамп - защо да летиш, когато можеш да ходиш по вода".
Докато остаряваше, а Анри беше все по-добър и по-добър, Бергкамп се наслаждаваше повече в даването на асистенции. През следващия сезон Арсенал няма да защити титлата, но Денис като 36-годишен ще вкара осем гола и ще направи 13 асистенции. В последния кръг Евертън е прегазен със 7:0 с гол и три асистенции на Нелетящия холандец, а привържениците крещяха: "Още една година, още една година."
И приел. Не отишъл в обявената пенсия и изиграл още една. В последния кръг е бил "Денят на Бергкамп" срещу УБА. Влязъл от пейката, първо подаде за гол на Пирес, а тогава в 89-ата и сам се разписа. Последният в кариерата. И отишъл в легендата като Краля на Хайбъри.
Пред стадиона на Арсенал днес стои статуя, която съвършено показва картината по която ще помним Денис Бергкамп. Как приема топката.
Денис Бергкамп влезе в историята на Арсенал, Холандия, европейския футбол... Но най-вече в сърцата на любителите на футбола. Спада в ранга на тези недостатъчно възпети великани. С отдалечаването на футбола от тези романтични 90-те, трофеите, победите, статистиката и рекордите стават единственото което е важно. Но съществува и друга школа на мислене. Ще цитираме великия ум, който лансира във футболното съзвездие Денис Бергкамп.
"Най-добър футболист на всички времена не съществува. Можете да се карате как играчът Х е спечелил повече от играча У. Можете да кажете как има елитна група в която са Пеле, Бекенбауер, Марадона, Ди Стефано и вероятно сте в правото си. Но най-добър не съществува. Обаче, съществува онази мисъл, която ви минава през главата когато кажете "футболист". Когато ми кажат "китарист" аз помислям за Кийт Ричардс. Когато ме събудят и кажат "футболист", мисля че пред очите ми първо ще е образа на Денис Бергкамп. За мене той е футболист", каза великият Йохан.
И така, когато някой ми спомене прием на топката, първо наум ще ми дойде тази руса коса, спретнат и никога неизцапан екип, крак във въздуха и върха на бутонката, който целува топката... След това няма значение. Магьосникът вече е направил своя най-добър трик без оглед къде ще завърши топката.
Ледения, честит ти 50-ти рожден ден! Автор: Александър Глигорич
В полуфиналите на завършващия турнир на Лигата на нациите ще се срещнат Холандия и Англия, съответно Португалия и Швейцария, реши днес жребият в Дъблин.
Португалия и Швейцария ще отмерят сили на 5 юни на стадион Драгао в Порто (21:45 ч), докато ден по-късно на Алфонсо Енрикес в Гимараеш (21:45 ч) се срещат Холандия и Англия.
Мачът за трето място ще бъде изигран на 9 юни в Гимараеш, а големият финал същия ден в Порто.
Какъв играч е, а преди всичко човек - вчера най-добре показа Върджил Ван Дайк.
Капитанът на холандския национален отбор му донесе класиране в завършващия турнир на Лигата на нациите, но не това е причината заради която днес за него пишат световните медии.
С голове на Вернер и Сане Германия водеше в 20-ата минута с 2:0 на Холандия. Резултатът се задържа на таблото до 85-ата минута когато надеждите на оранжевите върна Куинси Промес, а Ван Дайк донесе точката на своя отбор в 91-ата минута и с това класиране за финалния турнир на Лигата на нациите.
Това което остана на втори план в този мач е трагичната вест, която е получил на почивката румънският съдия Овидиу Хатеган, на когото е съобщено, че е починала майка му. Новината стигнала и до футболистите на Германия и Холандия, а след последния сигнал на Хатеган Ван Дайк веднага отиде при румънския съдия, за да му изрази съболезнованията си и да му каже няколко утешителни думи, докато балканецът плачеше на терена.
Referee Ovidiu Hategan recently lost his mother. Right after the FT whistle Virgil van Dijk went towards him to comfort him, while crying. This is beautiful.
Лука Илич (19) блести в Холандия. Талантливият 19-годишен полузащитник вече записа десет участия за НАК Бреда и постигна два гола, а особено хубав беше този в събота вечерта при победата над Хераклес с 2:1 когато сам премина отбраната на гостите и матира вратаря.
Този гол и отлична форма донесоха на футболиста на Манчестър Сити, който е под наем, място в идеалния отбор на 11-ия кръг на Ередивизие. Кръгът не е завършил, защото заради спирането на тока беше отложен мача Фейенорд - Венло, но това никак не отнема от успеха и добрата форма на някогашния футболист на Цървена звезда.
Също така, с оценка седем Лука Илич е петият най-добър играч на 11-ия кръг, а пред него в класирането са Ритс Доан (Грьонинген), Дейли Блинд (Аякс), Майкъл Чакон (Емен) и Матс Сеунтйенс (АЗ).
Хубавият гол и специфичната радост на Лука Илич вижте във видеото на 2:30 минута.
Аякс, ПСВ и Фейенорд предприеха безпрецедентна стъпка в споделяне на своите приходи от Шампионската лига и Лига Европа с остатъка от Ередивизие, с намерението да подобрят цялостния стандарт на холандския футбол.
Аякс и ПСВ се класираха в груповата фаза на тазгодишното издание на Шампионската лига, като амстердамският клуб наскоро направи забележително равенство 1:1 в гостуване на Байерн (Мюнхен), като участието в груповата фаза ще донесе на всеки клуб по 20 милиона паунда.
Сега е постигнато историческо споразумение, което означава, че не всичко от доходоносните приходи ще завърши в джобовете на най-големите клубове.
Ajax, PSV and Feyenoord are planning to distribute their UCL earnings around all Eredivisie clubs to raise the level of the whole league 👏🏾 #mmlovepic.twitter.com/20eqCQ5e8x
Трите най-големи клуба в страната са се разбрали да дадат 10% от приходите си на остатъка от първенството, като начин да се осигури холандският футбол да не изостане прекалено зад остатъка от континента.
Холандският национален отбор не успя да се класира за последните два международни турнира, а това споразумение се вижда като начин да се спре упадъка.
Faith in humanity restored:
Ajax, PSV & Feyenoord are going to give 10% of their @ChampionsLeague earnings to all Eredivisie Clubs in order improve the league.
With a huge factor being so that the smaller clubs can get real grass back into their stadiums... 👏🏻 pic.twitter.com/VPy3lecOxj
A new Eredivisie structure is close to being approved. New proposal will make the league 16 clubs with end of season playoffs. PSV, Feyenoord and Ajax have agreed to distribute part of their earnings from Europe around all the clubs in order to get rid of artificial pitches (AD)
Холандецът Дани Маккели ще ръководи двубоя от Шампионската лига между Брюж и Борусия (Дортмунд) на стадион "Ян Брейдел".
35-годишният полицай е съдия в холандската Ередивизие от 2009. Той е професионален съдия от 2010, а е в списъка на ФИФА от 2011.
Дани Маккели е свирил в 13 първокласни международни мача, както и в 15 мача от Шампионската лига, включително и при домакинската победа на Борусия (Дортмунд) с 1:0 над Спортинг (Лисабон) през ноември 2016.
Вчера в Стобреч се проведе демонстративен турнир, на който играха представители на клубове част от ЕКА, а главна звезда на турнира беше легендарният Едвин Ван Дер Сар, славният вратар, който два пъти спечели Шампионската лига (с Аякс и Юнайтед), а четири пъти е прогласяван за Най-добър вратар на Европа.
В Стобреч пази и легендарният вратар на Хайдук Стипе Плетикоса, а холандеца сърдечно беше посрещнат и от братята Юрица и Лука Вучко, а той с радост се снима с децата от Приморец.
Славният холандец помоли домакините да го отведат в Сплит, за да посети Полюд, стадион с който го свързват чудесни спомени.
Аякс под ръководството на Луис Ван Гаал през 1995 марширува из Европа, спечелвайки титлата първенец на Европа, а в 1/4-финалите отстрани Хайдук. На Полюд беше 0:0, а в реванша в Амстердам 3:0 за холандците.
След елиминацията на Хайдук в полуфинала Аякс отстрани Байерн, а във финала победи Милан и за четвърти път спечели европейската титла.
"Драго ми е, че дойдох в Сплит, защото имам хубави спомени от 1995 година, незабравимият сезон, когато с Аякс станах шампион на Европа", заяви вратарят за Далматински портал.
"Останал ми е в спомените като хубав стадион и поисках още веднъж да изляза на терена на който през този сезон играхме 1/4-финал", допълни холандецът, който публикува снимка на Полюд в своя Инстаграм.
Трансфер, който привържениците няма да му простят...
Аякс през последните години има все по-голям проблем с играчите на които им изтича договора и които напускат безплатно. Последният в редицата е Ник Виргевер, който не само си отиде без трансферна сума, а и подписа за лютия съперник ПСВ Айндховен.
Дългогодишният защитник на Аякс изчака да му изтече договора в Амстердам и подписа за четири години с новия шампион на Холандия. Ход който няма да му прости нито управата, нито привържениците на Аякс.
Виргевер е дошъл в Аякс преди четири години от АЗ Алкмаар и три и половина е бил титуляр в отбраната на амстердамците. Все пак, в края на миналата година е изваден от първия отбор на Аякс когато не подписал нов договор при условията, които са му предложени. Бил е част от Б отбора на Аякс, не е играл шест месеца, но останал твърд в намерението да не продължи сътрудничеството.
ПСВ Айндховен използвал това и получил опитно подсилване в защитната линия и борбата за Шампионската лига. Виргевер играе главно като централен защитник, но може да попълни и позицията на опорен халф или ляв бек.
Йохем Кампхуис, съдия на мача Витес - Твенте (5:0) беше звездата на срещата.
Но, не в смисъла в който говорим и пишем за съдиите, онзи негативният. Когато съдиите с лоши решения кроят резултата и крадат шоуто на футболистите.
Младият холандски съдия показа, че може да приеме добронамерена шега на своя сметка и така одушеви холандските любители на футбола.
В дуел на центъра са били халфът на гостите Адам Махер и домакинският играч Навароне Фоор, а последният след контакта с крак закачил съдията Кампхуис, който при това падна малко театрално.
Фоор се приближил да си поговорят, при което съдията казал, че всичко е наред и не го обвинява в нищо.
Когато видял, че делителят на правдата е добронамерен, играчът на домакините посегнал в съдийския джоб и му показал жълт картон за симулиране.
На това се засмели всички, па и съдията, който на своя "арбитър", след като той му върнал картоните в джоба, вместо укорителен поглед и картон, дал "пет".
😂 | Scheidsrechter Kamphuis gaat overdreven naar de grond.
Някогашният холандски национал Пиер Ван Хойдонк по покана на бившия си съотборник Ненад Гроздич през април ще посети футболен клуб Раднички от Ниш.
Ван Хойдонк е приел да дойде на стадион "Чаир" на 12 и 13 април след покана от големия приятел и бивш съотборник във Витес (сезон 1999/2000), а сега шеф на развоя на школата на Раднички, Ненад Гроздич.
Бившият голмайстор ще представи школата на нишкия елитен клуб, ще демонстрира своите футболни майсторства на тренировка и ще покаже част от големите умения и богат опит.
"Когато дойдох на тази позиция, целта ми беше да използвам познанствата си с многобройни, познати футболисти и да опитам да ги доведа в Ниш, с цел промоция на футбола и Раднички. Драго ми е, че точно Ван Хойдонк ще бъде пръв от тях, защото моята идея е в школата да работим по холандски модел, за който смятам, че е най-качествен в Европа", заяви Гроздич за клубната страница.
Както допълва, планът е и от Раднички да отидат в Холандия и на място да се уверят как функционира модерна футболна школа.
Ван Хойдонк през успешната си кариера е играл за Бреда, Селтик, Нотингам Форест, Бенфика, Фенербахче и Фейенорд който отведе до трофея в Купата на УЕФА през 2002 година като голмайстор на турнира (осем гола).
Екипът на Холандия е носил 46 пъти и е отбелязал 14 гола.
Вчера се изигра приятелски мач между Португалия и Холандия.
Европейският шампион претърпя крушение с 0:3 от посърналите холандци.
Всичките три гола паднаха през първото полувреме. Депай откри резултата в 11-ата минута, а Раян Бабел покачи в 32-ата. Крайният резултат оформи Ван Дайк с попадение във втората минута на продължението. Португалците нападаха от началото на второто, но всички техни шансове пропаднаха, след като Кансело получи втори жълт картон в 61-ата минута.
След тази ситуация се случи и първото нахлуване на привърженици на терена. Един очевиден любител на лика и делото на капитана на Португалия влезе на тревния килим и дори залепи доста провокативна целувка на Роналдо. Скоро му се придружиха и още двама желаещи да се разходят по тревата и чак тогава охранителите си свършиха работата.
Футболистът на Реал (Мадрид) изобщо нямаше вечер, след като за пръв път през този сезон изигра мач в който не отправи нито един точен удар във вратата, а освен целувката преживя още един срамен момент - строполи се за дузпа така че предизвика единствено огромно количество смях.
Зад него няма баш голяма футболна кариера, но пред него е - уважението на целия свят! Не само футболния. Ленарт Тай ще пропусне дуела на неговия ВВВ Венло с ПСВ Айндховен, за да опита да спаси живота на един пациент болен от левкемия.
Преди седем години Тай, още като талантлив играч на Вердер (Бремен), приел една инициатива в която футболисти давали ДНК да се пази в база, а всичко за да в случай на нужда на някой от хората разболели се от левкемия може да потърси точно тяхната помощ. И тази нужда всъщност се случила. Преди пет седмици, на Тай е съобщено: неговото ДНК съвпада съвършено с гените на пациент чийто живот е застрашен. Венло в клубното съобщение споменава и даряване на кръв и стволови клетки, не сме доктори и няма да влизаме твърде много в детайли.
Ясно е само, че немецът е призован да помогне да се спаси един живот и се отзовал. Заради това няма да тренира в следващите седмици и ще пропусне дуела с ПСВ, а всички знаем колко обичат такива мачове играчите. Все пак, съществуват и неща много по-важни от футбола.
"Никога не съм преживявал такова нещо. Първо бях шокиран, помислих, че нещо не е наред със самия Ленарт. Но тогава ми обясни, че може да спаси човешки живот. Да, ще го изгубим за известно време, въпреки че не сме осигурили гарантирано оцеляване, а знаем че Ленарт е един от нашите най-добри играчи. Това обаче е много по-важно от футбола", похвали го треньорът на Венло Морис Стайн.
Липсват му думи.
"Ленарт е много интелигентно момче, общително, това така му пасва. Той размисля и за неща извън футбола. Надявам се, че наистина ще помогне да се спаси този живот. Това което вече е направил е, че насочи вниманието към тази болест. Невероятно съм горд".
